О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер V-
260929 Година 2020, 30.11 град
Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На тридесети
ноември, две хиляди и двадесета година
в закрито
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Даниела МИХОВА
мл.с.Александър МУРТЕВ
Секретар
като разгледа
докладваното от съдията В.Камбурова
частно гражданско дело номер 2578
по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК
вр. чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№30249/04.08.2020г.,
подадена от А.В.Ж., ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. М.
Кънева, против Определение от
29.07.2020г. постановено по гр.д.№2242/2019 по описа на Районен съд Бургас, с
което е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на постановеното по
същото дело решение в частта за разноските на основание чл.248, ал.1 ГПК.
Обжалваното
определение е постановено по жалба на ищеца срещу Решение №563/12.02.2020г. по
гр.д.№2242/2019, квалифицирана от БОС като молба за изменение на посоченото
решение в частта за разноските. След изпращане на жалбата на БРС, съдът се е
произнесъл с обжалваното в настоящото производство определение.
В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно и необосновано. Изразява се несъгласие с извода на съда, че с извънсъдебното си поведение ответникът не е дал повод за завеждане на делото, поради това, че дадената му в заем сума не е била изискуема. Посочва, че дори и след образуване на наказателно производство на 18.05.2018г. и до завеждане на исковата молба на 18.04.2019г., ответникът не е върнал нито лев на ищеца. Счита, че именно с извънсъдебното си поведение, неплащане на заема, ответникът е дал повод за образуване на производството. Моли за отмяна на обжалваното определение и присъждане на всички направени разноски.
Ответника по частната жалба Н.Д. не представя писмен отговор в указания срок.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За този си извод съдът съобрази следното:
Производството по гр. д. № 1105/2015 г. по описа на БРС е образувано по подадена от Ж. срещу Д. искова молба, в която се иска да бъде осъден ответника да върне на ищеца дадената му в заем сума от 1500 лв.-главница, съгласно сключен помежду им през м.март 2017 г. устен договор за паричен заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба 918.03.2019г. до окончателно й изплащане, както и направените по делото разноски.
С подадения в срок отговор на исковата молба ответникът Д. е признал, че е получил търсената сума, но отрича да са имали уговорка за връщането й на определена дата или изтичане на определен срок. Заявява, че въпреки подаването на жалба до МВР и БРП ищецът не му е отправял покана за плащане.
С постановеното по делото решение съдът е уважил предявения иск, приемайки, че между страните не е имало уговорка за срок за връщане на претендираната сума-нито при сключване на устния договор, нито по-късно, поради което на основание чл.240, ал.4 ЗЗД същата следва да се върне на ответника в едномесечен срок от поканата. Предвид липсата на доказателства за отправяне на покана, съдът е приел, че с подаването на исковата молба ответникът е поканен да изпълни задължението си. На основание чл.78, ал.2 ГПК е отхвърлено искането за присъждане на разноски в полза на ищеца за съдебното производство.
По молба на ищеца по чл.248, ал.1 ГПК съдът е постановил обжалваното определение.
Съгласно нормата на чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца. Следователно възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на установените в закона две изисквания – с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда разглеждащ спора по същество, като за възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника. В случая са налице и двете предпоставки–с отговора на исковата молба ответникът е признал иска, но е възразил, че има каквато и да е уговорка за връщане на процесната сума, както и да му е отправяна покана да плати. По делото не са събрани доказателства, които да установяват обратното като тежестта за това и била за ищеца. Следователно след като не е имало конкретна уговорка за срок връщане на сумата, нито е била отправена покана преди завеждане на делото, то изводът е, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, тъй като вземането не е било изискуемо.
При така изложените съображения съдът приема, че частната жалба е неоснователна, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖАДАВА Определение от 29.07.2020г. постановено по гр.д.№2242/2019 по описа на Районен съд Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: