Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 15.06.2018
г.
град Казанлък
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Казанлъшкият
районен съд II граждански състав
На двадесет и първи май Година две хиляди и осемнадесета
В публичното заседание в следния състав
Председател: Стела Г.
Секретар: Мариана Матанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 1992 по
описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от С.Д.К. против О.М.
В исковата си молба ищцата С.Д.К., чрез
процесуалния си представител адв. Ж. З. твърди, че на *** г. около 11.30 часа,
доверителката ѝ вървяла по тротоара в град М.. По широчина на тротоара
бил прекаран напоителен канал, който започвал от единия и свършвал в другия
край на тротоара. Канала бил с дълбочина и широчина около 40 см и не бил
обезопасен с поставена отгоре му предпазна решетка. При движението си по
тротоара доверителката ѝ паднала в необезопасения канал. При падането си С.К.
изпитала силна болка в областта на дясната глезенна става. Не можела да стъпва
на десния си крак. На място дошъл екип на ЦСМП-С., филиал М., който ѝ
оказал медицинска помощ и след това я транспортирал до Спешно отделение - С..
След направените изследвания се установило, че в резултат на падането,
доверителката ѝ е получила фрактура на дясна глезенна става. При прегледа
били установени и деформация и разкъсно-контузна рана на дясната глезенна
става. Още същия ден доверителката ѝ била приета в Ортопедичен комплекс -
Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ ***“. Там ѝ била направена
операция, при която било извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна
фиксация, чрез поставяне на плака и винт. Престоят на доверителката ѝ в
Клиниката по ортопедия и травматология продължил до *** г., след което била
изписана. Още същия ден тя била приета в Отделение по физикална и
рехабилитационна медицина на същата болница. В издадената епикриза към *************** било
отразено, че доверителката ѝ е приета с болки и затруднени активни
движения в дясната глезенна става и затруднена самостоятелна походка. По време
на престоя ѝ в отделението, ѝ били назначени и изпълнени
рехабилитационни процедури.
Сочи, че след изписването ѝ от болницата, и
до настоящия момент доверителката ѝ продължава лечението си в домашни
условия. Все още изпитвала силни болки в крака. С оглед на правилното ѝ
лечение не трябвало да натоварва травмирания крак, поради което и до настоящия
момент тя била на легло. Тъй като не можела да се обслужва сама, доверителката
ѝ била изцяло зависима от помощта на близките си. Ползвала чужда помощ
дори за най-елементарните дейности - обличане, хигиена, хранене. Не можела да
излиза и да се разхожда.
Заявява, че във връзка с проведеното лечение,
доверителката ѝ е заплатила сумата от общо 1 026,61 лева (хиляда
двадесет и шест лева и шестдесет и една стотинки), включваща разходи за плаки и
винтове, потребителска такса, лекарства, медицински консумативи и медицински
изделия.
Твърди, че по повод станалия инцидент била подадена
жалба с рег. № Ж-8/***г. до О.М. С писмо с изх. № № Ж-8 от ***г., издадено от О.М.
било отговорено, че поради периодичното почистване на отводнителната
канализационна система не било рентабилно и логично да бъдат поставяни решетки.
Пълномощникът на ищцата заявява, че тъй като се
касаело за инцидент с пешеходец, в качеството му на участник в движението по
пътищата, придвижвайки се по тротоара на територията на О.М. следвало да се има
предвид разпоредбите на § 6, т. 1, т. 6, както и § 1, т. 1 и т. 2 от ДР на
Наредба №1 от Допълнителните разпоредби
(ДР) на Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Сочи, че по аргумент от чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП),
управител на даден общински път е кметът на съответната община, следователно
той е и стопанин на пътя. Съгласно чл. 19, ал. 2, т. З от ЗП управлението на
пътищата включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите,
свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и
поддържането на пътищата, като, видно от § 1, т. 14 от ДР на ЗП, „Поддържане на пътищата" е
„дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и
удобно движение през цялата година....". Съгласно чл. З, ал. 2 от ЗДвП,
лицата, които стопанисват пътищата, организират и движението по тях с помощта
на пътни знаци, светлинни сигнали, пътна маркировка върху платното за движение
и крайпътните съоръжения.
Сочи, че тъй като тротоарът (като част от пътя), по
който доверителката ѝ се е движела и неговата настилка от тротоарни
плочки били собственост именно на ответника О.М. за доверителката ѝ
възниква правен интерес от предявяване на иск за възстановяване на понесените
от нея неимуществени и имуществени вреди, възлизащи общо на 16 026,61 лева
(шестнадесет хиляди двадесет и шест лева и шестдесет и една стотинки), вследствие
на неправилното и небезопасно за движението на пешеходци по пътя (тротоара)
стопанисване, в случая причинено чрез бездействие - липса на контрол върху
целостта и наличието на настилка от тротоарни плочки и обезопасителни решетки,
от нейния собственик — ответникът. Твърди, че това поведение е в пряка
причинно-следствена връзка с причинените на доверителката ѝ и описани
по-горе телесни увреждания и понесените от нея имуществени вреди.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника О.М. площад „***, Булстат: ****, представлявана от Кмета Г.Г., да
заплати на С.Д.К. с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 15 000 лева
(петнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на травматични
увреждания от инцидент от ******г. в гр. М. и сумата в размер на 1 026,61
лева (хиляда двадесет и шест лева и шестдесет и една стотинки) за причинените
ѝ имуществени вреди за заплатените разходи за лечение, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на инцидента - ***г., до
окончателното им изплащане.
С уточняваща молба вх. № ******** г. по описа на
Районен съд – К. ищцата е уточнила
мястото но възникване на инцидента улица , на тротоара пред църквата, където
напречно /перпендикулярно на пътното платно/ има необезопасен напоителен/отводнителен канал. Претендира
присъждането на разноските по делото. В съдебно заседание исковата молба се
поддържа от адвокат Л. Ж.. На основание чл.78, ал.5 от ГПК прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Подробни
съображения излага в писмена защита по делото.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника О.М. чрез
пълномощника си адв. С.К., с който счита предявения иск за допустим, но го оспорва изцяло по основание и по размер, и моли същият да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Заявява, че ищецът не е
доказал мястото и механизма на увреждането. От описаната фактическа обстановка
не ставало ясно точното местоположение на инцидента, нито пък дали в
действителност се касаело за инцидент, причинен от вещ, общинска собственост.
Сочи, че съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, този
факт подлежи на доказване от ищеца, каквото доказване към момента не било
осъществено по делото.
Заявява, че О.М. не
оспорва факта, че „тротоарът", като част от транспортната инфраструктура с
местно значение, е общинска собственост съгласно разделителния критерий,
въведен с § 7, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА. Поддръжката на тротоарите се осъществява
от общината, на чиято територия се намират, чрез специализираните й служби. При
неизпълнение на това задължение от съответните служители, общината отговаря по
реда на безвиновната гаранционно обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД. За да
възникне обаче, гаранционно-обезпечителната отговорност на о.М. пълномощникът
на ответника твърди, че би следвало да са налице елементите на чл. 45 от ЗЗД и
да бъде доказано по безспорен начин, че причинената вреда е причинена от вещ
общинска собственост, а не вследствие на поведението на ищцата по делото и/или
на поведението на трети лица.
Твърди, че преди да бъде
изяснено къде точно е станал инцидента с ищеца и по какъв начин се е случил
той, няма как да бъде установено кой носи отговорност за съответната вещ която
по твърдения на ищеца е била непосредствена причина за счупването на дясната
глезенна става на последната и за причинените от нея неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания.
Заявява, че
неизясняването и недоказването по безспорен начин на местопроизшествието и
механизма на причиняване на счупването на глезенната става на пострадалата води
и до недоказаност на отговорността на о.М. което от своя страна е основание за
отхвърляне на предявения от ищеца иск с правно основание, чл. 49 ЗЗД, във
връзка с чл.45 ЗЗД.
В
случай, че бъде доказано по безспорен начин, че инцидентът с пострадалата се е
случил на тротоарната площ на територията на о.М. и същият е причинен
вследствие неподдържане от страна на о.М. на тротоарната настилка на града в
добро състояние, то при определяне на размера на обезщетението, дължимо от о.М.
за неимуществен и вреди, моли съда да има предвид следното: „Напоителният
канал", в който адвокатът на ищцата твърди, че последната е паднала,
всъщност най-вероятно представлява „вада за напояване", както населението
на град М. нарича въпросните канали, по които тече вода. През землището на о.М.
протича река Тунджа, водосборна за района, която заедно с реките М.ка, Поповска
и по-малките притоци образуват мрежа, водите на която се използват за напояване
на земеделските земи на населението на град М..
Заявява, че към днешна
дата уличната и тротоарна настилка на града не е в особено добро състояние,
което не се оспорвало от о.М. Общината обаче не е бездействала, а била предприела
действия, насочени към осигуряване на финансиране за рехабилитация и
възстановяване на уличната и тротоарната настилка на О.М. и подала заявление до Държавен фонд
„Земеделие" с проектно предложение за „Рехабилитация и реконструкция на
улици и тротоари в О.М.", за приема на което получила квитанция за прием
на заявление за подпомагане по мярка 7.2. „Инвестиции в създаването,
подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби
инфраструктура", издадена на **** г.
Независимо от това,
ответната страна оспорва изцяло ищцовите твърдения, че по тротоарните площи на о.М.
имало канали (вади) за напояване, които минавали по цялата ширина на тротоара и
които да не могат при нормален човешки ход, да бъдат избегнати, заобиколени или
да са разположени по такъв начин, че да препятстват нормалното придвижване по
тротоара. В случай, че по делото бъде доказан факта, че ищцата е паднала в
подобен канал, то на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, прави възражение за
намаляване на исканото от пострадалата обезщетение за неимуществени вреди
поради съпричиняване на вредоносния резултат от последната.
Счита,
че единствено невниманието от страна на ищцата е довело до падането ѝ в
канала и настъпването на вредоносния за нея резултат. Нещо повече, до датата на
твърдения инцидент, в о.М. не бил постъпил нито един сигнал от жител на града
и/или трето лице, в това число и от ищцата по делото, че по тротоарите на о.М.
има необезопасени канали, които минават по ширина на тротоара, нито пък бил
получаван какъвто и да било друг сигнал от друг жител на града за
необходимостта от поставянето на обезопасителна решетка, която да предотврати
евентуален инцидент.
Сочи, че както било
записано в епикризите, представени от пострадалата, инцидентът се е случил през
деня, не е посочено в исковата молба, а и няма представени други данни по
делото в деня на инцидента да е имало мъгла, или пък да е валял дъжд, които
обстоятелства биха препятствали възможността за по-добро възприемане на пътната
обстановка от страна на ищцата. Поради това, счита, че в случай, че ищцата е
положила дължимата грижа за опазване на собственото си здраве, то последната би
се предпазила от процесния инцидент.
Твърди,
че с оглед на факта, че инцидентът се е случил около 11.00-11.30 часа, то би
било възможно заболяването на ищцата „есенциална (първична) хипертония“ също да
се е отразило на нейната ориентация и правилно възприемане на пътната
обстановка и дори да е довело до замайване и световъртеж, които да са и
непосредствената причина за падането на ищцата. Възможно било пострадалата да
страда и от други заболявания, които да се отразяват на нейното безпроблемно и
безпрепятствено придвижване, както и на правилната й ориентация.
Прави възражение за
прекомерност по отношение на претендираното обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди.
Твърди, че предявеният
иск за имуществени вреди е неоснователен за размера над сумата от 180,83 лева.
Счита, че аргументите
посочени в исковата молба относно претърпените ѝ неимуществени вреви не
са годни основания за ангажирането на неимуществена отговорност на Общината, а
на още по-голямо основание в претендирания от ищцата размер. Молим съда да
намали размера на обезщетението, като прилага съдебна практика по идентични
казуси.
Оспорва съдържанието на
представения от ищцата фиш за спешна медицинска помощ № от ***г. В представения документ липсвало ЕГН
на пострадалото лице, а видно от имената и възрастта на ищеца, посочени в
представения фиш за спешна медицинска помощ № от ***г. същите не съвпадали с тези, посочени
във всички останали документи по делото. В допълнение, в анамнезата на
представения документ пишело, че ищцата
била „неадекватна", а в част „Допълнителен клиничен преглед"
било посочено, че е паднала и си е счупила крака в глезена, която информация е
получена от пострадалата. Поради това, и предвид противоречивата информация,
посочена в документа оспорва съдържанието на последния.
Моли съда да отхвърли предявения от С.Д.К., иск за
сумата от 16 026,61 лева като неоснователен, поради недоказаност на факта, че
увреждането е причинено от о.М. съответно от вещ, стопанисвана от общината,
и/или от служител на последната при условията на евентуалност, да намали
размера на предявения от С.Д.К. иск за сумата от 16 026,61 лева, поради
съпричиняване на вредоносния резултат, както и поради прекомерност. Претендира
присъждането на разноски по делото. В
съдебно заседание процесуалния представител на ответника адвокат С. Г. моли
съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. На
основание чл.78, ал. 5 от ГПК прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцовата страна. Подробни съображения излага в писмена защита.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка :
По делото е представен а епикриза Ортопедичен
комплекс „Клиника по ортопедия и травматология към МБАЛ „***“ АД – С.. От
същата се установява, че С.Д. К. се хоспитализира за оперативно лечение на ***.
и е изписана
на ***. с окончателна диагноза : фрактура аперта
бималеоларис крурис декстра. Луксацио талокруралис декстра. Наличие на видима деформации
и разкъсно – контузна рана на дясната глезена става. Наличие на слабо кървене.
От представената по делото епикриза издадена от Отделение
по физикална и рехабилитационна медицина към МБАЛ „***“ АД – С. се установява,
че ищцата е постъпила на лечение на ***. и е изписана на ****.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите П. Т.И., Т. М. П., Р. М. М. и В. Б.У.
От показанията на свидетеля И. /син на ищцата/ се
установява, че инцидента се случил миналата годината. Видял майка си пред
спешното отделение в С., където била откарана. Сочи, че била със счупен крак и
костта била излязла „видях го през бинта“.
След това се наложила да бъде приета за спешна операция, която била
извършена на същия ден. Лечението в болницата било 14 дни „и след това вкъщи
няколко месеца се нуждаеше от помощ, не можеше да се придвижва“. Твърди, че
„сега била малко по- добре, но има болки в крака“. Той и помагал в
оздравителния процес, тъй като живеел заедно с майка си. Сочи, че й помагал да
се придвижва, сменял й е пелените ,
викал външен човек – „жена да я подмие и да й сменя памперсите“. Преди
инцидента майка му не е ползвала помощни средства за предвижване нито помощта
на трети лица. Сочи, че майка му имала нужда от помощ около три месеца след
инцидента. Инцидента с майка му станал в град М., улица „Гео Милев“ 26, пред
църквата, каналът бил разположен по цялата ширина на улицата. Преди канала се
намирало „едно магазинче“, а от другата страна на улицата пазарче. Сочи, че
след инцидента отишъл на мястото „и го видях. Видях кръвта която беше останала“
Свидетелят П. твърди, че познава „С.,***“. През юни месец
„мисля, че към 11 часа“ бил на едно
пазарчерад М. и видял, че жената излиза от магазина „и както вървеше по
тротоара падна във вадата“. Отишъл да и помогне и „тя се мъчеше да се надигне,
но не можеше“. Видял, че има кръв долу на глезена, мислел, че кракът и бил
счупен и я държал докато дойде линейката. Сочи, че вадата е точно на бордюра и нямала
решетка. Вадата била дълбока около 70-
80 см. Заявява, че жената се оплаквала от болки в крака.
Свидетелката М. заема длъжността заместник кмет в о.М. *** има
отводнителни канали, които спомагат за отвеждане на водата при сняг и валежи.
Върху отводнителните канали няма поставени решетки. Твърди, че каналите
минавали през дворовете и служили за
отводняване на същите. Сочи, че отводнителните канали били разположени до пътното платно, по дължината, „само на
едно място, но не съм сигурна, пред църквата, пресича тротоара“.
От показанията на свидетеля У. се установява че същия е
строителен инженер по образование, а от ***
г. е проектант. Отводнителната система
на град М. била изградена през 60 – те години за отвеждане на водата с отводнителни
канали. Каналите били изградени с цел да не настъпват бедстващи ситуации. Отводнителните
канали били изградени хаотично. „Примерна пред църквата, там се наводнява и
там канала е перпендикулярно на уличното
платно или тротоара“. Сочи, че при изграждането на системата същата не е
предвидена за канали, а е строена да се самоотводняване, за да не се получава
затлачване. Твърди, че при поставяне на решетки върху каналите едно затлачване
би довело до наводнение на съответния имот. Сочи, че при църквата, при пътното
платно тези канали са покрити“. Покрити
били с асфалтова настилка и на доста места със стоманобетонова тръба.
Показанията на
свидетеля П. И. следва да бъдат
обсъждани с оглед
на разпоредбата на чл.172 от ГПК, предвид родствената му връзка с ищцата по
делото. Съдът намира, че изложеното
от свидетеля следва да се приеме за достоверно,
тъй като показанията му са непротиворечиви, почиват на непосредствени
впечатления и се потвърждават от заключенията на съдебно – медицинската експертиза. Съдът кредитира свидетелските
показания относно мястото на възникване на инцидента. В тази им част
показанията се подкрепят от показанията
на свидетеля Пенев, който е очевидец на инцидента. В този смисъл са й показанията
на свидетеля Узунов, който сочи, че пред църквата канала е перпендикулярно на уличното
платно, а свидетелката Малева сочи, че пред църквата канала пресича тротоара.
По делото е назначена и изслушана съдебно –
медицинска експертиза, която е депозирала писмено заключение, което не е
оспорено от страните и съдът възприема, като компетентно и добросъвестно
изготвено.От заключението се установява, че в резултат на падането в канала
ищцата е получила фрактура на дясна глезена става. Установена е деформация и
разкъсно – контузна рана от медиалната страна на десния глезен. Посочено е, че механизма
на получаване на бималеоларните фрактури
е по типа на високо енергийна травма, защото се очаква кракът да стъпи
на твърда повърхност. Вещото лице посочва, че когато кракът потъва в дупка инерцията на тялото засилва удара, ходилото
не е подготвено за срещата с твърдата дънна повърхност, инерцията на крака го
кара да се извие до определена степен,
след което започва да се счупва. Конкретизира, че последователно настъпва
счупване на външния и вътрешния малеол. От заключението се установява още, че
предвид възрастта на ищцата – 73 години и наличната остеопороза адекватна за
възрастта, по – забавените жизнени процеси на тази възраст, наличието на малки
фрагменти в зоната на основните фрактури обуславя забавена костна консолидация, а оттам и по – дълъг
период на предвижване с помощни
средства. В този смисъл оздравителния период при ищцата е продължил около 8- 12
месеца. Посочено е, че при подобен вид падане обикновено се наблюдава точно
този тип счупване на крайника. Този вид травма е довела до счупване на крайника
в зоната на глезената става. Вещото лице сочи, че за да функционира ставата
нормално е необходимо този вид фрактури да се лекуват оперативно. Самата
оперативна интервенция е също травма в меката тъкани в зоната. Посочено е, че
наличието на метални тела поставени при хирургическа интервенция също е причина
за задържане на отока. Болковият синдром отзвучава бавно, което налага
продължителният леглови период на лечение на ищцата независимо от лечението в
рехабилитационно отделение. От заключението се установява, още че в острия
период на травмата болката е много силна. От 2-3 ден след операцията болката
започва бавно да затихва, като опитът за рехабилитация също засилва болковия
синдром. При прохождането с помощни средства след 60 – 70 ден след операцията
отново засилва болката. След 3 месец тя остава постоянна с лек характер. От
заключението се установява още за извършване на превръзки на ищцата в дома й са
били необходими превързочни и санитарни материали, както и за болничния й
престой. Закупуването на металните остеосинтезни средства е осигурила
оперативното лечение. Вещото лице е
посочила още, че закупуването на медикамента
Диапрел не е във връзка с фрактурата. В заключението е посочено, че медикамента
Диапрел е свързано с поддържане състоянието на кръвната захар.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл.50 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/ за вреди, произлезли от каквито и да са вещи,
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. За
да се ангажира отговорността по реда на чл.50 от ЗЗД следва да налице следните
предпоставки : наличие на вреди, причинна връзка между вредите и дадена вещ,
право на собственост и упражняване на надзор спрямо вещта.
Ищцата претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от вещ /тротоар/, за която се твърди, че е собственост на ответника.
Тротоарът представлява вещ по смисъла на чл.50 от ЗЗД, който предвижда, че за
вредите, произлезли от каквито и да е било вещи, отговарят солидарно
собственикът и лицето, под чийто надзор се намират. От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че тротоарът, при използването на който
е настъпило увреждането на ищцата, се намира в О.М.
Съгласно §6 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата
„Тротоар“ е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част
от пътя, ограничаващо платното за
движение и предназначена само за движение на пешеходци. В §6, т.1 от ДР на ЗДвП
е определено, че „Път“ е всяка земна площ или предназначени или обикновено
използвани за движение на пътни превозни средства или пешеходци. Съгласно §1, т.1 от Наредба №1
за организиране на движението по пътищата „Стопанин на пътя“ е собственикът или
администрацията, която управлява, пътя, а § 1, .2 от ДР на Наредба №1 гласи, че
„път“ е всеки отворен за ползване път и улиците в населените места. Съгласно
разпоредбата на пар. 7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА общината е собственик на
общинските пътища, улиците и булевардите. Разпоредбите на пар.1, т.2 от Закона
за пътищата /ЗП/ и пар. 6, т.6 от ЗДвП
определя тротоара като част от пътя, което налага извода, че О.М. е
собственик на процесния тротоар. Нормата на чл.11 от Закона за общинската собственост
задължава общината да управлява вещите, общинска собственост, с грижата на добър
стопанин.
Съгласно чл.2, ал.1 от Закона за общинската собственост, респ. чл.3 и чл.8,
ал.3 от Закона за пътищата, общинските
пътища са публична общинска собственост. Собствеността върху пътищата се
разпростира върху всички основни елементи на пътя, т.е върху обхвата на пътя,
пътните съоръжения и пътните принадлежности. В чл.3, ал.2 от ЗП е определено
понятието „обхват на пътя“, като в него е включено земното платно, част от
което, съгласно легалното дефиниция, дадена в §1, т.2 от ДР на ЗПП, е
тротоарът. По силата на чл.31 от ЗП
поддържането на общинските пътища е задължение на общината. Поддържането на
тротоарните пространства като част от общинската улична инфраструктура включва
привеждането им в подходящо и безопасно
състояние с оглед обичайното им предназначение. Предвидено е задължение на лицата, които
стопанисват пътищата и да ги поддържат изправни с необходимата маркировка,
сигнализация, както и да организират движението така, че да осигурят условия за
бързо и сигурно предвижване - чл.31 от
ЗП и чл.3 от ЗДвП. Законът определя и изискуемият резултат – осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно
и сигурно и удобно придвижване през цялата година. Затова, каквато и
организация да създава общината като собственик на пътя/улицата, ако не е
постигнат тази резултат, е налице бездействие, което е противоправно и при настъпване
на вреди тя носи отговорност (Решение № 639/2009 г., I-во ГО на ВКС, Решение №
1184/2008 г., II-ро ГО на ВКС, 411/2009
III-то ГО на ВКС. Как ще бъде извършена тази организация е въпрос на
целесъобразност. Необходимо е обаче да бъде постигнат определения в закона
резултат. Общината е била длъжна да поддържа тротоара в изправно
състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги отстрани в
най – кратък срок. Посочените нормативно установени задължения не могат да
бъдат прехвърлени на трети лица. Дори и такива лица да са причинили
неизправности по тротоарната настилка, в тежест на собственика на вещта Община
– М. е незабавно да предприеме необходимите действия за сигнализиране на
пешеходците за препятствията или обезопасяване на тротоар, който е пресечен от
отводнителен канал т.е тротоара следва да бъде приведен в състояние, годно за обичайната му употреба,
което включва и безопасното му ползване. Противоправното бездействие на
ответника в тази насока е станало причина за увреждане здравето на ищцата респ.
за настъпване на неимуществени вреди в
правната й сфера, изразяващи се в претърпени болки и страдания, както и
имуществени вреди в резултат на увреждането.
Не може да има спор за това, че ищцата е претърпяла травматични увреждания,
фрактура на дясна глезена става,
деформация и разкъсно – контузна рана от медиалната страна на десния глезен. Не
може да има спор, затова, че те са настъпили след падане на ищцата в
отводнителен канал, който не е бил обезопасен, не е бил сигнализиран, което
задължение е в тежест на общината, с оглед изискуемия от закона резултат -
осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и сигурно и удобно придвижване през цялата година. Необезопасяването,
липсата на сигнализация на тротоара, който е пресечен от отводнителен канал е виновно
и противоправно бездействие което е в пряка причинно следствена връзка с
настъпилия резултат. За всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането се дължи обезщетение.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите, обезщетението може да се намали.
В случая ответникът навежда такива твърдения, че невниманието на ищцата
е довело до инцидента.
Съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице само ако е налице
противоправно деяние на увредения към момента на увреждането му, което в пряка
причинна връзка е допринесло за настъпването на вредите. Всяко вредоносно
поведение следва да бъде доказано. В случаите, когато се касае за евентуално
съпричиняване, неправилно е при доказано вредоносно поведение на единия
участник насрещното такова да се презумира. /в този смисъл Решение №
206/12.03.2010 г. по търг. дело № 35/2009 г., ІІ-ро Т.О. на ВКС; Решение №
45/15.04.2009 г. по търг. дело № 525/2008 г., ІІ-ро Т.О. на ВКС, постановено по
реда на чл.290 ГПК/. В настоящия случай по делото няма доказателства, за
противоправно деяние на ищцата, което да
е допринесло за настъпването на вредите. Предвид горното съдът намира,
възражението на ответника за съпричиняване за неоснователно.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди, каквито се претендират в случая се определя от
съда по справедливост.
Понятието по справедливост не се прилага абстрактно, а
съобразно конкретните обстоятелства, при които са настъпили вредите. То има
компесаторна функция – целта му е да компенсира причинените вреди. Понятието
справедливост е свързано с преценката на
редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне от съда размера на обезщетението. Такива обстоятелства
при телесните вреждания могат да бъдат: характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинени морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. /ППВС № 4/1968 г./.
Неимуществени
са тези вреди, които засягат не имуществото, а личността и достойнството на
пострадалия. В групата на неимуществените вреди се включва емоционалният живот
на пострадалия, физическите и моралните страдания, предизвикани от
противоправни действия на други лица. Неимуществените вреди по принцип са
неоценими в пари. Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД предвижда, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Законът дава
възможност на увредения да получи удовлетворение в пари, щом друго възмездие не
може да получи, стига вредата му да е действителна и сериозна.
При определяне размера на претендираното обезщетение по справедливост
съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД съдът взе предвид установените от събраните
по делото доказателства обстоятелства, че претърпените от ищцата травматични
увреждания имат характер на средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на дясна глезена става, деформация и
разкъсно – контузна рана от медиалната страна на десния глезен. Следва да се
отбележи, че фрактурата на дясната глезена става е наложила оперативна
интервенция, при която на ищцата са й били поставени метални остеосинтезни
средства. Оперативната интервенция е причинила травма в меките тъкани на зоната.
Фрактурата е причинило трайно затруднение в движението на десния
долен крайник за повече от тридесет дни. Съдът взе предвид и дългия възстановителен
период който е продължил около 8-12
месеца. Следа да се има предвид, че физическите
болки на ищцата от счупването на дясната плезена става са били силни.
От 2-3 ден след операцията болката започва бавно да затихва – затихващ
характер, който продължава през целия първи месец. Наличието на метални тела поставени
при хирургическата интервенция и задържащи фрагментите е причина за задържане
на отока. Опитът за рехабилитация е засилил болковия синдром, като самата
рехабилитация и увеличаването на обема на движение при тази възраст е болезнена
и напредва бавно. Съда взе предвид и
факта, че прохождането с помощни средства е започнало след 60 – 70 ден след операцията,
което отново е засилило болката. През периода на
възстановяване е бил нарушен нормалния ритъм на живот на ищцата. Същата е била
откъсната от обичайната си среда и е била
принудена да търпи редица неудобства в ежедневието си, като е разчитала
на помощта на близките си дори за елементарни санитарни нужди – хранене,
обличане, хигиека /св.И./. Следва да се отчете, че ищцата е в напреднала
възраст 73- години, което води до по – забавени
жизнени процеси, а от там и по- дълъг оздравителен период.
Съдът счита, че следва да съобрази не само непосредствените болки и
страдания и техния характер, но и реалното им проявление при всички
посочени обстоятелства при които се
търпят и продължават да се търпят.
При тези установени факти съдът приема, че размерът на обезщетението за
репариране на причинените на пострадалият неимуществени вреди следва да се
определи на 9 500 лева. Този размер съдът намира за справедлив като
адекватно отговарящ за степента и интензитета на претърпените от ищеца
неимуществени вреди и като удовлетворяващ общественият критерий за
справедливост при съществуващи в страната обществено-икономически условия на
живот. В останалата част иска е неоснователен. Претендираната от ищеца сума от 15
000 лева не отговаря на действителния
размер на претърпените болки и страдания
и няма да съставлява тяхното справедливо възмездяване.
Съгласно чл.84 ал.3 ЗЗД следва на ищеца да бъде присъдена законната
лихва върху обезщетението, считано от датата на увреждането – ***г.. до
окончателното изплащане на сумата.
Съда счита, че претендирания от ищцата
размер на обезщетението за имуществени вреди в размер на 1 026.61 лева се явява частично основателен
Видно от представените фактури с номера №**********/10.06.2017г.,№**********/12.06.201 г., №**********/13.06.2017
,№**********/15.06.2017г.,№**********/19.06.2017г.,№*********/19.06.2017 г.,
№**********/23.06.2017г., заедно с касовите бонове към тях; Приемо-предавателен
протокол № **********/13.06.2017г. и фискални бонове
ищцата е направила разходи във връзка с
проведеното лечение в претендирания размер. В този смисъл е й заключението на
вещото лице, от което се установява, че представените фактури отговарят на необходимостта от закупуване на
медикаменти, дезинфектанти, превързочни материали, метални остеосинтезни средства, с което е осигурено оперативно лечение. Вещото лице е посочила още, че закупуването на медикамента Диапрел не е във връзка с фрактурата. Предвид
горното разходите за този медикамент на стойност 13.32 лева, съгласно фактура №
100000000298/12.06.2017г. не следва да бъдат присъждани, тъй като не са в пряка
и причинна връзка с настъпилото увреждане. По изложените съображения съдът
намира предявения иск за имуществени вреди за основателен за сумата от
1 013.29 лева. Над този размер
искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда
да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Относно възражението на процесуалните представители на страните за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощниците на другата,
съдът намира следното:
Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и
правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минималния
размер, предвиден в чл.36 от Закона за адвокатурата /ЗА/. В чл.36 от ЗА е
предвидено, че за размера на минималните адвокатски възнаграждения Висшият
адвокатски съвет приема Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно т.3 на тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК, при
намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Съгласно
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес възнагражденията са: при интерес над 10 000 лева – 830
лева + 3% за горницата над 10 000 лева. Или минималният размер на
адвокатското възнаграждение по иска, предмет на настоящото дело, е 1 010.80
лева. От представения по делото договор за правна помощ и съдействие се
установява, че договореното между ищцата и пълномощника й адвокатско
възнаграждение е в размер на 1 100 лева, което не надвишава значително
определения от наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение. От представения по делото договор за правна
помощ и съдействие, както и от представеното фактура се установява, че договореното между
ответника и пълномощника му адвокатско възнаграждение е в размер на 3 600 лева.
Така договореното и заплатено адвокатско възнаграждение значително надвишава
минималния размер на адвокатското възнаграждение. Съдът счита, че размерът на
адвокатското възнаграждение е прекомерен, като размера му е над три пъти,
съгласно определения размер с Наредбата за този иск.. По тези съображения съдът
намира, че направеното възражение от ищеца за намаляване на адвокатското
възнаграждение, платено от ответника, поради прекомерност е основателно.
Адвокатското възнаграждение снадва да бъде намалено до размера на 1 100
лева.
Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски,
съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. На основание
чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска, в размер на 1 279.87
лева.
Съгласно чл.78 ал.3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника направените разноски в размер на 447.21 лева, съразмерно
отхвърлената част от иска.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски,
представя на съда списък на разноските най – късно до приключване на последното
заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва
решението в частта му за разноските. В настоящия случай и двете страни са
представили списъци на разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА О.М. площад „***,
Булстат ***, представлявана от Кмета Г.Г., съдебен адрес ***, офис 3, чрез
адвокат С. Г. да заплати на С.Д. Кърлешава, ЕГН ********** с адрес ***,
съдебен адрес ***, чрез адвокат Ж. З. сумата от 9 500 лева,
представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, в следствие
получените на 05.06.2017г., при падане в необезопасен отводнителен канал находящ
се в град М., улица „, счупване на дясна
глезена става, разкъсно – контузна рана от медиалната страна десния глезен, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането – ****. до окончателното
изплащане на сумата, като отхвърля предявения
иск в останалата част – над присъдените 9 500 лева до претендираните 15 000
лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА О.М. площад „***,
Булстат ***, представлявана от Кмета Г.Г., съдебен адрес ***, офис 3, чрез
адвокат С. Г. да заплати на С.Д. К., ЕГН ********** с адрес ***, съдебен адрес ***,
чрез адвокат Ж. З. сумата от 1 013.29 лева претърпени имуществени вреди,
представляващи разходи за лечение, в следствие на получените травматични
увреждания при падане в необезопасен канал на ***. находящ се в град М., , ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от ***г. до окончателното й
изплащане, като отхвърля иск
предявения иск в останалата част – над присъдените 1 013.29 лева до
претендираните 1 026.61 лева, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА О.М. площад ****, Булстат ***, представлявана от Кмета Г.Г., съдебен адрес ***,
офис 3, чрез адвокат С. Г. да заплати на С.Д. К., ЕГН ********** с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адвокат Ж. З. сумата
от 1 279.87 лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА С.Д. К., ЕГН ********** с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адвокат Ж. З. да
заплати на О.М. площад ****, Булстат ***, представлявана от Кмета Г.Г., съдебен
адрес ***, офис 3, чрез адвокат С. Г. сумата от 447.21 лева съразмерно
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в двуседмичен срок от
връчването му.
Районен
съдия :