Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………/…………2016 г.
гр.
София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-1 състав, в заседание при закрити врати на четиринадесети
декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Д.Т., като разгледа докладваното от
съдията т. дело № 123 по описа за 2015
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Подадена
е молба от „М.-**” АД по чл. 625 от ТЗ за откриване на производтво по
несъстоятелност на „М.к.и.” ЕООД. В молбата се твърди, че межди молителя и
длъжника са били сключени два договора – от 05.11.2013 г. и от 25.11.2013 г.,
по силата на които молителят като продавача е следвало д апрехвърли
собствеността върху описани в договорите стоки, а за ответника – за заплати
определената цена. На 26.02.2014 г. между страните било сключено споразумение,
по силата на което длъжникът признал, че дължи на молителя сумата от общо 454
974,18 лева по двата договора и бил
определен срок за плащане - 15.03.2014
година. След извършени частични плащания общата дължима
сума била намалена на 416 951,65 лева. Молителят твърди, че поради неизпълнение
на договорните задължения на ответника по молбата по чл. 625 от ТЗ е завел дело
пред Търговския арбитражен съд на Националната юридическа фондация, и с влязло в сила решение от 04.07.2014 г. по в.а.д. 17/2014 г. длъжникът
бил осъден да заплати на молителя сумите както следва: 370 996, 61 лева –
стойността на доставени стоки въз основа на двата договора, сумата от 38 699,10
лева – неустойка и сумата от 21 858,93 лева - разноски. Твърди
се, че ответникът не заплаща дължимите суми, поради което и се твърди, че
същият е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, с начална дата най-късно
31.12.2008 година. Моли съда да постанови решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ.
В представен отговор на молбата по чл. 625 от ТЗ длъжникът „М.к.и.” ЕООД
оспорва искането. Твърди, че не са налице предпоставките за откриване на
производство по несъстоятелност.
С определение от 23.06.2015 г. на
основание чл. 629, ал.4 от ТЗ съдът е конституирал като присъединен кредитор в
производството „У.Б.” АД. Кредиторът „У.Б.” АД твърди, че е сключил с ответника
пет договора за банкови кредити, като към 15.05.2015 г. общият размер на
задълженията на „М.к.и.” ЕООД възлиза на 2 189 708,47 лева. Твърди се, че по
договор за банков револвиращ кредит от
26.04.2013 г. общият размер на дължимата сума възлиза на 618 286,06
лева, от които 583 677,41 лева – главница, 22 555,40 лева – лихва, 12 053,25
лева – съдебни разноски, като последното плащане по кредита е от на 21.01.2015
година. За вземанията по този договор банката поискала издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК и по гр. дело
22160/2015 г. по описа на СРС, 76 състав е издадена такава заповед и
изпълнителен лист. По договор за банков револвиращ кредит 2-348/18.10.2010 г. и
анексите към него общият размер на
дължимите суми възлиза на 1 571 422,41 лева, от които 1 452 620,09 лева –
главница, 87 686,64 лева – лихви и 31 115,41 лева – съдебни разноски. За това
вземане била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
гр. дело 22161/2015 г. по описа на СРС, 81 състав. Поради това се твърди, че „У.Б.”
АД има качеството на „кредитор”.
С определение Nо 5727/10.09.2015 г. на основание чл.629, ал.4 от ТЗ съдът е конституирал
като присъединен кредитор в производството по несъстоятелност „М.М” АД. В
молбата за присъединяване кредиторът е посочил, че като цесионер е придобил
вземането на дружеството „М. ТМ” ООД срещу „М.с.с.” ЕООД по силата на договор за
цесия от 18.03.2015 година. Вземането е за сумата от 1 124 445,05 лева,
установено по силата на споразумение от 28.02.2014 г., с което длъжникът е
признал, че дължи сумата за направени доставки на материали. Поради
неизпълнение на задълженията по споразумението, в полза на „М. ТМ” ООД бил
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 02.06.2014 г.
по гр. дело 24130/2014 г. по описа на СРС, 38 състав и образувано изпълнително
дело, но дължимите суми не били събрани.
Длъжникът оспорва и двете молби.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи, намира за
установено следното от фактическа страна:
От решение от 04.07.2014 г. по
в.а.д. 17/2014 г. (стр. 31-37 по делото, том 1) на Търговски арбитражен съд при
Националната юридическа фондация, се установява, че „М.к.и.” ЕООД е осъдено да заплати на „М.-**” АД 370 996, 61 лева – стойността на доставени стоки въз основа
на договори за продажби от 05.11.2013 г. и от 25.11.2013 г.
във връзка с издадени фактури, заедно със
неустойка за забава в размер на 0,1 % на ден върху сумата за периода от
29.04.2014 г. до окончателното й заплащане, сумата от 38
699,10 лева – неустойка за забава на плащанията по фактури по договорите за
продажба от 05.11.2013 г. и 25.11.2013 г. за периода до 28.04.2014 г. и сумата от 21
858,93 лева – разноски по арбитражното производство.
Установява се, че въз основа на арбитражното решение е издаден и
изпълнителен лист на 22.07.2014 г. от
СГС, VI-1 състав по т.дело 4811/2014
година (стр. 39 по делото, том 1).
По делото са представени и двата договор за продажби от 05.11.2013 г. и
25.11.2013 година и споразумението от 26.02.2014 година.
Видно от заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК от 28.04.2015 г. (стр.
28-29, том 2) и изпълнителен лист от 28.04.2015 г. по гр. дело 22160/2015 г. по
описа на СРС, 76 състав, „М.к.и.” ЕООД е осъдено за заплати на „У.Б.” АД по договор за банков револвиращ кредит
от 26.04.2013 г. сумата от 583 677,41
лева – главница, сумата от 22 555,40 лева – лихва, 12 053,25 лева – държавна
такса и 9 389,93 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Видно от заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от 29.04.2015
г. (стр. 34-36, том 2) и изпълнителен лист от 29.04.2015 г. по гр. дело
22161/2015 г. по описа на СРС, 81 състав, „М.к.и.” ЕООД е осъдено за заплати на „У.Б.” АД по договор за банков револвиращ кредит
от 18.10.2010 г. сумата от 1 452 620,09
лева – главница, 78 800,64 лева – лихва за периода 20.11.2014 г. – 22.04.2015 .
и разноски в разме рна 30 628,41 лева.
С протоколно определение от 14.12.2015 г. по настоящото дело е прието, че
двете заповеди за незабавно изпълнение са влезли в сила.
По делото е представен и договор за банков револвиращ кредит от 18.10.2010
г. и анексите към него (стр. 286-336, том 2) и договор за банков револвиращ
кредит от 23.04.2013 г. (стр. 233 – 252, том 2).
Видно от заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от 02.06.2014
г. (стр. 371-372, том 2) и изпълнителен лист от 02.06.2014 г. по гр. дело
24130/2014 г. по описа на СРС, 38 състав, „М.к.и.” ЕООД е осъдено за заплати на „М. ТМ” ООД сумата от 1 124 445,05 лева – главница
по споразумение с нотариална заверка на подписите от 28.02.2014 г., заедно със
законната лихва от 08.05.2014 г. до изплащане на вземането, и сумата от 23
988,91 лева – разноски по делото. По делото е представено и споразумението,
видно от което „М.к.и.” ЕООД признава, че дължи
на „М. ТМ” ООД сумата от 1 124 445,05 лева - стойността на доставени стоки, и страните
уговарят срокове за плащане. Представен е и договор за прехвърляне на вземане
(цесия) от 18.03.2015 г., сключен между „М. ТМ” ООД като цедент и „М.М” АД като
цесионер с предмет – вземане на „М. ТМ” ООД от „М.к.и.” ЕООД в размер на 1 122 439,93 лева. С нотариална
покана от цедента до длъжника „М.к.и.” ЕООД, връчена на 09.04.2015 г., същият е
уведомен за извършената цесия.
По делото са представени ГФО на ответното дружество за периода 2010 – 2014
г. и годишните данъчни декларации по чл.
92 от ЗКПО – към писмо, вх. номер 46100/08.04.2015 г. на ТД на НАП, Дирекция СДО (стр. 277-331, том
1). От служебната бележка от НАП (стр. 281 – 284, том 1) се установява, че
срещу „М.к.и.”
ЕООД има образувано едно производство по принудително
изпълнение за сумата от общо 888 358,97 лева – главница и 128 586,30 лева –
лихва , както и са наложени обезпечителни мерки
на основание чл. 209 от ДОПК за дължими суми по ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗКПО.
Видно
от писмото от СДВР – Отдел Пътна полиция от 07.04.2015 г. към 25.03.2015 г. на
името на „М.к.и.” ЕООД има регистрирани 24 броя пътни
превозни средства.
Представена е и справка от АВ – Служба по вписванията от 16.04.2015 г. (стр. 333 и сл., том 2).
По
делото са изслушани заключения
на съдебно-икономическа
експертиза (основно и заключение по допълнителни въпроси, поставени
от съда и страните), изготвени от вещото лице С.Й.,
неоспорени от страните. Заключенията са изготвени въз основа на представените
от НАП и от страните финансови документи, ГФО, данъчни декларации.
Съгласно заключението, структурата на баланса на ответника по
молбата за периода 2010 – 31.10.2015 г., е
както следва (в хиляди лева):
Активи
– 2010 г. – 19 533 (от които текущи активи – 10 022); 2011
г. – 12212 (от които текущи активи – 2 834); 2012 – 13 850 (текущи активи – 4 798); 2013 -15 695 (текуши активи – 6 909); 2014 г. – 9477 (текущи активи - 1109); към
31.10.2015 г. – 4087 (текущи активи – 2059).
Обобщеният анализ на вещото лице е, че към 31.10.2015 г. общият размер на имуществото на дружеството се състои от
нетекущи активи на стойност общо от 2
028 хил. лева, съставляващи 49,60 % от стойността на всияки активи и текуши
кативи - 50,4 % от всички активи. Най –голям
дял от краткотрайните активи са търговски и други вземания – 31,2 % от
стойността на всички активи.
Задължения
– 2010 – дългосрочни задължения – 45,
краткосрочни задължения – 14 593; 2011
г. – дългосрочни задължения – 0; краткосрочни
задължения – 7100; 2012 –
дългосрочни задължения 1250, краткосрочни задължения – 7342;
2013 – дългосрочни задължения - 584,
краткосрочни задължения – 9848, 2014 - дългосрочни задължения - 361и
краткосрочни задължения – 8558 хиляди лева; към 31.10.2015 г. - дългосрочни задължения – 940 и краткосрочни
задължения – 7087 хиляди лева.
Вещото лице е посочило, че в баланса на дружеството към 31.12.2014 г. са
включени дългосрочни материални активи на стойност 7 369 хиляди лева – земя,
сгради, машини, съоръжения и ДМА в процес на изграждане, като най-големият
актив е земя с балансова стойност 3731
хиляди лева. В нарочния баланс към 30.09.2015 г. са включени дълготрайни
материални активи на стойност 1 307 хиляди лева, а към 31.10.2015 г. вече са на
стойност 1029 хиляди лева, като в последния нарочен баланс е отразено продажбата
на земя, и намиращите се там машини и съоръжения от ЧСИ в рамките на образувано
принудително изпълнение.
Към 31.12.2014 г. общият разме рна задълженията на дружествотоо към
доставчици възлиза на 5 012 474,93 лева, като е представен и списък с
кредиторите, без посочване на датата, от която е изискуемо задължението на
съответния кредитор.
В заключенията и в съдебно заседание от 14.12.2015 г. вещото лице е
посочило, че към 31.10.20165 г. дружеството разполага с 774 000 лева по
блокирани сметки в „У.Б.” АД и счетоводно се водят 10 000 лева на каса.
Въз основа на така установенотофинансово състояние на ответника, вещото
лице е направило и изчисления на коефициентите
на ликвидност за периода 2010 – 31.10.2015 година.
Коефициент
на обща ликвидност – 2010 г. – 0,6868; 2011
г. – 0,3992; 2012 г. –
0,6535; 2013 г. -
0,7061; 2014 г. –
0,1296; към 31.10.2015 г. – 0,2565.
Коефициент
на бърза ликвидност - 2010 г. – 0,5802; 2011
г. – 0,2654; 2012 г. –
0,2644; 2013 г. –
0,2132; 2014 г. –
0,1205; към 31.10.2015 г. – 0,2565.
Коефициентите
за незабавна и абсолютна ликвидност за периода са еднакви,
както следва:
- 2010
г. – 0,0011; 2011 г. –
0,0108; 2012 г. –
0,0030; 2013 г. –
0,0097; 2014 г. –
0,0043; към 31.10.2015 г. – 0,0977.
Съгласно изготвения алтернативен вариант съгласно задачите на кредитора „М.-**”
АД, тъй като в счетоводството на длъжника не е отразена изцяло сумата по
издадения в полза на кредитора изпълнителен лист, коефициентите за ликвидност
към 31.12.2014 г. са както следва, при пълно отразяване на задълженията – КОЛ –
0,1287; КБЛ – 0,1196; КНЛ – 0,0042 и КАЛ – 0,0042.
Коефициентите
на финансова автономност и задлъжнялост за периода са както следва:
Финансова
автономност/задлъжнялост – 2010
– „0,3344/2,9904“; 2011
г. - „0,7200/1,3889“;
2012 г. – „0,6120/1,6341“;
2013 г. – „0,5045/-1,9821“;
2014 г. – „0,0626/15,9839“, към 31.10.2015 г. „- 0,4908/-2,0373”
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
За да
бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички
предпоставки от сложния фактически състав, визирани в разпоредбите на чл. 608,
чл. 625 ал.1 и чл. 631 от ТЗ, а именно: 1) да е подадена до компетентния по
смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от лицата посочени в чл.625 от ТЗ,
съответно от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ; 2) длъжникът да е търговец по
смисъла на чл.1 от ТЗ; 3) да е налице изискуемо задължение на длъжника по
търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; 4)
Да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ
(евентуално да се установи свръхзадължеността му съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ,
ако той е корпоративно търговско дружество); 5) затрудненията на длъжника да не
са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмената молба за откриване на производството
по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или
кредитор на длъжника по търговска сделка, включително за парично задължение отнасящо се до действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците
от прекратяването на търговска сделка (след измененията в ТЗ, ДВ, бр.
20/2013 г.), НАП
за публичноправни задължения към държавата или общините, свързано с търговската
дейност на длъжника или задължение по частно държавно
вземане (след изменението на ТЗ, ДВ бр. 58/2006г.).
В
случая, производството по делото е образувано по молба на „М.**
“ АД, а ответникът по молбата е капиталово търговско дружество
– еднолично дружество с ограничена отговорност. В производството са присъединени още двама кредитори.
Относно вземането на молителя „М.** “ АД
Въз
основа на събраните по делото доказателства се установи и третата предпоставка
за откриване на производство по несъстоятелност - молителят „М.**
“АД е кредитор с изискуеми и ликвидни вземания срещу ответника въз основа на два договора за продажби от 05.11.2013 г. и от 25.11.2013
година. Вземанията
на молителя срещу длъжника по този договор са установени със сила на присъдено
нещо с влязло в сила арбитражно решение (в този смисъл решение № 131 от
05.06.2012 г. по гр. д. № 1000/2011 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС).
Касае се за парични задължения по договори за покупко-продажба на стоки,
свързани с търговска дейност на двете дружества, т.е търговски сделки по
смисъла на чл. 286, ал.1 от ТЗ.
Относно вземането на
присъединения кредитор „У.Б.” АД
От събраните по делото доказателсва се установява, че кредиторът има
установени с влезли в сила и неоспорени от длъжника задължения по два броя заповеди за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 от ГПК за задължения по сключени договори за
банков кредит.
Безспорно се касае за вземания, свързани с изпълнение на задължения по
договори за банков кредит – абсолютни търговски сделки по смисъла на чл. 1,
ал.1 от ТЗ.
Относно вземането на
присъединения кредитор „М.М” АД
Присъединеният кредитор основава качеството си на кредитор с договора за
цесия от 18.03.2015 година.
При наличие на всички предпоставки едно лице може да придобие качеството на
„кредитор” по смисъла на чл.625 от ТЗ въз основа на договор за прехвърляне на
вземане, при условие, че самото вземане попада в приложното поле на чл. 608 от ТЗ (в този смисъл и решение № 549/27.10.2009 г. по т. д. № 239/2008 г. на ВКС, I TO).
В конкретния случай се установява, че с договор за прехвърляне на вземане
от 18.03.2015 г. дружеството „М. ТМ” ООД е прехвърлило на „М. -М”АД вземане от
„М.к.и.” ЕООД в размер на 1 122 439,93 лева. В договора за прехвърляне на
вземане не е посочено от какви точно договори произтича прехвърленото задължение.
Вземането не е индивидуализирано нито по правопораждащи факти, нито по други
белези. Същевременно размерът на цедираното вземане (1 122 439,93 лева) се
различава от размера на вземането на „М. ТМ” ООД по споразумението с нотариална
заверка на подписите, въз основа на което е издадена и заповед за изпълнение на
парично задължение (1 124 445,05 лева). Поради това и съдът намира, че не се
доказа, че присъединеният кредитор „М.М” АД има качеството на кредитор за
парично задължение от търговска сделка, което го право материалноправно
легитимиран да иска откриване на производство по несъстоятелност.
Следователно, относно „М.**” АД и „У.Б.” АД се установи и третата
предпоставка за основателност на искането по чл. 625 от ТЗ.
Относно
четвъртата и петата предпоставка за откриване на производство по
несъстоятелност:
При
преценката дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, съдът изхожда
от следното:
Неплатежоспособността
е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608, ал.1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни определен вид задължения, посочени по-горе.
Презумпцията на чл.608, ал.2 ТЗ служи за разпределение на доказателствената
тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради
което под „спиране на плащанията" по см. на чл.608, ал.2 ТЗ на база на
легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не
спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на
задълженията, които са изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ. Спиране
на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на
неплатежоспособност, защото съгласно ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на
длъжника да ги изпълни е без значение за правно дефинираното състояние на
неплатежоспособност.
В
тежест на ответника е да обори презумпцията на чл.608, ал.2 ТЗ, като това може
да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на
предприятието на длъжника, от който да се изведе способността на ответника да
погасява задълженията си.
При
този анализ се използват различни икономически и финансови показатели, като при
трактовката на въпроса каква информация ни дава всеки един от тях, съдът
изхожда от следното:
Краткотрайните
(текущите) активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които
се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в
производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което
за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за
погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите, задължения на едно
нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка
състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на
длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се
формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена
част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Краткотрайните
активи се класифицират в четири групи: материални запаси (материали, стоки и
готова продукция), краткосрочни вземания (с падеж до 1 г.), краткосрочни
финансови средства (акции, облигации и дрешение подобни, закупени със спекулативна
цел - т.е. за препродажба) и налични парични средства, като групите освен по
вида се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна
точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и
то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо,
най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може
незабавно да ги трансформира в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане
на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на
икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на
ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези
коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне) към краткосрочните задължение
(текущи задължения) на определена част или на всички краткосрочните активи,
диференцирани според тяхната ликвидност. Така при коефициента на обща
ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткотрайни (текущи) активи към
краткосрочните пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на
ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи
краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между
коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в
това, че от краткотрайните активи (в числителя на дробта) се изключват
материалните запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и
краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като
съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения и е
най-динамичен.
Очертаните
по-горе показатели за ликвидност могат да бъдат критерий за способността
предприятието да поеме плащанията си само, ако краткотрайните активи, участващи
при формирането им, реално са ликвидни (в икономическия смисъл на понятието),
т.е. те да могат да бъдат реализирани като се получи тяхния справедлив пазарен
еквивалент в пари.
Водещ показател за установяване на
състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност,
отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните
задължения.
Съдът намира, че по делото, с оглед изслушаната експертиза и изчислените
показатели, се установи, че е налице траен и устойчив
характер на затрудненията на предприятието на ответника.
За целия изследван период (2010 г. - 31.10.2015 г.)
основният коефициент на ликвидност – коефициента на обща ликвидност е много под
приетата за минимална долна стойност – 1. Под минималните препоръчителни
стойности (от 0,6 – до 0.7) са и показателите на коефициента на бърза
ликвидност, както и другите два спомагателни коефициента – коефициента на
незабавна (препоръчителни граници – 0,3-0,4) и абсолютна ликвидност (следва да
е по-голям от 0,2).
Поради това и съдът намира, че се установи и последната
предпоставка за основателност на молбата по чл. 625 от ТЗ – трайно състояние на
неплатежоспосбност на ответното дружество.
За определяне на началната дата на
неплатежоспобността съдът се съобразява със задължителната практика на ВКС по
този въпрос, съгласно която „началната дата на неплатежоспособност, разглеждана
като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява
изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с
наличните си краткотрайни активи, се определя с оглед на неговото цялостно
икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова
автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на
плащанията към кредиторите като външен белег на неплатежоспособността. От
значение за началната дата на неплатежоспособност е обективната невъзможност да
се изпълняват задълженията към всички кредитори, а не спирането на плащанията
към отделен кредитор“ (в този смисъл решение № 202 от 10.01.2014 г. по т. д. №
1453/2013 г., II ТО на ВКС – постановено
по реда на чл. 290 от ГПК и цитираните там решения на ВКС).
В
конкретния случай, по делото се установява, че още от 2010
г. е налице влошаване на коефициентите на ликвидност
на ответното дружество.
Съдът
отчита обстоятелството, че през следващите години ответникът
е извършвал плащания по търговски сделки на свои кредитори (видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, дружеството
продължава дейността си, включително и плащане на отделни кредитори – основно
заключение – стр. 10). Т.е макар и дружеството вече да е било в
значително влошено финансово състояние, то е осъществявало плащания на отделни
кредитори. С оглед разпоредбата на чл.
608, ал.3 от ТЗ съдът намира обаче, че на базата на установеното
по делото действително финансово-икономическо състояние на дружеството към този
момент, дружеството вече е било в състояние на неплатежоспособност, доколкото
се касае за трайно проявена устойчива тенденция за влошаване на основните
финансови показатели на дружеството, отразено във влошаване на основния
показател на състоянието на неплатежоспособност
- коефициента на обща ликвидност (в този смисъл решение 71/30.04.2015 г. по описа на ВКС, ТК,
I ТО, по т. дело 4254/2013 г.) и съответно
другите спомагателни коефициенти на ликвидност.
Поради
това и съдът намира, че като начална дата на неплатежоспосбността следва да се
приеме датата 31.12.2010 г., като най-сигурна данни, от която е
настъпила неплатежособността (по арг. от решение № 202 от 10.01.2014 г. по т.
д. № 1453/2013 г., II ТО на ВКС), независмо, че се установява, че конкретните вземания на двамата
кредитори, участвали в настоящото производство са възникнали и станали
изискуеми след тази дата.
Следва да се отбележи, че молителят „М.**” АД сочи като начална дата на
неплатежоспосбността 31.12.2008 година. Действително, по искане на този
кредитор, вещото лице е изготвило в табличен вид и коефициентите за
ликвидност и за 2009 и 2008 година. Доколкото тези коефициенти обаче са дадени
като краен резултат, без на вещото лице да е поставена задача и да са събрани
по делото данни за установяване на действителното икономическо и финансово
състояние на длъжника за периода 2008 – 2009 г. – ипсва анализ на актива и
пасива, на отделни кредитори, на финансовия резултат за тези две години, то
съдът намира тези изводи на вещото лице за необосновани и не ги цени.
С оглед данните по делото, че на каса при ответното дружество се водят 10
000 лева, то съдът намира, че са налице данни за наличие на достатъчно
средства, които могат да покрият началните разноски на несъстоятелността.
Водим
от горното и на основание чл. 632, ал.1 от ТЗ, СГС, VI-1 състав
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „М.к.и.”
ЕООД, ЕИК ********, съдебен адрес:***,
Адвокатско дружество „С., Т. и Х.” и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
– 31.12.2010 година.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на
основание чл.632 ал.1 от ТЗ, по
отношение на „М.к.и.” ЕООД, ЕИК ********,
съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „С., Т. и Х.”.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на „М.к.и.”
ЕООД, ЕИК ******** Е.Г.Т., адрес: *** и й определя месечно
възнаграждение в размер на 1000 лева.
ДА
СЕ ИЗПРАТИ
на временния синдик съобщение в едноседмичен срок от
получаването му да представи декларация,
че отговаря на изискванията по чл.655 от ТЗ и да даде писмено съгласие.
СВИКВА
ПЪРВО СЪБРАНИЕ на кредиторите на 07.03.2016 г., от 13.00 ч. в
залата на Съдебната палата, бул.”********, СГС, определена за заседания на VI-1
състав с дневен ред по чл.672 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване
в Търговския регистър.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
в 7-мо дневен срок от вписването му в Търговския регистър пред Софийския
апелативен съд.
Препис
от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване в Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: