№ 5782
гр. София, 13.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110165417 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба от **** против Заповед № РНИ20-РД56-
03/11.02.2020 г. на Кмет на район „***“, Столична община, издадена на основание §4к,
ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е възстановено право на собственост на наследници на
*** и наследници на *** върху новообразуван имот № *** в местност „**“ в
землището на с.***, район „***“, с площ от 609 кв.м.
По делото е подаден отговор от ответника, ведно със заверено копие от цялата
преписка по издаването на оспорения акт. Изразява се становище за недопустимост, а
по същество – за неоснователност на жалбата.
След запознаване с представената от административния орган преписка, с
разпореждане от 10.01.2023 г. съдът е указал на жалбоподателката, че следва да
обоснове правния си интерес от оспорването.
В предоставения срок по делото е постъпила молба от ***, в която се
преповтарят изложените в първоначалната жалба доводи, като се сочи, че не разполага
с документ по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Към молбата е приложен документ –
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, без достоверна дата,
както и молба-декларация за признаване право на собственост върху недвижим имот
чрез извършване на обстоятелствена проверка от 29.01.2020 г.
При извършената проверка относно допустимостта на жалбата, съдът установи
следното:
Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на
определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост
на съдебното производство. По аргумент от разпоредбата на чл.159, т.4 АПК, една от
предпоставките за възникване и съществуване правото на жалба, е наличието на правен
интерес от обжалването. Тази процесуална предпоставка е от категорията на
абсолютните, за които съдът следи служебно.
1
Съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 АПК, право да оспорват
административните актове имат гражданите и организациите, чиито права, свободи
или законни интереси са нарушени или застрашени от административния акт или за
които той поражда задължения. В този смисъл наличието на правен интерес за
оспорващия е абсолютна процесуална предпоставка за образуването и развитието на
съдебното производство. Задължително условие, обуславящо правния интерес и респ.
възникване правото на жалба, е наличието на “засягане” на права и/или на защитени от
правото интереси от акта, който се оспорва. Правото на жалба принадлежи на това
лице, спрямо което материално правните последици на акта са неблагоприятни и пряко
засягат негативно неговата правна сфера. В този смисъл неблагоприятно засягане е
всяка правна последица от акта, състояща се в прекратяване, ограничаване или
застрашаване на съществуващи субективни права или създаване на нови респ.
разширяване на съществуващи правни задължения.
В конкретния случай, по делото няма данни жалбоподателката, съответно
нейните наследодатели да са били носители на вещно право по отношение на
недвижимия имот, предмет на оспорената заповед. От административната преписка се
установява, а и между страните не се спори, че построената в имота жилищна сграда е
била придобита от Печова по силата на наследствено правоприемство, но с нотариален
акт за замяна от 17.01.2020 г. същата се е разпоредила с нея. Обстоятелството, че преди
издаване на няколко дни преди издаване на процесната заповед жалбоподателката е
подала молба-декларация за признаване право на собственост върху недвижим имот
чрез извършване на обстоятелствена проверка, не я прави заинтересовано лице с право
на интерес от обжалването. Предходното по скоро обуславя извод за спор за
материално право с лицата, на които е възстановено правото на собственост с
атакуваната заповед, отклокото правен интерес от нейното обжалване. Това е така, тъй
като заповедта не засяга признато от закона право на жалбоподателката. Последната
сама признава в уточнителна молба от 06.02.2023 г., че не разполага с документ по §4а
от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Липсата на правен интерес съставлява процесуална пречка за разглеждане и
произнасяне по същество по подадената от ***. жалба. Ето защо същата се явява
процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по делото – прекратено.
Водим от горното и на основание чл.159, т.4 АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх.№ 264271/30.11.2022 г. от ***.
против Заповед № РНИ20-РД56-03/11.02.2020 г. на Кмет на район „***“, Столична
2
община, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 65417/2022г. по описа на Софийски
районен съд, I Гражданско отделение, 43-ти състав.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на ***.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3