Присъда по дело №270/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 2
Дата: 22 януари 2021 г.
Съдия: Маринела Красимирова Маринова-Стоева
Дело: 20201700600270
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 ноември 2020 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 2
гр. Перник , 21.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
и прокурора Анита Благоева Джамалова (ОП-Перник)
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201700600270 по описа за
2020 година

въз основа на доказателствата и закона
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК присъда № 348/06.06.2018 година,
постановена по НОХД 1711/2017 година по описа на Пернишкия районен съд, НО, в
наказателно-осъдителната и гражданско-осъдителната й част и в частта относно разноските
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА на основание чл. 304 от НПК подс. В. К. В., родена на *** година в ***,
българка, българска гражданка, с постоянен и настоящ адрес: ***, с *** образование,
вдовица, неосъждана, с ЕГН **********,
ЗА НЕВИНОВНА В ТОВА, в периода от 09.03.2015 год. до 08.05.2015 год., в
***, в условията на продължавано престъпление, чрез използване (представяне пред С. В. А.
1
- *** при МБАЛ „Р. А.“ гр. П.; и пред А. В. Д. - *** „Връзка със значими клиенти“ при
„Обединена българска банка“ АД, клон П.) на официален документ с невярно съдържание -
Удостоверение за наследници № ***г., издадено от Община ***, да е получила без правно
основание чуждо (собственост на С. Б. А.) движимо имущество в големи размери (сума пари
в лева и евро в левова равностойност в размер на 30 632.70 лв.) с намерение да го присвои,
както следва:
- на 09.03.2015г., в ***, в сградата на МБАЛ „Р. А.“ гр. П., чрез използване
(представяне пред С. В. А.- *** при МБАЛ „Р. А.“ гр. П.) на официален документ с невярно
съдържание - Удостоверение за наследници № *** г., издадено от Община ***, да е
получила без правно основание чуждо (собственост на С. Б. А.) движимо имущество (сума
пари в размер на 1080.12 лв.) с намерение да го присвои;
- на 08.05.2015г., в ***, в сградата на „Обединена българска банка“ АД, клон П., чрез
използване (представяне пред А. В. Д. - *** „Връзка със значими клиенти“ при „Обединена
българска банка“ АД, клон П.) на официален документ с невярно съдържание -
Удостоверение за наследници № ***г., издадено от Община ***, да е получила без правно
основание чуждо (собственост на С. Б. А.) движимо имущество в големи размери (сума пари
в размер на 15 109.99 евро в левова равностойност в размер на 29552.58 лв.) с намерение да
го присвои, и
Я ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинението по чл. 212, ал. 4 във вр. ал. 1 във вр.
чл. 26, ал. 1 НК.
ОТХВЪРЛЯ гражданския иск, предявен от С. В. А. срещу В. К. В. за заплащане на
обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат на деянието в размер от
30 632,70 (тридесет хиляди шестстотин тридесет и два лева и седемдесет стотинки) лева,
платими със законната лихва, считано от 08.01.2018г. до окончателното й изплащане КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТМЕНЯ присъдата в частта й, с която подсъдимата В. е осъдена за разноски в
размер на 131,94 лева, които на основание чл. 190, ал. 1 НПК остават за сметка на
държавата.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок пред Върховен
касационен съд.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
по присъда от 20.01.2021 година, постановена по ВНОХД
№ 270/2020 година по описа на Пернишкия окръжен съд

С присъда от 06.06.2018 г. Пернишкият районен съд е признал подсъдимата В. К. В. за
виновна в това, че в периода от 09.03.2015 год. до 08.05.2015год., в ***, в условията на
продължавано престъпление, чрез използване (представяне пред С.В.А - *** при МБАЛ „Р.
А.“ гр. П.; и пред А. В. Д. - *** при „Обединена българска банка“ АД, клон П.) на
официален документ с невярно съдържание - Удостоверение за наследници № ***г.,
издадено от Община ***, е получила без правно основание чуждо (собственост на С.Б.А.)
движимо имущество в големи размери (сума пари в лева и евро в левова равностойност в
размер на 30 632.70 лв.) с намерение да го присвои, както следва:
- на ***г., в ***, в сградата на МБАЛ „Р. Ан.“ гр. П., чрез използване (представяне пред
С.В.А - *** при МБАЛ „Р. А.“ гр. П.) на официален документ с невярно съдържание -
Удостоверение за наследници № *** г., издадено от Община ***, е получила без правно
основание чуждо (собственост на С.Б.А.) движимо имущество (сума пари в размер на
1080.12 лв.) с намерение да го присвои;
- на ***г., в ***, в сградата на „Обединена българска банка“ АД, клон П., чрез използване
(представяне пред А. В. Д. - *** при „Обединена българска банка“ АД, клон П.) на
официален документ с невярно съдържание - Удостоверение за наследници № ***г.,
издадено от Община ***, е получила без правно основание чуждо (собственост на С.Б.А.)
движимо имущество в големи размери (сума пари в размер на 15 109.99 евро в левова
равностойност в размер на 29552.58 лв.) с намерение да го присвои, и на основание чл. 212,
ал. 4 във вр. ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.54 от НК е осъдена на наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 /три/ години, чието изтърпяване на основание чл.66 ал. 1 от НК е
отложено за срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата
подсъдимата В. К. В. е осъдена да заплати на С.Б.А. сумата от 30 632.70 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деянието по чл. 212, ал. 4 във
вр. ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, заедно със законната лихва, считано от 08.01.2018 г. до
окончателното изплащане на посочената главница.
Съдът е възложил на подсъдимата и сторените по делото разноски за възнаграждение на
вещо лице в размер на 131.94 лв. по сметка на ОД на МВР – П. за експертизи в досъдебното
производство.
В срока по чл. 319 НПК срещу постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
защитника на подсъдимата адв. Т., с която се иска отмяна на същата в наказателно-
осъдителната и гражданската й части, вместо което да се постанови нова присъда, с която
подсъдимата да бъде призната за невиновна и да се оправдае по повдигнатото й обвинение,
като се отхвърли предявеният срещу нея граждански иск. Твърди се, че присъдата е
неправилна и необоснована, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и
неправилна преценка на събраните доказателства. Според жалбоподателя атакуваната
присъда е основана на предположения, че подсъдимата е извършила вмененото й
престъпление. Оспорва се извода на районния съд за наличие на сключен брак на *** г. в
***, който да е валиден в Република България съгласно чл. 19 от Договора между Народна
1
република България и ***, тъй като същият не се основава на събрани доказателства за
компетентност на органа на другата държава и приложимото там право към *** г. Сочи се,
че подсъдимата към момента на получаване на сумите е ползвала удостоверение за
наследници, което е редовен официален документ, с оглед датата на оповестяване на
сключения брак, следваща получаването на сумите. Обосновава се, че не е доказано
наличието на пряк умисъл у подсъдимата, а именно към инкриминираните дати тя да е
знаела за наличие на сключен през *** г. брак в чужбина, който не е заявен в Република
България цели ** години; да е знаела, че удостоверението за наследници, с което се е
легитимирала е с невярно съдържание и че го е ползвала с цел присвояване на процесните
суми.
В депозираното на 02.10.2020г. допълнение към въззивната жалба се поддържат изложените
в първоначалната съображения.
В срока по чл. 319 НПК са постъпили въззивни жалби с идентично съдържание от другия
защитник на подсъдимата - адв. Д. М.. В тях се излагат съображения за незаконосъобразност
на постановената присъда, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закон и необоснованост. Приетото от съда не кореспондирало с обективната истина.
Обвинението не било доказано по несъмнен начин. Съдът неправилно се позовал само на
доказателствата, обслужващи обвинителната теза, като игнорирал останалите и така не
изпълнил задължението си да разкрие обективната истина. Не обсъдил противоречията в
доказателствената съвкупност, с което допуснал нарушение на процесуалните правила,
което е съществено. Отправеното до съда искане е за отмяна на така постановената присъда
и оправдаване на подсъдимата по повдигнатото обвинение и отхвърляне на предявения
граждански иск или за връщане на делото за ново разглеждане.
Срещу постановената присъда в срока по чл. 319 НПК е постъпил протест, с допълнително
изложение от 30.09.2020г. В него се сочи, че присъдата в частта й относно определеното
наказание е неправилна, тъй като същото е явно несправедливо и се иска нейното
изменение, като наказанието „лишаване от свобода“ бъде увеличено и се отмени
освобождаването от изтърпяването му по чл. 66 НК. Развиват се подробни съображения за
това, че отегчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства, а именно наличието на
продължаващо престъпление, моралната укоримост на извършеното – посегателство спрямо
близък човек, представляващо безпардонно погазване на последната воля на покойната
сестра на подсъдимата, съставляващо проява на грозна неблагодарност и абсолютна
безскрупулност, чрез което се лишава от наследство човек на сравнително по-висока
възраст, формирано от активното му участие по време на съвместен живот и положен труд в
***, не са взети предвид от районния съд. Поддържа се, че не следва да се създава практика
лица със сходни характеристика на подсъдимата-неосъждана, на по-висока възраст да се
ползват безусловно от института на условното осъждане.
В съдебни прения през въззивната инстанция прокурорът от ОП-Перник пледира жалбата на
подсъдимата В. В. да се остави без уважение като неоснователна, като същевременно се
уважи протеста на Районна прокуратура Перник, и бъде увеличен размерът на наложеното
наказание. Излага съображения, че основният проблем по делото е имало ли е граждански
брак или не, като счита това обстоятелство за безспорно установено с документите,
представени от ***, както и от гражданските състави, чиито решения имат силата на
присъдено нещо и са задължителни за всички органи в Р.България. Поддържа, че основният
проблем не е дали има или не граждански брак, кога е възникнал той, защото той е
възникнал тогава, когато е сключен в ***, а дали е знаела подсъдимата, че нейната сестра
А.Н. е сключила брак, а не просто, че живее на семейни начала с гражданския ищец по
делото, защото, ако тя е знаела, както прокуратурата твърди, то тя съвсем съзнателно се е
2
възползвала от обстоятелството, че съществуващия граждански брак не е регистриран в
Р.България, което не го прави невалиден, а просто нерегистриран и няма данни за него в
регистрите, снабдила се е с удостоверение с невярно съдържание, а именно, че е единствен
наследник на починалата си сестра и е получила без правно основание сумите като
обезщетение за неизползван отпуск от работодател и сумите, които сестра й е спестила в
своя влог в ОББ, като тя е имала основание да получи само 1/3 от тях, поради което
обвинението не е за цялата получена сума, а само за 2/3, които по закон са наследствен дял
на преживелия съпруг. Акцентира върху това, че от доказателствата по делото, събрани на
ДП, сред които множество свидетелски показания на съседи и на приятели на А.Н., се
установява, че цялото нейно семейство - майка й, сестра й, двете й племенници и съответно
съпругът на подсъдимата също са знаели, че А.Н. е сключила граждански брак в ***, знаели
са за кого се е омъжила, ходили са на гости при тях в ***, живеели са при тях, в техния дом,
както и че са черпили по този случай, че А. е сключила граждански брак. Наличието на
знание за сключен граждански брак сочи на наличието на умисъл у подсъдимата да извърши
деянието, за което й е повдигнато обвинение. В този смисъл, държавното обвинение моли за
потвърждаване на присъдата и уважаване на протеста, като съдът увеличи размера на
наложеното наказание.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец – адв. М., моли съда да не уважава
така подадената жалба от страна на подсъдимата, тъй като на същата е било известно, че
доверителят му А. и неговата съпруга са сключили граждански брак и са били мъж и жена.
По безспорен начин се установило, че този брак е наличен и е бил дълго време, че А. и Н. са
живели заедно под един покрив в ***, при заболяването през *** г. непрекъснато са живели
там. Акцентира върху факта, че в деня на смъртта, обвиняемата е отишла в Община *** и е
поискала да й бъде издаден документ за родствени връзки. Сочи, че доверителят му и
неговата съпруга са работили дълго време, пестили са и след това тези пари са били отнети
по незаконен начин. Позовава се също на постановените решения в развилото се гражданско
производство, в които е доказано по категоричен начин, че има сключен граждански брак в
***. Моли да се уважи протестът на районната прокуратура и да се потвърди
първоинстанционната присъда.
Защитникът на подсъдимата - адв. Б., моли да бъде оставен без уважение въззивният протест
от прокуратурата и в същото време да се уважи въззивната жалба, като се признае за
невиновна подсъдимата по така повдигнатото обвинение. Поддържа, че от теорията на
гражданското право е известно, че признаването на граждански решения въобще, има
последици на територията на съответната държава, на която се извършва признаването.
Действително от момента на признаването не възниква брачното правоотношение между две
лица, а признаването констатира вече сключения граждански брак в друга държава, но в
националното законодателство производството по екзекватура, не е само нормално
производство, а има обществена цел, на която то почива. Тази цел е след признаването на
един съдебен акт да възникнат последиците на територията на Р. България. Сочи, че според
Закона за наследството, наследници по закон се явяват съответната линия от лица, за които
към момента на настъпване на смъртта съществува - съответната семейна, брачна или друга
родствена връзка с наследодателя и които наследяват починалото лице по закон. В случая
към момента на настъпването на смъртта предвид липсата на признаване на чуждестранното
решение за сключен граждански брак на територията на Р. България, лицето което е
сключило този брак не може да се ползва от последиците на българското законодателство
докато не е осъществена тази процедура. В този смисъл към момента на издаване на
удостоверението за наследници, което също е официален документ, предвид липсата на
екзекватура, другото лице, в случая частният обвинител и граждански ищец, не е
притежавал качеството на наследник. Това обстоятелство възниква на по-късен етап, в
който е осъществено признаването на чуждестранното решение. Според него признаването
3
няма конститутивен ефект за сключения граждански брак, а единствено констативен или
удостоверителен такъв, но по отношение на правата, които едно лице черпи на територията
на Р. България от този удостоверен факт, по отношение на това екзекватурата има
конститутивен ефект. От този момент нататък се признава, че това лице вече е разполагало
и към момента и на настъпване на смъртта с наследствено право. Признава се, че и към
момента на настъпване на смъртта съпругът е притежавал качеството на наследник, но това
автоматично не означава, че към момента, в който подсъдимата е действала, същата е
предполагала, че в един последващ момент ще бъде признат брак, за който не е допускала,
че съществува и въз основа на това ще възникне фигурата на другия наследник, за да може
да се твърди, че е налице пряк умисъл за извършване на престъпление. Защитникът счита, че
тази сложна фигура от обстоятелства пречи да се приеме, че е налице състав на извършено
престъпление. От прочита на доказателствата се установява, че голяма част от семейството
са знаели, че е сключен брак, но от това, че други са знаели не може да се извлече
безспорно, че подзащитната му е знаела. Обръща внимание на факта, че подсъдимата е
подала искова молба по реда на чл. 108 от Закона на собствеността против частния
обвинител и граждански ищец, като заявила претенция за собственост върху недвижими
имоти, т.е. още към този момент тя е продължавала да действала с ясното съзнание,
заявявайки тази претенция пред Районен и Окръжен съд - Перник, че е единствения
наследник на починалото лице. Едва след този момент, след приключването на
производствата в съда и след извършване на производството по екзекватура, в нейното
съзнание се формира обстоятелство, че най-вероятно тя не е единствен наследник по закон.
Ако, тя не е била сигурна, че е единствен наследник би ли образувала гражданско дело, би
ли подала сигнал до прокуратурата затова дали има или няма сключен гражданки брак и да
се провери действителността и истинността на ксерокопието на брачния документ. Към
релевантния момент съгласно българското законодателство единственото лице, което има
право да получи всяка една вещ от наследствената маса е подсъдимата и ако това
производство по екзекватура не е било извършено от страна на пострадалото лице, това
обстоятелство можело да остане непроменено и в настоящия момент. След това е налице
промяната в обстоятелствата, която налага промяна и в гражданските правоотношения, но в
наказателното правоотношение, когато се говори за извършване на документна измама, не са
налице както обективните признаци на изпълнителното деяние, а именно този документ не е
с невярно съдържание към момента на издаването му и не е налице субективния елемент
знание, че този документ е с невярно съдържание. След издаването на признаването на
чуждестранното решение вече възниква ново гражданско правоотношение, което дава право
на другото лице да заяви гражданскоправни претенции. Предвид изложеното защитникът
моли за постановяване на правилна и справедлива присъда, с която съдът да оправдаете
подсъдимата на основание чл. 303, вр. чл. 304 НК.
В своя защита подс. В. твърди, че документът видяла за първи път, когато започнало делото
и, че в разстояние на 20 години сестра й не й е казвала, че се е омъжила, тя не знаела, че има
официален документ.
В последната си дума подс. В. моли да бъде оправдана.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД като прецени доводите на страните, материалите по
делото и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като служебно провери
правилността на атакувания съдебен акт, извършвайки собствена преценка на събраните
доказателства и доказателствени средства от първата инстанция, намери за установено
следното:
Подсъдимата В. К. В. е родена *** г., българка, български гражданин, *** образование, ***,
неосъждана, с адрес: ***, с ЕГН: **********, неосъждана.
4
А.К Н., родена на ***г., сестра на подсъдимата, към ***г. била неомъжена, нямала деца,
живеела заедно с майка си-Л. Р. А., сестра си – подсъдимата, съпруга на сестра й – К. Г. В.,
както и двете дъщери на подсъдимата – св. А. К. Г. и св. Д. К. Я.. По професия А.Н. била
***.
Частният обвинител и граждански ищец С.Б.А. към ***г. не се намирал в сключен
граждански брак. Към този момент той живеел и работел в тогавашната *** като ***. През
същата година А.Н. заминала за ***, за да работи като ***, където се запознала с А.. Между
двамата се породила любов, поради което те установили скоро интимна връзка помежду си и
решили да оформят отношенията си като сключат брак и на дата ***г. се явили пред
първоинстанционен съд в ***, пред който заявили желанието си за това и било постановено
Решение № *** за сключване на брак.
За сключения помежду им брак св. А. и А.Н. осведомили своите близки в Република
България, в това число и семейството на А., като във връзка с това в стопанисваното от
подсъдимата В. заведение била организирала почерпка на близки и познати.
След сключването на брака си св. А. и Н. заживели заедно в ***. Двамата съжителствали
като семейство, като обитавали едно жилище и се подкрепяли в своето ежедневие. Тези
обстоятелства били известни на всички хора, които ги познавали, вкл. и на подсъдимата В.,
с която Н. поддържала редовно връзка. През време на пребиваването си в *** св. А. и Н.
неколкократно се прибирали през време на отпуските се в Република България, при които
посещения св. А. се запознал и с всички членове на семейството на А.Н..
През време на пребиваването на св. А. и Н. в *** последователно при тях идвали да им
гостуват подсъдимата В., Л. А. и св. Д. Я., която останала да живее в съвместно обитаваното
от двамата жилище, след което сама започнала работа в ***.
А. и Н. живели и работили в *** до ***г., когато взели решение да се върнат окончателно в
Република България и през лятото на ***г. двамата дошли в ***, където направили основен
ремонт на притежаваното от А.Н. жилище на ул. „***“ № *. През есента на същата година
двамата напуснали окончателно *** и се завърнали в Република България, където заживели
в имота на Н.. Този имот бил така разположен, че се намирал в общ двор с този на
подсъдимата В., поради което двете семейства съжителствали съвместно.
А.Н. била титуляр на сметка в търговска банка „ОББ“ АД с IBAN *** в евро.
След завръщането си в Република България Н. започнала работа в МБАЛ „Р. А.“.
През ***. при проведено рутинно изследване било установено, че Н. има рак на панкреаса.
Това обстоятелство наложило излизането й в продължителен болничен от местоработата й.
Въпреки провежданото лечение нейното състояние силно се влошило, което довело до
невъзможност сама да се грижи за себе си. В този период единствено св. А. полагал всички
грижи за тежко болната си съпруга.
През целия период от завръщането си от *** в Република България св. А. и Н. не заявили в
Община *** сключения от тях през ***г..
На ***г. А.Н. починала. На същия ден - ***г., подсъдимата В., подала искане да й бъде
издадено удостоверение за родствени връзки на починалата й сестра, въз основа на което
било издадено Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх. № ***г., в което било
отразено, че единствените данни за А.Н. са, че същата е имала следните роднини: К. Н. А.
(баща), Л. Р. А. (майка) и В. К. В. (сестра). В това удостоверение било записано, че А.Н. е
5
била неомъжена.
След смъртта на Н. подсъдимата В. заявила на св. А. свои собственически претенции по
отношение на къщата на покойната Н., тъй като той няма никакви права върху нея. В хода
на проведени поредица разговори от такъв характер св. А. се стремял да не разширява
конфликта, поради което единствено заявявал на В., че той има право да живее в къщата,
тъй като е наследник на Н., като неин съпруг.
На ***г., подсъдимата В. поискала да й бъде издадено удостоверение за наследници на А.Н..
Било издадено Удостоверение за наследници № ***г., в което било записано, че единствен
наследник на А.К Н. е В., като нейна сестра. Било записано също така, че А.Н. е починала
неомъжена.
След получаването на посоченото удостоверение тя оставила екземпляр от него на видно
място в дома на сестра си, така че да бъде възприето от св. А.. Същевременно подсъдимата
продължила да отправя изявления спрямо св. А. да напусне жилището на покойната й
сестра, на които той продължил да не се съгласява, напомняйки й, че той е имал валидно
сключен брак с А. в *** от близо *** години.
Св. А. в началото на месец ***г. отишъл в Община *** и направил устно запитване
относно необходимите документи за регистриране на брака му в Република България. Във
връзка с направеното от него устно запитване Община *** отправила запитване до
Министерство на външните работи, Дирекция „Консулски отношения“ относно
представения от св. А. документ, а именно - Решение № *** на първоинстанционен съд в
***.
На ***г. подсъдимата В. се явила в сградата на МБАЛ „Р. А.“ – гр. П., за да получи пари,
които били начислени на покойната й сестра - Н., като парично обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 1620.18лв. след направените удръжки.
За да се легитимира като правоимащо лице да получи паричното обезщетение подс. В.
представила издаденото й удостоверение № *** г.. от Община *** на служителката - св.
С.В.А /на длъжност „***“ в ЧБАЛ „Р. А.“ – гр. П./. След като се запознала с така
представения й документ св. А. изплатила сумата от 1620.18лв. на В., за което бил съставен
разходен касов ордер № ***г.
На ***г. подсъдимата В. отишла в сградата на търговска банка „ОББ“ АД, клон П., носейки
със себе си издаденото й удостоверение за наследници № ***г.. от Община *** и пред
служителите на банката подсъдимата заявила, че желае да прехвърли на своя сметка влога
на покойната А.Н., като единствен неин наследник.
Към тази дата наличността по сметката с IBAN *** с титуляр А.К Н. била в размер на
22.664,99 евро, чиято левова равностойност била 44 328.87лв. Поради по-големия размер на
влога подсъдимата В. била свързана със св. А. В. Д. (на длъжност *** при ТБ „Обединена
българска банка“ АД, клон П.). На тази служителка подсъдимата В. обяснила, че желае да
прехвърли средствата от сметката на покойната си сестра в своя сметка в същата банка, като
за целта се легитимирала като единствен наследник на Н. посредством горепосоченото
удостоверение за наследници. Такава била и установената процедура в банката - в случай на
смърт на титуляр на дадена сметка и наличен само един наследник, наличните средства се
прехвърляли на посочена от него друга сметка срещу представяне на удостоверение за
наследници и всички средства по сметката били прехвърлени на друга банкова сметка,
чийто титуляр била подсъдимата В..
6
След като през месец ***г. св. А. регистрирал брака си с Н. му било издадено
удостоверение за наследници, в което било отразено, че Н. е починала на ***г. - омъжена, а
нейни наследници са самият той и подсъдимата В..
На *** г. подсъдимата предявила срещу свидетеля А. ревандикационен иск за признаване
правото й на еднолична собственост върху обитаваното от сестра й и свидетеля до смъртта
на първата жилище и осъждане на ответника да предаде владението върху същия, както и за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на имота за периода от *** г. до *** г.
Изложената фактическа обстановка се установява при съвкупната оценка на следните
доказателствени източници, част от тях приобщени по реда на чл.373, ал.1 НПК:
показанията на свидетелите С.А., С. А., В. А., В. В., Д. Й., М. А., С. Г., Д. Я., А. Г., И. А., А.
Д., М. А., Д. Б., А. Г., писмени доказателства и доказателствени средства: писма от Община
*** /л. 57, 63, 65, 72 - 73 от Том I/; удостоверения за наследници и копия /л. 58, 60, 85, 99 от
Том I, 258 - 260, 266, 298 и 322 - 323 от Том II/; заверено копие на искане за издаване на
удостоверение за наследници /л. 59 от Том I/; заверено копие на Акт за смърт № ***г. /л. 61
от Том I/; писмо от агенция „Сана 21“ /л. 66 от Том I/; заверено копие на удостоверение за
съпруг/а и родствени връзки /л. 69 от Том I/; заверено копие на Искане за издаване на
удостоверение въз основа на регистъра на населението /л. 70 от Том I/; копия на Решение №
*** на първоинстанционен съд в *** /л. 74 от Том I, л. 239,275 и 307 от Том II/; писма от
Министерство на правосъдието /л. 76, 78, 80, 82 от Том I/; писмо от МБАЛ „Р. А.“- гр. П./л.
84 от Том I/; заверено копие на ведомост заплати за месец ***г. от МБАЛ „Р. А.“- гр. П. /л.
86 от Том I/; заверено копие на разходен касов ордер /л. 87 от Том I/; писмени справки от ТБ
„ОББ“ АД /л. 94, 103 от Том I/; писмена разпечатка от ТБ „ОББ“ АД /л. 95 - 97 от Том I/;
копие на нареждане за кредитен превод от ТБ „ОББ“ АД /л. 98 от Том I/; писма от ТБ „ОББ“
АД /л. 101, 114 от Том I/; заверени копия на пълномощни /л. 104 - 105, 115, 117 - 118 от Том
I/; копие на лична карта на В. В. /л. 116 от Том I/; извлечение по сметка /л. 119 от Том I/;
писмени извлечения от банкови сметки /л. 120 - 235 от Том I/; справка от УИС /л. 26 от Том
I/; справки съдимост /л. 29 - 30 от Том I/; преводи на Решение № *** на първоинстанционен
съд в *** /л. 237 - 238 и 276 - 277 и 305 - 306 от Том II/; протоколи за доброволно предаване
/л. 248 и 273 от Том II/; заверено копие на Съобщение от Районен съд - гр. Перник от С.А.
/л. 249 от Том II/; заверено копие на Удостоверение за сключен граждански брак /л. 278,297
и 321 от Том II/; документи по гр. д. № 1718/2016г. по описа на съда, справка за съдимост.
От показанията на свидетелите С.А., В. А., Д. Й., М. А., С. Г., Д. Я., А. Г., А. Д., М. А., Д. Б.,
А. Г., събрани в хода на досъдебното производство, надлежно приобщени, които са
последователни и логични и съдът ги кредитира, еднопосочно се установяват
обстоятелствата относно отношенията между свид. А. и А.Н., както и между тях и
семейството на Н. в годините. Съдът не кредитира показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие пред първата инстанция свидетели Е. З. и С. А. относно естеството на
връзката между св. А. и А.Н., тъй като те са житейски необосновани и противоречат на
останалите доказателствени източници.
Обясненията на подсъдимата имат двойнствена природа – доказателствено средство и
средство за защита. В случая същите противоречат на свидетелските показания на св. С.А.,
В. А., Д. Й., М. А., С. Г., Д. Я., А. Г., А. Д., М. А., Д. Б., А. Г. относно това дали същата е
знаела, че сестра й има сключен брак в *** през *** г., поради което съдът не им дава вяра.
От показанията на св. С. А. и И. А. се установява изплащането на сумата от 1620 лв. –
обезщетение за неизползван годишен отпуск, а показанията на В. В. дават информация във
връзка с подаването на заявленията пред Отдел „ Гражданска регистрация“ на Община ***.
Показанията на св. А. Д. изясняват обстоятелствата около легитимацията на подсъдимата
7
пред Банка „ОББ“ – П. и получаването на паричните средства от банковата сметка на сестра
й. Обстоятелствата относно подаването на заявленията, издадените удостоверения за съпруг
и родствени връзки, за наследници и удостоверение за сключен граждански брак, относно
изплащането на паричните суми от „МБАЛ“ Р. А. и „ОББ“ – клон П. се установяват от
множеството приобщени писмени доказателства.
При тази установена фактическа обстановка неправилен е правният извод на
контролираната инстанция, че деянията на подс. В. са съставомерни от обективна и
субективна страна.
От обективна страна: Съгласно ППВС № 8/1978 г. изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 212, ал.1 НК се изразява в ползване на документ с невярно
съдържание, неистински или преправен документ и получаването въз основа на него на
имущество без правно основание с намерение да се присвои. Документът представлява
конкретно и изрично писмено изявление на определено лице, с което е закрепена
информация досежно факти и обстоятелства с правно значение. При документната измама
документът с невярно съдържание, неистинският или преправен документ трябва да доказва
основанието за плащане или предаване на чуждо имущество и се използва като средство за
въвеждане, поддържане или използване на заблуждение у лицето, което упражнява
фактическа власт върху имуществото, за да извърши последният юридическо или
фактическо разпореждане с това имущество. Инкриминираният документ създава привидно
основание, че този, който получава имуществото има основание за това. Престъплението е
резултатно, следва деецът реално да използва документа и да получи фактическа власт
върху имуществото или друга възможност да се разпорежда. В случая представяйки пред
лицата, оправомощени да заплатят процесните парични суми удостоверение за наследници
подсъдимата е получила парични суми над полагащите й се съобразно наследствените й
права.
Отправна точка при преценката за наличие на съставомерно деяние е дали използваното от
подсъдимата удостоверение за наследници е документ с невярно съдържание.
С невярно съдържание може да бъде само удостоверителен документ, защото изявлението
на автора им удостоверява факти, съществували в обективната действителност, стоящи
извън самото изявление. Безспорно такъв документ е удостоверението за наследници –
отразяващо лицата, които се намират в такива връзка с починалото лице, че с неговата смърт
придобиват правото на наследяване.
Наредба № РД-02-20-6 от 24 април 2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на
регистъра на населението регламентира реда за издаване на удостоверение за наследници на
територията на Р. България. Съгласно чл. 11, ал.2 от Наредбата за определяне на
наследниците по закон длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на
населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско състояние.
Следователно, за да удостовери съответните обстоятелства в кръга на службата си
длъжностното лице се основава на данните от регистрите на населението. Към момента на
издаване на удостоверението за наследници – ***г. видно и от издаденото по-рано на ***г.
удостоверение за съпруг/а и родствени връзки А.Н. е имала следните роднини: К. Н. А.
(баща), Л. Р. А. (майка) и В. К. В. (сестра). В това удостоверение било записано, че А.Н. е
била неомъжена. В обективната действителност, разбирана като данни с правно значение на
територията на Р.България към този момент не е бил отразен сключеният между А.Н. и св.
А. брак. Длъжностното лице в кръга на своята компетентност е отразило вярно фактите,
които към момента на съставяне на удостоверението са били материализирани в
действителността. Съгласно решение № 670 от 1996 г. на ВКС, Второ н.о. документ, който
8
поначало е с вярно съдържание, не може впоследствие в резултат на новонастъпили след
съставянето му обстоятелства да се превърне в документ с невярно съдържание.
Новонастъпило обстоятелство е последващото заявяване от св. А. за вписване на сключения
през *** г. брак.
Българското право допуска брак между български гражданин и чужд гражданин да бъде
сключен пред местен орган в чужбина. Предпоставка за признаването му в Република
България е да е била спазена формата, установена от правото на държавата, пред чийто
орган той се сключва - чл. 75, ал. 1 и 3 КМЧП. Разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗГР вменява в
задължение на българските граждани, които са поискали от местен орган по гражданско
състояние в чужбина съставянето на акт за гражданско състояние, да се снабдят със заверен
препис или извлечение от акта и в срок не по-късно от шест месеца след съставянето му да
го предадат или изпратят на българския дипломатически или консулски представител в тази
страна, или да го представят направо пред длъжностното лице по гражданско състояние в
общината по постоянния си адрес. След получаване на преписа длъжностното лице по
гражданско състояние регистрира настъпилото в чужбина събитие, като съставя съответен
акт за гражданско състояние. Актовете, съставени по реда на чл. 72, ал. 2 ЗГР, имат вторичен
характер. По изрично разпореждане на закона в тях длъжностното лице вписва без
изменение данните от съставения в чужбина акт за гражданско състояние. При регистрация
на граждански брак, сключен в чужбина, се вписват имената на сключилите брак, датата и
мястото на сключване на брака- чл. 72, ал. 3, т. 2 ЗГР. Правните последици на брака,
сключен в чужбина, настъпват от датата на сключването му, така както е удостоверена в
съставения акт за гражданско състояние на компетентния орган в чужбина, а актът за
регистрирането на брака в Република България няма конститутивно действие, а само
отразява един вече настъпил факт, релевантен за гражданското състояние на лицата. Това, че
сключеният брак е произвел действие още към *** г. не променя факта, че до момента на
надлежното му заявяване за вписване то не е част от обективната действителност на
територията на Република България. Това, че впоследствие при надлежното му вписване
кръгът на наследниците се е променил, не означава, че към момента на съставяне на
удостоверението за наследници и позоваването на него същият е документ с невярно
съдържание. Е ли е валидно сключен този брак, пред надлежен орган в чуждата държава е
обстоятелство, подлежащо на изследване от длъжностното лице по гражданско състояние в
производството по вписването му и е неотносимо към предмета на доказване в настоящото
производство, изследващо период от време, в който това обстоятелство не е било заявено за
вписване, за да се изследва дали действително е породило правни последици. Приложените
по делото решения на гражданския съд, постановени по заявени собственически претенции
между подсъдимата и частния обвинител и граждански ищец по повод възникнала между
тях съсобственост, в производствата, по които гражданският съд е изследвал преюдициално
въпроса за правното действие на вписването на граждански брак, сключен в чужбина по
никакъв начин не могат да обвържат наказателния съд поначало доколкото липсва
законодателна уредба в подобен смисъл и такъв извод не може да се изведе от философията
на процесуалните закони, още повече, че в настоящото производство не е централен
въпросът за валидността и признаването на гражданския брак.
С оглед на тези съждения не е налице първата предпоставка на фактическия състав на
престъплението по основния състав чл. 212, ал.1 НК, който се съдържа в престъплението по
чл. 212, ал.4 НК. Безпредметно се явява обсъждането на въпроса за наличие на
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 НК. При този извод не следва да се
излагат и съображения за наличие на признаци от субективната страна на деянието, но
настоящият съдебен състав, намира за необходимо да изследва й нея.
От субективна страна деянието се извършва само при пряк умисъл, като деецът съзнава, че
9
използва документ с невярно съдържание, че го представя като привидно правно основание
за получаване на имуществото, без това да му се следва. Деецът има специфично користно
намерение – да присвои противозаконно имуществото – предмет на престъплението.
От показанията на свидетелите А., В. А., Д. Й., С. Г., М. А., Д. Б. се установявя, че
подсъдимата е знаела, че св. А. и нейната сестра А. са сключили брак през *** г. в ***, дори
по повод събитието е организирано своеобразно тържество в стопанисваното от нея кафене.
Същевременно от показания на св. С. Г. също така се установява, че подсъдимата е имала
съмнения относно валидността на този брак в Република България, доколко същият е
легитимен и би могъл да се признае. „В. била казала, че бракът между А. и С. бил фалшив и
не важи в България“. За това, че подсъдимата е имала резерви относно легитимността на
брака свидетелства и поведението й. Тя първо е подала искане за снабдяване с
удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на *** г., от което е узнала, че бракът на
сестра й със свид. А. не фигурира в регистрите на населението и едва след това е подала
искане за издаване на удостоверение за наследници. Обстоятелството, че първото заявление
е подадена в деня на смъртта на А.Н., макар да е морално укоримо, само по себе си води до
извод, подсъдимата е била убедена, че е не е единствен наследник и цели по-бързо да се
снабди с необходимите документи, чрез ползването на които да получи имотна облага.
Напротив, води до формиране на обратния извод, че същата е имала съмнения относно
легитимността на брака. Отразеното в регистрите е създало у нея усещането, че е единствен
правоприемник на починалата си сестра и съответно едноличен собственик на нейното
имущество, което е видно и от поведението й спрямо свид. А. – опитите да го изгони от
обитаваното жилище и заявените искови претенции за признаване за установено по
отношение на него на правото й на собственост и за заплащане на обезщетение за лишаване
от ползването на недвижимия имот.
В случая от доказателствата по делото не се установява от поведението на
подсъдимата, тя да е имала ясни представи относно всички елементи на деянието и
категорично желание за настъпване на правните последици, което обуславя
несъставомерност на същото и от субективна страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 303 ал.2 от НПК съдът следва да признае подсъдимия за
виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин, в противен случай, съгласно
разпоредбата на чл. 304 от НПК го признава за невиновен. Присъдата не може да почива на
предположения, а обвинението следва да е доказано по безспорен и несъмнен начин. Ако
осъществяването на престъплението и всички факти, включени в причинно-следствения
процес на престъпното деяние, механизмът и неговото авторство не бъдат установени
безспорно и категорично, съдът може да постанови единствено оправдателна присъда.
Воден от тези задължителни принципни съображения, отнесени до установените по делото
обстоятелства, въззивният съд прие, че следва да оправдае подс. В. по повдигнатото й
обвинението.
Разпоредбата на чл. 307 от НПК задължава съда да се произнесе по гражданския иск и
когато признае подсъдимия за невинен.
Институтът на непозволеното увреждане е уреден в ЗЗД -разпоредбите от чл. 45 до чл. 54, и
се основава на задължението за поправяне на виновно причинени вреди другиму.
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементите на който са:
деяние(действие или бездействие), вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и
вина, обединени от правна норма в единство. Съществуват определени особености, касаещи
елементи от състава на непозволеното увреждане, а именно: по отношение на вината – тя се
предполага до доказване на противното/чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/; вредата е основен елемент, без
10
който не може да се говори за непозволено увреждане; причинната връзка е обединяващия
елемент, който не се предполага, а подлежи на доказване.
За гражданския иск в наказателния процес е характерно, че той има акцесорен характер,
което обуславя неговата зависимост от решаването на въпросите по повдигнатото срещу
подсъдимото лице обвинение. Когато подсъдимият бъде оправдан, понеже не се установява
описаното в обвинителния акт престъпление да е осъществено, да е противоправно или
виновно, или не е доказано авторството, приетият за съвместно разглеждане граждански иск
ще бъде отхвърлен. Гражданската отговорност обаче може да съществува, без налична
наказателна в случаите когато престъпната несъставомерност не изключва гражданския
деликт, както и при погасяване на наказателната отговорност, поради давност или амнистия.
В случая не се установи една от предпоставките на деликта, а именно наличието на
противоправност на деянието на подсъдимата, поради което съдът отхвърли гражданския
иск като неоснователен. Защита при неоснователно разместване на имуществени блага е
предвидена в разпоредбите на чл. 55 – 59 ЗЗД.
Оправдателният за подсъдимата изход на делото обосновава и отмяна на присъдата в частта
за разноските, тъй като, съобразно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК, същите следва да
останат за сметка на държавата.
В обобщение на изложените съждения настоящият състав намери, че са налице
предпоставки за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова. Поради това и
съобразно разпоредбите на чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3, вр. чл. 304 НПК,
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД постанови съдебния си акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
(К.Баталски)
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
(В. Георгиев)
2:………………
(М. Стоева)
11
Съобщи за изтекли лични данни