Номер 122027.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 28.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20203100501723 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258,
Варна Таурс – Е, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение №
1612/31.03.2020 год., постановено по гр. дело № 15390/2019 год. по описа на РС-Варна, с
което е прието за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1
ГПК, че ищцата В. П. Б. , ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Д-р Анастасия Железкова" № 61, ет. 8, ап. 69, не дължи
на ответника „Електроразпределение Север" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс-Е, сумата от 5216, 36 лева (пет хиляди двеста и шестнадесет лева и тридесет и
шест стотинки), представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на
електроенергия за периода от 19.02.2016 г. до 12.06.2019 г. за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Д-р Анастасия
Железкова" № 61, ет. 8, ап. 69, клиентски № **********, абонатен № **********, за която сума е издадена фактура №
**********/20.09.2019 г.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на събраните
по делото доказателства. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице
предвидените в ПИКЕЕ условия за допълнително начисляване на количество ел. енергия по
партидата на абоната за процесния период. Според въззивника извършената корекционната
процедура е законосъобразна, а предявения иск е неоснователен. Навежда, че потребителят е
длъжен да заплаща стойността на ползваната в имота ел. енергия. Същата се дължи на
основание чл. 55 от ПИКЕЕ вр. чл. 200 от ЗЗД, като по делото е установено, че са били
спазени всички изисквания на правопораждащия фактически състав. Констативният
протокол от 12.06.2019 год. отразява действителното фактическо положение. Потребената
от абоната ел. енергия, натрупана в „невизуализиран“ регистър е доказана с представения по
делото протокол от БИМ, в качеството му на оторизиран и независим орган и заключението
на СТЕ, изслушано в първата инстанция.
Настоява за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде
отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
1
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна В. П. Б. ,
чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно и
настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане в нейна полза на сторените разноски.
При извършената служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното
решение, съобразно нормата на чл. 269 ГПК, съдът не установи пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Съдът съобрази следното:
Производството пред ВнРС е образувано по предявен от В. П. Б. от гр. Варна срещу
„Електроразпределение север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Е, отрицателен установителен
иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на
ответника сумата от 5216, 36 лева, представляваща стойност на начислено количество
електрическа енергия за периода 19.02.2016 год. – 12.06.2019 год. за обект на потребление,
находящ се в гр. Варна, ул. „Д-р Анастасия Железкова" № 61, ет. 8, ап. 69,
с абонатен № **********, за която сума е издадена фактура № **********/20.09.2019 г.
В исковата си молба ищцата твърди, че е потребител на ел. енергия за горния обект на
потребление. През месец септември 2019 год. била уведомена от ответното дружество, че
дължи сумата от 5216, 36 лева вследствие на извършена корекция на сметката и за
́
електроенергия за периода 19.02.2016 год. – 12.06.2019 год. за гореописания обект на
потребление. Ищцата оспорва дължимостта на горната сума, тъй като не е потребявала
начисленото и количество ел. енергия за посочения период, както и поради това, че липсва
́
законно основание за извършване на едностранна промяна на сметките на потребителите от
страна на енергоразпределителните дружества. Оспорва начина и методиката, по които е начислена
сумата. Поддържа, че е заплатила изцяло всички месечни сметки по партидата, като размерът на начислената й
сума е произволно определен. Счита, че в договора за продажба на ел. енергия не се съдържа действителна клауза,
по силата на която да се дължи процесната сума. Посочва, че ответното дружество няма лиценз за продажба на
ел. енергия и коригиране на сметки за вече потребена и заплатена ел. енергия. Оспорва лицензията на
„Електроразпределение Север" АД да е относима към територията, в която попада процесният обект на
потребление. Твърди, че общите условия на дружеството не са приложими в отношенията между страните и
оспорва наличието на облигационно отношение между тях. Навежда доводи, че към датата на проверката не е
имало действаща правна норма, която да регламентира правото на електроразпределителните дружества да
коригират едностранно количеството и стойността на доставената ел. енергия на потребителя за минал период от
време. Оспорва реално да е потребила начисленото й количество ел. енергия. Развива съображения за нищожност
на клаузите от общите условия на ответното дружество, предвиждащи възможност за извършване едностранна
корекция на сметката за потребена ел. енергия за минал период. Оспорва монтираният в имота електромер да е от
одобрен тип и същият да е преминал първоначална и последваща проверка за метрологична годност.
По тези съображения счита, че не дължи на ответника горната сума и настоява искът
и да бъде уважен. Претендира присъждане на разноски.
́
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от „ЕРП Север“ АД, в който
дружеството оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че процесната сума се дължи на
основание подзаконов нормативен акт, а именно: Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, изд. от КЕВР, обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019 год., в сила от 04.05.2019
год. Навежда, че е извършена проверка на средството за измерване, измерващо доставяната
до обекта на ищцата ел. енергия, при която са спазени изискванията на ПИКЕЕ. За
проверката е съставен констативен протокол, който отговаря на изискванията на ПИКЕЕ.
Установено е, че в невизуализирани регистри 1.8.3 и 1.8.4 има натрупани количества ел.
енергия. Метрологичната проверка от БИМ е констатирала наличие на преминала ел.
енергия от 16482 кВтч в невизуализиран регистър 1.8.3 и 13713 кВтч в невизуализиран
регистър 1.8.4, при което и на основание чл. 55 от ПИКЕЕ е начислено процесното
количество от общо 30 195 кВтч ел. енергия за обекта на ищцата, чиято стойност тя дължи
на ответното дружество, съгласно чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ.
2
По тези съображения счита, че искът е неоснователен и настоява за отхвърлянето му,
ведно с присъждане на сторените разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, че ищцата е потребител на електрическа енергия за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Д-р Анастасия Железкова" № 61, ет. 8, ап. 69, с абонатен №
**********.
От КП № 1105673/12.06.2019 год. е видно, че на посочената дата служители на
„Електроразпределение Север“ АД-Варна са извършили техническа проверка на електромер
(СТИ) с фабр. № 1114 0216 6613 8142, монтиран на обекта на потребление на ищцата в гр.
Варна, ул. „Д-р Анастасия Железкова" № 61, ет. 8, ап. 69, с абонатен № **********, при която са снети
показанията на СТИ по следните тарифи: 1.8.1 – 7628 кВтч; 1.8.2 – 18724 кВтч; 1.8.3 –
16482 кВтч; 1.8.4 – 13713 кВтч и 1.8.0 – 55549 кВтч. Електромерът е демонтиран и
подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка,
запечатана с пломба с № 507135 и изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е извършена в
присъствието на ищцата, подписало протокола без забележки.
Извършената от БИМ, РО Русе метрологична експертиза, материализирана в
протокол № 1780/12.09.2019 год., след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера е
констатирала външна намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел.
енергия на тарифа 1.8.3 – 16482 кВтч и на тарифа 1.8.4 – 13713 кВтч, които не са
визуализирани на дисплея. Според метрологичната експертиза електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на
ел. енергията, но не съответства на технически характеристики.
Съгласно представеното по делото становище за начисляване на ел. енергия, издадено
въз основа на горния протокол от метрологичната експертиза на БИМ, е одобрено
начисляването на допълнително количество ел. енергия от 30195 кВтч за периода 19.02.2016
год. – 12.06.2019 год. Посочено е, че корекцията е извършена на основание чл. 55 от
ПИКЕЕ. За стойността на горното количество ел. енергия е издадена фактура с №
*********/20.09.2019 год. за сумата от 5216, 36 лева.
От протокол № 1017508/18.02.2016 год. за монтаж/демонтаж на електромер (л. 38 от
делото на РС- Варна) е видно, че на посочената дата на обекта на ищцата с аб. №
********** е монтиран електромера с фабричен номер 1114 0216 6613 8142 с нулеви
показания на дневна и нощна тарифи.
От заключението съдебно – техническата експертиза, изслушано в първата инстанция,
се установява, че процесният електромер е преминал първоначална метрологична проверка
през 2016 г., като метрологичната му годност е шест години и към момента на
проверката на дата 12.06.2019 год. е в сок на метрологична годност. Констатираното в
невизуализираните тарифи 1.8.3 и 1.8.4 количество ел. енергия е преминало през
измервателната схема на СТИ, респ. е измерено от електромера и след това вследствие на
извършена софтуерна намеса в програмта за параметризация на електромера е, част от
потребеното количество ел. енергия е натрупано и невизуализираните регистри 1.8.3 и 1.8.4.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че количеството ел. енергия от 30195
кВтч е математически точно остойностено, съобразно утвърдените от КЕВР цени на ел.
енергията, действали в процесния период.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
По делото не се спори, че ищцата е потребител на ел. енергия, както и че имотът,
3
където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което
ищецът има задължението да заплаща използваната ел. енергия.
Ответното дружество се позовава на предвидената в чл. 55 от Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия, обн. в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 год., в сила от
04.05.2019 год., възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя
електрическа енергия за изминал период при установено посредством метрологична
експертиза измерено количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на
средството за търговско измерване.
Същите са издадени от Председателя на КЕВР в съответствие с предвидената в чл. 83,
ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ законова делегация, а именно – че устройството и експлоатацията
на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ,
приемани от КЕВР и регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа
енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството
за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните
от тези средства база данни. Цитираните правила имат правната характеристика на
подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.
Съгласно чл. 98а и чл. 98в от ЗЕ, ДВ бр.74/2006 г., в сила от 01.07.2007г., крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като
отношенията между краен снабдител, съответно доставчик от последна инстанция, или
търговец, и оператора на електроразпределителната мрежа във връзка със снабдяването с
електрическа енергия на крайните клиенти, присъединени към електроразпределителните
мрежи, се уреждат с правилата за търговия с електрическа енергия.
В чл. 55 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019 год. приложими в случая, е предвидено, че в случаите, в които се
установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани
регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява
измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа
енергия в тези регистри. Преизчисляването по ал. 1 се извършва въз основа на метрологична
проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49.
В чл. 49 от ПИКЕЕ – 2019 г. е уредена процедурата по коригиране на сметка при
неточно измерване или неизмерване ел.енергия, вкл. и при измерена ел. енергия в
невизуализирани регистри. Ал. 1 на цитирания текст текст предвижда, че при извършване на
проверки по реда на тези правила, с изключение на чл. 42, ал. 5, изр. 2 (какъвто не е
настоящия случай) операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол. В ал. 2
на чл. 49 ПИКЕЕ са посочени и реквизитите на протокола – констативният протокол по ал. 1
се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов
представител. При отсъствие на ползвателя или на негов представител, при съставянето на
констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат, протоколът се
подписва от представител на оператора на съответната мрежа и един свидетел, който не е
служител на оператора. В констативния протокол се отбелязват присъстващите на
проверката, както и отказът за подписване от страна на ползвателя или на неговия
представител, ако е направен такъв.
В чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ е установен и срокът на корекцията, а именно за период след
монтажа на СТИ.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че в случая ответникът,
чиято е доказателствената тежест, е установил наличието на предпоставките за коригиране
4
на сметката за потребление на ищцата в хипотезата на чл. 55 ПИКЕЕ. Проверката и
демонтажът на процесното СТИ са извършени по предвидения ред, като за това е съставен
протокол, отговарящ на изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ, а именно – подписан е от
съставителя и от ищцата.
В тази връзка следва да се отбележи, че корекцията на сметката не се основава на
констатациите, вписани в протокола за извършената на дата 12.06.2019 год. проверка, а и на
тези, отразени и в протокола от метрологичната експертиза, в съответствие с изискването на
чл. 55, ал. 2 ПИКЕЕ.
В конкретния случай, отразеното в КП от 12.06.2019 год. количество ел.енергия в
невизуализираните регистри, съответно – 16482 кВтч в тарифа 1.8.3 и 13713 кВтч в тарифа
1.8.4 е потвърдено от метрологичната експертиза на БИМ, РО Русе, както и от заключението
на вещото лице по СТЕ. Що се касае до периода на корекцията, то предвид представения по
делото Протокол за монтаж/демонтаж на електромер от дата 18.06.2016 год., съдът намира,
че периодът на корекцията е определен в съответствие с чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ. В тази връзка е
взето предвид, че е спазена и процедурата на чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ и ищцата е уведомена
за извършената корекция, съгласно представените доказателства на л. 36 и 347 от делото на
РС-Варна.
По изложените съображения настоящият състав намира, че ответникът е доказал по
безспорен начин правото си да получи от ищцата сумата от 5216, 36 лева.
Доводите на ищцата за липса на основание за коригиране на сметката и за ел.енергия
́
за минал период са неоснователни. Както бе посочено по – горе, основанието за коригиране
на сметка се съдържа в ПИКЕЕ и ЗЕ, който са нормативни актове и са задължителни за
страните.
Доводите на ищцата, че коригирането на сметките на потребителите за ел. енергия
само въз основа на евентуално неточно измерване на доставената ел. енергия от средство за
търговско измерване, което е собственост на електроразпределителното дружество, без да е
доказано виновно поведение на потребителя, било недопустимо, съдът намира за
неоснователни. Въпросът за виновно поведение на потребителя би бил относим при
реализиране на отговорност за вреди от неизпълнение на договорно задължение, а
настоящият случай не е такъв.
Цитираната от ищцата в писменото и становище (молба) от 12.03.2020 год. съдебна
́
практика, с която тя обосновава недължимостта на процесната сума, е неприложима в
настоящия случай. Цитираните решения на ВКС на РБ са постановени при друга
нормативна уредба и се отнасят до неравноправния характер на клаузите в сключените с
потребителите на ел. енергия договори при общи условия, уреждащи възможността
електроразпределителните дружества и доставчиците на ел. енергия да коригират
едностранно сметките на потребителите за ел. енергия за минал период.
По тези съображения предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на
процесната сума е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Изложеното налага обжалваното решение да се отмени и да се постанови друго, с
което искът да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от делото разноски на ищцата не се присъждат.
Съобразно изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, в
полза на ответника следва да се присъдят разноските за двете инстанции – за заплатен
депозит за възнаграждението на вещо лице по СТЕ в първата инстанция; заплатено
5
адвокатско възнаграждение за двете инстанции и внесена държавна такса за въззивното
производство.
В производството пред настоящата инстанция ищцата, чрез процесуалния си
представител е направила възражение за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение. Възражението е основателно. Делото не се отличава с
фактическа или с правна сложност, в първата инстанция е проведено едно открито съдебно
заседание, поради което и заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на
1416 лева е прекомерно от гледище на изискванията на чл. 78, ал. 5 ГПК. Същото следва да
бъде намалено на 600 лева - чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС.
Предвид изложеното в полза на ответника следва да се присъдят разноски за двете
инстанции в общ размер на 2270, 33 лева, от които за първата инстанция – 1566 лева,
съответно: 150 лева – внесено възнаграждение за експерта по СТЕ и 1416 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат; за втората инстанция – 704, 33 лева, съответно:
104, 33 лева – внесена държавна такса за въззивното производство и 600 лева, съставляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, намалено от съда при приложението
на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1612/31.03.2020 год., постановено по гр. дело № 15390/2019 год.
по описа на РС-Варна, включително и в частта му за разноските и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. П. Б. ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Д-р Анастасия Железкова" № 61, ет.
8, ап. 69, срещу „Електроразпределение север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Е, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищцата В. П. Б. ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Д-р Анастасия Железкова"
№ 61, ет. 8, ап. 69 не дължи на ответника „Електроразпределение север“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс
– Е, сумата от 5216, 36 лева, представляваща стойност на начислено количество електрическа
енергия за периода 19.02.2016 год. – 12.06.2019 год. за обект на потребление, находящ се в гр.
Варна, ул. „Д-р Анастасия Железкова" № 61, ет. 8, ап. 69, с абонатен № **********, за която сума е издадена фактура №
**********/20.09.2019 г.;
ОСЪЖДА В. П. Б. ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Д-р Анастасия Железкова" № 61, ет. 8, ап. 69 да заплати
на „Електроразпределение север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Е, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 2270, 33 лева (две хиляди двеста и седемдесет лева и 33 ст.) – разноски за двете
инстанции.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК пред ВКС на РБ
в едномесечен срок от връчването му на страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7