РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. Пловдив, 04.02. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито заседание на четиринадесети януари
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря М.Г.и
участието на прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа
докладваното от съдията ПЕТЪР
КАСАБОВ к.н.а.х дело № 2968 по описа на
съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Б.Н.Я., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адв. Г.Г.,
срещу решение № 260028 от 15.10.2020 г., постановено по а.н.д № 499 по описа за
2020 г., на Районен съд – Карлово, III – ти наказателен състав, с което е
потвърдено наказателно постановление № 20-0281-000683 от 24.07.2020 г. на началник
група в Районно управление /РУ/ - Карлово към Областна дирекция на министерство
на вътрешните работи /ОДМВР/ - Пловдив, с което на оспорващия е наложено
административно наказание на основание чл.174 ал.1 т.1 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/ - „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева, както и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл.5 ал.3
т.1 от ЗДвП, като са отнети и 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539
на МВР.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се
изводът на районният съд, че в хода на административното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се противоречие в правната
квалификация на деянието, която засяга правото на зашита на жалбоподателя.
Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него
наказателно постановление.
3. Ответникът по касационната жалба – РУ Карлово
към ОДМВР – Пловдив, не взема становище по допустимостта и основателността на
жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата
се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу наказателно
постановление № 20-0281-000683 от 24.07.2020 г. на началник група в РУ -
Карлово към ОДМВР -
Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № АА286494 от
06.07.2020 г., съставен от П.Д.Л.– на длъжност мл. автоконтрольор
при РУ – Карлово към ОДМВР – Пловдив. Обективираните
в акта констатации се свеждат до следното: На 06.07.2020 г. около 02:15 ч. в село Кърнаре, на
кръстовището на ул. „2-ра“ и ул. „18-та“,
Б.Н.Я., докато управлявал лек автомобил
„Ауди 80“, рег.№ РВ***ТХ (собственост на Д. Н.Н.,
ЕГН **********), бил спрян за проверка от контролни орган. В хода на проверката
жалбоподателят бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
– Дрегер Алкотест 7510 с номер ARDM - 0250. Показанията на уреда отчели
концентрация на алкохол в издишания от водача въздух над 0,5 промила, а именно 0,76 промила. Водачът
лъхал на алкохол. Водачът отказал кръвна проба. Издаден бил талон за медицинско
изследване № 071132/06.07.2020 г. Описаното било квалифицирано като нарушение
по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
Описаната в АУАН фактическа
обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който като е
коригирал изписаната с цифри квалификация от чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на чл.
5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на осн. чл. 174, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, е наложил на нарушителя посочените по – горе административни
наказания. В наказателното постановление е цитирана следната редакция на чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП – „Управлява МПС, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда
включително“.
7. В хода на
съдебното производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в
показанията си потвърждава изложеното в акта. Разпитан е също св. И.К.Ц.–
длъжностно лице при МВР, участвал в процесната
контролна проверка, който с показанията си подкрепя установените от П.Д.Л.факти
и обстоятелства за извършено административно нарушение.
8. При така установената
фактическа обстановка районният съд е приел, че нарушението е установено
безспорно като от обективна, така и от субективна страна без да са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на издаденото
наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно липсата на предпоставките
нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен случай“. Не е намерил и
основания за намаляване размера на наложените наказания.
ІV. За правото:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция,
която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.
По смисъла на
чл. 174, ал. 1 във вр. чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП,
при извършване на контролна проверка всеки водач има възможността да избира
дали да се подложи на проверка на място с техническо средство "или"
да изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол
в кръвта му. Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона
способи да избере, но същественото е да проведе поне едно от тях. В случая
водачът е отказал да даде кръвна проба, при което данните от техническото
средство - 0,76 промила в издишания от водача въздух, се явяват определящи за установяване състава
на административното нарушение. Според чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП (приложима
ред. ДВ бр. 77 от 2017 г.), на водача на пътно превозно средство е забранено да
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. При това
положение се установява безспорно, че жалбоподателят като водач на моторно
превозно средство на посочените в акта дата, място и час е осъществил състава
на установеното административно нарушение – управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Допуснатата от актосъставителя техническа
грешка в правната квалификация на деянието не се явява съществена, тъй като
процесуално допустимо е отстранена от наказващия орган преди издаване на
наказателното постановление по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, който позволява наказателно
постановление да се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. Не представлява съществено процесуално нарушение и
цитирането на стара редакция на материалноправната
норма в текста на наказателното постановление, доколкото инкриминираното
поведение е все управление на превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда. В този аспект правото на нарушителя да разбере с кои
сови действия е реализирал състава на вмененото му деяние не се явява
засегнато. Нарушението е безспорно установено както от обективна, така и от
субективна страна. Санкционната норма предвижда наказания във фиксиран размер,
които не подлежат на ревизия от съда. Тъй като управлението на моторно превозно
средство след употреба на алкохол е източник на изключително висока степен на
обществена опасност, с оглед охраняваната от закона цел – защита живота и
здравето на участниците в движението, размерът на наказанията се явява
нормативно оправдан. По делото не се налице и обстоятелства, които да обосноват
приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Това, че нарушението е първо не е достатъчно,
за да се обоснове неговата маловажност, доколкото същото не разкрива белезите
на "маловажен случай", т.е на такъв с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил
обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил
валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Ответникът не е завил претенция за присъждане на съдебни разноски, поради
което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260028 от 15.10.2020 г.,
постановено по а.н.д № 499 по описа за 2020 г., на Районен съд – Карлово, III –
ти наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.