Определение по дело №430/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №5252/01.08.2014г., подадена от [фирма], представлявано от А. К., против Определение №2162/18.07.2014г., постановено по гр.д. №296/2013г., по описа на РС- Гоце Делчев.

Изложени са доводи, че обжалвания съдебен акт е незаконосъобразен, т.к. районният съд неправилно е прекратил гр.д. № 296/2013г. по описа на РС-Гоце Делчев, за това че след като делото е било спряно по взаимно съгласие на страните, с предходно определение от 16.01.2014г., никоя от страните не е поискала в установения от закона 6 /шест/ месечен срок същото да бъде възобновено. Сочи се че не са били налице основанията на чл. 231 ал.1 от ГПК за прекратяване на делото. Иска се отмяна същото определение, респ. връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

С писмен отговор по чл. 276 ал.1 от ГПК, депозиран от адв.Г. Б., в качеството и на процесуален пълномощник на [фирма] – [населено място], е изразено становище, че депозираната частна жалба срещу атакуваното прекратителното определение е допустима, но по същество същата е неоснователна. С писмения отговор се иска от въззивния съд, да остави частната жалба без уважение и да потвърди обжалваното определение на РС-Гоце Делчев.

Окръжният съд при проверката си в закрито заседание по реда на чл.278 от ГПК, намира подадената частна въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна.

Разгледана по същество частната жалба е основателна. Аргументи:

Производството по гр.д.№296/2013г. по описа на РС - Гоце Делчев е образувано по предявен иск с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК от [фирма] - Г. Д., против [фирма] - Г. Д., касателно установяване съществуването на парично вземане в размер на 4020,61 лв., за което ищецът по реда на чл.410 ГПК се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д.№128/2013г. на РС – Гоце Делчев.

След подадено възражение от длъжника по чл.414, ал.1 ГПК, районният съд е указал на заявителя-кредитор да предяви иск по чл.415 ал. ГПК за установяване на вземането си и да представи доказателства за предявяването му в срока по посочената процесуална норма. Поради неизпълнение на задължението да представи доказателства за предявения иск с влязло в сила определение №1113/25.03.2013г. на РС-Г.Д. по чгр.д.№128/2013г. издадената заповед за изпълнение против ответника [фирма] е обезсилена.

След влизане в сила на посоченото определение за обезсилване на заповедта за изпълнение, първоинстанционният съдия, разглеждащ предявения иск по чл.415 ал.1 ГПК с определение №2558/29.07.2013г. е прекратил производството по гр.д.№296/2013г. по описа на РС-Г.Д.. С влязло в сила определение на ОС-Благоевград по в.ч.гр.д.№865/2013г. е отменено посоченото прекратително определение на РС – Гоце Делчев, като е прието, че прекратяването на производството по предявения иск по чл.415 ал.1 ГПК в закрито заседание е извършено преждевременно, предвид възможността на ищеца в първото по делото открито съдебно заседание да поиска изменение на иска от установителен в осъдителен поради обезсилването на заповедта за изпълнение. След отмяната на това определение делото е върнато на РС-Гоце Делчев с указания за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск с правно основание чл.415 ал.1 ГПК - насрочване на делото в открито съдебно заседание.

С резолюция изписана върху придружителното писмо от ОС-Благоевград и без дата /вж. л.221 – на гърба/, районният съдия е насрочил открито съдебно заседание за 16.01.2014г. от 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

В проведеното на посочената дата с.з., по искане и на двете страни в процеса, долустоящият съд с протоколно определение /без номер/ е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.1 от ГПК, като е посочен срок за обжалване на съдебния акт. РС не е посочил на страните последиците визирани в нормата на чл.231 ГПК.

С обжалваното по настоящото дело Определение №2162/18.07.2014г., първостепенната инстанция, след като е констатирала, че производството по делото е спряно по взаимно съгласие на страните и на основание чл.229, ал.1, т.1 от ГПК, с определение постановено на 16.01.2014г. и в установения от закона 6 месечен срок, не е постъпила по делото молба от която и да е от страните за неговото възобновяване, е счел че са налице основанията на чл. 231 ал. 1 от ГПК, като е прекратил производството по делото на посоченото в закона основание за това.

При тука установеното от фактическа страна, въззивната инстанция намира оплакванията на жалбоподателя в частната жалба, въз основа на която е образувано настоящото въззивно производство, за основателни.

Безспорно с разпоредбата на чл.231, ал.1 от ГПК, законът поставя възобновяването на производството по едно гражданско дело, спряно по взаимно съгласие на страните, в зависимост от депозирането на изрично искане за възобновяване на делото, направено от която и да е от страните, не по-късно от 6 месеца от постановяването на определението за неговото спиране. Логично е възобновяването на делото де зависи от волята на страните, в случай че не са постигнати целите поради които производството по делото е било спряно. Посоченият в цитираната разпоредба на закона срок е преклузивен, за който съдът следи и служебно, като в случай на неподаване на молба за възобновяване на делото в 6 месечен срок от неговото спиране, съдът постановява определение с което прекратява производството, като в този случай се предполага че страните са загубили интерес от неговото продължаване.

Съдът с оглед на задълженията му и служебното начало, е длъжен при спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.1 от ГПК, да укаже на страните за неблагоприятните последици съобразно чл. 231 ал. 1 от ГПК, като ги предупреди, че в случай на неподаване на молба за възобновяване на производството в посочения от закона срок, делото ще бъде прекратено служебно от съда.

В случая с протоколното си определение, с което е спрял производството по делото по взаимно съгласие на страните на основание чл. 229 ал.1 т. 1 от ГПК, РС-Гоце Делчев е пропуснал да укаже на страните по делото неблагоприятните последици от разпоредбата на чл.231, ал.1 от ГПК, а именно - за прекратяването на делото, в случай че никоя от страните не депозира по делото молба за неговото възобновяване, преди изтичане на посочения в закона 6 /шест/ месечен срок.

По този начин и след като не е изпълнил служебното си задължение да укаже на страните за неблагоприятните последици от пропуска да се извърши определено процесуално действия, съдът не би следвало да санкционира страната заради това, че не го е извършила.

Поради изложените съображения от фактическа и правна страна, обжалваното определение на първоинстанцинния съд следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а делото изпратено на РС-Гоце Делчев, за възобновяване на делото и продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение №2162/18.07.2014г., постановено по гр.д. №296/2013г., по описа на Районен съд – [населено място], с което съдът е прекратил производството по делото на основание чл.231, ал.1 от ГПК, като неправилно и незаконосъобразно.

ВРЪЩА делото на Районен съд – [населено място], за възобновяване на производството по делото и за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 296/2013г. по описа на същия съд.

Определението на съда не подлежи на касационно обжалване.ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.