№
гр. Кърджали, 14.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Павлина Петрова и в присъствието на прокурор Георгиева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки КАНД
№66 по описа на КАС за
2020 г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.
208 и сл. от АПК.
Образувано е
по касационна жалба от „П.-95-Ю.Н.“ ЕООД, ***, ЕИК ***, срещу Решение №86/11.03.2020 г. по анд №46/2020 г. по описа на Районен съд-Кърджали. Касаторът намира
оспореното решение за незаконосъобразно.
Твърди, че не е извършил вмененото му нарушение на чл.61, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ. В тази връзка сочи, че лицето Х. е извършвал работа по силата на
сключения с него граждански договор, и не е предоставял работна сила по трудово
правоотношение. По тези съображения счита, че не е налице хипотезата на чл.61,
ал.1 КТ, изискваща наличието на трудови правоотношения. Иска отмяна на оспореното решение,
както и на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по касация – Директор
на Дирекция „Инспекция по труда“ Кърджали, чрез пълномощник,
намира жалбата за неоснователна.
Твърди, че не са налице сочените в жалбата основания за отмяна на
оспореното решение, като намира изводите на съда за
правилни и обосновани.
Счита, че в случая са установени всички признаци на допуснато
от работодателя нарушение на чл.61,
ал.1, вр. с чл.1, ал.2 КТ. По горните съображения
иска оспореното решение да се
остави в сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура,
гр.Кърджали дава
заключение за законосъобразност на оспореното решение. Намира за правилни изводите на съда
за трудовоправния характер на установените
в случая правоотношения.
Административният съд,
след като извърши проверка
на обжалваното решение, във връзка със заявените
в жалбите касационни основания,
констатира следното:
Касационната жалба е допустима
– постъпила е в срок, и е подадена от надлежно
легитимирано лице - страна по анд №46/2020 г. по описа на РС-Кърджали, а по същество е неоснователна.
С обжалваното решение, районният съд
е потвърдил Наказателно постановление № 09-002334 от 06.01.2020 г., издадено
от директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на „П. 95-Ю.Н.”
ЕООД, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
1 500 лв., за нарушение на чл.61, ал.1 вр. чл.1,
ал.2 от КТ.
За да постанови решението
си,
районният съд е приел за
безспорно установено от събраните по
делото доказателства, че на 13.11.2019
г., в обект на контрол „Ремонт на покрив и вътрешни помещения ***“, с
изпълнител „П. 95-Ю.Н.” ЕООД, ***, лицето П. Х. е е сваляло вата от вътрешната
част на сградата. Според подписаната от лицето декларация, последното работело в обекта с работно време от
8.00 до 17.00 часа; с почивен ден
- неделя и с трудово възнаграждение в размер на *** лв., без
сключен трудов договор. Впоследствие,
при проверката по документи,
в Д“ИТ“ Кърджали
бил представен граждански договор №***/***
г., сключен между П. М. Х., като изпълнител и
„П. 95-Ю.Н.” ЕООД, като възложител. Според договора, изпълнителят приел, в срок
до 20.11.2019 г., да боядиса 100 кв.м. от фасадата на сграда, намираща се в ***,
при възнаграждение от *** лв. за 1 кв.м., или общо *** лв. Освен това, на
проверяващите била представена и Книга за инструктаж по безопасност и здраве
при работа, видно от която Х. е инструктиран ежедневно всеки работен ден от 11.11.2019 г. до 15.11.2019 г., както и на 18.11.2019 г. и
19.11.2019 г., като липсвал ежедневен инструктаж в почивните дни 16.11.2019 г.
и 17.11.2019 г. При тези факти, съдът приел, че Х. е осъществявал
трудова дейност в обекта, изпълняван от дружеството,
поради което е налице трудово правоотношение, регулирано от разпоредбите на КТ. При извършената служебна проверка,
не констатирал допуснати, в хода на административнонаказателното производство,
нарушения на процесуалните правила или материалния
закон, които да съставляват основание за отмяна
на наказателното постановление. Приел е, че АУАН и обжалваното наказателно
постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен
орган, с необходимите
реквизити по чл.42 и чл.57
от ЗАНН.
Нарушението било описано с всички относими към конкретния състав признаци, с посочване
на времето, мястото
и обстоятелствата, при които е било извършено, доказателствата, които го подкрепят,
като са изложени и съображения за липса на предпоставките по чл.28 от ЗАНН. По
отношение на изложените в жалбата доводи за липса на нарушение по чл.61, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, съдът е посочил, че изводът за
извършването на горното нарушение следва от съвкупния анализ на всички приети
по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. показанията на свидетелите Ю.,
А. и И., които са установили на място П. Х. да полага труд за жалбоподателя. Не
следвало друго и от представения Граждански договор № ***/*** г., по силата на
който изпълнителят Х. е следвало да боядиса 100 кв.м. фасада на сграда. В хода
на проверката обаче, П. Х. не е извършвал дейност боядисване на фасада, каквато
е описана в договора. По горните съображения съдът
стигнал до извода, че отношението между жалбоподателя и лицето П. Х.
съдържа основните елементи на трудовоправно отношение
като: място на работа, характер на работата, трудово възнаграждение,
продължителност на работния ден и седмица, поради което описаното нарушение е
доказано и законосъобразно била ангажирана и административнонаказателната отговорност на дружеството.
Изводите на въззивния съд за съставомерност
на деянието и доказаност на нарушението са правилни и
се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Правилен е и изводът на районния
съд, че в конкретната хипотеза лицето е престирало
работната си сила и правоотношенията между страните са трудови, поради което приложими
за тях са
разпоредбите на КТ.
В настоящия случай административнонаказателната отговорност
на дружеството е ангажирана за това, че при извършена проверка по спазване на
трудовото законодателство и
условията за безопасност и здраве по работни места
се установило, че в обект, изпълняван от касатора, лицето П. Х., е
сваляло вата от вътрешната част на сграда, ремонтирана от касатора.
По делото е приложена и декларация, подписана от Х., в която последния декларирал, че работи в обекта
от 01.09.2019г., като ***, с работно време от
8.00 до 17.00 часа, почивен ден
- неделя,
с 1 час почивка в работния ден и възнаграждение, в
размер на ***
лв., без сключен трудов договор, и без да е получил граждански договор. Според
представения Граждански договор №***/*** г., сключен между П. М. Х. - изпълнител и „П. 95-Ю.Н.” ЕООД –
възложител, в срок до 20.11.2019 г. изпълнителят следвало да боядиса 100 кв.м.
фасада на сграда, намираща се в ***, при възнаграждение от 4 лв. за 1 кв.м.,
или общо 400 лв. По делото е налична и Книга за инструктаж по безопасност и
здраве при работа, видно от която Х. е инструктиран ежедневно, всеки работен
ден от 11.11.2019 г. до 15.11.2019 г., както и на
18.11.2019 г. и 19.11.2019г. Контролиращите приели, че правоотношенията,
оформени като граждански, всъщност са трудовоправни и дружеството е нарушило чл.61, ал.1
вр. с чл.1,
ал.2 КТ,
тъй като не е сключило
трудов договор с лицето, преди да постъпи на работа.
При
тези факти съдът намира, че правилно
констатираното деяние е било квалифицирано като нарушение на чл.61, ал.1 вр.
с чл.1, ал.2
КТ, т.к.
в случая безспорно
е установено, че П. Х.
е престирал работна
сила, което определя възникналото
правоотношение като трудово.
С
разпоредбите на чл.61,
ал.1, във вр. с чл.1,
ал.2 КТ,
е предвидено отношенията
при предоставянето на работна сила
да се уреждат
само като трудови правоотношения, а трудовият договор
да се сключи
между работника и работодателя, преди постъпването на
работа. В чл. 66, ал.1
от КТ са посочени задължителните реквизити на трудовият
договор - място на работа,
длъжността и
характера на работата, датата на сключването му и началото на
неговото изпълнение,
трудово възнаграждение и продължителността
на работния ден. В тази
връзка следва да се отбележи,
че характерно за трудовото
правоотношение е
предоставянето на работна сила за
изпълнение на определена работа, при определено заплащане, работно време и др., а предмет на гражданския договор е постигане на конкретен трудов
резултат, също свързан с полагане
на труд, но при пълна самостоятелност,
до получаването на крайния продукт, предмет на този облигационен
договор. Такава самостоятелност в случая
не е налице, още повече, че лицето, заедно с други работници е извършвало дейност по сваляне на вата от вътрешната част на
сграда, която дейност е различна от уговореното в гражданския договор -
боядисване на фасада.
В
случая,
от констатираното при проверката и попълнената от работника декларация
по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ,
се установява, че са били налице основните елементи на трудовото
правоотношение. Налице е установено работно място, работно време, почивни дни, почивка по време на работа,
както и уговорено възнаграждение, характеризиращи правоотношенията като трудови. В тази връзка, неоснователни са и
твърденията на касатора, че не е извършил нарушението,
за което е бил санкциониран.
При
така установеното съдът намира, че оспореното
въззивно решение е постановено в съответствие с приложимия материален закон, за което настоящата
инстанция следи и служебно, по силата на чл.218, ал.2
от АПК. Същото е и валидно и допустимо, поради което и въз основа
на изложеното по-горе,
ще следва да се
остави в сила.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №86/11.03.2020 г. по анд №46/2020 г. по описа на Районен съд-Кърджали.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.