Р Е Ш Е Н И Е
№ 433 26.04.2023 г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският административен съд двадесети
състав, в публично заседание на двадесети април две хиляди двадесет и трета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
Секретар: Ирина Ламбова
като разгледа докладваното от съдия Хр.
Христов административно дело № 563 по описа за 2023 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) вр. чл. 145
и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Административното
дело е образувано по жалба от Е.Л.И., гражданка на Руската Федерация, род. на ***
г., ЛНЧ **********, притежаваща регистрационна карта № *********, издадена от
Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с настоящ адрес:***, к.к.
Слънчев бряг, к-с „Емералд Парадайз“ ет. 2, ап. 10В, чрез адвокат Ц.М. – БАК,
против Решение № 3344/15.02.2023 г. на заместник-председателя
на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ – МС/, с което
й е ОТКАЗАНО предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.
С жалбата се иска отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно, постановено при липсата на мотиви, в противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.
Твърди
се, че административният орган необосновано се е ограничил единствено до
изследване на хипотезата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, която изисква осъществени
действия по преследване, без да вземе предвид обстоятелството, че съгласно ЗУБ
и Конвенцията на ООН за бежанците е достатъчно наличието на обосновано опасение
от бъдещо преследване, каквото е налице по отношение на жалбоподателката. Сочи
се, че в страната по произход е налице промяна в обществено – политическата
обстановка, поради войната с Украйна и в района на Брянска област, която
граничи с Украйна, обстановката е особено опасна, поради което са налице
предпоставките посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ по отношение на жалбоподателя, за
да й бъде предоставен хуманитарен статут. Твърди се, че решението е постановено
при неизяснена напълно фактическа обстановка и при липса на мотиви.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно и
своевременно призована, не се явява и не се представлява. По делото е
представено писмено становище от процесуалния й представител адв. М., с което
поддържа жалбата и излага допълнителни съображения за незаконосъобразността на
оспореното решение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното решение и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне.
Претендира присъждане на направените по делото разноски, като прилага списък на
същите.
Ответникът, Заместник председател на Държавна агенция
за бежанците при Министерския съвет, редовно уведомен, не изпраща представител.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Бургас моли оспореното решение, като правилно и
законосъобразно, да бъде потвърдено.
Съдът,
като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено
следното:
На
08.06.2022 г. жалбоподателката Е.Л.И. подала молба
вх.№ 01-ОК-525/08.06.2022 г. в Регистрационно - приемателен център /РПЦ/ гр.
София, кв. Овча Купел, ДАБ, за предоставяне на международна закрила /л. 87 от
делото/, където е регистрирана като И. /фамилно/ Е. /собствено/ Л. /бащино/, от
женски пол, родена на *** ***, Руска федерация, гражданин на Руска федерация,
етническа принадлежност - руснак, вероизповедание: православен християнин,
семейно положение – омъжена /л. 84 от делото/. Личните й данни били установени
въз основа на представен национален паспорт със Сер. 73, № 2703625.
По
повод молбата за закрила началникът на отдел ПМЗ кв.
Овча купел, РПЦ - София, ДАБ, на основание чл. 58, ал.
10 от ЗУБ, е поискал становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ /л.
72 от делото/.
В
писмо, рег. № М-14705/14.07.2022 год. е отразено, че ДАНС не възразява да се
предостави закрила в Република България на Е.Л.И. в случай, че отговаря на
условията на ЗУБ /л. 71 от делото/.
На
29.08.2022 г. с жалбоподателката е проведено интервю в присъствие на преводач,
за което е съставен протокол рег. № УП 21293/29.08.2022 г. /л. 68 - 70 от
делото/. В началото на интервюто чужденката заявила, че потвърждава казаното
при попълване на регистрационния лист и че е омъжена за Данила Петров, род. на ***,
гражданин на Русия, с когото е заедно в България. По време на интервюто Е.И. е
заявила, че със съпруга си са напуснали
Русия на 25.02.2022 г., легално с паспорт и самолет за Турция, където прекарали
една нощ и на 26.02.2022 г. пристигнали легално с автобус в гр. Бургас,
България, а до напускането й на Русия е живяла в гр. Брянск, ул. Свобода, бл.
4, ап. 8. Посочила, че родителите й живеят в гр. Брянск, а сестра й живее в гр.
Калуга., а сестра й живее в гр. Калуга. Като причина да напусне Русия е
посочила гражданската й позиция, против военната операция, поради което, когато
започва войната между Русия и Украйна на 24.02.2022 г., е решила да замине.
Втората причина е свързана с нейния съпруг, Данила Петров, тъй като на
територията на Русия същият е годен за призоваване в армията и за него
съществува голям риск да бъде изпратен на война. Друга причина е, че е
регистрирана в гр. Брянск, който се намира близо да границата с Украйна и вече
няколко пъти област Брянск е била обстрелвана и бомбардирана, което заплашва
нейната безопасност. Твърди, че не е членувала в политическа партия и не е
гласувала на избори. Публикувала е позицията си срещу войната в социалните
мрежи след напускането на страната. Заявява, че не харесва воденето на война срещу братски народ и
натиска спрямо населението, и гоненията на хората, които изказват
противоположно мнение, както и че на територията на Русия всеки, който изказва
открито несъгласието си с политиката на Путин рискува да влезе в затвора.
Твърди, че не е била арестувана, задържана или съдена в Русия, както и че
спрямо нея не е имало физическо насилие и директни заплахи. Посочва, че когато
е започнала пандемията с корона вируса, е работила в университет, където са ги
призовавали настойчиво да се ваксинират, а ако не го направят ги заплашвали с
уволнение, поради което се ваксинирала. Допълнително
е посочила, че се притеснява за безопасността на съпруга си и се страхува да не
бъде мобилизиран. Освен това,
според нея, той имал активна гражданска позиция, ходил е на митинги против
властта и на изборите е гласувал против Путин, поради която за тях двамата е
опасно да се намират на територията на Русия.
След
проведеното интервю е изразено становище от главен експерт в отдел ПМЗ кв. Овча
купел, РПЦ - София, ДАБ, за отказ за
предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут по молбата на Е.Л.И. с
рег. № УП 21293/07.10.2022 г. /л. 41 от делото/.
С
цел изясняване на фактите от значение за произнасяне по молбата на И., била
изготвена Справка вх.№ МД-836/20.12.2022г.
относно общото положение в Русия, актуалната политическа и икономическа
обстановка, спазване на човешките права, рискови групи, отношение към ЛГБТИ
общността /л. 31 – 40 от делото/.
В
резултат на проведеното административно производство било издадено оспореното
Решение № 3344/15.02.2023 г. на заместник- председателя на Държавна агенция за
бежанците при Министерския съвет /л. 19 от делото/, с което е ОТКАЗАНО
предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Е.Л.И..
Административният
орган е приел, че от доказателствата по преписката не се откриват основания, от
които да се направи еднозначно заключение, че в конкретния случай е налице
преследване по някое от визираните в ЗУБ основния по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Посочено
е, че обстоятелството, че молителката не споделя официалната политика на Русия
по отношение на Украйна не обуславят нуждата от предоставяне на статут на
бежанец, тъй като е видно, че в Русия кандидатката, по никакъв начин, не е
развивала каквато и да е дейност, насочена срещу официалните власти, не е
участвала в протестни митинги и не е изразявала своето мнение. Административният
орган е достигнал до извода, че чужденката не обосновава опасения от
преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ: раса, религия,
националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение
или убеждение. В решението е прието, че по отношение на И. не се установява да
е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ, както и риск
от бъдещо такова. Посочено е, че по отношение на чужденката в Русия не е налице
„преследване“ по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, тъй като в конкретния случай,
не се установява, заявените твърдения и притеснения за живота и сигурността на
руската гражданка в страната й на произход да са относими към признаване на
качеството й на бежанец и предоставяне на закрила, като такава по смисъла на
чл. 8 от ЗУБ. Административният орган е приел, че предвид установената
фактическа обстановка не се налага извода, че за руската гражданка са налице и
предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 и 2 от
ЗУБ. Според административния орган, изложената фактическа обстановка не дава
основания да се приеме, че тя е била принудена да отпътува от родината си
поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или
екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание.
Срещу нея не са били предприети такива действия, нито от официалните власти,
нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да
контролира. Напуснала е страната си легално - с валиден паспорт, въз основа на
който е пребивавала в Република България. Административният орган е
посочил, че съобразно установената фактическа обстановка и представената
справка относно общото положение в Русия, не може да се направи извод за
наличието на въоръжен конфликт на нейна територия, поради което не може да се
приеме, че чужденката би била изправена пред
реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на
хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В решението е отразено също
така, че молителката не е посочила член от семейството й да има предоставена
международна закрила в Република България, затова за нея не са налице предпоставки за предоставяне на статут по чл.
8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. Прието е, че посочените от руската гражданка
лични мотиви за желанието й да живее в Република България, не могат да бъдат
оценени като хуманитарни с оглед предоставянето на статут по чл. 9, ал. 8 от
ЗУБ.
По
отношение на твърденията на жалбоподателката, че се страхувала за живота на
съпруга си ако той бъде задължен да отслужи редовната си военна служба, административният
орган е посочил, че същите са неотносими за признаването й на лице, нуждаещо се
от международна закрила, тъй като тези факти касаят единствено нейния съпруг.
Като неотносими към бежанската история са определени и твърденията й, че в
Русия е била принуждавана да се ваксинира.
Решение
№ 3344/15.02.2023 г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците
при Министерския съвет /ДАБ – МС/, е съобщено на жалбоподателката на 22.02.2023
г., като тя е бил запозната със съдържанието му на език, разбираем за нея. Недоволна от постановения отказ Е.Л.И. го обжалвала пред Административен съд – София
град с жалба вх. № 9501/08.03.2023 г., във връзка с която е образувано
настоящото съдебно производство.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 84, ал. 3 от ЗУБ, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните
съображения:
Оспореното в
настоящото съдебно производство Решение №
3344/15.02.2023 г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците
при Министерския съвет е издадено от орган, разполагащ с
материална компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗУБ, председателят
на Държавна агенция за бежанците при МС има законоустановено правомощие да
отказва международна закрила в Република България. Със Заповед №
03-15/03.05.2022 г. /л. 28 от делото/ са делегирани правомощията по чл. 48, ал.
1, т. 1 от ЗУБ на зам. председателя на Държавна агенция за бежанците, който е
издател на оспорения административен акт.
Административният акт отговаря и
на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се
сочат както фактически, така и правни основания за издаването му.
Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на
чужденката не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут,
като задълбочено е обсъдил, както изложените от жалбоподателката данни в
бежанската й история, така и обстановката в страната й на произход.
Обективираните в решението фактически съображения имат подробна мотивировка,
ясни и кореспондиращи са на приложимите правни норми и дават възможност на
чужденката да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за
да постанови решението, с което й се отказва предоставяне на исканата
международна закрила.
Съдът не констатира при издаване
на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
В хода на производството по общия
ред с чужденката е проведено интервю, за което е съставен протокол, като
интервюто е проведено посредством преводач, на език, посочен от търсещата
закрила като разбираем и владян от нея. За осъществяването му жалбоподателката
е дала своето съгласие и изрично е посочила, че не съществуват пречки от
здравословен или психичен характер, които да пречат на провеждането му. От
протокола, обективиращ резултатите от интервюто, се установява предоставянето
на пълни процесуални гаранции от страна на ответният орган за това заявителят
да обоснове бежанската си история и да ангажира доказателства. В този смисъл не
е допуснато нарушение на чл. 35 от АПК и съдът намира, че са спазени всички
изисквания към провеждането на интервюто, регламентирани в чл. 63а от ЗУБ.
Спазено е изискването на чл. 58,
ал. 10 от ЗУБ (изм. ДВ бр. 89 от 2020 г.), като в случая от страна на ответника
е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателката за
предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на
органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут,
при наличие на предпоставките за това.
Видно от данните по преписката,
както и от съдържанието на процесното решение, не се установява
административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската
история, свързан с личното положение на молителката. Същите са подробно
анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват
наличие на предприето по отношение на жалбоподателката преследване по смисъла
на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ в страната й по произход Русия. Административният орган
е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за международна закрила
да извърши всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти,
декларации или документи, свързани с личното положение на молителката и с
държавата й по произход, което сочи, че няма допуснато съществено процесуално
нарушение на плоскостта на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ.
При извършената проверка относно
материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира, че същият е съставен в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на ЗУБ,
по следните съображения:
Правното
основание за постановения акт е разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗУБ, според
която в срок до 6 месеца от образуване на производството за предоставяне на
международна закрила председателят на Държавната агенция за бежанците взема
решение, с което: 1. предоставя статут на бежанец; 2. отказва статут на
бежанец; 3. предоставя хуманитарен статут; 4. отказва хуманитарен статут.
Правилен е
изводът на административния орган, че по отношение на чужденката не са налице
законоустановените предпоставки за предоставяне на международна закрила. В
нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на
чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се
намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или
не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по
причини, че от една страна основателно се опасява от преследване, а от друга
страна - това преследване да е поради някое от алтернативно изброените
характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо
мнение или принадлежност към определена социална група. По дефиницията на чл.
8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или
съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека,
достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, което не се установява в
конкретния случай. В случая от събраните по делото доказателства не се
установява спрямо жалбоподателката да са налице основателни опасения от
преследване в държавата й по произход, а от друга, това преследване да е по
причина на нейната раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група.
В хода на административното
производство и в рамките на съдебното дирене не се установиха факти, които да
обуславят необходимостта от предоставяне на бежански статут на чуждата
гражданка. Тя не е направила обосновани твърдения за осъществено спрямо нея преследване
от страна на държавата, от партии или организации, които контролират държавата
или значителна част от нейната територия, или от недържавни субекти,
включително международни организации, като същите не могат или не искат да
предоставят закрила срещу преследване, като по този начин не е аргументирала
наличието на основателни опасения от преследване по изброените в чл. 8, ал. 1
от ЗУБ причини, поради което не са налице субективния и обективния елемент за
прилагане на цитираната правна норма. Статут на бежанец се предоставя
единствено на лично основание, при наличие на преследване по някоя от
хипотезите на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, които условия в конкретния случай не са
изпълнени. Заявените от Е.Л.И. причини да потърси международна закрила, а
именно - че не споделя официалната политика на Русия по отношение на Украйна,
не обуславят нуждата от предоставяне на статут на бежанец, тъй като е видно, че
в Русия кандидатката, по никакъв начин, не е развивала каквато и да е дейност
насочена срещу официалните власти, не е участвала в протестни митинги и не е
изразявала своето мнение. В интервюто си тя изрично посочва, че не е имала
лични проблеми свързани с етническата и религиозната си принадлежност. Твърди,
че не е била арестувана, съдена или осъждана. Твърди, че не е имала проблеми с
официалните власти в Русия и не е членувала в политическа партия. Декларира, че
не й е оказвано насилие в държавата й по произход и не е получавала лични
заплахи. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от
преследване също не се установяват.
Не са налице и основания за
приложение на принципа за бежанец sur place, във връзка с разпоредбата на чл.
8, ал. 6 от ЗУБ. По отношение на жалбоподателката не са налице опасения от
преследване поради събития, които са настъпили след нейното напускане на
страната по произход, които събития да обосновават предположението, че спрямо
нея ще бъде осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Освен това в
административната преписка и в съдебното производство не се събраха данни Е.И.
да е извършвала дейност след отпътуването й, която представлява израз или
продължение на убежденията й или ориентацията й, изразяване в държавата по
произход, поради които евентуално би била подложена на преследване от
официалните власти.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се
предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на
статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата
си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като: т. 1. смъртно наказание или екзекуция; т. 2. изтезание,
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; т. 3. тежки заплахи срещу
живота и личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на
въоръжен международен или вътрешен конфликт. От заявеното от Е.
И. по време на интервюто,
административният орган е направил обоснования извод, че за същата няма реална
опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 от Закона за
убежището и бежанците. Чужденката не е заявила срещу нея да е имало наказателно
преследване за престъпление, за което националният закон предвижда смъртно
наказание, или да е осъдена на смърт. Установената фактическа
обстановка не дава основание да се приеме, че тя е била принудена да напусне
Русия поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Срещу нея не са били
предприети такива действия, нито от официалните власти, нито от някоя конкретна
групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Кандидатката
изрично посочва, че не й е оказвано насилие, а събраните по преписката
доказателства не свидетелстват за риск от тежки посегателства в бъдеще. В този
смисъл правилен и обоснован е изводът на административния орган, че жалбоподателката не е била
принудена да напусне Руската федерация поради реална опасност от тежки
посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 2 от Закона за убежището и
бежанците.
Административният орган правилно
и обосновано е приел, че Е.Л.
не
обосновава наличието на риск за нейния живот или свобода в държавата й по
произход по смисъла на закона. Анализът на заявените обстоятелства показва, че
мотивите, обуславящи желанието на кандидатката да получи международна закрила,
не попадат в предметния обхват на закрила по ЗУБ, а се касае за причини от
личен характер.
Съдът намира за правилен и обоснован извода на
административния орган, че от установената в административното производство
фактическа обстановка, не се установяват и разширенията, дадени в тълкувателно
решение на Съда на Европейските общности (CEO) от 17 февруари 2009 г. по дело №
0465/07 и тълкувателно решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) ОТ 30.01.2014
г. по дело № С-285/12 по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива
2004/83/ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на
чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по
изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото
въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо
ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно
лице поради самият факт на пребиваване там, е изложено на реална опасност да
претърпи тежки и лични заплахи.
В изпратената до съда административна
преписка е приложена справка за актуалното положение в Руска Федерация с вх. №
МД-836/20.12.2022 г. на Дирекция Международна дейност" на ДАБ-МС, като в същата не се съдържа информация за наличието на военен конфликт на
територията на Руската федерация, в т.ч. и в района на Брянска област. От
горецитираната справка е видно, че на самата територия на Руската федерация не
е наличен въоръжен конфликт, по смисъла заложен в международното право. Отделно
от това, от съдържанието на справката не може да се направи извод за наличието
на безогледно насилие в Руска федерация, което да е изключително, за да
обоснове в достатъчна степен страх от преследване и индивидуализиране на заплахата
за живота на кандидата, за да са налице евентуално предпоставките за
предоставяне на хуманитарен статут Не се установява спрямо заявителката да са
налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание
присъствието си на територията на държавата си по произход, тя би била
изправена пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за
предоставяне на хуманитарен статут. С оглед на изложеното и констатираната
липса на личен елемент за търсената международна закрила е обоснован изводът,
че за чуждата гражданка не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от
ЗУБ.
В административната преписка и по
делото се установява, че липсват предпоставки по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от
ЗУБ, тъй като жалбоподателката не е заявила и не е представила доказателства в
тази насока, че член на семейството й има предоставен статут на бежанец или
хуманитарен статут в Република България. Посочените от чужденката лични мотиви
за желанието й да живее в България, не могат да бъдат оценени като хуманитарни
с оглед предоставянето на статут по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ.
С оглед установеното в
административното производството и по делото, следва да се направи извода, че
не са налице основания за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен
статут на Е.Л.И..
Предвид
изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и процесуалните
правила, в съответствие със закона и неговата цел, поради което е законосъобразен
и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Воден от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Адм.
съд - гр. Бургас, ХХ състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на жалба от Е.Л.И., гражданка на Руската Федерация, род. на *** г., ЛНЧ
*********, притежаваща регистрационна карта № *********, издадена от Държавна
агенция за бежанците при Министерския съвет, с настоящ адрес:***, к.к. Слънчев
бряг, к-с „Емералд Парадайз“ ет. 2, ап. 10 В, чрез адвокат Ц.М. – БАК, против
Решение № 3344/15.02.2023 г. на заместник-председателя на Държавна агенция за
бежанците при Министерския съвет /ДАБ – МС/, с което й е ОТКАЗАНО предоставяне
на статут на бежанец и хуманитарен статут.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ: