Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 25.10.2024г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Михаела Митова разгледа гр.д. № 6118 по описа за 2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предмет на производството са предявени от Н.И.Ч., А.Н.Ч. и К.Н.Ч. субективно съединени осъдителни искове против ЗК „О.-К.Б.“ КЧТ гр.София с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата по 150 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 16.07.2015г. до изплащането.

Твърденията са за настъпило на 16.07.2015г. на път II-86 Пловдив-Смолян пътно-транспортно произшествие, причинено от виновното поведение на С.И.С. при управление на л.а. Д. ЦК с ДК № *******, в резултат на което била причинена смъртта на пътуващата в автомобила В.Ч.. Първият ищец е съпруг, а другите двама деца на починалата, които твърдят от смъртта й да са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, чието обезщетение претендират от ответника в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че вина за произшествието има друг водач на неизвестен автомобил, който неправомерно навлязъл в лентата за движение на л.а.Д. ЦК въпреки започналото от последния изпреварване. Навежда възражение за съпричиняване с твърдението пострадалата да е пътувала без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ЗДв.П. Счита претендирания размер на обезщетенията за прекомерен спрямо действително претърпените вреди.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Не се спори сключен и действащ към деня на произшествието договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, покриваща отговорността за вреди на С.С., като водач на л.а. Д. ЦК с ДК № *******. Застраховката е сключена през 2014г., а произшествието настъпило през 2015г., поради което и съобразно § 22 от ДР на КЗ приложими към спорното правоотношение са разпоредбите на Кодекса за застраховането /отм./.

Страна по договора за застраховка е ЗК „О.-К.Б.“ КЧТ гр.София, представляващ регистриран клон на чуждестранното дружество ЗК „Олимпик Лимитид“ АД, гр.Никозия, Република Кипър. Съгласно ТЗ клонът не притежава самостоятелна правосубектност и в този смисъл не може да бъде страна в исков процес, но в случая се касае за клон на застраховател осъществяващ застрахователна дейност на територията на страната съобразно  §1, т.8 от ДР на КЗ /отм./, по отношение на когото в съдебната практика е изведена възможността да бъде ответник по пряк иск на увредено лице за вреди /Определение № 176/28.03.2017г. по ч.т.д.№ 150/2017г. на ВКС, II т.о./. Предвид това възражението в писмения отговор за процесуална недопустимост на исковете е неоснователно.

Не е предмет на спор настъпилото на 16.07.2015г. пътно-транспортно произшествие на път II-86 между гр.Пловдив и гр.Смолян, при което застрахованият водач С.С., в момент на изпреварване на движещи се попътно в колона няколко автомобила и навлизане един от тях в лентата му за движение, загубил контрол върху управлявания л.а. Д. ЦК, излязъл извън пътното платно и се ударил в бетонна стена. Като последица от удара починала возещата се на предна дясна седалка пътничка В.Ч..

С присъда № 13/23.10.2019г. по НОХД № 31/2019г. по описа на Смолянски окръжен съд С.И.С. е признат за виновен в това, че на посочените дата и място, при управление на л.а. Д. ЦК нарушил чл.20, ал.1 ЗДв.П и по непредпазливост причинил смъртта на В.Ч. и средни телесни повреди на други лица, съставляващо престъпление по чл.343, ал.4, пр.1 и пр.4, вр. ал.3, б.“б“, пр.1, вр. ал.1, б.“в“, пр.1 вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК. С решение  от 15.02.2022г. по  ВНОХД № 587/202г. по описа на ПАС деянието е преквалифицирано по чл.343а, ал.1, б.“г“ вр. чл.343, ал.4, пр.1 и пр.4, вр. ал.3, б.“б“, пр.1 вр. ал.1, б.“в“, пр.1 вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК и изменено наложеното наказание, а присъдата потвърдена в останалата част. С решение № 95/15.07.2022г. по к.д.№ 331/2022г. по описа на ВКС, III н.о., решението на ПАС е изменено досежно наказанието и оставено в сила в останалата част.  

В рамките на наказателното производство е било установено, че при изпреварването син автомобил от колоната се отклонил за кратко и навлязъл частично в лентата за движение на управлявания от С. автомобил, но без съприкосновение между тях и техническа възможност да запази устойчивото си движение, респ. при необходимост да спре без да напуска пътната лента. Наред с това е установено, че управлявал автомобила в разрез с правилата за пътна безопасност, като говорил по мобилен телефон и непосредствено преди пътния инцидент предприел рисково изпреварването по начин застрашаващ другите участници в движението.

На основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за настоящия съд разглеждащ гражданските последици от деянието, относно извършването му, неговата противоправност  и вината на дееца, поради което следва да се приеме за установен извършения от застрахования при ответника водач фактически състав на непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД, предпоставящо пораждане отговорността по застраховката „Гражданска отговорност“.

Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Ответникът е навел възражение за съпричиняване поради нарушение на чл.137а ЗДв.П. Тази разпоредба задължава водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които са оборудвани. По отношение използването на обезопасителни колани от пътуващи в МПС и тяхното значение при приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД установената съдебна практика на ВКС е, че неизпълнението на законовото изискване по чл.137а ЗДв.П не предпоставя само по себе си принос на пострадалия за настъпване на вредите. Изводът за това следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, в частност, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е бил обезопасен /Решение № 44/23.06.2020г. по т.д.№ 1879/2019г. на ВКС, I т.о. и цитираните в него решения на касационния съд/.

Според заключението на САТЕ л.а. Д. ЦК е бил оборудван с механични инерционни триточкови предпазни колани на всички места за пътниците. Ищцата се е возила на предна дясна седалка и при липса на твърдения, съответно доказателства да попада в изключенията по чл.137а, ал.2 ЗДв.П, е била длъжна по време на движението да ползва колан. Независимо от противоположните заключения на вещите лица по двете изслушани заключения на съдебно-медицински експертизи дали към момента на удара В.Ч. е била с поставен обезопасителен колан, съдът кредитира показанията на св.С., че не е била с такъв, тъй като този факт е бил безспорно установен в проведеното наказателно производство.

Установено е, че пострадалата получила множество увреждания на главата, гръдния кош с фрактури на ребра и кръвоизливи в гръдната кухина, на корема с кръвоизлив и разкъсване на опорака на червата, многофрагментно счупване на таза, които според заключенията на вещите лица по СМЕ поради своето естество и тежест са били несъвместими с човешкия живот и довели до неизбежна смърт. Събраните доказателства установяват още, че като последица от удара в бетонната стена предницата на автомобила е била изцяло деформирана, а повредите вътре в купето максимални /САТЕ/. Според вещото лице д-р Д. травматичните увреждания биха били получени и при поставен колан. Според вещото лице д-р Б. наличието на такъв би причинил увреди в областта на гърдите с фрактури на част от ребрата, същата тежка коремна травма, но не и счупване на таза.

Съвкупната преценка на тези доказателства дава основание на съда да приеме, че с оглед механизма на произшествието, при който автомобилът е бил значително увреден, съответно получените множество тежки телесни травми, и да е била с поставен предпазен колан това не би предотвратило леталния изход или причинило по-леки по степен увреждания. Ето защо нарушението от пострадалата на чл.137а ЗДв.П обективно не е допринесло за настъпване на вредите, поради което не е налице основание за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД.

Ищците са съпруг и деца на починалата, поради което са материално легитимирани да получат обезщетение за претърпените неимуществени вреди  /ППВС № 4/25.05.1961г./

Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост на основание чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението при съобразяване критериите посочени в ППВС № 4/1968г.

В показанията си разпитаният свидетел Г.Г.сочи, че ищците и пострадалата били сплотено семейство, обичали се и уважавали, грижили се един за друг. Н.Ч. бил много привързан към съпругата си, която в годините го подкрепяла безрезервно, а към децата си К. и А.Ч. била всеотдайна майка. Липсата й при тях била осезаема и страданието видимо за околните. Събитието се отразило негативно на емоционалното им състояние, изпитвали силно чувство на тъга и непрежалимост от загубата, чувство на несигурност за бъдещето особено при Н.Ч.. Това налага извод за претърпени неимуществени вреди поради смъртта на своята близка. От кочината й в пътното произшествие ищците несъмнено са понесли психическа травма, източник на морални страдания със завишен интензитет, която променила живота им и ще ги съпътства занапред.

 По тези съображения и като взе  предвид социално-икономическото положение в страната, както и установените лимити на застрахователна отговорност към датата на произшествието, съдът приема за съответен на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД паричен еквивалент на неимуществените вреди от 150 000лв. за всеки ищец, обуславящо основателност на исковете по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ в пълния предявен размер.

Възражението на ответника, че поради извънсъдебното плащане на 20 000лв. обезщетение в полза на ищците по застраховката „Злополука на пътниците в средствата за обществен превоз“ /приложеното писмо от ДЗИ-стр.143/ не се дължи обезщетение за застраховката „Гражданска отговорност“, респ. така полученото обезщетение следва да бъде приспаднато е неоснователно.

Предвидената в КЗ  задължителна застраховка „Злополука“ има доброволен и личен характер. Тя няма пряко обезщетително действие, доколкото при проявлението на съответното застрахователно събитие не се дължи компенсирането на настъпилите вреди в размера, в който са причинени, а плащането на изначално определена сума. Поради липсата на такова действие се допуска да бъде кумулирана с обезщетения, платими с цел репарирането на настъпилия вредоносен резултат. Затова в случаите на платена на основание такава лична застраховка застрахователна сума, тя не се приспада от обезщетението, дължимо от причинителя на вредата или от застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ на увреденото лице. В тази посока е съдебната практика, обективирана в Решение № 116/03.07.2017г. по т.д.№ 1921/2016г. на ВКС, I т.о. и цитираното в него ППВС № 1/25.05.1961г., според което получената от увредения застрахователна сума по застраховка „Злополука“ на пътници при превоз не се приспада от обезщетението по чл.45 ЗЗД, тъй като се касае до личен договор за застраховка. Ето защо, в разглеждания случай плащането на сума по застраховката „Злополука“ в полза на ищците, като наследници на починалата,  не изключва отговорността на ответника, като застраховател на виновния за произшествието водач по „Гражданска отговорност“, нито е основание за приспадане от дължимото по последната обезщетение.

На основание чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. от деня на увреждането и дължи заплащането на законна лихва. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за плащане на обезщетение е основана на договор, но функционално обусловена от тази на прекия причинител по чл.45 ЗЗД и отговаря за всички причинени от него вреди при същите условия. Ето защо следва да се присъди законната лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди, считано от 16.07.2015г. до изплащането.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищците направените разноски за депозит за вещи лица от 200лв.

Ищците са представлявани от адвокат безплатно при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адв.А.М.-САК възнаграждение от 31 950лв. /за всеки ищец по 10 650лв./, изчислено в съответствие с Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважените искове от 18 000лв.

Водим от горното съдът    

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА ЗК „О.-К.Б.“ КЧТ, ЕИК ********, гр.София, бул.********, да заплати на Н.И.Ч., ЕГН **********, А.Н.Ч., ЕГН **********, и К.Н.Ч., ЕГН **********, тримата с адрес ***, сумата по 150 000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени от ПТП настъпило на 16.07.2015г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а. Д. ЦК с ДК № *******, ведно със законната лихва от 16.07.2015г. до изплащането.

ОСЪЖДА ЗК „О.-К.Б.“ КЧТ, ЕИК ********, гр.София, да заплати на Н.И.Ч., ЕГН **********, А.Н.Ч., ЕГН **********, и К.Н.Ч., ЕГН **********, тримата от гр.Смолян, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 200лв.

ОСЪЖДА ЗК „О.-К.Б.“ КЧТ, ЕИК ********, гр.София, да заплати на адв.А.М.-САК с адрес ***, офис 6, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 31 950лв.

ОСЪЖДА ЗК „О.-К.Б.“ КЧТ, ЕИК ********, гр.София, да заплати по сметка а Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 18 000лв.

 

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: