Р Е Ш Е Н И Е
№ 284
гр.Пловдив, 02.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 04.02.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело № 2824/2019г. по
описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба от ТП на НОИ- гр.**** против решение от 02.07.2019г.
по гр.д. № 4325/2019г. на ПдРС, ХІ гр.с., с което е признато за установено по отношение на
жалбоподателя и на „Радис груп“АД / в качеството му на правоприемник на
работодателя ОП“Свежест“, преобразувано в „Свежест“ЕАД/, че въззиваемата В.Г.Б.
е работила в Общинско предприятие„Свежест“- гр.**** през периода 01.08.1973г.- 01.01.1986г.
на длъжностите „****“ и „****“ с тарифна ставка 4,84 лева на осемчасов работен
ден и шестдневна работна седмица. Във въззивната жалба се сочи, че
постановеното решение на първо място е недопустимо, тъй като не е било представено
удостоверение, което да отговаря на изискванията на чл.5 от Закона за
установяване на трудово осигурителен стаж по съдебен ред. Сочи се също така, че
изводите на първоинстанционния съд относно това през какъв период на време и на
какви длъжност е работила въззиваемата се основавали на негодни писмени
доказателства, например такива за настаняване във ведомствено жилище,
медицинска документация и др.. Твърди се, че решението е недопустимо и в
частта, с която са посечени конкретните длъжности и тарифни ставки. Установяването
на такива обстоятелства не било предвидено в закона. Иска се цялостна отмяна на
обжалваното решение.
От въззиваемата В.Б. е подаден отговор на въззивната
жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Изложени са подробни
доводи в подкрепа изводите на РС. Иска се потвърждаване на решението.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по
делото намира следното:
Производството по гр.д.№ № 4325/2019г. на ПдРС, ХІ
гр.с. е образувано по искова молба от В.Б. *** и „Радис груп“АД. В същата се
твърди, че на 30.06.1973г. ищцата е завършила образованието си в Професионално
техническо училище по облекло „Ана Май“- гр.**** със специалност „****“,
квалификация „****“, ІІ разряд. По силата на т.І и т.3, ал.2 от Наредбата за
разпределение и настаняване на работа младите специалисти, завършили висшите
учебни заведения, полувисшите институти, средно специалните и
професионално-техническите училища, обнародвана във вестник „Известия“, бр. 84
от 1962 г., одобрена с Постановление на МС № 159/24.9.1962 г., отменена през
1977г. била задължена да работи минимум три години по разпределение. Съгласно
т.9, ал.1 от посочената наредба В.Б. била разпределена на работа в ОП“Свежест“-
гр.****. В предприятието тя постъпила на работа на 01.08.1973г., като била
назначена на длъжност „****“. След около година била преназначена на длъжност „****“,
ІІ разряд, с тарифна ставка 3,80 лева, на осемчасов работен ден, шестдневна
работна седмица, двадесет и пет дни месечно. През 1982г. тя вече имала девет
години трудов стаж и поради това кандидатствала за настаняване във ведомствено
жилище, с правото да го закупи.. От материалите по преписката за закупуване на
жилището било видно, че по онова време В.Б. все още работела в ОП“Свежест“. Правоприемник
на ОП“Свежест“, преобразувано в „Свежест“ЕАД било „Радис груп“АД. При
напускането на работа през 1996г. ищцата- въззиваема в настоящето производство,
не успяла да се снабди своевременно с необходимите документи, удостоверяващи
трудовия й стаж и получаваната работна заплата, тъй като имала тежък
здравословен проблем. Впоследствие въпреки усиленото и системно търсене не
успяла да открие трудовата си книжка. Наличните в дружеството- правоприемник на
ОП“Свежест“, документи удостоверявали трудов и осигурителен стаж само за
периода след 01.01.1986г..
В подадения от ТП на НОИ- гр.**** отговор на исковата
молба на първо място се сочи, че от ищцата не е представено изискуемото за
разглеждане на иска удостоверение по чл.5 от ЗУТОССР. Представените с исковете
молба писмени доказателства са оспорени като негодни и неотносими към спора по
делото.
От „Радис груп“АД не е подаден отговор на исковата
молба.
Съгласно чл.5, ал.1 от ЗУТОССР, стаж по чл.1,
ал.1 може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение,
издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия
правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява
книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени.
Към исковата молба по първоинстанционното дело са приложени две уведомления от
„Радис груп“АД до В.Б.. В първото от тях се сочи, че в дружеството не се
съхраняват разплащателни ведомости или други документи, доказващи осигурителен
стаж и доход за периоди преди 01.01.1986г.. Във второто тази информация се
потвърждава, като се уточнява, че част от архива на ОП“Свежест“, отнасящ се за
периода преди 01.01.1986г., е бил унищожен при наводнение през 2005г…
Независимо от наименованието на тези документи, същите напълно съответстват по
съдържание на изискванията по чл.5, ал.1 от ЗУТОССР. Ето защо, следва да се
приеме, че е спазено условието за допустимост на иска.
Съгласно чл.6, ал.1 от ЗУТОССР, по исковете за
установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски
показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват
вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане
на стажа. Съдейки единствено по текста на тази разпоредба, би следвало да се
приеме, че за допустимостта на свидетелски показания следва да са налице
документи, изходящи единствено от работодателя. Съгласно ал.2 на чл.6 обаче, в
зависимост от характера на упражняваната трудова дейност писмени доказателства,
които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж, могат да бъдат
включително и решения на компетентни органи за изплащане на дължимо
възнаграждение, договори за възлагане на
управление и контрол, други подобни документи. При това следва да се има предвид
и това, че в т.1 от Тълкувателно решение № 59 от 1.VI.1962 г. по гр. д. № 54/62
г., ОСГК, което не е отменено и не е загубило значение, се приема, че
документите, представляващи начало на писмено доказателство, могат да изхождат
от други, различни от работодателя, държавни учреждения, предприятия или
организации. Ето защо, приложените към исковата молба писмени доказателства ще
следва да се преценят на общо основание, независимо от това, дали изхождат от
работодателя, или от други правни субекти.
По първоинстанционното дело, освен другите документи,
удостоверяващи завършено средно образувание и унищожаването на част от архива
на ОП“Свежест“, са приети служебна бележка от 31.08.1982г., издадена на В.Б. от
СП“Благоустройство и комунално стопанство“, за да й послужи пред ОП“Свежест“;
преписка по продажба на В. и Б. Б. на ведомствен ап.№ 26/197 в ЖК“***“, бл.****,
включваща заповед от 07.06.1982г. на Директора на СД“МПБУ“- ОП“Свежест“ за
настаняване на В.Б., в качеството й на работничка в ОП“Свежест“, на длъжност „****“,
в ап.**** в бл.****, ЖК“****“, както и решение № 2/27.12.1985г., с което същото
жилище е предложен за изкупуване от В.Б.; лична амбулаторна карта на В.Б.,
издадена на 04.09.1975г., в която като работодател е посочено предприятие
„Свежест“; доклад на комисия по провеждане на подготовка за приложение на ЕЩТ и
ЕТМ в ОП“Свежест“ от 01.04.1979г., с приложен списък на работещите в Промишлена
пералня „Разкопаница“, в който В.Б. е записана на длъжност „****“. Горните
документи недвусмислено навеждат на извода, че въззиваемата е работила в
ОП“Свежест“ и преди 01.01.1986г., т.е. на база на същите категорично се
установява „вероятността на трудовия/осигурителния стаж“.
По първоинстанционното дело е разпитана свидетелката В.
Е. / без родство/, която в показанията си сочи, че с В.Б. са приятелки от
ученическите им години. Учили заедно в Техникум“Ана Май“, със специалност „****“.
Свидетелката завършила училище през 1971г. и през месец март 1972г. започнала
работа в ОП“Свежест“. В.Б. завършила образованието си една година по- късно и
също била разпределена в ОП“Свежест“, като постъпила на работа там през месец
август 1973г.. В това предприятие тя работила до 1996г.. По време на работата
си била настанена във ведомствено жилище, а четири години след това го
изкупила. По делото, съобразно с изискването на чл.6, ал.4 от ЗУТОССР е прието
заверено копие от трудовата книжка на свидетелката В. Е. / л.41 и сл./, видно
от която тя действително е постъпила на работа в ОП“Свежест“ на 20.03.1972г. и
е работила там до 20.01.1985г., т.е. през почти целия процесен период. По
настоящето дело е разпитана свидетелката Н. Л. / без родство/, за която по
първоинстанционното дело също е приета трудова книжка, удостоверяваща трудов
стаж в ОП“Свежест“ от 1969г.. В показанията си тя излага като цяло същите
обстоятелства като първата свидетелка.
От съпоставката на обсъдените по- горе доказателства
категорично следва изводът, че въззиваемата действително е работила в
ОП“Свежест“ през периода от 01.08.1973г. до 01.01.1986г. и на посочените от нея
длъжности. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено.
Действително в диспозитива на същото е записано „с тарифна ставка 4,84 лева“, а
съгласно чл.1, ал.3 от ЗУТОССР, по реда на този закон не може да се установява
размер на трудово възнаграждение и на осигурителен доход. Този текст в
диспозитива обаче не следва да се разгледа като произнасяне по размера на
трудовото възнаграждение, а само като една допълнителна индивидуализация на
заеманите от въззиваемата длъжности.
Предвид гореизложеното, съдът
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 02.07.2019г. по гр.д. № 4325/2019г. на ПдРС, ХІ гр.с., с което е признато за установено по отношение на
жалбоподателя ТД на НОИ- гр.**** и на „Радис
груп“АД / в качеството му на правоприемник на работодателя ОП“Свежест“,
преобразувано в „Свежест“ЕАД/, че въззиваемата В.Г.Б. е работила в Общинско
предприятие„Свежест“- гр.***** през периода 01.08.1973г.- 01.01.1986г.
на длъжностите „****“ и „*****“ с
тарифна ставка 4,84 лева на осемчасов работен ден и шестдневна работна седмица, което време следва да й се зачете за трудов и осигурителен стаж.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: