Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2711 28.06.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3409 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от *** **** Н.С.и М.Д., чрез пълномощника си *** М.Р., е предявил против Б.К.Г., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 14194/ 2018 г. на ПРС, XX гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 8126/ 07.09.2018 г., парични суми, както следва: сумата от 739, 02 лева- главница по договор за заем CrediHome № ****от 18.09.2017 г., сключен с „Микро Кредит“ АД, прехвърлен с Приложение № 1 от 10.01.2018 г. към договор за цесия от 16.01.2015 г., сумата от 85, 74 лева- договорна лихва за периода 13.10.2017 г. до 27.04.2018 г., сумата от 29, 49 лева- лихва за забава за периода 14.10.2017 г.- 30.08.2018 г., сумата от 162, 40 лева- пакетна цена за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги към договора за заем за периода 13.10.2017 г.- 27.04.2018 г., сумата от 369, 60 лева- застрахователна премия по договора за допълнителни услуги за периода 13.10.2017 г.- 27.04.2018 г., сумата от 19, 03 лева- лихва за забава върху главницата по договора за допълнителни услуги за периода 14.10.2017 г.- 30.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда- 30.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и деловодните разноски.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
В исковата молба е посочено, че на 18.09.2017 г. между ответника и „Микро Кредит“ АД се сключил договор за заем CrediHome № ****, по който на лицето била предоставена в заем сумата от 800 лева, като лицето трябвало да върне общо 903, 96 лева, включващи чистата стойност на заема и договорната лихва от 103, 96 лева, като цялата сума била дължима на 31 равни седмични вноски. На клиента била предоставената необходимата преддоговорна информация чрез стандартния европейски формуляр. Заемополучателят подписал и искане за допълнителни услуги, в която връзка подписал втори договор, по който дължал пакетната цена за тези допълнителни услуги в размер на 173, 60 лева, платими разсрочено, също на 31 броя седмични вноски. Съгласно този договор се дължала и застрахователна премия към „Уника Живот“ АД, в общ размер на 409, 20 лева, платима също разсрочено на 31 седмични вноски. На длъжника били начислени лихва за забава по основния договор в размер на 29, 49 лева за периода 14.10.2017 г.- 30.08.2018 г. и по договора за допълнително услуги в размер на 19, 03 лева за периода 14.10.2017 г.- 30.08.2018 г. Срокът на договора изтекъл на 27.04.2018 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем. По договора длъжникът извършил частични плащания в размер на 130 лева, с която сума се погасили, както следва: главница- 60, 98 лева, договорна лихва- 18, 22 лева, допълнителни услуги- 11, 20 лева и застрахователна премия- 39, 60 лева. Вземането по договора било прехвърлено на ищеца с Приложение № 1 от 10.01.2018 г. към договор за цесия от 16.01.2015 г. Тъй като сумите по кредита не били върнати в уговорения срок, за събирането им било подадено заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното по случая частно гр. дело № 14194/ 2018 г. на ПРС, XX гр. с-в, се издала заповед за изпълнение. Длъжникът обаче подал възражение против заповедта, което обуславяло правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за установяване на вземането по заповедта. Претендират се и разноските в настоящия процес.
В първото съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Като писмени доказателства по делото са приети копия от искането за отпускане на кредит и становище към него, договорът за кредит и договора за допълнителни услуги, ведно с общите условия и тарифата към всеки от тях, застрахователна полица, договора за цесия, приложения и анекси към него, уведомление до длъжника за прехвърленото вземане и пълномощни във връзка с цесията.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен лично на ответника на 12.04.2019 г., като страната е била редовно призована за първото по делото с.з. на адреса си на 29.05.2019 г. В изпратеното до ответника съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото решение.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски
за настоящото производство, които се претендират, за тях е представен и списък
по чл. 80 от ГПК, като са налице доказателства, че те са действително дължими-
внесена държавна такса за образуване на делото в общ размер на 271, 89 лева
(лист 50) и юрисконсултско възнаграждение, претендирано
в размер на 200 лева, по отношение на което обаче съдът намира, че същото
следва да бъде определено в минималния размер от 100 лева, съгласно чл. 25 ал.
1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр.
чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 8126/ 07.09.2018 г., издадена по частно гр. дело № 14194/ 2018 г. на ПРС, XX гр. с-в, Б.К.Г., ЕГН: **********,***, ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от **** Н.С.и М.Д., чрез пълномощника си **** М.Р., следните суми: сумата от 739, 02 (седемстотин тридесет и девет лева и две стотинки) лева- главница по договор за заем CrediHome № ****от 18.09.2017 г., сключен с „Микро Кредит“ АД, прехвърлен с Приложение № 1 от 10.01.2018 г. към договор за цесия от 16.01.2015 г., сумата от 85, 74 (осемдесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки) лева- договорна лихва за периода 13.10.2017 г. до 27.04.2018 г., сумата от 29, 49 лева- лихва за забава за периода 14.10.2017 г.- 30.08.2018 г., сумата от 162, 40 (сто шестдесет и два лева и четиридесет стотинки) лева- пакетна цена за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги към договора за заем за периода 13.10.2017 г.- 27.04.2018 г., сумата от 369, 60 (триста шестдесет и девет лева и шестдесет стотинки) лева- застрахователна премия по договора за допълнителни услуги за периода 13.10.2017 г.- 27.04.2018 г. и сумата от 19, 03 (деветнадесет лева и три стотинки) лева- лихва за забава върху главницата по договора за допълнителни услуги за периода 14.10.2017 г.- 30.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда- 30.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Б.К.Г., ЕГН: **********,***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от **** *** Н.С.и М.Д., чрез пълномощника си **** М.Р., разноските по заповедното производство, както следва: сумата от 28, 11 (двадесет и осем лева и единадесет стотинки) лева- държавна такса и сумата от 50 (петдесет) лева- юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело, възлизащи в размер на 271, 89 (двеста седемдесет и един лева и осемдесет и девет стотинки) лева- държавна такса и 100 (сто) лева- юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД