РЕШЕНИЕ
№ 3423
гр. Пловдив, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330113281 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото на исков спор.
Искове на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „ Панайот Волов „ № 29 ет. 3, против Ж. Г. Б.
, ЕГН **************, с постоянен адрес в ****************, и с искове с правно
основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 във връзка с чл. 86 и чл. 99 от ЗЗД , чл. 240
от Закона за задълженията и договорите и чл. 9 от Закона за потребителския кредит.
За да обоснове съществуването на вземането си, ищцовото дружество черпи права от два
договора.
Първият от тях е за стоков кредит , сключен е на дата 19.10.2019 год. между ответника и
„Банка ДСК „ АД , ЕИК ********* и носи номер************. По силата на договора , Б. е
получил в заем сума от 1066.48 лева , за да си плати за закупени от трето лице вещи.
Кредитът бил усвоен еднократно , чрез плащане на търговеца – продавач „Технополис
България„ ЕАД, извършено от страна на банката , но за сметка на ответника. На свой ред,
ответникът се задължил да върне отпусната му сума заедно със възнаградителна лихва в
размер от 40.32 % годишно. Кредиторът прил плащане на части – на 12 броя месечни
погасителни вноски съобразно погасителен план, неразделна част от договора. Първите 11
броя вноски били договорени в размер от 109.46 лева , а последната – 83.33 лева. Срокът
на договора изтекъл на дата 19.10.2020г; вземанията на банката по него не били обявявани
за предсрочно изискуеми.
1
Длъжникът не изпълнил задължението си точно , изпаднал в забава още с настъпването на
падеж на първата вноска, 03.11.2019 г.
Вторият договор, от който ищецът черпи права, е за цесия и е сключен на дата 17.06.2020г.
между него и банката. Твърди се, че цесията ответникът е уведомен редовно; алтернативно
- уведомление за цесията е приложено към исковата молба.
Ищцовото дружество се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. дело № 7348/2021 год. ; заповедта се връчила на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК,
чрез залепване на уведомление. Затова се иска от съда да постанови решение , с което да
установи съществуването на вземането за неплатената част от договорните задължения –
899.49 лева, представляваща главница в пълен размер, 301.50 лева – остатък от кредиторово
възнаграждение за периода на договора, (тоест от 19.10.2019г до 19.10.2020г.) , и 75.95 лева
обезщетение за забава в плащане на главницата за периода от 03.11.2019г. до датата на
подаването на заявлението в съда – 26.03.2021г. , както и законната лихва върху главницата
от тази дата до окончателното изплащане на вземането. Иска и да се присъдят сторените по
делото разноски.
Ответникът оспорва иска като неоснователен; отговорът му е депозиран в срока по чл.
131 от ГПК. Отрича съществуването на договор между страните, включително усвояването
на заемната сума от страна на Б. , алтернативно - процесния договор за стоков кредит не бил
сключван, а ако бил сключен, то същия бил нищожен на основанието по чл. 22 от Закона за
потребителския кредит; в договора за цесия липсвала цена, а ответника не бил уведомен за
сключването й ; исковете се основавали на изходящи от ищеца частни документи и затова
били недоказани. Моли се претенциите да бъдат отхвърлени.
Вещото лице по проведената експертиза дава заключение, че Б. е усвоил главницата
изцяло , чрез покупка на вещ , и че е правил вноски по договора на обща стойност от 233.20
лева , като съобразно договора остават за плащане от него следните суми : 899.49 –
главница , 301.50 лева – договорена възнаградителна лихва, и 26.60 лева законна лихва за
периода от 12.12.2019г до 27.04.2021г.
При тези факти , води се установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка
с чл. 79, вр. с чл. 99 от Закона за задълженията и договорите и чл. 240 от ЗЗД, във връзка с
чл. 9 и следващите от Закона за потребителския кредит. Искът да се установи вземането за
главница и договорна лихва е допустим като установителен при изричната разпоредба на
чл. 422 от ГПК, тъй като ищецът разполага със заповед за изпълнение на същото задължение
, издадена по частното гражданско дело 7348 по описа на ПРС за 2021г. Спазени са
сроковете както по чл. 414 от ГПК, така и този по чл. 422 от същия кодекс.
Искът да се установи вземане за обезщетение за забава в плащането на главницата за
периода от 03.11.2019г до 30.05.2020 г. обаче е недопустим , тъй като в заповедта за
плащане липсва заповядано за плащане обезщетение за този период. Още в заявлението по
чл. 410 от ГПК , началната дата на търсеното и заповяданото за плащане обезщетение е
посочена да е 01.06.2020г. , следователно няма идентичност между описаното в заповедта
2
вземане и това, търсено с исковата молба и за периода от 03.11.2019г до 30.05.2020 г. Искът
обаче е предявен като установителен, без ищеца да има интерес от исканотото установяване
по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като липсва заповядано за плащане вземане в таз иму част ;
липсва искане за постановяване на осъдително решение. Затова съдът следва да прекрати в
тази част производството поради неговата недопустимост.
Съдът, възоснова ангажираните доказателства , съобрази касателно допустимата част:
Договора за стоков кредит под № *********** и искането за сключването му са
представени в заверено от страната копие на л. 7 и следващите от делото. Този договор
всъщност представлява потребителски паричен заем за потребление, доколкото предават се
с него парични средства , затова и реалното предаване на сумата е условие за
съществуването му – договора за заем е реален. Предаването на заемната сума личи от
заключението на вещото лице , което съдът кредитира , следователно за Б. е възникнало
облигационното задължение да върне полученото и възнаградителна лихва за ползването му
( ако не е уговорено друго , банковият заем е винаги лихвоносен за банката). Лихвата е и
изрично договорена.
Тъй като договорът попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит
, той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на
кредитополучателите. Приложима е редакцията на ЗПК , обн. ДВ изм. и доп., бр. 17 от
26.02.2019 г.
Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и следващите редакции, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, (Обн., ДВ, бр.
106 от 23. 12. 2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г. според едниствения член на което,
„годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя в
размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта“. Доколкото обаче
основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по договора не надхвърля
повече от 5 пъти размера на законната лихва, тъй като е под стойност от 50.05 %. В закона
няма задължение на кредитодателя да обясни в самия договор как точно се формира
годишния процент на разходите, доколкото методиката на формирането му е
законоустановена ( приложение № 1 към закона).
Под страх от недействителност ( чл. 22 ) , договора следва да е написан на „разбираем
език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не
по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, както и да
съдържа поне реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа посочване на общия размер
на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за
3
прилагането му. Тъй като лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора,
неприложими към същия са изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент съгласно чл. 33а. Има информация ( чл. 11 от общите условия към
договора) за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания, както и за наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, и срока, в който това право може да бъде упражнено. Има, в
съответствие с чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК, погасителен план, като са посочени датите на падеж
на всички отделни погасителни вноски, на ответника е бил предоставен и стандратен
европейски формуляр с необходимото съдържание.
Не се намериха основания за общата недействителност на договора според чл. 22 от ЗПК.
На л. 11 от делото фигурира и копие, заверено от страната , от рамков договор за цесия от
дата 17.06.2020г. между ищеца и първоначалния кредитор, като се установява от
приложението под № 1 към същия , че вземането на цедента против ответника е предмет на
договора, тоест, ищеца се явява между страните по договора, действителен носител на
материалното право. Цесията е породила действие и в отношенията между длъжника и
цесионера , доколкото представено е уведомление по смисъла на чл. 99 от Закона за
задълженията и договорите до Б.. Това уведомление не е получено, като обратната разписка
, с която е изпратено , е върната с отбелязване, че пратката не е била потърсена. Независимо
от това, уведомление за извършената цесия от името на цесионера като пълномощник на
цедента , фигурира като приложение към исковата молба ( л. 21 от делото ), при което следва
да се приеме за редовно връчено на длъжника; в това отношение, съдебната практика
последователно приема връчването на уведомлението да е редовно.Тук трябва да се каже, че
възражението за несъобщаване на договора за цесия би могло да бъде правопогасяващо само
в хипотеза на плащане на първоначалния кредитор, цедента, след сключването на договора
за цесия , но преди длъжника да бъде уведомен за нея. Такива факти обаче отсъстват в
исковата молба, а и вещото лице отрича всякакви плащания по кредито от страна на
длъжника. Ищецът е легимиран като кредитор, включително и поради факта ,че в договора
за потребителски кредит е изрично предвидена възможност на кредитора да цедира
вземането си ( чл.16 от общите условия).
Съответно исковете са основателни. Искът за реално изпълнение на главницата и този за
кредиторовото възнаграждение са доказани и по размера си съобразно заключението на
вещото лице , което съдът в тази му част кредитира.
Съдът , предвид недопустимостта на част от исковата претенция за обезщетение за забава ,
не кредитира заключението на вещото лице по отношение на размера на това обезщетение и
затова направи собствено изчисление на същия с помощта на интернет калкулатора
calculator.bg. Изчисления размер на обезщетението за забава върху главницата от 899.49 лв.
4
за период от 01.06.2020г до 26.03.2021г. е 74.71 лева, до който размер иска е основателен .
За разликата той следва да бъде отхвърлен.
Разноските се присъждат в тежест на ответника, пропоционално.
Общия размер на направените от ищеца разноски , включително тези по частното дело за
издаване на заповед за плащане, е 828.84 лева, тъй като на процесуалния представител -
юрисконсулт на ищеца се определя минимален съобразно чл. 78 ал. 8 от ГПК хонорар за
представителство в исковия процес от 150 лева. Дължат се от ответника пропорционално
828.03 лева ( 828.84/1276.94 *1275.70 лева, колкото са присъдени в полза на ищеца).
Ответникът е бил представяван от особен представител, собствени разноски не е
направил.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Прекратява производството по делото в частта, представляваща иск на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „ Панайот Волов „ № 29 ет.3, да се установи спрямо Ж. Г. Б. ,
ЕГН ************, с постоянен адрес в ****************, вземане за обезщетение за
забава в плащането на главницата по договор за за стоков кредит № *******************.,
начислено за период от 03.11.2019г до 30.05.2020 г., поради недопустимост.
Признава за установено по отношение на Ж. Г. Б. , ЕГН *************, с постоянен
адрес в ****************, че в отношенията между страните, дължи на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „ Панайот Волов „ № 29 ет. 3,, плащането на следните суми по
договор за стоков кредит № *******************г., с „Банка ДСК „ за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по частното дело № 7348/2021 год. по описа
на Районен съд – Пловдив:
899.49 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението в
съда – 05.05.2021г до окончателното изплащане на вземането;
301.50 лв. възнаградителна лихва за периода от 03.11.2019г. до 19.10.2020г. ,
74.71 лева обезщетение за забава в плащането на вноските, начислено за период от
01.06.2020г. до 26.03.2021г.;
като ОТХВЪРЛЯ ИСКА по чл. 86 от ЗЗД В ЧАСТТА над размер на обезщетението за
забава от 74.71 лева до пълния предявен размер от 75.95 лева, като недоказан по размера
си.
Осъжда Ж. Г. Б. , ЕГН ************, с постоянен адрес в ****************,, да заплати
на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „ Панайот Волов „ № 29 ет. 3,сумата от 828.03 лева
разноски по двете дела.
5
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му. В часта, с която съдът е прекратил производството ,то има характер на
определение и се обжалва пред състав на същия съд, но в срок от една седмица от датата на
уведомлението.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6