|
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН |
|||||||||||
|
РЕШЕНИЕ № 34 |
|||||||||||
|
гр. Видин,
18.04.2018 г. |
|||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||
|
Административен
съд – Видин, |
Пети административен състав |
||||||||||
|
в публично заседание на |
Двадесет и девети март |
||||||||||
|
през две хиляди и осемнадесета година в състав: |
|||||||||||
|
Председател: |
Росица Славчева |
||||||||||
|
при секретаря |
Валерия Шутилова |
и в присъствието |
|||||||||
|
на прокурора |
|
като разгледа докладваното |
|||||||||
|
от съдия |
Росица Славчева |
|
|||||||||
|
Административно дело № |
35 |
по описа за |
2018 |
година |
|||||||
|
и за да се произнесе,
съобрази следното: |
|||||||||||
|
Производството е по чл.203 и сл АПК във вр.
с чл.1 от ЗОДОВ. Образувано е по предявени искове от Г.С.М., срещу Комисията за защита от
дискриминация /КЗД/ с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на
обезщетение за вреди в резултат на незаконосъобразни фактически бездействия на
административния орган да изпълни свои задължения произтичащи пряко от закон
– чл. 47, т.1,2,3 и 4 във вр. с чл. 76, ал.1 ЗЗДискр., допуснато
просрочие на срока по чл. 63, ал.3 ЗЗДискр. и допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон при произнасянето по преписка № 442/2013 г.
образувана в КЗД по жалба на ищцата, от които за
претърпени имуществени вреди в размер на 68 696.00 лева, ведно със законната лихва за
всеки месец до момента на издължаване на сумата, както и за претърпени неимуществени вреди в размер на 300 000.00 лева, ведно със законата лихва до окончателното издължаване. С протоколно определение
от проведено съдебно заседание на 01.03.2018 г., съда е допуснал изменение на размера
на иска
предявен от Г.С.М. против Комисия за защита от дискриминация София, като
същия се счита предявен по отношение на имуществените вреди в размер на 197
278.50 лв., ведно със законната лихва за всеки месец до момента на
издължаване на сумата, и по отношение
на неимуществените вреди в размер на 400 000.00 лв., ведно с
лихвата до окончателното издължаване. Ответник по исковете е
юридическото лице КЗД, като не се твърдят вреди причинени от техен акт. Такъв
е постановен и обжалван, първо пред Адм.съд Видин отменен с Решение
№92/19.11.2015 год., по адм.д. №47/2015 год., потвърдено с решение на ВАС №7597/15.06.2017
год., постановено по адм. дело № 569/2016 по описа на ВАС. Решението на КЗД е
отменено и преписката е върната за ново разглеждане. Вреди от него не се
претендират в настоящето производство, въпреки влизане в сила на съдебния
акт. След няколкократни уточнения понастоящем вреди се претендират от:
незаконосъобразни фактически бездействия по смисъла на чл. 257 от
АПК, което е налице, когато извършването на конкретно фактическо
действие от страна на административния орган е дължимо пряко от нормативен
акт: 1/ бездействие на КЗД по отношение на всяко едно от трите
предложения на работодателя по отношение на инициатива за едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 331 от
КТ на представител на работниците и служителите. Такова действие е
дискриминация по отношение на равенство пред закона (чл. 2, т.1
от ЗЗДискр. и пряка дискриминация по признак установен в
международен договор по който Република България е страна - чл. 4, ал.1
от ЗЗДискр.). Такъв признак е посочения в частната жалба статут на
Г.М. като лице осъществила дейност в качеството на представител на
работниците и служителите в частност като представител в европейския
работнически съвет Bayer European Forum, (Нормата на чл. 24. буква „а" от Европейската
Социална Харта в контекста на поясненията за употребените термини в тази
норма направени в член 24, т. 3, буква „b” от Раздел II на Приложението към ЕСХ изрично се посочва,
че предприетите действия за предсрочно освобождаване на Г.М. от работа, като
представител на работниците и служителите с вече осъществена дейност в това
качество в продължение на две години, са действия обявени от тази ЕСХ за
неоснователни.) 2/ бездействие по отношение на неприлагане на нормите на чл. 47,
т.1,
2
и 3 от
ЗЗДискр. и принудителните административни мерки по чл. 74,
ал.1 от ЗЗДискр., когато сезираната КЗД по отношение насрочване на
общо събрание на работниците и служителите чрез неправомерна заповед на
работодателя за избор на "нов единствен представител на
служителите" в европейския работнически съвет, т.е. принудително
прекратяване на правомощията на представител на работниците и служителите без
да е изтекъл мандата и извън посочените в чл. 76 от
КТ изрични случаи на преждевременно прекратяване на мандат. Това е
дискриминация по отношение на равенство пред закона (чл. 2, т.1
от ЗЗДискр. и чл. 4, ал.1
от ЗЗДискр.). 3/ бездействие по отношение на неприлагане на нормите на чл. 47,
т.2, 3 и 4 от ЗЗДискр. и принудителните мерки по чл. 76,
ал.1 от ЗЗДискр., когато на 20.12.2013 (последния работен ден за
годината минути преди края на работния ден се връчва уведомление и се
изземват всички условия за работа на М. - служебния компютър, мобилния
служебен телефон и й бе връчен обходен лист преди да има какъвто и да е акт
за прекратяване на трудовия договор). До 15.01.2014 М. е заставена да бездейства на работното място под страх за
уволнение всяка минута, което бе недопустим психически тормоз допуснат от бездействието на КЗД. 4/ бездействие по отношение на неприлагане на
нормите на чл. 47, т.2, 3 и 4 от ЗЗДискр. и принудителните мерки по чл. 76,
ал. 1 от ЗЗДискр. по отношение на нарушено третиране на чл. 24, буква „а“ от
ЕСХ (На второ място, нормата на
чл. 24, буква „а“ от ЕСХ в контекста на поясненията за употребените термини в
тази норма направени в чл. 24, т. 3, буква „с“ от Раздел II на Приложението към ЕСХ изрично се
посочва, че предприетите действия за предсрочно освобождаване на Г.М. от
работа, като служител подала жалби и искания за съдействие към компетентните
административни власти (ГД „Инспекция по труда“ и в КЗД) са действия обявени
от тази ЕСХ за неоснователни.). Сезирането на ГД „Инспекция по труда“ и самата
КЗД е в период преди да бъде прекратено трудовото правоотношение на Г.М. и
това цитираната норма от ЕСХ не позволява да се извърши към лице, което се
обърнало за съдействие пред компетентните власти за нарушения на
законодателството от страна на работодателя. 5/ бездействие по отношение на неприлагане на
нормите на чл. 47, т.2, 3 и 4 от ЗЗДискр. и принудителните меки по чл. 76,
ал. 1 от ЗЗДискр. по отношение на поредно нарушение на равенство в
третирането по закон (чл. 2, т.1 от ЗЗДискр.) и признак указан в международен
договор, по който Република България е страна ЕСХ при извършеното уволнение
по чл. 328 от КТ, което представлява едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение по инициатива на работодателя, обявено за недопустимо както по
реда на чл. 24, буква „а“ от ЕСХ, във връзка с чл. 24, т.3, буква „ь“ и така
и по реда на буква „с“ от раздел II на Приложението към ЕСХ -
незаконосъобразно уволнение на представител на работниците и служителите в
рамките на мандата, както и незаконосъобразно уволнение на лице, което преди
това доказано е потърсило съдействие от компетентните власти по отношение на
нарушения извършени от работодателя на трудовото законодателство, нещо което
е дори функционално задължение на представител на работниците и служителите. Претендираните от ищцата
имуществени вреди са в размер на 197 278.50 лв., ведно със законната
лихва за всеки месец до момента на издължаването. Състоят се от брутното
трудово възнаграждение за м.декември 2013 година – 3165.14 лв., 1/12 част от
изплатен бонус за 2013 година – 780.42 лв., общо брутно трудово
възнаграждение месечно служещо за база за определяне на имуществените вреди
от нанесена вреда и пропуснати ползи е 3945.57 лева, като броя месеци е от
16.01.2014 год. до 16.03.2018 година, а именно 50 месеца. Неимуществените
вреди са в размер на 400 000.00 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 128,
ал.1, т.5 и чл. 203,
ал.1 АПК, административният съд се произнася по исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи
и длъжностни лица. Ищцата в настоящето
производство не претендира вреди от отменен административен акт.
Постановеният изричен акт на КЗД е обжалван, отменен с влязло в сила решение
на ВАС, но не е предмет на настоящия процес. В съдебно заседание подържа предявеният иск за
обезщетение в хипотезата на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица
на КЗД. Ответникът по делото-КЗД София оспорва иска. Сочи,
че КЗД не следва да носи отговорност по ЗОДОВ, тъй като служителите на
комисията са действали напълно законосъобразно. Счита, че на се налице
елементите на фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Вредоносният
резултат не настъпва автоматично, а се доказва, което според ответника не е
сторено. Сочи, че иска е недоказан и неоснователен. Становището на прокурора е, че имуществените вреди
са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с прекратяването на
трудовото правоотношение, което е предмет на друго производство.
Неимуществените вреди обаче са причинени от бездействие на ответника по
отношение на изискуемите се от закона фактически действия по администрирането
на приписката, образувана пред КЗД. Те били посочени в мотивите на решението
на съда – ВАС, като това е породило стрес, гняв, болка, разочарование,
дискомфорт в ищцата. В тази част счита, че иска е основателен. Съдът, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Производството по преписката е образувано с
разпореждане № 985/10.12.2013г. на Председателя на КЗД и същата е
разпределена за разглеждане от 5-членен заседателен състав. С доклад №
12-11-926/14.12.2013г. до Председателят на КЗД, определеният 5-членен съставът
е посочил между членовете си докладчик и председател. Докладчикът по
преписката е започнал процедура по проучване - на същата дата. Изпратил е
писмо № 16-20- 1113/14.12.2013г. до „Байер България" ЕООД и писмо
№11-00-455/14.12.2013г. до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда" с искане на информация по случая. В отговор на изпратените писма
са постъпили доказателства, включително от пълномощника на ищцата. На
основание чл. 59, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация страните са поканени
да се запознаят с преписката (писма изх. №№ 16-20-2014/24.02.2014г.;
16-20-203/24.02.2014г. и 44-00- 902/24.02.2014г.). След запознаване на
страните с преписката са постъпили и множество допълнителни материали от
страните. Изпратени са уведомления за призоваване за насрочено открито
заседание на 14.05.2014г. Изготвен е доклад заключение от докладчика по
преписката. На проведеното открито заседание на 14.05.2014г. страните са
изявили воля за водене на преговори и постигане на споразумение, което е
наложило отлагането на преписката за разглеждане за 10.09.2014г. По преписката са проведени общо пет открити заседания по преписка 442/2013г. По делото в том I, л.54 е приложена жалбата, по която е образувана
преписка №442/2013 год. по описа на КЗД, първоначално във нея са изложени
искания за налагане на принудителни административни мерки от Комисията срещу
Ралф Фрьолих управител на фирма „Байер България“. Като в последствие в
развилото се производство пред КЗД, М. като пълномощник на ищцата е отравял
тези искания отново. По делото е представена цялата преписка на КЗД в осем
тома. Разпитания св.Петров – сочи, че с Г.М. се познава по -
отблизо в последните четири-пет години, както тя е заживяла в село Връв. Твърди, че тя се ползва с необходимия авторитет в селото, пред обществеността се
знае, че е високо интелигентна. Сочи, че психическата устойчивост на ищата явно не в баланс, имала е емоционален срив. Баща ѝ С.М. бил принуден да й вземе котки и кучета, за
да може нейното състояние да се стабилизира, тъй като се отдалечила от хората, грижела се е за животните, за
градината, имало е дни когато по цели седмици, когато бащата е отсъствал да
седи в къщи. Ходел е в тях и е разговарял с нея, личало е, че състоянието й не е стабилно не
само в емоционален и в психологически аспект. Родителите й били принудени да
подадат молба, че е безработна. Всички знаели, че е работела на
престижно място, но тези неща явно оказваха въздействие, както върху нейното
семейство, така и върху самата нея, опитвала се е по някакъв начин
да излезе от тази ситуацията, но имало и моменти на агресия.
Говорел с нея, разпитвал я, което е могла е споделяла с него. Тя претърпяла сериозни
проблеми през последните четири години психически и емоционални. Личало си, че
състоянието й е нестабилно. Твърди, че поради липсата на средства да живее в града и тя се принудила да живее на
село. Знае, че е безработна и е регистринана в Бюрото
по труд, но не знае дали е ходила на интервюта. Сочи, че делото за уволнение
е повлияло зле на М.. Свидетеля З. – В КЗД е работел до м.
март 2014 г. в отдел „Специализирано производство“, като главен експерт, което напрактика се е изразявало в това да подпомага докладчика по
преписката. Твърди, че не помни конкретно движението по преписката, тъй като е работил
по много такива едновременно. Не отрича обстоятелството, че най-вероятно се е
виждал с процесуалния представител на ищцата и нейн баща – С.М., но не помни
конкретната ситуация. Уточнява, че съдържанието на документите, които е
подписвал не са в неговата компетенция, те се изготвят по указание на
докладчика. В КЗД има заповед, която определя съставите. При така установената фактическа обстановка Съдът
намира от правна страна следното : Съгласно
чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техните органи и длъжностни лица при или по повод на административна
дейност. Предвид посочената разпоредба, основателността на иск с правно
основание чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на
следните предпоставки: незаконосъобразно действие или бездействие на орган
или длъжностно лице при или по повод на административна дейност; вредоносен
резултат, наличие на реална вреда, настъпила за ищеца; причинна връзка между
незаконосъобразното действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липса на който и да е от елементите на описания фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата. В процесният
случай и при двете предявени претенции липсва първата предпоставка на иска по
чл. 1, ал.
1, предл. второ от ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразно действие
или бездействия на длъжностни лица при упражняване на административна дейност
в смисъла, който законодателят е вложил в цитирания текст на чл. 1, ал.
1. предл. второ от ЗОДОВ. Незаконността на съответното действие
или бездействие следва да се определи от несъобразеността на поведението на длъжностното
лице с разпоредбите на нормативния акт. В тази връзка, за да е налице
незаконосъобразно действие, същото следва да е извършено при упражняване на
административна дейност и в противоречие с правните норми, регламентиращи
тази дейност. Обхватът на
правно-значимите факти по иск за обезвреда във връзка със заявено
незаконосъобразно бездействие се определя от материалните предпоставки,
включени във фактическия състав на претенцията за обезщетение по чл. 1, ал.
1 от закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/,
във връзка с чл. 256 от
АПК. Съгласно ТР № 3/2004 на ОСГК на ВКС на РБ под действия и
бездействия се има предвид "фактическо" действие или бездействие.
Предвид смисъла на чл. 256 от
АПК фактическото бездействие представлява отречено от закон
въздържане да се извърши действие в областта на административната дейност,
произтичащо пряко от закона. Това действие не следва да е правно, т.е.
волеизявление в областта на изпълнително-разпоредителната дейност или да е
опосредено от такъв акт. Съгласно посочените разпоредби държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни фактически бездействия на
административен орган, който, като е бил задължен по силата на нормативен
акт, и след като е бил сезиран със специално искане за предприемането им, не
ги е извършил. Оспорването на този вид бездействия е допустимо в рамките на
14-дневен срок, считано от сезирането с нарочното искане. С оглед предмета на
административноправния спор, съдът намира за нужно да посочи, че доколкото в
случая няма самостоятелно предявено искане за установяване
незаконосъобразността на бездействието на административния орган по
предвидения в АПК ред ( чл. 256 и чл. 257 от
АПК), то съдът с оглед разпоредбите на чл. 204,
ал. 3 и 4 от АПК
дължи преюдициално произнасяне в мотивите на съдебния акт по
законосъобразността на твърдяното бездействие на административния орган, при
преценката за наличието на елементите от фактическия състав за ангажиране
отговорността по чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ. Казано с други думи,
предвид заявените фактически основания и формулиран петитум на исковата
молба, съдът квалифицира същата като такава по чл. 203 от
АПК, във връзка с чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ, а именно осъдителен иск за заплащане на обезщетение по
реда на чл. 203 и
сл. от АПК за претърпени имуществени и неимуществени вреди от
противоправното бездействие на Комисията за защита от дискриминация,
произтичащо от разпоредбата на чл. 47,
т.1,
2
и 3 от
ЗЗДискр. и принудителните административни мерки по чл. 74,
ал.1 от ЗЗДискр., както и допуснато просрочие на срока по чл. 63, ал.3 ЗЗДискр, и допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон при произнасянето по преписка №
442/2013 г. образувана в КЗД по жалба на ищцата. Предмет на преценка за
наличие на незаконосъобразно фактическо бездействие по смисъла на чл. 250 и
сл. от АПК е исканото от ищцата действие по чл.47 от Закона за
защита от дискриминация, във вр. с чл.76, ал.1, които гласят: Комисията за
защита от дискриминация: 1.установява нарушения на този или други закони,
уреждащи равенство в третирането, извършителя на нарушението и засегнатото
лице; 2.постановява предотвратяване и преустановяване на нарушението и
възстановяване на първоначалното положение; 3.налага предвидените санкции и
прилага мерки за административна принуда;
Чл.76, ал.1: За предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този
или по други закони, уреждащи равенство в третирането, както и за
предотвратяване или отстраняване на вредните последици от тях, комисията по
своя инициатива или по предложение на синдикални организации, на физически
или юридически лица може да прилага следните принудителни административни
мерки:1. да дава задължителни предписания на работодателите и длъжностните
лица за отстраняване на нарушения на законодателството за предотвратяване на
дискриминация; 2.да спира изпълнението на незаконни решения или нареждания на
работодатели, които водят или могат да доведат до дискриминация. Издаването на заповед за ПАМ
или предписание по ЗЗДискр. е по преценка на административния орган, т.е.
комисията в случая действа в условията на оперативна самостоятелност. Съдът намира, че в случая
е налице процедура по издаване на индивидуален административен акт и
напрактика действията на администрацията са част от тази процедура.
Фактически действия и бездействия по смисъла на чл. 203,
ал.2 и чл. 204,
ал.4 и чл. 250,
чл. 256
и чл. 256 АПК
не са налице. Посочените в от ищцата бездействия, част от тях нереализирани и
принципно възможни волеизявления, действия и бездействия, са част от
производствата по издаване на индивидуални административни актове и нито едно
от тях няма характеристиките на фактическо действие или бездействие. Защитата на лицата срещу
незаконосъобразни действия може да бъде осъществена по реда на АПК /във
връзка с чл. 256
и 257 от АПК/,
само когато се касае до наличието на фактически действия. Правните действия
не подлежат на проверка от съда по този ред, а съответно и при твърдение за
настъпили за ищеца вреди, тяхното обезщетение не може да намери опора в чл. 204,
ал. 4 от АПК след установяването на незаконосъобразността на
действието или бездействието от страна
на съда. По съществото си и по правните
си последици, които би породило, искането по чл. 76,
ал.1 от ЗЗДискр. е налагане на принудителна
административна мярка. Следователно се иска волеизявление на административния орган и издаване на
индивидуален административен акт, което
съставлява правно, а не фактическо действие, каквото изискват нормите на чл. 256
и чл. 257 от
АПК. С оглед изложеното, съдът намира, че определяното от ищцата
бездействие на длъжностни лица от КЗД, изразяващо се в неиздаване на заповед
за налагане на ПАМ или предписание, не може да се квалифицира като такова по чл. 256 от
АПК и/или по чл. 257 от
АПК. Дори да има издаден отделен акт, с който се налага ПАМ или се
издават предписания, то това безспорно е част от административна процедура,
акта който е можело да бъде издаден подлежи на отделен контрол. В този смисъл
тези действия/бездействия са относими и част от производството по издаване на
административен акт, която би могла да се преценява в рамките на съдебния
контрол на финалния акт. Те не отговарят и на
изискванията за продължаващо фактическо действие, което да продължава във
времето по начин, който да изисква съдебна намеса за незабавно
преустановяване. Една част от действията
поискани от ищцата, а именно: допуснато просрочие на срока по чл. 63, ал.3 ЗЗДискр. и допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон при произнасянето по преписка №
442/2013 г. образувана в КЗД по жалба на ищцата са част от административното производство
по издаването на административен акт-Решение № 106 / 12.03.2015 г. на КЗД,
отменено с Решение №92/19.11.2015 год., по адм.д. №47/2015 год., потвърдено с
решение на ВАС №7597/15.06.2017 год., постановено по адм. дело № 569/2016 по
описа на ВАС. Цялостно обезщетение за
всички нанесени вреди ищцата следва да потърси от актът на КЗД, който я е
засегнал, който е отменен по съдебен ред, но не е предмет на настоящия
процес. В този случай, освен за вредите, настъпили от акта, ищцата може да
претендира и обезщетение за допълнителни вреди от действията и бездействията
на органа в административното производство по издаването на индивидуалния
административен акт, засегнал лицето. Предявените обективно
съединение искове са неоснователни и поради липса на елемент на фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ,
а именно наличието на вреда. Същата е основен елемент от състава на чл. 1 от
ЗОДОВ и се определя като промяна чрез смущаване, накърняване и
унищожаване на имуществото на едно лице, субективните му права, телесна
цялост, душевност и психическо състояние. Вредата трябва да се явява пряко, непосредствено
и закономерно следствие от акт, действие
или бездействие от вида, посочен в чл. 203,
ал. 1 от АПК. Следва да е налице причинно - следствена връзка
между доказана вреда и действието или
бездействието, които трябва да са административни. Отговорността на държавата
по ЗОДОВ обхваща всички вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането, което показва, че на репариране подлежат само действително
настъпилите вреди. В настоящия случай ищецът не е доказал наличието на вреда
и причинна връзка между нея и твърдените незаконосъобразни действия/бездействия. Още повече, че се
претендират пропуснати заплати, поради оставането на ищцата без работа, при
висящ трудов спор, доколкото в настоящия процес са налице данни за образувани
дела пред гражданския съд за незаконосъобразно уволнение. По делото не се
ангажираха доказателства за приключването на този спор. При липсата на
фактическия състав по чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ предявения иск се явява неоснователен и недоказан и
следва да се отхвърли. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по
време и място, следващо противоправния резултат. По делото е представена експертиза
от УСБАЛЕ „Акад.Иван Пенчев“ от 2012 год., като диагноза е
посочено:Хипоталамична дисфункция. Нарушена гликемия на гладно. Нодозна
струма. От представената епикриза на Г.С.М., издадена от Многопрофилна
болница за активно лечение по неврология и психиатрия „Свети Наум", с изх. № 713/21.10.2013г., е видно,
че същата е издадена по повод атипична лицева болка на ищцата, като придружаващи заболявания са посочени неинсулинозависим
захарен диабет, вестибуларен синдром, нодозна струма, тревожно хиподепресивен
синдром. Експертизата е от преди датата на завеждането на жалбата в Комисия
за защита от дискриминация - 28.11.2013г. Наличието и влошаването на захарния
диабет на ищцата /каквито доводи се въвеждат/ не беше доказано по неоспорим
начин в настоящето производство, по делото няма представено решение на ТЕЛК,
касаещо диабета, което на първо място да потвърждава диагнозата и на следващо
да се установи степента на увреждане на здравословното състояние на М..
Налична е част от кореспонденция на ищцата със специализиран състав на НЕЛК,
относно нейното освидетелстване, но решение на ТЕЛК, респ. НЕЛК по делото
няма. Доказателства, че състоянието на ищцата се е влошило по времето от
завеждането на преписката до настоящия момент по делото не са ангажирани.
Ангажираните писмени доказателства са от 2012 и 2013 година. В обобщение съдът намира,
че бездействията във връзка с образувано от страна на КЗД производство не
съставлява твърдяното от ищеца незаконосъобразно фактическо бездействие на
длъжностно лице, респ. на административен орган, в изпълнение на
административна дейност, което да е продължаващо към момента на постановяване
на решението, и което би могло да се ползва от предвидената в чл. 250 и
сл. от АПК съдебна защита за разпореждане за незабавно
прекратяване. Не са налице и останалите изискуеми материални предпоставки, за
да се активира задължението на държавата за обезвреда по чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ – наличие на вреда и пряка причинно-следствена връзка в
резултат на неиздадена заповед за ПАМ или предписание. От показанията на
разпитания по делото свидетел се установява, че общото неразположение и
влошаване на здравословното състояние на ищцата, както и нейните психични и
емоционални проблеми са вследствие на всички производства започнали по повод
уволнението на ищцата. Предвид на всичко
изложено до тук, то исковете за имуществени и неимуществени вреди се явяват изцяло неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени. Събраните по делото данни не установяват по несъмнен
начин настъпването на твърдените от ищеца имуществени и неимуществени вреди,
като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно бездействие на
администрацията, поради което предявените искове по чл. 203 АПК вр. чл. 1,
ал. 1 ЗОДОВ следва да бъдат отхвърлени, като недоказани и неоснователени. За пълнота на изложението следва да се посочи, че посоченото от
прокуратурата бездействие на административния орган, изразяващо се във фактически действия, които е следвало да бъдат
извършени в определения разумен срок изложено
в мотивите на решението на ВАС, който според съда не следва да надвишава три месеца, а
е превишил повече от две години и тези дължими действия, които не
са извършени в необходимия срок са именно: задължението на председателя на
комисията да разпредели преписката на състав, след това задължение на състава
е да определи между членовете си докладчик, и който състав следва да започне
процедура за проучване, за което е предвиден 30 дневен срок, запознаване на
страните със събраните и приложени писмени доказателства, изготвяне на доклад
заключение, провеждане на заседание на комисията с участие на страните, и
накрая постановяване на решение, са различни от претендираните в исковата
молба от ищцата и биха били предмет на друго дело, във връзка с отменения акт
на КЗД, но не и в настоящия процес. Искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Страната не представя списък на разноските по чл. 80 от
ГПК. Отделно от това в производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на
ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от
ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по
отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал.
8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от
АПК и чл. 143 от
АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда
отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на
ответника при пълно или частично отхвърляне на исковете му, сочи, че такова
не се дължи. В тази връзка са напр. Решение № 12773 от 25.10.2017 г. на ВАС
по АД № 8608/2015 г., Решение № 12101 от 11.10.2017 г. на ВАС по АД №
8185/2016 г. Воден от горното Съдът Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Г.С.М., срещу Комисията за
защита от дискриминация /КЗД/ с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за
присъждане на обезщетение за вреди в резултат на незаконосъобразни фактически бездействия, от които за
претърпени имуществени вреди в размер на 197
278.50 лв., ведно със законната лихва за всеки месец до момента на
издължаване на сумата, както и за
претърпени неимуществени вреди в размер на 400 000.00 лв., ведно със
законата лихва до окончателното издължаване. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на процесуалния представител на КЗД – София, за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му чрез
Административен съд Видин пред Върховния административен съд. Препис от него да се
изпрати на страните по делото на основание чл. 138 от
АПК. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: |
|||||||||||