Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1999 17.12.2019г. Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На втори декември Година
2019
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Лили Добрева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №04427 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.439 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Обединена българска банка“АД, с ЕИК:********* и съдебен адрес:*** ПЛАН“ЕООД и Р.К.С., с която е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК, с който ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответниците, че ищецът не им дължи сумата от 12 197,53лв., представляваща разноски, присъдени с Решение №16/26.02.2016г. по т.д.№294/2015г. на ПОС, за които е издаден изпълнителен лист от 13.03.2019г., за които суми е образувано изп.д.№*** на ЧСИ Н. П., поради погасяване на вземането чрез извършено прихващане с насрещно вземане на ищеца към „ПЕРНИК ПЛАН“ЕООД в размер на 124 266,52лв. до размера на по- малкото, породило действие към 28.02.2019г.
В законоустановения срок ответникът „ПЕРНИК ПЛАН“ЕООД е подал отговор, с който искът е оспорен по основание, поради което се иска отхвърлянето му като неоснователен. Ответникът твърди, че процесното вземане е прехвърлено на другия ответник по делото чрез договор за цесия от 15.03.2019г. Цената на цесията е платена чрез прихващане на насрещни задължения на дружеството към цесионера, като сделката е надлежно осчетоводена към 31.03.2019г. Ответникът твърди, че нито ищецът, нито ЧСИ Б.са му връчвали надлежно съобщение за извършеното прихващане от ищеца.
В законоустановения срок ответникът Р.К.С. е подал отговор, с който искът е оспорен по основание, поради което се иска отхвърлянето му като неоснователен. Ответникът твърди, че процесното изявление за прихващане не може да породи правен ефект, доколкото е направено след като същият ответник вече е бил придобил процесното вземане за разноски на 15.03.2019г. и е уведомил банката на 29.03.2019г. за промяната на кредитора по вземането. Ответникът оспорва въобще да му е връчвано уведомление за прихващане, тъй като от една страна въобще не е правил отказ за получаване на същото, а от друга оформянето на съобщението от ЧСИ Б.не отговаря на изискванията на Наредба №7/2008г.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по съществото на спора.
По основателността:
От фактическа страна се установява, че с Решение №16/26.02.2016г. по т.д.№294/2015г. на ПОС, влязло в сила на
28.02.2019г., ответникът „ПЕРНИК ПЛАН“ЕООД
е осъден да заплати на ищеца „ОББ“АД сумата от 124 266,52лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Със същото решение „ОББ“АД
е осъдено да заплати на „ПЕРНИК ПЛАН“ЕООД сумата от 12 197,53лв.,
представляваща направени по делото разноски.
С Договор за цесия от
15.03.2019г. „ПЕРНИК ПЛАН“ЕООД е продал на ответника Р.К. вземането си към
ищеца в размер на 12 197,53лв. По делото не се спори, че цената по процесната цесия е платена чрез погасяване на насрещно
вземане на цесионера, като сделката е надлежно
осчетоводена към 31.03.2019г.
С уведомление по чл.99 ЗЗД „ПЕРНИК ПЛАН“ЕООД е уведомило ищеца за процесната
цесия. Същото уведомление е получено от ищеца на 29.03.2019г.
С писмо от 03.04.2019г.
от ищеца същият уведомява ответниците, че на
основание чл.103, ал.3 ЗЗД не е съгласен с Договор за цесия от 15.03.2019г.,
както и че на основание чл.103, ал.1 ЗЗД прихваща сумата от 12 197,53лв.,
представляваща разноски, присъдени с Решение №16/26.02.2016г. по
т.д.№294/2015г. на ПОС, с насрещно вземане на ищеца в размер на
124 266,52лв. до размера на по- малкото.
Спорен е въпроса с
получаване на горепосоченото писмо от ответниците. Същото
е връчвано чрез ЧСИ С. Б.. Върху уведомлението до ответника „ПЕРНИК ПЛАН“ЕООД е
налице отбелязване от връчителя от 08.04.2019г., че
„фирмата е напуснала адреса. Адресът, посочен като седалище на фирмата, е
необитаем, на адреса няма сгради, тъй като същите са съборени. Няма пощенска
кутия или други знаци, че там се помещава фирма.На връчителя
е служебно известно, че имотът е продаден на трето лице.“
Върху уведомлението до
ответника Р.К. е налице отбелязване от връчителя от
22.04.2019г., че „лицето лично е уведомено за съобщението, но отказва да го
получи“, поради което и ЧСИ е констатирал, че същото е редовно връчено при
отказ при условията на чл.44, ал.1 ГПК.
Въз основа молба на
ответника Р.К. от 10.04.2019г. и приложен към нея изпълнителен лист
№18/13.03.2019г. на ПОС е образувано
изп.д.№*** на ЧСИ Н. П..
На 16.04.2019г. на
ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение по процесното
изпълнително дело, с която на ищеца е даден двуседмичен срок за изпълнение на процесното вземане.
На 02.05.2019г. ищецът
е подал искане до ЧСИ Н. П. за прекратяване на процесното
дело, поради извършено прихващане с насрещно вземане на взискателя.
С Постановление от
03.05.2019г. ЧСИ Н. П. е отказал да прекрати процесното
изпълнително дело.
С определение от
27.06.2019г., постановено по гр.д.№36652/2019г. на СРС е допуснато обезпечение
на бъдещи искове, предявими от ищеца относно процесното вземане чрез спиране изпълнението по изп.д.№*** на ЧСИ Н. П. при условие, че се заплати парична
гаранция. На 01.06.2019г. е издадена обезпечителна заповед и изпълнителното
производство е спряно до приключване на исковото производство.
Предвид
гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено следното от
правна страна:
Съгласно
чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението - т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната
незаконосъобразност на изпълнението, като същият може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
В задължителната практика на ВКС, обективирана
в постановените по реда на чл. 290 ГПК: Решение № 449/06.03.2013 г. по гр. д. №
1268/2011 г. на ВКС, IV г. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009
г. на ВКС, II т. о. е дадено разрешение, че правно релевантно за действието на
цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента
/стария кредитор/, но не и съобщението, извършено от цесионера
/ новия кредитор/. Цесионерът става титуляр на
вземането в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието
спрямо длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента,
на осн. чл.
99, ал. 4 ЗЗД. В процесния случай ответникът „ПЕРНИК
ПЛАН“ЕООД е уведомил ищеца за процесната цесия на 29.03.2019г., като от този момент е настъпила промяна
в субектите на облигационното правоотношение- кредитор по вземането на разноски
е станал цесионерът Р.К., на когото процесното вземане за разноски е прехвърлено от първия
ответник по силата на сключен договор за цесия.
Ищецът обаче твърди, че след като е получил уведомление за процесната цесия е извършил прихващане на процесното си задължение при условията на разпоредбата на
чл.103 ЗЗД. По аргумент на противното от разпоредбата на чл.103, ал.3 ЗЗД ако
длъжникът не се е съгласил с прехвърляне на вземането, той може да прихване
задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор. Съгласно Решение №
247/02.03.2018 г. по т. д. № 1873/2016г. на ВКС, ТК, Второ отделение, правото
на длъжника, при съобщена му по чл. 99, ал. 3 ЗЗД цесия, да прихване по чл.
103, ал. 3 ЗЗД задължението си към цесионера със свое
вземане към цедента, не е обусловено от изразяване на
несъгласие с цесията от длъжника. За упражняването на това право на компенсация
е достатъчно длъжникът да не е изразил съгласие с извършеното прехвърляне на
вземането от предишния кредитор, като непротивопоставянето на длъжника на
цесията не се приравнява от закона на изразено съгласие с нея.
Съдът намира, че в процесния
случай ищецът, който се явява длъжник по вземането за разноски, не само, че не
се е съгласил с извършената цесия, но е изразил и изрично несъгласие със
същата. Съдът намира за правноирелевантно времето на
това противопоставяне на цесията предвид разпоредбата на чл.103, ал.3 ЗЗД.
Поради това и съдът намира, че следва да прецени дали са налице предпоставките за извършване
на прихващане съгласно чл.103, ал.1 ЗЗД. Съгласно последната разпоредба когато
две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими
вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го
прихване срещу задължението си. В този случай насрещните вземания се погасяват
до размера на по-малкото към момента, в който условията за прихващане са били
налице, а не към датата на компенсационното волеизявление.
Съгласно съдебната практика прихващането е способ за
прекратяване на две насрещни задължения до размера на по –малкото от тях –
чл.104, ал.2 ЗЗД. Прихващането има прекратително
действие по отношение на задължението на прихващащия, тъй като замества
изпълнението на неговото задължение. Прекратяването на насрещните задължения не
настъпва по право. Длъжникът по насрещното задължение трябва да изрази воля за
прихващане. При извънсъдебното прихващане, за да настъпят последиците от
прихващането, изявлението на длъжника трябва да достигне до насрещната страна. Съдебното
прихващане се извършва чрез иск или чрез възражение.
Предпоставките за настъпване на извънсъдебно прихващане,
като способ за прекратяване на две насрещни задължения до размера на
по-малкото, съгласно чл. 103 ЗЗД - чл. 105 ЗЗД, са: да съществуват действителни
насрещни вземания на страните с предмет пари или еднородни и заместими вещи към момента на изявлението за прихващане;
активното вземане на кредитора, който прихваща, да е изискуемо и ликвидно
(вземане безспорно по основание и установено по размер); пасивното вземане да е
изпълняемо ( като не е необходимо да е изискуемо). Материалноправният ефект на извънсъдебното изявление за
прихващане се състои в прекратяване на задължението на прихващащия, тъй като
замества изпълнението на неговото задължение от момента, в който са били налице
елементите на фактическия състав на чл. 103 ЗЗД, този ефект не настъпва по
право, а изявлението трябва да достигне до насрещната страна. Волеизявлението за прихващане е едностранна сделка, която обаче се нуждае от
получаване.
В процесния случай е налице
материално изявление за прихващане между насрещни вземания, които са ликвидни и
изискуеми, като произтичат от едно и също съдебно решение, а именно Решение
№16/26.02.2016г. по т.д.№294/2015г. на ПОС, което е влязло в сила на 28.02.2019г.,
към който момент и прихващането на вземанията е възможно. Същото материално
изявление за прихващане е упражнено от ищеца извънсъдебно с валидно изявление за прихващане, което е обективирано в писмо на ищеца от 03.04.2019г. Спорен е
въпросът относно връчването на това изявление.
Същото писмо е връчвано от ЧСИ С. Б., но съдебният изпълнител не спазил изцяло изискванията на ГПК по връчването на книжата. Впоследствие писмото е прилагано и по
изп.д.№*** на ЧСИ Н. П..
Съдът обаче намира, че същото писмо е получено от ответниците
най- късно в настоящето производство, тъй като едно от доказателствата,
приложени към исковата молба, е и процесното писмо на
ищеца от 03.04.2019г., с което уведомява ответниците
за извършеното прихващане. Поради това и съдът намира, че с получаването на
препис от исковата молба и приложените към същата доказателства, ответниците са надлежно уведомени за извършеното материално
прихващане. Настоящият състав на съда намира, че поради липсата на специални
изисквания на закона за начина на уведомяване за прихващането, то и липсва логичен аргумент за изключването на
този, като възможен начин на достигането му до знанието на кредитора.
Съгласно Решение №103/01.08.2017г. по гр.д.№61323/2016г. на ВКС, IV г.о., това във всички случаи прихващането поражда действие от предвидения
в разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД, т.е. от деня, в който прихващането е
можело да се извърши. Независимо дали се касае за материално или процесуално
възражение за прихващане същото поражда действие от момента, в който е било
възможно. Действието на прихващането се изразява с това, че двете насрещни
вземания се погасяват до размера на по малкото. Обратното действие на
прихващането води до това, че задължението на прихващащия се счита погасено към
посочения момент, т.е. в процесния случай към 28.02.2019г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че искът следва да бъде уважен като
основателен, като бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответниците сумата от 12 197,53лв., представляваща
разноски, присъдени с Решение №16/26.02.2016г. по т.д.№294/2015г. на ПОС, за
които е издаден изпълнителен лист от 13.03.2019г., за които суми е образувано изп.д.№*** на ЧСИ Н. П., поради погасяване на вземането
чрез извършено прихващане с насрещно вземане на ищеца към „ПЕРНИК ПЛАН“ЕООД в
размер на 124 266,52лв. до размера на по- малкото, породило действие към
28.02.2019г.
По разноските:
Ищецът претендира да му бъдат заплатени и направените по делото разноски, като не е представил списък по чл.80 ГПК.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 400,00лв. за настоящето производство.
Освен това ищецът е доказал разноски в размер на 487,90лв. за държавна такса за настоящето производство и в размер на 40,00лв. за държавна такса за обезпечение на бъдещ иск.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ответниците да заплатят на ищеца сума в общ размер на 927,90лв., представляваща направени от ищеца разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в настоящето производство и производството по обезпечение на бъдещ иск. Или доколкото отговорността на ответниците е разделна, то и всеки от тях следва да заплати половината от тази сума, т.е. сума от по 463,95лв.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от „Обединена българска банка“АД, с ЕИК:********* и съдебен адрес:*** ПЛАН“ЕООД, с ЕИК:********* и адрес:гр.Перник, ул.“23-ти декември“, №2, и Р.К.С., с ЕГН:********** и адрес:г***, че ищецът не дължи на ответниците сумата от 12 197,53лв., представляваща разноски, присъдени с Решение №16/26.02.2016г. по т.д.№294/2015г. на ПОС, за които е издаден изпълнителен лист от 13.03.2019г., въз основа на който е образувано изп.д.№*** на ЧСИ Н. П., поради погасяване на вземането чрез извършено прихващане с насрещно вземане на ищеца към „ПЕРНИК ПЛАН“ЕООД в размер на 124 266,52лв. до размера на по- малкото, породило действие към 28.02.2019г.
ОСЪЖДА „ПЕРНИК ПЛАН“ЕООД, с ЕИК:********* и адрес:гр.Перник, ул.“23-ти декември“, №2, да заплати на „Обединена българска банка“АД, с ЕИК:********* и съдебен адрес:***, сумата от 463,95лв., представляваща направени от ищеца разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в настоящето производство и производството по обезпечение на бъдещ иск.
ОСЪЖДА Р.К.С., с ЕГН:********** и адрес:г***, да заплати на „Обединена българска банка“АД, с ЕИК:********* и съдебен адрес:***, сумата от 463,95лв., представляваща направени от ищеца разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в настоящето производство и производството по обезпечение на бъдещ иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: