Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17
състав, в
публично съдебно заседание на трети април две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 4335 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 66,
ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност вр.
чл. 421, ал.1 от Търговския закон.
Ищцата – „К.и.” ООД, твърди, че е кредитор на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност. Посочва, че на основание договор за цесия, сключен на 26.03.2014 г. между него и В.Д.Ш., е придобил вземане към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност в размер на 80 050 евро, представляващо част от главницата, дължима по рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ен депозит от 17.01.2014 г. и анекс № 131345 от 17.01.2014 г. към него. Твърди, че така извършената цесия е съобщена на банката –длъжник на датата, на която й е връчена нотариална покана с рег. № 13566/ 16.06.2014 г. Поради изложеното ишецът моли описаното вземане към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, на което той е титуляр, за получаване на сума в размер на 80 050 евро, което е възникнало от договор за банков влог от 17.01.2014 г. да бъде включено в списъка на приетите вземания с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН.
Ответникът – „К.т.б.“ АД
- в несъстоятелност, счита възражението за неоснователно. Посочва, че не е уведомен
за сключения договор за цесия, с който ишецът се легитимира като носител на
вземането, поради което и по отношение на него кредитор е физическотпо лице В.Д.Ш., в полза на когото
се дължи изпълнение. Оспорва действителността
на договора за прехвърляне на вземане. Поради изложеното моли предявеният иск
да бъде отхвърлен
Ответникът –
В.Д.Ш., счита подаденото от „К.и.” ООД възражението за основателно.
Твърди, че титуляр на процесното вземане е „К.и.” ООД, на което дружество
той го е прехвърлил с договор за цесия.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във
връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.01.2014 г. между „К.т.б.“ АД и В.Д.Ш. е подписан анекс № 131345 към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ен депозит. С чл. 1 от него страните са постигнали съгласие, че банката открива на името на В.Д.Ш. банкова сметка *** на преференциален безсрочен депозит, която е с IBAN: ***.
На 07.03.2014 г. между „К.т.б.“ АД и В.Д.Ш. е подписан анекс № 137866 към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка *** „Е.” с валутна клауза. С чл. 1 от него страните са постигнали съгласие, че банката открива на името на В.Д.Ш. банкова сметка *** на преференциален безсрочен депозит „Е.” с валутна клауза, която е с IBAN: ***.
На 26.03.2014
г. между В.Д.Ш., като цедент, и „К.Д.” ООД, „Г.п.п.” ООД, „С.б.к.” ООД, „З.М.” ООД, „Б.С.К.Б.” ЕООД, „К.и.”
ООД, „Л.Е.” ООД, като цесионери, е сключен договор за
цесия, с който цедентът прехвърля на цесионерите част от своето вземане към „К.т.б.“ АД по банкова сметка ***: ***, като на „К.и.” ООД прехвърля вземане за получаване
на сума в размер на 80 050 евро, представляваща част от цялото вземане за
получаване на суми по посочената банкова сметка.
***. № 13566/ 16.06.2014 г. се установява, че В.Д.Ш.
е уведомил „К.т.б.“ АД за това, че на 26.03.2014 г., между него и „К.и.” ООД е сключен договор за прехвърляне
на вземане, което е в размер на 80
050 евро,
която сума представлява част от общото вземане, което Владимир Ш. има към
банката за получаване на парични суми по банкова сметка
***: *** № 131345 към рамков договор
за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ен депозит,
сключени на 17.01.2014. От
направеното от нотариуса удостоверяване е видно, че поканата е връчена на „К.т.б.“
АД, на 02.02.2017 г. по реда на чл. 47 ГПК, като е отбелязано, че на 16.06.2014
г. връчителят е залепил уведомление на адреса на получателя.
По делото е представена разписка към нотариална
покана с рег. № 13566/ 16.06.2014 г., в която връчителят е посочил, че при
направените посещения на посочения адрес служителка от отдел деловодство е
отказала да получи поканата, тъй като не е упълномощена, поради което той е
залепил уведомление на входната врата на банката.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По делото не е спорно, че на 17.01.2014 г. между В.Д.Ш. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност /„КТБ” АД/ е сключен договор за банков влог, по силата на който банката се е задължила да върне на влогодателя предадените й за съхранение парични средства, както и да му заплати уговорената лихва. Това се установява и от представените рамков договор за платежни услуги за потребители от 17.01.2014 г. и анекс № 131345 от 17.01.2014 г. към него, които са подписани от двете страни по сделката и от съдържанието на които е видно, че те са постигнали съгласие по всички основни елементи на договора за паричен влог – за това, че предмет на влога ще са парични средства /евро/, за това какъв ще е размерът на годишната лихва, която банката се задължава да заплаща на влогодателя, за сметката, по която парите ще бъдат предадени за съхранение, както и за това, че влогът е безсрочен. По силата на тази сделка за банката е възникнало задължение да върне на В.Д.Ш. предадената й за съхранение парична сума при поискване от това лице, като между страните в производството е безспорно, че част от тази сума е процесната такава в размер на 80 050 евро.
Не е спорно между страните в
производството и това, че част от
това вземане на В.Д.Ш. към „КТБ” АД за получаване на
сума от паричния влог, която част е в размер на 80 050 евро, е предмет на договор за цесия, сключен на 26.03.2014 г., между влогодателя, в качеството му
на цедент, и дружеството „К.и.” ООД, в качеството му на цесионер. Това се установява и от представените
по делото доказателства, а именно писмен договор за цесия от 26.03.2014 г., с който
страните са постигнали съгласие, че цедентът прехвърля на цесионера описаното
вземане към „КТБ” АД /н/, възникнало по договор за паричен влог, а последният
се задължава да заплати цена за това в размер на 80 050 евро.
Съдът намира, че възражението на ответника „КТБ” АД /н/, че процесният
договор за цесия е нищожен поради невъзможен предмет и като заобикалящ закона
са неоснователни.
Предмет на сключения договор за цесия е прехвърлянето на вземане за получаване на суми по договор за паричен влог, което е имуществено
право, което не зависи от личността на кредитора, поради което и то няма строго
личен характер и следователно не е изключено от разпоредителната власт на своя
титуляр. Ето защо то може да бъде предмет на разпоредителни сделки, включително
и на сключен възмезден договор за цесия и процесният такъв има възможен предмет.
Не се установява договорът за цесия, сключен между В.Д.Ш. и „К.и.” ООД
да заобикаля някакви
императивни законови правила. Той няма за последица цесионерът да се
удовлетвори като получи изпълнение на прехвърленото вземане от Фонда за
гарантиране на влоговете в банките. Такова право не е възникнало в полза на
ищеца в резултат на сключения договор и това не е установено с влязло в сила
решение – решение, постановено по
т.д. № 4101/ 2017 г. по описа на САС, ТО, 11 състав. Ето защо и със сключването
на процесния договор за прехвърляне на вземане не се доказва страните да са целели
заобикаляне, на които и да е разпоредби от Закона за гарантиране на влогове в
банките /от 1998 г., отм./, в резултат на което някоя от тях да придобие права,
чието възникване е отречено с императивните норми на този закон.
По делото не са представени доказателства да е
предявен иск по чл. 60б ЗБН и същият да е уважен, поради което съдът не може да
обсъжда дали са налице предпоставките, предвиден в тази норма, при които
възниква уреденото с нея потестативно право да се иска една сделка да бъде
обявена за относително недействителна по отношение на „КТБ”
АД /н/ и на кредиторите на несъстоятелността на банката.
То може да се упражни само чрез предявен пред съда отделен конститутивен иск,
който ред не се твърди и не се установява да е спазен в случая.
С оглед горното, се налага изводът, че процесният договор за прехвърляне на вземането, възникнало по договор за паричен влог от 17.01.2014 г., не страда от твърдените от ответника „КТБ” АД /н/ пороци, които да водят до негоявата нищожност. Той е действителен и е породил присъщите си правни последици.
Договорът за цесия поражда действие от различен момент по отношение на страните по него и по отношение на длъжника на прехвърленото вземане, който не участва в сключването му. Във вътрешните отношения между страните по договора за цесия същият поражда присъщите си правни последици от момента на постигане на съгласие между тях, т.е. от сключването му, и следователно от този момент настъпва прехвърлителното действие по преминаване на вземането от патримониума на цедента в този на цесионера. Ето защо следва да се приеме, че от момента на сключване на процесния договор за цесия, което в случая е настъпило на 26.03.2014 г., в отношенията между страните по него – В.Ш. и „К.и.” ООД, описаното вземането, възникнало от договора за банков влог за получаване на предадените за съхранение парични средства в размер на 80 050 евро, е преминало в патримониума на възразилия кредитор „К.и.” ООД.
В чл. 99, ал. 4 ЗЗД е
предвидено, че по отношение на длъжника цесионният договор поражда действие след
като цесията му бъде съобщена от цедента. Това означава, че спрямо длъжника
едва от момента на съобщаване на цесията, а не от сключване на договора за
цесия, се счита, че титуляр на вземането е цесионерът и той трябва да престира
на него, за да изпълни своето задължение.
Ответникът „КТБ” АД /н/
има качеството длъжник на вземането, което е предмет на сключения на 26.03.2014
г. договор за цесия, поради което и за да се счете, че той е породил действие
спрямо него, трябва да се докаже, че извършеното прехвърлянето му е съобщено от
цедента В.Ш.. Ето защо съдът трябва да отговори на въпроса дали това се
установява от събраните в производството доказателства.
По делото е представена
нотариална покана с рег. № 13566/ 16.06.2014 г., която е съставена от цедента В.Д.Ш.,
от съдържанието на която е видно, че той уведомява длъжника по прехвърленото
вземане - „КТБ” АД /н/, за извършената цесия. Между страните е спорно дали тази
нотариална покана и съдържащото се в нея изявление за уведомяване са достигнали
до адресата и кога е станало това, поради което съдът трябва да се произнесе по
тези въпроси.
В тази връзка на първо
място следва да се посочи, че фактът на връчване на нотариалната покана на „КТБ”
АД /н/, не е установен в отношенията между страните по настоящия спор по
задължителен начин с влязлото в сила съдебното решение, постановено по предявен
иск по чл. 23, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките /отм./, а
именно решение, постановено по т.д. № 4101/ 2017 г. по описа на САС, ТО, 11
състав. Това е така, тъй като съдът е направил извод за това, на коя дата се
доказва, че е връчена нотариалната покана, съдържаща уведомление за извършената
цесия по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, само в мотивите на описаното решение, като липсва
произнасяне по настъпването на този факт в диспозитива на съдебния акт.
Обстоятелствата, които са установени само в мотивите на едно съдебно решение,
обаче не се обхващат от силата на пресъдено нещо, която е тази, която важи в
отношенията между третото лице помагач и насрещната страна в производството,
които са съответно „К.и.” ООД, който има качеството ищец, и „КТБ” АД /н/, в
качеството му на трето лице помагач. Тези юридически лица не са обвързани от
задължителната сила на мотивите на влязлото в сила съдебно решение на САС,
която съгласно чл. 223, ал. 2 ГПК важи само в отношенията между третото лице в
това производство „КТБ” АД /н/ и страната, на която то е конституирано да
помага, която е ответникът Фонд за гарантиране на влоговете в банките.
Следователно фактът на връчване на съставеното от цедента В.Ш. уведомление за
извършеното прехвърляне на вземане, възникнало от договор за паричен влог, на
длъжника по това вземане – „КТБ” АД /н/, не се счита за установен по
задължителен начин в отношенията между страните по спора и той трябва да бъде
доказано в настоящия процес при условията на пълно и главно доказване, като
тежестта да стори това лежи върху ищеца, който черпи благоприятни от неговото
настъпване последици.
От представените по
делото доказателства е видно, че връчването на нотариална покана с рег. №
13566/ 16.06.2014 г. на адресата „КТБ” АД /н/ е станало в хода на образуваното
за това нотариално производство, в което на основание чл. 50 ЗННД се прилагат
правилата на чл. 37 - 58 ГПК. От удостоверяванията, извършени от нотариуса за
връчването на тази покана е видно, че то е осъществено чрез предвидения в чл. 47 ГПК способ за това, а именно чрез залепване на уведомление.
За да се приеме, че
връчването на нотариалната покана е извършено редовно, трябва да бъде
установено, че са спазени правилата за връчване на книжа на едно юридическо
лице, които са установени в ГПК.
От отбелязванията, направени от връчителя в разписката за връчване на нотариалната покана с рег. № 13566/ 16.06.2014 г., е видно, че тя е изпратена до „КТБ” АД /н/ на следния адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 10. При извършена от съда служебна проверка в Търговския регистър при Агенция по вписванията се установява, че това е вписания в регистъра адрес на управление на дружеството-адресат към момента на извършване на връчването. Това означава, че в случая е спазено изискването на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ГПК, в която е предвидено, че мястото на връчване на търговеца е последният посочен в регистъра негов адрес.
На следващо място, за да се счете, че връчването
на нотариалната покана чрез залепване на уведомление е редовно трябва да са докаже,
че са спазени изискванията, предвидени в закона за реда, по който се извършва
връчването чрез прилагане на този способ на търговци, които са различни от
тези, по които този способ се осъществява, когато адресат е физическо лице. По изрично
разпореждане на закона в чл. 50, ал. 4 ГПК връчването чрез залепване се прилага
и по отношение на търговци и юридически лица, при спазването обаче не на общите
предпоставки по чл. 47, ал. 1 ГПК, а на тези, посочени в специалната норма на
чл. 50, ал. 4 ГПК, които са следните: 1) да е установено при посещения на
адреса, че търговецът има канцелария там; 2) връчителят да не намери достъп
до канцеларията или да не намери в
канцеларията на търговеца лице, което да е съгласно да получи съобщението. В
този смисъл е практиката на ВКС - решение № 126 от 10.11.2015 г., постановено
по т. д. № 1825/2014 г. по описа на ВКС, ІІ т.о.
Съдът съобразява, че между страните в
производството е безспорно, че към момента, в който е извършено връчването на
нотариалната покана „КТБ” АД /н/ е имала
канцелария на адреса, на който то е осъществено, поради което и това
обстоятелство се счита за установено в процеса.
От фактите, удостоверени от длъжностното лице в разписката
за връчване на нотариалната покана, е видно, че то е извършило посещение на вписания
в търговския регистър адрес на управление на дружеството-адресат, където се
намира неговата канцелария, при което посещение е намерило служител на
търговеца, който обаче е отказал да приеме нотариалната покана, което означава,
че не е бил съгласен да стори това Следователно в случая трябва да се приеме,
че връчителят не е успял да намери в канцеларията на адресата служител, който
да е съгласен да приеме книжата, които се връчват.
Когато връчването се осъществява на търговци и
юридически лица в закона не е поставено изискване връчителят да извършва повече
от едно посещение на адреса в определен интервал от време, включително в
месечния срок, предвиден в чл. 47, ал. 1 ГПК, което задължение се отнася само
когато се касае за връчване чрез залепване на уведомление на физически лица.
Това е така, тъй като за юридическите лица се предполага, че в канцеларията им
през работен ден и в работно време винаги има служител, който може да получи
съобщението съответно книжата, като когато те са променили адреса, на който се
намира управлението им, за тях възниква задължение да заявят това обстоятелство
за вписване в търговския регистър и така то да бъде оповестено на всички трети
лица. В тази насока се е произнесъл и ВКС с определение № 398 от 03.07.2014 г.
по ч. гр. д. № 2823/2014 г., г. по описа на ВКС, I гр.о.
Ето защо и след като връчителят е направил еднократно
посещение на адреса на управление на „КТБ” АД /н/, при което е установил, че
това юридическо лице има канцелария на адреса както и че има служители там, и
предвид това, че тези служители не са били съгласни да приемат нотариалната
покана, трябва да се приеме, че в случая са били налице и двете предпоставки,
предвидени в специалната норма на чл. 50, ал. 4 ГПК за връчване на нотариалната
покана чрез залепване на уведомление. Тя се счита за връчена на ответника с
изтичане на срока по чл. 47, ал. 2 ГПК, т.е. на 01.07.2014 г.
С оглед всичко изложено, се налага крайния извод,
че от представените по делото доказателства се установява, че договорът за
цесия, сключен на 26.03.2014 г., между В.Д.Ш. и „К.и.” ООД, е надлежно съобщена
от цедента на длъжника „КТБ” АД /н/ с уведомление, което е получено от
последния на 01.07.2014 г., когато му е връчена нотариалната покана, в
съдържанието на която то е обективирано. От тази дата прехвърлянето на
вземането, което е това, възникнало по договора за влог, сключен на 17.01.2014
г., в размер на 80 050 евро, е породило действие и спрямо длъжника - „КТБ” АД
/н/, и считано от този момент той дължи изпълнение на новия кредитор, който е
ищеца „К.и.” ООД, а не на физическото лице В.Д.Ш..
Предвид горното и
доколкото това вземане не се установява да е погасено от длъжника, нито пък да
е удовлетворено от Фонда за гарантиране на влоговете в банките по реда на чл.
23, ал. 1 ЗГВБ /отм./ предвид отхвърляне на предявения срещу този правен субект
осъдителен иск с влязло в сила решение, трябва да се заключи, че то подлежи на
удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „КТБ” АД /н/ в полза на
новия кредитор „К.и.” ООД.
Съдът счита, че вземането
на ищцовото дружество за получаване на предадената за съхранение на банката
парична сума от 80 050 евро, възникнало по договора за паричен влог, сключен на
17.01.2014 г., подлежи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност
на банката с ред по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН в редакцията на нормата, приета с
ДВ бр. 67 от 29.07.2003 г., приложима към процесните отношения на основание §
12 от ПЗР към Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни
институции и инвестиционни посредници, а именно като вземане на вложител, което
не е покрито от системата за гарантиране на влоговете.
В чл. 94, ал. 1, т. 4
ЗБН е предвидено, че в този ред се удовлетворяват вземания на вложители, които
не са покрити от системата за гарантиране на влоговете. Понятието „вложител”,
използвано в тази норма има легално определение в ЗБН, което е дадено с § 1, т.
4 от ДР на ЗБН, съгласно която то е лице, което има право съгласно приложимите
законови и договорни условия да получи паричните средства по банкова сметка ***,
произтичащи от временните положения в резултат на обичайни банкови сделки.
Същото е определението за „вложител”, дадено с § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби
на Закона за гарантиране на влогове в банките /от 1998 г., отм./, който е
действащ към момента на предявяване на процесното вземане от „К.и.” ООД в
производството по несъстоятелност на „КТБ” АД /н/, и който закон, наред с ЗБН
урежда редът, по който следва да бъдат защитени интересите на вложителите
тогава, когато е отнет лиценза на една банка и съответно, когато по отношение
на същата е открито производство по несъстоятелност. Освен тези две законови
дефиниции при определяне на това кое лице следва да се квалифицира като
вложител, съдът съобразява и легалната дефиниция на понятието „влог”, която е
дадена с разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ЗГВБ /отм./, в която е посочено, че
влогът представлява парични средства по банкова сметка, ***, открита на името
на едно или повече лица, или кредитни салда, произтичащи от временни положения
в резултат на обичайни банкови сделки, които парични средства или кредитни
салда банката е длъжна да плати обратно на вложителя съгласно приложимите
законови и договорни условия.
При тълкуване на
посочените законови дефиниции, които напълно си кореспондират, се налага
изводът, че понятието за вложител включва две алтернативни категории лица, а
именно 1) лицата, които имат право съгласно приложимите законови и договорни
условия да получат от банката парични средства по банкова сметка, ***, открита
на името на едно или повече лица, както и 2) лицата, които имат право съгласно
приложимите законови и договорни условия да получат от банката кредитните
салда, произтичащи от временните положения в резултат на обичайни банкови
сделки. Следва да се има предвид, че при граматическото тълкуване на тези
разпоредби, е видно, че условието „да произтичат от обичайни банкови сделки” е
поставено като изискване, за да бъдат определени като влог, само кредитните
салда, произтичащи от временни положения, но не и паричните средства, налични
по банкови сметки, които както беше посочено са две различни категории суми,
всяка от които сама по себе си представлява влог по смисъла на § 1, т. 3 от ДР
на ЗГВБ /отм./, и лицето, което има право да получи всяка една от тях има
качеството на вложител /в дефинициите за вложител и тази за влог е използвано
определението „произтичащи от временните положения в резултат на обичайни
банкови сделки”, което, като обособена част от изречението, е отделенo със
запетая, поставена след понятието „кредитни салда”, поради което и следва да се
приеме, че пояснява и се отнася именно към него/.
Следователно за да бъде
определено едно лице като вложител от първата от посочените две категории е
необходимо и достатъчно да се установи, че то има право съгласно определени,
обвързващи него и банката договорни условия, да получи парични средства по
банкова сметка, ***ствата в нея му се следват в резултат на сключена между него
и банката банкова сделка или на основание друг вид сделка, която не може да се
квалифицира като банкова, но от която за него възниква правото да ги получи. С
оглед на изложеното и предвид това, че по делото се доказа, че „К.и.” ООД е
лице, което е титуляр на правото да получи част от паричните средства по
банкова сметка, *** „КТБ” АД /н/ по договор за паричен влог от 17.01.2014 г.,
въз основа на сключен и произвел действие, включително спрямо банката-длъжник,
договор за цесия, то следва да се приеме, че същият има качеството на вложител
от първата категория лица, посочени в нормата на § 1, т. 4 от ДР на ЗБН.
Освен това при отговор
на въпроса дали ищецът има качеството „вложител”, следва да бъде съобразено и
това, че той е придобил предявеното вземане, по силата на договор за цесия,
поради което приложение намира нормата на чл. 99, ал. 2 ЗЗД, съгласно която
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с всички негови
привилегии. В случая вземането, предмет на цесията, е възникнало по договор за
паричен влог, който е сделка, която обичайно всяка една банка извършва по
занятие и в резултат на която за влогодателя възниква правото да получи парични
средства по банкова сметка *** „КТБ” АД /н/, и следователно влогодателят
безспорно има качеството „вложител” съгласно легалната дефиниция на това
понятие, дадено с нормата на § 1, т. 4 от ДР на ЗБН. Това качество на титуляра
на вземането по сделката за влог съгласно чл. 94 ЗБН му създава една привилегия
за удовлетворяване в производството по несъстоятелност на банката-длъжник,
поради което и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД следва да се приеме, че тази
привилегия, заедно със специалното качество на лицето, от което тя произтича,
преминават и върху новия носител на вземането на основание сключения договор за
цесия. С оглед на това и по тези съображения следва да се признае качеството
„вложител” на цесионера „К.и.” ООД и правото му да се ползва от привилегията,
която това качество дава за по-преден ред на удовлетворяване в производството
по несъстоятелност.
След като към датата на
откриване на производството по несъстоятелнст на „КТБ” АД /н/, „К.и.” ООД, а не
физическото лице В.Ш., е титуляр на процесното вземане за получаване на сума в
размер на 80 050 евро, чиято левова равностойност възлиза на сумата от 156 564,
19 лв. и същият има качеството „вложител” по отношение на него, то се налага
изводът, че то подлежи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност
на банката в полза на ишеца и с ред по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН в редакцията на
нормата, приета с ДВ бр. 67 от 29.07.2003 г. Това прави подаденото възражение
изцяло основателно.
Предвид изхода на
делото и на основание разпоредбата на чл. 68, ал. 3, т. 1 ЗБН списъка на
приетите вземания по чл. 67, ал. 2 ЗБН, одобрен от съда с решение от 25.05.2016
г., постановено по т.д. № 7549/ 2014 г. по описа на СГС, ТО, VI-22 състав,
следва да бъде допълнен с описаното вземане, чието съществуване е установено в
процеса. То е в размер от 156 564, 19 лв., с ред на удовлетворяване по чл. 94,
ал. 1, т. 4 ЗБН, като негов титуляр е „К.и.” ООД, а не В.Ш.. Доколкото
кредитора В.Ш. е включен като такъв с процесното вземане само в списъка по чл.
66, ал. 7, т. 3 ЗБН на приетите вземания, които са оспорени пред съда чрез
възражение, то липсва необходимост с настоящото решение да бъде постановявано
изключването му от този списък. Включването на едно лице в посочения списък не
му придава качеството на кредитор на несъстоятелността на банката, каквото имат
само лицата, включени в списъка на приетите вземания по чл. 67, ал. 2 ЗБН,
одобрен от съда с решение от 25.05.2016 г., постановено по т.д. № 7549/ 2014 г.
по описа на СГС, ТО, VI-22 състав, както и тези, в чиято полза има постановено
съдебно решение по чл. 68, ал. 3 ЗБН, с което е допълнен списъка по чл. 67, ал.
2 ЗБН /чл. 69, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗБН/, какъвто не е В.Ш..
По
присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото, разноски се
следват на ищеца, но той не е
направил искане за тяхното присъждане, поради което и съдът не може да ги
възлага в тежест на страната, загубила делото.
Предвид изхода на делото ответникът, който съдът
приема, че е „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност като съобразява практиката на ВКС,
постановена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК – Определение № 567 от 14.11.2017 г.,
постановено по ч.т.д. № 1757/ 2017 г. по описа на ВКС, I т.о., следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СГС дължимата държавна такса за разглеждане на
предявените искове, от предварителното заплащане на която ищецът е освободен съгласно практиката на Софийски апелативен съд. Тя възлиза на сумата от 6 262, 57 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по възражение, подадено от „К.и.” ООД, с ЕИК: ********, със
съдебен адрес:***, пл. „********, срещу решение № ЗБН
66-153/ 20.01.2016 г. на синдиците на „К.т.б.“
АД - в несъстоятелност, че „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност дължи на „К.и.” ООД на основание чл.
421, ал.1 ТЗ сума в размер на 156 564, 19 лв.,
представляваща неплатено задължение по договор за паричен влог, сключен между В.Д.Ш. и „К.т.б.“
АД - в несъстоятелност, с рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на
банкова сметка ***ен депозит от 17.01.2014 г. и анекс № 131345 от 17.01.2014 г. към него, вземането по който договор е прехвърлено на „К.и.” ООД с
договор за цесия, сключен на 26.03.2014 г., което вземане е с поредност на
удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност по чл. 94,
ал. 1, т. 4 ЗБН в редакцията на нормата, приета с ДВ бр. 67 от 29.07.2003 г., приложима на
основание § 12 от ПЗР към Закона за възстановяване и преструктуриране на
кредитни институции и инвестиционни посредници.
ДОПЪЛВА на основание чл. 68, ал.
3, т. 1 ЗБН списъка на приетите вземания на кредиторите на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, одобрен от съда
по реда на чл. 67, ал. 2 ЗБН с решение от
25.05.2016 г., постановено по т.д. № 7549/ 2014 г. по описа на СГС, ТО, VI-22
състав, с вземането на „К.и.”
ООД, с ЕИК: ********, със
съдебен адрес:***, пл. „********, към „К.т.б.“
АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 156 564, 19 лв.,
дължима по договор за паричен влог, сключен между В.Д.Ш. и „К.т.б.“ АД - в
несъстоятелност, с рамков
договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ен
депозит от 17.01.2014 г. и анекс № 131345 от 17.01.2014 г. към него, което
вземане е прехвърлено на
„К.и.” ООД с договор за цесия, сключен на 26.03.2014 г. и е с поредност на
удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН в редакцията на нормата, приета
с ДВ бр. 67 от 29.07.2003 г., приложима на основание § 12 от ПЗР към Закона за
възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни
посредници.
ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 6 262, 57 лв. /шест хиляди двеста шестдесет и два лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявения иск, от предварителното заплащане на която ищецът е освободен.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: