РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. П., 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20231230101057 по описа за 2023 година
Производството е образувано по молба от адв. М. В. М. от АК-П., с адрес на
кантората в гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, в качеството му на пълномощник на М.
С. Т., ЕГН: ********** от с.П., общ.П., ул.П. № 4 и съдебен адрес гр. П., бул. “П.“ №
81, ет. 3, ап. Б, срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Николай Пенчев
Пенчев.
Ищецът твърди, че между него и ответното дружество има сключен договор за
кредит и с предявения иск претендира да бъде прогласена нищожността на клауза от
този договор, предвиждаща заплащането на неустойка, поради противоречие с добрите
нрави и поради това, че е сключена при неспазване на законоустановените норми,
както и ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сума в посочен
размер, представляваща недължимо платена по недействителна клауза за неустойка по
цитирания договор.
Към настоящото производство с Протоколно определение № 40 от 30.01.2024 г.
на основание чл. 213 от ГПК е съединено и Гр.д. № 1058/2023 г. по описа на РС-П.,
образувано по искова молба на същия ищец срещу същия ответник.
Ищецът твърди, че е страна по:
1. Договор за кредит № 736516 от 17.09.2022 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД,
по силата на който следва да върне на дружеството сумата по кредита в размер на
1
1344,73 лева, при сума на получаване 1000 лева, при срок на кредита от 15 вноски,
както и да заплати неустойка в размер на 1655,27 лева, разсрочена на 15 вноски. Сочи
се в молбата, че на 19.10.2022 г. ищецът е заплатил по Договора за кредит първата
погасителна вноска в размер на 200 лева, която е отнесена за 0 лева главница, 33,38
лева лихва и 166,62 лева неустойка. На 28.10.2022 г. ищецът заплатил по Договора
сумата от 1070,84 лева, която отново спрямо погасителния план е отнесена: 1000
главница, 33,38 лева лихва по втора вноска и 37,46 неустойка, с което сключеният
Договор е предсрочно погасен, а по него е заплатена сумата от 1000 лева главница,
66,76 лева лихва и 204,80 лева неустойка.
2. Договор за кредит № 772096 от 29.11.2022 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД,
по силата на който следва да върне на дружеството сумата по кредита в размер на
1801,68 лева, при сума на получаване 1500 лева, при срок на кредита от 21 вноски,
както и да заплати неустойка в размер на 1642,32 лева, разсрочена на 21 вноски. Сочи
се в молбата, че на 19.12.2022 г. ищецът е заплатил по Договора за кредит първата
погасителна вноска в размер на 164 лева, която е отнесена за 0 лева главница, 23,36
лева лихва и 140,64 лева неустойка. На 26.12.2022 г. ищецът заплатил по Договора
сумата от 1652,10 лева, която отново спрямо погасителния план е отнесена: 1500
главница, 23,36 лева лихва по втора вноска и 128,74 неустойка, с което сключеният
Договор е предсрочно погасен, а по него е заплатена сумата от 1500 лева главница,
46,72 лева лихва и 269,38 лева неустойка.
Твърди, че така уговорената клауза за неустойка по договора за кредит е
нищожна, като противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, и
защото противоречи на конкретно посочени в молбата императивни разпоредби на
ЗЗП. Излага съображения, че процесната клауза е неравноправна такава, тъй като
нарушава принципа за справедливост и необлагодетелстване на едната страна за сметка
на другата. Същата предвижда заплащането на сума, която е необосновано висока, в
размер на 150 % от сумата по отпуснатия кредит, с което се нарушава освен принципа
на добросъвестност и справедливост, но и със същата се цели неоснователно
обогатяване. На следващо място твърди, че съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона е нищожна, като с предвиждането на такива разходи посочени
като неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като по този начин
чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на
чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ
неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената
възнаградителна лихва.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да приеме, че
уговорената неустойка по чл. 11 от Договор за кредит № 736516/17.09.2022 г., сключен
2
между М. С. Т. и „Сити Кеш“ ООД, предвиждаща заплащането на неустойка в размер
на 1 655,27 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 143, ал. 1 и чл.
146, ал. 1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 21, ал. 1
от ЗПК и поради противоречието й с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД; както и на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, да осъди „Сити Кеш“ ООД да заплати на
М. С. Т., сумата от 204,08 лева, недължимо платена по недействителна неустойка по
чл. 11 от Договор за кредит № 736516/17.09.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата,
както и да постанови решение, с което да приеме, че уговорената неустойка по чл. 11
от Договор за кредит № 772096/29.11.2022 г., сключен между М. С. Т. и „Сити Кеш“
ООД, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1642,32 лева, е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, както и
поради нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК и поради
противоречието й с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД; както и на
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, да осъди „Сити Кеш“ ООД да заплати на М. С. Т.,
сумата от 269,38 лева, недължимо платена по недействителна неустойка по чл. 11 от
Договор за кредит № 773096/29.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответното дружество в депозирания писмен отговор признава предявения иск по
чл.26 от ЗЗД, като прави искане да не бъдат възлагани разноски, тъй като не е станал
причина за завеждане на настоящето дело.
В проведеното съдебно заседание ищецът не се явява и представлява, от
процесуалния представител е депозирана молба, с която моли за уважаване не
предявените искове, като на основание чл.214 от ГПК прави искане за изменение на
предявения иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД.
От ответното дружество чрез процесуалния представител е депозирана молба, с
която се оспорват предявените искове и се прави искане за тяхното отхвърляне като
неоснователни.
В съдебно заседание проведено на 30.01.2024 г., по искане на процесуалния
представител на ищеца с нарочни молба от същата дата, на основание чл.214 от ГПК
съдът е допуснал изменение на претендираната неустойка, като е увеличил размера на
същата до 225,69 по Договор за кредит 736516/17.09.2022 г., съответно е увеличил
размер на претендираната неустойка до сумата от 271,16 лева по Договор за кредит №
772096/29.11.2022 г..
На ответното дружество са изпратени нарочни писмо за запознаване с
изменения размер на исковата претенция, но от същото не са постъпили становища.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
3
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно в казуса, че на 17.09.2022 г. и 29.11.2022 г., страните са сключили
договор за кредит № 736516, въз основа на който на ищеца е предоставен кредит в
размер на 1 000 лв., със срок на погасяване до 18.12.2023 г., размер на погасителна
вноска – 4 вноски по 33,38 лева и 11 вноски по 110,11 лева, с фиксиран лихвен процент
40,05 %, ГПР 48,32 % и общо задължение 1 344,73 лева, и договор кредит № 772096,
въз основа на който на ищеца е предоставен кредит в размер на 1500 лв., със срок на
погасяване до 19.09.2023 г., размер на погасителна вноска – 3 вноски по 23,36 лева и
18 вноски по 96,20 лева, с фиксиран лихвен процент 40, 05 %, ГПР 49,61 % и общо
задължение 1 801,68 лева
В чл. 5 и от двата цитирани договора е уговорено, че страните се споразумяват,
договорът за кредит да бъде обезпечен с поне едно от посочените: безусловна банкова
гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка за период от сключване на
договора за кредит до изтичане на 6 месеца от падежа на последната редовна
погасителна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на
два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената
главница и лихва, или поръчителство на едно или две физически лица, които отговорят
кумулативно на следните условия: при един поръчител – осигурителният доход следва
да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за
страната, а при двама поръчители – размерът на осигурителния доход на всеки от тях
следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за
страната; да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора; да
не са кредитополучатели по договори за кредит, сключен с кредитора, по които е
налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация, различна от "Редовен", както по активни, така и по погасени
задължения съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна
бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на
получавания от тях доход. Съгласно чл. 11 от процесните договори за кредит, ако
кредитополучателят не предостави уговореното обезпечение в тридневен срок от
сключване на договора или представеното обезпечение не отговаря на условията,
посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в
размер на 1 655,27 лева по Договор за кредит № 736516, която ще бъде заплатена
разсрочено съгласно приложения погасителен план, а именно на 15 вноски. Така общо
дължимата сума по кредита възлиза на сумата от 3 000 лева, а по Договор за кредит №
772096 дължи неустойка в размер на 1 642,32 лева, която ще бъде заплатена
разсрочено съгласно приложения погасителен план, а именно на 18 вноски, като общо
дължимата сума по кредита възлиза на 3 444 лева.
По делото са представени и всички приложения към договора за заем –
4
погасителен план и индивидуалния условия по договора (Приложение № 1).
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По иска по чл. 26 от ЗЗД, съдът намира следното:
Ищецът е предявил установителен иск за нищожност на неустойка по чл. 11 от
Договор за кредит, предвиждаща заплащането на неустойка, поради заобикаляне на
закона – чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във връзка с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК,
противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1, пр.3 и неравноправност – чл.143, ал.2, т.5
от ЗЗП във връзка с чл.146, ал.1 от ЗЗП. В негова тежест е да установи при условията
на пълно и главно доказване по делото наличието на сочените основания за нищожност
на клаузата за неустойка.
Уговорената между страните в чл. 11 от договора за потребителски кредит
неустойка е за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави на
кредитора обезпечение на дълга. Това задължение е непарично. От неизпълнението му
не произтича пряка вреда за кредитора. Неблагоприятните последици за него са
свързани с евентуални затруднения при събиране на необезпеченото вземане. Те могат
да настъпят едва след падежа на задължението. Но дори и след това за кредитора е
налице интерес от обезпечаване на дълга, тъй като ще разполага с допълнителна
гаранция за събиране на вземането. С оглед на това поставянето на твърде кратък срок
за предоставяне на обезпечение – три дни от сключване на договора, е нелогично и
икономически необосновано. Уговарянето на такъв срок, завишените изисквания, на
които трябва да отговарят поръчителите, както и непосилните условия за представяне
на банкова гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за
кредит, показват, че единствената цел на неустойката е различна от присъщата й по
закон функция да обезпечи изпълнението и да обезщети и санкционира
неизпълнението. За кредитора е предварително ясно, че кредитополучателят трудно би
могъл да осигури което и да е било от исканите обезпечения и е почти сигурно, че ще
дължи неустойка. Следователно действителната цел на тази неустойка е да породи
допълнително парично задължение за заемателя, наред с това да върне главницата и да
заплати възнаградителна лихва, а това прави неустойката нищожна съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Също така неустоечната клауза е формулирана по такъв начин, че да заобикаля
императивните законови разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
регламентиращи разходите по кредита. Заплащането на неустойката представлява
скрит косвен разход за кредитополучателя, който е свързан с кредита и увеличава
цената му. Тя няма характеристиките на възнаградителна лихва, тъй като не зависи от
размера на заемната сума и от срока за ползване на кредита, но неминуемо води до
възникване на допълнителни разходи за кредитополучателя, които са били известни на
5
кредитора към момента на сключване на договора за кредит и е трябвало да бъдат
включени в ГПР на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. В случая това не е сторено,
като по този начин отразеният в договора размер на ГПР се оказва неверен, а
посочената стойност на ГПР е в пъти по-ниска от действителната такава. Това, освен
че заблуждава потребителя за реалната икономическа тежест на кредита, заобикаля
императивното изискване на чл.19, ал.4 от ЗПК за максималния допустим размер на
разходите по кредита и противоречи на задължителното изискване на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК за посочване на размера на ГПР в договора за потребителски кредит.
На следващо място клаузата противоречи на добрите нрави съгласно чл. 26, ал.
1, пр. 3 от ЗЗД и е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5, тъй като задължава
кредитополучателя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Достатъчно е да се посочи, че
размерът на главницата е 1 000 лв., а на неустойката – 1 665,27 лева по Договора за
кредит сключен на 17.09.2022 г., което е един път и половина от размера на отпуснатия
кредит. По сключения между страните Договор за кредит от 29.11.2022 г., размерът на
главницата е 1500 лева, а размерът на неустойка 1 642,32 лева, което е повече от един
път от размера на отпуснатия кредит. Налице е значителна нееквивалентност
на насрещните престации в ущърб на потребителя. По този начин неравноправно се
третира икономически по-слабият участник в оборота и се използва недостига на
материални средства у него за облагодетелстване на другата страна по сделката. Това
противоречи на установените в гражданския и търговския оборот неписани правила за
добросъвестност, накърнява принципа на справедливост и равноспоставеност между
гражданскоправните субекти и за еквивалентност на престациите по двустранни
договори.
С оглед на изложеното неустоечната клауза са явява нищожна, като заобикаляща
закона, накърняваща добрите нрави и неравноправност.
Нищожността на неустоечната клауза не влече след себе си нищожност на целия
договор, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна и от друга страна, договорът би бил действителен дори да не
беше предвидена неустойка за непредоставяне на обезпечение.
Предвид изложеното съдът намира предявените искове нищожност на неустойка
по чл. 11 от Договор за кредит, предвиждаща заплащането на неустойка съответно в
размер на 1 655,27 лева и 1 642,32 лева, за основателни и доказани, поради което и
следва да бъдат уважени.
По иска по чл.55 ЗЗД, съдът намира следното:
Предвид извода на съда за нищожност на клаузата за неустойка, престираното
въз основа на тази клауза подлежи на връщане при начална липса на основание. От
6
представената от ответната страна информация касаеща извършените от ищеца
плащания по процесните договори за кредит се установява, че кредитополучателят
/ищецът/ е извършил плащане в общ размер на 1 270,84 лева, от които 1000 лева –
главница, 45,15 лева – лихва и 225,69 лева – неустойка по Договор за кредит № 736516
от 17.09.2022 г., както и има плащане в общ размер на 1816,10 лева, от които 1500 лева
– главница, 44,94 лева – лихва и 271,16 лева – неустойка по Договор за кредит от
19.11.2022 г.. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че е налице фактическия
състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, поради което и исковете се явяват основателни
/виж Решение № 187/17.10.2022 г. по В.Гр.д.№ 220/2022 г. на ОС-Ловеч/.
Относно разноските:
Предвид крайния изход на делото, както и с оглед обстоятелството, че ищецът е
направил изрично и своевременно искане за разноски по настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на същия следва да се присъдят такива в общ размер на
233 лева за платени държавни такси по всяко от съединените дела.
След като съобрази направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът
намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител
на ищеца адв. М. В. М., сумата от общо 2 076,66 лева с вкл. ДДС, представляваща
възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство, защита и
съдействие по настоящото дело, определено според размерите на всеки от съединените
искове и по правилата на чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата
/ЗАдв./, вр. чл. 2, ал. 2 и ал. 5 от ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й
действаща към момента на определяне на възнаграждението от съда, тъй като при
сключване на договорите последното не е определено с оглед приложение на
разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
По отношение на направеното възражение от ответната страна относно
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по представен договор за
безплатна правна помощ, съдът намира следното:
По делото са ангажирани договори за правна защита и съдействие /л. 49 по Гр.д.
№ 1057/23 г. и Гр.д.№ 1058/23 г./, в който страните по упълномощителната сделка –
ищецът, от една страна и съответният адвокат, от друга страна, са направили
съвпадащи изявления, че правната помощ се предоставя като безплатна поради това, че
ищецът е материално затруднен – чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. В тази връзка са Решение №
374/23.03.2023 г. на П.ски окръжен съд по в. гр. д. № 354/2023 г., вкл. цитираните в
него Определение № 708/05.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4891/2015 г., IV г.
о., Определение № 442 от 28.06.2019 г. по т. д. № 502/2019 г., II т. о., в които се сочи, че
преценката дали да се окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално
затруднено, или не, се извършва не от съда, а от самия адвокат и е въпрос на договорна
7
свобода между адвоката и клиента.
Направеното искане в условията на евентуалност да не бъдат присъждани повече
разноски от вече присъдените, съдът намира за неоснователно.
Цитираните от процесуалния представител на ответната страна решения
постановени от СГС и СРС касаят образувани производства между страни по едни и
същи договорни отношения. В настоящия случай двете образувани производства,
разглеждани в едно, след присъединяване на Гр.д.№ 1058/23 г. към по-рано
образуваното Гр.д.№ 1057/23 г. действително касаят договорни отношения между едни
и същи страни, но по различни договори за потребителски кредит.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на уговорената неустойка по чл. 11 от
Договор за кредит № 736516/17.09.2022 г., сключен между М. С. Т. и „Сити Кеш“
ООД, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1 655,27 лева, на основание
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, поради нарушение на чл.
19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК, както и поради противоречието й с добрите
нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на уговорената неустойка по чл. 11 от
Договор за кредит № 772096/29.11.2022 г., сключен между М. С. Т. и „Сити Кеш“
ООД, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1 642,32 лева, на основание
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, поради нарушение на чл.
19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК, както и поради противоречието й с добрите
нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7,
представлявано от Николай Пенчев Пенчев, да заплати на М. С. Т., ЕГН: **********
от с.П., общ.П., ул.П. № 4, сумата от 225,69 /двеста двадесет и пет лева и шестдесет и
девет стотинки/ лева, представляваща недължимо платена като неустойка по Договор
за кредит № 736516 от 17.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 08.08.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7,
представлявано от Николай Пенчев Пенчев, да заплати на М. С. Т., ЕГН: **********
от с.П., общ.П., ул.П. № 4, сумата от 271,16 /двеста седемдесет и един лева и
шестнадесет стотинки/ лева, представляваща недължимо платена като неустойка по
Договор за кредит № 772096 от 29.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
8
подаване на исковата молба – 08.08.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Николай Пенчев
Пенчев, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на М. С. Т., ЕГН: ********** от
с.П., общ.П., ул.П. № 4, сумата от 233 /двеста тридесет и три/ лева, представляваща
направени по делото разноски.
На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ОСЪЖДА „СИТИ
КЕШ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Николай Пенчев Пенчев, ДА ЗАПЛАТИ на
адв. М. М. от АК - П., процесуален представител на ищцовата страна, сумата от
2 076,66 /две хиляди седемдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/ лева с вкл.
ДДС, адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по
предявените искове.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд–гр.Благоевград, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9