О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.
София, 11. 08.2020г.
Апелативният специализиран наказателен съд, първи
въззивен състав, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ВЪЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. СТОЯН
ТОНЕВ
2. НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от
съдия Тонев ВНЧД № 397 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на глава 22, чл.341 ал.2 и сл. НПК.
Инициирано е
по частна жалба от адв. И.Н. – защитник
на подс. С.Г. срещу протоколно определение от 29.07.2020г. по НОХД
4163/2018г. на СНС, с което е оставено без
уважение искането за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия
от „задържане под стража“ в по- лека.
С жалбата се
навеждат доводи за неправилност на това определение. Според
защитата обоснованото предположение било разколебано от показанията на
разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели. Липсвал риск от извършване на престъпление. Акцентира се
върху изтеклия срок на задържане от месец септември 2017г. до момента,който според
защитата не отговарял на критериите за разумност.
Апелативният специализиран наказателен съд, след като съобрази изложените в частната жалба доводи и
материалите по делото, намира жалбата за допустима, подадена в срок, а по
същество за неоснователна.
Въззивният съд се солидаризира изцяло с изложените в
определението на предходната инстанция доводи, че не са налични нови
обстоятелства, които да обосноват
изменение на мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека
такава. Споделя изводите на СНС относно
опасностите от укриване и извършване на престъпление, както и по отношение на
извода за наличие на обосновано предположение.
В този контекст с обвинителния акт на подсъдимия С.Й.Г. са
предявени обвинения по чл.321, ал.3 т.1, вр.ал.1 от НК/ ръководене на
организирана престъпна група/ ; по чл. 144, ал.3, вр.ал.2, вр.ал.1 от НК/
закана с убийство срещу длъжностно лице/ ;
по чл.131, ал.1, т.8 и т.9,
вр.чл.128, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.3, вр.ал.1 от НК/ квалифицирана тежка
телесна повреда/.
На подсъдимия Г.
е повдигнато и обвинение по чл.116, ал.1, т.6, т.9, т.10 и т.12, вр.чл.115,
вр.чл.20, ал.З и ал.4, вр.ал.1, вр.чл.29, ал.1 буква “А” от НК- че за времето
от неустановена дата през месец декември 2016 г. до 26.12.2016 г., в гр.С., ул.
„Г. С.“ № , в сградата на Затвора - гр.С., в съучастие, като помагач - умишлено
улеснил извършването на престъплението, чрез даване на съвети и информация за
жертвата и като подбудител - умишлено склонил, чрез даване на наставления и
разпореждания извършителите Г. Р. С., ЕГН **********, С. М. Хр., ЕГН **********
и Г. К. Хр., ЕГН ********** умишлено да умъртвят Я. Б. Я., като на 26.12.2016
г. около 17.40 ч., в гр.С., ж.к. „Р. К.“,
зад бл., вх., му причинили тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в
множествени разкъсно- контузни рани на главата в дясно теменно-слепоочно;
подлежащо масивно кръвонасядане на меката черепна покривка челно теменно и двустранно
слепоочно; многофрагментно счупване на черепа в областта на дясната слепоочна
кост с изхождащи от него линейни счупвания, както следва - линейно счупване с
ход напред теменно челно и леко в ляво, през дясната предна черепна ямка и
предната трета на средната черепна ямка в дясно, достигащо до
многофрагментното; - линейно счупване с напречен ход теменно, в посока наляво
през черепната основа на границата предна средна черепна ямка в ляво, пред
турското седло до петльовия гребен; -линейно счупване с ход тилно в дясно до
границата задна-средна черепна ямка в дясно; състояние след хирургично отваряне
на черепната кухина вдясно; петнист кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка
теменно; кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в дясно; дифузен изразен кръвоизлив
под меките мозъчни обвивки; контузия с размекчение в кората и мозъчните ядра на
дясната голямомозъчна хемисфера; ограничена контузия по конвекситета и външно
на левия теменен дял на главния мозък; изразен мозъчен оток; кръвоизлив в
мозъчния ствол, като описаните травматични увреждания са в пряка и непрекъсната
причинно-следствена връзка със смъртта, настъпила на 30.12.2016 г. в 00.32 ч. в
УМБАЛСМ „Н.И.П.в“, гр.С. и убийството е извършено предумишлено, с особена
жестокост - чрез нанасяне на множество удари в областта на главата и тялото с
твърди тъпи предмети, от лице, което действа в изпълнение на решение на
организирана престъпна група - описаната в пункт първи от обвинението и
убийството представлява опасен рецидив - С.Г. е извършил деянието, след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК - с
определение на СНС по НОХД № 2778/16 г., влязло в сила на 24.10.16 г., за извършените
от обв.С.Й.Г. единадесет престъпления, се налага едно общо наказание - лишаване
от свобода за срок от една година и шест месеца.
Всички
изброени и претендирани от държавното обвинение престъпления от общ характер са
наказуеми с лишаване от свобода, с което е изпълнена първата предпоставка за законност
на продължаващото задържане. Нещо повече, претендираните престъпления без
изключение са умишлени и тежки по смисъла на чл. 93, т.7 НК, като това по чл.116, ал. 1 НК е наказуемо с лишаване от
свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор
без замяна.
На следващо
място според състава на въззивния съд
към настоящия процесуален етап е налице
нужната доказателствена обоснованост на предположението за евентуална
съпричастност на подсъдимия към
възведените му с обвинителния акт обвинения по
.321, ал.3 т.1, вр.ал.1 от НК; по чл. 144, ал.3, вр.ал.2, вр.ал.1 от НК; по
чл.131, ал.1, т.8 и т.9, вр.чл.128, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.3,
вр.ал.1 от НК; по чл.116, ал.1, т.6, т.9, т.10 и т.12, вр.чл.115, вр.чл.20, ал.3
и ал.4, вр.ал.1, вр.чл.29, ал.1 буква “А” от НК. На възраженията на защитата
относно доказателствената обезпеченост по делото следва да се отговори, че за съществуването
на обосновано подозрение е достатъчно да са налице доказателства в подкрепа на
обвинителната теза, като не е нужно същите да са безспорни, да сочат само на
един възможен извод, или да установяват абсолютно всички факти и обстоятелства,
относими към предмета на доказване по делото. Това е така, понеже обоснованото
подозрение е само индиция за евентуална съпричастност на към конкретното
инкриминирано деяние.
Относно
опасностите по чл. 63 ал.1 НПК правилно и
обосновано СНС е приел, че и към настоящия етап на развитие на
наказателното производство съществува значителен по интензитет риск от
извършване на престъпление, като предпоставка за законност на задържането. Обсъжданият риск от бъдещо противоправно поведение е
изводим не поради тежестта на предвиденото в закона наказание за
предполагаемата престъпна дейност, а предвид характера и спецификите на същата,
съобразно обвинението, поради свързаността й с агресия и насилие /квалифицирани убийство и тежка телесна повреда/. Все в този контекст
и предполагаемата организирана престъпна група да функционирала с разширен персонален състав и
през продължителен времеви период, както и останалата твърдяна престъпна деятелност се
претендира за реализирана при множество на брой квалифициращи обстоятелства. Също
така описаните обвинения са за множество
на брой и то все тежки и умишлени
престъпления. На следващо място данните по делото за подсъдимия Г. от справката
му за съдимост дават основание за извод, че при същия рискът от извършване на
престъпление при смекчаване на мярката му за процесуална принуда е висок и
реален. В този контекст приложената по
делото /том 24 ДП/ справка за съдимост
дава основание за такъв категоричен извод, понеже от същата се изяснява, че
подсъдимият Г. е осъждан многократно за различни по вид престъпления /вкл. за
грабежи,изнудвания, организирана престъпност/ на наказания „лишаване от
свобода“ ,чието изпълнение не е отлагано по реда на чл. 66 НК. Всички тези
основания, констатирани по настоящото дело, са релевантни и достатъчни,
оправдаващи продължаващото на настоящия процесуален етап ограничаване правото на свободно придвижване
на подсъдимия, именно чрез задържането му под стража.
На фона на
гореизложеното, то защитните доводи във връзка със здравословен проблем на
малолетно дете на подсъдимия не могат да игнорират коментирания реален риск от
извършване на престъпление.
Следва да се
отбележи, че на идентични фактически и правни доводи и молба на защитата е
даден отговор с определение на АСНС от 01.07.2020г.
по ВНЧД № 314/2020г. В този аспект претендираното
ново обстоятелство се явява само изтеклият до момента срок на задържане. В този
контекст поначало изтеклият период от време, свързан с протичащото задържане на
подсъдимия, следва да се отчита като ново обстоятелство, предмет на обсъждане в
производството по чл. 270 от НПК. Същевременно този период от време следва да се преценява в контекста на
разумността на срока на задържане.Това, което пропуска защитата е, че за неразумен срок на ареста може да се претендира
само ако мярката за принуда не съответства на фактическата и правна сложност на
казуса и ако не се наблюдава "особено усърдие" от страна на съда при
разрешаването на производството по същество. В конкретния случай липсват каквито
и да било основания да се приеме, че срокът на задържането на подсъдимия е
неразумен, понеже се касае за наказателно производство, намиращо се в съдебната
фаза на процеса, отличаващо се със значителна фактическа и правна
сложност, поради множеството на брой подсъдими
лица и обвинения срещу същите / в това число и по чл.116 НК, и за организирана престъпност и
др./, както и предвид значителния брой свидетели и експерти по делото. При това е
видно от материалите по делото, че същото се насрочва регулярно, през
сравнително кратки периоди от време и по него се извършват съдебно-следствени
действия. Следователно, освен факта на изтеклия срок на задържане, на който
акцентира защитата, всъщност липсват останалите обективни предпоставки, за да
се приеме, че към момента се касае за неразумен срок на задържането под стража.
В заключение,
при продължаващото наличие на висок риск от възможно противоправно поведение на
подсъдимия и при липса на реални други основания по смисъла на чл. 56, ал. 3 НПК за изменение на мярката му за неотклонение, атакуваното определение е
правилно и обосновано.
Водим от горното АСНС,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 29.07. 2020г. по НОХД
4163/2018г. на СНС, с което е оставено без
уважение искането за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия С. Й.Г.
от „задържане под стража“ в по- лека.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.