№ 4205
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело
№ 20241100504241 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С решение № 339 от 07.01.2024 г., постановено по гр. д. № 53116/2023
г. по описа на Софийски районен съд, 153-ти състав, е отхвърлен
предявеният от „Сейкон – БГ” ООД против „Електроразпределителни
мрежи Запад“ ЕАД отрицателен установителен иск за признаване за
установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 10 673,99 лв., представляваща едностранно коригирана
стойност на ел. енергия, доставена в периода 05.01.2023 г. – 04.04.2023 г. до
обект с клиентски номер *********1, находящ се в гр. София, ул. „Арх.
*********, за която сума е издадена фактура № **********/31.05.2023 г.
С решението е разпределена и отговорността за разноски между
страните, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на
ответника сумата от 560 лева.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „Сейкон – БГ“
ООД, подадена чрез адв. Ю. Г., в която са изложени доводи за неправилност и
необоснованост на атакувания съдебен акт. Според въззивника
първоинстанционният съд е игнорирал изложените от него доводи за
допуснати нарушения на разпоредбите на ПИКЕЕ от страна на ответното
дружество при начисляването на процесната сума, а пък ответникът от своя
страна не е успял да докаже правилността на приложената от него методика за
1
определяне на неизмереното количество електрическа енергия. Намира още,
че процесният случай не попада в нито една от хипотезите на чл. 50 ПИКЕЕ,
както и че от мотивите на постановеното съдебно решение не става ясно коя от
трите предвидени в сочената разпоредба хипотези, съдът е приел, че е налице.
В тази връзка излага, че от събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства и съобразявайки актуалната нормативна база към
момента на извършване на проверката, не може по категоричен начин да се
установи външно въздействие в измервателната система на електромера.
Сочи, че дефектирането на електромера е довело до липса на измерване на
потреблението, но не се е установило това да е в резултат от поведението на
потребителя, като отбелязва, че задължение на ответника е да поддържа
средството за техническо измерване (СТИ) технически изправно, в случай че
дефектира.
Според въззивника първоинстанционният съд не е направил
разграничение между разпоредбите на чл. 50 и чл. 52 ПИКЕЕ, като в тази
връзка намира, че в процесния случай корекцията е следвало да бъде
извършена според методиката на чл. 52 ПИКЕЕ.
В жалбата се застъпва и теза, че обективната безвиновна отговорност на
дадено лице може да бъде предвидена единствено в закон или по изрична
законова делегация, а коригирането на сметките само поради обективния факт
на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната
електрическа енергия, без да е доказано неправомерно виновно поведение от
страна на потребителя, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за
равнопоставеност на страните в договорното отношение и принципа за
виновния характер на договорната отговорност. Намира, че въпреки
законовата делегация, предвидена в разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона
за енергетиката (ЗЕ), ДКЕВР няма право да предвижда обективна безвиновна
отговорност за потребителя на електрическа енергия.
С оглед изложените съображения е отправена молба до въззивния съд за
отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на такова, с което
исковата претенция да бъде уважена.
В законоустановения срок въззиваемата страна
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД не се е възползвала от правото
си да подаде отговор на въззивната жалба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените
в жалбата оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по
реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
2
Същото обаче е неправилно поради следните съображения:
Софийски районен съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на сумата в
размер на 10673,99 лв., представляваща вземане за служебно начислена цена
за консумирана електрическа енергия за периода от 05.01.2023 г. до 04.04.2023
г., начислена по партида с клиентски № *********1, за която сума е издадена
фактура № **********/31.05.2023 г.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК при отрицателен установителен
иск в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че спорното право е възникнало. В случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения между страните за
доставката на електрическа енергия, наличието на предпоставки за
извършване на едностранната корекция и дали правилно е извършено
преизчисляването на сумите.
По делото не е спорно, че ищецът е потребител не електрическа енергия
в процесния имот за периода от 05.01.2023 г. до 04.04.2023 г.
От представените по делото констативен протокол, уведомително писмо
и фактура се установява, че на 04.04.2023 г. е била извършена техническа
проверка на електромера, монтиран за отчитане на енергията в обекта на
ищеца, която установила неизправност в СТИ. От констатациите в протокола
се установява, че при проверката е констатирано, че електромерът е с тъмен
дисплей, като при измерен товар светодиодният индикатор на изхода за товар
не мига. Електромерът е бил демонтиран и изпратен за експертиза в
Български институт по метрология (БИМ), а на негово място бил монтиран
нов изправен електромер, което обстоятелство се установява както от
свидетелските показания на П.З. – член на Федерацията на потребителите и
А.К. – служител при ответното дружество, присъствали на проверката на
04.04.2023 г., така и от констатациите на вещото лице по изслушаното по
делото заключение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ).
По делото е представен и приет констативен протокол от метрологична
експертиза на средство за измерване № 139/25.04.2023 г. от БИМ, видно от
който при огледа е констатирано съответствие с протокола от демонтаж, като е
посочено, че не са налице механични дефекти на кутията, на клемите и на
клемния блок на електромера, както и, че при отваряне на електромера е
констатирано отсъствие на видими дефекти по електронните платки и
детайлите на електромера. Посочено е, че в случая е налице невъзможност за
изследване на метрологичните характеристики. Впрочем в заключението си
вещото лице е изяснило, че констатациите на метрологичната експертиза на
СТИ в БИМ представлява случай на неизмерващо СТИ и съответно на
неотчитане на потребена електрическа енергия, като впоследствие в
проведеното по делото открито съдебно заседание заявява, че „не може да
гадае за причините“.
От представената справка за преизчислени количества електрическа
енергия от 31.05.2023 г. е видно, че процесната сума е начислена като
корекция по чл. 50, ал. 1, б. „б“ ПИКЕЕ въз основа на двата обсъдени по-горе в
мотивите констативни протокола, като по партидата на абоната са изчислени
количествата електрическа енергия на база една трета от пропускателната
3
способност на измервателната система, фактурирани на стойност 10673,99 лв.
съгласно фактура № **********/31.05.2023 г.
По делото е спорно дали са били налице предпоставките, даващи
основание на ответното дружество да извършва едностранна корекция на
потребената енергия за процесния период и на посочената стойност.
Настоящият съдебен състав намира, че макар и формално да са спазени
процедурните изисквания при извършване на процесната проверка,
ответникът незаконосъобразно е извършил корекцията на основание чл. 50, ал.
1, б. „б“ ПИКЕЕ, където е предвидено, че при неизмерващо средство за
търговско измерване количеството електрическа енергия се изчислява като
една трета от пропускателната способност на измервателната система при
всекидневно осемчасово ползване на електрическа енергия от клиента.
Систематичното тълкуване на нормите на ПИКЕЕ води до извода, че редът за
преизчисление по чл. 50, ал. 1, б. „б“ ПИКЕЕ касае хипотезите на
неизправност в средството за търговско измерване, която се дължи на
неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или
неправомерно външно въздействие върху електромера, но подобно
неправомерно поведение в настоящия случай не се установява. Видно от
констатациите в протокола от извършената експертиза в БИМ, електромерът е
бил технически неизправен, но при огледа на вътрешността му не са
констатирани видими промени в конструкцията.
Предвид изложеното въззивната инстанция счита, че ответникът не е
доказал твърдяното от него основание за извършване на едностранна
корекция, изразяващо се в нерегламентиран достъп до електромера, довел до
неизмерване потребеното количество електрическа енергия, която да бъде
преизчислена по реда на чл. 50, ал. 1, б. „б“ ПИКЕЕ. Процесният случай касае
хипотеза на техническа неизправност на СТИ, при която използваната
електрическа енергия преминава през измервателната система, но
количествата не могат да бъдат отчетени и не е установена външна намеса при
проверка или отчет, като в този случай преминалото количеството
електрическа енергия се изчислява по посочен в чл. 52 ПИКЕЕ приоритетен
ред. В случая ответникът е извършил незаконосъобразна процедура по
преизчисление на количеството електрическа енергия, извършена по реда
на чл. 50, б. „б“ ПИКЕЕ, а не при установената по делото хипотеза на чл. 52
ПИКЕЕ и не е провел пълно доказване за наличие на основание за заплащане
на процесната сума.
Ето защо настоящата съдебна инстанция намира, че ответникът не е
провел пълно и главно доказване на твърденията си за законосъобразно
извършено преизчисление на дължимата за процесния период стойност на
доставена електроенергия по нормативно предвидена методика поради
констатиран нерегламентиран достъп до електромера, довел до неизмерване
потребеното количество електрическа енергия, като при разпределената
между страните доказателствена тежест операторът не е установил пълно и
главно наличието на предпоставки за извършване на едностранната корекция,
респ. правилното преизчисляване на сумите. Следователно ищецът не дължи
на ответника сумата от 10673,99 лева, поради което предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен.
4
Тъй като настоящата съдебна инстанция достигна до различни правни
изводи, обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде
постановено такова, с което исковата претенция да бъде уважена.
По отговорността за разноски съдът намира следното:
При този изход на спора следва да бъде преразпределена отговорността
за разноски, направени в хода на първоинстанционното производство. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски. Последният
претендира такива в общ размер от 1786,92 лв. (426,92 лева за държавна такса
и 1360 лева за адвокатско възнаграждение), които са реално направени,
поради което претенцията е основателна в пълния й размер. Неоснователно е
релевираното възражение за прекомерност от ответника по отношение на
адвокатския хонорар, тъй като според настоящият съдебен състав същият е
съобразен както с цената на иска, така и с фактическата и правна сложност на
делото пред районния съд и положения от адвоката труд. Следва да се посочи
още, че същият е уговорен в минималния размер, установен в Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която
съдът използва като ориентир при определяне справедливите размери на
адвокатските възнаграждения. Тъй като при уважаване на иска ответникът
няма право на разноски, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и в частта, с която такива са му присъдени.
На основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ищецът има право на разноски и за
въззивното производство. Претендират се разноски в общ размер на 1713,48
лева, от които 213,48 лева за държавна такса и 1500 лева за адвокатско
възнаграждение. Възражението за прекомерност на насрещната страна в
случая обаче е основателно, доколкото според настоящия съдебен състав
уговореното между страните възнаграждение не е съобразено с фактическата
и правна сложност на делото пред въззивния съд, доколкото е проведено едно-
единствено открито съдебно заседание и не са събирани доказателства. Все
пак обаче следва да бъде съобразена цената на иска, както и благоприятният
изход на делото за въззивника, поради което според настоящия съдебен състав
справедливото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред въззивната инстанция възлиза на 1000 лева. Ето защо на въззивника
следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в общ
размер от 1213,48 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 339 от 07.01.2024 г., постановено по гр.
д. № 53116/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 153-ти състав,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Сейкон – БГ” ООД
с ЕИК ********* срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД с ЕИК
********* отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1,
предл. трето ГПК, че „Сейкон – БГ” ООД не дължи на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД сумата в размер на
5
10673,99 лева, представляваща вземане за служебно начислена цена за
консумирана електрическа енергия за периода от 05.01.2023 г. до 04.04.2023 г.,
начислена по партида с клиентски № *********1 след корекция на сметка
съгласно констативен протокол № 1028065/04.04.2023 г., за която сума е
издадена фактура № **********/31.05.2023 г.
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД с ЕИК
********* да заплати на „Сейкон – БГ” ООД с ЕИК ********* на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1786,92 лева – разноски, направени в
хода на първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД с ЕИК
********* да заплати на „Сейкон – БГ” ООД с ЕИК ********* на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1213,48 лева – разноски,
направени в хода на въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6