РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Разлог, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на тридесет и първи януари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катя Бл. Самарова разгледа докладваното от Александър
Трионджиев Гражданско дело № 20211240101173 по описа за 2021 година, като:
Настоящото дело е инициирано въз основа на искова молба, подадена от П.П.Х., ЕГН*, с
адрес: г.Д., у.„И.Г.“№6, против Д.г.„М.П.“-г.Д., у.„О.“№11, представлявана от директора
И.Б..
В исковата молба се сочи, че активно легитимираната страна е работила при ответника
въз основа на сключен между тях трудов договор, по силата на който П.Х. упражнява
професия „учител“. Наведени са доводи, че между ищцата и ответника съществуват
множество трудово-правни спорове, по повод неизплащане на допълнително трудово
възнаграждение и незаконно издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание,
заради което били инициирани граждански производства пред съда. Твърди се и че това е
причината, поради която директорът на Д.г.„М.П.“-г.Д. променил в негативен аспект
отношението си към П.Х..
Ищцата сочи, че на 30.08.2021 г., докато ползвала отпуск по болест, била извикана от
директора на учебното заведение, който и заявил, че трудовият договор с нея е прекратено,
след което я изгонил, без да й бъде връчена заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение. Със заповедта се запознала едва няколко дни по-късно, когато се опитала
да отиде на работа, но не била допусната от персонала на детската градина, по повод на
което били извикани полицейски служители, със съдействието на който ищцата успяла да
влезе на работното си място, а впоследствие й била представена и заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение, в която било записано, че същото е прекратено заради
„съкращаване на щата поради недостиг на финансов ресурс“.
Твърди се, че не е спазена процедурата по връчване на заповедта, понеже към датата на
връчване служителката е ползвала отпуск по болест, а така също и че не й е връчено
писмено известие за неспазване на едномесечния срок за предизвестие.
На следващо място са наведени доводи, според които оспорената заповед е
немотивирана, тъй като не било описано фактическото основание за неспазване на срока.
Според ищцата работодателят не е обосновал и причините, довели до липса на финансов
ресурс, което обстоятелство според последния е наложило съкращаването на една щатна
бройка от педагогическия персонал. Сочи се, че работодателят не е представил щатно
разписание, от което да е видно дали действително е налице намаляване на щатната
численост.
Твърди се и че недостигът на финансов ресурс не може да обоснове прекратяване на
трудово правоотношение поради съкращаване на щата.
Ищцата излага съображения, според които не е достатъчно в заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение да е посочено, че е получено съгласие за това от съответната
синдикална организация, а трябвало даденото съгласие също да се връчи на уволнения
1
служител, защото само по този начин последният може да направи реална оценка на
обстоятелствата и да защити правата си.
В исковата молба е защитена тезата, според която не е налице реално съкращаване на
щата, понеже единствената цел на извършеното съкращаване била именно П.Х. да бъде
освободена от заеманата длъжност.
Настоява се, че работодателят реално не провел задължителен подбор, а така също и че
процедурата по провеждането му не е спазена.
Сочи се и че уволнената служителка е изпълнявала дейност като секретар на ОСС на
КТ„П“ и че се полза от закрилата по чл.333, ал.3 от КТ. Допълнено е, че работодателят е
получил съгласие за уволнението от синдикалната организация в образователната
институция ДГ„М.П.“ към СБУ на КНСБ, без обаче да бъде отчетено обстоятелството, че
П.Х. не е член на КНСБ. В тази връзка се твърди, че разрешение от ОСС на КТ„П“ не е
давано.
С оглед на изложените по-горе доводи се настоява да бъде признато за
незаконосъобразно уволнението и да бъде отменено същото /да бъде отменена Заповед
№138 от 27.08.2021 г. на Директора на ДГ„М.П.“-г.Д./, да бъде възстановена ищцата на
работа и да й бъде изплатено обезщетение в размер на 8986.86 лева, представляващо
обезщетение за времето /шестмесечен период/, през което е останала без работа. Претендира
се и законна лихва върху сумата от 8986.86 лева считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението.
Също така ищцата иска ответникът да бъде осъден да й заплати и сумата от 410.00 лева
допълнително трудово възнаграждение, дължимо на основание чл.59 от КТ, във вр. чл.32 от
Колективен трудов договор №Д01-197 от 17.08.2020 г. В тази връзка се заявява, че
работодателят планира и изплаща в рамките на годишния бюджет по 3 плащания на
допълнително трудово възнаграждение на работниците в ДГ„М.П.“-Д., всяко от които е от
410.00 лева. Сочи се, че последното /третото/ такова било изплатено на всички останали
работници през м.05.2021 г., но не и на ищцата. Върху сумата от 410.00 лева се претендира
и законна лихва от 01.09.2021 г. до погасяване на дълга.
При условията на евентуалност, ако не бъдат уважени исковете с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, е предявен и иска за заплащане на сумата от 1`571.82 лева,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие. Според ищцата трудовото й
правотоношение било прекратено считано от 01.09.2021 г. Същата заявява, че е член на
синдикална организация КТ„П“ и че последното получено от нея брутно трудово
възнаграждение за месец август е в размер на 1`497.81 лева. Твърди и че съгласно чл.29 от
колективния трудов договор срокът на предизвестие при прекратяване на трудовото
правоотношение по чл.328, ал.1, т.1-3 и т.10 от КТ, по отношение на работници и служители
в предучилищното и училищното образование, членове на синдикални организации, е 2
месеца. Поради това сочи, че обезщетението, което й се дължи, възлиза на 2`995.62 лева, а тя
е получила такова в по-малък размер, а именно – 1`423.80 лева. Въз основа на тези
обстоятелства се предявява, в условията на евентуалнсот, иск за сумата от 1`571.82 лева
/разликата между 2`995.62 лева и 1`423.80 лева/.
Исковата молба е връчена на ответника, като същият в указания му срок е подал писмен
отговор.
В отговора се признава, че страните по делото са били обвързани от валидно сключен
трудов договор, като всички останали твърдения, направени от ищеца в исковата молба, се
оспорват.
От ответника са изложени подробни съображения, според които нормативните
изисквания били спазени при издаването на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение. Твърди се, че същата е връчена на ищцата при условията на отказ, тъй
като на 30.08.2021 г., П.Х., отишла сутринта на работа и преди обяд й е била връчена,
процесната заповед, едва след което служителката напуснала работното място и се е
2
сдобила с болничен лист от същата дата /30.08.2021 г./.
В отговора изрично е застъпено становище, според което на служител, чието трудово
правоотношение се прекратява, не следва да се връчва екземпляр от съгласието по чл.333 от
КТ, дадено от съответната синдикална организация, а така също и че в настоящия случай
реално е извършена промяна на щатното разписани и че е проведена процедура по подбор.
Наведени са доводи от пасивно легитимираната страна, според които освободената от
длъжност служителка към датата на прекратяване на трудовото правоотношение не е
изпълнявала дейност като секретар на ОСС на КТ„П“. Ответникът потвърждава, че
действително към исковата молба е представено писмо, с което е уведомен от Общинския
синдикален съюз на КТ„П“, че П.Х. е секретар в този синдикален съюз. Твърди се обаче, че
след това писмо, при работодателя е постъпило второ такова от КТ„П“, в което е отразено,
че ищцата е индивидуален член на СРС на КТ„П“, което според ответника означава, че тя
вече не била секретар на общинския синдикален съюз.
В проведеното открито съдебно заседание ищцата, посредством своя процесуален
представител – адв. Я., поддържа предявените искове и настоява същите да бъдат уважени,
като се излагат подробни съображения за това. Ответникът, посредством своя процесуален
представител – адв. С., оспорва изцяло исковите претенции и аргументира теза, според
която същите се явяват неоснователни, по повод на което моли да бъдат отхвърлени.
Депозираната искова молба /поправена искова молба след указания на съда – л.35 от
делото/ е допустима – изхожда от лице, което има правен интерес от нея, като са налице
положителните процесуални предпоставки за иницииране на производството и в същото
време отсъстват отрицателни такива. Предвид обстоятелството, че е предявен и иск с правно
основание чл.220, ал.1 от КТ /която искова претенция не попада в приложното поле на
чл.310, ал.1, т.1 от ГПК/, на основание чл.310, ал.2 от ГПК, настоящото производство не е
разгледано като бързо такова, а по общите правила на ГПК.
За да се произнесе по съществото на спора, съдебният състав намира следното:
Предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна е с
правна квалификация чл.344, ал.1, т.1 от КТ. Предявеният иск за връщане на предишната
работа е с правна квалификация чл.344, ал.1, т.2 от КТ. Предявеният иск за заплащане на
обезщетение за оставане без работа след уволнението и за законната лихва върху това
обезщетение е с правна квалификация чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, във
вр. чл.86 от ЗЗД.
Предявеният иск за заплащане на сумата от 410.00 лева, ведно със законната лихва върху нея
от датата на предявяване на трудовото правоотношение до изплащането на задължението е с
правна квалификация чл.59 от КТ, във вр. чл.32 от Колективен трудов договор за системата
на предучилищното и училищното образование №Д01-197 от 17.08.2020 г., във вр. чл.86 от
ЗЗД.
Предявеният, при условията на евентуалност /ако не бъдат уважени исковите претенции по
344, ал.1, т.1-3 от КТ/ иск за заплащане на сумата от 1`571.82 лева, ведно със законната лихва
върху него, е с правно основание чл.220, ал.1 от КТ и чл.29 от Колективен трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование №Д01-197 от 17.08.2020 г., във
вр. чл.86 от ЗЗД.
В хода на исковото производство са ангажирани множество, в това число писмени и
гласни, доказателства. В последното открито съдебно заседание, обаче, ищецът, след
направено оспорване на съдържанието на документ, се е отказал да се ползва от следното
писмено доказателство – Писмо изх. №15 от 15.02.2020 г. по описа на КТ„П“ /л.9 от делото/.
По искане на ответника от доказателствената съвкупност е изключено и представено от него
Писмо №85 от 28.01.2021 г. /л.55 от делото/.
По делото не е спорно, че страните са се намирали в трудово-правни отношение,
породени въз основа на валидно сключен Трудов договор №1 от 01.11.2017 г. /л.6/, препис
от който е представен като писмено доказателство по делото.
3
Установява се също така, че по време на трудовото правоотношение е бил подписан и е
произвел действие Колективен трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование №Д01-197 от 17.08.2020 г. Препис от посочения трудово договор е
приобщен като писмено доказателство по делото /л.10/.
От доказателствената съвкупност става ясно и че посредством Заповед №138 от
27.08.2021 г. /л.48 от делото/ трудовото правоотношение на ищцата било прекратено поради
съкращаване на щата - чл.328, ал.1, т.2 от КТ.
Неоснователно се явява възражението на ищеца, според което процесната заповед за
прекратяване на трудово правоотношение не му е била връчена. В тази връзка следва да се
има предвид, че за да е редовно връчването на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, достатъчно е фактическото предоставяне на този документа на адресата. В
закона не е уредена форма за доказване на това обстоятелство и то може да бъдат
установявано с всички доказателствени средства. Обичайна е практиката, когато адресатът
на заповедта откаже да я получи, въпреки че му е предявена фактически, това обстоятелство
да бъде удостоверено с подписването на заповедта от свидетел, присъствал по време на
отказа. От съдържанието на процесната заповед се установява, че същата е връчена на П.Х.
при условията на отказ. В заповедта изрично е посочено, че адресатът е отказал
получаването й, за удостоверяването на което обстоятелство се е подписал един свидетел.
Предвид изложеното, съдебният състав приема, че връчването на заповедта е извършено
редовно.
Относно предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:
От събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства съдът
счита, че прекратяването на трудовото правоотношение е неправомерно, поради допуснато
нарушение на разпоредбата на чл.333, ал.3 от КТ.
Посредством Тълкувателно решение №9 от 12.12.2014 г. на ВКС по т. д. №9/2013 г.,
ОСГК изрично е прието, че с предварителна закрила при уволнение по чл.333, ал.3,
предложение първо от КТ, във вр. с §1, т.6 от ДР на КТ, се ползва работник или служител,
който е член на синдикално ръководство /председател и секретар/ на синдикалната
организация, учредена и структурирана към предприятието на съответния работодател.
Съгласно текста на чл.333, ал.3 от КТ в случаите по чл.328, ал.1, точки 2, 3, 5 и 11 и
чл.330, ал.2, т.6, работодателят може да уволни работник или служител, който е член на
синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален
ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална
длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на
синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната
синдикална организация. Целта на предварителната закрила при уволнение по чл.333, ал.3 е
да се даде социална защита на тези синдикални дейци, които, поради ръководните функции
в съответната синдикална организация и с цел защита на правата на работниците и
служителите, влизат в спорове и конфликти с работодателя и отстояват позиции и искания
за по-добри условия на труд. В този смисъл са мотивите към Решение №122 от 10.06.2015 г.
на ВКС по гр. д. №6589/2014 г., IV г. о., ГК и мотивите към Решение №42 от 26.03.2012 г.
на ВКС по гр. д. №521/2011 г., III г.о., ГК.
Следва да се посочи, че при прекратяване на трудовото правоотношение в случаите, при
които е предвидена закрилата по чл.333, ал.3 от КТ, работодателят е този, който следва да се
информира за наличието на такава обстоятелства. Това означава, че предварителната
закрила по чл.333, ал.3от КТ, е приложима в случаите, когато работникът или служителят е
дал отговор на работодателя при запитване, бидейки добросъвестен по този начин по
смисъла на чл.8, ал.1 КТ. При това положение работодателят е задължен да спази
изискванията да чл.333, ал.3 от КТ и да поиска и получи предварително съгласие от
съответния синдикален орган. Когато служителят, след изрично запитване, не даде отговор,
работодателят не е обвързан от чл.333, ал.3 от КТ. В случай че незнанието на работодателя е
4
резултат на липса на отправено питане до служителя за наличието на закрила, включително
и такава по чл.333, ал.3 от КТ, то тогава лицето, което престира своя труд, се ползва от
закрилата. В горния смисъл е Решение №66 от 12.02.2014 г. на ВКС по гр. д. №5417/2013 г.,
IV г.о., ГК.
Когато работодателят наруши разпоредбата на чл.333, ал.3 от КТ, уволнението - дори
само поради това формално нарушение, следва да бъде обявено за незаконосъобразно.
В настоящия случай към датата на прекратяване на трудовото правоотношение П.П.Х. е
заемала длъжността „секретар“ в синдикалната организация КТ„П“-Р. Това обстоятелство се
установява от съдържанието на Протокол от 07.02.2020 г. /л.120 и л.264 от делото/, в който е
посочено, че П.Х. е избрана за секретар на синдикалната организация. В този смисъл са и
показанията на свидетеля З.М. – председател на КТ„П“ за региона Б., Б., Я. и Р. /л.737 и
л.738 от делото/. В показанията си свидетелката заявява, че П.Х. е била избрана за секретар
на синдикалната организация на общинско ниво и че за това обстоятелство е бил уведомен
директорът на ответната детска градина. Свидетелката изрично сочи, че „веднага след
07.02.2020 г. е изпратено такова уведомително писмо на директора, че П.Х. е секретар на
общинско ниво“. Също така свидетелката допълва, че през м.10.2020 г. в детската градина,
където работи ищцата, е проведена среща, на която среща е взело участие и синдикалното
ръководство и по време на която среща е станало ясно, че П.Х. е член на синдикалното
ръководство.
Следва да се посочи и че съгласно Писмо от 19.11.2021 г., издадено от КТ„П“, СРС-Б.
/л.119 от делото/, П.П.Х. е била избрана за синдикален секретар на ОбСС, считано от
07.02.2020 г. за срок от 4 години. В същото писмо изрично е посочено, че П.Х. се ползва от
защитата по чл.333, ал.3 от КТ.
Всичко изложено по-горе налага извод, че в настоящия случай уволнението е станало при
неспазване разпоредбата на чл.333, ал.3 от КТ. Работодателят е следвало, преди да издаде и
връчи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, да изиска разрешение от
съответната синдикална организация, в която служителят е членувал и е заемал ръководен
пост. След като ответникът Д.г.„М.П.“-г.Д. не е сторил това, то уволнението се явява
незаконосъобразно, а това означава, че издадената Заповед №138 от 27.08.2021 г. на
Директора на ДГ„М.П.“-г.Д. подлежи на отмяна.
Относно предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ:
Тъй като уволнението е незаконосъобразно и предвид факта, че е направено искане от
ищеца същият да бъде възстановен на предишната му работа, искът с правно основание по
чл.344, ал.1, т.2 от КТ, също се явява основателен и като такъв трябва да се уважи.
Относно предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1
от КТ:
Ищецът по делото има право да претендира и обезщетение за времето през което е
останал без работа, поради незаконното уволнение. Обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, е в
размер на брутното трудово възнаграждение на служителя за времето на оставане без
работа, но за не повече от шест месеца. На основание чл.228 от КТ размерът на
обезщетението се определя на базата на последното брутно трудово възнаграждение,
получено от служителя за месеца, предхождащ уволнението.
За да бъде уважен искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1
от КТ, трябва да се установи, че са настъпили следните факти: 1. да е налице противоправно
поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното
право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с ищеца трудово
правоотношение, 2. ищецът да е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи,
изразяваща се в невъзможността да полага труд по трудово правоотношение в продължение
на шест месеца след уволнението и 3. причинно-следствена връзка между незаконното
уволнение и оставането без работа. Установяването на първата и третата предпоставка е
обусловена от изхода на правния спор по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ –
5
за отмяна на уволнението като незаконно. Вторият факт, оставането на ищеца без работа и
размера на дължимото обезщетение, следва да бъде установено в процеса на доказване от
ищцовата страна.
От доказателствата по дело и по-конкретно от фиш за изплатено трудово възнаграждение
за месец август 2021 г. /л.30 от делото/ и от Заключението по изготвената и приета съдебно-
счетоводна експертиза и по-конкретно от отговора на първия въпрос /л.265 от делото/ се
установява, че брутното трудово възнаграждение, което П.Х. е получила за м.08.2021 г.,
възлиза на 1`497.81 лева.
В настоящия случай от приобщените по делото доказателства и по-конкретно от
Удостоверение за декларирани данни, издадено от Национална агенция за приходите /л.86
от делото/, Справка актуално състояние за действащи трудови договори /л.87 от делото/,
Служебна бележка от АЗ /л.88 от делото/, препис от трудова книжка /л.90-94 от делото/ се
установява, че ищцата П.Х. не е встъпила в друго трудово правоотношение, след
прекратяване на съществувалото такова между нея и ответника по делото. Това означава, че
искането за присъждане на обезщетение за оставане без работа се явява принципно
основателно. Същото обаче следва да бъде уважено за период от пет месеца, а не за
претендирания период от 6 месеца. Това е така, понеже към датата на последното открито
съдебно заседание /31.01.2022 г./, към която дата е приключило събирането на
доказателствата и към която дата съдът установява настъпилите факти, са изминали пет
месеца от прекратяване на трудовото правоотношение. Именно поради тези съображения
искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, следва да се уважи за сумата от
7`489.05 лева, а за разликата до 8`986.86 лева – да бъде отхвърлен.
Основателна се явява и исковата претенция за присъждане на законна лихва върху сумата
от 7`489.05 лева за времето от датата на подаване на исковата молба /21.09.2021 г./ до
окончателното погасяване на дълга. Следва се отхвърли претенцията за законна лихва върху
разликата между присъдените 7`489.05 лева и претендираните 8`986.86 лева за периода от
предявяване на иска до окончателното погасяване дълга.
Относно иска с правна квалификация чл.59 от КТ, във вр. чл.32 от Колективен трудов
договор за системата на предучилищното и училищното образование №Д01-197 от
17.08.2020 г., във вр. чл.86 от ЗЗД:
В чл.32 от колективния трудов договор е посочено, че работодателите планират и
изплащат в рамките на годишния бюджет на образователната институция допълнително
трудово възнаграждение на работещите в системата на предучилищното и училищното
образование – три плащания, отразени във вътрешните правила за работните заплати на
образователната институция. В настоящия случай се претендира плащане за м.05.2021 г. в
размер на 410.00 лева, ведно със законната лихва върху него за времето от датата на
прекратяване на трудовото правоотношение /01.09.2021 г./ до окончателното погасяване на
дълга.
От съдържанието на допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза /л.265 и
следващите от делото/ се установява, че на основание чл.32 от Колективен трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование №Д01-197 от 17.08.2020 г.
ответникът е извършвал плащания към своите служители. В заключението /т.5 от същото/
изрично е посочено, че за м.05.2021 г. допълнителното трудово възнаграждение по чл.32 от
колективния трудов договор не е изплатено на ищцата.
Предвид изложеното, основателна се явява и претенцията за сумата от 410.00 лева, а така
също и претенцията за присъждане на законна лихва върху нея. Законна лихва върху тази
сума може да се претендира за времето от изпадане на длъжника в забава /м.05.2021 г./ до
окончателното погасяване на дълга. Доколкото е поискана законна лихва от по-късен
момент /01.09.2021 г. - когато е прекратено трудовото правоотношение/, следва да бъде
уважена претенцията така, както е предявена от ищеца.
Относно иска с правно основание чл.220, ал.1 от КТ и чл.29 от Колективен трудов
6
договор за системата на предучилищното и училищното образование №Д01-197 от
17.08.2020 г., във вр. чл.86 от ЗЗД:
Тъй като тази искова претенция е предявена при условията на евентуалност /ако не бъдат
уважени исковете по 344, ал.1, т.1-3 от КТ/ и доколкото с настоящото решение бе прието, че
исковете по чл.344, ал.1-3 от КТ са основателни, съдът не дължи произнасяне на
евентуалния иск.
Предвид изхода на спора, ищецът има право да му бъдат присъдени сторените от същия
съдебни разноски, представляващи заплатено адв.ско възнаграждение в общ размер на
1`700.00 лева /доказателства за това са договори за правна защита и съдействие, намиращи
се на л.263 и л.286 от делото/. Неоснователно се явява възражението на ответника за
прекомерност на адвокатския хонорар. На първо място следва да се посочи, че посредством
исковата молба са предявени няколко обективно съединени иска. Също така настоящото
производство се отличава както с фактическа, така и с правна сложност, като по същото са
събрани значителен обем доказателства.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати към бюджета на съдебната власт, по сметка
на Рг.РС, държавни такса в общ размер на 409.56 лев /по 30.00 лева за неоценяемите искове
с правно основание чл.344, ал.1,т.1 и чл.344, ал.1, т.2 от КТ, 299.56 лева във връзка с
уважената част от иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. чл.225 от КТ и 50.00
лева държавна такса по иска с правно основание чл.59 от КТ, във вр. чл.32 от Колективен
трудов договор/.
Мотивиран от горното, Рг.РС
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, уволнението на П.П.Х., ЕГН*, с адрес:
г.Д., у.„И.Г.“№6, за незаконно и отменя, като незаконосъобразна, Заповед №138 от
27.08.2021 г. на Директора на ДГ„М.П.“-г.Д., с която заповед е прекратено трудовото
правоотношение на П.П.Х. на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, П.П.Х., ЕГН*, с адрес: г.Д., у.
„И.Г.“№6, на заеманата преди уволнението длъжност, а именно: „учител“ в ДГ„М.П.“-г.Д..
ОСЪЖДА, на основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. чл.225, ал.1 от КТ, Д.г.„М.П.“-г.Д., у.
„О.“№11, представлявана от директора И.Б., да заплати на П.П.Х., ЕГН*, с адрес: г.Д., у.
„И.Г.“№6, сумата от 7`489.05 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за
времето от 01.09.2021 г. до 31.01.2022 г., което обезщетение е в размер на пет брутни
месечни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва върху тази сума за времето
от датата на подаване на исковата молба /21.09.2021 г./ до окончателното погасяване на
дълга.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна, претенцията за заплащане на разликата над
присъдените 7`489.05 лева до претендираните 8`986.86 лева, като отхвърля като
неоснователна и претенцията за законна лихва върху тази разлика.
ОСЪЖДА, на основание чл.59 от КТ, във вр. чл.32 от Колективен трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование №Д01-197 от 17.08.2020 г., Д.г.
„М.П.“-г.Д., у.„О.“№11, представлявана от директора И.Б., да заплати на П.П.Х., ЕГН*, с
адрес: г.Д., у.„И.Г.“№6, сумата от 410.00 лева, ведно със законната лихва, за времето от
01.09.2021 г. до окончателното погасяване на дълга.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Д.г.„М.П.“-г.Д., у.„О.“№11, представлявана
от директора И.Б., да заплати на П.П.Х., ЕГН*, с адрес: г.Д., у.„И.Г.“№6, сумата от 1`700.00
лева – сторени по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, Д.г.„М.П.“-г.Д., у.„О.“№11, представлявана
от директора И.Б., да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Рг.РС, сума в общ
размер на 409.56 лева – дължими държавни такси във връзка с уважените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС, чрез Рг.РС, в двуседмичен срок от
7
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
8