Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе,
22.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на
седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ИНА РАЙЧЕВА
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ИВАЙЛО
ЙОСИФОВ
при
секретаря Наталия Георгиева и с участието на прокурора Георги Манолов, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 174 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на В.Л.А. ***,
чрез процесуалния му представител, против решение № 54 от 14.01.2020 г.,
постановено по АНД № 2182/2019 г. по описа на Районен съд - Русе,
с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 38-0001194 от 05.09.2019
г. на Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе при
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 4, предл. 3 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г.
на МТИТС и на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 1500 лева. В жалбата са
изложени оплаквания, че решението на съда е неправилно, постановено в нарушение
на материалния закон - касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и
съответно отмяна на наказателното постановление. Претендира присъждане на направените разноски
съгласно представения списък.
Ответникът по касационната жалба - Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Русе, представлявана от директора В.Ш., предвид
настъпилите на 01.02.2020 г. изменения в структурата на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ и Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, не изразява становище.
Представителят на прокуратурата
счита жалбата за основателна.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след
касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК, Административният съд намира
следното:
Касационната жалба е подадена в
законния срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С решение № 54 от 14.01.2020 г. на Районен
съд - Русе, съдебният състав е потвърдил НП № 38-0001194 от 05.09.2019 г. на
Началник ОО АА - Русе, с което на В.Л.А. е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 1 500 лева. Като основание за налагане на това наказание е
посочена санкционната норма на чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл. 1 от ЗДвП.
Деянието, за което е наказан нарушителят, е свързано с неизпълнение на
задължението му по чл. 43, ал. 1, т. 4, предл. 3 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС – като
председател на комисия от технически специалисти в „Мотор сервиз“ ООД, участващ в извършване на преглед за проверка
на техническата изправност на ППС от категория М 1 марка „Опел мерива“ с рег. № Р0052ВХ, собственост
на „Сожелиз България – Клон Русе“ ЕООД, като в протокол от извършен периодичен
преглед за техническата изправност на ППС № 19924667 от 05.08.2019 г. не е
въвел действителните данни за собственика на това превозно средство, вместо
„Сожелиз България – Клон Русе“ ЕООД е въвел като собственик Петя Кирилова
Кирилова с ЕГН **********. Това деяние според актосъставителя нарушавало разпоредбите на чл. 43 ал. 1, т. 4, предл. 3 от Наредба №
Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, което дало основание за съставяне на АУАН. Началникът на ОО АА - Русе също приел, че е налице описаното
по-горе нарушение, липсват основания за отпадане на
административнонаказателната отговорност или за приложение на чл. 28 от ЗАНН и
издал оспореното пред районния съд НП. Възприел и възпроизвел изцяло изложеното
от фактическа страна в АУАН, както и направената в акта квалификация на
нарушението, като го е подвел под санкционната разпоредба на чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл. 1 от ЗДвП.
Русенският районен съд e изяснил
изложената по-горе фактическа обстановка след анализ на събраните по делото
писмени и гласни доказателства. За да стигне до извода за законосъобразност на
оспореното пред него НП и да го потвърди, въззивната инстанция е приела, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. На следващо място, съдът счел, че деянието е безспорно
установено и доказано. Налице е нарушение на реда, въведен с Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, тъй като нарушителят, в качеството му на председател на комисия за извършване на
периодични технически прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, не
е въвел в протокол № 19924667 от 05.08.2019 г. за извършен периодичен преглед
за техническа изправност на ППС с рег. № Р0052ВХ действителните данни за
собственика на превозното средство. От обективна страна било налице грешно
въвеждане на данни за собственика, като действително нормата изисква да се
посочат и данни за лицето, представило ППС-то за преглед, но в случая
собственика е лице, различно от лицето, представило превозното средство за
преглед. Въззивният съд е изложил и съображения относно липсата на предпоставки
да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗААН.
Решението е неправилно.
Касационният състав
не споделя доводите на районния съд за правилното приложение на материалния
закон в процесното НП и по-конкретно за приложението на санкционната норма.
Категорично от
доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е осъществил
нарушение на разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 4, предл. 3 от Наредба Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС, която вменява задължение на председателя на комисията
от технически лица да следи за качественото и пълнообемно провеждане на периодични прегледи на ППС
от страна на техническите специалисти, като въвежда в протокола (приложения №
9, 10 или 11) техническите данни, идентифициращи превозното средство,
показанията на километропоказателя на ППС, данни за собственика на превозното
средство, за лицето, представило ППС на преглед, и за номера на разрешението на
техническия пункт, и за члена на комисията и когато в свидетелството за
регистрация на МПС е отразено оборудването с уредба, която позволява работата
на двигателя с ВНГ или СПГ – вписва данните за лице, монтирало бутилката,
марка, сериен номер, вид гориво, номер на типово одобряване и година на
производство на бутилката, в този случай за позиция "лице, монтирало
бутилката" се вписва номерът на свидетелството за регистрация. В тази
връзка съдът не споделя изложените от жалбоподателя доводи, че данните за
собственика на автомобила всъщност не се въвеждат ръчно от председателя на
комисията, а става чрез сканиране на свидетелството за регистрация на МПС и при
това сканиране системата допускала грешки. Законът вменява на председателя на
комисията задължението да следи за качествено и пълнообемно провеждане на
периодичните прегледи, като в това задължение е включено и въвеждането в
протокола на съответните данни за собственика на превозното средство, които
следва да се верни. По какъв начин ще стане това въвеждане е технически въпрос
и е обстоятелство, което е ирелевантно за съставомерността на нарушението.
Нарушението на разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 4, предл. 3 от Наредбата е на
формално извършване и изпълнителното деяние се изразява в бездействие, в случая
невъвеждане на действителните данни за собственика на МПС.
При така изяснената фактическа обстановка
и правилно приложение на материалната норма, която е нарушена, АНО неправилно е
приложил съответната санкционна норма – тази по чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл. 1
от ЗДвП, която предвижда глоба в размер на 1 500 лв. за председател на комисия,
извършваща прегледи, или технически специалист, който допусне извършването на
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно
средство в нарушение на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал.
1, или със съоръжения или средства за измерване, които не отговарят на
изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1. От съдържанието на
последната разпоредба се установява, че тя касае случаите, в които председателят
на комисията допусне извършване на периодичен преглед в нарушение на
изискванията, определени с Наредбата. В настоящия случай нито в АУАН, нито в НП
е посочено като елемент от изпълнителното деяние допустителството, т. е. никъде
не се твърди председателят на комисията да е "допуснал извършването на
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно
средство в нарушение на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал.
1". Поради това и неправилно жалбоподателят е санкциониран на основание
посочената норма.
Според настоящия състав,
приложима при така описаното нарушение би се явила нормата на чл. 178а, ал. 7,
т. 2 от ЗДвП, която гласи, че се наказва с глоба 1 500 лева председател на
комисия, извършваща прегледи, или технически специалист, който не въведе
данните от извършен преглед за проверка на техническата изправност на пътно
превозно средство съобразно изискванията на наредбата по чл. 147, ал. 1. Съдът, обаче, не би
могъл да измени НП като наложи наказание на посоченото ново основание, тъй като
това би означавало да приложи закон, по който жалбоподателят не се е защитавал.
Освен това според
касационната инстанция са налице и обстоятелства, които определят случая като
маловажно нарушение по смисъла на закона, а именно на първо място налице са
данни, че данъкът за това ППС е бил платен преди извършване на техническия преглед
(л. л. 32 и 33 от делото на РС – Русе). На следващо място от доказателствата по
делото става ясно, че лицето, което е вписано неправилно като собственик на
ППС-то е лицето, което е представило автомобила за преглед. Същото това лице е
и вписано като ползвател на превозното средство в свидетелството за регистрация
на ППС. Посочените факти водят до извод за липса на умишлено поведение от
страна на жалбоподателя с цел напр. да бъде извършен технически преглед на
МПС-то независимо от това дали е заплатен данък (л. 34 от делото на РС – Русе).
По този начин, като е потвърдил процесното НП,
въззивният съд е постановил решението си при неправилно приложение на
материалния закон. Следва същото да бъде отменено и да се постанови решение, с
което да се отмени НП.
Предвид основателността на касационната жалба и на
основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143,
ал.1 от АПК, на жалбоподателя се следват сторените разноски, съгласно
представен списък на разноските в размер на 700 лева (л. 15 от делото), от
които 350 лева - възнаграждение за адвокат, договорено и заплатено в брой, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие пред АдмС – Русе по канд №
174/2020 г. по описа на съда (л. 8 от делото), както и 350 лева - възнаграждение
за адвокат, договорено и заплатено в брой, съгласно представения договор за
правна защита и съдействие пред РС – Русе по АНД № 2182/2019 г. по описа на
съда (л. 37 от делото на РС - Русе). Деловодните разноски, на основание § 1,
т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация", която е юридическо лице съгласно чл.2,
ал.3 от ЗАвПр и чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на ИА „Автомобилна
администрация“.
Така мотивиран и на основание чл.222, ал. 1, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр.
І-во, предл. ІI-ро от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 54 от 14.01.2020 г.,
постановено по АНД № 2182/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено наказателно постановление № 38-0001194 от 05.09.2019 г. на началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе, като вместо това
постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0001194 от 05.09.2019 г. на Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“
– Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на В.Л.А. за
нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 4, предл. 3 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г.
на МТИТС и на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", със седалище в
гр.София, ул.„Ген. Й.В. Гурко“ № 5, представлявана от изпълнителния директор
Бойко Рановски, да заплати на В.Л.А., ЕГН **********,***, сумата от 700 лева – деловодни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: