Решение по дело №1048/2023 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 521
Дата: 7 ноември 2024 г.
Съдия: Лилия Масева
Дело: 20231200501048
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 521
гр. Благоевград, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Анета Илинска

Крум Динев
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20231200501048 по описа за 2023 година
Производството е образувано по подадени въззивни жалби от страните във
първоинстанционното производство против Решение № 223/04.08.2023 г., постановено по
гр.д. № 1235/2022 г. по описа на РС – Сандански.
С въззивна жалба с вх. № 6771/12.08.2023 г., подадена от адв. Л. М. Г., ЕГН
**********, с адрес *********, се иска отмяна на обжалваното решение в частта, с която е
отхвърлен предявения осъдителен иск. В обжалваната част решението се атакува като
неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.
Поддържа се, че съдът не обсъдил обективно и всестранно доказателствата събрани в
първоинстанционното производство. Оспорват се констатациите на РС за причинените у
ищеца негативни емоции вследствие незаконно видеозансемане и разпространение на видео
клипове. Поддържа се, че са настъпили значими вредни последици и присъденото
обезщетение за неимуществени вреди е присъдено в значително занижен размер. С оглед
изложеното във въззивната жалбата, се прави искане решението на БлРС в обжалваната част
да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважена
исковата претенция в пълен размер, ведно със законната лихва считано от 03.05.22 г.
С въззивна жалба с вх. № 6867/25.08.2023 г., подадена от Т. Б. Б., ЕГН **********, с
адрес *********, чрез адв. Д. К., със служебен адрес ********* и със съдебен адрес за
кореспонденция и призоваване на въззивника *********1, се иска отмяна на
първоинстанционното решение и въззивният съд да постанови на друго, с което да отхвърли
изцяло исковата претенция. В обжалваната част решението се атакува като неправилно,
необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се,
че съдът не възприел правилно доказателствата събрани в първоинстанционното
производство. Оспорват се констатациите на РС за причинените у ищеца негативни емоции
вследствие монтираната камера за видеонаблюдение в общите части на сградата. Навеждат
се подробни съображения, във връзка с авторството на деянието „разспространиение“ на
видеоклипове в Интернет, липсата на вреди у ищеца, както и във връзка с необосноваността
1
и недоказаността на тезата на ищеца. Претендират се разноски.
Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото,
становището на жалбоподателите и разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред първа инстанция е образувано по изпратено за разглеждане
гражданско дело № 1057/ 2022 година по описа на Районен съд- Благовеград.
Производството по това дело е с правно основание чл. 45 от ЗЗД и е образувано иск, който е
предявен от Л. М. Г. от ********* против Т. Б. Б. от гр. Благоевград.
На 13.10.2021 год. ищецът депозирал жалба с вх. № ППН-02-492 в Комисията за
защита на личните данни за това, че ответницата без негово и на баща му съгласие,
монтирала видео камера на входната врата на жилището си – ап. № 5 и по този начин
денонощно заснемала него и баща му да влизат и излизат от ап. № 6. В жалбата ищецът
поискал от комисията да извърши проверка и да се произнесе по извършеното от
ответнизата нарушение. Към жалбата ищецът приложил 3 броя видеоклипове от тази
видеокамера, свалени от интернет пространството – платформа Ютуб с линкове: 1.
https://www.youtube.com/watch? v=zQp_6pGGofe от дата 10.10.2021 г.; 2.
https://www.youtube.com/watch?v=YAIBcF20rc4 от дата 11.10.2021г.; 3.
https://www.youtube.com/watch?v=hl5-xtDRNxMот дата 09.10.2021г. На 01.11.2021 год. с
допълнително искане, депозирано в КЗЛД на 01.11.2021 год. (лист 87 от настоящото
дело),ищецът Л. Г. поискал в рамките на проверката да бъдат свалени от интернет –
пространството – платформата Ютуб два броя нови видеоклипове (линкове) :
1.https://www.youtube.com/watch?v=dulTD9e-xiw от дата 13.10.2021г. и 2.
https://www.youtube.com/watch?v=LIpiSZIpHrY от дата 13.10.2021 г.
По повод жалбата в КЗЛД, със заповед № РД-15-52 от 16.02.2022 год. на
председателя, било възложено извършването на проверка по спазване и прилагане на
Регламент (ЕС) 2016/ 679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016г. и на Закона
за защита на личните данни в жилищната сграда на улица *********. Видно от заповедта
основната задача на проверката била да се установи изградена ли е система за видео
наблюдение и какви са нейните технически параметри. Ответницата била информирана за
проверката и дала отговор. На 02.03.2022 година проверяващ екип на КЗЛД посетил адреса
на място и за констатациите съставил констативен протокол. На 11.03.2022 год. бил съставен
и констативен акт от проверката, в който било описано, че по време на проверката се
установило, че на обекта била изградена система за видео наблюдение, състояща се от 1
брой камера за видео наблюдение снабдена с SD карта – памет с капацитет 32 GB и други
вложени компоненти и че видоеокамерата била присъединена към локална компютърна
мрежа, изградена в жилището на Т. Б.. В констативния акт било посочено, че системата била
изградена на 08.10.2021 год. от ответницата с личен труд нейни финансови средства и с
помощта на близък. От акта се установява още, че се извършвал запис на видеокадри при
наличие на движение в обхвата на камерата като записите се съхранявали на SD картата –
памет за срок от около 24 часа, след което автоматично се изтривали по реда на тяхното
постъпване. Достъпът до изходящия образ от видеокамерата в реално време, настройките и
записите с видеокадри, според акта се осъществявал от Т. Б., посредством мобилно
устройство – лаптоп м. „ASUS“, след въвеждане на атрибути за идентификация –
потребителско име и парола, достояние на ответницата. В констативния акт било посочено,
че камерата била разположена на тавана в коридора откъм стената на апартамент № 5,
собственост на ответницата, че била насочена и заснемала част от коридора на втория етаж,
входните врати и входа на апартамент № 5 и на апартамент № 6. Системата за
видеонаблюдение позволявала идентификация на физически лица според проверяващия
екип. На място имало поставена и информационна табела, предупреждаваща за
извършваното видеонаблюдение с текст: „Апартаментът е под видеонаблюдение!!!“,
разположена на видно място на входната врата на ап. № 5. На 07.09.2022 год. КЗЛД се
произнесла с решение № ППН-02-492/ 2021г., с което за нарушение на чл. 5, § 1, букви „а“ и
„б“ и на основание чл. 83, § 5, буква „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Т. Б. била наложена
2
санкция в размер на 500 лева. На основание чл. 58, § 2 буква „г“ за нарушение на чл. 6, § 1
от Регламент (ЕС) 2016/679 с решението Комисията издала разпореждане на Т. Б. да
демонтира камерата за видеонаблюдение в срок от 14 дни от влизане на решението в сила,
след което да уведоми комисията за изпълнението като предостави съответните относими
доказателства. С решението Комисията на основание чл. 58, § 2, буква „г“ от Регламента
издала разпореждане на Б. да свали записите от социалните мрежи в едномесечен срок от
влизане в сила на решението, след което да уведоми Комисията. Срещу решението на КЗЛД
от страна на ответницата Б. била подадена жалба и в Административен съд- Благоевград
било образувано административно дело № 896/ 2022 год. По това дело съдът постановил
решение № 521 от 23.02.2023 год., с което отхвърлил жалбата. Към момента решението на
Административен съд- Благоевград не е влязло в сила, тъй като от страна на Т. Богоева била
депозирана касационна жалба. От заключението на допусната и изслушана по приложеното
гр. дело № 531/ 2021 год. по описа на РС- Благоевград съдебно- техническа експертиза,
извършена по реда на чл. 207 и чл. 208 от ГПК – обезпечение на доказателства, се
установява, че към 05.03.2022 год. от профила на потребител с наименование „*********“,
със снимка на ответницата в началната страница на профила в платформата
www.youtube.com имало 12 броя видео клипа, от които се виждали 6 броя видеоклипа със
следните линкове (адреси): 1). https://www.youtube.com/watch?v=G1CIlautzTO&t=1s от дата
29.09.2021 год. озаглавен „Поведение на адвокат Л. Г., който е син на ПРОКУРОР
*********“, с продължителност 11:12 минути и прегледан 3121 пъти; 2).
https://www.youtube.com/watch?v=LIojSZ1pHrY, публикуван на 13.10.2021г. и озаглавен
„Начало. Първи видеоклип. Продължава тормоза от син на спец ПРОКУРОР“ с
продължителност 0:30 мин. и прегледан 46 – пъти; 3) https://www.youtube.com/watch?
v=dualTD9e-xiw, публикуван на 13.10.2021 год., озаглавен: „Продължение. Втори видеоклип.
Продължава ТОРМОЗА от син на спец. ПРОКУРОР“ с продължителност 0:30 мин и
прегледан 49 пъти; 4). https://www.youtube.com/watch?v=nwQT63F-jdU, публикуван на
22.11.2021 год. и озаглавен „СИНЪТ на ПРОКУРОР ********* – ********* продължава да
ме ПРОВОКИРА на конфликт “ с продължителност 0:35 минути и прегледан 44- пъти;
5).https://www.youtube.com/watch?v=yavPbwphLJ8, публикуван на 16.02.2022 год. и
озаглавен „СИНЪТ на ПРОКУРОР ********* ********* – *********, адв. Л. М. Г., УДРЯ
камерата за да я счупи!“ с продължителност 0:30 минути и прегледан 20- пъти;
6). https://www.youtube.com/watch?v=_bZnSa-wt0g, публикуван на 22.02.2022г., озаглавен
„Закъсняло правосъдие в Районен съд Благоевград. Синът на ПРОКУРОР ********* –
********* РЪМЖИ като животно“, с продължителност 11:35 минути и прегледан 29 пъти;
Вещото лице изтеглило 5 броя от посочените клипове, като само видеоклипът
https://www.youtube.com/watch?v=yavPbwphLJ8 със заглавие: „СИНЪТ на ПРОКУРОР
********* ********* – *********, адв. Л. М. Г., УДРЯ камерата за да я счупи!“ не могъл да
се изтегли. Всички останали пет броя видеоклипове са приобщени към делото. Два от тях са
свалени от същата платформа и от проверяващите от КЗЛД. В заключението си вещото
заключава, че след дата 08.03.2022 год. всички видеофайлове от посочения профил били
премахнати. В заключението вещото лице посочва, че горепосочените файлове имали и
описание. За видеофайл с адрес https://www.youtube.com/watch?v=G1CIlautzTO&t=1s от дата
29.09.2021 год. със заглавие на файла „Поведение на адвокат Л. Г., който е син на
ПРОКУРОР *********“ имало следното описание „Проблемите на *********, гр.
Благоевград не спират! Днес на 29.09.2021 г. отново имах проблеми със съседите ми./ Вижте
как се държи адв. Л. М. Г., който е син на ПРОКУРОР ********* ********* – *********,
която работи в Апелативан специализирана прокуратура гр. София. За видеофайл с адрес
https://www.youtube.com/watch?v=LIojSZ1pHrY, публикуван на 13.10.2021г. и заглавие „
Начало. Първи видеоклип. Продължава тормоза от син на спец ПРОКУРОР“ имало
описание „Вижте как съседът ми, адвокат Л. М. Г. силно тропа на входната врата на
жилището ми на *********./За извършените нарушения на закона в блока ни, адв. Г. има
съставен протокол на осн. чл. 65 от Закона за МВР./ адвокат Л. М. Г. е СИН на прокурор
********* ********* – *********, която работи в Апелативна специализирана прокуратура
гр. София”. За видеофайл с адрес:
3
https://www.youtube.com/watch?v=dualTD9e-xiw, публикуван на 13.10.2021 год. и със
заглавие: „Продължение. Втори видеоклип. Продължава ТОРМОЗА от син на спец.
ПРОКУРОР“ описанието било следното: „Вижте как съседът ми, адвокат Л. М. Г. силно
ТРОПА на входната врата на жилището ми на *********. За извършени от адв. Г.
НАРУШЕНИЯ на закона в блока ни, адв. Г. има съставен протокол на осн. чл. 65 от Закона
за МВР./ адвокат Л. М. Г. е СИН на прокурор ********* ********* – *********, която
работи в Апелативна специализирана прокуратура гр. София”. За видеофайл с адрес:
https://www.youtube.com/watch?v=nwQT63F-jdU, публикуван на 22.11.2021 год. и със
заглавие „СИНЪТ на ПРОКУРОР ********* – ********* продължава да ме ПРОВОКИРА
на конфликт “ имало следното описание: Днес 22.11.2021 г. СИНЪТ на ПРОКУРОР
********* ********* ********* – *********, която работи в Апелативна специализирана
прокуратура гр. София продължава да ме ПРОВОЦИРА на конфликт! / Вижте как адв. Л. М.
Г. при Адвокатска колегия Благоевград СТОИ зад гърба ми и ме снима как аз Т. Б. си влизам
в жилището ми на *********./С тези действия адв. Г. НАРУШАВА съставения му протокол
по чл. 65 от Закона за МВР. От експертното заключение се установява, че видеофайл с адрес:
https://www.youtube.com/watch?v=_bZnSa-wt0g, публикуван на 22.02.2022 г. и със заглавие:
„Закъсняло правосъдие в Районен съд Благоевград. Синът на ПРОКУРОР ********* –
********* РЪМЖИ като животно“ бил със следното описание: „ДЕВЕТ ( 9) месеца БЕЗ
ЗАСЕДАНИЯ по гражданско дело № 1206 от 14.05.2021 г. Съдия по делото е В.К../ Минаха
ДЕВЕТ (9) месеца от датата на образуване на дело № 1206 от 04.05.2021 г. и до първото
заседание, което е насрочено за 22.02.2022 г. НЕ Е ИЗВЪРШЕНА заплатената от мен
съдебно- техническа експертиза, която трябваше да я извърши вещо лице определено от
Районен съд –Благоевград. Аз съм заплатила на Районен съд- Благоевград за да се извърши
съдебно- техническата експертиза съгласно Определение № 747/2021 по гражданско дело №
1206 от 14.05.2021 г.” От експертното заключение и от прегледа на видеофайловете се
установява, че на видео файловете със следните данни: https://www.youtube.com/watch?
v=G1CIlautzTO&t=1s от дата 29.09.2021 год. озаглавен: „Поведение на адвокат Л. Г., който е
син на ПРОКУРОР *********“; -https://www.youtube.com/watch? v=LIojSZ1pHrY,
публикуван на 13.10.2021г. и озаглавен „ Начало. Първи видеоклип. Продължава тормоза от
син на спец ПРОКУРОР“ ; https://www.youtube.com/watch? v=dualTD9e-xiw, публикуван на
13.10.2021 год., озаглавен: „Продължение. Втори видеоклип. Продължава ТОРМОЗА от син
на спец. ПРОКУРОР“ и https://www.youtube.com/watch?v=nwQT63F-jdU, публикуван на
22.11.2021 год. и озаглавен „СИНЪТ на ПРОКУРОР ********* – ********* продължава да
ме ПРОВОКИРА на конфликт“ е записан ищецът Л. Г.. Първият видеоклип е сниман с
мобилен телефон и на него освен образът на ищеца се чува неговия глас и гласът на
ответницата и като действието се развива в коридора на жилищната сграда, а ищецът се
намира до алуминиева бяла врата. На следващите три видеоклипа също се вижда ищеца,
намиращ се в общата част на процесната жилищна сграда, коридора между двата
апартамента на втория етаж и е сниман от поставената от ответницата видео камера как
звъни и чука на нейната входна врата. Последният видеоклип озаглавен „ Закъсняло
правосъдие в Районен съд Благоевград. Синът на ПРОКУРОР ********* – *********
РЪМЖИ като животно“, представлява специално монтиран видео клип, на който е снимана
ответницата да чете предварително подготвен текст по повод делото между нея и бащата на
ищеца и съдържащ колаж от снимки на ищеца, на баща му, на майката на ищеца и части от
предишните клипове, заснети с видеокамерата. От показанията на свид. М.Д., адвокат от
АК- Благоевград, се установява, че през есента на 2021 година от социалната мрежа
„Фейсбук” разбрал за видеоклипове в платформата „Ютуб”, на които бил заснет ищеца и със
заглавия, които го обвиняват в тормоз над съседка и че като прокурорски син и адвокат бил
оказвал влияние над съдията по дело пред Районен съд- Благоевград за да не назначи
експертиза. Свидетелят сочи, че лично бил гледал клиповете и че те са излизали в период от
около 3 – 4 месеца, до пролетта на 2022 година. Сочи, че за клиповете е коментирал с други
колеги адвокати, а ищецът му се оплакал, че заради тези клипове му се „скъсил живота”. От
показанията на свид. ********* – ********* – майка на ищеца се установява, че от появата
на първия клип през м. септември 2021 година синът й изпаднал в силен стрес за това, какво
4
още ще се появи в интернет пространството и как да се защита срещу това. Сочи, че всеки
ден той бил с повишено кръвно налягане, оплаквал й се, че не може да спи, че е силно
емоционално изтощен и не може да се съсредоточи върху работата си и да се грижи за
семейството си с две малки деца. Бил силно притеснен как ще се отрази всичко това на
кариерата му като адвокат и публична личност – кандидат за кмет и за народен
представител. Съдът не обсъжда показанията на свид. *********- ********* в частта им
относно нейните преживявания в резултат на публикациите в интернет, тъй като същите не
са предмет на делото. От показанията на разпитания по делото свидетел Б.М. – баща на
ответницата се установява, че дъщеря му поставила видеокамерата на 08.10.2021 година за
да се защити от действия на съседа си, бащата на ищеца, който тропал и плюел по входната
й врата. Свидетелят сочи, че записите от камерата били наблюдавани от сина му и брат на
ответницата Г.М., който живее в ********* и който имал достъп до компютъра на сестра си
и че процесните видеоклиповете са били качени в Ютуб от сина му. Същото сочи и
свидетеля Ч., че видеоклиповете били качени от брата на ответницата и че разбрал това от
самия Г.. С оглед близката родствена връзка и заинтересоваността в полза на ответницата,
съдът не обсъжда свидетелските показания на Б.М. относно това, че клиповете са били
качени без съгласието на дъщеря му. От справка, издадена от председателя на Адвокатски
съвет – Благоевград с изх. № 377/ 21.07.2022 г. се установява, че към тази дата по отношение
на адвокат Г. не са били налагани дисциплинарни наказания. От извлечения от протоколи на
заседания на Адвокатски съвет – Благоевград 24.09.2021г., 08.10.2021 г., от 22.10.2021 год. и
от 12.11.2021 год. се установява, че Адвокатски съвет е разглеждал сигнал от лицето П.В.,
живущ в гр. ********* , депозиран до Председателя на Висшия Адвокатски съвет и
Председателя на Дисциплинарния съд при Висшия Адвокатски съвет за извършени от
ищеца нарушения на Етичния кодекс на адвоката. В сигнала е било посочено, че трябва да
се обърне внимание на много публикации и видеоклипове във Фейсбук и Ютуб, в които е
показано какво прави адв. Л. Г..С решение № 745 от заседание на АС- Благоевград от
12.11.2021 год. сигналът е бил оставен без разглеждане.
Съдът изцяло кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като същите са
последователни, логични, непротиворечиви, резултат на лични, непосредствени възприятия,
и не се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал.
Пред въззивната инстанция е назначена съдебно-лицево идентификационна
експертиза, изготвена от в.л. Т. Т., която БлОС кредитира като компетентно изготвена.
Същата, след подробен анализ на Изтеглен файл от интернет адрес / линк -
https://www.youtube,com/watch?v=_bZnSa- wtOg от дата 22.02.2022г. със заглавие:
„Закъсняло правосъдие в Районен съд Благоевград - Синът на ПРОКУРОР ********* -
********* РЪМЖИ като животно“ и след прегледа на видеофайла c подходящ видео плейър
установява, че посочения клип е компилация от заснети кадри на лица, фотоснимки, видеа и
изложени в него данни обединени чрез видеоредактор в цялостно видео. От направения
анализ, измервания, изследвания и сравнения на извлечените и експонирани кадри на
заснетото във видеозаписите лице и сравнението му с фотографията на Т. Б. Б., снета от БДС
се установиха пълни съвпадения в така посочените общи и частни антропологични признаци
и белези, което е достатъчно условие за извод, че сравняваните снимки са на едно и също
лице, а именно на Т. Б.. В заключение, вещото лице е установило, че във видеоклипа от
файла с име „Закъсняло правосъдие в Районен съд Благоевград Синът на ПРОКУРОР
*********-********* РЪМЖИ като животно" - обект на експертизата, заснетото лице в
началото на видеоклипа е на Т. Б. Б..
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна
следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите
въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай
постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. По
правилността на решението в обжалваната част: Предявените искове са с правно
основание чл. 45 и сл. и с чл. 86 от ЗЗД. При този иск в тежест на ищеца е да установи
5
отговорност на ответника спрямо ищеца по смисъла на чл. 45 и сл. от ЗЗД, а именно
противоправно поведение на ответника, в следствие на което, са настъпили вреди за ищеца,
обстоятелства, които да обосноват извод, че справедливо обезщетение за вреди е в размер на
процесна сума, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно доказване.
Ответникът при така депозиран отговор следва да докаже по делото, че твърденията му са
верни, че са били проверени добросъвестно, че същите не са накърнили доброто име и
престиж на ищеца, не са му причинили неудобства. В хипотезата на чл. 45 от ЗЗД само
вината се презумира от закона. Ищецът следва да установи по делото при условия на пълно
и главнo доказване както конкретно поведение на ответника, противоправността на същото,
претърпените вреди, но и обстоятелството, че поведението на ответника е решаващо за
настъпване на вредите, тоест че то е вътрешно необходимо свързано с резултата. Такава
връзка между поведението и резултата ще е налице тогава, когато вредата закономерно
произтича от деянието, а не е случайно свързана с него. Всяко действие или бездействие,
което е в нарушение на обществения порядък е противоправно, като деецът може да носи за
същото административна, наказателна или дисциплинарна отговорност, които се носят
наред с гражданската такава. Деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД се ангажира за
увреждащо спрямо ищеца поведение. Тя е защита на субективно право на ищеца и
правнозначими негови интереси. По делото е установено, че в периода от м. септември 2021
год. до м. февруари 2022 година ответницата е заснела без съгласие ищеца посредством
мобилен телефон и видеокамера, монтирана над входната врата на жилището й и е
разпространила видеоклипове с тези записи със заглавия, уронващи честта и достойнството
на ищеца, в интернет платформата за споделяне „Ютюб”. От събраните по делото
доказателства и най- вече от материалите по преписката от Комисията за защита на личните
данни се установи, че записите от видеокамерата са се съхранявали в нейния компютър и
само тя е имала достъп до него посредством парола и потребителско име и тя е имала мотив
с оглед влошените им отношения. На следващо място самата тя е изготвила и един от
видеоклиповете като се е заснела с камера изчитайки предварително написан текст.
В случая съдът приема, че както вината така и противоправното поведение на Т. Б.
/като собственик на жилището, в сграда в която е монтирана камерата, а и предвид
обстоятелството, че камерата е монтирана от нея/ по отношение на ищеца са безспорно
установени. Позовавайки се изцяло на ангажираните в процеса гласни доказателства, съдът
приема също така за доказани и претърпените от ищеца неимуществени вреди, които са
причинноследствена връзка с деянието извършено от ответницата Б.. Същите според съда се
изразяват в претърпените от страна на последния психически болки и страдания. Според
съдът преживените от страна на ищеца психически болки и страдания в следствие на
осъщественото от ответника противоправно деяние е оказало своето трайно въздействие
върху начина на поведение на увредения, дават според съда основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди.
За да се приеме за установено, че са претърпени неимуществени вреди, за които
ищецът е навел твърдения (накърняване на добро име и престиж в обществото, неудобства и
психическо напрежение и др.) следва да се установи по делото, че поведението на ответника
е от естество да причини такива вреди, че такива вреди са причинени реално на ищеца и то в
причинно-следствена връзка с това поведение на ответника. В случая поведението на
ответника е от естество да причини такива вреди в общия случай. В конкретния случай
обаче е установено това поведение реално да е довело до засягане достойнство, добро име и
чест на ищеца. Този извод следва от установените по делото обстоятелства, при които са
направени изявленията на ответника, от установеното отношение към тези изявления на
ищеца и на околните в самата интернет страница, както и от свидетелските показания, че
ищецът след клиповете, качени в интернет пространството е бил напрегнат психически. В
обобщение от гласните доказателства на свидетелите, става ясно по безспорен начин, че
ищеца е бил с повишено кръвно налягане, оплаквал се, че не може да спи, че е силно
емоционално изтощен и не може да се съсредоточи върху работата си и да се грижи за
семейството си. Бил силно притеснен как ще се отрази всичко това на кариерата му като
адвокат и публична личност – кандидат за кмет и за народен представител.
6
Освен това, от извлечения от протоколи на заседания на Адвокатски съвет –
Благоевград 24.09.2021г., 08.10.2021 г., от 22.10.2021 год. и от 12.11.2021 год. се установява,
че Адвокатски съвет е разглеждал сигнал от лицето П.В., живущ в гр. ********* , депозиран
до Председателя на Висшия Адвокатски съвет и Председателя на Дисциплинарния съд при
Висшия Адвокатски съвет за извършени от ищеца нарушения на Етичния кодекс на
адвоката. В сигнала е било посочено, че трябва да се обърне внимание на много публикации
и видеоклипове във Фейсбук и Ютуб, в които е показано какво прави адв. Л. Г.. Това е още
по – силно основание да се докаже,че както вината така и противоправното поведение на
ответника по отношение на ищецът са безспорно установени и доброто име на ищеца е
накърнено.
Конституционно прогласеното право на гражданите да изказват мнение и за
разпространяват информация не е абсолютно и неограничено. Възможната колизия на
прокламираните права – в случая между свободата на словото и засягането чрез
упражняването й на правата и доброто име на гражданите – е уредена в чл.39, ал.2 и чл.41,
ал.1 от Конституцията на Република България, в които изрично е предвидено, че свободата
на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други
конституционни ценности – каквито са доброто име и правата на другите граждани, едно от
основните от които е правото на личен живот и неговата неприкосновеност – чл.32 от КРБ.
Това ограничително основание е визирано и в чл.10, т.2 от Конвенцията за защита на правата
на човека и основните свободи, изискващо пропорционалност между двата правозащитни
интереса –правото на обществото да получава информация и правото на отделния
гражданин за ненакърнимост на честта и достойнството му. Прокламираната в чл.40, ал.1 от
Конституция на Р България свобода на печата и другите средства за масова информация е
свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани по
въпроси, които представляват интерес. В нейното съдържание обаче не се включва
предоставена възможност за разпространение на неверни данни, засягащи лични граждански
и човешки права и не предпоставя налагане на негативен подтекст. Съгласно чл.32, ал.2 от
КРБ всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния живот и срещу
посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име в обществото. По делото не се
спори, а събраните писмени и гласни доказателства по делото установиха по несъмнен
начин факта че ответницата е нарушила правото на ищеца на неприкосновеност на личния
живот, закрепено в чл. 32, ал. 1 от Конституцията, която съгласно чл.5, ал. 2 от
Конституцията има пряко действие. В случая записите са заснети в коридора на общата
етажна собственост въпреки категоричното несъгласие на ищеца и същите са използвани за
да се разпространят в интернет със заглавия, позорящи ищеца, че извършва тормоз, ръмжи
като животно и провокира конфликти със съседи. Заснетото не е във връзка с дейността на
ищеца като кандидат кмет и кандидат депутат и по въпрос от обществен интерес. С оглед на
гореизложеното настоящият въззивен съдебен състав счита, че в казуса ответникът не е
опровергал презумпцията за вина, а действията му, изразили се в заснети записи в коридора
на общата етажна собственост и качени в интернет пространството са опозоряващ и
злепоставящ характер относно ищеца.
Неоснователни са възраженията на Т. Б. относно липсата на настъпили от
противоправното деяние вреди и причинно-следствената връзка между деянието и вредите,
както и наведените доводи в тази връзка. От събраните по делото доказателства се
установява, че на видно място в обекта, са монтирани камери. Установи се от приетата по
делото видео-техническа експертиза, че в обхватът на камерите попадат общи части на
сградата. Надлежно назначеното вещо лице лично е свалил 5 броя видео файлове - клипове
от интернет платформата за разпространение на видеа www.youtube.com, в които безспорно
е установил, че се съдържат имената, лицето и образът на ищеца. Вещото лице е посочил, че
профилът на потребителя, който е публикувал и качил тези 5 броя видео файлове е озаглавен
на латиница с името: „*********“. Вещото лице е установил общо дванадесет броя видео
файлове на цитирания профил с име„*********“, но е посочил, че на 08.03.2022г. всички
видео файлове, вкл. изтеглените от него пет броя са били изтрити. Установява се от
събраните по делото доказателства, че всички пет броя видео файлове са били заснети
7
лично от ответницата Т. Б. – три броя видео файлове от камерата в общите части на
етажната собственост (лично монтирана от ответницата, което е доказано с влязъл в сила
административен акт на КЗЛД), един видео файл от мобилния телефон на ответницата, който
факт също не се отрича от нея и един видео файл - компилация от заснети кадри на лица,
фотоснимки и видеа, която компилация започва с нейния образ и нейният глас. По делото се
доказа, че камерата в общите части е била поставена от ответницата Т. Б.. Този факт не се
отрича от ответницата, като освен това, от писмените доказателства, които са постъпили от
КЗЛД се установи, че последната е съхранявала, записвала и обработвала видео записите от
въпросната камера в общите части, защото самата тя е предоставила множество записи на
инспекторите от КЗЛД, които на 02.03.2022 г. за извършили проверка на място.
Противоправното поведение и авторството на деянието се установи и от назначената пред
въззивната инстанция съдебно-лицево идентификационна експертиза, изготвена от в.л. Т. Т..
Същата, след подробен анализ на Изтеглен файл от интернет адрес / линк -
https://www.youtube,com/watch?v=_bZnSa- wtOg от дата 22.02.2022г. със заглавие:
„Закъсняло правосъдие в Районен съд Благоевград - Синът на ПРОКУРОР ********* -
********* РЪМЖИ като животно“ и след прегледа на видеофайла c подходящ видео плейър
установява, че посочения клип е компилация от заснети кадри на лица, фотоснимки, видеа и
изложени в него данни обединени чрез видеоредактор в цялостно видео. От направения
анализ, измервания, изследвания и сравнения на извлечените и експонирани кадри на
заснетото във видеозаписите лице и сравнението му с фотографията на Т. Б. Б., снета от БДС
се установиха пълни съвпадения в така посочените общи и частни антропологични признаци
и белези, което е достатъчно условие за извод, че сравняваните снимки са на едно и също
лице, а именно на Т. Б.. В заключение, вещото лице е установило, че във видеоклипа от
файла с име „Закъсняло правосъдие в Районен съд Благоевград Синът на ПРОКУРОР
*********-********* РЪМЖИ като животно" - обект на експертизата, заснетото лице в
началото на видеоклипа е на Т. Б. Б.. Действията на ответницата по поставяне на камерите и
поддържане на впечатлението, че същите осъществяват видеозаснемане, като в техния
обхват попада имота на ищеца, представляват противоправно поведение независимо дали
през целия посочен в исковата молба период камерите са функционирали действително или
само е било създадено такова впечатление, с което са причинени вреди на ищеца. Налице е
причинно-следствена връзка между действията на ответницата и настъпилите вреди, като не
е оборена презумцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл е и установената практика
на съдилищата, обективирана в Решение № 58 от 12.01.2016 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д.
№ 2460/2015 г. и Решение № 136 от 7.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4857/2017 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията В. А.. С оглед събраните по делото доказателства, се установи, че с
поведението си ответницата е причинила на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
тревога, притеснение, дискомфорт да ползва собствения си имот, че той или неговите близки
може да бъдат обект на видеозаснемане, респ. споделяне в публичното простарнство, които
следва да бъдат обезщетени. Позовавайки се изцяло на ангажираните в процеса
доказателства, съдът приема за доказани претърпените от ищеца неимуществени вреди,
които са причинно-следствена връзка с деянието извършено от ответника. Същите според
съда се изразяват в претърпените от страна на последния психически болки и страдания.
Според съдът преживените от страна на ищеца психически болки и страдания в следствие
на осъщественото от ответника противоправно деяние е оказало своето трайно въздействие
върху начина на поведение на увредения, дават според съда основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди. С оглед изложеното, следва да се приеме,че
изложените от Т. Б. доводи са напълно неоснователни.
Относно размера на обезщетението за неимуществените вреди, което следва да се
присъди в процесния случай, съдът приема следното:
Според чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Съгласно т.11 на ППВС №4/1968 г., което не е изгубило значение и е
задължително за съдилищата, както и съгласно константната практика на ВКС,
обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 206/12.03.2010 г. по т.д. №
35/2009 г.; решение № 93/26.03.2011 г. по т.д. № 566/2010 г., ІІ т.о., решение №59/29.04.2011 г.
8
по т.д. № 635/2010 г., ІІ т.о.; решение №25/17.03.2010 г. по т.д.№211/2009 г., ІІ т.о., решение
№111/01.07.2011 г. по т.д.№676/2010 г., ІІ т.о., решение № 16/06.03.2012 г. по т.д. № 461/2011
г., ІІ т.о., решение № 129/29.11.2012 г. по т.д.№346/2011 г., ІІ т.о. и др., понятието
„справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Наложилата се практика в
последините година на ВКС е в смисъл, че не е в тежест на пострадалия да доказва
отделните си негативни изживявания. Според ВКС, доказани ли са увреждащите действия,
искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер като
съобрази продължителността и интензитета на претърпените болки и страдания. Заедно с
това, ищецът доказа с ангажираните от него гласни доказателства, че действително ги е
изживял.
При съобразяване разпоредбата на чл.52 ЗЗД и задължителните указания на ВКС по
прилагането й, районният съд неправилно и незаконосъобразно не е отчел конкретни факти
и обстоятелства, относими към определяне справедлив размер на обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Присъденото от РС обезщетение от 3 000
лева въззивният състав на окръжния съд намира за несъответно на доказаните болки и
страдания. Съдът, като прецени релевантните обстоятелства относно психичното страдание
на ищеца, каквото е налице в настоящия случай, а именно, че в резултат на деянията на
ответницата ищецът е претърпял негативни изживявания като стрес, притеснения, срам и
унижение, че справедлив размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди от
престъплението, следва да се определи на сумата от именно от 5000 лева. Именно този
размер съответства в пълна степен на претърпените болки и страдания. Справедливото
обезщетяване на неимуществените вреди изисква съдът да определи паричен еквивалент на
болките, страданията и другите морални вреди на ищеца. В кръга на претендираните
неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици настъпили за
пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Размерът на
обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички
отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието. Следва да се съчетае
действителната незаместимост на загубеното благо с необходимостта да се даде
обезщетение, макар и несъвършено. Чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Съобразявайки всички тези
обстоятелства в съвкупност, във връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени
вреди, както и относимата съдебна практика, съдът на основание чл.52 от ЗЗД намира, че
така претендираният иск следва да бъде уважен в размера посочен по-горе възлизащ на
сумата от 5 000лв., като съдът счита, че претендираният размер на обезщетението в пълния
размер е необосновано и завишено.
Относно претенцията за заплащане на лихва за забава следва да се приеме, че е
основателна, тъй като деликвента дължи такава. Искът е акцесорен и уважаването му е
обусловено от основателността на главния иск. Ето защо, поради основателността на иска за
обезщетение, искът за мораторна лихва също следва да бъде уважен върху сумата от 5
000лв. за периода от 03.05.2022г. до окончателното изплащане на обезщетението.
С оглед изхода от въззивната проверка ответницата следва да заплати на ищеца още
220лв. разноски за първоинстанционното производство и 500лв. разноски за въззивното.
Ищецът обаче не дължи на ответницата разноски за въззивното производство, тъй като
жалбата на последната е неоснователна.
На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, с оглед уважения размер на иска,
ответницата ще следва да заплати на представлявалия ищеца адвокат, възнаграждение в
размер на 850 лева, тъй като правната помощ е била предоставена безплатно, по реда на чл.
38, ал.1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
Така мотивиран, съдът

9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №223/04.08.2023г. по гр.д. №1235/2022г. на РС - Сандански за разликата
над присъдената сума от 3000 лв. до сумата от 5000лв., за която искът на Л. М. Г. с ЕГН
**********, с постоянен адрес в г********* за обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди в резултат на извършено от нея непозволено увреждане за това, че в
периода от 29.09.2021 година до 08.03.2022 год. без негово съгласие го е заснела и е
разпространила видеозаписи в интернет платформата „Ютюб” с позорящи го заглавия,
ведно със законната лихва върху тази сума от 03.05.2022 год. до окончателното й изплащане
е отхвърлен като неоснователен и постановява :
ОСЪЖДА Т. Б. Б. с ЕГН **********, с адрес в ********* да заплати на Л. М. Г. с ЕГН
**********, с постоянен адрес в г********* сумата от още 2 000 (две хиляди) лева за
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на извършено от нея
непозволено увреждане за това, че в периода от 29.09.2021 година до 08.03.2022 год. без
негово съгласие го е заснела и е разпространила видеозаписи в интернет платформата
„Ютюб” с позорящи го заглавия, ведно със законната лихва върху тази сума от 03.05.2022
год. до окончателното й изплащане.
Потвърждава решението в останалата част.
ОСЪЖДА Т. Б. Б. с ЕГН ********** с адрес в ********* да заплати на Л. М. Г. с ЕГН
********** с постоянен адрес в ********* сумата от 230 (триста и тридесет) лева за
направените от него разноски пред първа инстанция и 500 лв. разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА Т. Б. Б. с ЕГН ********** с адрес в ********* на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, да заплати на адвокат Р. П. Р., член на АК- Благоевград, с личен
адвокатски № 10000057827 сумата от 850 (осемстотин и петдесет) лева за адвокатско
възнаграждение по настоящото дело.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, в 1-месечен срок от връчването му на
страните, пред ВКС.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10