РЕШЕНИЕ
№. 452/2.3.2021г.
гр. Пловдив, 02.03. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря СТАНКА
ЖУРНАЛОВА и участието на прокурора КИЧКА ПЕЕВА - КАЗАКОВА, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело №
54 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Териториална дирекция на Националната агенция по
приходите – Пловдив, чрез процесуалния представител – юрисконсулт Р.Е., срещу решение № 1444 от 09.11.2020 г., постановено
по а.н.д № 5311 по описа за 2020 г., на Районен съд Пловдив, XI – ти наказателен състав, с което е отменено наказателно
постановление № 529989-F554516/05.08.2020 г. на директор на дирекция „Обслужване“ в
Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – Пловдив, с което
на В.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, на осн. чл. 179, ал.
1 от Закона за данъка върху добавената стойност е наложена административно
наказание „глоба“ в размер на 500 лв.,
за нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се
изводът на районния съд, че в хода на административното производство е
допуснато съществено процесуално нарушение.
Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване
на наказателно постановление. Иска се
присъждане на съдебни разноски и се възразява срещу размера на разноските на
другата страна.
3. Ответникът по
касационната жалба – В.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, не взема становище
по допустимостта и основателността на жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от В.Г.М. срещу НП № 529989-F554516/05.08.2020 г.
на директор на дирекция „Обслужване“ в Териториална дирекция на Националната агенция
по приходите – Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз основа на
АУАН № F554516 от 18.06.2020 г., съставен от С.С.К.– на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на
НАП – Пловдив. Обективираните в акта констатации се
свеждат до следното: На 15.05.2020 г. в ТД на НАП – Пловдив при извършена
служебна проверка било установено, че В.Г.М. като регистрирано по ЗДДС лице, не
е спазило установения от закона срок за подаване на отчетните регистри по
смисъла на чл. 124 ЗДДС, в ТД на НАП- Пловдив за данъчен период 01.05.2020г. –
31.05.2020 г. до 15.06.2020 г. включително.
Към момента на съставяне
на АУАН /18.06.2020 г./ отчетните регистри все още не били подадени в ТД на НАП
- Пловдив.
Описаната в АУАН фактическа
обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение по чл. 125, ал. 5
вр. ал. 3 от ЗДДС е наложил на нарушителя имуществена
санкция в размер на 500 лева.
7. В хода на съдебното производство пред районния съд е
разпитан актосъставителят който в показанията си потвърждава изложеното в акта.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че в
хода на административното наказване са допуснати съществени процесуални
нарушения, поради което е отменил наказателното постановление.
ІV. За правото:
9. Фактическата
обстановка по делото е правилно установена. Съобразени са в пълнота както
писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.
Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на
правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован
изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Възраженията на оспорващия са неоснователни.
Правилата на чл. 125 от ЗДДС регламентират задължение за деклариране на
данъка
до 14-о число на месеца, следващ календарното
тримесечие, за което се отнася. Това задължение се изпълнява чрез подаване на
справка – декларация по ал. 1, към която задължително се прилагат отчетните
регистри по чл. 124 от ЗДДС, въз основа на които е съставена, а в приложимите
случай заедно и с VIES-декларация по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС. Иначе казано,
законодателят е поставил задължение за своевременно деклариране на релевантни
за данъчното облагане данни от дейността на лицето като е установил формата на
деклариране и способът за изпълнение – подаване заедно по електронен път (чл.
125, ал. 7 от ЗДДС) в указания срок.
По аргумент от чл. 42, ал. 1, т. 4 вр. чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН както АУАН, така и НП следва да съдържат описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В случая е
установено и безкритично прието от наказващия орган, че при проверка на
15.05.2020г. в ТД на НАП – Пловдив е констатирано неизпълнение на задължение от
страна на регистрираното по ЗДДС лице да подаде отчетните регистри по чл. 124
за данъчен период 01.05.2020г. – 31.05.2020 г. до 15.06.2020 г. включително.
При това положение без съмнение в наказателното постановление е обективирана воля да бъде наказано регистрираното по ЗДДС
лице за административно нарушение, което към момента на установяването му все
още не е било извършено. Допуснатият порок се явява съществен, тъй като
ограничава правото на лицето да разбере, с кои свои действия е извършило
вмененото му деяние. След като порокът не е отстранен в хипотезата на чл. 53,
ал. 2 от ЗАНН, а е пренесен и в самото наказателно постановление, е налице
самостоятелно основание за неговата отмяна.
От изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
10. Ответникът в производството не е отправил претенция за присъждане на
разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1444 от 09.11.2020 г.,
постановено по а.н.д № 5311 по описа за 2020 г., на Районен съд Пловдив, XI –
ти наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.