РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Благоевград, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Петър Пандев
Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - БлагоевградЕк. Т. Д.
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211200600137 по описа за 2021 година
Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по въззивната жалба на адв.Д.,
в качеството му на защитник на подсъдимия АТ. АНД. П. от гр.П. и е за проверка на
невлязлата в сила присъда №8336/09.10.2020 год., постановена по нохд №1085/20. год., по
описа на РС П.
С цитираната присъда, подсъдимия А.П. е признат за виновен, в това, че на 03.07.2015 г. в
магазин на „В.“ /“Б.“ ЕАД гр.С./, находящ се в гр.П., на ул.“Ц. Б. III“ № 20, при условията на
продължавано престъпление, в качеството му на длъжностно лице - сътрудник продажби, в
кръга на службата си е съставил неистински частни документи – договор за мобилни услуги
№ 20.-34120841 и приложение № 1 към договор заявка 20320764303072015-34120841 –
договорни условия за лизинг на устройство № 132. от 03.07.2015 г. на които е придал вид, че
са подписани от Ат. К. А.. от Р Г., представител на потребителя „С.“ ЕООД с.К., и същия
ден го е употребил пред „БТК“ ЕАД (чрез въвеждане на данните и активиране в електронна
система WACOM на мобилния оператор), за да докаже, че съществуват правоотношения по
силата на тези договори между „С.“ ЕООД с.К., представлявано от Ат. К. А.. от Р Г. и
„БТК“ ЕАД, като престъплението е осъществено от П., чрез две отделни последователни
деяния, както следва:
- на 03.07.2015 г. в магазин на „В.“ /“Б.“ ЕАД гр.С./, находящ се в гр. П., на ул.“Ц. Б. III“ №
1
20, в качеството му на длъжностно лице – сътрудник продажби, в кръга на службата си е
съставил неистински частен документ – договор за мобилни услуги № 2032.-34120841, на
който е придал вид, че е подписан от Ат. К. А. от Р Г., представител на потребителя „С.“
ЕООД с.К. и същия ден го е употребил пред „Б.“ ЕАД (чрез въвеждане на данните и
активиране в електронна система W. на мобилния оператор), за да докаже, че съществува
правоотношение по силата на този договор между „С.“ ЕООД с.К. представлявано от Ат. К.
Андр. от Р Г. и „Б.“ ЕАД;
- на 03.07.2015 г. в магазин на „В.“ /“Б.“ ЕАД гр.С., находящ се в гр. П., на ул.“Ц. Б. III“ №
20, в качеството му на длъжностно лице – сътрудник продажби, в кръга на службата си е
съставил неистински частен документ – приложение № 1 към договор заявка 2032076.-
34120841 – договорни условия за лизинг на устройство № 1320. от 03.07.20. г., на който е
придал вид, че е подписан от Ат. К. А.. от Р Г., представител на потребителя „С.“ ЕООД с.К.
и същия ден го е употребил пред „Б.“ ЕАД (чрез въвеждане на данните и активиране в
електронна система W. на мобилния оператор), за да докаже, че съществува правоотношение
по силата на този договор между „С.“ ЕООД с.К., представлявано от Ат. К. А.. от Р Г. и „Б.“
ЕАД, поради което и на основание чл.310 ал.1 пр.1 вр. с чл.309 ал.1 и вр. с чл.26 ал.1 от НК,
във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б”, от НК, във вр. с чл.42а, ал.1, ал.2, т. 1, т.2, ал.3, т.1, и ал.4, от
НК и чл.36 от НК, го е осъдил да изтърпи наказание "пробация" чрез следните пробационни
мерки:
- „задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 8 /осем/ месеца, изразяваща се в
явяване и подписване на подсъдимия А. П., пред пробационен служител или определено от
него длъжностно лице 2 пъти седмично;
- „задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 8 /осем/ месеца.
Районният съд на основание чл.189, ал.3 НПК е осъдил подсъдимият да заплати и сторените
по делото разноски в размер на 259.68 лева, както и сумата от 5.00 лева за издаване на
изпълнителен лист.
Недоволен от така постановената присъда, защитника на подсъдимия твърди във въззивната
си жалба, че атакувания съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, тъй като от
доказателствата не може да се направи извод за виновно поведение на подсъдимия. Иска се
отмяна на присъдата на РС П. и постановяване на нова такава, с която подсъдимия П. да
бъде оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.310,ал.1, пр.1 във вр. с чл.309, ал.1 и във
вр. с чл.26,ал.1 от НК. След изготвяне на мотивите на съда, защитникът е депозирал и
допълнение към въззивната си жалба, оспорвайки доводите на съда, че обвинението е
доказано. Сочи също така, че решаващия съд не е обсъдил заключението на вещото лице
Балев, изготвило съдебно-почеркова експертиза, където в заключението на същото е
посочено, че подписът на двата инкриминирани документа в графата „за клиент“, най-
вероятно не е положен от свидетеля А. А., но съда не се е мотивирал защо е приел с
категоричност, че подписа не е положен от посочения свидетел. Поддържа се искането за
оправдаване на подсъдимия, доказателствени искания не са направени.
В съдебно заседание подсъдимия П. и защитникът му- адв.Д. се явяват. Поддържат жалбата
2
до ОС Б.и допълнението към нея.
В право на лична защита и последна дума, подсъдимия заявява, че поддържа казаното от
защитника му и няма какво друго да каже.
Представителя на Окръжна прокуратура Б., оспорва въззивната жалба. Намира, че
решаващият съд е извършил верен доказателствен анализ, поради което е достигнал и до
правилен правен извод- че подсъдимия е виновен, поради което и го е осъдил по
повдигнатото му обвинение. Счита, че атакуваната присъда следва да се потвърди.
Окръжният съд, в настоящия състав, след като се запозна с изложеното във въззивната
жалба и допълнението към нея, доводите на страните и събраните доказателства, след като
проведе съдебно следствие и допусна до повторен разпит свидетелката С.И., и след като
извърши цялостна проверка на атакуваната присъда и извън основанията, посочени от
страните, съгласно разпоредбите на чл.313 и 314, ал.1 от НПК, намира следното:
Подсъдимия А.П. е от гр.П., не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, трудово ангажиран,
семеен, с висше образование.
Към месец юли 2015 год. П. работел като сътрудник – продажби в магазин на „В.“ /“Б.“
ЕАД, гр.С., находящ се в гр. П., на ул.“Ц. Б. III“ № 20. При постъпването си на работа
подсъдимия подписал и длъжностна характеристика - /л.34 от ДП/. Съгласно същата в т.6
основната цел и трудови задължения за длъжността била да извършва продажби на нови
продукти и услуги на „В.“ и на други дъщерни дружества и свързани с „Б.“ АД лица; да
извършва разплащания от общ характер; да обслужва клиенти. В т.8 „отговорности и права“,
П. имал отговорност да познава отлично всички продукти и услуги на компанията и да се
информира своевременно за всички промени/подобрения в предлаганите продукти и услуги,
а сред правата му било правото да изисква документ за самоличност от клиенти, фирмени и
други документи, когато това произлиза от вътрешните процедури и инструкции за работа,
спазвайки ЗЗЛД. В същият магазин по посоченото време работили и свидетелите- С.И. и Д.
Б., а управител на магазина бил- свидетеля Г. К.
Организацията на работа във „В.“ /магазин/, към инкриминирания период била следната: в
магазина имало три компютъра и около 5-6 служителя. Всеки от тях имал собствена парола
до оперативните системи, които ползвали. Когато са стартирани трите потребителя, всеки
един от служителите, ако знае паролата на колегата си, може да ползва компютъра с чужда
парола.
По същото време изготвянето на договори за мобилни услуги ставало чрез електронна
система и полагане на подписи на документи чрез електронното устройство W. на мобилния
оператор, като със системата магазинът бил свързан със сървър посредством интернет.
Когато се закупувало мобилно устройство на лизинг, това ставало чрез приложение към
договора за мобилни услуги, което приложение се изготвяло на втора програма, до която
също следва служителя да достъпи чрез парола.
Свидетелят Ат. К. А. е от с.М. Р Г.. През 2015 г. А. бил управител на „С.“ ЕООД, със
3
седалище в с.К.. През пролетта на 2015 г., в качеството на управител на дружеството А.
сключил договор за мобилни услуги с „В.“ и получил мобилен апарат. След това същият не
е сключвал нови договори и не е получавал други устройства от мобилния оператор.
Данните му- лични и тези на дружеството са регистрирани в системата на „В.“, като копие
от личните документи не са прилагани /такива не са правени от служител на дружеството/.
След месец юли на 2015 год. дължимата месечна такса по сключения договор се увеличила
и свидетеля се заинтересувал каква е причината, при което от офис на мобилния оператор му
заявили, че завишението на цената е свързано с изплащане на лизингови вноски по закупен
нов мобилен телефон, марка „S.“, модел „G. S6 EDGE на стойност 1341.60 лева с номер на
договора 2032.-34120841.
На 03.07.2015 г. подсъдимия бил на работа и в качеството си на длъжностно лице,
финализирал и активирал договор за мобилна услуга по програма „M. 250“ с месечен
абонамент 12.80 лева, с номер на договора 2032076.-34120841. Сторил това с паролата на
свидетелката С.И., като въвел в електронната система данните на абоната – „С.“ ЕООД с.К. с
управител Ат. К. А.., номера на СИМ-карта, която ще се използва № *********. и номера, с
който същата ще се ползва - № 87922.7, мобилна услуга по програма „M.250“ с месечен
абонамент 12.80 лева. Въвел и данните за мобилен апарат с И. 3595., вписал датата на
договора и кода на магазина. След въвеждането на всички тези данни, чрез електронното
устройство W. на мобилния оператор подсъдимия се подписал за представител на оператора,
срещу името на С.И., без да отбелязва, че подписа не е на И., а на мястото на абоната – „С.“
ЕООД с.К. управлявано от гръцкия гражданин Ат. К. А.. били положени два подписа,
наподобяващи подписа на свидетеля А.. На този договор бил генериран номер № 2032076.-
34120841. Договора бил активиран.
След това, използвайки паролата на свидетелката Десислава Баракова, която същият ден
била в отпуск и не била на работа, подсъдимия П. въвел в електронната система на
оператора приложение № 1 към договор заявка 20320764303072015-34120841 – договорни
условия за лизинг на устройство № **********. Въведени били данните на „Сакитекс“
ЕООД с.Кърналово, данните за устройството, което ще се получи на лизинг, а именно
мобилен телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy S6 EDGE, лизинговата цена на телефона -
1341.60 лева, срока на договора, броя на месечните вноски – 24 месечни вноски, всяка в
размер на 55.90 лева. Чрез електронното устройство WACOM на мобилния оператор П.
подписал договора на мястото на представител на лизингодател, над името на Десислава
Любомирова Баракова, отново без да отбелязва, че подписа не е на лицето, чието име е
записано в документа, т.е. чиято парола се ползва, а на мястото на клиента – „Сакитекс“
ЕООД с.Кърналово, управлявано от гръцкия гражданин Ат. К. Андр. бил положен подпис,
наподобяващ подписа на свидетеля А.. По същия начин изготвил и положил подписи в
приемо-предавателен протокол № ********** от 03.07.2015 г. и фактура № 00613.4 от
03.07.2015 г.
Свидетелката И. и подсъдимия твърдят, че на инкриминираната дата в магазина бил както
гръцкият гражданин, така и лице от женски пол, българска гражданка, която го
4
придружавала. И. започнала със собствената си парола изготвяне на процесния договор за
мобилна услуга, но не го довършила, а оставила това да стори подсъдимия, който пък не
проверил личните документи на клиента и финализирал договора и приложението към него,
предоставяйки ги на гръцкия гражданин за подпис, но не знае кой ги е подписал.
В хода на ДП са назначени и изготвени от вещото лице Й. Б. две съдебно- почеркови
експертизи, от заключенията на които се установява, че подписите в графа „За абонат“ и
„Приел“ в договор за мобилни услуги № 203207.-34120841 от 03.07.2015 г. и приемо-
предавателен протокол № ********** от 03.07.2015 г. не са положени от гръцкия гражданин
Ат. К. А.; подписите в графа „За Б.ЕАД“ в договор за мобилни услуги № 20320764303.20841
от 03.07.2015 г., за „Предал“ в приемо-предавателен протокол № 001. от 03.07.2015 г. и
срещу съставил във фактура № 0061305. от 03.07.2015 г. са положени от обвиняемия АТ.
АНД. П.; подписа в графа „В.“ на приложение № 1 към договор заявка **********.5-
34120841 – договорни условия за лизинг на устройство № 1320494. от 03.07.2015 г. най-
вероятно не е положен от Д. Л. Б..; подписа положен в графа „За клиента“ на приложение №
1 към договор заявка 2032076.-3412. – договорни условия за лизинг на устройство №
1320494. от 03.07.2015 г. най – вероятно не е положен от Ат. К. А..; подписа положен в
графа „За В.“ над името на Д. Л. Б. в приложение № 1 към договор заявка **********.-
34120841 – договорни условия за лизинг на устройство № 132049. от 03.07.2015 г. е
идентичен със сравнителните образци от подписи на АТ. АНД. П..
От писмо от ТД на НАП С., офис Б. се установява, че фактура 006130. от 03.07.2015 г., с
доставчик БТК АД не е включена в дневника за покупките на „С.“ ЕООД за периода месец
юли 2015 год. до месецюли 2016 год., включително.
Така изясненото и от РС във фактическо отношение се базира на доказателства и
доказателствени средства, събрани по предвидения процесуален ред и при верен техен
анализ и по отделно и в съвкупност, поради което и годни да послужат за установяване на
относимите към предмета на доказване факти.
На първо място следва да се посочи, че от обективна страна, от писмените доказателства-
длъжностна характеристика на подсъдимия, за длъжността като сътрудник – продажби,
която той е заемал в магазин на „В.“ /“БТК“ ЕАД /л.34 от ДП/ се установява, че П. е имал
към инкриминираният период качеството на „длъжностно лице“. Определението за това
понятие е дадено в разпоредбата на чл.93, т.1 от НК и видно от длъжностната
характеристика П. е имал задължения, свързани с управление и пазене на чуждо имущество.
В този смисъл е и посоченото в т.6 от длъжностната му характеристика- основни трудови
задължения -продажба на продукти и услуги и извършване на разплащания от общ характер,
поради което и правилно РС е приел, че подсъдимия има това качество.
На следващо място от обективна страна доказателствения анализ правилно е мотивирал
решаващия съд да приеме, че подсъдимия е съставил два неистински частни документа-
договор 203207.5-34120841 и приложение № 1 към договор заявка 20320764303072015-341. –
договорни условия за лизинг на устройство № 132049. И двата документа са частни, тъй
5
като са извън дефиницията на понятието „официален документ“, дадено в разпоредбата на
чл.93, т.5 от НК и са съставени във връзка с правоотношения, между различни правни
субекти, съдържат правно значима информация, в случая за договорно взаимоотношение с
доставчик на мобилна услуга и лизингов договор. Наред с това и двата документа са
неистински. Касае се за документи на които привидно е посочен един автор, а
действителния не е той, като в случая и в двата документа за „клиент“ подписа е на лицето,
посочено като страна по договорите. Това обстоятелство, че подписа на двата
инкриминирани документа не са на гръцкия гражданин- А. А. е установено по категоричен
начин със заключенията на съдебно-почерковите експертизи, изготвени в хода на ДП и
приобщени чрез прочитането им към доказателствения материал. Защитата възразява по
тази експертиза /на вещото лице Б./, считайки, че този факт /чий е подписа/ не е категорично
установен, тъй като вещото лице в заключението си е посочило, че „най-вероятно“ подписа,
положен в графа „клиент“ в приложение №1 към договора не е положен от свидетеля А., но
не е изразил категорично заключение. Това възражение не се споделя и от въззивния съд ,
тъй като в заключението си този експерт уточнява, че отговорите са „вероятности“, тъй като
подписите обекти не са предоставени за изследване в оригинален вид. В подкрепа на това,
че подписа не е положен от свидетеля А., съдът кредитира и заключението на вещото лице
Ц., което е изследвало подписите, положени в графите „за абонат“ и „приел“ в договора за
мобилни услуги от 03.07.2015 год. и подписа „приел“ в приемо- предавателния протокол,
като е установил с категоричност, че те не са положени от Анастасиос А.. Точно с такава
категоричност е приел, че подписите в графа „за Б.“ в инкриминирания договор за мобилни
услуги; в „предал“ в приемо-предавателния протокол от 03.07.2015год. и във фактурата за
мобилния телефон, срещу „съставил“ са на подсъдимия А.П..
От заключенията на тези две експертизи, съдът намира, че с необходимата категоричност и
доказателствена обезпеченост, чрез заключения на вещи лица, притежаващи специални
знания е установено, че подписите и в двата инкриминирани документа не са положени от
лицето, посочено като страна по тези договори, т.е. налице е поставяне на „фалшив“ подпис
на свидетеля А., като по този начин са съставени документи от автор, различен от
посочения, поради което и те са неистински. Те са неистински документи и на още едно
основание- подписани са от подсъдимия по делото, а изхождан от други автори- от София
Илева за договора и от Десислава Баракова за приложение №1 към този договор. Това
обстоятелство- че са подписани от подсъдимия като страна, за продавача на мобилната
услуга и телефон не се оспорва от самия П.. Същият твърди, че това е така, тъй като за
договора услугата е започната от свидетелката И. с използването на нейната парола /всеки
от служителите има своя парола/, поради което и подсъдимия само „продължил“
довършването на договора, тъй като И. отишла да обслужва нейни познати. Подсъдимият не
е проверил самоличността на лицето, чийто договор „продължава“, но независимо от това
твърди, че е предоставил договора на клиента за подпис но не помни кой го е подписал,
респ. за приложението и фактурата. Тези му обяснения още веднъж потвърждават, че той
съзнателно, без да се увери в самоличността на лицето е съставил документи, като така е
придал вид, че те са подписани от свидетеля А.. Обясненията на подсъдимия, че обичайно в
6
практиката си в този магазин процедирали често по този начин- един да започне съставяне
на договор, а друг служител да го довърши се потвърждават и от показанията на
свидетелката И. и частично от тези на Баракова и съдът ги кредитира като достоверни. Този
факт обаче не разколебава обвинението, а дори още веднъж потвърждава обстоятелството,
че по този начин се съставяли неистински документи, тъй като и самите служители се
подписвали като страна по договори, в които е отразено името на друг служител, т.е. няма
съвпадение между действителния автор и подписа на лицето подписал се „вместо него“.
Косвено в подкрепа на обвинението е също така и факта, че независимо, че свидетелката И.
на 03.07.2015 год. е била на работа , то при изготвяне на договора за мобилна услуга
подсъдимия не й е предоставил същия да го подпише, а сам е сторил това под нейното име.
Пак в подкрепа на обвинението е и факта, че за изготвяне на приложение №1 към договора-
втория инкриминиран документ, подсъдимия е ползвал за достъп до оперативната система за
съставянето му, паролата на лице, което към този момент е било в отпуск- свидетелката Б., а
не е ползвал собствената си парола. Обяснението му дадено пред въззивния съд, че в случая
се касае за разплащателна система и ако въведе негова парола „ще стане объркване и не
можем след това да завършим деня с парите“, се възприема от въззивния съд като защитна
теза, тъй като противоречи на показанията на свидетеля Г. К., който към инкриминирания
период от време е бил управител на магазина и потвърждава, че може да се работи с парола
на друг служител, но само на такъв който е на работа. В случая Д. Б. е била в отпуск, но
независимо от това подсъдимия е съставил приложението именно от нейната парола и се е
подписал на същото, вместо нея, а е придал вид, че за клиент се е подписал свидетеля А.
С оглед на това, въззивния съд намира, че подсъдимия П. е съставил инкриминираните два
неистински частни документи, на които е бил придаден вид, че представляват конкретно
писмено волеизявление на друго лице – на свидетеля А.А., в качеството на управител на С.»
ЕООД с.К.От доказателствата по делото се установява, че е налице и последната
съставомерна от обективна страна предпоставка, а именно – подсъдимият е употребил двата
неистински частни документи, предмет на обвинението- чрез паролите на свидетелите И. и
Б. е въвел данните за договора и приложение №1 към него, в електронната система на
дружеството „В.“ БТК, като ги е подписал чрез електронното устройство W., и по този
начин е финализирал и активирал същите. С тези си действия договора и приложението са
започнали да пораждат своето действие и правно значение. Това се установява и от
показанията на свидетеля А., които съдът напълно кредитира, тъй като твърденията му, че
такива договори не е сключвал се потвърждават изцяло от заключението на двете съдебно-
почеркови експертизи. Свидетеля твърди, че месечните сметки за мобилните услуги са се
увеличили след датата на сключване на договора от 03.07.2015 год., което е станало в
резултат именно на активиране на тези договори, което потвърждава, че двата документа,
предмет на обвинението са били употребени от подсъдимия. Отново като косвено
доказателство, но пак в подкрепа на обвинението са и данните от ТД на НАП, че фактурата
за закупуването на процесния телефон не е включена в дневника за покупки от фирма „С.“,
какъвто интерес, а и задължение по закон гръцкия гражданин е имал, в случай на закупуване
7
на мобилен телефон. Защитата възразява, че обвинението не е доказано и поради факта, че
обвинението не е изследвало въпроса за мобилния телефон, предмет на лизинговия договор.
Следва да се посочи, че обвинението е за документно престъпление, на просто извършване и
изследването на въпроса кой ползва телефона е ирелевантно към съставомерните за
изясняване факти.
Налице са две деяния, извършени от подсъдимия, всяко от които осъществява поотделно
съставите на едно и също престъпление, извършени са при една и съща обстановка, през
непродължителен /кратък/ период от време, при еднородност на вината, като последващото
се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, поради което и
правилно деянието е квалифицирано като продължавано престъпление.
С оглед на изложеното и настоящата инстанция намира, че правните изводи на РС, въз
основа на доказателствения анализ правилно са послужили да признае подсъдими А.П. за
виновен в осъществяване на престъплението по чл.310 ал.1 пр.1 вр. с чл.309 ал.1 и вр. с
чл.26 ал.1 от НК, в което е обвинен.
По наказанието:
И в тази част, настоящия състав намира атакуваната присъда за правилна и законосъобразна,
тъй като справедливо са отчетени всички обстоятелства, имащи значение при определяне на
наказанието.
Видно от свидетелството за съдимост на подсъдимия той е с чисто съдебно минало, а и по
делото няма доказателства, които да сочат на други негови противообществени прояви,
поради което той се характеризира като лице с ниска степен на обществена опасност. Наред
с това П. е трудово ангажиран, със семейство и реализиран в обществото, което отново
следва да бъде отчетено като смекчаващо наказателната му отговорност. Такова се явява и
отдалечеността във времето от извършване на деянието да налагане на наказанието.
Въззивния съд намира, че неправилно РС е приел за отегчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелството, че не се „разкайва“. Процесуалното поведение на подсъдимия
не може да влошава правното му поведение, тъй като той преценява с какви средства и по
какъв начин да реализира правата си и защитата си в наказателния процес.
Правилно РС е приел, че са налице многобройни смекчаващи наказателната отговорност на
П. обстоятелства, при което и най-леко предвиденото в закона наказание ще се окаже
несъразмерно тежко, с оглед целите, които законът си поставя при реализиране на
наказателната репресия. Така наказанието е определено при условията на чл.55, ал.1, т.2,
б.”б” НК и на А.П. е наложено наказание „ПРОБАЦИЯ”, със следните пробационни мерки
по чл.42а, ал.1, ал.2, т.1, т.2, ал.3, т.1 и ал.4 от НК за контрол и въздействие без лишаване от
свобода:
- „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 8 /осем/ месеца; при определена
периодичност – явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него
длъжностно лице 2 пъти седмично;
- „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 8 /осем/ месеца.
8
Така определените две мерки, на чл.42а, ал.4 НК, от една страна са задължителните
пробационни мерки, а от друга страна съдъкт намира, че именно чрез тях и в определеният
им срок, ще се постигнал целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
На основание чл.189 НПК, законосъобразно съдът е присъдил в тежест на подсъдимия П. и
сторените по делото разноски в размер на 259.68 лева, както и сумата от 5.00 лева, за
издаване на изпълнителен лист.
При служебната проверка на присъдата, въззивния съд не намери основание нито за нейната
отмяна, както претендира защитата, и по изложеното по-горе, нито за изменението й, поради
което и на основание чл.334 т.6 във вр. с чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №83./09.10.20. год., постановена по нохд №1085/2018 год., по
описа на РС П.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9