Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
16.03.2021 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен
съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
24.02.2021 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В закрито заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ АЙГЮЛ ШЕФКИ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха
Халил |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Димитрина Делчева
от Окръжна прокуратура
- Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак.
Дело |
номер |
2 |
по
описа
за |
2021 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63,
ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН,
във връзка с чл.208 и следв. от
АПК.
Образувано е по
касационна жалба от
директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район”/БД ИБР/ - град Пловдив, подадена чрез упълномощен процесуален
представител – старши юрисконсулт Н. Г., против Решение №168 от 17.11.2020 год., постановено по АНД
№200/2020 год.
по описа на Районен
съд – Момчилград, с което е отменено наказателно
постановление №208 от 10.12.2019 год., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”/БД „ИБР”/ - град
Пловдив.
Касаторът твърди в жалбата, че безспорно са установени извършеното деяние и
нарушителят, като описва установената фактическа обстановка и доказателствата,
които я подкрепят.
Счита, че с оглед на събраните писмени
доказателства и свидетелските показания, Pайонен съд - Момчилград е постановил
решение, което е неправилно, немотивирано и противоречащо на закона. В жалбата
касаторът описва фактите, установени със свидетелските показания и
констатациите, направени от тях, като сочи, че с оглед на
тези констатации, съдът приел, че при издаването на АУАН и на НП, в
административнонаказателното производство било допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, а именно - липсвала дата на нарушението и че в АУАН и
в НП административнонаказващият орган се ограничил да опише действията на
длъжностните лица, които извършили проверката, посочено било на коя дата е
извършена проверката, посочено било извършеното деяние по чл.46, ал.1, т.4, вр.
с чл.200, ал.1, т.23 от Закона за водите, но не била посочена датата на
извършване на нарушението и при това положение за жалбодателя оставало неясно,
на коя дата евентуално е извършил вмененото му административно нарушение.
Касаторът счита, че така изложените съображения на първоинстанционния съд са
напълно неоснователни и неправилни, като сочи, че в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление е описано, че на
датата на извършването на проверката, багерът работи и е със спусната кофа в
реката, като счита, че безспорно е установено по делото, че на 19.08.2019 год.,
„Устра Бетон” ООД е извършило конкретното деяние, като не е притежавало
разрешително по смисъла на Закона за водите, за изземване на наносни отложения
от воден обект, като това се доказвало и от присъствието на управителя на
дружеството, който не е отрекъл извършваната от дружеството дейност. Сочи, че и в акта, и в НП, изрично е записано, че административното нарушение,
извършено от жалбоподателя, се изразява в извършване на нерегламентиран добив
на наносни отложения от коритото на река ***, като счита, че при извършваната
проверка и при ангажирането на административнонаказателната отговорност, по
никакъв начин не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Счита, че фактическите
обстоятелства, свързани с процесния казус, констатирани към момента на
проверката, по безспорен начин установяват нарушение на разпоредбата на чл.46,
ал.1, т.4 от Закона за водите, за което, съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1,
т.23 от Закона за водите, е предвидена и съответната санкция, като сочи, че именно
санкцията е средството за постигане на целите да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани, а освен това, наложената
санкция била в минимален размер. Сочи също, че с оглед изложеното, процесното
нарушение се изразява в неспазване на законоустановените правила за изпълнение
на дадено административно задължение, а именно - да не се предприемат действия
по подаването на необходимите документи в БД „ИБР” за издаване на разрешително
и че е налице нарушение на законово задължение, за неизпълнен ангажимент към
държавата и за това, с оглед ефективното упражняване на контрол относно
ползването на повърхностен воден обект с цел изземване на наносни отложения, за
извършеното нарушение следва да се наложи съответната санкция и/или глоба. Твърди, че при спазване на изискванията на чл.42 от ЗАНН, органът издал
акта, е постигнал пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да
нарушава правото на защита на жалбоподателя и че при съставяне на акта за
констатиране на нарушението и при издаване на наказателното постановление не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, посочени в чл.36 - чл.46 и чл.52-
чл.58 от ЗАНН. Сочи, че атакуваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
в съответствие с изискванията на ЗАНН и въз основа на акт за установяване на
административно нарушение, изготвен от компетентно за това лице и съдържащ
изискуемите от закона реквизити, като твърди, че в акта за установяване на
административното нарушение точно е описано нарушението, което се твърди, че е
извършено от жалбоподателя, с всички индивидуализиращи го белези, констатираното
от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано,
като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на
нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби,
нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се
ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя, посочени са
всички необходими елементи, които определят и индивидуализират
административното нарушение, вменено във вина на нарушителя. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
при извършена проверка от контролните органи на 19.08.2019 год., жалбоподателят
не е притежавал разрешително за ползване на повърхностен воден обект, каквото
се изисква съгласно Закона за водите и че нарушението се установява по
категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Счита
също, че показанията на актосъставителя и свидетелите са последователни, пълни,
логични и непротиворечиви и съдът няма основание да се съмнява в тях, като тези
показания кореспондирали изцяло с приложените по делото писмени доказателства и
установяват фактическа обстановка такава, каквато е описана в АУАН и че в
самият констативен протокол и в акта е записано, че по време на проверката се
извършва добивна дейност от дружеството. Счита, предвид
това, че Pойонен съд - Момчилград е постановил решение, което изцяло
противоречи на материалния закон, като отвово сочи, че на конкретната дата е
извършена проверка и е констатирано, че се извършват нерегламентирани действия
по Закона за водите и че датата на проверката е именно датата на извършване на
нарушението.
На следващо място в жалбата се развиват доводи, че административно-наказателните
разпоредби в ЗВ са обективирани в чл.200 от същия закон, при което, след
установяване на административно нарушение, следва да се наложи и
административно наказание от административнонаказващия орган и че в случая е
видно, че се касае за образувано административнонаказателно производство за
извършено нарушение на конкретна разпоредба на ЗВ, както и че се касае за
деяние, което не само, че застрашава, но и уврежда обществените отношения,
свързани с опазване на околната среда и чистотата на повърхностните води, в
случая - на река ***. Сочи, че всяко действие на правните субекти, извън
ползването на води на правно основание - издадено разрешително по реда на
Закона за водите, представлява резултатно деяние, запълващо състава на
административното нарушение и че се касае за извършено нарушение, изразяващо се
в извършване на добив на наносни отложения от границата на речното корито на река
***, без разрешително за ползване на воден обект, както и че с тази дейност се
нарушава естественото състояние на коритото на реката, което определя и
по-високата степен на обществена опасност на нарушението. Касаторът твърди, че всички тези обстоятелства по никакъв начин не са
обсъдени в постановеното решение на първоинстанционния съд, а НП е отменено без
никакви правилно изложени съображения. Отново сочи, че с извършеното нарушение
се засягат обществените отношения по опазване на повърхностните води като важен
природен ресурс и че ЗВ има за цел да осигури интегрирано управление на водите
в интерес на обществото и за опазване здравето на населението, както и че нарушението
е формално по своя характер, доколкото не се изисква настъпване на вредни
последици и че в конкретния случай се изразява в бездействие, като то накърнява
обществените отношения, свързани с интегрирано управление на водите в интерес
на обществото и опазване здравето на населението, както и че с налагането на
имуществена санкция и глоба се постигат целите на ЗВ. Не на
последно място, касаторът счита че следва да се посочи, че наложеното в случая
административно наказание не е самоцелно, обсъдено е в наказателното
постановление, което обстоятелство не следвало да се омаловажава. Предвид
изложеножо, с жалбата касаторът моли настоящата инстанция да отмени Решение
№168 от 17.11.2020 год., постановено по АНД №200/2020 год. по описа на Районен
съд - Момчилград, като неправилно, постановено в противоречие на закона и да постанови
друго, с което да потвърди наказателно постановление № 208 от 10.12.2019 год.,
издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”/БД „ИБР”/
- Пловдив.
Редовно призован за съдебното заседание, касаторът - директор на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район”/БД ИБР/ - град Пловдив, не се явява и не се
представлява. В деня на съдебното заседание, по електронна поща, е постъпило
писмено становище от процесуалния представител на касатора - старши юрисконсулт
Н. Г., в което заявява, че поддържа изцяло касационната жалба и развива доводи
и съображения, идентични с тези, изложени в самата жалба.
Ответникът по касация
– „Устра Бетон” ООД *** с ЕИК ***, редовно призован за съдебното заседание, се представлява от редовно упълномощения
си процесуален представител - адв.Т.Б. от АК-***, която оспорва
касационната жалба като неоснователна, като счита, че релевираните
в касационната жалба оплаквания за порочност на това решение са неоснователни, а решението
на Районен съд – Момчилград намира за
правилно. Сочи, че за да отмени процесното НП,
първоинстанционният съд е приел, че в НП не е посочена дата на извършване на
нарушението, което е съществено процесуално нарушение, както и че не е
установено, на коя дата, с чия механизация, като марка, номер и водач и от кого
е извършено нарушението. Моли съда да приеме, че тези изводи са правилни и съответстват, както
на закона, така и на ангажираните по делото доказателства. Счита, че оплакванията
в касационната жалба не само че по никакъв не ги разколебават, а нещо
повече -
от една страна, в жалбата не се съдържали никакви
конкретни оплаквания – в какво точно се състои тази порочност на решението,
а от
друга страна, в същата се съдържали взаимно
изключващи се и дори противоречиви твърдения. В тази
връзка сочи
само едно -
на стр.4 от жалбата,
в два абзаца, втори и четвърти, се твърдяло веднъж, че
нарушението е резултатно и веднага след това, че същото
нарушение е формално по своята характер и било очевидно, че и
касаторът не бил
наясно, за какво нарушение точно в случая иде реч. Сочи, че нарушението,
за което е ангажирана отговорността на „Устра
Бетон” ООД *** в процесното НП е по чл.46, ал.1, т.4 от Закона за водите/ЗВ/
и се състои в изземване, не на какви да е, а на наносни отложения, от водни
обекти с механизация, без разрешително и че в т.89 от ДР на
ЗВ се съдържало
легално определение на „наносни
отложения”,
които,
освен всичко друго, в това определение се сочело, че трябва да
имат определена едрина над 0.1 мм. Излага и довод, в
тази връзка, че при разпита на актосъставителя Н. Д. пред Районен съд – Момчилград, тя заявила
съвсем ясно: „Не мога да кажа, този инертен материал, дали представлява наносно
отложение”,
нито
могла
да посочи неговата едрина, като казала: „Не мога да
кажа дали е по-едър или по-ситен, нито дали това е наносно отложение”. Сочи също, че отделно
от това, наистина по делото нямало категорични
доказателства за субекта на нарушението, в частност, че този субект е именно „Устра
Бетон” ООД *** Твърди, че административно наказващият орган не е проявил
никаква процесуална активност, а негова била тежестта на
доказване за установяване на данни за собствеността на механизацията, която са
открили, за служителите и тяхната месторабота, които са били там на място и
дали изобщо става въпрос за служители на „Устра Бетон” ООД *** и за механизация
на „Устра Бетон” ООД *** Счита, че само факта, че е разкрит
участък за изземване и са оформени купчини от пясък, не означавало,
че тези действия са извършени от наказаното дружество. Моли
настоящата инстанция да постанови решение, с което да остави
в сила оспореното решение на Районен съд – Момчилград,
като законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали счита, че
касационната жалба е основателна, като сочи, че Районен съд
– Момчилград, след като в обжалваното решение е открил всички факти, установени
по делото и относими към съответното нарушение, е стигнал до неправилни изводи,
че в хода на административно-наказателното производство е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса
или неяснота на датата на извършване на административното нарушение. Този извод намира за необоснован и неправилен, тъй като в АУАН и в
НП било посочено, без да е налице
неяснота и двусмислие, кога е извършено административното нарушение, поради
което намира, че липсва допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. С оглед на тези съображения счита, че са налице основания,
обжалваното решение да бъде отменено, а процесното НП да бъде
потвърдено.
Кърджалийският административен съд, в настоящия
съдебен състав, като
извърши проверка на атакуваното решение и прецени
допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея
касационни основания, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е
процесуално допустима.
Релевираното от
касатора касационно основание всъщност е нарушение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по
същество,
касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение
№168 от 17.11.2020 год.,
постановено по АНД №200/2020 год.,
Момчилградският районен съд е отменил наказателно
постановление №208 от 10.12.2019 год., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”/БД „ИБР”/ - град
Пловдив,
с което,
на „Устра Бетон” ООД *** с ЕИК
***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано, заедно и поотделно,
от управителите му Ж. С. Х. и С. В. Х., на основание чл.200,
ал.1, т.23 от Закона за водите/ЗВ/, е наложена имуществена санкция,
в размер на 20000.00/двадесет хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл.46, ал.1, т.4 от Закона за водите.
За да постанови този краен резултат, в мотивите към решението си Момчилградският районен
съд е посочил следното:
„Видно от приложените по делото акт и НП, същите са съставени и издадени на
жалбоподателя, за това, че при извършена проверка на 19.08.2020 год., по
поречието на река ***, в района на първи мост на главен път ***, югозападно от
моста, на десният бряг на реката, експерти на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район” - Пловдив, са установили, че се извършва добив на инертни материали от „Устра
Бетон” ООД *** с механизация, без разрешително заползване на воден обект по
Закона за водите за изземване на наносни отложения от повърхностни водни
обекти. Констатирано е било изземване на инертен материал от коритото на река
***, на посочените координати, с верижен багер, който също се намирал в
коритото на река ***. Добивните дейности се извършвали от „Устра Бетон” ООД,
което било потвърдено от присъствалият по време на проверката управител на
дружеството - С. Х. При направеният оглед на целият участък се установило, че
същият е оформен като работна площадка с подходи към речното легло за
преминаване на тежкотоварна добивна и транспортна техника. След справка на
заснетите координати в Кадастрално- административната информационна система в
БД „ИБР” се установило, че добивната дейност и машината, с която се извършва
същата, са в коритото на река ***.
За така установеното по време на проверката е бил съставен констативен
протокол №***/*** год., а по-късно и АУАН №190/24.09.2019 год. за изземване на
наносни отложения от речно корито, в посоченият участък с механизация, без
издадено разрешително за ползване на повърхностен воден обект по Закона за
водите, с което/вероятно се има предвид
„в които”/ е посочено, че дружеството е нарушило разпоредбите на чл.46,
ал.1, т.4 от Закона за водите. Срещу така съставеният АУАН не е постъпило
възражение от дружеството в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставеният акт е било издадено процесното НП
№208/10.12.2019 год. на директора на БД „ИБР” – Пловдив, с което, за нарушение
на чл.46, ал.1, т.4 от ЗВ, на дружеството е било наложена „имуществена санкция”,
в размер на 20000 лева, на основание чл.200, ал.1, т.23 от ЗВ, като била
описана горната фактическа обстановка.”.
Районният съд е посочил, че от показанията на разпитаните по делото
свидетели, а именно: Н. Д. - актосъставител и Н. О. - свидетел по акта и при
проверката, се установява, че свидетелите са били на проверка по сигнал в
района на река ***, вдясно от моста по пътя от *** за *** и са установили оформена
работна площадка и подход на черен път, като в речното корито е имало верижен
багер, който е изземвал инертен материал от коритото на реката, на място е
имало оформени купчинки с пясък, както и камион, като свидетелите разговаряли
със самите работници, които казали, че са служители на „Устра Бетон”, а
по-късно се появил и управителят на дружеството. Обходили целият участък и го
заснели с GPS устройство и по-късно насложили снимките върху координатите в
тяхната информационна система и установили, че в този участък дружеството няма
концесия за добив на инертни материали и че друго дружеството е имало концесия
за добив и това е било „***”, което било различно юридическо лице, но че и
тяхното разрешително е било за друг участък, отстоящ на 600 метра от
проверяваният участък. Свидетелите не помнели дали са записали имената на
багериста, но всичко било записано в изготвения констативен протокол, като са
били категорични, че багерът е бил работен режим, т.к. е имало оформени купчини
с инертен материал, а и го забелязали с вдигната кофа докато се приближавали до
него. Малко по-късно дошъл управителят на дружеството и заявил, че имат
разрешително за добив, но това не било така. Свидетелите заявявили в
показанията си, че дружеството е нямало разрешително за тази дейност и затова е
бил съставен и АУАН, респ. преди това - и констативния протокол/.
По делото са представени писмени доказателства, приети и описани в съдебния
протокол - АУАН, констативен протокол, покани и обратни разписки за връчването
им, Заповед за определяне на лицата от БД „ИБР” за контрол по Закона за водите
и др., като въз основа на същите и въз основа на събраните гласни доказателства,
районният съд е установил описаната фактическа обстановка.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, описана в
обжалваното решение, съдът е направил следните правни изводи:
Решаващият състав на Момчилградския районен съд е приел, с
оглед на горното,
че при издаването на АУАН и на НП, в
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, а именно - липсвала
дата на нарушението. Развил е довод, че и в АУАН, и в НП,
административнонаказващият орган се ограничил да опише действията на
длъжностните лица, които са извършили проверката, посочено било
на коя дата е извършена проверката, посочено било извършеното
деяние по чл.46,
ал.1,
т.4,
във вр. с чл.200,
ал.1,
т.23 от Закона за водите, но не била посочена датата
на извършване на нарушението и при това
положение,
за жалбоподателя оставало
неясно,
на коя дата евентуално е извършил вмененото му административно нарушение. Районният съд
е отбелязъл, че намира за нужно да посочи, че и в
обстоятелствената част на НП не била посочена
дата на извършване на нарушението, а била възпроизведена
фактическата обстановка по извършената проверка от контролни органи, които на
19.08.2019 год.
съставили констативен протокол, но за жалбоподателя,
както и за съда,
оставало
неясно, на коя дата жалбоподателят е извършил
нарушението
по чл.46,
ал.1,
т.4 от ЗВ. Посочил е, че в случая, и самият
актосъставител и свидетелят, посочен в АУАН и НП, твърдели,
че по време проверката, описана по-горе, забелязали верижен багер, който се
намирал в коритото на река *** и изземвал инертни материали от реката, но в
същото време, според съда, от никъде не ставало
ясно, посочените в НП, като иззети наносни отложения, на коя дата са иззети, в
какъв обем, на коя или в каква
кола са натоварени. Съдът е посочил, че по делото не се установил
багерът, за който се твърдяло, че е бил използван за изземването на наносни отложения/инертни
материали/ и
дали е собственост на дружеството-жалбоподател, като не се установила
марката и номерът на същия, водачът на багера и поради това,
не можело
и да се направи връзка на посочената механизация с дружеството-жалбоподател и
по този начин да бъде ангажирана и отговорността на
същото.
Решаващият състав на Момчилградския районен съд е намерил за нужно да
посочи, както бил посочил и по-горе, че е било констатирано
по време на проверката, че верижният
багер/механизацията/ е бил в коритото на река ***, но евентуалното извършване
на действия,
касаещи разпоредбата на чл.200, ал.1,
т.23 от ЗВ,
не било установено на коя дата е осъществено,
с коя механизация/конкретизация по марка, номер и водач/
и от кого е извършено нарушението, като това не било
установено с една категоричност, а това било
така, според районния съд, защото
в наказателното постановление това
не било записано по един ясен и недвусмислен начин. Съдът отново е посочил, че АНО в процесното наказателно постановление е
преразказал действията на контролните органи, свързани с извършването на
дейността по проверка, касаеща датата 19.08.2019 год.,
но неясно било, както за
жалбоподателя, така и за съда, на коя дата, по
какъв начин и с каква механизация точно е извършено нарушението по чл.46,
ал.1,
т.4 от ЗВ,
във вр. с чл.200,
ал.1,
т.23 от ЗВ.
Предвид тези изводи, Момчилградският районен съд е приел,
че така издаденото НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно и отново е повторил, че „в настоящият случай са допуснати съществени нарушения
на съществено процесуално правило в
административнонаказателния процес (!?!) и е издадено НП, в което не е посочена дата на нарушението,
нещо което е изрично задължение на административнонаказващия орган.”.
и че „Той се е задоволил само с посочване на дата на
извършване на проверката от страна на контролните органи.”.
Предвид тези заключения, решаващият състав на
Момчилградския районен съд е извел и окончателния си извод, че така издаденото
НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено като такова, поради което и с обжалваното решение го е отменил.
При извършената
служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с
оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като
постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на Момчилградския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от
надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице
процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство
и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
По отношение фактическата
обстановка, „установена” от въззивния съд, настоящата инстанция счита, че
районният съд е възприел същата точно такава, каквато тя е описана в
обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление, а и в
съставения преди това АУАН, така описана, тя се споделя и от настоящия съдебен
състав.
Основният извод
на решаващия състав на Момчилградския районен съд, обусловил и крайния извод на
съда, а именно – че в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него
процесно наказателно постановление, липсвала дата на нарушението, т.е. че не
била посочена датата на извършване на нарушението и при това положение, за
жалбодателя, а и за съда, оставало неясно, на коя дата евентуално е извършено вмененото
административно нарушение, категорично не се възприема от настоящия състав на
касационната инстанция. Във връзка с това следва да се посочи, че в съставения
АУАН №190 от 24.09.2019 год., въз основа на който е издадено
процесното наказателно постановление, съществува отделна т.4, наименована „дата и
място на извършване на нарушението” и в тази т.4, на съвсем ясен и
разбираем български език е вписано: „4. 19.08.2019г.,
участък от река ***, при първи мост на главен път ***”, т.е. в съставения АУАН
конкретно и недвусмислено е посочена датата на нарушението, а именно –
19.08.2019 год. Отделно от това, както в съставения АУАН №190 от 24.09.2019 год., така и в издаденото въз основа на него процесно
наказателно постановление №208 от 10.12.2019 год. на директора на БД ИБР – Пловдив, в
словесното описание на нарушението, ясно е посомено, че: „При осъществянето на
оперативен контрол на 19.08.2019 год.
по поречието на река *** от експерти на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район”/БД „ИБР”/ е констатирано, че в района на първи мост на главен път ***, ***,
югозападно от моста, на десния бряг на реката се извършва добив на инертни
материали. … В хода на проверката е установено, че добивните дейности се
извършват от фирма „Устра-Бетон” ООД, с ЕИК ***, с управители Ж. С. Х. и С. В.
Х.. Последното/т.е. извършването на добивните дейности/ е потвърдено и от
присъствалия на проверката управител на дружеството „Устра-Бетон” ООД - г-н С.
Х.. … С оглед на горното и след направена проверка по документи в БД „ИБР” се
установи, че дружеството „Устра-Бетон” ООД, с управители Ж. С. Х. и С. В. Х.,
извършва дейност, като изземва инертен материал в участък от речното легло на река
***, без издадено разрешително …”.
От това словесно
описание става пределно ясно, че нарушението се е извършвало и в момента на
проверката, т.е. и на датата, на която по повод подадения сигнал, е била
извършена проверката на място, а именно – 19.08.2019
год. и по този въпрос, според настоящия съдебен състав, няма никаква
неяснота. Казано по друг начин, нарушението, така, както е описано в съставения
АУАН и в процесното НП, е било факт и се е осъществявало и на датата на
извършване на проверката – 19.08.2019 год. и поради това, тази дата е и датата
на извършване на нарушението. При това положение буди известно недоумение, защо
и как тази дата е останала неясна за решаващия състав на Момчилградския районен
съд, като това явно се дължи не на обстоятелството, че тя не е изрично посочена
в съставения АУАН и в процесното наказателно постановление, а на някакви други,
субективни причини.
Във връзка с
изводите на решаващия състав на Момчилградския районен съд в тази насока,
следва да се отбележи, че в подадената против това наказателно постановление
жалба до районния съд има въведено твърдение, т.е. оплакване в смисъл, че нарушението
не било конкретизирано и че не било посочено на коя дата е извършено деянието.
Ясно е, че тези твърдения са насочени към изграждането на някаква защитна теза
от страна на жалбодателя, но е пределно ясно, също така, с оглед изложеното
по-горе, че тези твърдения са крайно несъстоятелни и не отговарят на истината.
Не се споделят от настоящия състав на касационната инстанция и доводите на
районния съд, че от
никъде не ставало
ясно, посочените в НП, като иззети наносни отложения, на коя дата са иззети, в
какъв обем, на коя или в каква
кола са натоварени, както и останалите му доводи, касаещи
индивидуализацията на механизацията, с която е било осъществявано изземването, вкл.
че не била
установена
марката и номерът на багера и водачът на същия и
че поради
това,
не можело
и да се направи връзка между посочената механизация с дружеството-жалбоподател и
по този начин да бъдела
ангажирана и отговорността
на същото.
В тази връзка следва
да се посочи, че в съставения АУАН №190
от 24.09.2019
год. е вписано изрично, че „За проверката е съставен Констативен протокл №***/***г.”, а в издаденото въз основа на този АУАН процесно НП е вписано изрично, че „Всички факти и обстоятелства
от извършената проверка са обективирани в Констативен протокол №***/***г.”, както и че „В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е постъпило писмено
възражение срещу акт за установяване на административно нарушение
№190/24.09.2019 год.”, т.е. ясно е, че този констативен протокол се явява
доказателство, което потвърждава извършеното нарушениепо смисъла на чл.57,
ал.1, т.5, предл.последно от ЗАНН и като такова доказателство е изрично е
посочен в наказателното постановление. В този констативен протокол е описано,
че багерът е бил ситуиран в коритото на река *** на посоченото място, че
багерът е бил верижен, че е бил с обем на кофата 1.200 куб.м. и с рег.№***,
както и че този багер е собственост на „Устра-Бетон” ООД, като същият е бил в
работен режим и е изземвал инертен материал. В същия констативен протокол, след
направеното подробно описание на състоянието на участъка от река ***, в който е
извършването изземването на инертните материали, е описано също така, че в
момента на проверката са пристигнали за товарене, и два товарни камиона, с
рег.№*** и с рег.№***, собственост на фирма „***” ООД, които са били наети от
„Устра-Бетон” ООД, за извозване на инертния магериал. Следва задължиктелсно да
се отбележи, че в констативния протокол е вписано, че при проверката е
присъствал С. В. Х. – управител на „Устра-Бетон” ООД ***, който в това си качество е вписал
името си в констативния протокол и се е подписал, без да направи или впише
каквито и да е забележки или възражения по описаните в него факти и
констатации. Тук следва да се посочи, че в съдебно заседание на 17.08.2020 год.
са били разпитани като свидетели актосъставителя Н. Д. и свидетеля при
извършване на проверката и при съставяне на АУАН – С. О., които са дали
изключително подробни и детайлни показания, в които показания не се констатират
никакви противоречия или неясноти. От показанията им се установява, че
работниците, които са били на място, вкл. и багеристът, са заявили, че
изземването се извършва от „Устра-Бетон” ООД, а след като дошъл управителят С. Х., на когото се обадили самите работници, той потвърдил този факт, а именно
– че изземването на инертния материал се извършва от „Устра-Бетон” ООД, както и
е заявил, че изземването се извършва от концесионна площ на друго дружество – „***”
АД. Това негово твърдение обаче, се е оказало нявярно, тъй като след
направените замервания и сравняване на координатите е било установено, че
концесионната площ, предоставена на „***” АД, се намира на около 600 метра в
югоизточна посока от мястото, т.е. от участъка от река ***, от който е
изземвало инертни материали „Устра-Бетон” ООД. Всички тези писмени и грасни
доказателрства и съответно, фактите и обстоятелствната, установени с тях, явнто
по никакъв начин не са направили впечатление на решаващия състав на Момчилградския
районен съд, като тук следва да се отбележи, че непосочването в акта и в НП на
марката на багера, с който е извършвано изземването, няма абсолютно никакво
значение, а фактът, че регистрационния му номер и името на багериста, както и
рег.номера на товарните автобили, с които са извозвани иззетите инертни
материали, не са вписани в АУАН и в НП, не водят до непълнота на описанието на
нарушението от една страна, а от друга, при наличието на посочените по-горе
доказателства, не могат да обусловят и неправилния извод, че „не можело да се
направи връзка на посочената механизация с дружеството-жалбодател.”. На
следващо място, необходимо е явно да се посочи, че е без значение в какъв обем,
т.е. в какво количество, са били иззетите наносни отложения, тъй като за
съставомерността на деянието не е необходимо да е иззето някакво минимално определено
количество наносни отложения от водния обект. Нормата на чл.200, ал.1, т.23/изм.,
ДВ, бр.58 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ от ЗВ регламентира, че се наказва се глоба,
съответно имуществена санкция, от 20000
до 50000 лева,
освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице,
което изземва
наносни отложения от водни обекти с механизация и без разрешително. Елементарият анализ на тази норма сочи, че за да е съставомерно деянието,
е необходимо да се извършва изземване на наносни отложения от воден обект, това
изземване да се извършва с механизация и най-сетне – да се извършва без
разрешително, т.е. без разрешително за ползване на воден обект, издадено по чл.46, ал.1, т.4 от ЗВ, а именно – за изземване на
наносни отложения от повърхностни водни обекти. Според
настоящия касационен състав, всички тези елементи от обективна страна, са
налице в случая, като е видно, че за съставомерността на деянието нормата на
чл.200, ал.1, т.23 от ЗВ не изисква да е извършено изземване на някакво
минимално количество наносни отложения, поради което това обстоятелство, а
именно - обемът или количеството на иззетите наносни отложения, е ирелевантно,
противно на възприетото от районния съд.
Така, предвид изложеното съдът намира, че както съставеният АУАН №190 от
24.09.2019 год., така
и издаденото въз основа на него процесно наказателно постановление, съдържат
всички изискуеми се реквизити, съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, издадени
са от материално и териториално компетентни органи, като при съставянето и
връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да обуславят незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление. Съставеният АУАН, както и
издаденото впоследствие НП, съдържат в достатъчна степен
изчерпателно
и точно фактическо описание на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, правилно е посочена и нарушената разпоредба, както и санкционната
такава, т.е. обстоятелствените части на АУАН и НП съдържат всички елементи от
обективна страна на административното нарушение по чл.200, ал.1, т.23,
във връзка с чл.46, ал.1, т.4 от ЗВ, а именно – изземване на наносни отложения
от воден
обект с механизация и без разрешително за ползване на воден обект, издадено за
изземване на наносни отложения от повърхностен воден обект.
По делото са събрани достатъчно категорични доказателства
за това, че на 19.08.2019 год., при осъществяването на оперативен контрол от Н.
Д., С.
О. и Е. П.-Л. – служители в Дирекция „Контрол”
в БД „ИБР” град Пловдив, на воден обект – река ***, по поречието на същата, в района на първи мост на
главен път ***, община Кърджали, югозападно от моста, на
десния бряг на реката, е било констатирано, че се извършва изземване на инертни
материали в близост до водното течение, като координатите на установения
участък са E 25° 23' 04.3" и N 41° 33' 52.7", като изземването е
извършвано от „Устра-Бетон” ООД, без издадено разрешително за ползване на воден
обект по Закона за водите. Изземването се е извършвало от посочения воден
обект, като при проверката и установяването на нарушението са били заснети и
точните географски координати на мястото на нарушението, посочени в съставения
Констативен протокол №** от *** год., както и в съставения АУАН №190 от
24.09.2019 год. и издаденото въз основа на него процесно наказателно
постановление.
Изземването и товаренето на наносните отложения/инертни
материали/ се осъществявало с верижен багер, собственост на „Устра-Бетон” ООД, който верижен багер се е намирал в
речното легло и в работен режим, като по време на проверката са пристигнали на
място и два товарни автомобила, наети от „Устра-Бетон” ООД, с посочени в
констативния протокол регистрационни номера, за натоварване и иззвозване на иззетите инертни
материали. При извършената проверка от служителите на БД „ИБР” –
Пловдив е направен оглед на целия участък, в който са извършвани добивните
дейности, като е констатирано, че същият е оформен като работна площадка, с оформена
отбивна дига от речна баластра в речното легло, зад която са били оформени два
завирени обема, с приблизителни размери 10х50 метра, а зад тях е била оформена
втора дига от инертен материал, от страна на транспортния подход към реката,
като в участъка е бил констатиран и трети изкоп, който не е бил завирен. При
проверката е било констатирано, че приблизителната дължина на участъка от
реката, в който се извършва изземването на наносните отложения, е около 200
метра, както и че на работната площадка има оформени два подхода за
транспортната техника.
В хода на проверката е установено, че изземването на
наносните отложения в този участък от река *** се извършва от дружеството „Устра-Бетон”
ООД, с ЕИК ***, с управители Ж. С. Х. и С. В. Х., като това е било потвърдено и от присъствалия на
проверката управител на дружеството С. В. Х. Предвид
тези констатации и с оглед обстоятелството, че „Устра-Бетон” ООД ***, с ЕИК ***, е нямало издадено разрешително за ползване на повърхностен
воден обект по Закона за водите, за изземване на наносни отложения от повърхностен
воден обект, нито за този участък от река ***, нито за който и да е друг, по
който факт няма спор, контролните органи правилно са приели, че дружеството е нарушило
разпоредбата на чл.46, ал.1, т.4 от Закона за водите/ЗВ/.
Предвид горното съдът в настоящия състав намира, че са
налице са всички релеванти факти, обуславящи ангажирането на
административнонаказателната отговорност на дружеството „Устра-Бетон”
ООД ***, ЕИК ***, по чл.200, ал.1, т.23 от Закона за водите, която
разпоредба, както бе посочено и по-горе, предвижда налагането на имуществена санкция,
в размер от 20000 до 50000 лева, за физическо или юридическо лице, което
изземва наносни отложения от водни обекти с механизация и без разрешително. По
изложените съображения, настоящият състав на касационната инстанция намира, че в
случая, обстоятелството на извършване на добив/изземване/ на инертни материали/наносни
отложения/ с механизация от воден обект, без разрешително за ползването на този
воден обект, е несъмнено установено и съставът на описаното в процесното НП
нарушение е осъществен, същото е безспорно доказано и правилно квалифицирано,
поради което законосъобразно, в съответствие с приложимия материален закон,
отговорността на дружеството – ответник по касация, е била ангажирана чрез
налагане на имуществена санкция, в предвидения от закона минимален размер.
Предвид горното,
касационната инстанция намира, че след като с обжалваното решение
Момчилградският районен съд е отменил процесното наказателно постановление, е
постановил един неправилен и незаконосъобразен съдебен акт – при неправилна и
превратна преценка на събраните доказателства и в противоречие с приложимите
материалноправни разпоредби на закона.
Така, с оглед на всичко гореизложено, касационната инстанция в настоящия
съдебен състав намира жалбата на директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район”/БД „ИБР”/ - град Пловдив, подадена чрез упълномощен процесуален
представител – старши юрисконсулт Н. Г., с изложените в нея оплаквания и доводи,
за основателна и доказана, като всички изложени по-горе съображения
водят до
извода, че атакуваното в настоящото касационно производство
решение на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и
необосновано, поради допуснати нарушения на материалния закон, каквото всъщност е
възведеното
касационно
основание,
т.е. такова
нарушение е налице, т.к. е
приложен неправилно материалния закон. Предвид това, обжалваното решение на Районен съд - Момчилград, като необосновано и незаконосъобразно,
следва
с решението по настоящото дело да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, по същество на спора, с
което да бъде потвърдено процесното наказателно постановление, издадено от
директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”/БД „ИБР”/ - град
Пловдив.
Съдебни разноски не са претендирани от касатора в настоящото производство,
поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във
връзка с чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/ от АПК и във връзка с чл.63, ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №168 от 17.11.2020 год., постановено по АНД
№200/2020 год.
по описа на Районен
съд – Момчилград, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №208 от 10.12.2019 год., издадено
от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район”/БД „ИБР”/ - град Пловдив,
с което, на „Устра Бетон” ООД *** с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано, заедно и поотделно, от управителите му Ж. С. Х. и С. В. Х., на основание чл.200,
ал.1, т.23 от Закона за водите/ЗВ/, е наложена имуществена санкция, в
размер на 20000.00/двадесет
хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл.46, ал.1, т.4 от Закона за водите.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.