Р Е
Ш Е Н
И Е
№
………/……………..… , гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на четвърти юни две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 717 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на И.А.Г. ***, ЕГН ********** против НП
№ 23-0001346 от 28.12.2017 год. на началник ОО „КД -ДАИ” гр.Варна, с което му е
наложено адм. наказание глоба в размер на 100лв. на
основание чл. 93б, ал.1, т.1 от ЗАвтП за нарушаване нормата на чл.6, §1, изр. 2
от Регламент 561/06 вр. чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвтП.
В жалбата си въззивникът твърди,
че НП е незаконосъобразно като навежда твърдения както за допуснати съществени
нарушения на процес. правила – не била изпълнена процедурата по връчване на
АУАН, така и за допуснати нарушения на материалния закон като твърди, че
нарушение не било извършено поради липса на виновно поведение от негова страна
– АНО не бил съобразил разпоредбата на чл.12 от Регламент 561/2006, тъй като
били налице форсмажорни обстоятелства, налице били и хипотезите на чл.12 и
чл.13 от ЗАНН и моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът
се явява лично като във фазата по същество моли НП да бъде отменено като
развива доводи за липса на виновно поведение – изпълнението на курса не било
забавено по негова вина.
Във фазата на съдебните прения
процес. представител на въззиваемата страна моли НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно издадено като заявява, че подробни доводи е изложил
в писменото становище съдържащо се в писмото с което била изпратена преписката
на ВРС.
Варненска районна прокуратура,
редовно призована за датата на с.з., не изпраща представител и не изразява
становище.
След като прецени обжалваното
постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за
обжалване от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.
На 25.10.2017год. свидетелите Б.
и К., и двамата инспектори в ОО „АА ” Варна, изпълнявали служебните си
задължения като се били позиционирали в гр.Варна на пътен възел бул. „Левски“
бул. „Княз Борис І“ в посока към к.к „Златни пясъци“ и извършвали рутинни
проверки на водачите извършващи обществен превоз на пътници. На същата дата
около 11:10часа проверяващите спрели за проверка въззивника, който управлявал
автобус марка „Фолксваген Крафер“ кат. М2 с рег.№
ВТ9482КВ , В хода на проверката било установено, МПС било собственост на „Порше лизинг БГ“ ЕООД и било отдадено за ползване на
превозвача „Лион турс 1991“ ЕООД, както и че
въззивникът извършва случаен превоз на 16 души ирански граждани от гр.София до
гр.Варна. В хода на проверката било установено, че автобусът е оборудван с
дигитален тахограф и била направена разпечатка от дигиталната карта на
въззивника, която била в тахографа. При преглед на разпечатката от дигиталната
карта на въззивника било установено, че последният не е спазил изискванията за
време на управление на МПС-то, а именно за работния ден, започващ в 00:29ч.
(UTC) на 24.10.2017год. и приключил в 17:56ч.(UTC) на същата дата, е управлявал
МПС-то 10ч. 36м. при максимално допустимо време на управление 10часа.
За констатираното нарушение на
място на въззивникът бил съставен АУАН № 241842/25.10.2017год., в който било
посочено, че същият е нарушил разпоредбата на чл.6, §1, изр.2 от Регламент №
561/2006год. вр. чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвтП.
Актът бил надлежно предявен и
връчен на въззивника, който вписал в него като възражение, че е нарушил времето
поради изчакване от лошото време, както и че имало две катастрофи по пътя –
след разклона за Троян в посока Севлиево и преди гр.Варна.
На 28.12.2017год., въз основа на
акта, АНО издал НП № 23-0001346 от 28.12.2017год. като е приел изцяло
фактическите констатации изложени в него, приел е че въззивникът е нарушил
разпоредбата на чл. 6, §1, изр.2 от Регламент № 561/2006год. вр. чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвтП и на основание чл. 93б,
ал.1, т.1 от ЗАвтП му наложил адм. наказание глоба в
размер на 100лв.
В хода на съдебното следствие
като свидетели са разпитани Д.К. и Д.Б. *** извършили проверката на
въззивника), които в показанията си възпроизвеждат възприятията си от същата с
нужната конкретика.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени Заповед № Рд-08-249/15.05.2015год. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията; пътен лист Серия М № 0003582; справка
за нарушител, както и пътническа ведомост за случаен превоз към пътен лист
Серия М № 0003582 за дата 24.10.2017год. и проформа
фактура № 49/23.10.2017год., а като ВД са приложени разпечатки от дигиталната
карта на въззивника.
Като писмено доказателство в
хода на съдебното следствие е приета и представена от страна на въззивника
справка изходяща от директора на НИМХ ф-л Варна касаеща метрологичната
обстановка в района на АМ „Хемус“ на 24.10.2017год.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства, както писмени така и гласни и веществени, които преценени
поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи и се
кредитират от съда изцяло.
При извършена служебна проверка
на представените по делото АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от
компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат
формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Допуснати в
хода на адм. наказателното производство съществени
нарушения на процес. правила съдът не констатира и тази връзка не споделя наведеното в жалбата
възражение за нарушение на процедурата по връчване на акта. Видно от приложения
към преписката АУАН същият е бил предявен и връчен на въззивника срещу подпис,
въззивникът се е запознал с неговото съдържание и дори е вписал в него
възражения си.
Съдът след като прецени всички
доказателства релевантни за делото поотделно и в тяхната съвкупност приема, че
въззивникът е извършил нарушението описано в НП по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал.1, т.1 от ЗАвтП „при извършване на превози на пътници с автобуси и превози
на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни
средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи
превози за собствена сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията на
Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране
на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния
транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на
Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, наричан по-нататък
"Регламент 561/2006" и на Европейската спогодба за работата на
екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози,
съставена в Женева на 1 юли 1970 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 28 от
1995 г.) (обн., ДВ, бр. 99 от 1995 г.; изм., бр. 27
от 2012 г.), наричана по-нататък "AETR";
Съгласно чл.6, §1 от Регламент №
561/2006год. дневното време за управление не следва да надхвърля девет часа.
Независимо от това дневното време за управление може да бъде удължено до
максимум 10 часа не повече от два пъти седмично.
В случая по делото няма спор, а
и по категоричен начин от приложената към преписката разпечатка от дигиталната
карта на въззивника се установява, че на 24.10.2017год. въззивникът е
управлявал МПС-то посочено в акта повече от 10часа. – 10:36ч.
Спорен е въпроса дали при тези
безспорни факти, че налице извършено нарушение или не.
В жалбата си въззивникът твърди,
че нарушение няма тъй като била налице хипотезата на чл.12 от Регламент
561/2006, както и хипотезите на чл.12 и 13 от НК, като в представената писмена
защита сочи, че нарушението било извършено при форсмажорни обстоятелства, които
станали причина за удължаване на маршрута – лоши метрологични условия,
инцидентно указани от надлежни органи отклонения от пътя, леки катастрофи по
пътя, превозване на туристи, които не можел да остави да спят в автобуса, а и
не можел да спре на магистралата да почива.
На свой ред в становището на си
по жалбата АНО е посочил, че възражението за приложението на чл.12 от
Регламента било неоснователно, тъй като противоречала на чл. 78, ал.3 от ЗАвтП
съобразно който водачите следвало стриктно да спазват глава ІІ от Регламента
без изключение.
Съдът не споделя становището на
АНО, че чл.12 от регламента не можел да намери приложение защото противоречал
на чл.78, ал.3 от ЗАвтП защото цитираната норма на чл.78, ал.3 от ЗАвтП е неотносима към настоящия случай доколкото тя касае МПС-та
които за които не е задължително да са оборудвани с тахографи, каквото МПС в
случая не е налице – настоящият превоз попада в обхвата на чл. 78, ал.1, т.1 от
ЗАвтП както сам е приел и АНО. И след като превоза попада в хипотезата на чл.
78, ал.1, т.1 от ЗАвтП то за въззивника съществува задължение да спазва
изискванията на регламента, включително има право да се позовава и на
изключенията предвидени в него.
Съгласно чл.12 от Регламент
561/2006 год. при условие че пътната безопасност не е застрашена и за да се
позволи превозното средство да достигне подходящо място за престой, водачът
може да се отклони от разпоредбите на членове 6—9, доколкото това е необходимо,
за да се осигури безопасността на лицата, на превозното средство или на неговия
товар.
В случая въззивникът е навел
доводи за хипотезата на чл.12 от Регламента още към момента на съставяне на
АУАН (посочил е обстоятелствата поради които се е наложило удълженото време на
управление), а в хода на съдебното следствие е ангажирал и писмени
доказателства в подкрепа на това, че действително времето е било дъждовно,
което безспорно налага шофиране с по-ниска скорост и повишено внимание. Горното
наред с безспорните по делото доказателства сочещи на това, че на
24.10.2017год. въззивникът е превозвал 16 човека до гр.Варна, които определено
е нямало как да остави на магистралата за да спре да почива (и то най-малко
девет часа) и предвид на това, че констатираното време на превишение
на управлението е незначително (в рамките на около 30минути), което очевидно не
може да бъде отчетено като обстоятелство водещо до застрашаване на пътната
безопасност (в частност преумора на водача и т.н.) то според настоящия съд
определено в случая е налице изключението предвидено в хипотезата на чл.12 от
Регламента, поради което и нарушение на закона не е налице. От друга страна
дори и да се приеме, че нарушение има то изцяло попада в обхвата на чл.28 от ЗАНН, доколкото се отличава от масовите случаи на подобни нарушения, както
поради незначителното превишение на времето на
управление така и поради обстоятелствата които са го наложили – лоши
метрологични условия, които впрочем не са били само на територията на АМ
„Хемус“, а на територията на цялата страна като информацията за това е публично
достъпна, и превоз на хора (16 чужди граждани), които очевидно не могат да
бъдат оставени насред нищото, на магистрала Хемус. Безспорно в случая интересът
на пътниците е бил с приоритет като както бе посочено по-горе, минималното
време на превишение на управление не сочи на
застрашаване на тяхната безопасност, а и на пътната безопасност като цяло.
Предвид изложеното съдът прави
извода, че атакуваното наказателно постановление е постановено в нарушение на
материалния закон и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ № 23-0001346 от 28.12.2017 год.
на Началника на ОО „АА ” гр.Варна, с което на И.А.Г. ЕГН **********, на осн. чл. 93б, ал.1, т.1 от ЗАвтП е наложено административно
наказание глоба в размер на 100лв.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: