П Р О Т О К О Л
гр.София, 28.07.2020 година
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно отделение – ШЕСТИ състав,
в съдебно заседание, проведено на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
При секретаря АТАНАСКА ДИНЕВА и с участието на
прокурорите от СОП – ЗЛАТКА КЛЮНКОВА и СТАНИСЛАВА ПОЛЕТИНСКА, сложи за
разглеждане ЧНД № 281 по описа на съда за 2020 година, докладвано от съдия ИГНАТОВА.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
За СОП – прокурор КЛЮНКОВА и прокурор ПОЛЕТИНСКА;
ОБВИНЯЕМИЯТ В.Г.Д. – лично, представен чрез
началника на Следствения арест при НСлС;
Явяват се ЗАЩИТНИЦИТЕ му - адв. Х.Б., редовно призован
и адв. ХАРИ ХАРАЛАМБИЕВ, с пълномощно от днес.
СЪДЪТ ИЗСЛУШВА СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ ПО ДАВАНЕ ХОД
НА ДЕЛОТО.
СТРАНИТЕ поотделно: Да се даде ход на делото, не са
налице процесуални пречки.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
РАЗЯСНЯВА на страните правото им на отводи срещу
председателя на съдебния състав, прокурорите и секретаря.
СТРАНИТЕ поотделно: Нямаме искания за отводи.
ДОКЛАДВА се молба от адв. Х.Б. в качеството на защитник
на обвиняемия Д. за изменение на взетата и изпълнявана спрямо него мярка за
неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека такава.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. Б.: Поддържам молбата. Нямам
доказателствени искания.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. ХАРАЛАМБИЕВ: Поддържам молбата. Нямам
доказателствени искания.
ОБВИНЯЕМИЯТ Д.: Присъединявам се към казаното от моите
защитници.
ПРОКУРОР ПОЛЕТИНСКА: Оспорвам молбата. Представям и
моля да приемете допълнително съдебномедицинска експертиза. Нямам други
доказателствени искания.
ПРОКУРОР КЛЮНКОВА: Оспорвам молбата. Нямам
доказателствени искания.
ЗАЩИТНИЦИТЕ поотделно: Запознати сме. Да се приеме
представената експертиза.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА представената съдебномедицинска експертиза по
ДП № 112/2020 г. по описа на ОСлО при ОП – гр. София.
ПРИЛАГА материалите по ДП № 112/2020 г. по описа на
ОСлО при ОП – София.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. ХАРАЛАМБИЕВ: Уважаема госпожо
председател, колегата Б. Ви е сезирал с частна жалба, с която се прави искане,
защото взетата спрямо Д. мярка за неотклонение, която е най-тежката, каквато е
„задържането под стража“ да бъде изменена в по-лека.
На този етап е повдигнато и предявено обвинение на Д. за
престъпление, което очертава хипотезиса на чл. 342, ал. 3 НК, което по смисъла
на обяснителния текст на чл. 93, т. 7 НК е тежко умишлено престъпление.
Ноторен факт е обаче, че законодателят се отказа от
тежестта на престъплението като основание за задържане под стража. То е в духа
на чл. 5 от Европейската Конвенция за правата на човека. Аз ще се позова на
една изискано написана монография от проф. Екатерина Трендафилова, озаглавена
„Промените в НПК“. Покрай всичко станало проф. Трендафилова пише: „Тежестта на
извършеното престъпление не бива да обосновава задържане под стража, защото мярката
за неотклонение не е наказание“. Но тя не спира дотук, а продължава: „Съдът
трябва да има възможност във всеки конкретен случай да преценява нуждата от
тази мярка. В противен случай, съдебният контрол се обезсмисля“. И нещо повече -
задължителността на тази мярка и придава качество на наказание.
Съдия Игнатова, частния характер дело, което разглежда
мерките за неотклонение, съществено се различава от онези процеси, в които вече
обвиняемият обладава процесуалното качество на подсъдим. Други са правилата, и затова
в конкретния казус всъщност необходимо е да се позова на касационната практика.
Поставям на вниманието Ви едно определение под № 24 от 23 май на 1995 г. на 1 НО
на ВКС. Ето какво казва Върховния касационен съд в това определение: „В
съдебното производство, образувано по частна жалба срещу мярка за неотклонение,
съдът не проверява налице ли са достатъчно доказателства за виновността на
обвиняемия в извършване на определено престъпление, а преценява единствено и
само законността на решението за мярката за неотклонение“. В по-следващ момент
през 2002 г. не кой да е, а ОС на НК на ВКС издава ТР № 1 от 25 април, в което покрай
всичко останало е казано: „Наказателно процесуалния кодекс не допуска
задължително задържане под стража“.
В настоящия казус ние сме изправени пред процедурата
на „habeas corpus“, която
е съотносима по чл. 5 от Европейската конвенция за правата на човека. Идеята на
тази процедура „habeas corpus“,
която принадлежи единствено и само на обвиняемия е - да се стесни в максимална
степен мярката за неотклонение „задържане под стража“.
Поради което пледирам посредством съдебния акт, който
ще постановите, а това е извън съмнение определение е да измените най-тежката
мярка за процесуална принуда от „задържане под стража“ в „домашен арест“.
Известно е, че по своите правни последици домашния
арест представлява ограничаване на свободата на правото на физическо
придвижване от едно място на друго. Нека не се забравя, че в далечната 1992 г. -
не кой да е, а Конституционният съд на България е интерпретирал проблематиката,
свързана с домашния арест. Конституционните съдии са стигнали до единствено
възможния и правно обоснован извод, че мярката „домашен арест“ е тъждествена със
задържането под стража затова, защото на този комуто се определя, се препятства
възможността да се придвижи от едно място на друго. Следователно твърдението на
онзи състав на Окръжния съд, който измени домашния арест в задържане под стажа,
затова че ставало въпрос за тежко умишлено престъпление и че съществува
опасност обвиняемият да се укрие, струва ми се че е лишено от резон.
Накрая, не мога да не се позова на статията на проф.
Лазар Груев, която е публикувана в списанието „Общество и право“, книжка 8-ма
от 2009 г. - той интерпретира трите заблуди в наказателното право. Третата заблуда
според него е по въпроса, свързан с мярката за неотклонение „задържане под стража“.
Ето какво казва в тази статия проф. Лазар Груев: „Крайно погрешно и трудно за
преодоляване е трайно битуващото в общественото схващане, че ако обвиняемият не
е задържан под стража, или ако прокурорът не е поискал налагането на такава мярка,
то по случая нищо не е свършено“. Проф. Лазар
Груев не спира до тук, а продължава: „Българският съд е подложен на много силен
натиск от страна на общественото мнение, когато разглежда искания за изменение на
вече наложени мерки за неотклонение „задържане под стража“. Настоящият казус е
ярко потвърждение за повлияването на така нареченото „обществено мнение“, което
повлия щото мярката от „домашен арест“ да бъде превърната в „задържане под
стража“. И понеже речта е за обществено мнение, ще ви припомня и една мисъл,
казана от един френски юрист Моро Джефери, той казва: „Обществото мнение много
прилича на лека жена, която държи съдията за ръкава - когато общественото
мнение влезе в съдебната зала, там където се твори правосъдие, съдът трябва да
излезе от другата врата“. Но Вие, уважаема съдия Игнатова, трябва да останете в
залата.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. Б.: Уважаема госпожо съдия, както казах,
поддържам молбата за изменение на взетата спрямо подзащитният ми мярка за неотклонение
от „задържане под стража“ в по-лека такава. Молбата е депозирана във връзка с
това, че считам че са налице нови обстоятелства, които да водят до необходимост
от преразглеждане на неговото процесуално положение като задържан под стража.
На първо място, това е изминалият срок, който винаги съгласно
Европейската конвенция за защита правата на човека се явява ново обстоятелство,
и това е факт който не подлежи на оспорване.
На следващо място са някои - да кажем дребни, но съществени
за изхода на делото нови доказателства, които са постъпили. В този един месец
поради една или друга причина по делото не са извършени кой знае колко процесуално-следствени
действия, което винаги се тълкува в полза на обвиняемото лице. Но все пак налице
е справка от 8-ми юли, от която е видно значително подобряване на
здравословното състояние на пострадалата. Т.е., в момента избягваме опасността
за преквалифициране на обвинението за смъртен случай, тъй като очевидно нейното
здравословно състояние се подобрява, а след една по-обсотйна експертиза може да
се стигне до извода какъв е вида и характера на телесните увреждания.
Друго важно обстоятелство е приложената по делото СХЕ,
съгласно която в кръвта, изследвана на подзащитния ми, е открито единствено
наличие на тетрахидроканабинол, т.е. на марихуана. Наличието на това вещество в
неговата кръв – всички знаем и то е ноторен факт, че може да бъде открито и
денонощие след употребата. Именно в тази връзка е и становището на ВКС касаещо
искането за законодателна промяна на текста на чл. 343 НК относно употребата на
наркотични вещества, тъй като към момента не може да се изгради едно единно
становище какво означава употреба на наркотици във връзка с транспортни
произшествия, защото една чиста употреба на наркотици бивайки денонощие назад
не означава, че същата влияе на водача при извършване на конкретното деяние.
При първоначалното разглеждане на мярката за
неотклонение и изменянето й в „задържане под стража“ беше коментирано единствено
първоначалното повдигнато обвинение. Към настоящия момент обаче сме изправени
пред обвинение по чл. 342, ал. 3 НК, а именно умишлено причиняване на тежка
телесна повреда. Аз считам, че в настоящия случай не е налице обосновано
предположение за извършване именно на това престъпление. За съжаление разполагаме
с твърде оскъдна съдебна практика по ал. 3, а именно за умисъла. Има едни решения
на Върховния съд от осемдесетте години, и оттогава насам очевидно този текст е
бил изоставен, защото доказването на този текст, на първо място е трудно и
второ – много рядко има умишлено извършени престъпления. Но въпреки това
прословутото решение на Върховния съд от 1984 г. описващ деянието, когато тогава
се е случило, говори за наличие на една изключителна дързост, на едно абсолютно
незачитане на Правилата за движение по пътищата, за едно изключително
неадекватно поведение на водача, който е бил признат за виновен по този текст.
В случая от страна на нашия подзащитен има едни маневри със съвсем нормална скорост.
По делото е приложена една АТЕ, която твърди че системата „Парктроник“ е
работила в автомобила, само че ние нямаме никакви данни дали в момента на тези
маневри е работила, защото експертизата казва, че тя принципно е работила.
На следващо място имаме и едно поведение на бащата на
моя обвиняем, което се потвърждава от двама разпитани през месец юли свидетели,
които са видели мъж, който удря, блъска,
отваря прозореца и влиза през него вътре в лекия автомобил, което евентуално е
допринесло също за поведението на моят подзащитен, както при извършване на
маневрата, така и при напускане на мястото на произшествието. И ние поддържаме
тезата, а и няма до този момент нито едно доказателство, което да оборва, че в
случая е било налице бягство от местопроизшествието. Нашата теза е, че в настоящия
случай обвиняемият по никакъв начин не е разбрал, че под лекия автомобил се намира
човек, за да се приеме, че е налице бягство.
Считам че към настоящия момент са отпаднали
опасностите от укриване и извършване на друго престъпление. Само настоящият
съдебен състав прие, че подзащитният ми е с чисто съдебно минало, има едно висящо
наказателно производство, по което същият е бил оправдан – мисля, че още не е
минало на втора инстанция. По всички други предходни административни осъждания,
той е реабилитиран.
Не е налице опасност от укриване, тъй като ние на този
етап пледираме за изменение на мярката за неотклонение в „домашен арест“. Преседявайки
близо една седмица под „домашен арест“ с осигурена от служба „Пробация“ гривна,
подзащитният ми по никакъв начин не наруши този „домашен арест“.
Затова считам, че няма никакви основания да се приеме,
че ако същият отново бъде поставен под „домашен арест“ - би се укрил. На него
му е наложена забрана да напуска страната, при осигуряване на тази гривна и
наблюдение от РУ – Самоков на мярката, считам че се изчерпва каквато и да е опасност
от укриване.
Във връзка с всичко изложено, ще Ви помоля да
постановите определение, с което да измените мярката за неотклонение на
обвиняемия Д. от „задържане под стража“ в по-лека такава, като най-разумно в
случая считаме, че е „домашен арест“, която би обособила в пълна степен нуждите
визирани в чл. 57 НПК.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. ХАРАЛАМБИЕВ: Две изречения ако ми
разрешите по повод казаното от уважаемия колега адв. Б.. Навярно
представителите на СОП ще обосноват своята теза за липсата на така наречени „нови
обстоятелства“. В чл. 65 НПК по повод на който е и жалбата, липсва изискването
на така наречените „нови обстоятелства“. За нови обстоятелства се говори едва в
чл. 270, ал. 1 от процесуалният кодекс, но тогава, когато процеса вече е в ход, тогава
когато обвиняемият придобива процесуалното качество на подсъдим.
И още нещо, до този момент законодателят не е дал
легално определение на понятието „нови обстоятелства“ - кои са те? И тъкмо поради
това винаги е налице една свободна интерпретация по повод на така наречените
„обстоятелства“. Прав е адв. Б. като каза, че има сериозни възражения за
квалификацията на това престъпление. Аз ще кажа само едно единствено нещо – в конкретния
казус липсва волевия елемент на умишлено причиняване на телесна повреда. Кой е
той? – искането да настъпи съставомерния вредоносен резултат. Това е един
класически пример за несъзнавана непредпазливост.
ОБВИЯНЕМИЯТ Д. в лична защита: Поддържам казаното от
моите защитници. Аз моля да бъда освободен.
ПРОКУРОР КЛЮНКОВА: Уважаема госпожо съдия, с молбата с
която сте сезирани се иска да бъде изменена взетата по отношение на обвиняемият
Д. мярка за неотклонение „задържане под стража“.
При
постановяването на тази мярка съдът е приел, че са налице кумулативно
изискуемите от закона предпоставки, а именно обосновано предположение, че
обвиняемият е извършил престъплението, за което е бил обвинен и е налице
опасност да се укрие.
Напълно се присъединявам към становището на защитата, че
тежестта на престъплението не може да бъде единственото основание за вземане на
мярка за неотклонение „задържане под стража“. Целта на тези мерки е ясно обоснована
в закона. По това мисля, че спор няма, както в практиката, така и в теорията.
В настоящия случай тежестта на престъплението не е
била водещият мотив на прокуратурата да поиска тази мярка за неотклонение. Тя е
била съчетана с наличието и на други кумулативно изискуеми предпоставки.
По отношение на обоснованото предположение относно
авторството на деянието, също следва да направим уговорката, която беше
засегната и от защитата, че в настоящото производство се касае до едно особено
производство, до етап при който не е необходимо това установяване да бъде с
такъв интензитет, който е необходим при постановяване на крайния съдебен акт -
при присъдата.
Аз считам, че към настоящия момент, в резултат на
извършените до момента следствени действия и събраните доказателства, обоснованото
предположение относно авторството на деянието, за което е привлечен обвиняемият
в това качество, именно от него - не е разколебано. Напротив, с оглед на
събраните до момента доказателства, след първоначалното вземане на мярката за
неотклонение /имам предвид допълнително проведените разпити на свидетелите Митев
и Йосифов/, както и заключението на
химико-токсикологичната експертиза степента на обоснованост на това
предположение се е увеличила.
По отношение на възражението за наличието на умисъл, аз
бих си позволила да цитирам Решение № 41 от
05.03.1985 г., 3 НО на ВКС. В това решение съдът е казал: „Увереност, която
е в разрез с всички налични отрицателни фактори за безопасността на движението
представлява допускане на обществено опасни последици“, като по-късно казва, че
подсъдимият съзнателно е нарушил редица правила, гарантиращи безопасността на
движението и е създал такава пътна ситуация, при която настъпването на ПТП е
било неизбежно, следва да се прецени дали при тази пътна ситуация е могъл да
има увереност, че разполага с някакви реални възможности за избягване на престъпния
резултат. В конкретния случай обвиняемият не е имал такава увереност при
нарушаване на множеството забрани, въведени със ЗДвП.
Както казахме, по отношение на обвинението, самото
престъпление за което е повдигнато обвинението, законодателят е предвидил, че
се наказва с „лишаване от свобода“ от 3 до 12 години, което го прави умишлено,
безспорно.
В този контекст обаче, с оглед разпоредбата на чл. 63,
ал. 4 НПК към момента не е изтекъл законоустановеният срок на задържане.
Действително като ново обстоятелство се сочи изминалия период от време до
момента, т.е. той следва да бъде разгледан в неговата характеристика като
разумен срок на задържане. Аз считам, че към настоящия момент, доколкото е
изминал месец и половина от вземане на мярката, също тази разумност не е
надвишена. Т.е., не е достигнат такъв интензитет за да кажем, че от този момент
нататък, задържането не е разумно.
В този смисъл аз държа да подчертая, че разследването
продължава с един изключителен интензитет – Вие виждате колко доказателства са
събрани, колко експертизи са назначени, като част от тях дори са извършени.
Също така това разследване продължава и с ритмичност. Не можем да искаме и няма
как да искаме тези експертизи да бъдат изготвени в много кратки срокове, предвид
тяхното естество - все пак касае се за един изключително специфичен случай и
спецификата в случая налага тяхната последователност във времето. Заключението
на всяка една е обусловено от заключението на предходните и именно това води до
някаква продължителност, която отново твърдя че не може да бъде приета за
неразумна.
С оглед на това, и наведените доводи за недостатъчно
следствени действия, считам, че не са аргументирани от доказателствата по
делото.
По отношение на останалите предпоставки, които бяха
отчетени от съда, за да бъде взета тази мярка за неотклонение, аз ще помоля
колегата Полетинска да вземе отношение. А моето становище и моята молба е да не
уважавате направеното искане за изменение на мярката.
ПРОКУРОР ПОЛЕТИНСКА: Уважаема госпожо председател, аз също
ще Ви помоля да оставите без уважение молбата на обвиняемия В.Г.Д. за изменение
на мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека такава, по
следните съображения:
Към настоящия момент не са налице обстоятелства, налагащи
изменение на взетата вече и изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под
стража“ спрямо обвиняемия Д..
Видно от събраните доказателства по делото, обвиняемият
не страда от заболяване, което да е несъвместимо с престоя му в арестните помещения
или в местата за лишаване от свобода. В този смисъл е и заключението по
назначената и изготвена съдебномедицинска експертиза, копие от която
представихме в днешното съдебно заседание.
На следващо място следва да бъде обсъдена и последната
предпоставка – наличието на опасност обвиняемия да се укрие:
Считам че към момента тази опасност не е отпаднала. Същата
е реална, а не хипотетична. Наличните доказателства по делото, че обвиняемият Д.
преимуществено пребивава извън пределите на страната, а именно в Кралство
Нидерландия и факта, че два пъти е обявяван за ОДИ сочат именно, че опасността
от укриване не е отпаднала.
Не следва да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че
освен свързаността му със страната предвид неговото месторождение и роднински
връзки, липсват икономическа, трудова или всякаква друга социална ангажираност
за свързаност с Република България. Тези факти не са опровергани в хода на
разследването до настоящия момент, поради което считам, че констатираната при
вземането на мярката за неотклонение налична опасност е все още реална и с
висок интензитет.
Същата не се преодолява и от данните за чистото
съдебно минало на обвиняемия. За наличието на опасност от укриване следва да
бъдат взети предвид и високата степен на обществена опасност на конкретното
деяние, както и от механизма на извършване на същото, предвид бягството му от
местопроизшествието.
С оглед на всичко изложено дотук, моля да оставите без
уважение молбата на обвиняемия за изменение на мярката му.
СТРАНИТЕ поотделно: Нямаме други изявления в хода на
съдебните прения.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ в производството по
чл. 65 НПК.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ В.Г.Д.: Моля да бъда
освободен.
СЪДЪТ се ОТТЕГЛЯ на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след проведено тайно съвещание, ОБЯВИ
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ:
Досъдебното производство
първоначално е било образувано под № 234/2020 г. по описа на РУ гр. Самоков,
пр. пр. № 639/2020 г. по описа на РП Самоков, за това, че на 12.06.2020 г.
около 10.30 часа на ул. „Проф. Васил Захариев“ пред № 1 в гр. Самоков са
нарушени правилата за движение по пътищата и е причинена средна телесна повреда
на Неделка Петрова Джикова – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. Б, вр. чл. 342,
ал. 1 от НК.
На 13.06.2020 г. В.Г.Д. е
бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2
и пр. 6, вр. ал. 1, б Б, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
С постановление на СОП от
17.06.2020 г. материалите по делото са приети по компетентност и заведени по
пр. пр. № 1740/2020 г. по описа на СОП. Разследването е възложено на ОСлО при
СОП, където е заведено досъдебно производство № 112/2020 г.
На 21.06.2020 г. В.Д. е
привлечен като обвиняем за това, че на 12.06.2020 г. около 10.30 ч. в гр.
Самоков, на ул. „Проф. Васил Захариев“ № 1 при управление на МПС – лек
автомобил „Ленд Роувър“ с рег. № СВ 0990 НС е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, като преди да започне движение назад не се е убедил, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност за останалите участници в
движението; по чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, като по време на движението си назад не е
наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство; по чл. 5, ал. 3, т. 1,
пр. 2 от ЗДвП, като управлявал пътното превозно средство след употреба на
наркотични вещества канабис и кокаин и по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. Б и б. В от ЗДвП, като не е останал на мястото на произшествието, не е изчакал пристигането
на компетентните органи на МВР и не е оказал помощ на пострадалата, като това
не е представлявало опасност за него, в резултат на което умишлено причинил
тежка телесна повреда на Неделка Петрова Джикова от гр. Самоков, изразяваща се
в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота – престъпление по
чл. 342, ал. 3, б. Б, вр. ал. 1, пр. 3 от НК.
По отношение на обвиняемия В.Д. е взета и се изпълнява
мярка за неотклонение „задържане под стража“. Обвиняемият е фактически задържан
от 12.06.2020 г., като за времето от 14.06.2020 г. до 21.06.2020 г. е бил с
мярка за неотклонение „домашен арест“.
Съпричастността на
обвиняемия към престъплението, за което на настоящия етап е привлечен към
наказателна отговорност, се установява на първо място от гласните доказателства
– показанията на свидетелите очевидци и полицейските служители, които вече са
били предмет на обсъждане още при първоначалното определяне на мярката за
неотклонение при повдигнатото тогава обвинение за извършено при условията на
непредпазливост деяние. Също тогава са били разгледани и обсъдени заключения на
видеотехнически експертизи с анализ на съдържанието на представените оптически
носители, съдържащи видеозаписи от разположените в района на
местопроизшествието камери; заключение на СМЕ по писмени данни – от което се
установява, че при пострадалата Джикова са констатирани тежка травма на гръдния
кош, счупвания и разместване на кости на ляв и десен горни крайници, счупвания
на костите на таза, травматичен шок и травма на главата с вероятно счупване на
черепната основа - които са й причинили постоянно общо разстройство на здравето
опасно за живота и трайно затрудняване на движенията на двата горни крайника и
на десния долен крайник. От данните на видеотехническа експертиза № 197 е бил направен
фактически извод за движението на лекия автомобил и няколкократното му
преминаване през тялото на пострадалата Джикова. Коментирани са били тогава и
извършените огледи на автомобила и заключението на АТЕ, в аспекта установяване
на следи от съприкосновението на механизми и части от ходовата част на
автомобила с предмети.
Още при първоначалното
определяне на мярката за неотклонение спрямо обвиняемия съдът е отхвърлил като
некореспондиращи с останалата доказателствена съвкупност показанията на
свидетелката Рогачева, на които се е позовала защитата и според които след
потеглянето на автомобил пострадалата е била права и е паднала сама от собствен
ръст на пътното платно.
Така обсъдените
първоначално доказателства не са опровергани или разколебани от допълнително
събраната доказателствена съвкупност.
След определянето
на мярката за неотклонение „задържане под стража“ е извършен допълнителен
разпит на свидетелите Юлиян Йосифов и
Димитър Митев, които са възприели управлявания от обвиняемия лек автомобил и
бащата на Д. (непознат за тях), който нанасял удари с ръце по страничната дясна
част на автомобила, а след потеглянето на последния – и лежащата на пътното
платно пострадала, през чиято глава според свидетеля Йосифов минал автомобилът,
а свидетелят Митев възприел преминаване през краката ѝ. Свидетелят
Йосифов сочи и че е викал след автомобила с цел да го спре, при което той
действително спрял, след което обвиняемият подал главата си през отвореното
стъкло, погледнал назад и после продължил пътя си. Следователно, надградена е
първоначално установената обвинителна теза за бягството на обвиняемия Д. от
местопроизшествието. В тази връзка настоящият съдебен състав не споделя
твърдението на защитата, че поведението на бащата на обвиняемия, при което според свидетели той
удрял по автомобила, е повлияло на обвиняемия при извършване на маневрите и има
отношение към субективната страна на деянието. Видно от показанията на
свидетеля Георги Д., тропането по стъклото е предприето от него в момент, в
който вече е бил възприел както движението на управлявания от сина му лек
автомобил на заден ход, така и как по средата на автомобила под него има „нещо
зелено“, което помислил за кашон и се притеснил от евентуална повреда на
превозното средство.
Високата степен на
вероятност и на обвинителната теза, че обвиняемият е управлявал автомобила по
време на произшествието след употреба на наркотични вещества, е допълнително
надградена от заключението на съдебна химикотоксикологична (токсикохимична)
експертиза, според което анализът на пробите кръв и урина от обвиняемия Д.
доказва употребата на упойващо вещество, съдържащо тетрахидроканабинол –
марихуана, канабис и др. Действително, към момента на вниманието на
законодателя е поставен от ВКС въпросът за липсата на надлежни критерии за това кои от
установените вещества в теста на слюнка или в кръвен тест обективно сочат на
употреба от страна на водача на наркотично вещество и в какъв период от време
преди проверката, което да обоснове обществената опасност на деянието му и
необходимостта от реализиране на наказателна отговорност. Тъй като, обаче,
производството по определяне на адекватна мярка за неотклонение, с оглед
визираните в разпоредбата на чл. 57 от НПК цели, не е такова по съществото на
делото, то за нуждите му е достатъчно да
бъдат покрити стандарти, занижени и различни от несъмнената
доказаност на обвинението, нужна за постановяване на осъдителна присъда.
За състоянието на
пострадалата Джикова е налице посоченото по-горе заключение на СМЕ. Съставеният
на 08.07.2020 г. от водещия разследването констативен протокол, съобразно който
по телефона от дежурния за деня лекар в КАИЛ при УМБАЛ „Св. Анна“ е предадена
информация, че пострадалата е в тежко общо състояние, поставена на апаратна
вентилация, със стабилни жизнени показатели и в съзнание, не дава основание към
момента както за промяна на изводите относно вида и характера на телесните
увреждания, така и за умозаключение, че опасността за живота й е преодоляна -
каквито доводи се навеждат от защитата.
Що се отнася до предявеното
обвинение за извършено престъпление при условията на умисъл, съдът счита
следното: Безспорно е, че вината е субективното отношение на дееца към престъпния
резултат. Действията на обвиняемия Д. по отношение движението на управлявания
от него автомобил – а именно напред – назад, пренебрегването на данните от
наличната и работеща видеокамера за задно виждане (за което обстоятелство са
налице експертни знания и гласни доказателства), могат да бъдат възприети като
такива, обективиращи евентуалния му умисъл
за причиняване на телесна повреда. При данните от доказателствената съвкупност
на този етап от разследването може да се направи вероятен извод за това, че
обвиняемият е предвиждал създаваната от него реална опасност - при управление
на превъзхождащото във всяко отношение пострадала моторно превозно средство то
да я повали на пътя, което е допускал, примирявал се е с настъпването на
последиците, нарушавайки посочените по-горе правила на ЗДвП.
С оглед изложеното, съдът
счита, че към момента е налице достатъчна и обоснована степен на вероятност
относно авторството на обвиняемия в извършването на престъплението, за което
към момента е привлечен към наказателна отговорност.
След определянето на мярката за неотклонение по
отношение на обвиняемия са назначени допълнителна съдебна химикотоксикологична
експертиза, която да отговори на въпроса има ли данни за употреба на кокаин в
представените за изследване проби от обвиняемия; трасологична експертиза –
която да установи наличието на трасологични следи по дрехите на пострадалата,
какъв е механизмът на следообразуването им и произхождат ли от процесното МПС;
както и комплексна съдебно-медицинска, автотехническа и видеотехническа
експертиза, чиито изводи са от съществено значение за процеса.
Разследването все още е в
ранен етап, като следва да се има предвид, че по дела с подобен предмет на
доказване то обичайно изисква повече време, поради необходимостта от
приобщаване на експертните заключения, които съобразно конкретиката на случая
да допринесат за установяването на обективната истина. Видно от материалите по
делото, действията по разследване са ритмични, при което съдът не се съгласява
с твърдението на защитата за забавянето му във времето.
Залегналите в процесуалния
закон, съдебната практика и теория стандарти за разумен срок на задържане, вкл.
предвидените такива от европейските норми, не са нарушени в случая, тъй като
обвиняемият е задържан едва от пет седмици. Задържането не надвишава и
визирания в разпоредбите на НПК срок, съобразно предявеното обвинение в тежко
умишлено престъпление. В тези първи седмици след задържането на привлеченото
към наказателна отговорност лице, при поставянето на въпроса продължава ли да е
адекватна определената спрямо обвиняемия мярка за неотклонение могат да бъдат
отново преценявани и събраните данни за личността на обвиняемия и поведението
му като водач на пътя, които да бъдат анализирани съвкупно с допълнително
постъпилите данни за него, вкл. относно здравословното му състояние.
Събраните след първоначалното определяне на мярката за
неотклонение данни, според съда не водят до извод за отпадане на установената
тогава реална опасност от укриване, нито за намаляване интензитета на тази
опасност, изведена въз основа на високата степен на опасност на деянието поради
неговия механизъм и личността на дееца (съобразно установеното предходно
неглижиране на законоустановените правила за движение по пътя), местоживеенето
му извън страната и опита му за отклоняване от наказателно преследване в други
случаи, а и установеното в настоящия случай – че е напуснал
местопроизшествието. Чистото съдебно минало на обвиняемия, което е било предмет
на преценка още при първоначалното определяне на мярката за процесуална
принуда, не дава основание за ревизиране на вече направения извод за липса на
опасност от извършване на престъпление.
Не са налице
обстоятелства, определящи мярката за
неотклонение „задържане под стража“ като неподходяща спрямо обвиняемия, като
предвид данните от заключението на представената днес СМЕ той е клинично здрав,
без данни за остри соматични заболявания или изострени и усложнени хронични
такива. Препоръчаните от експерта прегледи от специалисти невролог и
травматолог по повод оплаквания от болезненост в областта на врата и лявото
рамо могат да бъда извършени в болницата към Затвора гр. София или Медицинския
институт към МВР
По изложените съображения, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за изменение на взетата
и изпълнявана спрямо В.Г.Д., с ЕГН: **********, обвиняем по Досъдебно
производство № 112/2020 г. по описа на ОСлО - СОП, пр. пр. № 1740/2020 г. на
СОП (преди Досъдебно производство № 234/2020 г. по описа на РУ гр. Самоков, пр.
пр. № 639/2020 г. по описа на РП Самоков), мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба и частен протест пред САС в тридневен срок от днес.
В случай на жалба/протест
насрочва делото пред САС за 04.08.2020 г. в 10.00 часа, които дата и час
съобщава на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗАЩИТНИКЪТ
адв. ХАРАЛАМБИЕВ: Моля да пренасрочите делото за друга дата – 06.08.2020 г.,
тъй като на посочената съм служебно ангажиран пред Апелативен съд – Пловдив.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕНАСРОЧВА разглеждането
на делото пред САС за 06.08.2020 г. от 10:00 часа, които дата и час съобщава на
страните.
В случай на жалба/протест да
се уведоми началника на ГД „ИН”, сектор
„Арести” при НСлС за осигуряване
присъствието на обвиняемия пред Софийския апелативен съд.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. ХАРАЛАМБИЕВ: Моля да ми бъде издаден незаверен
препис на определението.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДА СЕ ИЗДАДЕ незаверен препис на определението на
защитника адв. Хараламбиев.
Заседанието приключи в 13:38 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: