Р Е Ш Е Н И Е
№ 104
гр. Трявна, 27.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на
двадесет и осми февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА
ПЕТРАКИЕВА
при секретаря Христина
Тунева, като разгледа докладваното от съдия Петракиева ГР.Д. № 373 по описа за
2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.108
от Закона за собствеността.
В
исковата молба на Д.С.П., М.Д.Д., С.Д.П. /депозирана чрез адв. Д. П./ против Х.Е.П.
се твърди, че страните са наследници на М. Х.Б., починала на 16.12.2004г., и Е.
П. Б., починал на 20.09.2014г. През 1966 г. наследодателите им, в режим на СИО,
придобили дворно място в гр. Трявна, незастроено, което понастоящем
представлявало ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73403.501.1341. Върху него
съвместно построили триетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
73403.501.1341.1 със з.п. 85 кв.м. и ХАНГАР, ДЕПО, ГАРАЖ на един етаж с
идентификатор73403.501.1341.3. В исковата молба се твърди, че ищците
многократно разговаряли с ответника и баща му относно прекратяването на
съсобствеността, но те не оказали нужното съдействие. Вместо това, с нотариален
акт №140, т.I, рег.№1607, дело №121/2012г. на нотариус с рег.№619 на НК С.Ч.,
бащата на ответника Е. Б. му прехвърлил 5/6 ид.ч. от горния поземлен имот и
двете сгради в него, въпреки че бил собственик само на 4/6 ид.ч. Понастоящем,
тези имоти се ползвали само от ответника, който оспорвал правата на ищците.
Претендира
се в исковата молба да се постанови решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника, че ищците са съсобственици на общо 1/6
ид.ч. – по 1/18 ид.ч. за всеки от тях, от описаните по-горе недвижими имоти,
като се осъди ответника да предаде владението върху тези части.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът е представил писмен отговор, чрез пълномощник
адв. М. Д., в който взима становище за неоснователност на предявения иск.
Твърди, че претендираната от ищците 1/6 ид.ч. от процесните имоти е придобита
от него по давност, с непрекъснато и необезпокоявано владение в продължение на
повече от 12 години.
В
съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. Д. П., поддържа предявеният
иск. Ответникът, чрез адв. М. Д. като процесуален представител, оспорва
исковата молба.
След съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, писмени и гласни, съдът намира следното за установено от
фактическа страна:
Не
е спорно по делото, а и се установява от представените по делото доказателства,
че страните са наследници на М. Х.Б. и Е. П. Б., както и че преживе същите са
били собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 73403.501.1341 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Трявна, одобрени със заповед №18-21 от 12.05.2010г. на ИД на АГКК, с адм.
адрес: гр. Трявна, ул. ******, площ от 544 кв.м., с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до
10м/, при граници: поземлени имоти с идентификатори 73403.501.2909,
73403.501.1343, 73403.501.2341, 73403.501.566, 73403.501.1340, ведно с
намиращите се в него сгради: СГРАДА с идентификатор 73403.501.1341.1 със з.п. 85
кв.м., брой етажи – 3, предназначение – жилищна сграда, еднофамилна; СГРАДА с
идентификатор 73403.501.1341.2 със з.п. 26 кв.м., брой етажи – 1,
предназначение – хангар, депо, гараж; СГРАДА с идентификатор 73403.501.1341.3
със з.п. 28 кв.м., брой етажи – 1, предназначение – хангар, депо, гараж.
Съобразно
представеното удостоверение за наследници №42/31.05.2018г. на Община Трявна, М.
Х.Б. е починала на 16.12.2004г. и след своята смърт е оставила за наследници: Е.
П. Б. /съпруг, починал на 2.09.2014г./; ответникът Х.Е.П. /син/ и М. Е. П.
/дъщеря, починала на 01.03.2007г. и за свои наследници по закон оставила:
ищците Д.С.П. – съпруг, М.Д.Д. – дъщеря, и С.Д.П. – дъщеря/.
Преживе,
с нотариален акт за дарение на недвижим имот №140, т.I, рег.№1607, дело
№121/20.06.2012г. по описа но нотариус с рег.№619 на НК и район на действие
Районен съд - Трявна С.Ч., Е. П. Б. е дарил на сина си Х.Е.П. 5/6 идеални части
от описания по-горе недвижим имот. Не се спори между страните, а и съобразно
данните по делото, прехвърлителят Е. П. Б. е бил собственик само на 4/6 ид.ч.
от прехвърления имот, а не на 5/6 ид.ч., както е посочено в нотариалния акт,
поради което прехвърлената в повече 1/6 ид.ч. не е била придобита от Х.Е.П.
чрез посочената правна сделка. Не е спорно също, че по наследство от М. Х.Б.
ищците по делото са съсобственици на общо 1/6 ид.м. или по 1/18 ид.ч. всеки от
тях, а ответникът Х.Е.П. е собственик също на 1/6 ид.ч.
Единственият
спорен по делото въпрос е дали получената по наследство от М. Х.Б. общо 1/6
ид.ч. от ищците по делото е била придобита от ответника Х.Е.П. по давност, с
упражняване на владение в продължение на повече от 10 години.
За
установяване на горното обстоятелство по делото са разпитани свидетелите С.К.М.,
Г.И.Г.и Р.А.Ч./по искане на ищцовата страна/, както и свидетелите М.К.К., К. П.
Г. и Г.Д.Ф./разпитани по искане на ответната страна/.
Свидетелят
С.М.установява, че е познат на ищците, но най-добре от тях познава М.. Преди
около 5-6 години я транспортирал до гр. Трявна във връзка с уреждане на някакви
наследствени въпроси – за уреждане на дела им от майката. Закарал я до някаква
голяма триетажна къща, където тя влязла, за да говори с вуйчо си. Когато се
качила после в колата, свидетелят чул вуйчо й да казва, докато я изпраща, че ще
се разберат. Около една година по-късно свидетелят я транспортирал до с. О.,
където имало друг наследствен имот, в който вуйчо й бил тогава. Там М. и вуйчо й
отново разговаряли и отново вуйчо й обещал да се уредят нещата. Свидетелят
сочи, че трябвало вуйчото да плати дела на майката на ищците.
Свидетелят
Г. Г.в съжителства фактически с ищцата С.П.. Знае, че по наследство от майка си
М., С., Д. и М. имат къща в гр. Трявна, както и в с. О.. Преди около 3-4
години дошли в гр. Трявна и С. показала
на свидетеля къщата в гр. Трявна, но не влезли вътре. На следващата година
ходили в с. О., тъй като вуйчото на С. се обадил и казал да отидат да се
разберат за дела от М.. Тогава отишли С. и М., заедно с още един приятел на М..
Когато станало дума за плащането на дела от М., вуйна им казала, че парите,
които искат са много. Вуйчото също присъствал на разговора. Според свидетеля,
въпросът бил за цената на целия дял, за всичките наследствени имоти.
Свидетелят
Р.Ч. също установява, че е возил ищците М. и С. с колата си до гр. Трявна, за
да разговарят с вуйчо им във връзка с дела им от имотите. Това било около 6-7
месеца след смъртта на майка им М.. Двете разговаряли с него, но свидетелят не
присъствал на разговора. След това идвали втори път, в началото на 2008г.
Свидетелят
М.К.живее в къща, намираща се срещу процесната. Заявява, че тя е строена около
1970 година. В тази къща първо живял Х., с майка си и баща си. След това
родителите на Х. отишли да гледат родителите си на село и в къщата останал само
Х., заедно с жена си и сина си Е.. След смъртта на родителите му Х. не бил
споделял някой да има претенции към имота в гр. Трявна, включително от
наследниците на сестра му М.. Самата М., след като завършила средно
образование, отишла да учи в гр. П., където останала да живее. Свидетелят не
познава наследниците на сестрата на Х.. Сочи, че за къщата грижи са полагани
единствено от Х..
Свидетелят
К.Г.живее в къща, съседна на процесната, от 2010г. Заявява, че тази къща е била
построена от Х. и баща му, и само те са полагали грижи за нея и да я
ремонтират. Х. имал сестра, която починала през 2007г. и след нейната кончина
са идвали двете й дъщери само на гости и то много рядко, а през последните 10
години даже не били идвали. Идвала само С. със свидетеля Г., но те били
отседнали някъде другаде в гр. Трявна и идвали да търсят Х.. Понеже го нямало
тогава, гостували на свидетеля Г..
Свидетелят
Г.Ф. също живее в близост до процесния имот и посочва, че след като дядо Е.
отишъл със съпругата си да живее на село, в имота останал синът му Х. и
семейството му. Според свидетеля, имотът в гр. Трявна бил определен от дядо Е.
и баба М. да е за Х., понеже те дали пари за закупуването на апартамент в гр. П.
- за М. и семейството й. След смъртта на М. свидетелят не бил виждал
наследниците й да идват.
При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от
правна страна следното:
За
уважаването на предявен иск по чл. 108 от ЗС е необходимо да се докаже: 1) че
ищецът е собственик на вещта, предмет на иска; 2) че вещта се намира във
владение или държане на ответника и 3) че ответникът владее или държи вещта без
основание. Ако не е налице коя и да е от тези три предпоставки, искът не може
да бъде уважен.
Предмет
на настоящото дело е правото на собственост върху 1/6 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор с идентификатор 73403.501.1341, която част е била прехвърлена
чрез договор за дарение с нотариален акт №140, т.I, рег.№1607, дело
№121/20.06.2012г. по описа но нотариус с рег.№619 на НК и район на действие
Районен съд - Трявна С.Ч., заедно с още 4/6 ид.ч. от този имот. По делото не е
спорно, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че
прехвърлителят по договора Е. П. Б. е бил собственик само на 4/6 ид.ч. от
имота, а не и на прехвърлената 1/6 ид.ч. от него. Също няма спор между страните
и се установява от данните по делото, че ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор с
идентификатор 73403.501.1341 е бил съсобствен, в режим на СИО, между наследодателите
на страните Е. П. Б. и М. Х.Б.. След смъртта на М. Х.Б. на 16.12.2004г., нейни
наследници по закон са били: Е. П. Б. – съпруг, Х.Е.П. – син и М. Е. П. – дъщеря,
като съобразно разпоредбите на чл.5 и сл. от Закона за наследството, всеки от
тримата получава по 1/6 ид.ч. от притежаваната от наследодателката част от
имота. След сключване на договора за дарение с нотариален акт №140, т.I,
рег.№1607, дело №121/20.06.2012г. по описа но нотариус с рег.№619 на НК и район
на действие Районен съд - Трявна С.Ч. ответникът Х.Е.П. е придобил още 4/6
ид.ч. от поземления имот и сградите в него /за колкото идеални части този
договор има прехвърлително действие/. Останалата 1/6 ид.ч., която е получената
от ищците по наследство от М. Е. П., ответникът твърди, че е придобил по
давност, с осъществено повече от 10 години явно, необезпокоявано и непрекъснато
владение, с намерение за своене.
При
преценка на направеното възражение за придобивна давност следва да се спазят
задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №1/06.08.2012г. на ВКС
по т.д. №1/2012г. Според тях, независимо
от какъв юридически факт произтича съсобствеността,
презумпцията на чл.
69 ЗС намира приложение в отношенията между съсобствениците,
при което, когато един от съсобствениците
е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което
изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е
достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока
по чл.
79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е
започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е
държател на идеалните части на останалите съсобственици
и презумпцията се счита за оборена. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт
върху вещта, признава такава и на останалите съсобственици,
то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно, за да се счита
оборена презумпцията на чл. 69 ЗС.
Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални
части, съсобственикът, който не е техен
владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение.
Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен
начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва
да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал
да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици
и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия
са доведени до знанието на останалите съсобственици.
Завладяването частите на останалите и промяната поначало трябва да се
манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и
установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно.
В конкретния случай основанието, на което
ответникът е установил фактическата си власт върху процесния имот признава
правата на ищците, доколкото по наследство и чрез правна сделка същият е придобил
общо 4/6 ид.ч. от него. Ответникът не е оспорва, че с договора за дарение от
20.06.2012г. неговият баща Е. П. Б. му е прехвърлил повече права, отколкото
притежава, както и не оспорва, че неговата сестра М. Е. П., по наследство от
тяхната майка М. Х.Б., е получила 1/6 ид.ч. от имота. За придобиването по
давност на тази идеална част от имота следва да бъде установено, че ответникът
е манифестирал намерението си пред М. Е.ова П. и наследниците й – ищците по
делото, като предпоставка за начало на придобивната давност. Събраните по
делото доказателства съдът не счита, че установяват такова обстоятелство.
Всички разпитани по искане на ответната страна свидетели посочиха единствено,
че ответникът и семейството му са живели в процесния имот и са полагали грижи
за поддръжката му след смъртта на М. Б. и Е. Б., както и че ищците и
наследодателката им М. П. са го посещавали много рядко. Тези установени факти
не дават основание да се приеме, че ответникът е придобил по давност спорната
1/6 ид.ч. от процесния имот, тъй като ползването на имота и извършване на
разходи за поддръжката му не са действия, които да показват промяна в
намеренията му. Не бе установено ответникът да е демонстрирал спрямо другите
съсобственици действия по своене на имота, т.е. такива, които ясно и
категорично да показват, че се отричат правата на ищците върху имота. Отделно
от това, от разпитаните по искане на ищцовата страна свидетели бе установено,
че не е налице пълно дезинтересиране от него от страна на ищците. Действително,
същите не са имали претенциите да го ползват и да имат достъп до него, но са
инициирали многократно срещи с ответника, в които са искали доброволно да
ликвидират съсобствеността, чрез плащане на дела им от ответника, като
ответникът не е възразявал, че ищците не са съсобственици, а единствено не е
бил съгласен с исканата от тях сума. Предвид всичко това, съдът намира за
недоказано от ответника, че с осъществената от него фактическа власт върху
имота в продължение на повече от 10 години е превърнал държането на собствената
на ищците идеална част от имота във владение, поради което възражението му за
придобиване на тази част по давност е неоснователно.
По
делото бе доказано категорично, че ищците са съсобственици на общо 1/6 ид.м.
или по 1/18 ид.ч. за всеки от тях върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор с
идентификатор 73403.501.1341 и намиращите се върху него сгради, както и че тази
част се владее от ответника по делото, като за това владение няма правно
основание. Поради това съдът намери предявеният по делото иск с правно
основание чл.108 от ЗС за изцяло основателен и доказан.
Относно разноските:
С
оглед изхода на спора, направеното от ищците искане и представения от тях
списък по чл.80 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да им заплати сумата от 2051,23
лв. – направени разноски по делото, на основание чл.78 ал.1 ГПК,
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.Е.П., с ЕГН **********,***,
че Д.С.П., с ЕГН **********, М.Д.Д., с ЕГН **********, и С.Д.П. с ЕГН **********
– тримата със съдебен адрес: *** /чрез адв. Д.П./, са съсобственици на общо 1/6
ид.ч. или по 1/18 ид.ч. за всеки от тримата, от следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 73403.501.1341 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Трявна, одобрени със заповед №18-21 от 12.05.2010г. на ИД на
АГКК, с адм. адрес: гр. Трявна, ул. ******, с площ от 544 кв.м., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване /до 10м/, при граници: поземлени имоти с идентификатори
73403.501.2909, 73403.501.1343, 73403.501.2341, 73403.501.566, 73403.501.1340,
ведно с намиращите се в него сгради: СГРАДА с идентификатор 73403.501.1341.1
със з.п. 85 кв.м., брой етажи – 3, предназначение – жилищна сграда,
еднофамилна; СГРАДА с идентификатор 73403.501.1341.2 със з.п. 26 кв.м., брой
етажи – 1, предназначение – хангар, депо, гараж; СГРАДА с идентификатор
73403.501.1341.3 със з.п. 28 кв.м., брой етажи – 1, предназначение – хангар,
депо, гараж, на основание чл.108 от Закона за собствеността.
ОСЪЖДА Х.Е.П., с ЕГН **********,***, да предаде на Д.С.П., с ЕГН **********,
М.Д.Д., с ЕГН **********, и С.Д.П. с ЕГН ********** – тримата със съдебен
адрес: *** /чрез адв. Д.П./, владението върху общо 1/6 ид.ч. или по 1/18 ид.ч.
за всеки от тримата, от следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73403.501.1341 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Трявна, одобрени със
заповед №18-21 от 12.05.2010г. на ИД на АГКК, с адм. адрес: гр. Трявна, ул. ******,
площ от 544 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин
на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м/, при граници: поземлени имоти с
идентификатори 73403.501.2909, 73403.501.1343, 73403.501.2341, 73403.501.566,
73403.501.1340, ведно с намиращите се в него сгради: СГРАДА с идентификатор
73403.501.1341.1 със з.п. 85 кв.м., брой етажи – 3, предназначение – жилищна
сграда, еднофамилна; СГРАДА с идентификатор 73403.501.1341.2 със з.п. 26 кв.м.,
брой етажи – 1, предназначение – хангар, депо, гараж; СГРАДА с идентификатор
73403.501.1341.3 със з.п. 28 кв.м., брой етажи – 1, предназначение – хангар, депо,
гараж, на основание чл.108 от Закона за собствеността.
ОСЪЖДА Х.Е.П., с ЕГН **********,***, да заплати на Д.С.П., с ЕГН **********,
М.Д.Д., с ЕГН **********, и С.Д.П. с ЕГН ********** – тримата със съдебен
адрес: *** /чрез адв. Д.П./, сумата от 2051,23 лв. /две хиляди петдесет и един
лева и 23 ст./ - направени разноски по делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Решението може да се
обжалва пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: