Решение по дело №781/2019 на Окръжен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И Е

 

 

№ 149                                     29.10.2019 година                             гр. Бургас

 

    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаски окръжен съд                                                    наказателна колегия

На двадесети септември                           две хиляди и деветнадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ                                               

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ МАРКОВ

                                                                             ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

Секретар: Илияна Георгиева

     Прокурор: Христина Дамянова

като разгледа докладваното от съдията Георгиева ВНОХ дело № 781 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на глава двадесет и първа от НПК и е образувано по въззивна жалба на подсъдимия П.Х.С., чрез защитника му – адв. К.К. от БАК срещу присъда № 103/06.06.2019г. по НОХД № 1069/19г. по описа на БРС. С атакуваната присъда БРС е признал същия за виновен в престъпление по чл. 325, ал.1 от НК, за това, че на 28.08.2014г. в ***, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото: блъснал и съборил на земята Д.Г.К., ЕГН ********** от гр. Пловдив, като замахвал с юмруци срещу нея и същевременно й крещял и я заплашвал, хванал за врата К.К.Р., ЕГН ********** от гр. Пловдив и го блъснал в автомобил, след което го съборил на земята и заплашил; псувал, обиждал и крещял думите: „Вие ли сте даскалите? Ей сега ще видите! Ти какъв си учител?“, като същевременно подпрял с ръка гърдите на Д.Х.К., ЕГН ********** от гр. Пловдив. На основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева. Възложил му направените по делото разноски.

С въззивната жалба на подсъдимия се настоява за отмяна на първоинстанционната присъда, като неправилна и незаконосъобразна, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Алтернативно, в случай, че настоящата инстанция не уважи това искане, моли присъдата да бъде изменена, като на подсъдимия бъде наложено административно наказание „глоба“ в минимален, предвиден в закона, размер. Акцентира се, че на съдебно следствие са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на подсъдимия, като на последния  са отказани доказателствени искания, направени на досъдебно и на съдебно следствие.

В съдебно заседание подсъдимият, редовно призован, не се явява. Защитникът му – адв. К., поддържа жалбата на наведените в нея основания, като се пледира за постановяване на съдебен акт, с който присъдата бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане първоинстанционния съд. Излага съображения, че на фазата на досъдебното производство, е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в отказ на наблюдаващия прокурор за събиране на доказателства, поискани от подсъдимия и защитника му. Също така счита, че първоинстанционният съд е ограничил правото на защита на доверителя му, тъй като е отказал да допусне до разпит като свидетел лицето Д.Н. На следващо място сочи, че атакуваният съдебен акт е необоснован. Също така намира, че размерът на наложеното по чл.78а от НК административно наказание глоба е несъобразен с имущественото и финансово състояние на подсъдимия.

Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Намира, че отказът на първоинстанционния съд да разпита свидетеля Д.Н., който е разпитан на досъдебното производство, но не е включен в списъка за призоваване на лицата в обвинителния акт, не накърнява правото на защита на подсъдимия. Не споделя тезата за допуснати на  досъдебното производство съществени процесуални нарушения, изразяващи се в несъбиране на доказателства, искани от подсъдимия и защитника му. Счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин, като правилно първоинстанционният съд е анализирал всички събрани доказателства и е достигнал до обоснован правен извод, че подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл. 325, ал.1 от НК. По мнение на прокурора, БРС правилно е приложил института на чл.78а от НК, като отчитайки степента на обществена опасност на деянието и дееца, е определил размера на наказанието глоба. Моли атакуваната присъда да бъде потвърдена изцяло.

След като се запозна с подадената жалба, изслуша доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и закона, и след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от наведените в жалбата основания, Бургаският окръжен съд намери следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на проверка акт, а разгледана по същество се явява неоснователна.

         Делото е изяснено от фактическа страна. Първоинстанционният съд е анализирал обстойно събраните доказателства и изградил изводите си по фактите и правото. 

От поотделната и съвкупна оценка на приложените по делото доказателства, въззивният съд намери за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият П.Х.С. е роден в ***, и е с постоянен адрес:***. Той е с ЕГН **********.

През лятото на 2014г. свидетелката Д.Г.К. е била Директор на Дом за деца лишени от родителски права – ДДЛРГ „К.“ гр. П. Във връзка с организиран четиридневен летен лагер, на 28.08.14г. свид. К., заедно с колегите си – свид. Р.П. – социален работник, Д.К. – възпитател, К.Р. - възпитател и Е.Б. – домакин, пристигнали заедно с децата в ***. Цялата група лагеруващи била от около 40 човека.

През този ден всички деца и възпитатели били на плажа в кв. „Крайморие“, тъй като от 19:00 до 21:00 часа имало организирано мероприятие. Когато мероприятието приключило, групата се отправила към лагера. В центъра на квартала се спрели на спортната площадка. Внезапно завалял дъжд. Тъй като дъждът се усилил, свидетелите К., Р., Б., П. и директорката К. са затичали заедно с децата по асфалтовия път. Докато тичали в посока към лагера, всички дочули викове на мъжки гласове, които ги приближавали. Групата деца и възпитатели била застигната от група мъже, които били силно превъзбудени, като крещели и обиждали.  Най-дръзко се държал подсъдимият П.С., който хванал за врата свид. К.Р. и започнал да блъска в стоящ наблизо лек автомобил. След това го съборил на земята, като междувременно крещял, използвайки нецензурни думи: „Боклуци, крадци, връщайте веднага парите, ще ви избия всички…“. Децата започнали да викат от уплаха. След това подсъдимият, насочвайки се към свид. Д.К., започнал да го бута и подпира с длани в гърдите, като го питал „Ти къв си, даскал ли си, на какво учиш децата“. Възпитателите разбрали, че подсъдимият търси чанта, която била открадната. Настоявал тя да се върне незабавно, защото в противен случай щял да пострада целия лагер. С. се насочил към децата като започнал да им крещи и да ги бута. Свид. К. се опитала да защити децата, но подсъдимият я блъснал и тя паднала на земята. Размахвайки юмруци към нея, той крещял и й отправял заплахи, както и отправял заплахи към колегите й и децата. Свид. К.Р. подал сигнал за случилото се, като позвънил на 112. Сигналът бил приет около 21:20 часа от ОДЧ на Четвърто РУ – Бургас.

На място пристигнали свид. И.Х. – мл. инспектор към „Охранителна полиция“ при Четвърто РУ – Бургас и свид. Г.М. – мл. инспектор към Четвърто РУ – Бургас. Те установили на място свидетелите Д.К., К.Р., Д.К., както и Д.Н., Р.Т. и С.С.. Последните трима свидетели останали на място до пристигане на органите на полицията, а техният приятел – подс. П.С., след като разбрал, че е подаден сигнал до Полицията, избягал от там. Свидетелите Д.К., К.Р. и Д.К. обяснили на полицаите какво се е случило. Били проведени издирвателни мероприятия, като в хода на предварителната проверка била установена самоличността на извършителя, а именно подсъдимият П.Х.С..

След случилото се децата били много уплашени и разтревожени. Свидетелите Д.К., К.Р. и Д.К. от своя страна се чувствали унизени пред учениците си, както и възмутени от случилото се и нарушаването на обществения ред от подсъдимия.

От изготвената и приложена по делото техническа експертиза се установява, че свид. Р. е позвънил на тел. 112, търсейки помощ и съдействие от органите на реда заради действията на подс. С..

Описаните обстоятелства съдът извел, въз основа на събраните по делото доказателства- свидетелските показания, дадени в хода на проведеното съдебно следствие, както и приобщените по съответния процесуален ред свидетелски показания, дадени в хода на досъдебното производство, заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза, останалите писмени доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК- писма от 04 РУ – Бургас, предупредителен протокол, справка за съдимост на подсъдимия и др.

         Фактическите изводи на първоинстанционния съд се споделят от въззивната инстанция. Процесуалната дейност на органите на досъдебното производство и на първоинстанционния съд, не страда от съществени нарушения. БРС правилно и достатъчно изчерпателно е обосновал изводите си по отношение на фактите по делото- при спазване на процесуалните правила, същият е посочил на основата на кои доказателства и доказателствени средства е формирал вътрешното си убеждение, което е довело до единствения и безспорен извод, че автор на инкриминираното деяние е именно подсъдимият П.С..

         Съгласно съдебната практика /ТР №2/2002г./ обвинителният акт е единственото средство, което определя рамките, пределите на доказването в съдебното производство. Главното предназначение на „обвинителния акт е да формира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки в процеса на доказване и осъществяване на правото на защита.“. В съответствие със закона, следвайки рамките на обвинителния акт, БРС е приел, че така представените и приети по делото доказателства, са достатъчни да обосноват извод за авторство от страна на подсъдимия на вмененото му обвинение. Правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелите Р., К. и К., които ясно описват какво се е случило на 28.08.2014г. Показанията на тези свидетели са последователни, логични и кореспондират, както помежду си, така и с останалия събран по делото доказателствен материал. Свидетел на случилото се е и свидетелката Б., която последователно и ясно описва случилото се на 28.08.2014г., което също подкрепя заявеното от останалите възпитатели. Относно авторството на деянието и участието на подсъдимия в него, са събрани достатъчно и категорични доказателства. В тази насока са показанията на свидетелите  С. и М. – служители на 04 РУ – Бургас, които са отишли на мястото на инцидента след подаден сигнал на 112. Там те са установили група деца, възпитателите – свидетелите Р., К. и К., както и свидетелите Р.Т. и С.С., както и лицето Д.Н.. Подсъдимият П.С. не бил установен на място, но допълнително е бил издирен. Именно от показанията на свидетелите Р.Т. и С.С. се установява присъствието на подсъдимия С. и поведението на подсъдимия предшестващо и съответно последващо престъплението. Те еднозначно посочват, че на 28.08.2014г. заедно с П.С., са играли мач на игрището в кв. „Крайморие“. След като към 21:00 часа завалял дъжд, четиримата тръгнали да се прибират, но Д.Н. е установил, че му я няма чантичката, в която имал документи, пари и други неща. След като се усъмнили, че някое от децата от лагера може би я е взело, четиримата се отправили след тях в посока лагера. Когато обаче полицейските служители пристигнали на мястото на инцидента, единствено подсъдимият П.С. си е бил тръгнал. Наред с това, свидетелите Р., К. и К., в показанията си посочват, че са възприели лицето, което се е държало грубо и непристойно, като „бат П.“, тъй като неговите приятели са се обръщали към него по този начин.

         Въззивният състав намира за неоснователни доводите на защитата, че на досъдебното производство и на съдебно производство са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане на доказателствени искания. Както и по-горе бе посочено, събраните на досъдебното производство доказателства по категоричен начин установяват авторството на деянието от страна на подсъдимия С.. Отказът на досъдебното производство да бъде допуснато разпознаване, не съставлява  съществено процесуално нарушение/ в този смисъл е и ТР №2/07.10.2002г. на ВКС/. С отказа на първоинстанционния съд да разпита лицето Д.Н., въззивната инстанция намира, че не е накърнено правото на защита на подсъдимия. Видно е, че искането за разпит на това лице е свързано с недоволството, че не е била ангажирана неговата наказателна отговорност, за собственото му поведение . Решаващият съд е длъжен да попълни делото с доказателства само за престъпленията, предявени с обвинителния акт. С внесения обвинителен акт се ангажира само отговорността на обвиняемите и затова съдът няма „правомощието да изследва и събира доказателствен материал за други хипотези и да предписва привличане към отговорност и на други лица, извън заявените от обвинението… по отношение на извършените престъпления, авторството на извършителите и предмета на доказването, прокуратурата е институция, която чрез внесения обвинителен акт очертава развитието на наказателния процес в неговата съдебна фаза“ /Р-334-2012-IIн.о./.

Въз основа на правилно установените фактически положения, съдът е достигнал до логичния и законосъобразен правен извод, че с поведението си подсъдимият П.С. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 325, ал. 1 от НК, като на посочените дата и място извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото: блъснал и съборил на земята Д.Г.К., ЕГН ********** от гр. Пловдив, като замахвал с юмруци срещу нея и същевременно й крещял и я заплашвал, хванал за врата К.К.Р., ЕГН ********** от гр. Пловдив и го блъснал в автомобил, след което го съборил на земята и заплашил; псувал, обиждал и крещял думите: „Вие ли сте даскалите? Ей сега ще видите! Ти какъв си учител?“, като същевременно подпрял с ръка гърдите на Д.Х.К., ЕГН ********** от гр. Пловдив.

От обективна страна е налице деяние извършено против редът, установен в страната и общественото спокойствие, като под обществен ред като обект на престъплението хулиганство следва да се разбират установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК се състои в извършване на непристойни действия от подсъдимия С., изразяващи се в блъскане и събаряне на земята Д.Г.К., като замахвал с юмруци срещу нея и същевременно й крещял и я заплашвал, хващане за врата К.К.Р., като го е блъснал в автомобил, след което го съборил на земята и заплашил; псувал, обиждал и крещял думите: „Вие ли сте даскалите? Ей сега ще видите! Ти какъв си учител?“, както и подпиране с ръка гърдите на Д.Х.К.. Гореописаните непристойни действия на подсъдимия С. очевидно противоречат на установения в обществото морал и порядък, грубо нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. При възприемане на правонарушение, гражданите разполагат с възможността да сигнализират органите на реда. В случая, след като е разбрал, че въпросната чантичка е изчезнала, следвало е да сигнализира органите на полицията и да съобщи за евентуална кражба. Тръгвайки да гони възпитателите и децата към лагера, подсъдимият С. е целял именно да се саморазправи с тях, което също говори за явно неуважение към установения в страната законов ред. Действията на подсъдимия са извършени на публично място, същите са непристойни, нарушаващи обществения ред и спокойствието на гражданите. Същите са възприети и от децата в лагера, които от уплаха са започнали да викат. В подкрепа на изложеното са показанията на свидетелите Р., К. и К. Те заявяват, че по никакъв начин не са предизвикали подсъдимия, както и не могат да си обяснят какво е провокирало това непристойно и агресивно поведение от страна на подсъдимия. Тримата свидетели сочат, че се чувстват унизени, както и случилото се е оставило като неприятен момент, уронваш тяхното достойнство и престиж  пред децата, които възпитават. В унисон с посоченото от тримата свидетели са и показанията на свидетелката Бутова.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия С. при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Умисълът е обективиран в предприетото от С. лично преследване на групата лагеруващи – деца и възпитатели, като е целял последиците от собственото си поведение. Съзнавал е общественоопасния характер на извършваното от него, както и е имал представи за общественоопасните последици , че с непристойните си действия на обществено място и в присъствие на други хора, включително и деца, грубо нарушава обществения ред, и е искал настъпването им.

При индивидуализацията на наказанието, правилно районният съд е приел, че на подсъдимия С. следва да се определи наказание при условията на чл. 78а, ал. 1 от НК, като е отмерил и наложил административно наказание „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

Първостепенният съд е съобразил всички обстоятелства, имащи значение за определянето на вида и размера на наказанието. При определяне на наказанието районният съд е посочил кои обстоятелства районният съд е приел за смекчаващи отговорността и кои за отегчаващи. Правилно, като смекчаващи отговорността обстоятелства, са отчетени липсата на предходно осъждане на подсъдимия С., както и липсата на данни за други противообществени прояви, извън посочените. Като отегчаващо вината обстоятелство е отчетено обстоятелството, че деянието е осъществено спрямо повече от едно лице, публично и пред множество лица, включително и деца. Настоящият състав споделя напълно изложеното от първоинстанционният съд в частта за определяне на наказанието, като намира, че за постигане в максимална степен на целите по чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето на дееца, се налага административното наказание глоба да е над минималния размер, а именно 2000 /две хиляди/ лева.

При преценката на съответното за извършеното по вид и размер наказание, настоящият съдебен състав намира, че Бургаският районен съд не е допуснал нарушение на материалния закон, поради което присъдата следва да бъде потвърдена и в тази част.

По горните съображения, изпълнявайки задълженията си по чл. 314, ал. 1 от НПК, въззивният съд, след като провери изцяло атакуваната присъда и не констатира допуснати от първата инстанция нарушения на материалния закон или на процесуалните правила, които да налагат  нейното изменение или отмяна, намери, че присъдата следва да се потвърди.

Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Бургаският окръжен съд

Р        Е       Ш       И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 103/06.06.2019 г., постановена по НОХД № 1069/2019 г. по описа на Районен съд - Бургас.

Решението е окончателно.

На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на страните за изготвяне на въззивното решение.

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:................................

 

                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1...............................

 

                                                                           2................................