№ 426
гр. София, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20231110203218 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на А. Й. И. против наказателно
постановление № 22-4332-007837/03.05.2022г. на Началник група отдел „Пътна полиция”
при СДВР, с което на основание чл. 184, ал.1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 81, т. 5
от ЗДвП е наложено наказание ГЛОБА в размер на 30 лева.
Жалбоподателят моли да бъде отменено атакуваното наказателно постановление, като
неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че мястото на което се е придвижвал е
определено за пешеходци и велосипедисти, съобразно поставения в участъка п.з Г 16.
Излага доводи, че АУАН е съставен в нарушение на чл.40 от ЗАНН. Моли за съдебен акт в
тази насока.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично. Поддържа жалбата
по подробно изложените в нея съображения. Подробни съображения излага с писмена
защита. Пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна – Началник сектор отдел „ПП”- СДВР, редовно призована, не се явява,
не изпраща представител, не изразява становище по жалбата.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
1
Съгласно мотивната част на атакуваното наказателно постановление жалбоподателят е
санкциониран, тъй като на 15.04.2022г., около 14:25 часа, в гр. София, на кръстовището на
ул. „Нишава“ и бул. „България“, като велосипедист управлява ППС по площите
предназначени само за пешеходци (не влиза от управлявания велосипед, за да премине през
пешеходна пътека) и реализира ПТП с л.а Мерцедес Ц 200 с рег. № хххх
В съдебно заседание разпитан в качеството на свидетел Марио Мариов Георгиев заявява, че
на посочената дата е управлявал л.а Мерцедес Ц 200 с рег. № хххх Същият се е движел по
ул. Нишава, с посока на движение бул. България. За да се включи в движението Георгиев
изчакал преминаващите по пешеходната пътека хора, след което се придвижил бавно
напред. След като се уверил, че има възможност да се включи в движението Георгиев се
насочил напред, когато възприел, че пред автомобила му има велосипедист. Велосипедът
бил управляван от жалбоподателя И., който вследствие на съприкосновението с автомобила
паднал назад. Георгиев слязъл да му окаже медицинска помощ, след което позвънил на
телефон 112 и останал на място до идването на контролните органи.
На място бил изпратен св. И.Ц. – мл. автоконтрольор при ОПП – СДВР, който преценил, че
с поведението си И. е извършил нарушение на чл. 81, т. 5 от ЗДвП, тъй като при
преминаване на пешеходната пътека не е влязъл от управлявания от него велосипед. АУАН
бил съставен в присъствието на нарушителя и свидетел – очевидец на нарушението.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили възражения против съставения АУАН.
Въз основа на посочения АУАН, било съставено и обжалваното НП наказателно
постановление № 22-4332-007837/03.05.2022г. на Началник група отдел „Пътна полиция”
при СДВР, с което на основание чл. 184, ал.1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 81, т. 5
от ЗДвП е наложено наказание ГЛОБА в размер на 30 лева.
По-гореизложеното се потвърждава от показанията на свидетеля М.Г., които съдът
кредитира като ясни, убедителни и логични. Дадените показания съответстват на останалите
приложени и приети от съда на осн. чл.283 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН писмени
доказателства.
Разпитан в качеството на свидетел актосъставителя няма спомени за случая, което е
житейски логично предвид естеството на работата му.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
2
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложените по делото заповеди.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че в е допуснато нарушение на чл. 40 от
ЗАНН. В така съставения АУАН ясно е посочено, че свидетелят е очевидец присъствал при
установяване на нарушението.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.
От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния
преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
По приложението на материалния закон.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на чл. 81, ал. 5 от
ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба На водача на двуколесно пътно превозно средство, с
изключение на индивидуално електрическо превозно средство е забранено: да управлява
превозно средство по площите, предназначени само за пешеходци; тази забрана не се отнася
за велосипедисти на възраст до 12 години.
По делото няма спор, че на посочената дата и място И. е управлявал велосипед, както и че
същият е на възраст над 12 години, поради което се явява адресат на нормата. АНО обаче не
е ангажирал никакви доказателства на първо място за организацията на движението в
участъка, поради което е издал атакуваното наказателно постановление при неизяснена
фактическа обстановка. Това е сторено от жалбоподателя, който е подкрепил изложените в
3
жалбата твърдения със съответните доказателства, които са приети надлежно от съда. На
първо място в посочения участък има поставен п.з Г 16, „Задължителен път само за
пешеходци и велосипедисти“. Знакът указва, че пътя е само за пешеходци и велосипедисти
е разделен на две с вертикална бяла линия през средата. В едната половина е изобразен в
бяло ходещ човек, а в другата половина велосипед. В действителност в участъка има
поставена пътна маркировка М 8.1 или т. нар. пешеходна пътека тип “Зебра“. До нея,
съгласно създадената организация в пътния участък има поставена пътна маркировка М 9
обозначаваща „Велосипедна алея“. Видно от показанията на св. Георгиев, същият е бил
подминал пешеходната пътека, когато е възприел И., респ. той не се е намирал на нея, както
се твърди в АУАН и НП.
Изложеното води до извода, че АНО не е изпълнил задължението си да подкрепи
обвинението със съответните доказателства, поради което незаконосъобразно е ангажирал
отговорността на жалбоподателя. По изложените доводи съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Независимо от изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски
се явява неоснователна, доколкото не е подкрепена с доказателства за извършено реално
заплащане.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-007837/03.05.2022г. на Началник група
отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 184, ал.1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП за
нарушение на чл. 81, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание ГЛОБА в размер на 30 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – София град
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4