Р Е Ш Е Н И Е
№ 2
гр.
Перник, 04.01.2023
год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание, проведено на шести декември две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
при секретар Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдия
Гоцова административно дело № 380/2022
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 226 от АПК във
връзка с чл. 156 и сл. ДОПК.
Образувано е след Решение № 8314/29.09.2022г.
на ВАС, постановено по адм. д. № 10588/2021 г. по описа на ВАС, Осмо отделение,
с което е отменено Решение № 151/22.07.2021г на Административен съд – Перник,
постановено по адм. д. № 175/2021г. по описа на АС Перник и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, като са дадени
задължителни указания при новото разглеждане на делото, свързани с поотделно
обсъждане на представените към фактурите на всеки доставчик писмени доказателства.
Предмет на обжалване е Ревизионен акт №
Р-22001420001661-091-001 от 06.10.2020 година, издаден от И.М.Р.– орган, възложил ревизията и Б.М.Я.– ръководител на
ревизията, в частта, в която е изменен и потвърден с Решение № 163 от
29.01.2021 година на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна
практика“ на НАП София както следва: за месец април 2017г. размера на данъка,
който трябва да бъде внесен е определен на 2 348.63 лева, ведно със съответните
лихви, за месец юни 2017 размерът на данъка е определен на 3 152.31 лева, със
съответните лихви, за месец юли 2017 година размерът на данъка е определен на 2
835.29 лева, ведно със съответните лихви и за месец август 2017 година в размер
на 3 638.40 лева, ведно със съответните лихви,
съответно е потвърден за установени резултати по ЗДДС за данъчните
периоди месец януари, месец февруари, месец март и месец май 2017 година. На ревизираното дружество са установени
задължения по Закона за данък върху добавената стойност, вследствие на отказано
право на данъчен кредит в общ размер на 19 915.16 лева, от които 14 820.93 лева
главница и 5 094, 23 лева лихва по
фактури за доставки, издадени от „***" ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“
ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД „***“ ЕООД за
данъчните периоди от месец януари 2017г. до месец август 2017г.
Според дружеството - жалбоподател така
оспорения Ревизионен акт в частта, в която е изменен и потвърден с
Решение № 163 от 29.01.2021г. на директора на дирекция „ОДОП“ София, е
незаконосъобразен, немотивиран, необоснован,
издаден в нарушение на материалноправните и процесуалноправни норми. Счита се, че безспорно и с
оглед представените доказателства, се установява, че процесните доставки са извършени
действително. Твърди се, че спорните доставки са изпълнени съгласно всички изисквания на разпоредбите на
чл. 69 – чл. 72 от ЗДДС за възникване и упражняване право на данъчен кредит. Жалбоподателят моли съда да отмени ревизионния акт в оспорената част
като незаконосъобразен.
В проведеното съдебно заседание при новото разглеждане на
делото, жалбоподателят
„****” ЕООД, редовно призован, се представлява от адвокат И.И. ***, който поддържа жалбата. Няма
нови доказателствени искания и не представя нови доказателства. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски по приложения при първото разглеждане на делото
списък на разноски.
В проведеното съдебно заседание при новото
разглеждане на делото, ответникът по жалбата – директор на Дирекция „Обжалване
и данъчно – осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП, редовно призован, не се
явява и не се представлява. В молба от 05.12.2022г. процесуалният представител
на ответника – юрисконсулт М.М., моли съда да постанови решение, с което да
бъде отхвърлена жалбата. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 385 лв съобразно материалния
интерес за всички съдебни инстанции.
Окръжна прокуратура – Перник, уведомена за образуваното производство, не
е встъпила като страна по делото.
По настоящето дело са приобщени и приети като
доказателства материалите по адм.д № 175/2021г. по описа на АС Перник,
материалите по адм.д. № 10588/2021г. по описа на ВАС.
Административен съд – Перник, като обсъди
оплакванията в жалбата, писмените доказателства по преписката, доводите и
становищата на страните, и като направи служебна проверка за законосъобразност
на акта съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, намери следното:
С жалбата се атакува акт, за който изрично е предвидено обжалване пред съд
съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК. Подадена е от лице, което има правен интерес, в
срок, след предприето оспорване на РА по административен ред. Ето защо жалбата
е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
От фактическа страна съдът приема за установено:
Ревизионното производство е образувано въз основа на Заповед за възлагане
на ревизия № Р-22001420001661-020-001 от 23.03.2020 година, издадена от И.М.Р.на
длъжност Началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП София, изменена със ЗИЗВР
Р-22001420001661-020-002 от 22.06.2020г., изменена със ЗИЗВР № Р-
22001420001661-020-0003 от 15.07.2020 г./л.4-л.9 от Приложение №1 към адм.д. №
175/2021г. на АС Перник/. Във връзка с компетентността на И.М.Р.по чл. 112. ал.
2, т. 1 от ДОПК и чл. 119, ал. 2 от ДОПК е представена Заповед №РД-01-818 от
10.05.2019 г. на директора на ТД на НАП
София./л.31-32 от адм.д №
175/2021г. по описа на АС Перник/. Крайният срок за приключване на ревизията е
определен до 21.08.2020г. Ревизията обхваща установяване на задълженията за
данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г.
При ревизията е установено, че основната дейност на ревизираното дружество
през ревизираните периоди се състои в извършване на физическа охрана, лична
персонална охрана и охрана със сигнално-охранителна техника. Основната дейност
се осъществява в обект, находящ се в гр. Перник, ул. ****, ****. Дружеството
притежава лиценз за извършване на частна охранителна дейност № 1125 от
19.03.2007 година /охрана на имущество на физически и юридически лица/, лиценз
за извършване на частна охранителна дейност № 1239 от 11.01.2008 година /лична
охрана на физически лица/ и Разрешение № 01668 от 17.11.2010 година за ползване
на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за
осъществяване на електронни съобщения за собствени нужди чрез електронна съобщителна
мрежа от подвижна радиослужба. Задълженото лице прилага двустранна форма на
счетоводно записване, като счетоводното записване е в съответствие с
изискванията на Закона за счетоводството.
Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад /РД/ № Р-
22001420001661-092-001 от 04.09.2020 година, връчен електронно на 08.09.2020г. В
срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, от страна на жалбоподателя е депозирано
възражение /л.31-35 от Приложение №1 към адм.д. № 175/2021г. на АС Перник/, което
е прието от органите по приходите като неоснователно.
Ревизионният акт, предмет на настоящето производство в оспорената част, с №
Р-22001420001661-091-001 е издаден на 06.10.2020г. от И.М.Р., на длъжност
Началник сектор „Ревизии“, Дирекция „Контрол“, ТД на НАП, София – орган,
възложил ревизията и Б.Я.М., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД
на НАП София – ръководител на ревизията. С него са приети изложените в РД факти
и обстоятелства, направените фактически и правни изводи и основанията за тях.
Установените с РА задължения, в оспорената част са резултат от непризнат
данъчен кредит по фактури, издадени от „***” ЕООД, „***” ЕООД, „***” ЕООД, „***”
ЕООД, „***” ЕООД, „***” ЕООД, „***” ЕООД, за периоди и по фактури, както
следва:
1.За доставчик „***“ ЕООД - фактура
****г. /ДО 3 340.00 лева и ДДС
668.00 лева, л.296, Приложение 3/ за данъчен период от 01.04.2017 г. до
30.04.2017 г. с предмет „изработка на работно униформено облекло съгласно
стокова разписка“.
В хода на ревизията е
инициирана насрещна проверка на дружеството – доставчик, резултатите от която
са обективирани в ПИНП №П-22221220060985-141-001/31.08.2020г. В определения 14 - дневен срок, дружеството
не е представило изисканите документи. От извършена служебна проверка в информационния масив на НАП е установено,
че дружеството-доставчик е отразило процесната фактура в справката-декларация и
дневниците за продажби за съответните данъчни периоди, като издадени към ревизираното
лице.
Ревизираното дружество в
хода на ревизията е представило копие на
посочената фактура. Стокова разписка не е представена. Представено е копие на
фискален бон.
Ревизията е приела, че
ангажираните в хода на ревизията доказателства не са достатъчни за обосноваване
на факта на възникнало данъчно събитие
2. За доставчик „***“ ЕООД - фактура ****година /ДО 2 100.00 лева и ДДС
420.00 лева, л. 298, Приложение № 2/ за данъчен период от 01.08.2017 г. до
31.08.2017 г. с предмет „освежителен ремонт“.
В хода на ревизията е инициирана насрещна проверка на дружеството –
доставчик, резултатите от която са обективирани в ПИНП №П-22220620060965-141- 001/01.09.2020 г. В
определения 14 - дневен срок, дружеството е представило копие на фактурата, без
друго от изисканите документи. От извършена служебна проверка в информационния
масив на НАП е установено, че дружеството-доставчик е отразило процесната
фактура в дневника за продажба. За периода през който е издадена фактурата в
дружеството не е имало лица, назначени на трудов договор.
От ревизираното дружество е представено копие на фактурата и копие на
фискален бон.
Ревизията е приела, че ангажираните в хода на ревизията доказателства не са
достатъчни за обосноваване на факта на възникнало данъчно събитие.
3. За доставчик „***” ЕООД е отразена фактура ****година /ДО 875.00 лева и
ДДС 175.00 лева, л. 299, Приложение № 2/ за данъчен период м.05 2017 с предмет
„облепване с рекламно фолио“.
В хода на ревизията е инициирана насрещна проверка на дружеството –
доставчик, резултатите от която са обективирани в ПИНП №П-22220620060960-141- 001/01.09.2020 г. В
определения 14 - дневен срок, дружеството е представило копие на фактурата, без
друго от изисканите документи. От извършена служебна проверка в информационния
масив на НАП е установено, че дружеството-доставчик е отразило процесната
фактура в дневника за продажба. За периода през който е издадена фактурата в
дружеството не е имало лица, назначени на трудов договор.
От ревизираното дружество е представено копие на фактурата и копие на
фискален бон.
Ревизията е приела, че ангажираните в хода на ревизията доказателства не са
достатъчни за обосноваване на факта на възникнало данъчно събитие.
4. За доставчик „***” ЕООД са отразени следните фактури: фактура ****от 02.02.2017 година с предмет
„транспортна услуга“ /ДО 5 630.90 лева и ДДС 1 126.18 лева/, фактура ****от
01.02.2017 година с предмет „абонаментно почистване“/ДО 3 690.00 лева и
ДДС 738.00 лева/, фактура ****от 06.02.2017 година с предмет „транспортна
услуга“ /ДО 5 978.30 лева и ДДС
1 195.66 лева/, фактура ****от 07.02.2017 година с предмет „транспортна
услуга“ /ДО 7 200.80 лева и ДДС 1 440.16 лева/.
В хода на ревизията е инициирана насрещна проверка на дружеството –
доставчик, резултатите от която са обективирани в ПИНП №П-22221420060981-141- 001/31.08.2020 г. В
указания от органа по приходите срок са представени: копия на процесните
фактури; счетоводни справки за осчетоводяването на фактурите, договор и заявки. От извършена служебна проверка в информационния
масив на НАП е установено, че дружеството-доставчик е отразило процесните фактури
в дневниците за продажби. Установено е, че за
периода, през който са издадени фактурите, в дружеството е имало 9 лица,
назначени на трудов договор строител, секретар, шофьор и хигиенист.
Относно фактурите с предмет „транспортни услуги“ от ревизираното дружество
са представени копия на фактурите, копие на договор за превоз на товари от
01.08.2016 г., сключен между дружествата, заявки - договор за автомобилен
превоз, пътни листа на автомобил Пежо Боксер с рег. ****. При извършена
проверка в информационния масив на НАП е установено, че посочения автомобил е
собственост на физическото лице Л.В.Б.. На 21.07.2020 г. на лицето е връчено
Искане за представяне на информация от трети лица №
Р-22001420001661-041-001/15.07.2020 г., с което е изискано да се представи
информация относно отдаван ли е под наем товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег.
****за периода от 01.01.2017 г. до 31.03.2017 г., или лицето извършвало ли е
транспортни услуги с посочения автомобил през същия период? В определения срок от
Л.Б.не е представена изисканата му информация.
Относно фактурата с предмет „абонаментно почистване“ от РЛ са представени
договор от 01.09.2016 г., съгласно който „***“ ЕООД е приело да извършва
комплексно почистване на МПС-та и работни и сервизни помещения в четири
административни сгради. Представен е приемо - предавателен протокол от
01.02.2017 г. за извършено основно и текущо почистване помещения и на 2 бр.
фирмени автомобили.
От страна на органите по приходите е формиран извод за липса на реалност на
извършените доставки, тъй като от страна на ревизираното лице не са представени
доказателства от съществено значение за доказване фактическото извършване на
процесните доставки - начин на калкулиране на цената на услугата - труд /от
кого конкретно са извършени, цена на услугата/, използвани активи, техника и
др., формиращи себестойността на фактурираната доставка, кой точно е извършил
услугите, притежава ли необходимата квалификация.
5. За доставчик „***” ЕООД са отразени следните фактури: фактура ****от 17.05.2017 година с предмет
„поправка и реконструкция на офис мебели“ /ДО 625.00 лева и ДДС 125.00 лева/.
В хода на ревизията е инициирана насрещна проверка на дружеството –
доставчик, резултатите от която са обективирани в ПИНП №П-22221420060952-141- 001/01.09.2020г. В
определения 14 - дневен срок, дружеството е представило копие на фактурата, без
друго от изисканите документи. От извършена служебна проверка в информационния
масив на НАП е установено, че дружеството-доставчик е отразило процесната
фактура в дневника за продажба. За периода през който е издадена фактурата в
дружеството не е имало лица, назначени на трудов договор.
От ревизираното дружество е представено копие на фактурата и копие на
фискален бон.
Ревизията е приела, че ангажираните в хода на ревизията доказателства не са
достатъчни за обосноваване на факта на възникнало данъчно събитие.
6. За доставчик „***“ ЕООД са отразени следните фактури: фактура ****от
28.04.2017 година с предмет „изработка и разпространение на рекламни флаери“ /ДО
900.00 лева и ДДС 180.00 лева/, фактура ****от 02.06.2017 година с предмет
„изработка на рекламни флаери“ /ДО 1
996.00 лева и ДДС 399.20 лева/, фактура ****от 16.06.2017 година с предмет
„разпространение на рекламни флаери“ /ДО 4 000.00 лева и ДДС 800.00 лева/;
фактура ****от 30.06.2017 година с предмет „разпространение на рекламни флаери“
/ДО 3 984.00 лева и ДДС 796.00 лева/; фактура
**** от 04.07.2017 година с предмет „изработка на рекламни флаери“ /ДО 1 000.00 лева и ДДС
200.00 лева/, фактура ****от 28.07.2017 година с предмет „разпространение на
рекламни флаери“ /ДО 4 000.00 лева и ДДС 800. 00 лева/, фактура ****от
30.08.2017 година с предмет „авансово плащане за рекламна услуга“ /ДО 3 666.67
и ДДС 733.33лева/; фактура ****от
31.08.2017 година с предмет „изработка и разпространение на рекламни флаери“
/ДО 2 000.00 лева и ДДС 400.00 лева/ и фактура ****от 31.08.2017 година с
предмет „изработка и разпространение на рекламни флаери“, от която е
приспаднато авансовото плащане по фактура ****от 30.08.2017 година /ДО 3 950.83
лева и ДДС 790.17 лева/.
В хода на ревизията е инициирана насрещна проверка на дружеството –
доставчик, резултатите от която са обективирани в ПИНП №П-22221920060947-141-
001/01.09.2020 г. В определения 14 - дневен срок, дружеството е представило
копия на фактурите. От извършена проверка в информационния масив на НАП е
установено, че цитираните фактури са включени в дневника за продажби на
проверяваното дружество за съответните данъчни периоди. Установено е, че за
периодите, през които са издадени фактурите в дружеството не е имало лица,
назначени на трудов договор.
От РЛ са представени горепосочените фактури, договор от 01.04.2017 г.,
сключен между дружествата, фискални бонове и приемо - предавателни протоколи.
Ревизиращите органи са приели, че от страна на дружеството-доставчик в хода
на ревизията не са представени доказателства относно притежаваната от същия
материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на процесните
услуги. В тази връзка от страна на органите по приходите е формиран извод за
липса на реалност на извършените доставки, тъй като от страна на ревизираното
лице не са представени доказателства от съществено значение за доказване
фактическото извършване на процесните доставки.
7. За доставчик „***” ЕООД са отразени следните фактури: фактура ****от
25.01.2017 година с предмет „транспортна услуга“ /ДО 3 950.70 лева и ДДС
790.14 лева/, фактура ****от 30.01.2017 година с предмет „абонаментно почистване“
/ДО 2 715.97 лева и ДДС 543.19 лева/, фактура ****от 01.03.2017 година с
предмет „абонаментно почистване“ /ДО 4 560.70 лева и ДДС 912.14 лева/,
фактура ****от 06.03.2017 година с предмет „транспортна услуга“ /ДО 4 630.50
лв. и ДДС 926.10 лева/, фактура ****от 07.03.2017 година с предмет „транспортна
услуга“/ДО 3 308.80 лева и ДДС 661.76 лева/.
В хода на ревизията е инициирана насрещна проверка на дружеството –
доставчик, резултатите от която са обективирани в ПИНП №П-22221720060941-141-001/31.08.2020
г. В определения срок дружеството е представило заверени копия на горепосочените фактури, счетоводни справки за
осчетоводяването на фактурите, договор и заявки.
От извършена проверка в информационния масив на НАП е установено, че в
дневника за продажби на проверяваното дружество за съответните данъчни периоди
са включени цитираните фактури. Не е представена информация за извършено
разплащане по фактурите. За периода през който са издадени фактурите в
дружеството е имало 11 лица, назначени на трудов договор бояджия, строител,
шофьор и хигиенист.
Относно фактурите с предмет „транспортни услуги“ от ревизираното дружество
са представени копия на фактурите, копие на договор за превоз на товари от 02.01.2017
г., сключен между дружествата, заявки - договор за автомобилен превоз, пътни
листа на автомобил Пежо Боксер с рег. ****. При извършена проверка в
информационния масив на НАП е установено, че посочения автомобил е собственост
на физическото лице Л.В.Б.. На 21.07.2020 г. на лицето е връчено Искане за
представяне на информация от трети лица № Р-22001420001661-041-001/15.07.2020
г., с което е изискано да се представи информация относно отдаван ли е под наем
товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег. ****за периода от 01.01.2017 г. до
31.03.2017 г., или лицето извършвало ли е транспортни услуги с посочения
автомобил през същия период? В определения срок от Л.Б.не е представена
изисканата му информация.
Относно фактурите с предмет „абонаментно почистване“ от РЛ са представени
представени фактури и договор от 03.01.2017 г., съгласно който „***“ ЕООД е
приело да извършва комплексно почистване на МПС-та и работни и сервизни
помещения в четири административни сгради. Представен е приемо - предавателен
протокол от 30.01.2017 г. за извършено основно и текущо почистване на помещения
и на 2 бр. фирмени автомобили и протокол от 01.03.2017г. за извършено основно и
текущо почистване на помещения.
От страна на органите по приходите е формиран извод за липса на реалност на
извършените доставки, тъй като от страна на ревизираното лице не са представени
доказателства от съществено значение за доказване фактическото извършване на
процесните доставки - начин на калкулиране на цената на услугата - труд /от кого
конкретно са извършени, цена на услугата/, използвани активи, техника и др.,
формиращи себестойността на фактурираната доставка, кой точно е извършил
услугите, притежава ли необходимата квалификация.
Предвид изложените факти, ревизията е заключила, че не се доказва по
несъмнен начин извършването на реални доставки, като предпоставка за възникване
и упражняване на правото на данъчен кредит по фактури издадени от цитираните
дружества за данъчния период от 01.01.2017 година до 31.12.2017 година. Правото
на приспадане на данъчен кредит по тях е отказано на основание чл. 68, ал. 1,
т. 1 във вр.с чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 6 и чл. 25 от ЗДДС.
Във връзка с всички описани по-горе констатации на жалбоподателя са
определени и лихви за ДДС, посочени в таблицата на РА.
В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК ревизионния акт е бил обжалван от
ревизираното дружество в цялост пред директора на Дирекция „Обжалване и данъчно
– осигурителна практика” при ЦУ на НАП, тъй като със същия е било отказано
приспадане на данъчен кредит, възлизащ в общ размер на 21 139.03 лева за
посочения данъчен период (от месец януари 2017 година до месец октомври 2017
година). За ревизираните данъчни периоди м.ноември и м.декември 2017г. не са
направени корекции на декларираните резултати по ЗДДС. В тази част ревизионният
акт не се оспорва и е влязъл в сила.
С Решение № 163 от 29.01.2021 година, постановено в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК от
директора на „ОДОП“ София същият отменил РА в частта, касаеща месеците септември
и октомври 2017 година / относно отказаното право на приспадане на данъчен
кредит по фактури, издадени от „****“ ЕООД/ и изменил Ревизионния акт, който е
бил обжалван пред него, както следва: за месец април 2017 година е изменил
размера на данъка, който трябва да бъде внесен от 3 005.03 лева в размер на 2
348.63 лева; за месец юни размерът на данъкът е изменен от 4 156.31 лева на 3
152.31 лева; за месец юли от 3 335.29
лева на 2 835.29 лева и за месец август от 4 154.40 лева на 3 638.40 лева., а в
останалата част РА е бил потвърден изцяло, а именно за данъчните периоди:
месеците януари, февруари, март и май 2017 година. След проведеното оспорване
на РА по административен ред, установените задължения са 19 915.16 лева, от
които 14 820.93 лева главница и 5 094, 23 лева лихва по фактури за доставки,
издадени от „***" ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“
ЕООД „***“ ЕООД за данъчните периоди от месец януари 2017г. до месец август
2017г.
В хода на съдебното производство при първото разглеждане на делото е прието
и неоспорено от страните заключение на вещото лице П.К., по допуснатата съдебно
– счетоводна експертиза. Вещото лице е направило подробен анализ на поставените
въпроси и в заключителната си част е дало следните отговори на поставените
въпроси: по въпрос едно, а именно дали са отразени посочените фактури в
дневника за продажби на посочените доставчици – отговорът е положителен. На
втория въпрос вещото лице е отговорило, че е налице плащане от страна на
жалбоподателя към съответния доставчик. На следващия въпрос отговорът в
депозираното пред съда заключение е, че всички разходи са били осчетоводени и
това е станало въз основа на всички съпроводителни документи, които са били
предоставени. Счетоводните записвания на разходите, които са осъществени от
жалбоподателят изцяло съответстват на нормативните изисквания. И на последно
място, според заключението на вещото лице, тъй като са фактурирани услуги,
жалбоподателят не представя стоков поток и вещото лице не разполага с данни за
реализирани последващи облагаеми доставки към трети лица – клиенти, които могат
да се обвържат с предмета на процесните доставки. При изслушване на
заключението в съдебно заседание на 28.06.2021г. вещото лице отговаря, че по
принцип отговорът на въпроса може ли да се отнесе предметът на спорните
доставки към дейността на ревизираното лице, е по-скоро положителен. Така
даденото заключение настоящия съдебен състав кредитира като компетентно,
обективно и напълно кореспондиращо на приетите по делото писмени доказателства.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен
съд – Перник като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения
индивидуален административен акт, достигна до следните правни изводи:
Ревизионното производство е извършено от компетентни за целта органи и при
спазване на процесуалните правила за извършването на ревизията. РA е издаден от
компетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената форма
съгласно чл. 120, ал. 1 ДОПК и съдържа реквизитите по чл. 120, ал. 1 ДОПК. Във
връзка с компетентността на И.М.Р.по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и чл. 119,
ал. 2 от ДОПК е представена Заповед №РД-01-818 от 10.05.2019 г. на директора на
ТД на НАП София./л.31-32 от адм.д № 175/2021г. по описа на АС Перник/. Съдът
констатира, че РА е подписан с електронен подпис от органа по приходите – негов
издател. Във връзка с това по делото са представени и удостоверения за
квалифициран електронен подпис на органа по приходите, подписал РА на хартиен и
електронен носител. /л. 16-л.22/. В съдържанието на заповедите за възлагане на
ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт е отразено, че са издадени чрез
информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с
електронен подпис. Видно е от съдържащите се в делото справки – извлечения от
информационната система, че лицата, подписали ЗВР, ЗИЗВР и РА с електронен
подпис, са притежавали сертификат, издаден ****, с валидност за периода на
подписване на документа. Ето защо Съдът намира, че ЗВР, ЗИЗВР и РА са надлежно
подписани. Производството е протекло при спазване на всички процесуални правила
и не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до
нарушаване на нормите, които го регламентират. Предвид гореизложеното Съдът
намира, че оспореният административен акт е постановен от материално
компетентен орган с надлежно делегирани правомощия, властническото
волеизявление е облечено в изискваната от закона форма.
Правният спор в случая се свежда до това налице ли са действително
извършени доставки по процесните фактури с предмет услуги. Спорният въпрос за
реалността на доставките е фактически въпрос, който при доставка на стоки се
свежда до доказване факта на прехвърляне собствеността върху същите, а при
доставка на услуги - до доказване факта на предаване резултата от извършените
услуги на получателя, и в крайна сметка – за физическото им наличие при
ревизираното лице.
Тъй като наличието на реална доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС е условие
за възникване на правото на данъчен кредит, то начисляването на данък при липса
на реална доставка на стока или услуга е "неправомерно" по смисъла на
чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е основание за непризнаване правото на данъчен кредит.
Следователно по делото следва да се установи дали са били основанията за
начисляване на данъка от доставчиците по спорните фактури.
От гледна точка на формалната логика наличието на доставка съставлява
положителен факт и след като жалбоподателят черпи права от наличието на реална
доставка, в негова тежест е да ангажира доказателства, установяващи
осъществяването на този положителен факт. Относно доказателствената тежест в
процеса са приложими общите правила на доказване, според едно от които, всяка страна
е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или
възражения. В настоящия казус това означава, че ревизираният данъчен субект е
този, който трябва да докаже по пътя на пълното доказване, че доставките по
фактурите са реално извършени. Съобразно общите правила за разпределяне на
доказателствената тежест, жалбоподателят, който претендира възникването и
законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит по процесните
фактури, следва да докаже при пълно и главно доказване наличието на
предпоставките по чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС и отсъствие на пречки по чл. 70 от ЗДДС, които да препятстват упражняването на правото на данъчен кредит.
1. По отношение на процесните фактури с доставчици- „***“ ЕООД и „***“ ЕООД
и предмет на фактурите „абонаментно почистване“:
В хода на ревизионното производство са представени договори, сключени между
жалбоподателя и дружествата-доставчици с предмет: комплексно почистване на МПС,
работни и сервизни помещения в административни сгради на фирмата, с посочени в
същите административни адреси. Договорите са съответно с дати от 03.01.2017 г.
със „***“ ЕООД и от 01.09.2016 г. със „***“
ЕООД. Представени са приемо-предавателни протоколи от 01.02.2017 г. със „***“
ЕООД /л. 377, Приложение № 2/ за извършено основно и текущо почистване на помещения
и на 2 бр. фирмени автомобили и от 30.01.2017 г. със „***“ ЕООД /л. 182,
Приложение № 2/ за извършено основно и текущо почистване на помещения и на 2
бр. фирмени автомобили, както и от 01.03.2017г. със ***“ ЕООД /л. 184,
Приложение № 2/ за извършено основно и текущо почистване на помещения.
За да приеме, че не са налице предпоставките за надлежно упражняване
правото на приспадане на данъчен кредит, ревизиращият орган е посочил, че не са
представени доказателства относно графиците на извършваното почистване, кои
лицата са осъществявали същото, както и обстоятелството, че има дублиране на
сроковете на действие на договорите.
Предвид това, че се касае за няколко административни сгради, с множество
помещения, съдът намира обстоятелството, че е налице съвпадане на част от
периодите и предмета на отделните договори не обосновава извод за нереалност на
извършената услуга. Въпрос на взаимно договаряне е кога, как и при какви
условия ще се извършва почистването и няма пречка същото да се извършва от
няколко доставчици на услуги.
Съдът не споделя като съществено основание за отказване правото на
приспадане на данъчен кредит и обстоятелството за липса на графици, кои лица са
извършили почистването и че нямало съгласуване на вида почистващ препарат
съгласно договора. Още повече, че в случая за качественото изпълнение на
дейността не се изисква същата да бъде осъществявана от лица, притежаващи
специална квалификация или правоспособност, както и да се използват специални
материали. Относно кадровата обезпеченост следва да се посочи, че и двамата
доставчици разполагат с такава, доколкото в „***“ ЕООД са били назначени 9 лица
на трудов договор, а в „***“ ЕООД - 11 лица на трудов договор. В тази връзка,
съдът съобрази, че към всички договори и фактури са представени
приемо-предавателни протоколи, от които се установява, че предоставената услуга
е предадена и приета без забележки от страните. В приемо – предавателните
протоколи са описани обектите, в които се е осъществила услугата, мерките,
количеството и единичната цена. Съдът съобрази също и заключенията по ССчЕ, че
всички фактури към двамата доставчици с предмет „абонаментно почистване“ са
вписани в Дневниците за продажби и са отразени в Справките декларации по ЗДДС.
По същите е извършено плащане от РЛ в брой, като ССЕ установява отчетени в
счетоводството на ревизираното лице разходи за външни услуги, именно към
процесните доставчици и със спорния предмет на доставки. Органът по приходите
не е оспорил счетоводното отчитане на предоставените услуги при ревизираното
лице. Не се и твърди същите да са осъществени от други доставчици. При условие, че отношенията между страните са
уредени със съответните договори, че е документиран резултатът от услугите,
който е приет от жалбоподателя и последният ги е използвал в икономическата си
дейност, то остава необосновано твърдението на органите по приходите, че липсва
извършена доставка.
2. По отношение на издадените фактури от „***“ ЕООД и „***“ ЕООД с предмет
„транспортна услуга“:
В хода на ревизията от страна на ревизираното дружество и дружествата - доставчици
са ангажирани доказателства. Между „****” ЕООД и „***” ЕООД е сключен договор
за превоз на товари от 02.01.2017 година, който е бил със срок на изпълнение
една година/л. 173, Приложение № 1/. Предметът на договора е бил превоз на
товари и хора по предварителна заявка от товародателя. Представена е заявка за
автомобилен превоз с посочена дата на тръгване 19.01.2017г. и дата на връщане
22.01.2017г. без посочени места на натоварване и разтоварване, вид на товара и
маршрут. /л. 175, Приложение № 1/. Представени са пътни листа за посочените
дати на автомобил Пежо Боксер с рег. **** с описани маршрути и вид на
товара „къмпинг оборудване за провеждане
на обучение за охранители“. Представен е
договор за превоз на товари от 01.08.2016 г., сключен между „***“ ЕООД и „****“
ЕООД /л. 377 гръб, Приложение № 2/. Предметът на договора е бил превоз на товари
и хора по предварителна заявка от товародателя. Представени са заявка за
автомобилен превоз с посочена дата на тръгване 13.01.2017г. и дата на връщане 15.01.2017г.
,/л. 379, Приложение №2/, заявка за автомобилен превоз с посочена дата на
тръгване 25.01.2017г. и дата на връщане 29.01.2017г. /л. 382, Приложение №2/ и заявка
за автомобилен превоз с посочена дата на тръгване 07.02.2017 и дата на връщане 12.02.2017г.
/л. 383, Приложение №2/, всички без посочени
места на натоварване и разтоварване, вид на товара и маршрут. Представени са
пътни листа за посочените дати на автомобил Пежо Боксер с рег. **** с описани
маршрути и вид на товара „къмпинг
оборудване за провеждане на обучение за охранители“./л. 380-384, Приложение №
2/.
За да откажат право на ползване на данъчен кредит, ревизиращите органи са
приели, че при извършване на превоз с едно и също МПС, собственост на физическо
лице, без доказателства за наличие на облигационна връзка между собственика на
автомобила и страните по договора за превоз, както и разминаването в
показанията на начален и краен километраж, посочен в пътните листа, се налага
извод, че се касае за фиктивно съставени документи с цел удостоверяване
извършването на сделки, зад които реално не стои нищо и които не обективират стопански
операции.
Съдът намира, че по отношение на пътните листа е налице очебийно
разминаване в начален и краен километраж при двамата доставчици доколкото се
касае за един и същ автомобил с един и същ шофьор Г.. Така в първия пътен лист
на „***“ ЕООД от 13.01.2017г. е посочен начален километраж 286 734км. В
пътният лист от 15.01.2017. е посочен краен километраж 289 122 км. Отново
при попълването на пътния лист от следващата заявка на „***“ ЕООД от
25.01.2017г. началният километраж е 288 436 км. Същевременно в пътните
листа на „***“ ЕООД пътният лист от 19.01.2017г. е с начален километраж
292 792 км., а при последният пътен лист от 22.01.2017г. крайният
километраж е 296 727 км. Това означава, че не е възможно пътният лист от
25.01.2017г. при „***“ ЕООД да е с начален километраж 288 436 км. В
последният пътен лист при „***“ ЕООД от 12.02.2017г. крайният километраж е
296 727 км. абсолютно същият като крайният километраж от пътният лист на „***“
от 22.01.2017г., нещо, което очевидно е невъзможно. На следващо място, съдът
приема, че доколкото и в двата договора липсва начин на формиране на
възнаграждението на изпълнителя, факта, че в пътните листа и на двамата
доставчици е посочен един и същ автомобил, собственост на физическо лице, без
да са налице доказателства за наемни или други отношения между тях, факта, че се
касае за превоз на едно и също оборудване по дублиращи се маршрути и при
двамата доставчици /С-П-Б-П-С, С-П-ТрЖ-С, С-П-И-П-С, С-П-Р-П-С/, това е
указание за отклонение от обичайната търговска практика, за което не е дадено
логично обяснение. С оглед горното съдът
намира, че представените договори за превоз, заявки и пътни листа не доказват
реално извършен превоз на товари по посочените в тях маршрути от дружествата –
доставчици. Следователно на фона на конкретните обстоятелства правилен е извода
за съответните данъчни периоди и за доставчиците по фактури с предмет „транспортна
услуга“, че са налице издадени фактури
без да са извършили реални доставки, поради което правилно е отказано право на
приспадане на данъчен кредит по фактурите.
3. По отношение доставките на рекламни услуги, извършени от ***“ ЕООД с
предмет на оспорените фактури – „изработка и разпространение на рекламни флаери“,
настоящият съдебен състав счита изводите на органите по приходите за
неправилни.
В хода на ревизионното производство е установено, че между жалбоподателя и дружеството-доставчик
е сключен договор за реклама от 01.04.2017г./л. 265, Приложение № 2/. Предметът
на договора е определен като периодично изработване на рекламни материали,
чийто вид, форма и техническа спецификация се посочват в протоколи към
фактурите. Изработените рекламни материали са предадени на Възложителя с приемо-предавателни
протоколи, съпровождащи всяка фактура, в които е посочено количеството, вида на
рекламните материали – флаери и единичната цена. При фактурите с предмет
„изработка и разпространение“ е посочено и мястото на разпространение.
Предвид спецификата на рекламните материали, съдът намира, че представените
приемо-предавателни протоколи, ведно с процесните фактури, в достатъчна степен
индивидуализират вида на предоставените материали и услуги. В тази връзка съдът
съобрази и основната дейност на ревизираното лице – охранителна, за
рекламирането на която не се изисква особена специфика на дизайн, материали и
труд. По подобни съображения, съдът не споделя и доводите на ревизиращите
органи досежно липса на кадрова, техническа и материална обезпеченост на
дружеството-доставчик. Отказът да се признае право на данъчен кредит поради
това, че издателят на процесните фактури не разполага с кадрова обезпеченост да
изпълни услугите противоречи на тълкуването на Директива 2006/112 /ЕО относно
общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по
дела С-324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, според което
добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не
следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит
поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. По
делото са налице доказателства, установяващи обективното извършване на
услугите, доказателства за предаване и получаване на фактурираните услуги. При
наличие на достатъчно безспорни доказателства относно договаряне, плащане,
получаване и приемане на услугите, твърдението за липса на кадрова обезпеченост
е неоснователно. Доколкото от заключението на ССчЕ се установи плащането на
цената по тези фактури, приемането на услугите, удостоверено в ППП и вписването
на доставките в Дневниците за продажби и отразяването им в Справките декларации
по ЗДДС, то следва, че възложителят е приел изпълнението по договорите. Следва
извод, че рекламните услуги са извършени, т.е. има осъществена реална услуга по
смисъла на чл. 9 от ЗДДС.
4. Относно фактурите от доставчиците „***“ ЕООД с предмет „изработка на
работно облекло съгласно стокова разписка“, „***“ ЕООД с предмет „облепване с
рекламно фолио“, „***“ ЕООД с предмет „освежителен ремонт“ и „***“ ЕООД с
предмет „поправка на офис мебели“, за които не са представени съпроводителни
документи, освен фактурата и фискалния бон /л. 296 – л. 299, Приложение №2/,
съдът намира, че не е доказано реално извършване на доставките по фактурите,
издадени от тези доставчици. В представените фактури няма достатъчна
конкретизация на доставките, а само формално описание на услугите (стоките),
като липсват данни за количество, единична цена, обект и др. По силата на чл.
114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС фактурата задължително съдържа вида на услугата,
конкретизиран в достатъчна степен, за да бъде категорично обвързан с други
съпътстващи документи. В случая от представените по преписката фактури се
установява, че те не отговарят на това изискване. Не се съдържа достатъчно
необходима информация в какво се изразяват посочените във фактурите услуги и
как е определена единичната им стойност, което не позволява да се установи
начина на калкулиране на цената на услугите и нейните елементи – материали и
вложен труд. В Решение от 8.05.2013 г. по дело С-271/12 СЕС приема, че правото
на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели
на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към
последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с
цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на
фактурираните сделки. Само факта на издадена фактура не означава
реалност на документираната доставка и изисква представяне на допълнителни
доказателства. В обичайния случай се приема, че предаването на стоката се
установява със съставени за целта частни удостоверителни документи като
договори, стокови разписки, приемо-предавателни протоколи, които липсват в
настоящия случай. Представянето на фискални касови бонове също не води до други
изводи, тъй като плащането по доставката не е предвидена от закона предпоставка
за упражняване на материалното право на получателя да приспадане платения на
доставчика си ДДС като данъчен кредит. По аргумент от чл. 25, ал. 2 ЗДДС такъв факт представлява преминаването на
собствеността върху стоката, респективно – извършването на услугата, поради
което този именно факт жалбоподателят по пътя на пълното доказване следваше да
установи.
В заключение,
съдът приема, че по отношение на доставките на рекламни услуги от „***“ ЕООД и такива за абонаментно почистване от
„***“ ЕООД и „***“ ЕООД, се установява реалното осъществяване на
спорните доставки, поради което незаконосъобразно е отказано признаване правото
на ползване на данъчен кредит в размер на 7 292,83 лв ., ведно с лихвите за
забава в размер на 2506, 10 лв. По изложените съображения съдът приема изводите
на ревизиращия орган за незаконосъобразни в частта относно отказа да се признае
право на жалбоподателя за ползване на данъчен кредит за доставките по описаните
по-горе фактури, поради което жалбата в тази част се явява основателна и следва
да бъде уважена.
В останалата
част - досежно фактурираните транспортни услуги, както и фактурите с предмет
„изработка на работно облекло съгласно стокова разписка“, „облепване с рекламно
фолио“, „освежителен ремонт“ и „поправка на офис мебели“, всичко на обща
стойност ДДС 7 528, 10 лв., ведно с лихви за забава 2 588, 13 лв., жалбата е
неоснователна, доколкото наличието на издадена фактура, счетоводното
отразяване, както и доказателства за плащане на фактурираните суми, без да е
удостоверено извършването на услугата, не е достатъчно да породи претендираното
право на данъчен кредит. РА в тази му част, ведно
със съответните лихви за забава следва да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен.
Твърдението на
органа по приходите за липса на реално изпълнение на предмета на фактурираните
услуги представлява по същество твърдение за издаването на фактура с невярно
съдържание, което може да възпрепятства правилното събиране на данъка и
следователно да застраши доброто функциониране на общата система на ДДС.
Следователно Съдът съобразно твърденията на органа по приходите, че не е
доказано доставките да са осъществени от посочения във фактурите доставчик,
следва да провери налице ли е измама или злоупотреба при издаването им.
Макар да не се
установява длъжностно лице на дружеството-жалбоподател да е знаело или да е трябвало
да знае за измама, Съдът счита, че в този случай е необходимо да се изследва
въпроса дали ревизираното лице е направило всичко, за да избегне участието си в
измама. За да упражни правото си на приспадане, жалбоподателят следва да е
добросъвестен, да е положил дължимата грижа по всяка от процесните доставки -
грижата на добрия търговец, т.е. да е взел всички разумни мерки, за да се
избегне участието в данъчна измама, което е изискване за положителни действия. Съдът намира, че констатираните в хода на ревизията
обективни данни сочат, че фактурите, за които съдът прие, че правилно е
отказано правото на приспадане на данъчен кредит, са издадени формално и жалбоподателят не е
взел каквито и да са зависещи от него мерки, предметът на фактурите да има връзка
с действително осъществени насрещни престации. На основание изложеното следва,
че жалбоподателят не доказа добросъвестността си по повод на издаването на
процесните фактури - тъй като не изпълни задълженията си да докаже, че
действително е получил доставки на услуги по спорните фактури.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и направени искания от страните за присъжданите на
сторените разноски, същите следва да бъдат уважени, съразмерно на уважената,
респ. отхвърлена част на жалбата.
Съгласно представения списък с разноските на л. 107 жалбоподателят е
направил разноски в общ размер на 1050 лв. за първа инстанция и при новото
разглеждане на делото заявява претенция да му бъдат присъдени съгласно този
списък. Съобразно уважената част на
жалбата следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 516 лв. Ответникът е
заявил претенция за присъждане на направените разноски за осъществената
юрисконсултска защита в размер на 4 385 лв. за всички съдебни инстанции,
съгласно чл. 8, ал.1, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в приложимата й редакция към датата на
разглеждане на делото и обявяването му за решаване. Съобразно отхвърлената част
на жалбата следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер
на 2 228 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, настоящият
състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „****“ ЕООД, ЕИК **** Ревизионен акт № Р-22001420001661-091-001
от 06.10.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта относно отказаното право на данъчен
кредит в общ размер на 9 798, 93 лв., от които 7 292, 83 лв. главница и лихви
за забава в размер на 2 506,10лв. по фактури, издадени от фирма „***“ ЕООД с
предмет „изработка и разпространение на рекламни флаери“, фактури, издадени от
„***“ ЕООД и „***“ ЕООД с предмет „абонаментно почистване“, като
незаконосъобразен.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „****“ ЕООД, ЕИК **** срещу Ревизионен акт №
Р-22001420001661-091-001 от 06.10.2020 г., издаден от органи по приходите при
ТД на НАП – София, в частта относно отказаното право на данъчен кредит в общ
размер на 10 116, 23 лв., от които 7 528,10 лв. главница и лихви за забава в
размер на 2 588,13 лв. по фактури, издадени от „***" ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД с предмет транспортни
услуги и „***“ ЕООД с предмет транспортни услуги.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „****“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. ****, ****, представлявано
от управителя Е.Р.Г. съдебни разноски в размер на
516.00 лева.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. ****,
****, представлявано от управителя Е.Р.Г. да заплати на Дирекция
"Обжалване и данъчно осигурителна практика" София при ЦУ на НАП
сумата 2 228 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България
в 14- дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/