Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 26.07.2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на единадесети юни през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр. дело №11653 по описа за 2016год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от М.Й.М. срещу З.„А.Б.“АД искове с правна квалификация чл.226, ал.1, от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 60000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало пътнотранспортно произшествие на 23,09,2013год., около 07,50 часа в гр.София, сума в размер на 917,40лв.-имуществени вреди, представляващи разходи за лечение и медикаменти и 2500,00лв.- имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от разликата в трудовото възнаграждение и получаваното обезщетение за неработоспособност, за периода от 23,09,2013год. до 19,07,2014год./700,00лв.-месечно, уточнителна молба от 11,11,2016год./, ведно със законната лихва от датата на увреждането до изплащане на вземането.
Поддържа се вина за настъпилото пътнотранспортно произшествие да има деликвента С.П.С., управлявал автобус Мерцедес Конекто Г, с рег.№*******по линия №204, като при управление *** и Х.Г., в посока ул.Гурко, към бул.“Цариградско шосе“, в района на езеро Ариана нарушил правилата за движение като спрял внезапно, в резултат на което на ищцата –пътник в автобуса са причинени описаните в исковата молба неимуществени вреди. Поддържа деликтната отговорност на виновния водач да е застрахована по застраховка Гражданска отговорност при ответника. От процесното произшествие твърди да са налице и имуществени вреди подлежащи на обезщетение.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът-З.А.Б. АД в указания законоустановен
срок по реда на чл.367-373 от ГПК излага съображения за неоснователност на
исковата претенция. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
договор застраховка Гражданска отговорност за автобус Мерцедес Конекто Г към
датата на застрахователното събитие. Поддържа
да не е установено реализирано противоправно деяние от страна на водача на моторното
превозно средство, тъй като внезапното спиране е с цел препятстване
настъпването на произшествие с друго МПС. Твърди да не е налице осъществен
покрит застрахователен риск, тъй като не е осъществено ПТП по смисъла на ЗДВП.
Твърди да не са настъпили описаните в исковата молба вреди. При условията на евентуалност
сочи на завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Оспорва
претенцията за лихва.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена
като неоснователна. Претендира разноски.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не
е спорно между страните настъпването
на процесното ПТП на 23,09,2013год., около 07,50часа,
в гр.София, на бул.
Евлоги и Х.Г., в района на езеро Ариана, с участието на автобус, с марка
Мерцедес Конекто Г, с рег.№ *******, когато С.
П.С., като водач на автобуса е предприел рязко спиране на управляваното
от него МПС, в резултат на което ищцата –пътник в автобуса е загубила
равновесие и паднала в него. В съдебно заседание проведено на 11,06,2018год., е
установен механизма на пътнотранспортното произшествие, потвърден и от
заключението на съдебна автотехническа експертиза.
С определение постановено на 01,08,2017год. е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност,
покриващ деликтната отговорност на водача, с ответното дружество за релевирания
период.
От
изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от
страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване
на съд.акт, се установява,
че при ПТП ищцата е
получила следното травматично увреждане:
Счупване на лява бедрена шийка закрито, причинило на
пострадалата трайно затруднение на
движенията на ляв долен крайник
за срок по-дълъг от 30 дни около 10месеца. Проведено е комплексно лечение в
болнични и амбулаторно-домашни условия. По
спешност след травмата ищцата е
хоспитализирана и е проведено оперативно лечение на 23,09,2013год. като след
открито наместване на фрактурата са поставени импланти-метална фиксация с 3
канюлирани винта. На 01,10,2013год. е
хоспитализирана за провеждане физиолечение и рехабилитация, с оглед подобряване на обема на пасивни движения на оперирания крайник и обучение ползване на
помощни средства. Травматичното
увреждане е в пряка причинна връзка с ПТП. Възстановителния период е продължил
около 10 месеца. Причинените болки и
страдания са били най-интензивни непосредствено след травмата, след оперативната
интервенция, при провеждане на първоначална и последващи рехабилитации. При извършения личен
преглед на пострадалата е констатирано самостоятелно придвижване , болки и ограничения в движенията на лява бедрена става, както
и лека хипотрофия на бедрената
мускулатура в ляво и накуцване в ляво. Извършените разходи за медикаменти,
прегледи и консумативи са необходими и във връзка с процесното произшествие.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
показанията на св.Желязка М., ценени по реда на чл.172 от ГПК, от които се
установяват претърпените от ищцата неимуществени вреди.
От свидетелските показания на св. И.В. и С.С./водач на
автобус/ и заключението на САТЕ се установява механизма на процесното
произшествие и механизма на получаване на травмата-загуба на равновесие на ищцата като пътник в автобус поради рязко
спиране на водача.
От изслушаното заключение на съдебноикономическа
експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което като обективно и
компетентно изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния
акт се установява, че разликата между
брутното месечно възнаграждение на М.
Й. и полученото от нея парично обезщетение за временна нетрудоспособност , за периода от
23,09,2013год. до 19,07,2014год. е в размер на 1884,90лв.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с пр.кв.чл.226,
ал.1 от КЗ/отм./, вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото доказателства- настоящия състав намира да
е налице осъществено
противоправно деяние от страна на водача на автобус „Мерцедес Конекто Г“, с ДКН *******, който нарушил чл.20,
ал.2 от ЗДВП. Съгласно посочения текст водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението. Неоснователно е
релевираното възражение от ответника за липса на противоправно поведение, тъй
като рязкото спиране на автобуса е по причина предотвратяване на произшествие с
друго МПС. Ангажираните в тази връзка гласни доказателства сочат, че движението
на автобуса по време на настъпване на ПТП
е в условията на интензивен трафик /7,50часа/, в колона, в района на
натоварено кръстовище- „Орлов мост“.Т.е. водачът на превозното средство,
осъществяващо обществен превоз на пътници, което предполага професионални
умения и качества, е бил длъжен да съобрази интензивността и условията на движението
и да управлява МПС безопасно и сигурно, както спрямо останалите превозни
средства участващи в движението, така и по отношение на пътниците в автобуса. Показанията
на водачът С., че е предприел спиране, за да предотврати ПТП с находящ се пред него
друг автобус, от една страна съдът намира да са заинтересовани, а от друга
страна и предвид експертното становище на вещо лице по САТЕ заявено в с.з. се
установява, че при осигуряване на достатъчно дистанция, при движение в колана,
изключване от скорост или управление с ниска скорост на МПС, е възможно да се
осигури плавно спиране на автобуса. Ето защо съдът намира да не се установи по
делото да е създадена внезапна опасност за движението, във връзка с която да
е предприето рязко аварийно спиране, с оглед
нормата на чл.24, ал.1 от ЗДВП. Ето защо и доколкото презумпцията по чл.45,
ал.2 от ЗЗД е необорена, съдът намира да е налице осъществен деликт.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по
застраховка Гражданска отговорност за делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния
период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно,
материално правно легитимиран да отговаря.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в
пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е
налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото
задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва
да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по
реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на
пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г.,
в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер 30000,00лв. При определяне на същите, съдът съобрази характера на причинените физически увреждания: Фрактура на лява бедрена кост, като общия възстановителен период за причинените увреждания е около 10месеца. Съдът съобрази проведеното оперативно лечение и метална фиксация на счупването на лява бедрена кост, обстоятелството, че за период от около 2 месеца въобще не следва натоварване на крайника, а пострадалата е ползвала помощни средства в период от около 6 месеца, / повече от обичайния възстановителен период предвид наличието на диабет/, в който период неминуемо е следвало да се полагат грижи за пострадалата, възрастта на пострадалата - 35г. към датата на ПТП/ активна трудоспособна възраст препятствана по причина на инцидента/. За определяне размера на обезщетението следва да се съобразят и последиците в психологичен план /при всички случаи участието в ПТП е свързано с негативни последици в психо-емоционален план, установени и от събраните гласни доказателства-страх дали ще настъпи възстановяване, дали ща запази работата си, чувство за вина, че не може да полага грижи за сестра си с тежко хронично заболяване, проблеми със съня/. Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания период, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
Като законна
последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи законна
лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
По
претенцията за имуществени вреди:
Извършените разходи на стойност 828,40лв.,
представляващи стойността на заплатени
медицински изделия, услуги и медикаменти съставляват имуществена вреда,
тъй като с оглед заключението на съдебномедицинската експертиза са в пряка причинно- следствена връзка с ПТП,
доколкото са били необходими
за подобряване на състоянието на
пострадалия.
Съдът намира за неоснователна
имуществената претенция за сума в размер
на 60,00лв./5*12,00лв.-такса за снабдяване с
резултати от изследвания на СД от 13,10,2013год., 29,10,2013год.,
29,11,2013год. и 08,07,2016год., както и за сумата от 29,00лв., платена на
08,07,2016год. за снабдяване с препис от медицинска документация, тъй като
намира извършените разходи да не са били необходими за възстановяване и лечение
на ищцата.
Ето защо исковата
претенция за имуществени вреди е основателна за сума
в размер на 828,40лв., в който размер следва да бъде уважена и отхвърлена за
разликата до претендирания общо размер от 917,40лв. / документи за извършени
разходи /стр.-98-стр.109делото/.
По претенцията за пропуснати
ползи:
Съгласно т.1 от ППВС №
4/68 г., на обезщетяване подлежат всички вреди, които са настъпили или ще
настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. В случая,
имуществените вреди, изразяващи се в лишаването от трудов доход са в пряка и
непосредствена причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие, поради което подлежат на
обезщетяване от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" на деликвента. Като вид имуществена вреда
пропуснатата полза е осуетено приращение в имуществото на увредения, което
приращение би настъпило с определена степен на сигурност, каквато в процесния случай се установява предвид
данните за трудова заетост на пострадалата. Съгласно т.2 от ППВС №4/1968год. при определяне на размера на
имуществените вреди на увредения следва да се изхожда от разликата между
действително получаваното трудово възнаграждение към датата на увреждането и
паричното обезщетение за временна нетрудоспособност. В размерът на трудовото възнаграждение, което се взема за база при определя не
размера на имуществените вреди, се включват всички добавки, които имат
постоянен характер. В процесния
случай от ангажираните по делото доказателства се
установява, че ищцата е получавала доход от
трудово възнаграждение към датата на ПТП, което за м.09,2013год. е 928,53лв. Съгласно заключението на СИЕ общо
за периода, в който пострадалата е в отпуск поради временна
нетрудоспособност е получила
обезщетение в общ размер от 7218,12лв.,
а брутното месечно възнаграждение за
същия период което би получила е 9200,52лв. или разликата в дохода е 1884,90лв. Съобразно изложеното исковата
претенция е основателна за сума в размер на 1884,90лв., и неоснователна за
разликата до предявения размер от 2500,00лв.
Предвид основателността на
исковата претенция основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата
на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и
законната лихва. Същата е дължима от датата на деликта -23,09,2013год. до
окончателното изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента, който
отговаря на осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от чл.226,
ал.2, изр.1 от КЗ /отм./.
По претенцията за имуществени
вреди лихва за забава се дължи от датата на извършване на всеки разход до изплащане на вземането, а лихвата за забава
върху пропуснатия доход се дължи от първо число на месеца следващ месеца, за
който е било дължимо месечното възнаграждение.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.6 от ГПК, с оглед изхода от спора
от ответника се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 1736,93лв.,
от които 1308,53лв. –държавна такса и 428,40лв. от общо 840,00лв.-в.л.
На ответника на осн.чл.78, ал.3 от ГПК се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на общо 1425,12лв., от които 24,00лв. от 50,00лв.-свидетел и
1401,12лв.-адв.възнаграждение/1167,60лв. с 20% ДДС, с оглед данните за
регистрация по ЗДДС от 233,52лв./Възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК е
неоснователно, тъй като адв.възнаграждение е определено по чл.7, ал.2 от НМРАВ
съобразно цената на исковата претенция.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв.И. ******* И. се
дължи адв.хонорар, определен по чл.7,
ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения и
съобразно уважената част от иска, в размер на 1240,58лв. от общо 2432,52лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.„А.Б.“АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес
на управление:*** да заплати на М.Й. М.,
с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***
на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./,
вр.чл.45 от ЗЗД сума в размер на 30000,00лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди причинени по
повод възникнало на 23,09,2013год. пътнотранспортно произшествие, ведно със
законната лихва върху тази сума от 23,09,2013год. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 30000лв.
до пълния предявен размер от 60000,00лв., като неоснователна.
ОСЪЖДА З.„А.Б.“АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес
на управление:*** да заплати на М.Й. М.,
с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***
на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./,
вр.чл.45 от ЗЗД сума в размер на 828,40лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди-разходи за
лечение извършени по повод възникнало на 23,09,2013год. пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на извършване
на всеки разход, извършен в периода от 25,09,2013год. до 29,11,2013год. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 828,40лв.
до пълния предявен размер от 917,40лв., както и за законна лихва от
23,09,2013год. до 24,09,2013год. като неоснователна.
ОСЪЖДА З.„А.Б.“АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на М.Й. М., с
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***
на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./,
вр.чл.45 от ЗЗД сума в размер на 1884,90лв., представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди-пропуснати ползи от нереализиран доход, за периода от 23,09,2013год. до 19,07,2014год.,
ведно със законната лихвата за забава върху пропуснатия доход от първо число на
месеца следващ месеца, за който е било дължимо месечното възнаграждение до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за горницата над 1884,90лв. до пълния предявен размер от 2500,00лв.,
като неоснователна.
ОСЪЖДА З.„А.Б.“АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес
на управление:*** да заплати по
бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78,
ал.6 от ГПК сума в размер на 1736,93лв.
- разноски по делото.
ОСЪЖДА М.Й. М., с
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** да
заплати З.„А.Б.“АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:*** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, сума в
размер на 1425,12лв.-разноски.
ОСЪЖДА З.„А.Б.“АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес
на управление:*** да заплати на на
адв.И. ******* И. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв., сумата от 1240,58лв.–
адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: