№ 3052
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20211110209984 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд, Наказателно отделение, I – ви състав , в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми април през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.К.
и при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от съдията
1
НАХД № 9984 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Обжалвано е наказателно постановление № 576043-F580105 от
10.05.2021 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ -
София в ЦУ на НАП, с което на „Марая 2013“ ЕООД, с ЕИК: ********* е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 185,
ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 118, ал. 4 от Закон за данък върху добавената стойност
(ЗДДС), вр. чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти (Наредба Н-18).
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на
наказателното постановление (НП), поради което се иска отмяна му. Изтъква
се, че контролните органи не са съобразили, че проверяваният обект,
осъществява дейността си при режим „разнос“ – доставки до дома.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, дружеството-
жалбоподател не се явява и не изпраща представител.
Административнонаказващият орган (АНО), чрез процесуалния си
представител – юрк. В.Й., моли оспореното наказателно постановление да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се
присъждането на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежната страна.
На 18.11.2020 г. на дружеството - жалбоподател „Марая 2013“ ЕООД му
е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
F580105 за това, че на 15.11.2020 г., в 12:22 часа при извършване на
оперативна проверка на търговски обект – ресторант „Адоро“, находящ се в
гр. София, ул. „Лешникова гора“ № 2, стопанисван от дружеството-
жалбоподател, е било установено, че разчетената касова наличност в момента
2
на проверката на фискалното устройство „Датекс“ с ИН на ФУ: DT 735495 и
ИН на ФП: 02735495 на обекта (което е имало функция за служебно
въвеждане и за служебно извеждане на суми), съгласно отчета на фискалното
устройство е била в размер на 939,14 лева, а фактическата наличност в касата
на обекта била в размер на 578,50 лева, при което била установена
отрицателна разлика в размер на 360,64 лева. Контролният орган преценил, че
разликата представлява извеждане на пари в касата извън случаите на
продажби, което не е отразено чрез операция „служебно изведени“ -
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18.
На основание така съставения АУАН, при идентично описание на
нарушението и правна /цифрова/ квалификация, било издадено оспореното
НП № 576043-F580105/10.05.2021 г., с което на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал.
1 ЗДДС на дружеството-жалбоподател била наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв.
Съдът намира, за установено от фактическа страна още и това, че
дружеството-жалбоподател е извършвало разносна търговия.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се
установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските
показания и писмените доказателства по делото. От показанията на свидетеля
С. Н. А. - л. 60 от делото, както и от писмените доказателства по делото (л.
10-14 от делото), се установява, че при извършената проверка в обект,
стопанисван от жалбоподателя е било констатирано процесното разминаване
между сумите, отразени във фискалното устройство и фактическата
наличност в касовия апарат, както и че същото е притежавало функциите за
служебно въвеждане и служебно извеждане на суми.
Видно е, обаче от приложения констативен протокол, че проверяващите
са осъществили контролна покупка, извършена чрез поръчка през интернет
сайт, поддържан от дружеството и при доставката им е представен фискален
касов бон на стойност 25, 92 лв. (л. 11 от делото). От дневния отчет,
разпечатан на място в проверявания обект, еднозначно се установява, че чрез
използване на операция „служебно въведени“ към дневния оборот е въведена
сумата в размер на 850 лв.
При така установеното, настоящата съдебна инстанция намира, че не е
безспорно доказано, че отрицателната разлика между дневния финансов отчет
3
и действителната касова наличност не е в резултат на неотчетени продажби.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и
НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
При неправилно установена фактическа обстановка, АНО е приложил
неправилно и материалния закон.
От събраните по делото доказателства, не се установи по несъмнен и
категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и
място, жалбоподателят е извършил от обективна страна, нарушение на чл. 33,
ал. 1 от Наредба Н-18, като при настъпила промяна в касовата наличност,
която не се е дължала на продажба на стока или услуга, жалбоподателят не е
отразил тази промяна в касовата наличност във фискалното устройство чрез
операцията „служебно изведени сума”.
От доказателствата по делото се установи, че дружеството-
жалбоподател извършва разносна търговия, като за стоката, която продава,
издава касова бележка от фискалното си устройство в обекта, предоставя я на
куриера, който пък от своя страна я предоставя на клиента, когато става
заплащането на стоката, а парите постъпват в касата на дружеството (когато
плащането е в брой), тогава когато разносвачът се върне в търговския обект.
В случая жалбоподателят е спазил разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от
Наредба Н-18, според която, при разносна търговия, фискалният бон се
издава от задълженото лице, каквото е дружеството-жалбоподател и се
предоставя на разносвача, за да може същият да я предаде от своя страна на
съответния клиент. Не са събрани доказателства, които да оборват
възражението на жалбоподателя, че отрицателната разлика в касовата
наличност се дължи, именно на продажби (напротив по делото са налице
доказателства, че разликата се дължи на извършени продажби на стоки,
посредством разносна търговия, а това е било отразено и в протокола от
проверката), осъществени на базата на поръчки на клиенти, намиращи се
извън търговския обект, подобно на извършената от проверяващите
контролна покупка.
4
Следва да бъде допълнено, че разликата в паричната наличност е била
отрицателна, а видно дружеството е изпълнявало задълженията си да
въвежда/извежда парични суми, доколкото надлежно е използвал операция
„служебно въведени“ в деня на проверката.
Нарушението на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. касае
само случаите извън тези на продажби, но наказващият орган не е проявил
нужната процесуална активност, за да докаже, че разликата не се дължи на
продажби, като и в хода на самата проверка единствено формално е
констатирал несъответствието Ангажирането на достатъчно доказателства е
нужно и за преценка на обществената опасност на деянието, доколкото в
процесния случай, се касае за отрицателна разлика и негативните последици
са единствено за търговеца, а при липса на такива се възпрепятства и
проверката на съда дали е спазен принципът на пропорционалност.
При това положение инкриминираната като нарушена разпоредба на чл.
33 от Наредба Н-18 в случая е неприложима, защото в случая се касае за
продажби на стоки, които са били надлежно отразени във фискалното
устройство. И като са приели обратното, контролните органи са приложили
неправилно материалния закон, което е основание за отмяна на атакуваното
наказателно постановление. В посочения смисъл е налице и съдебна практика
(напр. Решение № 3557/27.05.2022 г., по адм. дело № 3385/2022 г. на 9-ти кас.
състав на АССГ, Решение № 1725 от 17.03.2023 г., по адм. дело № 10861/2022
г., 27-ми кас. състав на АССГ, Решение № 995 от 16.02.2023 г. по адм. дело №
10293/2022 г., 21-ви кас. състав на АССГ), които разрешения се споделят и от
настоящата инстанция и от които съдът не намира основания да отстъпи.
С оглед изхода на делото, следва да бъде отхвърлено искането на
въззиваемата страна за присъждането на разноски. От страна на
жалбоподателя не се претендират разноски, а липсват и доказателства
подобни да са били сторени, поради което по делото не следва да се
присъждат разноски и те следва да останат за страните, така както са били
направени.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 576043-F580105 от
10.05.2021 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ -
София в ЦУ на НАП, с което на „Марая 2013“ ЕООД, с ЕИК: ********* е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 185,
ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС), вр. чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти (Наредба Н-18).
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6