№ 8095
гр. София, 01.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110151594 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
В срока за обжалване на постановено по делото решение № 1856/08.02.2023г. по
делото е постъпила молба с вх.№ 38295/10.02.2023 г. от адв.Б.З., в качеството му на
пълномощник на ищцата ответника ****, с която се иска допълване на решението в
частта му за разноските. Молбата е мотивирана с доводи, че съдът не е взел предвид
молба от ищцата, докладвана в открито съдебно заседание, към която е бил приложен и
договор за правна защита и съдействие за допълнително заплатена сума в размер на
150,00 лева.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК по делото е постъпило становище от ответника, в
което се изразява становище за неоснователност на искането. Счита, че търсения
адвокатски хонорар не съответства на материалния интерес, поради което представлява
злоупотреба в право.
Съдът, като взе предвид постъпилата молба и отговора на ответника по реда на
чл.248, ал.2 ГПК, и извърши преценка на данните по делото, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице
и в срока по чл.248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните
съображения:
Действително, при постановяване на решението по делото, съдът не е взел
предвид приложения към молба от пълномощника на ищцата втори договор за правна
защита и съдействие с договорено възнаграждение в размер на 150,00 лева.
В конкретния случай по делото са представени два договора за правна защита и
съдействие, сключени между ищцата и адв.З. - единият подписан от адв. З. на
22.09.2022г., на стойност 350,00 лева, а другият - подписан на 21.01.2023г. от адв. З., на
стойност 150,00 лева. Двата договора са с припокриващ се предмет: първият договор е
с предмет изготвяне и депозиране на искова молба, а вторият - за изготвяне и
1
депозиране на искова молба и процесуално представителство по делото.
Следва да се има предвид, че адвокатския хонорар се дължат общо за цялото
производство, като отделните процесуални действия не водят не водят до усложняване
на производството, нито обосновават на необходимост от завишаване на адвокатския
хонорар. Настоящото производство не е от фактическа и правна сложност, приключило
е само в едно открито съдебно заседание. Защитаваният по него материален интерес,
след допуснато изменение по реда на чл.214 ГПК, е особено нисък – 201,84 лева. В
тази връзка следва да се отбележи, с оглед становището на Съда на ЕС, обективирано в
решение от 23.11.2017г. по обединени дела С-427/16 и С428/16, че национална правна
уредба, в частност НМРАВ, съгласно която от една страна адвокатът и неговият клиент
не могат под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката да договорят
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от
професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга
страна съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в понисък от
минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния
пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС, като тази уредба не съдържа какъвто и да
било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия
адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи
и обосновани при зачитане на общия интерес, то минималните възнаграждения,
определени в НМРАВ, не обвързват съда в преценката си дали заплатеното
възнаграждение е прекомерно, оттам дали е дължимо като разноски по делото,
независимо дали същото е равно, под или над праговете, посочени в тази наредба.
С оглед предходното, доколкото съдът не е обвързан от праговете по НМРАВ,
същият намира, че адвокатското възнаграждение по настоящото дело следва да се
определи на 350,00 лева /какъвто е и присъдения с решението размер на направените
от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение/. На съдът е служебно известно, че в
тази насока е и решение от 09.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 48627/2022 г. по описа
на СРС, 173-ти състав.
Предвид гореизложеното искането на ищцата, чрез пълномощника й за допълване
на решението в частта му за разноските следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран и на основание чл.248, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх.№ 38295/10.02.2023 г. от адв.Б.З., в качеството на
пълномощник на ищцата **** за допълване на решение № 1856/08.02.2023г.,
постановено по гр.д.№ 51594/2022 г. по описа на СРС, 43-ти състав в частта му за
разноските.
Определението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
2
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3