РЕШЕНИЕ №

                                         гр.Русе, 24.02.2021 г.

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският районен съд…..Х наказателен състав…….в публично заседание на пети февруари   през две хиляди двадесет и първа  година в състав:

                                                                   Председател: Ралица Русева

При  секретаря Олга Петрова и в присъствието на прокурора……., като разгледа докладваното от съдията  АНД №  2007 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:

      Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

      Постъпила е жалба от В.Л.К. ***, против Наказателно постановление № 38- 0001687 от 22.10.2020 г. на Директор РД „АА“ Русе, с което за административни нарушения по  чл.34 §3 буква „б“ от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г. и чл.34 §1 изр.1 предл.2 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г., са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.93 в ал.11 от ЗАвПр- глоба в размер на 500 лв., на основание чл.93 в ал.ІІ от ЗАвПр- глоба в размер на 500 лв.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради липса на съществени реквизити в АУАН и НП- дата и място на извършване на нарушението.Алтернативно се пледира за преквалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

      Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна.

      Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема становище по жалбата.

      От събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

       На 15.09.2020 г., в 01.43 часа, жалб.К. ***, в района на ГКПП „Дунав мост“.Същата била извършена от св.В.Д.-***.Същият установил, че лицето управлява специален автомобил за превоз на  товар марка „Скания“ с рег. № РВ 8877 СК, оборудван с дигитален тахограф и извършва превоз на товар от РБългария за РРумъния.След проверка на данните, извлечени чрез софтуер, ползван от контролните органи, и налични в картата на водача К., било установено, че жалбоподателят К. не е въвел ръчно необходимите данни, когато в предходните 69 часа и 37 минути е бил в превозното средство и не е бил състояние да ползва тахографа.Тази  констатация била относима към  дата 10.09.2020 год. 15.19 часа, когато бил извършван превоз на товар, попадащ под обхвата на Регламент /ЕО/ № 561/2006 г. При същата проверка, извършена от св.Д., се установило и обстоятелството, че  водачът К. не използва карта на водач при управление на товарния автомобил, доколкото към дата 15.09.2020 г. 01.43 часа липсвал записан период на управление. Констатациите били определени от проверяващия като нарушения по чл.34 §3 буква „б“ от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г. и чл.34 §1 изр.1 предл.2 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г., за което бил съставен АУАН № 278892/16.09.2020 г.Актът бил предявен, подписан с особено мнение и лично връчен.Въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление с наложеното административно наказание.Пред съда същото се атакува с аргумент за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на закона, като се твърди, че е налице маловажен случай.

       Приетата от съда фактическа обстановка се обосновава  от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН № 278892 от 15.09.2020 г., разпечатка от карта на водача, протокол за контролна проверка, показанията на св.Д..Съдът дава вяра изцяло на гласните доказателства.На първо място св.В.Д. е участвал в извършването на проверката и лично е възприел фактите, описани в акта.Показанията му са правдиви и се намират в логическа последователност с приложените писмени доказателства и доказателствени средства.

       Правни изводи:

       Жалбата е допустима, но по същество- неоснователна.

       В  производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения.АН и НП притежават всички изискуеми от закона реквизити, като обстоятелствата на нарушението са също достатъчно точно отразени, така че да е възможно съотнасянето им към възприетата правна квалификация и събрания доказателствен материал, при обезпечаване правото на защита.От показанията на св.Д. се установява, че лицето е разбрало какво нарушение му се вменява във вина.Датата на нарушението по отношение и на двете вменени във вина е максимално ясно индивидуализирана, като се изхожда от естеството на същото и начина на установяване.Действително, по отношение на описаното в т.1 на АУАН и респективно- НП нарушение, не е изрично установено мястото на извършване.Очевидно е, че  този факт отново е във връзка с естеството на административното нарушение.Така установеният пропуск не може да бъде определен като съществено процесуално нарушение, още по- малко в аспекта, в  който се твърди от страна на нарушителя- неразбиране на обвиненията по постановлението и невъзможност да бъде обезпечено правото на защита.

          По същество, за достигане до констатациите за неправомерни действия е ползвана информация, извлечена от монтирания в превозното средство тахограф и картата на водача. Известно е, че това устройство се ползва за запис на скорост, разстояние и изпълнявана от водача дейност при различни режими, които могат да бъдат задавани и следва да бъдат задавани и лично от водачите при определени обстоятелства, като например режим „почивка”. Известно е също така, че тахографското устройство се активира автоматично, когато превозното средство е в движение.В смисъла на изложеното,  проверяващите лица, не биха могли да въздействат върху данните, които се извличат от него, доколкото те следва при нормалното му функциониране да се генерират автоматично.Конкретно няма данни устройството да не е функционирало, т.е.- то е съхранявало показания. Така, в случая нарушението е установено с помощта на лицензиран софтуер, който е разчел данните от движението на автомобила и дейностите на водача.Всеки водач, изпълняващ международен превоз на товар, получава карта, която следва да ползва през целия период на работата си.Налице е детайлна регламентация на дейността, предвид особения  й предмет  и повишения риск при осъществяването.

          Видно от приложената разпечатка от разчетените данни на софтуерната програма, приложени в материалите на делото, налице е автоматично отграничаване на  периода, за който са налице фактически нарушения на изискванията за дейност на водача, уредени в  Регламент 165 от 2014 г. Разпоредбата на Член 34 „Използване на карти на водача и тахографски листове“ от Регламент (ЕС) №165/2014 гласи:

„1. Водачите използват тахографски листове или карти на водача всеки ден, през който управляват превозно средство, считано от момента на поемането му. Тахографският лист или картата на водача не могат да бъдат изваждани преди края на дневното работно време, освен ако има специално разрешение за това. Тахографският лист или картата на водача не могат да бъдат използвани за по-дълъг период от време от този, за който са предназначени.

2. Водачите пазят по подходящ начин тахографските листове и картите на водача и не могат да използват замърсени или повредени тахографски листове или карти на водача.

3. Когато в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние да използва тахографа, с който превозното средство е оборудвано, периодите, посочени в параграф 5, буква б), подточки ii), iii) и iv):

а) се вписват в тахографския лист ръчно, чрез автоматично регистриране или по друг начин, четливо и без зацапване на тахографския лист, ако превозното средство е оборудвано с аналогов тахограф; или

б) се вписват в картата на водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахографа, ако превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф.“

Съпоставката на текстовете с установените по делото фактически обстоятелства налага безспорен извод за виновно осъществяване и на двете вменени нарушения.

Постановените административни наказания са индивидуализирани в хипотезата на чл.93в ал.2 и ал.11 от ЗАвПр. Според първата норма, водач, който управлява моторно превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, и не спазва изискванията относно правилното използване на картата на водача, определени в Регламент (ЕС) № 165/2014 или в AETR, се наказва с глоба 500 лв.Според втората норма, водач, който не е въвел данните относно периодите на "друга работа", "време на разположение", "прекъсване" или "дневна почивка", когато няма възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради това че е извън превозното средство, се наказва с глоба 500 лв. Видно от посоченото, наложените административни наказания са правилно и законосъобразно индивидуализирани по вид и размер, и не е налице основание за изменение на НП и в тази му част.

 По изложените мотиви и на основание чл.63 от ЗАНН съдът

                                          РЕШИ:         

 

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38- 0001687 от 22.10.2020 г. на Директор РД „Автомобилна администрация” Русе, с което на В.Л.К. с ЕГН **********,***, за  административни нарушения по  чл.34 §3 буква „б“ от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г. и чл.34 §1 изр.1 предл.2 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г., са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.93 в ал.11 от ЗАвПр- глоба в размер на 500 лв., на основание чл.93 в ал.ІІ от ЗАвПр- глоба в размер на 500 лв.

 

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.

                                                 Районен съдия: