Р Е Ш Е Н И Е
№........................../15.02.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи февруари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието
на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. д. № 14437 по описа за 2020 г. на РС-Варна,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от Я.И.З., ЕГН **********, с адрес ***, действаща чрез адв. А. В., против
„П.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, действащ чрез адв. Т.
Б., осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на
ответника-работодател да заплати на ищеца-работник сумата в размер от 457.50 лева, представляваща нетното
трудово възнаграждение дължимо от ответника на ищеца за м.февруари 2020 г. и
сумата в размер от 228.75 лева,
представляваща нетното трудово възнаграждение за 10-те дни отработени от ищеца
през м.март 2020 г., а именно от 02.03.2020 г. до 13.03.2020 г. по Трудов
договор № 72 от 13.11.2019 г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение №
1 от 31.12.2019 г.
Твърди се
в исковата молба, че ищецът и ответникът са били страни по трудово
правоотношение учредено въз основа на трудов договор, сключен на 13.11.2019 г.
Сочи се, че ищецът е заемал длъжността „помощник кухня“ в заведение „Т.“.
Твърди се, че между страните е подписано допълнително споразумение на
31.12.2019 г., с което е увеличен размерът на допълнителното трудово
възнаграждение на 9.00%. На 27.05.2020 г. трудовото правоотношение било
преустановено. Поддържа се, че при напускането на ищеца на същия били изплатени
само отпуските, които не е ползвал за 2019 г. и 2020 г. и сумата в размер от 100.00
лева. Заплатите за м. февруари и м. март /половината/ 2020 г. не били изплатени
изцяло от работодателя-ответник. Ищецът сочи, че между 15-20.07.2020 г. с
ответника са подписали споразумение, с което работодателят се задължил да
изплати непогасените трудови възнаграждения, дължими за м.февруари 2020 г. и за
периода от 02.03.2020 г. до 13.03.2020 г., но към момента дължимите нему
възнаграждения не били изплатени, което пораждало неговия правен интерес да
заведе настоящото дело.
По
същество се моли осъдителният иск да бъде уважен както по основание, така и по
размер.
Претендират
се сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника, в който се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Ответникът не оспорва, че ищецът е работил при него по трудов договор
от 13.11.2019 г. на длъжността „помощник готвач“; че на 31.12.2019 г. е
подписано допълнително споразумение; че на 31.03.2020 г. на ищеца е заплатена
сумата в размер от 100.00 лева, представляваща аванс; че на 27.05.2020 г.
трудово правоотношение е прекратено по взаимно съгласие.
Излага
обаче доводи, за това че на ищеца не му се дължат предявените суми. Оспорва
твърдението, че между страните е подписано споразумение, уреждащо отношенията
им във връзка с неизплатени трудови възнаграждения за м.февруари и м.март 2020
г., предмет на настоящото дело. Излага, че през м.февруари 2020 г. ищецът е
отработил пълен месец от 20 работни дни. На 13.03.2020 г. дейността на
дружеството било преустановено по повод обявената извънредна обстановка в
страната. Със Заповед № 2/24.03.2020 г. ответникът на основание чл. 173а, ал. 1
от КТ е предоставил на ищеца без негово съгласие 7 дни платен годишен отпуск,
считано от 16.03.2020 г. до 24.03.2020 г. Твърди се, че по молба на ищеца от
24.03.2020 г. ответното дружество е разрешило на същия да ползва 40 дни
неплатен отпуск, считано от 25.03.2020 г. до 26.05.2020 г.
Поддържа
се, че през м.март 2020 г. ищецът е отработил 9 работни дни, като е ползвал 7
дни платен годишен отпуск и 5 дни неплатен отпуск.
Навеждат
се доводи за това, че страните се уговорили, че изплащането на договореното
трудово възнаграждение ще се извършва от ответника в срок до края на месеца,
следващ месеца на начисляването им. Дължимите трудови възнаграждения се
начислявали в разплащателна ведомост за работни заплати до края на месеца,
следващ месеца, през който работникът е престирал своята работна сила.
Твърди
се, че в разплащателната ведомост за м. февруари 2020 г. на ищеца са начислени
суми за основно и допълнително трудово възнаграждение в общ размер от 498.68
лева, начислени са удръжки с общ размер 111.72 лева, а чистата сума за
получаване е в размер от 386.96 лева, дължима до 30.04.2020 г. Ответникът сочи,
че дължимата сума е изплатена на ищеца срещу подпис в разплащателната ведомост
за м. февруари 2020 г.
В
разплащателната ведомост за м.март 2020 г. на ищеца са начислени суми за
основно и допълнително трудово възнаграждение в общ размер от 379.95 лева,
начислени са удръжки в общ размер от 90.35 лева, а чистата сума за получаване е
в размер от 289.60 лева, дължима до 31.05.2020 г. Твърди се, че същата е
изплатена на ищеца срещу подпис в разплащателната ведомост за м.март 2020 г.
Ответникът
поддържа, че на 01.07.2020 г. от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. В. е
извършена проверка за спазване на трудовото законодателство, като при
проверката не са установени неизплатени начислени трудови възнаграждения за
месеците февруари и март 2020 г. на работници и служители на дружеството,
включително и на ищеца. Сочи се, че единствената констатация по отношение на
ищеца се отнася до неизплатено начислено обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, за което на ответното дружество е било дадено предписание.
По
същество моли съдът да отхвърли предявения осъдителен иск като неоснователен.
Претендира
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски в негова полза.
В проведеното откритов
съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез адв. А. В. поддържа исковата
молба.
Ответникът, редовно
призован за същото съдебно заседание, чрез адв. Т. Б. поддържа отговора на
исковата молба.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност
и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически и правни положения:
Предявеният иск намира правното
си основание в разпоредбата на чл. 128, т. 2 от
КТ. Трудовият договор е възмездна правна сделка, доколкото срещу престираната работна сила работникът има признатата и гарантирана от закона възможност да получи уговореното възнаграждение за извършената работа. При непрестиране на работната сила право на трудово
възнаграждение съществува само в случаите, когато това не
се дължи на виновно поведение
на работника, изразяващо се в неизпълнение на трудовите норми - чл. 266, ал. 1 КТ,
при престой и производствена необходимост - чл. 267 КТ и при производство на некачествена продукция - чл. 268, ал. 3 КТ /Решение №171 от 10.07.2013 год. по гр.
д. №843/2012 год. по описа на ВКС, ІV ГО, ГК постановено по реда на
чл.290 от ГПК/.
За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника, ищецът
следва да установи по несъмнен
начин в условията на пълно и главно
доказване кумулативното наличие на следните елементи от
фактическия състав на осъдителния иск: че с ответника
са страни по валидно учредено
трудово правоотношение, както и своята изправност по него
– че за м.февруари
2020 г. и от 02.03.2020 г. до
13.03.2020 г. добросъвестно е престирал работна сила по
него на заеманата
длъжност „помощник кухня“ или горепосочените изключения.
Ответникът следва да проведе насрещно
доказване по тези факти, както
и да докаже по несъмнен начин
своите възражения и твърдения, а при установяване на горните факти от ищеца – че е удовлетворил вземанията на последния, като е изплатил дължимите нему трудови възнаграждения
за м.февруари 2020 г. и м.март 2020 г., т.е. своята изправност.
По
делото не се спори, а и от представения трудов договор от 13.11.2019 г. /л. 3/
по несъмнен начин се установява, че страните по производството са страни и по
трудово правоотношение. Видно от същия страните се уговорили ищецът да заема
длъжността „помощник кухня в заведение за бързо хранене“ срещу основно брутно
трудово възнаграждение в размер от 420.00 лева и допълнително брутно трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 8.40 %, като с
допълнително споразумение от 31.12.2019 г. размерът на възнаграждението е
увеличено, респективно на 457.50 лева и 9.00%.
Безпорно
е по делото и обстоятелството, че ищецът добросъвестно е изпълнявал своите
задължения по трудовото правоотношение, като е престирал работна сила на
заеманата длъжност по уговорения график за шестчасов работен ден, включително
за процесния период, а именно за м.февруари 2020 г. и за м.март 2020 г. – от
02.03.2020 г. до 13.03.2020 г. Този факт се установява и от приобщените към
доказателствената съвкупност писмени документи – присъствена форма на ответното
дружество за периода м.февруари и м. март 2020 г. /л.31 и л. 32/.
По
делото не се спори и за това, че на 27.05.2020 г. трудовият договор е прекратен
по взаимно съгласие на основание чл. 325, т. 1 от КТ, което се констатира и от
приложените към делото писмени доказателства на л. 27 и л. 28.
Т.е.
от изложеното по несъмнен начин се установяват правнорелевантните по делото
факти, а именно учредената трудовоправна връзка между ищеца и ответника и
изправността на ищеца-работник по същата.
Основният
спор, който е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен състав, се свежда
до това дали ответникът е изправна страна по договора – дали е изплатил
претендираните вземания.
От
разплащателна ведомост за периода м.февруари 2020 г. се констатира, че ищецът
срещу подпис е получил 386.96 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение
за м.02.2020 г., т.е. уговореното възнаграждение след приспадане на дължимите
данъци и осигуровики по обективното данъчно и осигуротелно право, като видно от
съдържанието на ведомостта основното и допълнително трудово възнаграждение са
изчислени в съответсвтие със съдържанието на допълнителното споразумение към
трудовия договор.
От
разплащателна ведомост за м.март 2020 г. се установява, че ищецът срещу подпис
е получил сумата в размер от 289.60 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение
за м.март 2020 г. Като отново основното и допълнително трудово възнаграждение,
са правилно изчислени, при отчитане обаче на ползвания платен годишен отпуск за
7 дни и неплатен за 5 дни. Послените обстоятелства се установяват по несъмнен
начин от приобщената заповед от 24.03.2020 г. /л. 29/ и молба от 24.03.2020 г.
/л. 30/, от които е видно, че работодателят на основание чл. 173а от КТ е
предоставил на ищеца да ползва платен годишен отпуск без негово съгласие за
2019 г. – 2 дни и за 2020 г. – 5 дни, а по искане на ищеца е предоставил 40 дни
неплатен годишен отпуск за периода от 25.03.2020 г. до 26.05.2020 г.
Видно
от представения разходен касов ордер от 31.03.2020 г. ищецът е получил 100.00
лева аванс за м.февруари 2020 г. /л. 33/.
Гореописаните
писмени документи – разплащателни ведомости и разходен касов ордер – по своята
правна същност представляват частни свидетелстващи документи, които
материализират неизгодни за издадетля му факти, а именно че ищецът е получил от
ответника съответните суми. Частните свидетелстващи документи се ползват освен
с формална и с материална доказателствена сила досежно тези неизгодни факти,
която обаче не обвързва съда.
В
конкретния случай по делото е приобщено и заключение по изготвената ССчЕ, която
съдът кредитира като обективно, пълно, компетентно изготвено и неоспорено от
страните. От заключението по несъмнен начин се установява, че размерът на
нетното трудово възнаграждение, което се дължи на ищеца за м.февруари 2020 г. е
386.96 лева, а за отработените през м.март 2020 г. работни дни, при отчитане на
ползвания платен и неплатен годишен отпуск – 289.60 лева. Констатира се още от
експертното заключение, че последното плащане към ищеца от страна на ответника
е направено на 31.07.2020 г. в размер на 118.95 лева, която сума представлява
обезщетение за неползван платен годишен отпуск, начислено във ведомост за м.
май 2020 г.
Заключението
на вещото лице и ведомостите за заплати са в унисон и с приобщения към
доказателствената съвкупност Протокол от 21.07.2020 г. на Дирекция „Инспекция
по труда“ – гр. В. Протоколът е съставен от длъжностни лица в рамките на предоставената
им от закона компетентност и по своята правна същност представлява официален
свидетелстващ документ, който се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила. От същия се установява единствено, че ответникът не е
изплатил на ищеца начисленото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
по платежна ведомост за м.май 2020 г., като видно от заключението по ССчЕ и
тази сума е изплатена в срока на предписанието /до 03.08.2020 г./, а именно на
31.07.2020 г.
За
пълнота следва да се посочи, че по делото е приобщено и споразумение от
21.07.2020 г., сключено между ответното дружество и трето неучастващо в процеса
лице – И. С. Г., от което се установява, че срещу лоялното поведение на
последната по време на извънредното положение и въведените противоепидемични
мерки е уговорено ответникът да ѝ изплати сумата в размер от 790.00 лева,
представляваща допълнително материално стимулиране, който факт не е част от
предмета на доказване в настоящото производство.
От
изложеното съдът счита, че ответникът по несъмнен начин в процеса на доказване
установи своята изправност по учредената и преустановена трудовоправна връзка,
доколкото същият е изплатил претендираното трудово възнаграждение за процесните
периоди още преди завеждане на настоящото производство, което обуславя
отвхърлянето на предявения иск, имайки предвид, че гражданските притезания са
погасени чрез доброволно изпълнение.
При
този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски, чийто размер
възлиза на 300.00 лева – адвокатско възнаграждение по представения договор за
правна помощ и съдействие, имащ характера на разписка – арг. от т. 1 от ТР №
6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я.И.З., ЕГН **********, с адрес *** против
„П.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** осъдителен иск с
правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер от 457.50 лева,
представляваща нетното трудово възнаграждение дължимо от ответника на ищеца за
м.февруари 2020 г. и сумата в размер от 228.75
лева, представляваща нетното трудово възнаграждение за 10-те дни отработени
от ищеца през м.март 2020 г., а именно от 02.03.2020 г. до 13.03.2020 г. по
трудов договор № 72 от 13.11.2019 г., изменен и допълнен с Допълнително
споразумение № 1 от 31.12.2019 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Я.И.З., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „П.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** сумата в общ размер от 300.00 лева, представляваща възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок
от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: