Присъда по дело №3969/2022 на Софийски градски съд

Производството пред въззивната инстанция е образувано по жалба от
упълномощения защитник на подсъдимия И. срещу присъда, от 20.05.2022г. ,
по НОХД 1735/2019г. по описа на СРС – НО, 8-ми състав , с която К. Н. И. е
признат за виновен в това, че на 31.07.2014г. в гр. София противозаконно
присвоил чужди движими вещи-сумата от 3227 лева,собственост на Р. Б. П.,
които вещи владеел, поради което и на основание чл.206, ал.1;вр. чл.55, ал.1,
т.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3/три/
месеца, чието изпълнение било отложена, на основание чл.66,ал.1 НК с
изпитателен срок от 3/три/ години. С присъдата предявения от Р. П.
граждански иск е бил уважен и на основание чл.45 ЗЗД подсъдимия И. е
осъден да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 3227
лева и законна лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на
сумата.
Във въззивната жалба и допълнението към нея защитникът на
подсъдимия И. твърди, че присъдата на първоинстанционния съд е
неправилна и незаконосъобразна. Иска се нейната отмяна и постановяване на
нова оправдателна присъда. Защитникът излага съображения, за да
аргументира становището си, че липсва осъществено престъпление
„обсебване“, както от обективна, така и от субективна страна, а се касае за
гражданско – правни отношения между страните.
В съдебно заседание прокурорът предлага да бъде потвърдена
присъдата на първоинстанционния съд, която намира за правилна и
законосъобразна.
Пред въззивния съд защитата на подсъдимия И. пледира за отмяна на
атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подзащитният й да
бъде признат за невиновен по поддържаното с обвинителния акт обвинение,
считайки, че липсва осъществен състав на престъпление от общ характер,
тъй като се касае за гражданско – правен спор, който следва да бъде уреден по
друг процесуален ред. Прави и твърдението,че инкриминираната парична
сума не може да бъде предмет на „обсебване“, тъй като нейното връщане от
страна на подсъдимия не било дължимо .
Подсъдимият И. се съгласява със съображенията на своя защитник и
моли съда да го признае за невиновен.
Настоящият въвзивен съдебен състав, след като прецени доводите на
страните и анализира събраните по делото доказателства намери, че жалбата
на защитника на подсъдимия И. е основателна и следва да бъде уважена.
От събраните в хода на съдебното следствие пред първа инстанция
гласни доказателства и приобщени писмени такива по реда на чл.283 НПК
въззивният съд установява фактическа обстановка, която не се различава
съществено от тази описана от прокурора във внесения обвинителен акт и
1

възприета от първоинстанционния съд, а именно:
През 2013г./ на 19.03.2013г./, подсъдимият К. И. придобил собствеността
на търговското дружество „Н.Л.“ ЕООД, ЕИК *******, като на 26.03.2013г.
бил вписан в търговския регистър, като едноличен собственик и управител на
това дружество, чието седалище и адрес на управление били в гр.София,
ул.******* *******. Подсъдимият И., в качеството му на собственик и
управител на юридическото лице, осъществявал ,чрез него, търговска
дейност, имаща за предмет търговия /покупки и продажби/ на различни
електронни устройства/предимно на различни компютърни конфигурации/.
Тази търговска дейност била реализирана по интернет /онлайн магазин/,като
за целта бил създаден и поддържан интернет сайт www.********, на който
били достъпни /качени/ за евентуални купувачи оферти за предлаганите за
продажба от дружеството продукти, които можели да бъдат закупени онлайн
от потребителите. На 17.07.2014г. свидетелят Р. П. , от дома си в гр.Разград,
посетил онлайн магазина на „Н.Л.“ ЕООД, като осъществил електронна
връзка с горепосочения интернет сайт, където се запознал с характеристиките
на предлаганите там за продажба устройства. Една от офертите, съдържащи
се в сайта , била за продажба на преносими компютри /лаптопи/ марка
ASUS,модел G750JZ-T4039D. Отразените в офертата качествени
характеристики и единична продажна цена на тези конкретни лаптопи били
приемливи за св.П., който търсел такова устройство и той заявил в
съответната електронна форма в самия сайт,попълвайки там необходимата
информация, желанието си да закупи два броя именно от тях. След като това
заявление на св.П. било получено на сайта на управляваното от подс.И.
търговско дружество, последният на 18.07.2014г. издал в електронен вариант
и изпратил на електронния адрес на св.П. фактура № 850/18.07.2014г. с
получател Р. П. и доставчик „Н.Л.“ ЕООД, в която коректно били описани
поръчаните от свидетеля стоки и била посочена дължимата от него парична
сума за тях, която била в общ размер на 6454 лева. На 21.07.2014г. св.П.
наредил банков превод на сумата от 6454 лева, от своята банкова сметка в
„ПИБ“АД, клон Разград по банковата сметка на „Н.Л.“ ЕООД в „ЦКБ“ АД-
София, като посочил за основание на банковия превод фактура
850/18.07.2014г. На 25.07.2014г. подс.И. изпратил, чрез куриерска фирма, на
св.П. единия от заплатените от последния два броя лаптопи. Този лаптоп
марка ASUS,модел G750JZ-T4039D бил получен от св.П. в гр.Разград на
26.07.2014г.,като съответствувал изцяло на посочените в офертата и в
издадената фактура технически параметри. Свидетелят П. се свързал по
телефона с подсъдимия И., като на въпроса на свидетеля за втория заплатен
от него лаптоп, подсъдимия му отговорил,че имал в наличност само един
такъв, който му изпратил и че втория лаптоп ще изпрати в най-кратък срок,
като към него ще прибави и таблет, като компенсация за забавянето. Известно
време след това, през месец август 2014г., свидетелят П. отново се свързал с
подс.И.,който все още не бил изпратил втория лаптоп на свидетеля. При
осъществената между двамата електронна кореспонденция подсъдимия И.
2

поел ангажимент представляваното от него дружество да възстанови на
свидетеля сумата от 3227 лева, представляваща цената на недоставения втори
лаптоп. След като и този ангажимент не бил изпълнен от страна на
търговското дружество-продавач, на 21.10.2015г. подсъдимия И. издал от
свое име запис на заповед в полза на св.П. за сумата от 4000 лева, с посочена
дата на падеж 31.03.2016г. и място на плащане гр.София.
Описаната фактическа обстановка непротиворечиво се установява от
показанията на свидетелите Р. П. и С. П.а и от приложените по делото
писмени доказателства, както това правилно е констатирал и районния съд.
Въззивният съд също кредитира изцяло показанията на св. Р. П.,
депозирани пред районния съд и тези,дадени от него на ДП и приобщени по
съответния процесуален ред, както и показанията на св.С. П.а, дадени от нея
на ДП и приобщени по реда на чл.281,ал.5;вр.ал.1,т.5 НПК, като отчита
тяхната последователност, логичност и непротиворечивост. Посочените
гласни доказателства са носители на достоверна информация относно
времето, мястото , начина и повода на осъществяване на контактите между
св.П. и подс.И., като представляващ „Н.Л.“ ЕООД; за постигнатите между тях
конкретни уговорки по повод покупко-продажбата на процесните два броя
лаптопи, за поетите от всяка от страните задължения в тази връзка и тяхното
последващо пълно изпълнение от страна на свидетеля, респ.
непълно/частично/ изпълнение от страна на юридическото лице; за
съдържанието на поддържаната между свидетеля и подсъдимия
кореспонденция по повод това непълно изпълнение от страна на продавача и
за поетите от страна на подсъдимия ангажименти за удовлетворяване
претенцията на свидетеля. За да погледне с доверие на твърденията на
свидетелите Р. и С. П.и настоящата въззивна инстанция, както и първата
такава, съобрази и това,че коментираните свидетелски показания са изцяло
съотносими и се подкрепят категорично и от приложените по делото писмени
доказателства- справка-извадка от Търговския регистър, копия от фактура,
платежно нареждане, кредитно известие,товарителници от куриерска фирма,
запис на заповед. Посочените писмени доказателства обосновават
обстоятелствата,сочени и от свидетелите, при които са възникнали, развили
са се и са приключили взаимоотношенията между свидетеля П. и подс.И. по
повод въпросните преносими компютърни конфигурации.
Настоящият въззивен състав не споделя правните изводи на
първоинстанционния съд, че при безспорно установената и описана по-горе
фактическа обстановка подсъдимия И. е осъществил вменения му престъпен
състав по чл. 206, ал. 1 от НК.
За да е осъществен от обективна страна състав на престъпление по чл.
206 ,ал. 1 НК е необходимо наказателно отговорно лице да получи на някакво
/различно от евентуалните му служебни функции/ правно основание чуждо
движимо имущество, за да го владее или пази. Фактическата власт върху тези
вещи трябва да е получена от лицето въз основа на някакво правно
3

основание,което наред с това очертава и неговите правни и/или фактически
възможности за действие спрямо това движимо имущество. В този смисъл
правното основание, послужило за придобиване фактическата власт върху
движимите вещи, не трябва да води и до прехвърляне на правото на
собственост върху това имущество. При „обсебването“ това физическо лице
излиза извън рамките на правомощията, с които разполага спрямо тези чужди
движими вещи и извършва неправомерен акт на имуществено разпореждане с
тях в свой или в чужд /както спрямо него, така и спрямо собственика им/
интерес. Предмет на обсебване може да бъде всяко движимо
имущество/вещи, включително и парите. Обстоятелството,че парите, като
изразители на стойност представляват и се използват за платежно средство,
не изключва характеристиките им на движими вещи, макар и родово
определени и заместими такива, поради което същите /парите/ могат да бъдат
обект на престъпления против собствеността, вкл. и на „обсебване“. За оценка
съставомерността по чл.206,ал.1 НК от съществено значение е собствеността
върху предмета на деянието. За да бъде налице „обсебване“ е необходимо
деецът да не е собственик /или поне да не е единствен такъв/ на движимото
имущество към момента на деянието- когато той е демонстрирал
„собственическото“ си отношение към него, чрез извършване на
разпоредителни действия в свой или чужд интерес или чрез отказ за
връщането му.
В конкретният случай между свидетеля П. и „Н.Л.“ ЕООД,
представлявано от подсъдимия И., е бил сключен договор за покупко-
продажба на две конкретно определени /индивидуализирани/ преносими
компютърни конфигурации. Договорът за покупко-продажба на тези
конкретни движими вещи е консесуален и същия е бил валидно сключен , на
18.07.2014г., с постигане на съгласие между страните- св.П., като купувач, и
подс.И.-управител на ЮЛ, като продавач, относно всички съществени
условия по него- конкретни технически параметри на вещите, тяхната
продажна цена, начин на размяна на така уговорените насрещни престации.
При така валидно възникналото облигационно правоотношение за продавача-
дружеството, представлявано от подсъдимия, се породило задължението да
предаде конкретните движими вещи /лаптопи/, чрез куриерска фирма, на
купувача- свидетеля П., а за последния възникнало задължението да заплати
конкретно уговорената тяхна продажна цена, чрез съответен банков превод на
паричната сума. Изпълнението на задължения по договор за покупко-
продажба, наред с фактическата размяна на блага/имущество/ и предаване на
фактическата власт върху вещите, има и транслативен ефект, който води и до
промяна на собствеността върху същите. Така с извършения на 21.07.2014г.
банков превод на уговорената продажна цена по банковата сметка на „Н.Л.“
ЕООД, свидетелят П. е изпълнил коректно своите задължения на купувач по
сключения договор за покупко-продажба и с предаване на фактическата власт
върху паричната сума на подс.И., като управител на дружеството, реално е
потвърдил и фактически изпълнил поетия преди това, на 18.07.2014г., свой
4

ангажимент да прехвърли и собствеността върху нея на продавача по
договора. По силата на същия този договор за „Н.Л.“ ЕООД съществувало
задължението да предаде във владение на св.П. придобитите и вече заплатени
от него два броя лаптопи. С предаване фактическата власт върху само един от
тези преносими компютри, продавача по договора е изпълнил само частично
своите задължения. Това непълно изпълнение на задължения от страна на
продавача е породило гражданско правен спор между страните по това
правоотношение. Именно това частично изпълнение на задължения от страна
на продавача се явява основанието за отправената от св.П. имуществена
претенция за възстановяване на съответната част/половината/ от заплатената
от него пълна продажна цена, а не постигнато между страните
предварително/при сключване на договора/ съгласие за отлагане на неговия
/на договора/ транслативен ефект или поставянето му в зависимост от
настъпване на други уговорени условия. Така в конкретния случай, доколкото
между страните не е било уговорено друго, свидетелят П. се е съгласил и е
прехвърлил на представляваното от подсъдимия дружество собствеността
върху платената от него парична сума, като за него в това облигационно
отношение е възникнало правото да получи собствеността и владението върху
двата броя лаптопи , а при некачествено /лошо/ изпълнение, да претендира
възстановяване на техния паричен еквивалент. Затова, в конкретния случай,
инкриминираната парична сума не може да бъде предмет на престъпно
обсебване, тъй като същата към момента на отправяне на претенцията от
страна на св.П., вече била собственост на представляваното от подсъдимия
юридическо лице, който упражнявал фактическата власт върху тях, в
качеството му на управител на дружеството-собственик.
Поради горните аргументи настоящият въззивен съдебен състав
намира,че осъщественото от подсъдимия И. деяние се явява несъставомерно
от обективна страна по чл.206,ал.1 НК, защото претендираните с обвинението
пари не са годен предмет на „обсебване“, тъй като със сключване на договора
за покупко-продажба, те са престанали да бъдат чужди за него/за
притежаваното и управлявано от него търговско дружество/ движими вещи.
Установената липса на съставомерно престъпно деяние всякога има за
последица постановяване на оправдателна присъда.
Гражданският иск в наказателното производство може да бъде
разглеждан единствено,когато имуществената претенция е основана на
твърдян деликт, като същия/искът/ може да бъде уважен единствено при
наличие на обосновано с доказателства такова деликтно основание. В
конкретния случай такова деликтно основание не се открива в установените
правоотношения между подсъдимия И. и свидетеля П., тъй като наличния
гражданско-правен спор е породен от лошо изпълнение на договорни
задължения от една от страните по договор за покупко-продажба. Затова
въззивният съд с присъдата си отхвърли изцяло предявения от Р. П. срещу
подсъдимия И. граждански иск.

5

Поради горните фактически и правни съображения въззивният съд
постанови своята присъда.

6

Номер на акта:	6
Дата:	16 януари 2023 г.
Съдия:	Виктор Бисеров Чаушев

Дело:	20221100603969
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 октомври 2022 г.

Присъда по дело №3969/2022 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите