Р Е Ш Е Н И Е
№……./….10.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти септември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при
секретар Мария Манолова,
като
разгледа докладваното от съдията Чавдарова
въззивно търговско дело № 874 по описа за 2019г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
постъпила въззивна жалба, подадена от Т.Г.К. от гр.Варна, действаща чрез особен
представител адв.Р.Д., срещу решение №1437/08.04.19г., постановено по гр.д. №
10739/18г. на ВРС, 47 състав,
с което е прието за установено
в отношенията между страните, че ответникът Т.Г.К. от г.В.,жк.М. ****, дължи на ищеца „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Янош Хуняди”, №
5, ½
от стойността на потребена топлинна енергия по партида 16779 за имот, находящ
се в г.В.,жк.М. ****, както следва: сумата
от 53.90 лева,
представляваща ½ от главница в размер на 107.80 лв. за периода от м.
03.2016 г. до м. 05.2016 г., включително, и сумата от 5.68 лева, представляваща ½ от
обезщетение за забава върху общия размер на задължението в размер на 11.36 лв.
за периода от 01.05.2016 г. до 27.02.2018 г.; сумата от 25.00 лева,
представляваща ½ от главница в размер на 50 лв. за периода от м. 09.2016
г. до м. 09.2016 г., включително, и сумата от 3.36 лева , представляваща ½ от
обезщетение за забава върху общия размер на задължението в размер на 6.71 лв.
за периода от 01.11.2016 г. до 27.02.2018 г.; сумата от 447.70 лева,
представляваща ½ от главница в размер на 895.39 лв. за периода от м.
11.2016 г. до м. 04.2017 г., включително, и сумата от 43.09 лева,
представляваща ½ от обезщетение за забава върху общия размер на
задължението в размер на 86.17 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 27.02.2018
г.; сумата от 189.55 лева , представляваща ½ от главница в размер на 379.09
лв. за периода от м. 10.2017г. до м. 01.2018 г. включително, и сумата от 1.10 лева, представляваща ½ от
обезщетение за забава върху общия размер на задължението в размер на 2.19 лв.
за периода от 01.12.2017 г. до 27.02.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
05.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 5035/2018 г. по
описа на ВРС.
В жалбата въззивникът е навел
твърденията, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
постановено при неправилно приложение на процесуалния и материален закон.
Твърди, че съдът не е преценил събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност , като съдът се е позовал на несъществуващи твърдения и неналични
доказателства. Счита, че макар и да не са оспорени писмените доказателства
изрично от ответника, то в тежест на насрещната страна е да установи
изпълнението на задълженията за предоставяне на посочените във фактурите
услуги. Твърди, че приложенията и
фактурите били частни диспозитивни документи и нямали обвързваща материална
доказ.сила относно факта за дължимост на визираното в тях задължение за
плащане. Счита, че съдът неправилно не е взел предвид обясненията на вещото
лице , дадени в с.з., и е подходил формално към фактите по делото. Моли да бъде отменено решението, като бъде отхвърлен
иска.
Въззиваемата
страна ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
р-н Младост, ж.к. Възраждане, бул. Янош Хуняди № 5,
не е депозирала отговор в дадения й срок.
За да се произнесе по спора Варненски
Окръжен съд съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявени от „ВЕОЛИЯ
ЕНЕРДЖИ ВАРНА” ЕАД срещу Т.Г.К. обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 53.90 лева, представляваща ½ от главница
в размер на 107.80 лв. за периода от м. 03.2016 г. до м. 05.2016 г.,
включително, и сумата от 5.68 лева,
представляваща ½ от обезщетение за забава върху общия размер на
задължението в размер на 11.36 лв. за периода от 01.05.2016 г. до 27.02.2018 г.;
сумата от 25.00 лева, представляваща ½ от главница в размер на 50 лв. за
периода от м. 09.2016 г. до м. 09.2016 г., включително, и сумата от 3.36 лева , представляваща ½ от
обезщетение за забава върху общия размер на задължението в размер на 6.71 лв.
за периода от 01.11.2016 г. до 27.02.2018 г.; сумата от 447.70 лева,
представляваща ½ от главница в размер на 895.39 лв. за периода от м.
11.2016 г. до м. 04.2017 г., включително, и сумата от 43.09 лева,
представляваща ½ от обезщетение за забава върху общия размер на
задължението в размер на 86.17 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 27.02.2018
г.; сумата от 189.55 лева , представляваща ½ от главница в размер на
379.09 лв. за периода от м. 10.2017г. до м. 01.2018 г. включително, и сумата от
1.10 лева, представляваща
½ от обезщетение за забава върху общия размер на задължението в размер
на 2.19 лв. за периода от 01.12.2017 г. до 27.02.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
05.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението, представляващи ½ от стойността на потребена и
незаплатена топлинна енергия по партида 16779 за имот, находящ се в г.В.,жк.М.
****, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 2448/10.04.2018г. по ч.гр.д. № 5035 по описа
за 2018г. на Варненски районен съд, 21 състав.
В исковата молба поддържа, че по подадено от ищеца
заявление е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Излага се, че между страните по делото е налице валидно облигационно правоотношение,
като ответникът бил потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла
на чл. 153, ал.1 от ЗЕ в качеството му на съсобственик на имота, придобит чрез наследяване
от Г. Ц.Г.ев, поч. 25.04.06г. Твърди, че присъединяването на етажната
собственост на бл.133, вх.4 и 5 в кв.„Младост” гр.Варна било извършено през
1994г. Излага се, че от 13.01.08г. и до момента между страните действат Общите
условия на договора за продажба на топлинна енергия от Топлофикация Варна ЕАД. Излага
се, че съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ, потребителите в сграда етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от
ответника Т.Г.К. от гр.Варна, действаща чрез особен
представител адв.Р.Д., с който се признават основанията и размера на
претендираните суми. В първото по делото с.з. оттегля направените признания на
факти, като заявява оспорване на основанието и размера.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В рамките на тази проверка настоящия състав намира предявените искове с правно основание чл.
415 във вр. с чл.422 ГПК за процесуално допустими, поради което и дължи произнасяне по
същество на спора.
Безспорно от
представените по делото доказателства се установява факта, че ответникът се явява съсобственик на недв.имот –
апартамент №99,
находящ се в гр.Варна, кв.Младост, бл.133,
вх.5, ет.1, през процесния период, придобит чрез
наследяване от Г. Цветанов Г.ев, поч. на 25.04.06г.
Фактът на възникнали межу ищеца като правоприемник на
Топлофикация-Варна и етажната собственост договорни отношения, по силата на
които последната е била топлофицирана, съгласно действащите към този момент
условия, регламентирани в чл.43 и сл. от Наредба № 1 за ползуване на топлинна
енергия / обн. ДВ бр. 49 от 27.06.1975 г., отм. бр. 31 от 26.03.2002 г./, не се оспорва
по делото, като за това свидетелства и приложения пусков фиш от 10.11.94г. Ответникът не е заявил нарочно
оспорване и на качеството си на „потребител на топлинна енергия", легално дефинирано в §1, т.42 от ДР на ЗЕ, която разпоредба дава общо определение, според което
по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, а съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно въведеното
с нормата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ законово правило, собственикът или титуляр на
вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по
презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация
и отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия, и в случаите,
когато е преустановено топлоподаването към индивидуални отоплителни уреди в
обекта на потребителя. Следователно въззивникът като собственик на обект, находящ
се в сграда в режим на етажна собственост, която е топлофицирана, в качеството му на потребител на
топлоенергия, дължи заплащане на доставената топлинна енергия, вкл. тази, отдадена от сградната
инсталация.
От изслушаната пред първоинстанционния
съд СТЕ се установява както факта на правилно отчитане на начислената на
ответника топлинна енергия и извършено правилно разпределение на количеството
топлоенергия в етажната собственост, така и правилното начисляване на дължимите
суми за количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация.
Ответникът от своя страна не е оспорил
своевременно истинността на представените от ищеца писмени доказателства, нито
е навел конкретни възражения по релевантните в производството факти,
установявани с тях, поради което и направените с жалбата възражения в тази
насока се явяват преклудирани. Неоснователно се явява и оплакването за
неправилност на решението в резултат на необоснованост на експертизата. След
като ответникът не е направил изрично оспорване нито в отговора на исковата
молба, нито в първото съдебно заседание по отношение на възприетия от ищеца
отопляем обем на имота, въз основа на който е изчислена топлинната енергия, то
този въпрос не е своевременно въведен в предмета на спора, а при липса на
твърдения за спорен факт, в задачата на експертизата не е включена нарочна
проверка от вещото лице на заложения при формиране на задълженията отопляем
обем на имота. Не е направено и искане от ответника за назначаването на
допълнителната експертиза с тази задача.
Съгласно чл. 34,
ал. 1 от Общите условия / приложени по приетото ч.гр.д.№5035/18г. на ВРС/ е
предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а в ал. 6 на същата разпоредба е
предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за
забава в размер на законната лихва. Следователно в качеството си като абонат на ищцовото дружество
ответникът дължи заплащане на доставената и потребена топлоенергия за процесния
имот ежемесечно в посочения по-горе срок. Ответникът от своя страна не е
ангажирал доказателства за заплащането на така дължимите суми.
По изложените
съображения съставът на въззивния съд прави крайния правен извод, че се
установява възникването, съществуването и изискуемостта на паричните вземания,
за които е издадена Заповед за изпълнение № 2448/10.04.2018г. по ч.гр.д.№ 5035
по описа за 2018г. на Варненски районен съд, следователно предявените
установителни искове с правно
основание чл. 415 във вр. с чл.422 ГПК са доказани по основание и размер.
Като
е достигнал до същия краен извод по идентични мотиви, районният съд е
постановил законосъобразен и правилен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
Предвид изхода на спора и направеното
своевременно искане за присъждане на разноски в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски за въззивната инстанция в размер на 637,71лв–
адв. възнаграждение и депозит
за особен представител,
на основание чл.78, ал.3 ГПК
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №1437/08.04.19г. на Варненски
районен съд, постановено по гр.д. № 10739/18г. по описа на ВРС, 47 състав.
ОСЪЖДА Т.Г.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ж.к. Възраждане, бул. Янош Хуняди No 5, сумата от 637,71лв /шестстотин тридесет и седем лева и 71ст./, представляваща сторени във
въззивното производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване
съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: