№ 2 / 4.1.2021г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на седми
декември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Я. В., като разгледа административно дело № 1205 по описа на съда за
2020 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по жалба на К. Н. Б.,*** против Заповед № 20-1006-000279/27.04.2020
г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик при Областна дирекция
на МВР – Пазарджик, с която на
жалбоподателя в качеството му на водач на МПС е наложена мярката „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач
до решаване на въпроса за отговорността но за не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят претендира отмяна на обжалваната
заповед. Излага съображения за постановяването ѝ в нарушение на
материалния закон и на административнопроизводствените правила. Не се явява и
не изпраща представител в проведеното съдебно заседание.
Ответникът – началник група в Сектор „Пътна полиция“
– Пазарджик при Областна дирекция на МВР – Пазарджик – в писмено становище, приложено
към преписката, моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. Сочи доводи
за законосъобразност на обжалваната заповед. Не се явява и не изпраща
представител в проведеното съдебно заседание.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок от лице, засегнато от разпореденото с нея. Разгледана по същество същата е
неоснователна:
Заповедта е издадена след извършена проверка от
служители на МВР и съставяне на АУАН. Като фактически основания за издаването
ѝ са посочени обстоятелствата, че жалбоподателят на 26.04.2020 г. около 19.55
ч. в гр. Пазарджик управлява МПС, като отказва да му бъде извършена проверка за
установяване на употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер.
Посочените правни основания са чл. 174, ал. 3, пр. 1 и чл. 171, т. 1, б. б от
ЗДВП.
С определението за насрочване на делото съдът
разпредели доказателствената тежест. Поначало ответникът носи задължението да
докаже извършването на нарушенията но и жалбоподателят следваше да докаже
своите твърдения. Ответникът не ангажира други доказателства извън тези от
административната преписка но сред тях е редовно съставеният АУАН, който
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното.
От друга страна жалбоподателят признава, че е отказал да бъде проверен с техническото
средство, като твърди, че е бил афектиран от създалата се ситуация –
незадоволителното здравословно състояние на майка му, осъщественото ПТП, както
и от поведението на участниците в него и на проверяващите полицаи. Независимо
от това твърдението му е, че е положил необходимите усилия, за да даде кръвна
проба но не е успял, поради краткото определено време затова, дадено му с
талона за медицинско изследване, както и поради множеството чакащи пациенти в
болницата и специалният пропускателен ред в нея, предвид обявеното към този
момент извънредно положение.
Дори и да се приемат за достоверни
твърденията на жалбоподателя, то е несъмнено, че той е осъществил вмененото му
нарушение. Безспорно установеният отказ на жалбоподателя да бъде проверен с
техническо средство представлява достатъчна предпоставка да му бъде наложена
процесната принудителна мярка. Именно този отказ е посочен като фактическо основание за издаване на
обжалваната заповед и съответно е ирелевантен въпросът дали след това
жалбоподателят е дал кръвна проба и ако не е дал, каква е причината затова.
Това несъмнено следва от посочените в обжалваната
заповед правни основания за издаването ѝ, а именно чл. 174, aл. 3, предл.
1 и чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, които предвиждат следното:
Чл. 174. (3) Водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта … се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Чл. 171. За осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки:
1. временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водач:
б) ... който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече
от 18 месеца …
Видно от разпоредбите е, че е достатъчен само един от
двата отказа, (единият от които – проверка с техническо средство – в случая е
безспорно установен), за да е налице административно нарушение, което е и
основание за издаване на принудителна административна мярка.
Несъмнено, твърденият афект на жалбоподателя, причинил
според него отказа представлява ирелевантно обстоятелство. В случай, че
действително жалбоподателят е бил притеснен от състоянието на майка си и от
създалата се ситуация във връзка с реализираното ПТП, той е следвало бързо да
извърши пробата с техническото средство, (която отнема изключително кратко
време) и да пристъпи към изпълнение на личните си задължения. Обстоятелства
като афект, неглежиране на извършваната проверка и др. подобни състояния
безспорно не биха могли да извинят извършения отказ за проверка употребата на
алкохол, а напротив, те представляват утежняващи обстоятелства, които
затрудняват дейността на контролните органи.
В тази връзка са ирелевантни твърденията на
жалбоподателя, че е направил всичко необходимо, за да даде кръвна проба но
различни обстоятелства са му попречили да направи това. Дори и да беше дал
такава и тя да беше показала, че не е употребил алкохол в количество над
разрешеното, то това не би го оневинило, че е отказал да бъде проверен на място
с техническо средство.
Следователно по делото се установяват предпоставките
за налагането на принудителната мярка.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя.
Доводът, че жалбоподателят е използвал дизефектант,
което не е отчетено от проверяващите, които субективно са възприели, че той е в
нетрезво състояние, също е ирелевантен. Както е посочено по-горе, същественото
обстоятелство е отказът му да бъде проверен с техническо средство, а не дали е
употребил алкохол или не.
Несъстоятелни са доводите, че административния орган е
нарушил принципите на административния процес и че не е изяснил обективно
обстоятелствата по случая. Напротив, нарушението е установено по безспорен
начин с АУАН и останалите писмени доказателства, като ответникът
законосъобразно и справедливо при условията на обвързана компетентност е
наложил принудителната мярка.
Неправилен е и доводът за допуснато нарушение в административното
производство посредством непосочването на мотиви относно срока на принудителната мярка. В случая
срокът на мярката е формулиран условно, а именно “до решаване на въпроса за
отговорността но за не повече от 18 месеца“. Но тази формулировка напълно
съответства на закона. Нейният смисъл се изразява в следното: Тъй като
извършеното нарушение е твърде сериозно то следва да се препятства възможността
за управление на МПС от страна на нарушителя (и от там – да извършва нови
нарушения на ЗДвП) в един по–дълъг интервал от време от максимум 18 месеца.
Този срок може да бъде и по-кратък в зависимост от решаване на въпроса с
отговорността на нарушителя съответно с наказателно постановление или със
съдебно решение. Това законодателно решение на срока на принудителната мярка е
обосновано и справедливо и представлява гаранция за постигане на целта ѝ
– ефективна превенция на бъдещи нарушения.
Следователно, действително е налице извършено
нарушение, за което правилно и законосъобразно с обжалваната заповед на
жалбоподателя е наложена принудителната административна мярка „временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС“.
Затова като неоснователна жалбата следва да бъде
отхвърлена.
Предвид гореизложеното Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на К. Н. Б.,*** против Заповед №
20-1006-000279/27.04.2020 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ –
Пазарджик при Областна дирекция на МВР – Пазарджик, с която на жалбоподателя в
качеството му на водач на МПС е наложена мярката „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач до решаване
на въпроса за отговорността но за не повече от 18 месеца.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: /П/