Решение по дело №204/2023 на Окръжен съд - Сливен

М О Т И В И
към решение № 97/12.06.2023 г. по вчнд № 204/2023 г. на Окръжен съд - С.

Производството е за проверка на първоинстанционно решение за настаняване на
лице на задължително лечение.
Образувано е по жалба от привлечения Р. Г. Д., чрез процесуалния му представител
адв. Г. М. от АК – С., срещу решение № 94/15.03.2023 г. постановено по чнд № 288/2023 г.
по описа на Районен съд - С..
С атакуваното решение Р. Г. Д. е настанен на задължително лечение в Държавна
психиатрична за срок от три месеца, при форма на лечението – стационарно, като е назначен
представител на „Общинската служба по здравеопазване” при Община Раднево за лице с
право да изразява информирано съгласие за лечението му.
В жалбата, по повод на която е образувано настоящото въззивно производство,
подадена от настаненото на задължително лечение лице /чрез неговия процесуален
представител/ в установения от закона и указан от съда срок се изразява несъгласие с така
постановения съдебен акт, който се определя като незаконосъобразен и необоснован и се
настоява за отмяната му. Оспорва се кредитирането от страна на съда на становището на
вещото лице д-р Р. П., че привлеченото лице страда от Шизофрения -параноидна форма с
непрекъснато протичане. Заявява се, че съгласно медицинската литература и практика,
параноидна форма се среща при преживявания за отнемане или предаване на мисли,
налудности за контрол, за въздействие, слухови халюцинации, които могат да заповядват на
пациента да направи нещо или да коментират поведението му, като обикновено съзнанието
се владее от мисли за преследване, подслушване, а в случая такова ярко изразено поведение
не се наблюдава. Във връзка с това не се споделят изводите на съда, че лицето страда от
посоченото психично заболяване, тъй като по делото са били представени медицински
документи, удостоверяващи психичното състояние на привлеченото лице вкл. издадена на
29.09.2020 г. медицинска бележка, от която е видно, че привлеченото лице не се води на
диспансерен отчет в единна психиатрична база данни С.. Оспорва се заключението на
вещото лице, като се акцентира върху противоречието, при което вещото лице твърди, че
лицето се води на отчет от 2013 г., а според представеното писмено доказателства към 2020
г. не се води. Заявява се, че липсват доказателства относно това кога и под каква диагноза е
заведено на отчет лицето. Въз основа на това се упреква първата инстанция, че е приела за
безспорно установена диагнозата поставена разпитаното вещо лице вместо да назначи
допълнителна или тройна съдебно-медицинска експертиза от вещи лица със същата
квалификация. Обръща се внимание и на това, че не е отчетено, че привлеченото лице няма
ярко изразени протовообществени прояви, не е нанесло установен по безспорен начин
психически или друг натиск върху определено лице или лица, а разпитаните свидетели
нямат пряко наблюдение върху поведението му. С оглед на това се твърди, че привлеченото
лице не е опасно нито за себе си, нито за околните. Настоява се за отмяна на атакуваното
решение на Районен съд – С. поради това, че не са налице основания на привлеченото лице
да настанява на задължително лечение в Държавна психиатрична болница - Раднево за срок
от три месеца, при форма на лечение - стационарно поради неустановяване по безспорен
начин на психично заболяване - Шизофрения - параноидна форма с непрекъснато
протичане.
В с.з. пред въззивната инстанция привлеченият Р. Г. Д., редовно призован, се явява
лично и с упълномощения си защитник. Заявява, че не страда от заболяване и няма нужда
от лечение,като упреква за състоянието си вещите лица, назначени по делото. Защитникът
на привлеченото лице изразява становище, че с оглед на събраните по делото доказателства
вкл. и в хода на въззивното съдебно следствие, в интерес на привлечения е същият да бъде
1

лекуван и с оглед на липсата на желание това да бъде осъществено доброволно, предлага
решението на Районен съд – С. да бъде потвърдено.
Представителят на Окръжна прокуратура - С. дава заключение, че с оглед на
събраните доказателства по делото решението на първоинстанционния съд е правилно и
като такова следва да бъде потвърдено.
С.ският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с
изложеното в писмената жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди
изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен
материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен
акт, а и с оглед на конкретните оплаквания, намери жалбата за неоснователна.
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него анализ на събраните и
проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства правилно и в съответствие с тези доказателствени материали е
приел за установено от фактическа страна следното:
Привлеченото лице Р. Г. Д. е на 60 години, фамилно необременен с психични
заболявания. Неженен е, живее сам, работи като невъоръжена охрана, води се на
диспансерен учет в Психиатрично отделение.
По делото е била назначена съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Р. П., която дава заключение, че привлеченото лице Р. Д. страда от „Шизофрения -
параноидна форма с непрекъснато протичане. Параноиден синдром. Емоционално волева
промяна на личността/ЕВПЛ/.МКБ10- Б 20.0“.
Посочено е в експертизата, че по време на прегледа на освидетелствания се
установило наличието на характерни за психозите от шизофренния кръг нарушения в
съдържанието и структурата на мисловния процес, изразяващи се в паралогичност,
систематизирани параноидни идеи за отношение, преследване, унищожение, инсценировка и
въздействие, мисловна разкъсаност, себеотностност, налудни интерпретации на реални
събития и сензитивност на фона на изразена дисфорична готовност.
Посочено е в експертизата още, че типични са и липсата на критичност, както
емоционално волева промяна на личността.
В експертизата е отразено, че при освидетелствания липсва критично отношение
към болестния характер на преживяванията и нуждата от провеждане на съответно лечение,
което налага то да бъде проведено задължително в специализирано лечебно заведение - ДПБ
- Раднево за срок от три месеца.
В експертизата е посочено, че липсва критичност, поведението често е неадекватно
и враждебно, мотивирано от психотичните изживявания. Посочено е, че наличната
психотична симптоматика го правят опасен за себе си или за околните. Отразено е в
експертизата, че освидетелстваният не е в състояние да изразява информирано съгласие
относно лечението.
Така установеното от фактическа страна напълно кореспондира със събраните и
проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателствени материали.
Фактическите изводи на първата инстанция са изградени въз основа на доказателствата,
които са били събрани в с.з., а именно показанията на разпитаните свидетели и
заключението на вещото лице.
Предвид оплакванията във въззивната жалба за недоказаност на част от основанията
по чл.155 от Закона за здравето и поради направените доказателствени искания, настоящата
инстанция прецени необходимостта от провеждането на повторен респ. допълнителен
разпит на вещото лице, както и назначаване на повторна съдебно-психиатрична експертиза
от друго вещо лице в хода на проведеното съдебно следствие пред въззивния съд.
2

Според заключението на назначената изслушава повторна съдебно-психиатрична
експертиза, изготвена от вещото лице д-р Л. Д.:
1. Страда ли привлеченият Р. Г. Д. от психично заболяване и ако страда от какво?
Р. Г. Д. от дълги години боледува от хронично психично заболяване. Това
заболяване е от шизофренния спектър на психичните заболявания, определено като Налудно
разстройство. Параноялно-параноиден синдром, което по своята същност се явява психоза и
попада в обхвата на чл. 146 ал.1 т. 1 от Закона за здравето: Лица с психични разстройства,
нуждаещи се от специални грижи, са: 1. Психично болни с установено сериозно нарушение
на психичните функции (психоза или тежко личностно разстройство) или с изразена трайна
психична увреда в резултат на психично заболяване;
2. Опасен ли е за себе си и за близките си?
Наличното му заболяване, с нарушение на основните психични функции, и липсата
на критичност го прави непредвидим и евентуално опасен за околните и за обществото.
Поради некритичното си отношение към заболяването си, категоричния отказ от лечение,
медицински консултации, психотерапевтично подпомагане той вреди сериозно на здравето
си, защото заболяването му поема опасен ход на развитие, а психотичната симптоматика
определя неговото поведение.
3. Налага ли се провеждане на задължително лечение и ако се налага - за какъв
срок и в какво лечебно заведение?
Към настоящия момент привлеченият Р. Г. Д. е с психотично променено съзнание,
поведението му е завладяно от наличната психотична продукция, за това е непредвидимо и
рисково. Освен това той е некритичен към състоянието си, отрича да има психично
заболяване, отказва лечение, към настоящия момент няма близки и съпричастни хора, които
биха могли да го контролират, качествено да го подпомагат и да го мотивират за провеждане
на лечение, за това в случая трябва да се приложи задължителна форма на лечение
предвидена в Закона на здравето.
Лицето трябва да бъде лекувано в ДПБ - Раднево за срок не по-малък от 3 месеца.
4. В състояние ли е лицето да изразява информирано съгласие за лечение?
Предвид заболяването му, некритичното му отношение към състоянието си,
невъзможността адекватно да се грижи за работите си и да защитава интересите си той не
може да изразява информирано съгласие.
Въз основа на така установеното като фактическа обстановка настоящата инстанция
счита правните изводи на районния съд за необходимостта по отношение на привлечения Р.
Г. Д. да бъде проведено задължително лечение са законосъобразни и обосновани.
Налице са всички предпоставки, визирани в разпоредбите на Закона за здравето, за
настаняване на привлечения на задължително лечение.
Привлеченият Р. Г. Д. страда от заболяване, което попада сред посочените в чл.146
ал.1 т.1 от Закона за здравето, а съгласно чл.155 от закона, на задължително настаняване и
лечение подлежат лицата по чл.146 ал.1 т.1 и 2, които поради заболяването си могат да
извършат деяние с опасни последици, което представлява опасност за близките им, за
околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им.
От събраните по делото доказателства вкл. и тези в хода на въззивното съдебно
следствие се обосновава извода, че състоянието, в което се намира Р. Г. Д. в момента
представлява опасност както за себе си, така и за здравето и живота на околните, поради
което болният следва да бъде настанен на задължително стационарно лечение в ПБ –
Раднево за посочения период от време.
С оглед на горните съображения решението на първоинстанционния съд се явява
3

правилно и законосъобразно.
Поради липсата на основания, които да налагат изменението или отмяната на
проверяваното решение на Районен съд - С., същото следва да бъде потвърдено изцяло.
Ръководен от изложеното, съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
4

Номер на акта:	97
Дата:	12 юни 2023 г. (в сила от 12 юни 2023 г.)
Съдия:	Мартин Данчев Данчев

Дело:	20232200600204
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	12 април 2023 г.

Решение по дело №204/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите