№ 6016
гр. София, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петър Милев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20231100500069 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20054708/24.08.2022 г. по гр. д. № 38502/2019 г. по описа
на СРС, 52 състав, постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, е признато за установено по
предявените от „Топлофикация. София“ ЕАД против Ц. Ц. Б. иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал.
2 от ЗС, че Ц. Ц. Б. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1070,65
лева, представляваща продажна цена на доставена топлинна енергия на
топлоснабден имот – апартамент № 26, находящ се в гр. София, район
Лозенец, ул. ****, абонатен № 202601 за периода от 18.01.2016 г. до
30.04.2017 г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на
заявлението – 18.01.2019 г. до окончателното й изплащане и иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Ц. Ц. Б.
дължи да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 122,09 лева,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху
продажната цена за доставена топлинна енергия за периода от 14.09.2016 г.
до 09.01.2019 г., удостоверени в Заповед за изпълнение на парично
1
задължение от 24.01.2019 г. по гр. д. № 3231/2019 г. по описа на СРС, 52
състав, като исковете са отхвърлени за разликата над уважения размер от
1070, 65 лева до пълния предявен размер от 1390,60 лева и за периода от
01.05.2015 до 18.01.2016 г. и за разликата над уважения размер от 122,09 лева
до пълния предявен размер от 220,37 лева и за периода от 24.09.2016 г. до
09.01.2019 г.
Против решението, в частта, с която предявените искове са уважени, е
подадена въззивна жалба вх. № 25065155/30.09.2022 г., подадена от Ц. Ц. Б., в
която са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното
решение. Въззивникът посочва, че още с отговора на исковата молба е
оспорил съществуването на облигационно правоотношение и по-конкретно
качеството си на потребител, произтичащо от правото му на собственост
върху посочения в исковата молба имот. Оспорва, че е установил владение
върху процесния имот. Необсъдени останали доводите, че на отделно
основание в периодите от 01.05.2015 г. до влизане в сила на постановлението,
както и за периода след 27.04.2017 г. – датата на разпореждане с имота не
било налице основание за заплащане на топлинна енергия. Напълно липсвали
в решението каквито и да било мотиви относно приетия размер на реално
доставена до обекта топлинна енергия, което само по себе си представлявало
съществено процесуално нарушение. Моли обжалваното решение да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените в
първоинстанционното и във въззивното производство разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия
„Топлофикация София“ ЕАД с вх. № 25078463/08.12.2022 г, с който оспорва
въззивната жалба. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и
моли то да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна
2
страна следното:
Производството по гр.д. № 38502/2019 г. по описа на СРС, 52 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД
против Ц. Ц. Б., с която са предявени искове с правно основание чл. 422 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, във
връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията
и договорите за установяване съществуването на парично задължение на
ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
гр.д. № 3231/2019 г. по описа на СРС, 52 състав.
В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката като
собственик на топлоснабден имот в гр. София, ул. Горски пътник, бл. 1, ет. 6,
ап. 26, аб. № 202601. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за
енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от ДКЕР към
Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските
взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и
задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на
задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал.
3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила
спрямо него. Твърди, че с влизане в сила на Общи условия било установено,
че абонатите са длъжни да заплащат месечните суми в 30-дневен срок след
публикуване на фактурите. Твърди, че сградата, в която се намира
топлоснабдения имот има сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем Сървисис“ ЕООД суми за
доставена топлинна енергия. В исковата молба се сочи също, че за периода от
м. 05.2015 г. - м. 04.2017 г., ищцовото дружество е доставило топлинна
енергия на насрещната страна, но ответника не е заплатил дължимата за това
цена в общ размер на 1363,17 лева - главница за топлинна енергия, както и
сумата от 30,43 лева – цена на извършена услуга дялово разпределение, за
което били издадени и фактури. Поддържа, че за периода от 14.09.2016 –
09.01.2019 г. ответникът изпаднал в забава за плащане на сумите за топлинна
3
енергия, поради което дължал обезщетение в размер на 218,90 лева, а за
периода от 30.01.2016 г. до 09.01.2019 г. – дължал обезщетение за забава на
цената на услугата дялово разпределение в размер на 1,47 лева. Твърди, че по
гр. д. № 3231/2019 г. по описа на СРС, 52 състав е издадена заповед за
изпълнение. Моли да бъде признато за установено съществуването на
задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК. Претендира направените в заповедното и в исковото производство
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Ц. Ц. Б., с
който заявява, че оспорва предявения иск. Поддържа, че между страните не е
възникнало облигационно правоотношение, тъй като липсвал сключен
индивидуален договор. Освен това, посочва, че не е бил и фактически
ползвател на имота или носител на друго вещно право върху процесния имот.
Посочва, че няма данни постановлението за възлагане, представено с
исковата молба, не е влязло в сила, като посочва, че от 01.05.2015 г. до датата
на влизане в сила на постановлението, както и от 27.04.2017 г. до 30.04.2017 г.
не е бил собственик на имота. Отделно от това, оспорва, че до имота реално е
доставено твърдяното количество топлинна енергия, както и предявения иск
за заплащане на мораторна лихва. Прави, при условията на евентуалност,
възражение за изтекла погасителна давност на вземането. Моли предявените
искове да бъдат отхвърлени като претендира направените поделото разноски.
В първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства, както и заключение на съдебно-техническа
експертиза. Приложено е и гр.д. № 3231/2019 г. по описа на СРС, 52 състав.
По заявление от 18.01.2019 г., подадено от “Топлофикация София” АД е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която е
разпоредено на Ц. Ц. Б. да заплати на заявителя сумата от 1363,17 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2015 г. – 30.04.2017 г. , ведно със законната лихва от 18.01.2019 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 218,90 лева за периода
от 14.09.2016 до 09.01.2019 г., сумата от 30,43 лева, представляваща цена на
4
извършена услуга дялово разпределение за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.
2017 г., ведно със законната лихва от 09.01.2019 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 1,47 лева за периода от 30.01.2016 г. до
09.01.2019 г. и разноски в заповедното производство.
В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел,
че ответникът е клиент на топлинна енергия, както и че от заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че до притежавания от него
имот е доставяна топлинна енергия. Въз основа на установената главница е
определен и размерът на задължението за заплащане на обезщетение за
забава. Съобразено е направеното възражение за изтекла погасителна давност,
като районният съд е приел, че то е основателно за периода от 01.05.2015 г.
до 18.01.2016 г.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.
422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от , във връзка
с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес
от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е
подадено възражение от длъжника. Искът има за предмет установяване на
съществуването и изискуемостта на сумата, за която по гр.д. № 3231/2019
г. по описа на СРС, 52 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК, поради което следва да бъде подаден в указания от съда
срок и да има за предмет само сумите, за които е издадена заповедта, както и
претенцията да се основава на същото основание.
Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да
5
установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на
ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1,
т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Следователно клиенти на топлинна енергия
могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот като без значение в този случай е дали
реално ползват имота си или на тяхно име е открита партида при
топлофикационното дружество.
Установява се от събраните по делото доказателства, че Ц. Ц. Б. е
придобил правото на собственост върху процесния имот по силата на
Постановление за възлагане на недвижим имот от 16.7.2015 по изпълнително
дело № 20158630400518 по описа на ЧСИ С.Х.. Установява се, че
постановлението за възлагане е вписано в Служба по вписванията – София на
07.08.2015 г., като това е датата, на която следва да се приеме, че е влязло в
сила, доколкото не са ангажирани доказателства за момента, в който е
изтекъл срокът за обжалването му. Следователно ответникът следва да се
счита собственик на процесния имот от 07.08.2015 г. и това е моментът, от
който той е придобил качеството потребител на топлинна енергия.
Независимо, че за периода от 01.05.2015 – 06.08.2015 г. той не е бил
собственик, респ. потребител на топлинна енергия и че това не е взето
предвид от първоинстанционния съд, това не се е отразило върху
правилността на решението в обжалваната част. Това е така, доколкото
районният съд е уважил направеното с отговора на исковата молба
6
възражение за изтекла погасителна давност и за периода до 18.01.2016 г.
предявените искове са отхвърлени.
Основателно е възражението на ответника, че за периода от 27.04.2017
г. до 30.04.2017. г. предявените искове са неоснователни, тъй като на
27.04.2017 г. се е разпоредил с имота, което се установява от представения с
исковата молба Нотариален акт № 51, т. I, рег. № 660, д. № 37/2017 г. на
Нотариус Д.Ч., с район на действие СРС, вписана в НК под № 075.
Следователно за периода от 01.04.2017 до 27.04.2017 г. е била дължима сума в
размер на 69,74 лева – главница за топлинна енергия и сумата от 10,15 лева –
законна лихва върху тази сума за исковия период, като тези суми са
определени по реда на чл. 162 от ГПК въз основа на приетите по делото
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.
Неоснователни се явяват доводите на въззивника, че не е отчетено
реално потребление в процесния имот, тъй като от приетото по делото
заключение на съдебно-техническа експертиза се установява, че сградата, в
която се намира процесния имот е топлоснабдена. В имота, за който е
открита партида № 202601 топлинният счетоводител е определил дела от
използваната топлинна енергия, като били съобразени нормативните
изисквания.
По изложените съображения, въззивната жалба се явява основателна
само в частта, с която е поддържано възражение, че решението е неправилно
в частта, с която исковете са уважени за периода от 27.04.2017 до 30.04.2017
г. и в тази част решението следва да бъде отменено и за разликата над
1062,90 лева до 1070,65 лева – главница и за разликата над сумата от 121, 16
лева – мораторна лихва.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно
предявените искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20054708/24.08.2022 г. по гр.д. № 38502/2019 г.
по описа на СРС, 52 състав в частта, с която Ц. Ц. Б. е осъден да заплати на
7
„Топлофикация София“ ЕАД сумата над над 1062,90 лева до 1070,65
лева – продажна цена на доставена топлинна енергия на топлоснабден имот –
апартамент № 26, находящ се в гр. София, район Лозенец, ул. ****, аб. №
202601 и за периода от 27.04.2017 г. до 30.04.2017 г., както и за разликата над
сумата от 121,16 лева до 122,09 лева – лихва за забава върху продажната цена
за доставена топлинна енергия за периода от 14.09.2016 до 09.01.2019 г.,
както и за сумата над 844,68 лева до сумата от 853,21 лева, разноски,
съразмерно с уважената част от исковете като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК –
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Ястребец I 23Б
против Ц. Ц. Б., ЕГН-**********, от гр. София, ул. **** искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с
чл. 149 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата над 1062,90 лева до
1070,65 лева – продажна цена на доставена топлинна енергия на
топлоснабден имот – апартамент № 26, находящ се в гр. София, район
Лозенец, ул. ****, аб. № 202601 и за периода от 27.04.2017 г. до 30.04.2017
г., както и за разликата над сумата от 121,16 лева до 122,09 лева – лихва за
забава върху продажната цена за доставена топлинна енергия за периода от
14.09.2016 до 09.01.2019 г. като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20054708/24.08.2022 г. по гр.д. №
38502/2019 г. по описа на СРС, 52 състав в останалата обжалвана част.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“
ЕООД -трето лице помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8