Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260154
гр.Варна
, 11.03.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ-ти състав,
в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА Х.
при секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16057
по описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Искът, предмет на разглеждане по
настоящото дело, намира своето правно основание в разпоредбите на чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ, във вр. с чл.52 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът В.Х.С., ЕГН ********** претендира
от съда да постанови решение с което да осъди ответника П. Р. Б. - гр.София, да
й заплати сумата в размер на 10 500 /десет хиляди и петстотин /лв., обезщетение
за претърпените неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от несправедливо водените и
поддържани обвинения в извършване на тежко престъпления от общ характер, делото
по което е прекратено, ведно със законната лихва считано от датата на влизане в
сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство срещу нея
/09.09.2017 г./ до окончателно изплащане на задължението. Моли да й бъдат
присъдени направените разноски по делото.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Преди няколко
години срещу нея е образувано наказателно дело: ДП №88/2013 г. по описа на ОД
МВР Варна, Преписка №13760/2012г. на ВРП. Това наказателно производство се води
именно срещу нея с образуването на въпросното ДП на 10.04.2013г. с надлежно
произнасяне на прокурор при ВРП за престъпление по чл. 212а от НК и са извършвани
различни действия по разследването. В последствие по указание на ВРП, на
14.05.2014г. е привлечена като обвиняем и разпитана за извършено престъпления
по чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. На 08.07.2014 г.
са й предявени материалите по
разследването. На 28.07.2014г. отново е привлечена като обв. и разпитана по
идентично обвинение. Отново е разпитвана на 15.09.2014г., след което, на
07.11.2014г. повторно й е предявено разследването. На 07.04.2015 г. са й взети образци от почерк и
подпис и е съпоставена в очна ставка, а на 21.05.2015 г. материалите са й
предявени за трети път. На 13.01.2016г. мярката й за неотклонение е отменена от
Прокуратурата, поради изтичане на законния срок. На 27.10.2016 г. й е
повдигнато ново обвинение-по чл. 212а, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, след
което е разпитана. На 02.12.2016 г. са й предявени материалите по делото. За
последно материалите са й предявени на
17.04.2017 г.
От самото
начало обвинението е очевидно несъставомерно, но прокуратурата го поддържа в
целия ход на процеса. Ищцата е принудена да претърпи и действията по
криминалното регистриране, въпреки изричното й несъгласие.
И накрая - на
05.06.2017г., делото срещу нея е прекратено от Прокурор при ВРП. Служебно
е проверено и потвърдено от Прокурор при
ВОП на 07.07.2017 г., а впоследствие по нейно оспорване и от ВРС, II с-в с
Определение по ЧНД 3792/2017 г., влязло в з. с. на 09.09.2017г.
Наказателното
производство срещу нея продължава около 5 /пет/ години. Престъпленията в които
е обвинена са „тежки" по см. на НК.
През всичкото
това време живее със страха, че в следствие съдебна грешка би могла да бъда
несправедливо осъдена и да прекара години в затвора и осъдена да връща пари,
които няма и никога не е получавала. Същевременно, обвиненията са такива, че е
застрашена и от лишаване от права, така че няма да има никаква възможност да
работи по професията и съобразно образованието си за неопределено дълъг период
от време. В нейната област законодателството е изключително динамично.
Прекъсване за няколко години прави фактически невъзможно започването отначало,
освен това, никой не би я взел на работа.
Никога не е
имала проблеми с правосъдието. Винаги е живяла примерно, успява, да изгради
авторитет пред съседи, колеги, близки и приятели. Има семейство, вече отраснало
дете и родителите й още са живи. Вследствие несправедливото обвинение доброто й
име в обществото е опозорено непоправимо. Невъзвратимо в нейните и на близките
й очи, е уронен авторитетът, достойнството, личният й престиж като човек и гражданин.
За значителен период от време гражданските й права са ограничени във висока
степен. Принудена е да търпи ограниченията от процесуалното й положение на
обвиняема, да се явява при повикване, да уведомява при промяна на адреса и т.н.
Кошмарът и шокът за нея и семейството й е колосален. Страхува се за нейното и
тяхното бъдеще.
Също така здравето
й през този период се влошава в значителна степен. До преди отпочване на
наказателната репресия срещу нея почти не се е налагало да посещава лекар.
Поддържа се със успокоителни. Остарява за дни. Принудена е да претърпи
третирането си като престъпник и процедурата по криминалната й регистрация.
Впоследствие се налага да предприема постъпки по заличаването й. Случващото се
отразява изключително негативно на нейното физическо и психическо здраве, което
се влошава в значителна степен през този период. Съществуващите заболявания се обострят, появяват се нови.
Различни сериозни симптоми се появяват още през 2013 г. Наддава килограми,
постоянно се чувства отпаднала и уморена. Получава сърцебиене, учестен пулс,
безсъние и замайване без обяснима причина. Не може да определи какво точно се
случва с нея и накрая, през 2017 г. е принудена да потърси лекарска помощ.
Направени са й множество изследвания. В крайна сметка се установява, че
вследствие стреса е получила от доста време сериозни проблеми с щитовидната
жлеза. Установява се, че страда от комбинирана форма на тиреотоксикоза,
автоимунен тиреодит плюс базедова болест /хипертиреоидизъм на щитовидната
жлеза/. Една от тежките последици също така е, че развива множество кисти в
двете млечни жлези. Това налага множество манипулации и продължително лечение,
вкл. хирургична намеса, което не е приключило и до момента. По-точно,
оплакванията, негативните й изживявания са както следва:
- Продължително време се чувства все
по-уморена, отпаднала и понякога й прималява от слабост.
- Често получава сърцебиене. Има ритъмно
нарушение и пулс 90 без натоварване.
- Теглото й варира - от много слабо до
пълно, без причина.
- Много често, ръцете й се потят
непрекъснато и треперят.
- Косата й пада.
- Ноктите й са чупливи.
- Изпитва дразнене и напрежение в очите
при което й се повишава диоптъра.
- Има проблеми със съня. Спи не повече от
5 часа за денонощие.
- Променя се психически. Има нервни изблици.
Понякога страда от депресия. Раздразнителна е. Изпитва често тревога без видима
причин
- силна тревожност и напрежение;
- емоционална нестабилност;
- нетърпение и раздразнителност;
- силна умора, но сякаш е навита на „пружина" и не може да се
спре;
- има засилена чувствителност към шум и
тъга без причина.
- Трудно се концентрира и паметта й се
губи.
- Има болки, скованост в мускулите и
ставите.
От 2017 г. до
момента редовно прави изследвания, които не се поемат от ЗОК посещава
специалисти по ендокринология. На този етап отказва операция и се опитва да
овладее ситуацията с лекарства, за края на месец март и началото на април
2020г. има уговорка с лекуващия си лекар, за да се прецени дали ще се стопира
функцията на железата, но поради настъпилата епидемия се отлага за ноември тази
година.
За да избегне последиците от потенциалното
несправедливо осъждане, както и от самото обвинение, е принудена да потърси
адвокатска защита. Във връзка с това прави значителни разходи.
Не разполага
в брой и трудно събира сумите. Семейството й има материални затруднения, които
й се отразяват психически.
В
срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответника.
Възразява за
наличие на нередовност на исковата молба: В чл.2 от ЗОДОВ, в 7 отделни точки са
лимитативно посочени случаите, при които е допустимо ангажиране отговорността
на Държавата за вредите, причинени на гражданите от разследващите органи,
прокуратурата или съда. Т.е. очертани са отделните хипотези, при които са
налице основания за предявяване на иск по реда на този закон и предпоставките
за предявяване на такъв иск във всяка една от хипотезите. Като е посочила
най-общо, че предявеният от нея иск е с правно основание ЗОДВПГ, т.е. - ЗОДОВ,
без да конкретизира съответната хипотеза, ищцата е лишила Прокуратурата от възможността
да вземе адекватно становище за допустимостта и основателността на иска, за
относимостта на писмените доказателства, представени с исковата молба към
предмета на делото и за допустимостта им, както и на останалите й
доказателствени искания.
Към исковата
молба не са приложени доказателства, въз основа на които да може да се направи
извод, че по отношение на ищцата е възникнало правото на иск, респ. - че
исковата молба е допустима, тъй като не е представено заверено копие на
определението на ВРС за потвърждаване на постановлението за частично
прекратяване на досъдебното производство спрямо С., от което да е видно кога и
дали то е влязло в законна сила.
Възразява срещу
исковите претенции на ищцата:
Относно
предявения иск за неимуществени вреди: Предявеният иск е недопустим и
неоснователен. Претендират се неимуществени вреди, за които не може да се
приеме, че представляват пряка и непосредствена последица от увреждане,
причинено от конкретна дейност на Прокуратурата, свързана с воденото ДП
№88/2013 г. по описа на ОД на МВР - Варна и следователно не може да се приеме,
че попадат в обхвата на отговорността на Държавата в лицето на Прокуратурата на
РБългария, регламентирана в чл.4 от ЗОДОВ.
В исковата молба, като основание на предявения
иск, се сочат обстоятелства, като - силна тревожност и напрежение, емоционална
нестабилност, опозоряване на доброто име на ищцата, уронване на авторитета,
достойнството и личният й престиж пред съседи, колеги, близки и приятели,
ограничаване на гражданските й права и чувство за страх, че може да бъде
осъдена за тежко умишлено престъпление и да прекара години в затвора, което
може да я постави в трудно финансово положение и да доведе до лишаването й от
права да упражнява професията си и влошено здравословно състояние, по отношение
на които не са ангажирани и представени доказателства. Поради това твърденията
на ищцата за настъпили неблагоприятни последици, както и за
причинно-следствената им връзка с воденото срещу нея досъдебно производство, се
явяват напълно голословни и не подкрепени.
Няма
доказателства, че с повдигнатото й обвинение са били реално накърнени нейни
трудови права. В искова молба тя е посочила, че хипотетично се е опасявала от
това, но не и че обективно е настъпил такъв негативен резултат.
Тя не е посочила
и ангажирала и доказателства, които да установяват, че в действителност преди
образуването на наказателното производство и привличането й към наказателна
отговорност по него, се е ползвала с добро име и авторитет в обществото.
Следва да се има предвид и факта, че ищцата е
обосновала иска си и неговия размер и с твърдения за извършена и в последствие
заличена криминалистическа регистрация. Извършването на такава и нейното
заличаване не са дейности, осъществявани от Прокуратурата. Те не спадат в
нейните правомощия. А е напълно недопустимо действия на трети лица (в случая -
органите на полицията) да се вменяват в отговорност на Прокуратурата.
Вън от това, в подкрепа и като основание на
претенциите си ищцата е изложила и твърдения, свързани с това, че воденото наказателно
производство е станало достояние на близките, съседите, колегите и приятелите
й. Но следва да се има предвид, че Прокуратурата по никакъв начин не е
оповестявала факти, които касаят това производство и не ги е довеждала до
знанието на посочените лица, поради което не може да носи отговорност за това.
В
обстоятелствената част на исковата молба самата ищцата излага твърдения за
обостряне на съществуващи нейни заболявания, поява на нови и проявления на
сериозни симптоми на заболяванията й още през 2013г., т.е. значително преди
привличането й като обвиняем. А същевременно в доказателствените й искания се
съдържа такова за назначаване на съдебно-медицинска експертиза, която да даде
заключение налице ли е причинна връзка между стреса и останалите отрицателни
изживявания, претърпени от нея вследствие на незаконното обвинение и
влошаването на здравословното й състояние.
Очевидно и
според твърденията на самата ищца не може да се вмени отговорност на
Прокуратурата за нейните заболявания, тъй като според трайната съдебна практика
по ЗОДОВ, отговорност по този закон може да се търси само за вреди причинени в
периода от привличането на дадено лице като обвиняем -приключване на
наказателното производство.
Липсват каквито
и да е доказателства такива проблеми за ищцата да са възникнали в пряка
причинна връзка с воденото досъдебно производство, особено като се има предвид,
че приложените медицински документи сочат за едно автоимунно и едно генетично
обусловено заболяване, както и че липсват обективни данни за давността на тези
заболявания и за евентуалното им лечение в период, предхождащ привличането на
ищцата като обвиняем по досъдебното производство.
Размерът на
претендираното обезщетение е изключително силно завишен и не съответства на
принципа за справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД, както и на икономическия
стандарт в България и на трайната съдебна практика (включително и на ЕСПЧ).
Осъждането на
държавата по ЗОДОВ само по себе си има ефект и на овъзмездяване. За това, като
база за паричния еквивалент на доказано причинени неимуществени вреди служи и
стандарта на живот, икономическия растеж и средностатистическите показатели за
доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта.
Доказателства в тази насока не са ангажирани от ищцата.
В тежест на ищцата
е да докаже, как обвинението се е отразило върху здравето, личния й живот,
емоционалното й състояние, честта и достойнството й. И съобразно трайно
установената съдебна практика (Решение №832/10.12.2010 г. по н.дело №593/2010
г., IV г.о. на ВКС) паричното обезщетение за моралните вреди следва да
съответства на необходимото за преодоляването им. При липсата на доказателства
за твърдените от ищцата неимуществени вреди, при несъстоятелността на някои от
наведените в исковата молба доводи, то размерът на предявения иск е значително
завишен и претендираното парично обезщетение е в дисхармония със
справедливостта.
Следва да се има
предвид, че липсват данни, въпреки тежестта на повдигнатото й обвинение, в хода
на досъдебното производство спрямо С. да е взета най-тежка мярка за
неотклонение „задържане под стража".
Налице са
твърдения от нейна страна, че след привличането й като обвиняема спрямо нея е
взета мярка за неотклонение, която в последствие е отменена, но без да се
посочва каква. В този смисъл не може да се приеме, че правата и свободите й са
били ограничени във висока степен, както тя твърди. И очевидно, тя не е търпяла
каквито и да било ограничения на правата и свободите си през близо половината
от продължителността на досъдебното производство, тъй като след отмяната на
наложената й мярка за неотклонение, по отношение на нея не е вземана друга
мярка за процесуална принуда. Впрочем - такава друга мярка за процесуална
принуда изобщо не е вземана спрямо ищцата.
Самото
наказателно производство е протекло в разумни срокове - С. е била привлечена
като обвиняем за първи път на 14.05.2014 г., а определение №1757/28.08.2017 г.
по ч.н. дело №3792/2017 г. по описа на ВРС, с което е потвърдено
постановлението от 05.06.2017 г. за частично прекратяване на наказателното
производство по отношение на С., съобразно нейните твърдения е влязло в законна
сила на 09.09.2017 г. Т.е. досъдебното производство спрямо ищцата се е развило
и е приключило в рамките общо на около 3 години и 4 месеца, като в този период
от време се включва и периодът от около 3 месеца, в които постановлението за
частично прекратяване е проверявано служебно от ВОП, а след това се е развила и
съдебната фаза, поради обжалване на същото от самата ищца.
Освен това, ищцата не е представила
доказателства за интензитета на процесуалните действия с нейно участие в хода
на досъдебното производство. В исковата молба се твърди, че тя е привличана
като обвиняем три пъти, четири пъти е била разпитвана в това й качество, веднъж
са и снети сравнителни образци, еднократно е съпоставяна в очна ставка и пет
пъти са й предявявани материалите по делото. Но, следва да се има предвид, че
разпитите на обвиняемия и предявяването на разследването са законово вменени
процесуални задължения на Прокуратурата, тъй като те са основните средства за
реализиране правото на защита на обвиняемия, като предявяването на
разследването е поставено в зависимост от неговата воля. Поради това
Прокуратурата не би следвало да носи отговорност за изпълнението на тези си
задължения, още по-малко, когато са извършвани процесуално-следствени действия
с участието на обвиняемия въз основа на неговото желание.
Следва да се има
предвид и че се касае за досъдебно производство, което е било с фактическа и
правна сложност. При това, от съществено значение е, дали Прокуратурата
добросъвестно и ритмично е извършвала процесуални действия. В конкретния случай
няма представени от ищцата доказателства, за умишлено забавяне на наказателното
производство или забавяне, което се дължи на недобросъвестно процесуално
поведение на органите по разследване.
В делата по
ЗОДОВ доказателствената тежест е върху ищеца, който трябва да докаже исковите
си претенции при условията на пълно и главно доказване.
Ето защо и
предвид изложеното по-горе, оспорва така предявения иск за неимуществени вреди
изцяло - както по основание, така и по размер.
Относно претенциите на ищцата за присъждане на
законна лихва върху присъденото й обезщетение за неимуществени вреди: Това
искане е неоснователно и частично недопустимо, поради следното: Претенцията за
законна лихва съставлява акцесорен иск, който се намира в зависимост от главния
иск за вреди. При неоснователност на иска за присъждане на неимуществени вреди
/поради аргументите изложени по-горе/, неоснователен е и акцесорният иск за
присъждане на законната лихва.
Ищцата е
поискала присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди от момента на влизане в сила на прекратяването на наказателното
производство, сочено от нея като настъпило на дата 09.09.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата. Но, с оглед момента на завеждане на исковата
молба - 14.12.2020 г., тази й претенция е частично погасена - до 14.12.2017 г.,
поради изтичането на 3-годишната погасителна давност за предявяването й.
Възможността да се иска присъждане на лихви за периода над 3 години, изминал до
подаване на исковата молба, е погасена по давност.
Относно
претенцията на ищцата за
присъждане на сторените в настоящото
производство разноски. Това искане също е неоснователно, тъй като и тази
претенция има акцесорен характер и поради аргументите за неоснователност на
главните искове, тя също е неоснователна.
В съдебно заседание страните
поддържат исковата молба и отговора на исковата молба. В хода по същество на
делото ищецът, чрез проц. представител моли за уважаване на иска, а ответникът
за отхвърляне на същия.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията, възраженията и
доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК,
приема за установено от фактическа
страна следното:
С Постановление за частично прекратяване и спиране на
наказателно производство от 05.06.2017г. на прокурор при Варненска районна
прокуратура е прекратено частично наказателното производство по ДП № 88/2013г.
по описа на ОД на МВР – Варна, по отношение на ищцата В. Х.С.,
за престъпление по чл.212а, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, на основание чл.243,
ал.1, т.2 от НПК. Постановлението е потвърдено с определение №1757/28.08.2017г.,
постановено по ЧНД № 3792/2017год. по описа на ВРС, 2-ри състав, което, видно
от изготвената от съда служебна справка, е влязло в законна сила на
09.09.2017год.
От
приобщеното към доказателствата по делото досъдебно производство №88/2013год.
по описа на ОД МВР Варна се установява следното:
Досъдебно
производство №88/2013г. по описа на ОД МВР Варна е образувано с постановление от 10.04.2013г. на прокурор при Районна
прокуратура гр.Варна, срещу ищцата В.Х.С.,
за престъпление по чл. 212а, ал.1 от НК, за това, че в периода 2006г. – 2012г.,
с цел да набави за себе си или за другиго облага, възбудила и поддържала в
заблуждение В. Й. и В. Г., като внесла, изменила и заличила компютърни данни и
с това причинила на „Т. П. Б.“ ЕООД, представлявано от В. Й. и В. Г., вреда
(папка 1, л.1 от ДП №88/2013год.).
По
досъдебното производство са извършени множество процесуално – следствени действия,
като срокът на разследването е бил удължаван многократно по искане на разследващите
органи.
На 14.05.2014г. ищцата В.Х.С. е привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за
това, че през периода 01.01.2008г. – 03.09.2012г. в гр.Варна, при
условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице –
Специалист „Личен състав и ТРЗ“ при „Т. Б.“ ООД и „Мениджър човешки ресурси“
при „Т. П. Б.“ ЕООД – гр.Варна, присвоила
чужди пари – сумата от 13571,64 лв. –
собственост на „Т. Б.“ ООД и „Т. П. Б.“ ЕООД – гр.Варна, представлявани от В. Б. Й. и В. Б. Г., връчени в това
и качество и поверени и да ги управлява, като за улесняване на длъжностното
присвояване е извършено друго престъпление, за което по закон не се предвижда
по – тежко наказание, а именно през периода 01.01.2008г. –
03.09.2012г. в гр.Варна, като длъжностно лице – Специалист „Личен състав и ТРЗ“
при „Т. Б.“ ООД и „Мениджър човешки ресурси“ при „Т. П. Б.“ ЕООД – гр.Варна, в
кръга на службата си съставила официални документи – ведомости за заплати, в
които удостоверила неверни обстоятелства – размер на трудов стаж и заплати, с
цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства
/чл.311 от НК/(папка 1, л.182 -184 от ДП №88/2013год.).
След
привличането и в качеството и на обвиняем на 14.05.2014г. на ищцата е взета мярка за неотклонение „подписка“.
На 14.05.2014г. ищцата е разпитана в
качеството и на обвиняем по ДП
№88/2013год. от органа на
досъдебното производство, на основание чл.221 НПК (папка 1, л.188 - 189 от ДП №88/2013год.).
С постановление от 28.07.2014г., предявено на 15.09.2014г., ищцата отново е привлечена
като обвиняем за престъпление по чл.
202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че през
периода 01.01.2008г. – 03.09.2012г. в гр.Варна, при условията на продължавано
престъпление, в качеството си на длъжностно лице – Специалист „Личен състав и
ТРЗ“ при „Т. България“ ООД и „Мениджър човешки ресурси“ при „Т. П. Б.“ ЕООД –
гр.Варна, присвоила чужди пари –
сумата от 13571,64 лв. – собственост на
„Т. Б.“ ООД и „Т. П. Б.“ ЕООД – гр.Варна, представлявани от В. Б. Й. и В. Б. Г., връчени в това и качество и
поверени и да ги управлява, като за улесняване на длъжностното присвояване е
извършено друго престъпление, за което по закон не се предвижда по–тежко наказание,
а именно през периода 01.01.2008г. –
03.09.2012г. в гр.Варна, като длъжностно лице – Специалист „Личен състав и ТРЗ“
при „Т. Б.“ ООД и „Мениджър човешки ресурси“ при „Т. П. Б.“ ЕООД – гр.Варна, в
кръга на службата си съставила официални документи – ведомости за заплати, в
които удостоверила неверни обстоятелства – размер на трудов стаж и заплати, с
цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства
/чл.311 от НК/ и е взета мярка за неотклонение „подписка“ (папка
1, л.190 - 192 от ДП №88/2013год.).
След предявяване на постановлението за привличане на обвиняем на
15.09.2014г., ищцата е разпитана в качеството и на обвиняем по ДП №88/2013год. от органа на досъдебното производство, на основание чл.221 НПК
(папка 1, л.196 - 197 от ДП №88/2013год.).
На 07.04.2015 г. на ищцата, на
основание чл.146 ГПК, са иззети образци
за сравнително изследване на подпис и почерк, необходими за извършване на
съдебно-графологична експертиза (папка
2, л.35 от ДП №88/2013год.).
На 07.04.2015г., на основание чл.143,
ал.1 НПК, е проведена очна ставка
между ищцата, в качеството и на обвиняем и свидетеля В. Б. Г. (папка 2, л.96 - 102 от ДП №88/2013год.).
С постановление от 13.01.2016г. на
прокурор при РП – Варна мярката за неотклонение „подписка“ спрямо ищцата е била
отменена, поради изтичане на срока по чл.234, ал.8 от НПК (папка 7, л.30 от ДП №88/2013год.).
На 27.10.2016г. ищцата е привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 212а, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че в периода 03.05.2007г.
– 03.09.2012г. в гр.Варна, в условията
на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за Б.
К. Т. и С. И. С. облага, чрез внасяне и
изменение на компютърни данни /промяна на нетните суми за трудово
възнаграждениеи трудов стаж, респ. процента на прослужено време в посока
увеличение във файла за масово плащане/, посредством специализиран софтуер „Омекс
2000“, възбудила и поддържала заблуждение у В. Б. Г. и В. Б. Й., управители на търговско дружество „Т.
П. Б.“ ЕООД, понастоящем „Т. Б.“ ЕООД, в резултат, на което на дружеството е причинена
вреда в размер на 15973,45 лева (папка 1, л.198 - 199 от ДП №88/2013год.).
На ищцата е взета мярка за
неотклонение „подписка“.
На 27.10.2016г. ищцата е разпитана в качеството и на обвиняем по ДП №88/2013год. от органа на досъдебното производство, на основание чл.221 НПК (папка
1, л.202 от ДП №88/2013год.).
Разследването
по досъдебно производство № 88/2013г. по описа на ОД на МВР – Варна е предявено
на ищцата на: 08.07.2014г., 07.11.2014г., 21.05.2015г., 02.12.2016г.,
17.03.2017г. на ищцата е предявено (папка 7, л.57-61, л.63-67, л.68-70, л.71-72, л.73 от ДП
№88/2013год.).
На
28.04.2017г. от разследващия орган е постановено заключително мнение досъдебно
производство №88/2013г. по описа на ОД на МВР – Варна, пр.пр. №13760/20212г. по
описа на ВРП, водено срещу ищцата В.Х.С., за извършено престъпление по чл.212а,
ал.1 от НК, да се изпрати на Районна прокуратура – гр.Варна, с мнение за
предаване на съд на обвиняемото лице В.Х.С. за извършено престъпление по
чл.212а, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.
По делото е приложена справка извлечение за актуално
състояние на трудовите договори на В.Х.С. към 21.05.2021г.
Представена е ехоскопия на млечни жлези, накоремни
органи и м.таз и на щитовидна жлеза от 24.01.2020г. на В.Х.С., изд. от МК „М. д.“
ЕООД д-р Сн. Я., в която отразено, че при изследване
в двете млечни жлези се установяват разнокалибрени кисти – макс. единичен р-р
16 мм., без интракистозни вегитации. По отношение на щитовидната жлеза – десен
лоб – 22/44/19 мм, ляв лоб – 21/43/16 мм, истмус – 6 мм. Всички отдели са с
уголемени р-ри, лобулирани външни очертания, хипоехогенна, нехомогенна
„възловата“ структура на паренхима.
От представения амбулаторен лист №005509 от
18.12.2017г. се установява, че ищцата е била диагностицирана с автоимунен
тиреодит и базедова болест, с данни за хиперфункция на щитовидна жлеза.
По искане на
ищцата е допусната съдебно-медицинска
експертиза, заключението по която е в следния смисъл: Касае за пациентка с автоимунна щитовидна болест. При
възникването на болестта играят много ендогенни и екзогенни фактори.
Екзогенните фактори и стреса имат важно, понякога решаващо значение за изявата
на генетична предизпозиция, формата и тежеста на заболяването. Категорично може
да се приеме връзката на стреса и отключването на тиреотоксикозата. През тези
над 4 години пациентката регулярно е посещавала специалисти по ендокринология и
се лекувала спрямо препоръките. Продължителното тиреостатично лечение има доста
странични ефекти, които при терапия над 2 години започват да се проявяват и са
се разгърнали при пациентката В.Х.С. - наддаване на тегло, чернодробна
дисфункция, предиабетни състояния - след ОГТТ с данни за нарушена гликемия на
гладно. Връзката с настъпилите усложнения е причинно-следствена и основата е
тиреотоксикозата от смесен тип. След почти 5 годишно лечение и ехографски
щитовидната жлеза е променена. Прогнозата относно живота на болните е
благоприятна при правилно лечение. Влошава се при настъпване на усложнения от
страна на наднорменото тегло, сърцето, черен дроб и въглехидратни нарушения,
които при ищцата вече са настъпили и връзката е причинно-следствена.
При
разпита в о.с.з., проведено на 20.10.2021г., вещо лице сочи, че установеното
заболяване Комбинирана форма на тиреотоксикоза е в причинна връзка със стреса
от наказателното преследване. Пациентката категорично е отключила Тиреотоксикозата - комбинирана форма,
която е по-тежката. Това заболяване се отключва вследствие на много силен стрес, когато има и подлежаща генетична
предизпозиция. Не винаги заболяването се излекува трайно. Самото лечение продължава
доста години и води до отключването на много метаболитни причини и фактори.
Първият фактор е, че като нежелан лекарствен ефект от лечението е промяна в
чернодробните показатели, като от лекарствата, които е приемала, ищцата има
така наречения ехографски оттенък и върху щитовидната жлеза, и върху черния
дроб. Лечението е продължително и във
високи дози при комбинираните форми. Ако не се лекува правилно заболяването и
животозастрашаващо. Касае се за хронично, рецидивиращо, автоимунно заболяване,
от което не се оздравява. При ищцата е необходима оперативна намеса. Основното,
заради което се лекува, не са въглехидратните нарушения и нервно-психичното
развитие, а кардиологичните последици, които могат да доведат до тежка
тиреотоксична криза, от която сърцето дори може да спре при по-тежките случаи. Според вещото лице категорично стресът и тези фактори, които са се
натрупали от сърдечно-съдовата система, имат причинно-следствена връзка и тя е
доказана в медицинската литература. За отключване на заболяването 70
процента е рисковият външен екзогенен фактор, а генетиката е 30 процента.
Заболяването е диагностицирано 2017г., но медицински е възможно да го е развила
четири, пет години по-рано.
За доказване на причинените
на ищеца неимуществени вреди по делото са разпитани като свидетели – Х. К. С.
и Й. С. Л., посочени от ищцовата
страна.
От показанията на свидетеля С. /син на ищцата/, които съдът
цени при условията на чл.172 ГПК се установява следното: В началото на
септември 2012г. ищцата му се обадила по телефона плачейки, за да му съобщи, че
без предупреждение е била съкратена от работа и помолила свидетеля да отиде да
я вземе. Тъй като се занимавала от много години като ТРЗ, майка му била наясно
с правата си - за такъв вид съкращение трябвало да получи обезщетение и
предупреждение. Това обаче не се случило и когато отишли да попитат защо не
превеждат пари, кога ще се подпишат документи, им било обяснено, че фирмата не
възнамерява да изплаща обезщетение и ги посъветвали да не ги търси, за да не си
навлече допълнителни проблеми. Майка му обаче си потърсила парите. Скоро след
това получила призовка от страна на фирмата, че е обвиняема по дело за
извършване на престъпление, което в момента не можели да назоват какво е точно.
Тогава започнали проблемите и делата, наемането на адвокат, който да движи
нещата, за да може да бъде представлявана. Към 2012г., когато била уволнена ищцата
била на 42 години. Към него момент не е страдала от заболявания. Към датата на
уволнението си, тя била висока 1,50 м и около 52-53 кг, в перфектно здраве и
изглеждала чудесно. Никога не е имала проблеми, не се е оплаквала от нещо, била
и спортна натура и здравословното й състояние било перфектно. В момента ищцата
работи. В последната фирма работи от три години. След като я уволнили работила много трудно. Човек с нейната професионална
квалификация обикновено получавал работа на всяко интервю, на което се появи.
Когато повдигнали обвиненията не можела да си намери работа. Наказателните
производства срещу майка му започват 2012г. и продължават до 2017г. Докато тече
наказателното производство майка му успява да си намери работа в една
единствена фирма. Това е в периода от 2014г. до към 2015 – 2016г. В момента майка
му е в недобро здравословно състояние. Получила е няколко кисти на гърдата и
имала операция, вземала се биопсия. Основното й заболяване е на щитовидната
жлеза - има Базедова болест и Хашимото. Заболявания са диагностицирани 2017г.,
но лекарите били категорични, че са се появили в периода от 2013г. до 2017г.
Самите показания, които правело тялото й през този период от време, били ясен
довод, че тя е болна. Периодът, докато течало наказателното производство, бил
най-тежкият период, през който е минавало семейството му. Майка му е горда и
честна жена и когато някой я посочи с пръст и й казва, че е виновна в нещо, тя
го възприела много тежко. Ищцата започнала да страда от недоспиване и загуба на
сън, да спи пет часа на денонощие било истински „успех“. Започнала рязко да
качва килограми, които в последствие разбрали, че са заради щитовидната жлеза, започнал
косопад, ноктите й се чупели, пулсът й станал деветдесет, деветдесет и нещо в
нормално състояние, започнала да получава паник атаки, рязко да й скачал пулсът.
Отделно се появили и купища други проблеми като лошо финансово състояние,
отдръпване от страна на приятели. Намирали се и други хора, които да покажат
подкрепата си, но било много болезнено. В същия период от време били в едно
домакинство и свидетелят също останал без работа – бил съкратен и единствените
финансови приходи идвали от страна на баща му, който бил заварчик. Като се
добавят и медикаментите и юридическите разходи, които били направени било много
тежко. Периодът 2012 – 2013г бил такъв, когато хем излизали от икономическа криза,
хем нищо не се случвало. Било трудно и за него да си намери работа като
строителен техник. Майка му като човек била изключително уравновесена и
сериозна жена, можело да се разчита за всичко на нея и в един момент се променила
до такава степен, че станала неузнаваема. Започнала да става нервна и да се
изнервя от всякакви неща. Случвало му се е да я вижда как изпада в шок и
започва да реве и да се блъска на земята, само затова, че е счупила една чаша. За
дребни неща правела скандали. Изведнъж от спокоен и уравновесен човек се
превърнала в съвсем друг. По време на обвинението водили разговори, в които се
е оплаквала, че сменя очила на всяка година, за да може да навакса с диоптъра. Да
е тъжна и без настроение,
било редовното й състояние. Всеки ден, когато се върнел и я видел, тя вечно
била завита с юрган на дивана и била плакала, очите й били червени. Много рядко
имала настроение. Едно от главните й притеснения било, че ще отиде в затвора.
Обичайното й състояние било на тъга. Ищцата тотално загубила самоувереността си
с нарастването на килограмите. Станало нещо нормално при нея да качи три,
четири килограма за една седмица. Била много тъжна от това, че й пада косата. Въпреки
диетите, нищо не се променяло с рязко покачените килограми при ищцата. Свидетелят
се опитвал да я накара да тренира, да ходи на фитнес, но това не й се
отразявало никак добре на щитовидната жлеза. По никакъв начин не можел да и
оправи настроението. Майка му била жена, която държала на външния си вид и
рязката промяна на същия й се отразила много лошо. Във времето, в което била под
четиридесетте си години искала да обикаля, било и мечта да вижда колкото се
може повече неща, четяла такива книги, да се запознава с повече хора, да събира
повече истории. След това да е уморена и отпаднала без да има някаква причина било
част от редовното й състояние. Имало е и моменти, в които му е говорила и за
самоубийства. Това било още първата година, когато започнали всички тези
работи. Започнали разговорите, че ще се метне от някъде, че вече не можело да се
издържа на това напрежение. Баща му успял да намира начини да я успокоява и се
стараел да я подкрепи. Успели да й
избият тези мисли от главата, но това, което била ищцата тези години, не било
това, което е майка му. Хапчетата станали редовна част от живота й и все още е
така. В началото прибягвала към по-сериозни химични медикаменти, като в
последствие успяла да мине на билкови – мента, глог, валериан, такива, които да
й помагат за съня и за успокоение. Сега психическото й състояние е по-добро, физическото
й състояние обаче не е. Доколкото знае скоро отново й предстои преглед за
гърдата, понеже имала някакви притеснения, а лекарствата за щитовидната жлеза
продължават и понастоящем. Доколкото му е известно скоро трябвало да се проведе
някакъв тип операция за това, но заради Ковид била отложена за ноември. От
2014г. до 2015, 2016г. майка му е била на работа. Напуснала, защото рязко паднал
персоналът тогава, не е сигурен дали фирмата изобщо продължила да съществува,
имали сериозни финансови проблеми. Била в счетоводна кантора. Определено била и
си останала в добри отношения със собственичката на счетоводната кантора, която
била едва ли не единствената, която й повярвала и я взела на работа тогава. Мисли,
че проблеми на фирмата довели до прекратяването на трудовите им отношения.
Трудното намиране на работа от майка му било поради обвинението. Сочи, че
когато се започне работа се изисква свидетелство за съдимост и мисли, че от
едно или две места на ищцата са изисквали дали изобщо се води нещо срещу нея. Понеже
работата е отговорна, работи се с документи и пари, работодателите, когато
става въпрос за такава длъжност изискват подобен документ. Рязкото качване на
килограми при майка му започнало 2013 – 2014г. От 54 кг станала 76 кг за два
месеца и половина, три. Тогава на този етап не потърсили медицинска помощ, тъй
като си мислела, че просто остарява. Медицинска помощ потърсила 2017г. Тогава
започнали цялостните изследвания. Говоренето за самоубийство започнало в ранния
период на обвинението, може би в края на 2013г., началото на 2014г. – тогава
бил пикът на проблемите. Техни близки приятели се отдръпнали от семейството и
от нея. Голяма част от колегите й, с които имала дълги взаимоотношения във
фирмата спряли да й вдигат телефона, не искали да я виждат, вечно били „заети“,
вечно „моментът не беше подходящ“. В един момент една от приятелките й казала,
че няма да комуникира с нея, защото са я предупредили, че и нея я чака същото
във фирмата, ако продължи контактите си с майка му. Сигурен е, че майка му е
казала на някои от колегите си, че е обвинена, че това се е случило, а и не
било тайна във фирмата, че е била уволнена, нямало как да бъде тайна, тъй като
тя била единственият човек, който изпълнявал тази длъжност там. Не е пазила в
тайна, че е обвинена. Хапчетата за успокоение били предписани от доктор. В
начало за медикаментите, които започнала да пие със сигурност е потърсила
лекарска помощ.
В показанията си свидетелката Й. Л.
сочи, че познава ищцата от 1991г. Когато се запознали ищцата работела в Туито,
където работела до 2012г. Тогава споделила, че съкращават мястото й и я
съкращават и очаквала да получи дължимите по закон три работни заплати, което
било голяма сума. Това обаче не се случило и впоследствие и споделила, че срещу
нея е заведено дело – обвинявали я в кражба и нещо свързано с компютърна
злоупотреба. Към 2012г., когато я уволнили и когато разбрали, че е заведено дело
срещу нея, тя била в добро здравословно състояние и нямала болести, никога не била
боледувала, била много жизнена, весела, позитивна, готова винаги да подкрепи
всеки, който е в затруднение. Към момента имала заболявания – Хашимото, което
първо било в хипофункция, после преминало в хиперфункция, после лекарите
открили Базедова болест. Впоследствие имала болки в гърдите и тръгнала по
лекари за това, оказало се, че има кисти, които не знаели дали са
доброкачествени или злокачествени. Наложило се операция и имало опасност ищцата
да загуби гърдите си. Тя не знаела до последно преди да влезе в операция как ще
се събуди. Тези заболявания ги открили след като 2017г. приключило делото. Около
два или три месеца след това открили Хашимото и останалите заболявания. След
оправдаването се случило установяването на проблемите с щитовидната жлеза.
Преди това имало симптоми, но не знаели какво се случва. Ищцата от 2013г.
изведнъж за шест месеца качила 10 кг., после останалите пет – шест месеца качила
още 10 кг. Била в страшна депресия, много плачела заради това извънредно тегло.
Опитала да коригира с диети, откъдето се получило малко, после обратно се
връщало още повече теглото. Опитала с фитнес, но заради сърцебиенето, което
имала, ускореният пулс и безсъние не се чувствала добре, един ден припаднала
във фитнеса. Два - три месеца след като минало делото ищцата и се обадила и и казала:
„всичко приключи най-после, всичко е наред, спокойна съм, вече мога да си
отдъхна“ и малко след това започнала да губи драстично килограми. Буквално за
седмица губела по три – четири килограма. В началото се радвала и казвала, че е
супер, но това било съпроводено със световъртежи, с много силно сърцебиене.
Започнала да не може да си върши домакинската работа, задъхвала се. Започнал
косопад, чупели и се ноктите. Така, докато в един момент решила, че трябва да
види какво се случва и си пуснала изследвания. Открили, че има Хашимото. Тогава
не знаели за Базедовата болест, която била открита от втори лекар в София,
когато ищцата отишла за второ мнение. После и проблемите с гърдите. Операцията била
във Варна.
Преди делото ищцата била изключително
позитивен човек, свидетелката се обръщала за подкрепа към нея, когато имала
проблеми. След това, тя един ден дошла разплакана в тях и и разказала какво се
случва. Плачела и казвала: „Разбираш ли, аз нищо не съм взела, Господ ми е
свидетел. Има опасност да ме вкарат в затвора, да плащам пари, които не съм
взела. Могат да не ми позволят да упражнявам професията, която толкова години
вече работя и си я обичам“. Била много разстроена. След като я уволнили 2012г.
и после, докато течало наказателното производство ищцата си намерила работа, но
първо излязла на борсата за известно време и това било най-тежкият й период. Единственото,
което я спасявало било да прави всеки ден сладкиши, които после раздавала.
Споделила и, че това е единственото нещо, което й помага да не мисли за
проблема. Малко преди да изтече борсата започнала да си търси работа и решила,
че няма да подава молба към големи фирми, защото тя по принцип работела с
големи фирми, големи колективи и винаги казвала, че това й доставя изключително
удоволствие да работи в голяма фирма с много хора. След това решила, че не иска
вече да работи в голяма фирма, иска малък колектив от двама - трима човека, да
не общува с никого, да си върши работата и да се прибира в къщи. Сменила си
стила на дрехите. От един много весел и цветен човек, който обичал ярки
дрехи започнала да носи сиво, черно.
Намерила си работа, която била далеч под нейния ценз с много по-ниско заплащане
в пъти. Тя кандидатствала на много места, но тъй като търсела работа, която не
е по ценза й, й отказвали. Търсела работа, която не е свързана с ТРЗ, а с
по-ниска квалификация. След като си намери работа била в малка счетоводна
кантора. В тази кантора работила около година и половина. Фирмата фалирала.
Малко преди да фалира счетоводната кантора ищцата напуснала. След няколко месеца
си намерила друга работа, мисли в Е., вече по специалностт си. Сега работи в
друга фирма по специалността си. Напуснала Е., защото там имало някакви
проблеми с колектива като цяло.
Сочи, че ищцата носи очила много
висок диоптър, налагало се понякога да слага два чифта един върху друг. Това се
получило в същия период - от 2012 – 2013г. започнала да увеличава диоптъра.
Свидетелката е била свидетел на резки смени на настроението на ищцата.
Забелязала, че има моменти, в които била страшно раздразнителна, изпадала в
една такава нервност, нетърпимост към ситуации и хора и в такова състояние
очите й винаги били зачервени. Това е от периода, в който открили Хашимотото.
Това се отключвало от стрес. И най-малките притеснения при нея се отразявали по
този начин и се налагало да увеличава дозата на лекарствата, които взема. От
2012 – 2013г. ищцата имала проблеми със съня. Спяла по четири, пет часа.
Събуждала се в два, в три, будувала, плачела, изпадала в състояние на
тревожност. Един ден и се обадила и и казала, че се събужда от сън и пулсът й
бил 90. Събуждала се със сърцебиене, все едно е изкачвала планина или е имала
някакво голямо физическо натоварване. При ищцата настъпили паметови промени.
Понеже общували всеки ден, тя и се обажда всеки ден - някой път по два или три
пъти и всяка седмица се виждали - един ден и се обадила да сподели някаква информация
и два часа след това и се обажда, за да и каже същото нещо. Във времето връзката
между ищцата и нейните приятели и познати, с някои се запазила, с някои не.
Някои хора се отвърнали от нея и по-точно една приятелка, която считала за
много близка, с която работели в Туито. След като се случило това, тя много
рязко се отвърнала от ищцата - не вдигала телефона, не искала да разговаря с
нея, не искала да се среща с нея при положение, че те били много близки. Ищцата
преживява това много тежко. Делото било страшно голям стрес за нея. Финансовото
състояние на семейството през това време не било добре, особено в самото
начало, когато трябвало да се водят дела за защита. Ищцата останала без работа,
само мъжът й работел. Мисли, че и синът й също бил без работа. Не била добре.
Притеснявала се много за това как ще се справят с всички задължения. Страхувала
се, че може да влезе в затвора. От самото начало ищцата пиела мента, глог и
валериан за успокояване. Преди обвинението не е взимала. От 2012 – 2013г.
непрекъснато е на билкови успокоителни. Сега не се е излекувала, наскоро пак и споделила,
че има много силни болки в гърдите, че отново трябва да ходи по лекари да я
преглежда дали се налага нова операция. При първата операция лекарите
предупредили ищцата, че трябва да се следят гърдите да не се получи рецидив –кистите
били много големи и имало опасност да рецидивират в нещо по-лошо. Болестите й
на жлезата не са излекувани - можело само да се следят и нямало гаранция какво
ще се случи.
Гореизложената
фактическа обстановка мотивира съда да изведе следните правни изводи.
Съгласно
разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,
или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано,
Основанието за ангажиране на отговорността на държавата е обективният факт, че спрямо лицето е
било образувано наказателно производство, то е било привлечено в качеството му
на обвиняем, като са му били повдигнати обвинения за извършване на престъпление
по чл.202, ал.1, т.1, вр.чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.212а, ал.1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК.
Впоследствие, след поредица от проц. следствени действия, с постановление
от 05.06.2017г. на прокурор при Варненска районна прокуратура е прекратено
частично наказателното производство по ДП № 88/2013г. по описа на ОД на МВР –
Варна по отношение на ищцата В. Х.С.,
за престъпление по чл.212а, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, на основание чл.243,
ал.1, т.2 от НПК, което постановление е потвърдено с влязлo в сила определение №1757/28.08.2017г.
по ЧНД № 3792/2017год. по описа на ВРС, 2-ри състав.
Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали
вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името
на съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато
формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство
– законен повод и достатъчно данни за престъпление.
В настоящия случай са налице всички елементи от фактическия
състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред
незаконност на действията на правозащитните органи: повдигане на незаконно
обвинение в извършване на престъпление и свързаните с това последващи действия,
вземане на мярка за неотклонение, криминална регистрация, разпити на обвиняемия,
извършване на процесуално-следствени действия с участието на обвиняеми, прекратяване на досъдебното производство, поради
недоказаност на обвинението.
Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение следва да се
предяви срещу органа, от чиито
незаконни актове и действия са причинени вредите. Отговорност в случая носи
Прокуратурата, по чието разпореждане е образувано наказателното производство и
която е упражнявала ръководство и надзор, като е контролирала хода на
разследването, проучвала е и е проверявала всички материали по делото, давала е
указания по разследването и впоследствие е постановила прекратяване, поради недоказаност на обвинението. В хипотеза на чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК се
ангажира отговорността на прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 3 ЗОДОВ
(Решение №47/27.07.2020 по дело №4194/2019 на ВКС, ГК, IV г.о.). Действията на
прокуратурата и разследващите органи са незаконни, поради което обвиняемият има
право да бъде овъзмезден за причинените му от това имуществени и неимуществени вреди
(ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС.)
Колкото до факта на причинени на ищеца неимуществени вреди
/като отделен елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ/,
безспорно е, че висящото и безрезултатно наказателно производство води до негативни преживявания, чието обезщетяване
се претендира по настоящото дело.
Обезщетението за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на незаконно повдигнато и поддържано обвинение, се определя от съда,
съблюдавайки принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД. Както се приема в
категорично наложилата се съдебна практика, че понятието „справедливост“, по
смисъла на чл.52 от ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които
следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и
продължителността на увреждането на ищеца, тежестта на повдигнатото обвинение,
продължителността на наказателното производство, включително дали то е в
рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, вида на взетата
мярка за неотклонение, както и по какъв начин всичко това се е отразило на
ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от
какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца и изобщо цялостното отражение
на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота и семейството,
приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр.
По настоящото дело безспорно се установи, че ищцата е търпяла
обичайните вреди за лице, обвинено в
извършване на престъпление, като притеснение, нервност, депресия, стрес и
несигурност. Тези вреди са очевидни и са във всеки един случай на незаконно водено
наказателно производство са в безспорна причинно-следствена връзка с
последното.
Ищцата е претърпяла интензивни и продължителни емоционални
страдания. Страхът от наказателна отговорност е бил особено интензивен, предвид тежестта на повдигнатите обвинения - за две тежки умишлени
престъпления по чл 202, ал.1, т.1 от НК и чл.212а, ал.1 НК, за които се
предвижда наказание „лишаване от свобода“ съответно за срок от 1 г. до 10 г. и
за срок от 1 г. до 6 г.
Висок е бил и интензитетът на процесуално-следствените
действия с участието на ищцата в хода на досъдебното производство. Тя е
привличана като обвиняем три пъти /при промяна на правна квалификация/, три пъти
е била разпитвана в това й качество, иззети са и образци за сравнително изследване на подпис и почерк, необходими за извършване на съдебно-графологична експертиза, съпоставяна
е в очна ставка и пет пъти й е предявявано разследването.
Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че повдигнатото незаконно
обвинение е за тежки умишлени престъпления в област, в която е била професионалната
реализация на ищцата. Това се е отразило негативно както върху професионалния и
авторитет, самооценка и репутация, така и върху възможностите и за развитие в
служебен план. С оглед извършването на редица процесуално–следствени действия с
участието на много от бившите и колеги, разследването срещу ищцата напрактика е
станало достояние на широк кръг лица от професионалното и обкръжение.
В конкретния случай освен обичайните неимуществени вреди,
които са нормална последица от повдигане и поддържане на незаконно обвинение,
се установи, че в резултат на незаконното наказателно преследване ищцата е
изживяла тежки душевни страдания, а претърпеният шок и унижение са рефлектирали
крайно негативно върху психическата и стабилност, емоционалната нагласа и поведението
и. Според показанията на свидетеля Семов, ищцата започнала да получава паник
атаки, да изпада в шок, плачела, блъскала се на земята, постоянно била тъжна, говорела за самоубийство и че не може
да издържа на напрежението. Близки приятели се отдръпнали от нея, а голяма част
от колегите й, с които имала дългогодишни взаимоотношени прекратили контактит
си с нея. Свидетелката Л. също сочи, че от жизнена и позитивна преди
обвинението, ищцата станала нервна и раздразнителна, изпаднала в тежка депресия
и състояния на тревожност, плачела и не можела да спи.
Установи се, че незаконното обвинение
е дало тежко негативно отражението и върху здравословното състояние на ищцата. Макар
и диагностицирано след приключване на разследването, вещото лице по изслушаната
съдебно-медицинска е категорично, че установеното заболяване на ищцата
Тиреотоксикоза /в по-тежката комбинирана форма/, е в причинна връзка със стреса
от воденото срещу нея наказателното преследване. Касае се за тежко, хронично,
рецидивиращо, автоимунно заболяване, което при липса на адекватно лечение е
животозастрашяващо. Установени са
множество негативни ефекти от лечението на заболяването на ищцата -
промяна в чернодробните показатели, ехографски оттенък върху щитовидната жлеза
и върху черния дроб от приеманите лекарства, въглехидратни нарушения, негативни
отражения върху нервно-психичното развитие и кардиологични последици.
Заболяването изисква продължително лечение и оперативна намеса, като не са
налице изгледи за пълно оздравяване на ищцата.
От гласните доказателства по делото
се установи, че в следствие на влошеното здравословно състояния и драстичната
промяна във външния и вид, вследствие на заболяването, ищцата е изживяла
неимоверно тежки физически и психически болки и страдания, като част от тях продължават
и към настоящия момент.
Съблюдавайки изложените по-горе обстоятелства, настоящият
съдебен състав намира, че ищцата би била справедливо обезщетена с парична сума
в претендирания размер от 10 500 лева, поради което искът следва да се уважи в
цялост.
По отношение на претендираната лихва за забава, считано от
09.09.2017год. до окончателното изплащане на задължението.
Съгласно ТР № 3/2004 год. на ОСГК,
при незаконни актове на правозащитните органи, началният момент на забавата,
съответно дължимостта на мораторната лихва възниква от влизане в сила на определението,
с което е прекратено наказателното производство срещу ищцата. Закона определя
обща погасителна давност за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане.
Срокът за лихвите е 3 годишен - чл. 111, б. „в” от ЗЗД.
В настоящия случай същият започва да чете от 09.09.2017год. и съгласно
чл.111,б. „в“ от ЗЗД изтича на 09.09.2020год.
Същевременно по повод и във връзка с обявеното с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г. извънредно положение в страната, с нарочен
закон - Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от
24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), законодателят постановява, че за срока
от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти (чл.3, ал.1, т.2). В обхвата на тази разпоредба попадата
погасителната давност, с което е създадена гаранция за правните субекти, че
няма да загубят поради бездействие субективни права, в резултат от обявеното
извънредно положение. Съгласно § 13 от Преходните и заключителни разпоредби към
Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020, в
сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7
дни от обнародването на закона в „Държавен вестник”. Законът е обнародван в
Държавен вестник бр. 44 от 13.05.2020 г.
При съобразяване на изложеното се налага извода, че считано
от 13.03.2020 г. давностния срок е спрял
да тече до 20.05.2020год. включително. Отчитайки времето през което давностния
срок е спрял да тече, за ищцата се удължава времето за предявяване на
претенцията за лихва за забава до 03.11.2020год. В случая претецията е заявена
на 14.12.2020год. с оглед на което е възражението на ответната страна за
погасяването й по давност се явява основателно.
С оглед на гореизложеното, съдът не присъжда на ищцата
законна лихва , считано от 09.09.2017год. , а присъжда законна лихва, явяваща
се законна последица от уважаване на иска, т.е. считано от 14.12.2020год. до
окончателното изплащане.
Следва
да се уважи искането на ищеца за присъждане на разноски. С оглед изхода от
делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, същите възлизат в размер от 1880лв. и
се изразяват в следното: 10 лв. държавна такса за завеждане на иска, 300 лева
депозит за СМЕ и 1570 лв. адв.възнаграждение.
Възражението на ответната страна за намаляване на адв.възнаграждение,
настоящият съдебен състав намира за неоснователно. Делото от фактическа гледна точка е обемисто. С оглед на това
преценката на фактите от правна гледна точка изиска време и труд, чието парично
възмездяване ,предвид и проведените
четири съдебни заседания, справедливо се остойностява на претендираното за присъждане адв.
възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА П. Н. Р. Б. с адрес: ** ДА ЗАПЛАТИ на
В. Х. С., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв. Г. Г. ***, съдебен
адрес:***, сумата в размер на 10 500 /десет хиляди и
петстотин /лева - обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от незаконно обвинение в
извършване на тежко умишлено престъпление от общ характер по образувано ДП № 88/2013г.
по описа на ОД – МВР - Варна, прекратено, поради недоказаност на обвинението, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 14.12.2020год. до окончателното изплащане на сумата, като
отхвърля искането за присъждане на лихва, считано от 09.09.2017год. , на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ във
вр. с чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П. Н. Р. Б., с адрес: ** ДА ЗАПЛАТИ на
В. Х. С., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв. Г. Г. ***, съдебен
адрес:***, сумата от 1880лв. разноски, съобразно уважената част
от иска,изразяващи се в следното: 10лв. държавна такса за завеждане на иска,
300 лева депозит за СМЕ и 1570 лв. адв.възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/