О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 376
гр.
Шумен, 12.06.2019г.
Шуменски окръжен съд, в закрито заседание на дванадесети
юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова
ЧЛЕНОВЕ: 1. З. Иванова
2. мл.с. Н. Цветанкова
като разгледа докладваното от окръжния съдия Л. Томова, в.ч.гр.д. № 179 по описа за 2019г. на ОС - Шумен, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на 274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба с рег. № 7469/30.04.2019г.
депозирана от ТП ДГС „ПРЕСЛАВ“ на СИДП ДП – гр. Ш., с ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр. В.Л., ул.“..., представлявано от директора инж. Я.С.Й., чрез
юрк. Д.К.срещу разпореждане № 1186 от 16.04.2019г. по гр. д. № 1076/2019г. по описа на РС – Ш., с което е прекратено производството по делото,
поради недопустимост на предявения иск на осн. чл. 299 от ГПК. В жалбата се твърди, че разпореждането
е неправилно и незаконосъобразно и се иска отмяната му, а делото да бъде
върното в първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия по него. Излага, че първоинстанционния съд е сезиран с иск по чл. 124,
ал. 1 от ГПК от ищеца ТП ДГС П. на СИДП ДП Ш. срещу ответника „Жълта локва хънтинг“ ООД, EИК ...със
седалище и адрес на управление гр.Ш., ул.“..., представлявано от О.Р.Г., В.В.И.,
Г.Й.Г. и И.Б.В. за установяване по отношение на него, че ищецът не е страна по договор
№ 1326 сключен на 27.07.2009г. на осн. чл. 9, ал. 12, 33 и 35 от Закона за лова
и опазване на дивеча и Заповед № 1352/15.07.2009г. на председателя на Държавна
агенция по горите между страните Държавно ловно стопанство (ДЛС) – П. и „Жълта
локва хънтинг“ ООД. Интересът от предявяване на иска, бил обусловен от предявен
срещу ищеца насрещен иск по гр. д. № 3183/2018г. по описа на РС – Ш. от „Жълта
локва хънтинг“ ООД за заплащане на съответната част от получени от ТП ДГС П. на
СИДП ДП Шумен
субсидии от ДФ „Земеделие“ за обработване на земи, като ответникът се е позовал
на договора от 27.07.2009г. - страни по който, към момента на сключването са
били „Жълта локва хънтинг“ ООД и ДЛС П., чийто правоприемник по силата на новия
Закон за горите (обн. ДВ, бр. 19 от 08.03.2011г. в сила от 09.04.2011г.) е СИДП
ДП Ш.. За да прекрати производството първоинстанционният съд се е позовал на
Решение № 62/17.05.2018г. по в.т.д. № 55/2018г. на ОС – Шумен, с което е
отхвърлен предявения от ТП ДГС Преслав на СИДП ДП Ш. срещу „Жълта локва
хънтинг“ ООД установителен иск по чл. 422 от ГПК за съществуване на вземане
срещу ответника по фактура № ********** и разписка № ********** (за проведен
лов по линия на организирания ловен туризъм) като погасено чрез прихващане с
вземане на ответника, представляващо полагащата се част от приходите, получени от
съвместната дейност през 2015г. по силата на същият договор № 1326 от 27.07.2009г., като е приел, че в мотивите на
решението са изложени подробни доводи и били направени обосновани изводи, че ТП
ДГС Преслав на СИДП ДП Шумен е страна по договор № 1326 от 27.07.2009г., което се припокривало с
предмета на настоящото производство и било налице сила на пресъдено нещо (СПН).
Сочи, че със СПН се ползвал само диспозитива на съдебното решение, но не и
мотивите и направените в мотивите на цитираното съдебно решение констатации
относно надлежните страни по договора от 27.07.2009г. не са обхванати от СПН,
поради което и спорът по това преюдициално правоотношение можел да бъде предмет
на друго дело, тъй като мотивите на съдебния акт не се включвали в обективните
предели на СПН. Неприложимо било и предвиденото изключение от посочения от съда
принцип на чл. 298, ал. 4 от ГПК, съгласно който СПН обхващала насрещните права
на ответника, предявени не с иск, а с възражение, тъй като с цитираното
решение ОС – Ш. се е произнесъл относно
направено възражение за прихващане с вземане представляващо полагаща се част от
приходите, получени от съвместна ловна дейност за 2015г. по Договор №
1326/27.07.2009г., а искането по насрещния иск на „Жълта локва хънтинг“ ООД, по
гр. д. № 3183/2018г. на РС – Ш., е за плащане на съответната част от получени
от ТП ДГС Преслав на СИДП ДП Ш. субсидии, от ДФ „Земеделие“ за обработване на
земи, като ответника се позовава на същия договор № 1326/27.07.2009г. Жалбоподателя
твърди, че не е налице тъждество в предмета на двете производства, тъй като по в.т.д. №
55/2018г. на ОС – Ш., са включени претенции за приходи, произтичащи от
съвместната ловна дейност, а по гр.д. № 3183/2018г. на РС – Ш. - претенцията по
насрещният иск, била за заплащане на съответна част от получени субсидии за
обработване на земеделски земи, като отводът за СПН, предпоставял пълно
тъждество между предмета и делата, което в случая не било налице. За да било
налице СПН, което да обуславяло непререшимост на спора, с който съда е сезиран,
следвало между същите страни да е бил разрешен спор за същото материално право,
а когато макар и между същите страни, е бил разрешен спор за друго материално
право, не било налице СПН по см. на ГПК. Постановеното решение не давало
отговор на въпроса дали ТП ДГС П. на СИСП ДП Ш. е страна по договор №
1326/27.07.2009г. тъй като направените констатации относно страните по договора
не били включени в диспозитива на съдебния акт, а мотивите не се обхващали от
СПН. Счита предявения иск за допустим и по който следвало да се проведе съдебно
производство, което да установи кой е надлежна страна по договор №
1326/27.07.2009г., доколкото ТП ДГС П. е териториално поделение на СИДП ДП Ш.,
и съгл. новия ЗГ, страни по правоотношение възникнало от договор № 1326/27.07.2009г.
били СИДП ДП Шумен и „Жълта локва хънтинг“ ООД. Надлежната легитимация на СИДП,
като страна по договора произтичала пряко от закона по силата на § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗГ, съгл. който от
вписването в ТР на държавните предприятия, сред които било и СИДП, същите са
правоприемници на активите и пасивите на съответните държавни ловни стопанства.
В хода на производството по гр.д. № 3183/2018г. на РС – Шумен насрещната страна
„Жълта локва хънтинг“ ООД предявила претенции произтичащи от договора за
съвместна дейност от 2009г. срещу ненадлежна страна ТП ДГС П., вместо срещу
надлежната страна СИДП ДП – Ш., като правоприемника на ДЛС – Преслав. Позовава
се на разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗГ – относно особената
правосубектност на териториалните поделения да сключват договори, както и на т.
5 на същия чл. 174 от ЗГ – според която, ТП притежават активна процесуална
легитимация да водят съдебни дела, но не притежавали пасивната процесуална
легитимация да отговарят по заведени срещу тях дела.
Съдът след като се запозна с изнесените доводи в
жалбата и материалите по приложените дела, приема за установено
следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежно
легитимирано лице, срещу акт подлежащ на обжалване и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради
следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Териториално поделение Държавно горско стопанство „Преслав“ на „Североизточно Държавно предприятие“ ДП с ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. В.Л., ул.“..., представлявано от инж. Я.С.Й., чрез юриск. Д.В.К.срещу „Жълта локва хънтинг“ ООД с ЕИК ...със седалище и адрес на управление гр.Ш., ул.“..., представлявано от О.Р.Г., В.В.И., Г.Й.Г. и И.Б.В. по иск, с правно основание чл. 124 от ГПК, с искане да бъде признато за установено, по отношение на ответника, че ищецът не е страна по Договор № 1326 от 27.07.2009г. сключен на основание чл.9, ал.12, ал.33 и ал.35 от ЗЛОД между страните „Държавно ловно стопанство Преслав“ с Булстат ... и ответникът „Жълта локва хънтинг“ ООД. Правният интерес от водене на производството по така предявения инцидентно установителен иск, ищецът е обосновал с предявената от ответника, насрещна искова молба в производството по гр. д. № 3183/2018г. на РС – Ш. по предявен срещу него иск с пр. основание чл. 422 от ГПК, което дело, към момента на осн. чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК, е спряно до приключване на производството по настоящото. С обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане, първоинстанционният съд е приел, че с Решение № 62/17.05.2018г. по в.т.д. № 55/2018г. по описа на ОС – Ш., е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на това, кои са страните по цитирания и в процесното производство договор с № 1326 от 27.07.2009г., като в мотивите на същото били изложени подробни доводи и били направени обосновани правни изводи относно кои са страните по договора, като това били именно ТП Държавно горско стопанство „Преслав“ на „Североизточно Държавно предприятие“ ДП с ЕИК ... и „Жълта локва хънтинг“ ООД с ЕИК ...и предвид тъждество на спорния предмет и идентичността на страните, го е прекратил, като недопустимо. Позовал се е на изключението предвидено в чл. 298, ал. 4 от ГПК, според който СПН обхваща две насрещни права на ответника, предявени не с иск, а с възражение, като това били възражението за прихващане и признаване право на задържане, по които се формира СПН, като именно предвид тъждеството на спорния предмет и идентичността на страните го е прекратил, като недопустимо на осн. чл. 299, от ГПК.
Настоящата съдебна инстанция намира разпореждането за правилно. Налице е влязло в сила съдебно решение № 62/17.05.2018г. по в.т.д. № 55/2018г. по описа на ОС – Ш., в диспозитива на което е прието, че направеното от ответника „Жълта локва хънтинг“ ООД възражение за прихващане е основателно, именно поради това, че страни по цитирания и в настоящото производство Договор № 1326 от 27.07.2009г. са ТП Държавно горско стопанство „Преслав“ на „Североизточно Държавно предприятие“ ДП с ЕИК ... и „Жълта локва хънтинг“ ООД с ЕИК …. СПН се формира по предмета на решението, което следва да съвпада и с предмета на иска и установява съществуването или не на спорното материално право с белезите, които го индивидуализират. С цитираното от първоинстанционния съд решение, вече е постановено кои са страните по процесния Договор № 1326 от 27.07.2009г., поради което е неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е налице СПН, тъй като мотивите на съдебния акт не се ползвали със СПН. Съобразно изрично разпореденото от законодателя, със СПН се ползват и разрешените искания и възражения за прихващане, като мотивите на решението, с което съдът се е произнесъл по възражението за прихващане, формират СПН по отношение на него, когато съдът е установил неговото съществуване и има "разрешение" по него, което видно от диспозитива на решението, в случая е налице. Съдът е разгледал възражението по същество, приел е, че страните валидно са обвързани от сключеният Договор № 1326 от 27.07.2009г. и е извършил исканото прихващане, поради което спорът за това, кои са страните по Договор № 1326 от 27.07.2009г., вече е разрешен с влязлото в сила съдебно решение по в.т.д. № 55/2018г. по описа на ОС – Ш. и искът по чл. 124, ал.1 от ГПК за установяване на същото обстоятелство е недопустим. В случая намира приложение забраната по чл. 299, ал. 1 от ГПК, като настоящия състав възприема напълно правните изводи на РС – Ш., изложени в мотивите на обжалваното разпореждане и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК, без да ги преповтаря.
Ето защо, обжалваното разпореждане, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него, като неоснователна следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1186 от 16.04.2019г. по гр. д. № 1076/2019г. по описа на РС – Ш., с което на осн. чл. 299 от ГПК, е прекратено производството по делото, поради
недопустимост на предявения иск.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС,
в едноседмичен срок, считано от връчването му на жалбоподателя, при условията
на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.