Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, … юни 2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав, в проведеното на двадесет и осми
март две хиляди и седемнадесета година, заседание при закрити врати, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА РАДЕВА
при
участието на секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдия Радева
т.д. № 5410 по описа за 2014 г. на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба от „С.К.“ ЕООД, с ЕИК *******, за
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „П.Н.Б.“ АД с ЕИК *******,
в която се твърди, че на 12.10.2012 г. молителят
и ответникът са сключили договор за заем, по силата на който заемодателят е
предоставил на заемателя сумата от
3 500 000 евро, които следва да бъдат върнати при поискване, но не
по-рано от 30.06.2013 г. Твърди, че на 29.10.2012 г. между страните е подписан
анекс, с който се увеличава размерът нас на предоставения заем с 45 000
евро. Молителят е превел по банкова сметка ***. Молителят твърди, че е отправил
нотариална покана до длъжника на 28.05.2014 г., с която е поискал да му бъдат
върната заемната сума. Твърди още, че на 28.09.2012 г. е сключил с ответника
договор, по силата на който последният му предоставя ексклузивни права да
проучи и да закупи недвижими имоти, след сключване на договор за
покупко-продажба на дялове на „М.Г.Б.Х.“ и неговата група „МГБ Г.“ – с купувач
ответника. Молителят превел на ответника гаранция в размер на
3 000 000 евро. Договорът е в сила до 31.12.2013 г., но поради
неизпълнението му от страна на ответника на същата, той е получил от молителя нотариална покана.
Моли съда да открие производство по несъстоятелност срещу ответника поради
неплатежоспособност и свръхзадълженост на последния,
поради неизпълнението на изискуеми вземания,
произтичащи от търговски сделки.
В срока за отговор ответникът счита, че молителят няма
качеството на кредитор, поради което няма правен интерес да подава молба на
основание чл. 625 ТЗ. Твърди, че финансово-икономическото му състояние не води
до извод за свръхзадълженост, респективно
неплатежоспособност, и разполага с достатъчно активи, които да покрият
задълженията към кредиторите му. Няма парично задължение към молителя, което да
произтича от описаните сделки. Твърди, че е едноличен собственик на капитала на
пет търговски дружества, които осъществяват активна търговска дейност и
стойността на дружествените му дялове е много над размера на претендираното вземане. По отношение на договора за ексклузивитет твърди, че е изпълнил задължението си за
придобиване на част от капитала на „М.Г.Б.-Х.“ ООД. Моли съда да отхвърли
подадената молба като неоснователна.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
На 12.10.2012 г. „С.К.“ ЕООД
и „П.Н.Б.“ АД са сключили договор, по силата на който молителят предоставя на
ответника сума до 3 500 000 евро обезпечен лихвоносен заем, който е
дължим при поискване, но не по-рано от 30.06.2013 г. Заемополучателят
дължи на заемодателя фискирана лихва в размер на 5 % годишно. При неплащане в срок
на което и да е задължения по този
договор, заемополучателят дължи лихва за забава в
размер на 8 %. Заемната сума, заедно с лихвата е дължима при поискване от
заемодателя, но не по- рано от 30.06.2013г.Получателят е длъжен да заплати в
10-дневен срок от получаване на искането за плащане. Заемополучателят
учредява в полза на заемодателя като обезпечение залог на акции.
С анекс от 29.10.2012 г., подписан от страните по
спора, се изменя договора за заем от 12.10.2012 г., като се увеличава размера
на заема с 45 000 евро, като общият размер на заетата сума възлиза на
3 545 000 евро.
От извлечение от банковата сметка на ищеца, открита от
него в „ОББ“ АД, се установява, че на 31.10.2012 г. е превел на ответника
сумата от 88 012,35 лв. по процесния договор за
заем.
По делото е представена нотариална покана, отправена
от „С.К.“ ЕООД до „П.Н.Б.“ АС, обективираща
изявлението на настоящия молител, в качеството му на заемодател, за връщане на
заетата сума по договор за заем- главница от 3 545 000евро , заедно с
лихвата по чл.2.3 от договора, в размер на 378 537,26 евро.Поканата е
връчена на заемополучателя – ответник на 03.06.2016година
от помощник- нотариус на нотариус Г.Й.-Д.-
Ц.К..Удостоверяването на този факт е извършено на 16.06.2014година, по
реда на чл.592 ГПК.
На 28.09.2012 г. страните по делото са
сключили договор, по силата на който „П.Н.Б.“ АД се задължава да сключи
договор за покупко-продажба на дялове в „М.Г.Б.Х.“ ООД и неговата група (МГБ Г.),
а „С.К.“ ЕООД да закупи определени имоти, собственост на МГБ Г.. Ответникът
предоставя на ищеца ексклузивни права да проучи и купи имоти при приключване на
придобиването на МГБ Г.. За предоставените на „С.К.“ ЕООД изключителни права
той трябва да даде депозит на „П.Н.Б.“ АД в размер на 3 000 000 евро,
който има функцията и на задатък по смисъла на ЗЗД и
се внася в посочена от последния банкова сметка. ***, изтичане на срока на
договора или прекратяването му ответникът се задължава да върне на ищеца
депозита. При настъпване на датата, на която ответникът е придобил най-малко
¾ от дяловете на „М.Г.Б.Х.“ ООД, всяка от страните има право да покани
другата да към приключване на сделката чрез изпращане на нотариална покана, в
която определя деня, часа и мястото, където ще бъде подписан нотариалния акт за
придобиване на недвижимите имоти. В случай на неизпълнение на задълженията на една
от страните по договора, изправната
страна има право да пристъпи към разваляне на договора, като изпрати покана на
другата страна и ѝ даде срок за изпълнение (не по-кратък от 15 дни). При
разваляне на договора от ищеца той има право да получи неустойка в размер на
два задатъка, а при разваляне от страна на ответника
последният има право да задържи задатъка. Договорът е
със срок до придобиването на най-малко ¾ от дяловете на „М.Г.Б.Х.“ ООД и
прехвърлянето на определените недвижими имоти на ищеца.
С анекс от 28.09.2012 г., подписан между страните по
спора, се изменя договор за ексклузивитет, като при
разваляне на договора независимо по чия вина
ответникът дължи връщането на депозита на ищеца, без да се дължат
каквито и да било други суми.
От извлечение от банковата сметка на ищеца, открита от
него в „ОББ“ АД, се установява, че на 23.10.2012 г. е превел на ответника
сумата от 6 845 405 лв. по процесния договор за
заем и сумата от 5 867 490 лв. по договор за ексклузивитет.
По делото е представен дружествен договор на „М.Г.Б.-Х.“
ООД, съгласно който капиталът на дружеството се разпределя на 100 равни дяла –
всеки на стойност 242 500 лв., от които 83 са собственост на ответника.
С договор за цесия от 29.05.2014 г. ищецът прехвърля
на „Технологичен център – Институт по микроелектроника“ АД вземанията си към
ответника с общ размер 6 545 000 евро, произтичащи от процесния договор за заем от 12.10.2012 г. и от договора за ексклузивитет
при покупко-продажба на недвижими имоти от 28.09.2012 г.Договорът от името на цедента е подписан от И.М., действал като пълномощник на
управителя на „С.К.“ ЕООД , към този момент – Е.И.Д./ последната е била вписана
като управител на дружеството за периода от 31.10.2012г. д 25.07.2014г.,
съгласно вписванията в ТР по партидата на дружество/.По делото е представено
пълномощно, удостоверяващо представителната власт на М., нотариално заверено от
нотариус К. Б.на 20.09.2013г.Нотариалната заверка касае подпис и съдържание на
документа.
Във връзка с откритото производство по оспорване
автентичност на договора за цесия и представеното пълномощно е допусната графологическа експертиза, изготвена от вещото лице Д.В..
От заключението на вещото лице Д.К.В. по
допуснатата съдебно-почеркова експертиза, което съдът
приема и не е оспорено от страните, се установява, че ръкописният текст,
съдържащ се в името „И.М.” изписано под подписа за „цедент”
, в Договор за прехвърляне на вземания от 29.05.2014год., сключен между ищеца,
за „ЦЕДЕНТ” и „Технологичен център - Институт по микроелектроника /ТЦ-ИМЕ/” АД,
като „цесионер”, е изпълнен от И.Г. М..
Според вещото лице подписът, положен от
името на Е.И.Д., за „цедент”, в Договор за
прехвърляне на вземания от 29.05.2014год., сключен между ищеца, представляван
от Е.И.Д., за „цедент” и „Технологичен център -
Институт по микроелектроника /ТЦ-ИМЕ/” АД, представляван от Т.П.Т., за „цесионер”, е положен от И.Г. М..
Вещото лице е дало становище, че подписът
положен от името на Е.И.Д.и ръкописният текст съдържащ се в името „Е.И.Д.”, изпълнен
под подписа, в нотариално заверено на 20.09.2013г., под peг.
№ 15473, от К. *** действие СРС пълномощно, са съответно положени и изпълнени
от Е.И.Д..
Ищецът е изпратил нотариални покани, които нотариус Г.Й.Д.,
с рег. № 343 от НК, е удостоверила на 16.06.2014 г., че те са връчени на
ответника на 03.06.2014 г. В поканите „С.К.“ ЕООД отправя искане до „П.Н.Б.“ АД
да му върне предоставения въз основа на договор от 12.10.2012 г. заем в размер
на 3 545 000 евро заедно с лихва в размер на 378 537,26 евро,
както и сумата от 3 000 000 евро, представляваща депозит по прекратен
договор от 28.09.2012 г.
По делото е представено уведомление от цесионера „Технологичен център – Институт по микроелектроника“
АД до ответника, получено от последния на 08.09.2014 г., с което първия
уведомява последния за прехвърлените с договор за цесия вземания.
По делото са представени извлечения от Търговския
регистър към АВ, от които се установява, че ответникът е едноличен собственик
на капитала на „***часа“ ЕООД, „Издателство за списания-М.“ ЕООД, „С.“ ЕООД, „П.С.“
ЕООД и „А.С.“ ЕООД, а във „В.Г.Б.“ ООД и „М.Г.Б.-Х.“ ООД е мажоритарен
собственик.
Във връзка с необходимостта от изследване на
финансово- икономическото състояние на ответника, съдът е допуснал изслушване
на ССчФИЕ.
От заключението на вещото лице С.А.М. по
допуснатата съдебна финансово-икономическа експертиза, което съдът приема и не
е оспорено от страните, се установява, че преобладаващи в структурата на
активите на „П.Н.Б.” АД през периода 2012 г. - 2013 г. са краткотрайните
активи, чийто относителен дял е заемал между 69 % и 98 % от общата сума на
активите. Характерна особеност в структурата на краткотрайните активи на „П.Н.Б.”
АД през изследвания период е липсата на материални запаси, като изцяло
преобладаващи в тази структура са краткосрочните вземания за сметка на
незначителния дял парични средства- едва 0,13% и 0,21% от балансовата стойност
на краткотрайните активи. През 2013 г. и 2014 г. в състава на дълготрайните
активи са представени единствено дългосрочните финансови активи, които са под
формата на акции и дялове в предприятия от група. През 2013 г. дълготрайните
активи са в размер на 12 220 лв., а краткотрайните – 27 456 лв.,
докато през 2014 г. дълготрайните активи са в размер на 13 472 лв., а
краткотрайните – 14 189 лв.
Според вещото лице балансовите стойности
на пасивите и структурата на задълженията на „П.Н.Б.” АД към края на 2012 г.,
на 2013 г. и към 30.11.2014 г. са почти изцяло дългосрочни — над 99 % от общия
им размер са с падеж над 1 година. През 2013 г. собственият капитал е
906 000 лв., а общата сума на пасивите – 39 676 000 лв. През 2014 г.
собственият капитал е 1 089 лв., а общата сума на пасивите – 26 512
лв.
Съгласно експертизата към 31.12.2012 г.
не са изчислени стойности на показателите за ликвидност, т.к. в края на
отчетния период „П.Н.Б.” АД не е имало краткосрочни задължения. Към 31.12.2013
г. и към 30.11.2014 г. стойностите на коефициентите на обща и бърза ликвидност
надвишават многократно референтите стойности, а коефициентите на незабавна и
абсолютна ликвидност попадат в границите на допустимите за тези показатели
стойности, т.е. ответното дружество е било в състояние да обслужва без проблеми
краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи. Коефициентът на
обща ликвидност за 2013 г. е 286, а за 2014 г. – 430. Коефициентът на бърза
ликвидност за 2013 г. е 286, а за 2014 г. – 430. Коефициентът на незабавна ликвидност
за 2013 г. е 0,36, а за 2014 г. – 0,91. Коефициентът на абсолютна ликвидност за
2013 г. е 0,36, а за 2014 г. – 0,91.
От заключението на експертизата се
установява, че показателите за финансова автономност на „П.Н.Б.” АД са извън
границите на референтите стойности, при наличие на тенденция към увеличение
стойностите на коефициента на финансова автономност и към намаляване на тези на
коефициента на задлъжнялост. Към 31.12.2012 г. дружеството е било декапитализирано поради отчетената за периода септември —
декември загуба в размер, превишаващ този на собствения капитал.
Съгласно заключението въз основа на
констатациите относно ликвидностга на „П.Н.Б.” АД по
предходния въпрос е направен извода, че през изследвания период ответното дружество
е било в състояние да обслужва без проблеми краткосрочните си задължения с
наличните краткотрайни активи, но от друга страна, показателите за финансова
автономност са извън оптималните граници. Извършените изчисления сочат, че
дружеството е разполагало с оборотен капитал, но същият е бил привлечен, а не
собствен оборотен капитал.
Вещото лице е заключило, че към края на
всеки един от изследваните отчетни периоди „П.Н.Б.” АД е отчело задължения, от
които като изискуеми и неплатени към датата на съставяне на съответния
счетоводен баланс могат да бъдат посочени данъчните задължения към НАП София
град. За периода от 01.01. до 31.12.2014 г. са
извършени плащания на данъчни задължения в общ размер 121 117,28 лв. Датите,
вида и размера на плащанията са посочени в Таблица 7 на стр. 11 от делото. Към
31.12.2012 г., 31.12.2013 г. и към 30.11.2014 г. задълженията на „П.Н.Б.” АД
към „С.К.” ЕООД по Договора за заем от 12.10.2012 година и Анекса към договора
от 29.10.2012 г. са осчетоводени от ответното дружество като дългосрочни. По
тези задължения не са извършвани плащания, т.к. съгласно т. 2.4. от Договора,
отпуснатият заем, заедно с начислената лихва, е дължим при поискване от
заемодателя, но не по-рано от 30.06.2013 г. Като дългосрочни са отразени и
задълженията на ответното дружество по Договора за ексклузивитет
при покупко-продажба на недвижими имоти от 28.09.2012 г. В молбата но чл. 625
от „С.К.” ЕООД са приведени аргументи в подкрепа на твърдението, че вземанията
на дружеството от „П.Н.Б.” АД по Договора за заем от 12.10.2012 г. и по
Договора за ексклузивитет при покупко-продажба на
недвижими имоти от 28.09.2012 г. са изискуеми съответно от
17.06.2014 г. и от 08.06.2014 г. В случай, че бъдат
признати като такива, те би следвало да бъдат посочени като краткосрочни в
счетоводния баланс на „П.Н.Б.” АД към 30.11.2014 г„ а това би довело и до
промяна на показателите за ликвидност към тази дата. При изчисление на
показателите за ликвидност на „П.Н.Б.” АД към 30.1.2014 г. в алтернативен
вариант, при който задълженията към „С.К.” ЕООД са отчетени като краткосрочни,
са получени следните стойности: коефициент на обща ликвидност – 1,024, коефициент
на бърза ликвидност – 1,024, коефициент на незабавна ликвидност – 0,002 и коефициент на абсолютна ликвидност – 0,002. При
алтернативния вариант стойностите на всички коефициенти за ликвидност се
понижават чувствително, като при това коефициентите на обща и бърза ликвидност
остават в допустими граници. Поради значително по-големия размер на текущите
задължения от този на паричните средства в брой или по банкови сметки,
стойностите на коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност са по-ниски от
референтните.
Съгласно експертизата, към 30.11.2014 г. имуществото на „П.Н.Б.” АД е
под формата на акции и дялове в предприятия от група с балансова стойност 13
472 хил. лева, вземания в размер на 14 159 хил. лв., парични средства – 30 хил.
лв. Стойността на имуществото по счетоводния баланс към 30.11.2014 г. е 27 661
хил. лева.
Според вещото лице в счетоводството на
„П.Н.Б.” АД са осчетоводени задължения към „С.К.” ЕООД по Договора за заем от
12.10.2012 г. и по Договора за ексклузивитет при
покупко-продажба на недвижими имоти от 28.09.2012 г. Осчетоводяването е
извършено при възникването на задълженията в резултат на сключване на
договорите. Отразеният в счетоводството на „П.Н.Б.” АД размер на задълженията е
по договори за ексклузивитет за 2012 г., 2013 г. и
2014 г. 5 867 490 лв., както и 12 712 895 лв. за 2012 г.,
2013 г. и 2014 г., а по договор за заем – 6 99 058,22 лв. за 2012 г.,
7 341 328,47 лв. за 2013 г. и 7 958 901,35 лв. за 2014 г.
Съгласно заключението в отчета за
приходите и разходите за 2013 г. на „П.Н.Б.” АД са посочени следните данни за
приходите, разходите и финансовия резултат: общо приходи – 1 564 хил. лв., общо
разходи – 556 хил. лв., финансов резултат – печалба в размер на 1 008 хил. лв.,
разходи за данъци върху печалбата – 95 хил. лв. и финансов резултат след
данъчно облагане – 913 хил. лв.
Вещото лице е дало становище, че в
счетоводството на „П.Н.Б.” АД са начислявани задължения по Договора за заем от
12.10.2012 г., но не са извършвани плащания, т.к. съгласно т. 2.4. от Договора,
отпуснатият заем, заедно с начислената лихва, е дължим при поискване от
заемодателя. На 03.06.2014 г. на представител на ответното дружество е връчена
нотариална покана за връщане на заема в 10-дневен срок, но плащания по
задължението не са извършени. Не са извършвани плащания и по Договора за ексклузивитет при покупко-
продажба на недвижими имоти от 28.09.2012 г., тъй като между страните е налице
спор по отношение изпълнението на клаузите на този договор. Не може да бъде
посочена дата, към която „П.Н.Б.” АД е спряло плащанията към „С.К.” ЕООД, т.к.
по процесиите договори такива не е имало. Ответното дружество не е спирало
плащанията по задължения към други кредитори.
Според заключението молбата по чл. 625
от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност е подадена в
деловодството на съда на 01.08.2014 г., а към 01.08.2012 г. ответното дружество
все още не е било учредено. През периода от септември 2012 г. до декември 2014
г. не са извършени продажби и прехвърляния на активи. През 2013 г. и 2014 г. са
придобивани дългосрочни финансови активи под формата на акции и дялове в
предприятия от група, като към 30.11.2014 г. същите са на стойност 13 472 хил.
лв.
Съгласно експертизата към 30.11.2014 г.
вземанията на „П.Н.Б.” АД са на обща стойност 14 158 822,95 лв. Не са
погасявани вземания по давност и не е осчетоводявано такова погасяване.
В първата допълнителна експертиза вещото
лице е заключило, че активите на дружеството са под формата на акции и дялове в
предприятия от група – 100 % от дълготрайните активи и вземания от предприятия
от група – 99,97 % от краткотрайните активи.
Според заключението в края на 2013 г. и
на 2014 г. са отчетени положителни финансови резултати, които са отнесени в
увеличение на собствения капитал. По данни от счетоводните баланси задълженията
на „П.Н.Б.” АД са почти изцяло дългосрочни – над 99 % от общия им размер са
посочени като такива с падеж над 1 година.
Съгласно експертизата към 31.12.2013 г.
и към 31.12.2014 г. стойностите на коефициентите на обща и бърза ликвидност
надвишават референтните стойности, а
тези на коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност попадат в границите
на допустимите за тези показатели стойности, т,е. ответното дружество е било в
състояние да обслужва без проблеми краткосрочните си задължения с наличните
краткотрайни активи. Към същите дати показателите за финансова автономност на „П.Н.Б.”
АД са извън границите на референтните стойности, при наличие на тенденция към
увеличение стойностите на коефициента на финансова автономност и към намаляване
на тези на коефициента на задлъжнялост.
Съгласно становището на вещото лице в
случай, че вземанията на „ТЦ — ИМЕ” АД по Договора за заем от 12.10.2012 г. и
по Договора за ексклузивитет при покупко-продажба на
недвижими имоти от 28.09.2012 г. бъдат отчетени като краткосрочни съответно от
17.06.2014 г. и от 08.06.2014 г., стойностите на всички коефициенти за
ликвидност се понижават чувствително, като при това коефициентите на обща и
бърза ликвидност остават в допустими граници. Поради значително по-големия
размер на текущите задължения от този на паричните средства в брой или по
банкови сметки, стойностите на коефициентите на незабавна и абсолютна
ликвидност в този случай стават по-ниски от референтните.
Според заключението размерите на
приходите, разходите и на финансовия резултат на, „П.Н.Б.” АД за 2013 г. и 2014
г. са: общо приходи – за 2013 г. – 1
554 000 лв., а 2014 г. – 931 000 лв., общо разходи – за 2013 г. – 556 000 лв., а 2014 г. – 771 000 лв. Стойността на имуществото на „П.Н.Б.”
АД по счетоводния баланс към 31.12.2014 г. е 27 698 хил. лева, а общият размер
на задълженията към същата дата — 26 595 хил. лева.
Във втората допълнителна експертиза
вещото лице е дало становище, че в общата рамка на Международните стандарт за
финансово отчитане, представяща общи положения и концепции, които стоят в
основата на изготвянето и представянето на финансови отчети за външни
потребители е записано, че като елемент на финансовите отчети, пасивът
представлява „Съществуващо задължение на предприятието, което произтича от
минали събития и чието уреждане се очаква да доведе до изтичане на ресурси,
които са носители на икономическа изгода”.
Съгласно параграф 60 на МСС 1
„Представяне на финансови отчети”, предприятията представят текущи и нетекущи
активи и текущи и нетекущи пасиви като отделно класифицирани в своя отчет за
финансовото състояние, освен когато при представяне на база ликвидност се
предоставя информация, която е надеждна и по-значима. Когато се прилага това
изключение, предприятието представя всички активи и пасиви но степента на
ликвидност.
Който и метод на представяне да се
приеме, предприятието оповестява сумата, която се очаква да бъде възстановена
или уредена след повече от дванадесет месеца за всяка статия активи и пасиви,
която съдържа очаквани за възстановяване или уреждане суми:
а) не повече от дванадесет месеца след
края на отчетния период, и
б) повече от дванадесет месеца след края
на отчетния период.
По смисъла на горепосочените изисквания
на счетоводните стандарти дългосрочни (нетекущи) пасиви са задълженията със
срок на погасяване над 1 година, а краткосрочни (текущи) са тези със срок на
погасяване до 1 година.
Вещото лице е изяснила, че вземанията,
произтичащи от правото на собственост върху акции и дялове, биха могли да бъдат
краткосрочни само ако представляват разпределен дивидент, който не е постъпил в
притежание на акционера (в брой или по банкова сметка), ***жба
в период до 1 година.
Съгласно заключението краткосрочни
вземания по договори за предоставени заеми с падеж над 1 година са единствено
вземанията за договорни и санкциониращи лихви (ако такива са уговорени в
клаузите на съответния договор). Вземанията по главницата на предоставените
заеми с падеж над 1 година представляват нетекущи (дългосрочни) вземания.
От експертизата се установява, че към
31.12.2015 г. в счетоводството на „П.Н.Б.” АД са осчетоводени краткосрочни
вземания в общ размер 14 835 739,90 лв. Вземанията от „БГ П.М.” ООД и от М.Г.Б.Х.,
които представляват 99,61 % от всички вземания на „П.Н.Б.” АД към 31.12.2015
г., са възникнали на основание договори за цесия от 25.04.2013 г., с падеж на вземанията –25.04.2015 г. и
анекси към договорите от 25.04.2014г. и от 24.04.2015 г., с които срокът на
действие на същите е продължаван съответно до 25.04.2015 г. и до 24.04.2016 г.
Така към края на отчетните периоди 2014 г. и 2015 г. вземанията по договорите
за цесия са представлявали краткосрочни вземания с изискуемост до 1 година. Вземанията
от „Н.П.” ООД и от „В.Г.Б.“ са с характер на търговски вземания от клиенти и
доставчици с изискуемост до 1 година и също представляват краткосрочни
вземания. Структурата на краткосрочните вземания към 31.12.2014 г. (разгледана
на стр. 5 в предходното заключение на експертизата – л. 287 на делото) е
аналогична с тази към 31.12.2015 г.
Според вещото лице визираните по-горе
акции и дялове в предприятия от група с балансова стойност 13 472 хил. лв. са
отразени в счетоводните баланси на „П.Н.Б.” АД към 31.12.2014 г. като
дългосрочни финансови активи и като такива не са взети предвид при изчисляване
на стойностите на показателите за ликвидност на ответното дружество. В случай,
че вземанията от предприятия в група, в размер 14 162 хил. лв. по баланса към
31.12.2014 г., не са текущи (краткосрочни, с изискуемост до 1 година),
балансовата стойност на текущите активи ще е в размер 63 хил. лв., в т.ч. други
вземания – 33 хил. лв. и парични средства – 30 хил. лв. В разгледания вариант
стойностите на коефициентите на обща и на бърза ликвидност към 31.12.2014 г. се
понижават чувствително в сравнение с този по данни от счетоводния баланс, но
въпреки това остават значително по-високи от горните граници на референтите
стойности за съответния коефициент – 3,00 за коефициента на обща ликвидност и
0,7 за коефициента на бърза ликвидност.
Според вещото лице може да бъде направен
извода, че през 2015 г. не са настъпили качествени изменения във финансовото
състояние на „П.Н.Б.” АД в сравнение с това към 31.12.2014 г. Стойностите на
всички коефициенти на ликвидност към 31.12.2015 г. са значително по-високи от
максималните референтни стойности за всеки един коефициент. Стойностите на
показателите за финансова автономност сочат висока степен на задлъжнялост,
което състояние се потвърждава и от липсата на собствен оборотен капитал към
края на всеки един отчетен период от 2013 г. до 2015 г. включително.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Подадената молба намира правното си
основание в разпоредбата на чл.625 във връзка с чл.607аТЗ във връзка с чл.608 ТЗ.
За уважаване на молбата следва да
са налице предвидените в закона процесуално-правни и материално-правни
предпоставки за това – молбата да е подадена пред надлежен съд, от активно
легитимирано лице, да се установи наличие на парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно
вземане, свързано с
търговската дейност, което длъжникът да не може да изпълни.
В настоящия случай са налице
предвидените от закона процесуално-правни предпоставки – съзираният съд е
надлежен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 ТЗ и молбата е подадена от
активно легитимирана за това страна.
Твърдението на страната
инициирала производството по чл.625 ТЗ е, че е кредитор с изискуеми парични вземания,
произтичащи от търговски сделки. Визираните от молителя сделки не попадат в
обхвата на разпоредбата на чл.286, ал.2 във връзка с чл.1 от ТЗ, поради което
не представляват обективни / абсолютни/ търговски сделки, но отчитайки, че
страни по тези договори са търговци, то същите попадат в обхвата на чл.286,
ал.1 във връзка с чл.286, ал.3 ТЗ – относители презумптивни сделки, сключени от страните по занятие.
По отношение на това дали
молителят има качество на кредитор, с оглед установяване на първата материално-
правна предпоставка за уважаване на молбата по чл.625 ТЗ.
Няма спор между страните, че
същите са сключили посочените в молбата договори – заемната сделка и договора
за ексклузивитет, които легитимират молителя като
кредитор на ответника.
Няма спор, че е налице валидно сключен договор за цесия между молителя
и трето неучастващо по делото лице - „Т.
Ц. – И. ПО М. / ТЦ - ИМЕ/“ АД, ЕИК ******** от *******., чиято автентичност е
установена в процеса.
Договорът за цесия е проявна форма на частно правоприемство,
носещ характеристиките на каузален,
неформален, консенсуален, който може да бъде и
възмезден.Предмет на договора за цесия е вземане- валидно и съществуващо- към
момента на сключване на договора, чието прехвърляне е възможно и незабранено от
закона.С постигане на съгласие между страните по договора, вземането, предмет
на разпоредителната сделка излиза от патримониума на цедента и постъпва в патримониума
на цесионера.От този момент цедентът
представа да бъде кредитор във вътрешните отношения с цесионера,
а последният придобива вземането във вида, в който е съществувало към момента
на постигане на съгласието, ведно с акцесорните права
и принадлежностите.За да премине вземането върху цесионера
е достатъчно постигане на съгласието между него и досегашния носител на правото.С
настъпилото прехвърляне договорът е изпълнен.
По друг начин стои въпросът
за действието на договора за цесия по отношения на длъжника, който е извън тази
материално-права връзка.Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД, договорът за
цесия спрямо длъжника и третите лица има действие от съобщаването му от страна
на цедента.Следва изрично да бъде отбелязано, че това
съобщение на цедента не е част от ФС на договора за
цесия, тъй като той е породил действието си спрямо страните по
него.Съобщаването от цедента на длъжника за
извършената цесия е гарант на правата сигурност и внасяне на яснота по въпроса
кому дължи престиране на уговорения резултат
последния.В този смисъл е и Решение № 40 от 13.05.2010 г. по т.д. № 566/2009 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК
и имащо характер на задължителна съдебна
практика, съгласно което вземането преминава върху цесионера
със сключване на договора за цесия и от този момент той става него носител, а
спрямо длъжника договорът за цесия има действие след съобщаването му от страна
на цедента.
При така съдържащата се
уредба на действието на договора за цесия / чл.99, ал.1 ЗЗД/ и постановената
задължителна съдебна практика, към датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ
настоящият молител „С.К.“ ЕООД вече е бил загубил качество на кредитор,
произтичащо от двете сделки, посочени по- горе, тъй като вземанията, породени
от тези сделки са били цедирани на „ТЦ – ИМЕ“ АД.
Начинът на уведомление и
въпросът кой е уведомил длъжника по тези договори е ирелевантен
за настоящия спор, тъй като той касае действието на договора за цесия по
отношение на длъжника, но не влияе по никакъв начин на извода, че молителят, в резултат на прехвърлителната
сделка от 29.05.2014г., е загубил
качеството си на титуляр на вземанията, произтичащи от тези договори.
По изложеното по- горе и с
оглед действието на сключения между молителя и „ТЦ – ИМЕ“ АД договор за цесия
от 29.05.2014година, „С.К.“ ЕООД е престанал да бъде кредитор на ответника.Този
извод на съда води по необходимост до следващия, а именно, че настоящият
молител не е активно материално-правно легитимиран в производство по молба по
чл.625 ТЗ, с която иска установяване на състояние на неплатежоспособност и свръхзадълженост на ответника. Установената липса на качество на
кредитор на настоящия молител, го лишава от възможността да иска откриване на производство
по несъстоятелност на ответника и липсата на такова
води до липса
на положителна предпоставка за преценка и правни изводи относно
състоянието на неплатежоспособност и свръхзадълженост у ответника.В този смисъл са постановени от ВКС, на основание
чл. 290 ГПК и задължителни
за долустоящите съдебни инстанции: Решение
№ 102/08.10.2009 г. по т.д.
№ 60/2009 г. на ВКС, І т.о., в което ВКС, като е разгледал по същество
въпроса за качеството на молителя
на кредитор на длъжника по
търговска сделка, е отхвърлил като неоснователна молбата по чл.625 ТЗ, тъй като ищецът не
е имал това качество; в Решение № 134/08.12.2009 г. по т.д. № 141/2009 г. на ВКС, І т.о.
е прието, че страна по нищожна
търговска сделка не е активно легитимирана
да инициира производство по несъстоятелност, защото няма качеството на кредитор на
парично вземане по търговска сделка;
в този случай съдът е длъжен да отхвърли молбата
по чл.625 ТЗпоради липса на
задължителна материална предпоставка на закона. В Решение № 118/09.08.2013 г. по т.д. № 1042/2012 г. на ВКС, І т.о.
е прието, че в тежест на кредитора
- молител по
чл.625 ТЗ- е да установи, че
има срещу длъжника парично вземане по търговска
сделка, което длъжникът не изпълнява
- да установи материално-правната си легитимация като кредитор.
Ето защо настоящият състав
намира, че следва да отхвърли молбата с правно основание чл.625 ТЗ във връзка с
чл.607а ТЗ, без да обсъжда финансово- икономическото състояние на ответника –
т.е. втората предпоставка за уважаване на искането за откриване на
производството по несъстоятелност.
При изложеното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молба с правно
основание чл.625 ТЗ на „С.К.“ ЕООД- в несъстоятелност, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***,
срещу „П.Н.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, за откриване
на производство по несъстоятелност по отношение на ответника поради
неплатежоспособност и свръхзадълженост на последния,
поради неоснователността и.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: