Определение по дело №2458/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260503
Дата: 11 ноември 2020 г.
Съдия: Радостина Ангелова Стефанова
Дело: 20205300502458
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е    260503

 

                               гр.Пловдив, 11.11. 2020 г.

 

                                   В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – V с.,  в закритото заседание на единадесети ноември  през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                    Председател : Светлана Изева   

                           Членове  : Радостина Стефанова    

                                                                  Силвия Алексова

 

Като разгледа докладваното от съдия Радостина Стефанова 

Възз.ч.гр.д. № 2458 /2020г.

И за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на 274 във вр. с чл.413 ал.2 пр.2 и  411 ал.2 т.3  от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК-*********, чрез  адв. В.Г., против Разпореждане № 265175/03.09.2020г., с което е отхвърлено подаденото от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК-*********, с пълномощник адв. В.Г., против С.А.П., ЕГН –**********, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 101, 94 лв. – обезщетение за неизпълнение на сключени между тях договори с клиентски № 15785776001 от дата 24.02.2017г., за което е издадена фактура № **********/22.10.2017г. за периода 22.09.2017г. – 21.10.2017г. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което съдът да се произнесе по същество за издаването на  заповед по чл.410 от ГПК за тези суми, претендирани със заявлението.

ПдОС – V  възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и подлежи на разглеждане.

Районният съд, за да отхвърли заявлението излага съображения, че в договора страните са уговорили неустойката по правоотношенията в размер на оставащите до края на срока на договора месечни абонаменти, но не повече от трикратния им размер. Неустойката всъщност е равна на цената на самата услуга за оставащият период от договора, като по този начин позволява на доставчика да получи цената, независимо от това, че след прекратяването не предоставя услугата. Въпреки ограничаването, клаузата е неравноправна, защото не държи сметка за обема на неизпълнението на потребителя относно оставащия срок на договора и евентуалните вреди на търговеца от това неизпълнение. Независимо дали правоотношението се прекрати на първия месец или 3 месеца преди края му, дължимото обезщетение е едно и също, въпреки че неизпълнението е различно. Реално, колкото е по-малко неизпълнението, толкова по-голяма е неустойката, която потребителят трябва за плати. Предвид на това, Районният съд налага извод, че е налице обоснована вероятност това искане да се основава на неравноправна клауза, с която се задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение- чл. 143, т. 5 ЗЗП /в редакция преди изменението с ДВ бр. 100 от 2019г./. Посочва, че е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и заявлението следва да се отхвърли изцяло.

С частната жалба на „ЮБЦ“ ЕООД се възразява срещу направените правни изводи, тъй като в конкретния случай от съдържанието на представения по заповедното дело Договор за мобилни услуги с клиентски № 15785776001 от дата 24.02.2017г. е в унисон с новите правила за изчисление на неустойките за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти. Спазени са препоръчаните  условия на КЗП за изчисляване на неустойките. 

Окръжен съд - Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че частната жалба е  основателна.

Заповедното производство е образувано по заявление на „ЮБЦ“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника С.А.П. за сумата от 101,94 лв., съставляваща обезщетение за неизпълнение на договор.  Посочено е, че абонатът не е изпълнил задължението си да заплати в срок издадените му фактури за потребените от него услуги, което е обусловило правото на мобилния оператор да прекрати предсрочно описаните договори и да претендира неустойка от трикратния размер  за месечните такси за всяка абонаментна услуга съответно в размери на 71,97 лв. за услуга VIVACOM Smart M / 3х23,99 лв./, 5,97 лв. за допълнителна услуга Удвоени МВ на максимална скорост VIVACOM Smart /3х1,99 лв./ и 24 лв. за допълнителна услуга + Неограничени минути / 3 х 8,00лв./. Въззивната инстанция намира, че тази клауза за определяне размера на договорната неустойка между страните не може да се квалифицира като неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗД. Целта на тази договорната неустойка е компенсация на евентуалните вреди за изправната страна при предсрочно прекратяване на договора. В случая операторът би получил стойността на уговорените такси за целия период на действие на договора и предсрочното му прекратяване го лишава от този предвидим приход. Поради това не може да се приеме, че уговореното обезщетение е прекомерно, тъй като същото е ограничено до края на срока на договора, но не повече от  три месечни такси. Налага се извод, че уговорената неустойка има компенсаторен характер и има обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и същата не е прекомерна с оглед защитимия интерес на кредитора – очакваната към момента на сключване на договора печалба. Ето защо, изводите на заповедния съд, че посочената клауза е неравноправна, са преждевременни и на този етап от производството необосновани. При евентуално възражение на длъжника, страните ще имат възможност в едно състезателно производство да доказват тезата си относно евентуалната преценка за неравноправност на неустоечната клауза в договора. 

Обжалваното разпореждане ще бъде отменено и вместо него ще се постанови връщане на делото на ПдРС със задължителни указания за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по компетентност. За пълнота на изложението се посочва, че в тази насока по аналогичен казус е налична и съдебна практика - Определение № 260320/20.10.2020г. на Окръжен съд – Пловдив, VI гр.с. по ч.възз.гр.д.№ 2366/2020г.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд –  V възз. гр.с.

 

              О П  Р Е Д  Е Л И :

 

Отменя Разпореждане № 265175/03.09.2020г., с което е отхвърлено подаденото от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК-*********, с пълномощник адв. В.Г., против С.А.П., ЕГН –**********, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 101, 94 лв. – обезщетение за неизпълнение на сключени между тях договори с клиентски № 15785776001 от дата 24.02.2017г., за което е издадена фактура № **********/22.10.2017г. за периода 22.09.2017г. – 21.10.2017г.  

Връща делото на Районен съд –Пловдив за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

 

         Определението  е  окончателно.

 

                                     Председател :

                                                                 Членове :