№ 10
гр. Б.С. , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело №
20201410100790 по описа за 2020 година
Предявена е искова молба от Й. П. Г. с ЕГН ********** от гр.С., ж.к.“Сердика“ №
25, вх.Д, ет.8, ап.120 чрез пълномощника си адв.Цв.Й. от ВрАК с адрес за призоваване
и съобщения гр.Б.С., обл.В.,ул.“Д.Благоев“ № 83 против АН. Г. ИС. с ЕГН **********
от гр.В., ул.“Цар Борис I“ бл.38, вх.б, ап.16, с която е поискала съдът да постанови
решение, по силата на което да прогласи на основание чл.26,ал.1, предл.3 от ЗЗД
нищожността на сключения договор за аренда на земеделска земя вх.рег. №
4873/30.10.2015 г. вписан в СВ гр. Б.С. акт № 115, том 10 на СВ Б.С., по отношение на
поземлен имот с идентификатор 46810.172.111 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-14/11-01.2019г. на Изпълнителният директор
на АГКК с площ 28875 кв.м., в м. „Клинчови тръници"втора категория земя, при
граници и съседи: 46810.172.106, 46810.172.108, 46810.172.109, 46810.172.102,
46810.172.520, 46810.172.110, поради накърняване на добите нрави.
Желае да й се присъдят направените по делото разноски.
Исковата молба е вписана на 02.03.2021г./л.59 от делото/.
ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.26,ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Ответника АН. Г. ИС., чрез пълномощника си адв.Т.Л. е депозирал писмен
отговор във връзка с предявената искова молба, с която оспорил иска на ищцата като
неоснователен и недоказан по изложените в него съображения.
По делото са събрани писмени доказателства.
1
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след
преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
В исковата молба ищцата Й. П. Г. е посочила, че ответника АН. Г. ИС. е
арендатор на собствената й зем.земя представляваща поземлен имот с идентификатор
46810.172.111 с площ 28875 кв.м., в м.“Клинчови тръници“, втора категория земя,
находящ се в землището на с.М., обл.В. по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-14/11.01.2019г. на Изпълнителният Директор
на АГКК, при граници и съседи: 46810.172.106, 46810.172.108, 46810.172.109,
46810.172.102, 46810.172.520, 46810.172.110, придобит съгласно протокол за съдебна
делба № 124,т.4,рег.№ 2982/06.11.2019г. по описа на СВ при БСлРС.
Преди делбата за този имот е сключен договор за аренда с ответника вх.рег.№
4873, акт15, том 10/30.10.2015г. на СВ при БСлРС. В чл.3 от договора за аренда е
посочен срок на договора от 20 стопански години, при договорено арендно плащане в
размер на 20,00 лв. за един декар.
Ищцата посочва, че така уговореното арендно плащане я ощетява значително, тъй
като същото в региона е средно около 50,00 лв./дка. Счита, че сключеният договор за
аренда от 2015г. противоречи на добрите нрави и моли да се прогласи неговата
нищожност.
Ответника АН. Г. ИС., чрез пълномощника си адв.Т.Л. е депозирал писмен
отговор във връзка с предявената искова молба, с която оспорва иска на ищцата, като
неоснователен и недоказан по изложените в него съображения.
Приложил е разписка за прием на паричен превод на арендно плащане за
стопанската 2019/2020г.
По делото са представени следните писмени доказателства: скица на имота,
данъчна оценка на имота, справка за средното годишно рентно плащане за землище с.
М. ЕКАТТЕ 46810, общ. Борован за стопанските 2018/2019г., 2019/2020г., заверен
препис от договор за аренда вх.рег.№ 4873, акт15, том 10/30.10.2015г. на СВ при
БСлРС.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и като взе предвид
фактическите обстоятелства по делото, направи следните правни изводи:
Ищцата в исковата молба навежда доводи, че е собственик на поземлен имот с
идентификатор 46810.172.111 с площ 28875 кв.м., в м.“Клинчови тръници“, втора
категория земя, находящ се в землището на с.М., обл.В. по кадастралната карта и
2
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-14/11.01.2019г. на
Изпълнителният Директор на АГКК, при граници и съседи: 46810.172.106,
46810.172.108, 46810.172.109, 46810.172.102, 46810.172.520, 46810.172.110, придобит
съгласно протокол за съдебна делба № 124,т.4,рег.№ 2982/06.11.2019г. по описа на СВ
при БСлРС.
Съдът е указал на ищцата да представи договора за делба или друг документ за
собственост с разпореждане № 1693/03.09.2020г./л.9 от делото/и с Определение №
10/09.04.2021г. постановено по реда на чл.140 от ГПК/л.71 от делото/, но до
приключване на делото такъв не е представен.
Представена е скица на имота № 15-1181845/21.12.2020г. изд.от СГКК-В./л.34 от
делото/ в която е отразено, че собственик на процесният поземлен имот е Й. П. Г.,
съгласно протокол за съдебна делба № 124,т.4,рег.№ 2982/06.11.2019г. по описа на СВ
при БСлРС. От направена служебна справка в деловодната програма на РС-Б.С. съдът
констатира, че с протоколно определение от 27.10.2017г. по гр.д.№ 50/2016г. по описа
на БСлРС/влязло в законна сила на 24.11.2017г./ с теглене на жребие при съдебна
делба е поставен в дял и обявен за собственик Й. П. Г. с ЕГН ********** от гр.С.,
ж.к."Сердика" № 25,вх.Д,ет.8, ап.120, на имотите, включени в ДЯЛ ВТОРИ от
описаният в решението по разделителния протокол имоти, а именно:
1/НИВА от 28.873 дка, втора категория, имот № 172111, в м.„Клинчови тръници”
по плана за земеразделяне на с.М., обл.В., при граници: имоти с № 172110, № 000520,
№ 172102, № 172109, № 172108 и № 172106, който имот е образуван и представлява
част от имот № 172101, целият с площ от 57.747 дка по плана за земеразделяне на
с.М., обл.В..
2/НИВА от 4.530 дка, втора категория, имот № 049024, в м. „Дръвцата”, по плана
за земеразделяне на с.М., обл.В., при граници: имоти с № 049023, № 049004 и №
049010, който имот е образуван и представлява част от имот № 049003, целият с площ
от 9.060 дка по плана за земеразделяне на с.М., обл.В..
Ищцата навежда доводи, че престацията в процесният аренден договор на
земеделска земя вх.рег.№ 4873, акт15, том 10/30.10.2015г. на СВ при БСлРС е
нееквивалентна относно значително занижено договорено арендно плащане от 20.00
лв./ дка, при пазарно такова за землището на с.М. от 50,00 лв./дка.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и като взе предвид
фактическите обстоятелства по делото, направи следните правни изводи:
Договорът за аренда на земеделска земя е вид договор за наем, за който има
специална правна уредба в ЗАЗ, приложим като специален закон, а за неуредените в
3
него случаи се прилагат субсидиарно правилата за договор за наем от ЗЗД. Тази
специална правна уредба съдържа императивни норми, чието спазване е задължително
условие за действителността на договора за аренда - писмена форма с нотариална
заверка на подписите на страните, вписва се в нотариалните книги, с оглед
противопоставимостта на трети лица.
Процесният договор за аренда на земеделска земя е сключен на 28.10.2015г. с
нотариална заверка на подписите, между Иван Ангелов Иванов от гр.В., ж.к."Дъбника"
№ 13, вх.3, ап.242 в качеството му на съсобственик, притежаващ идеални части от
нивите, като арендодател и АН. Г. ИС. от гр.В., в качеството му на арендатор, който е
вписан в СВ гр. Б.С. вх.рег.№ 4873, акт15, том 10/30.10.2015г. на СВ при БСлРС.
В чл.3/1/ от договора е посочено, че същият се сключва за срок от 20 стопански
години, считано от 2019/2020г., а в чл.7 е договорено арендно плащане от 20.00
лв./дка(л.43 от делото/).
Няма спор, че в настоящия случай договорът е сключен само от един от многото
съсобствениците, като този договор има действие и по отношение на останалите
съсобственици, съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ(действаща към този
момент), препращаща конкретно към текста на чл. 30, ал. 3 от ЗС в императивна
форма. Правилото на чл. 3, ал.4 от ЗАЗ има своето широко приложение по отношение
на почти всички нормативни актове, свързани с реституцията и разпореждането със
земеделските земи, и е израз на волята и разбирането на законодателя, че упражненото
право на един от съсобствениците ползва всички останали, тъй като от житейска
гледна точка често е трудно да бъдат изискани волеизявления от всички съсобственици
и това би възпрепятствало процедурите по възстановяване на земеделската земя и на
ползването й. За арендните отношения този принцип е намерил приложение в чл. 3,
ал.4 от ЗАЗ, тъй като се приема от законодателя, че е практически възможно само един
от съсобствениците да действа в полза на всички останали при отдаването на земята
под аренда. Настоящият договор, с нотариална заверка на подписите от 28.10.2015 г. е
вписан в СВ гр. Б.С. вх.рег.№ 4873, акт15, том 10/30.10.2015г. на СВ при БСлРС и е
сключен съгласно действащата към тази дата редакция на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ, преди
изменението с ДВ бр.13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г., но действащ от 2019/2020г.
Неоснователно е твърдението на ищцата, че поради ниското договорено арендно
плащане от 20.00 лв./дка в процесният договор за аренда, същият следва да се обяви за
нищожен, поради накърняване на добрите нрави.
Съгласно предвиденото в чл.26, ал.1, предл.3 във пр. с чл.9 ЗЗД сделката,
сключена в нарушение на общо установените нравствено етични правила на морала, е
недействителна в степен на нищожност поради противоречието й с добрите нрави.
4
Според съдебната практика, липсата на еквивалентност на насрещно дължимите по
двустранен договор престации, може да се приеме за противоречие с добрите нрави,
доколкото последните са определени като граница на предвидената в чл. 9 от ЗЗД
свобода на договаряне. В практиката на ВКС е прието, че неравностойността на
престациите следва да е такава, щото практически да е сведена до липса на престация.
(Решение № 277/26.01.2015 г., постановено по гр.д.№ 1962/2014 г., ІІІ г.о., ВКС и
Решение № 153/24.07.2015 г. по гр.д.№ 3014/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.). Като, наличието
на отклонение от пазарната стойност само по себе си не обуславя извод за
неравностойност, която да съставлява нарушение на "добрите нрави" и да води до
нищожност на сделката в хипотезата на чл. 26, ал. 1, предл.3 от ЗЗД.
В Решение № 24/09.02.2016 г. по гр.д.№ 2419/2015 г. на ІІІ г. о. на ГК на ВКС е
посочено, че само наличието на нееквивалентност на насрещните престации според
представата на съда не е достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Известна обективна нееквивалентност е
допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за
равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес.
От направена служебна справка в уебсайта на ОДЗ-В. съдът установи, че средното
годишно рентно плащане за стопанската 2019/2020г. за землището на с.М. е 39,00 лв. за
един дка зем.земя/нива/.
В конкретния случай, договорения между страните по арендният договор размер
на арендната вноска от 20,00 лв./дка не налага извод за такава неравностойност на
престацията, която да съставлява нарушение на "добрите нрави " и да води до
нищожност на сделката в хипотезата на чл. 26, ал. 1, предл.3 от ЗЗД. Налице е ответна
парична престация, която макар да се отклонява от обичайната за региона, не говори за
такава недопустимост, която да прави самата сделка нищожна. Настоящият съдебен
състав приема за безспорно, че към дата на сключване на договора за аренда през
2015г., арендното плащане е било валидно и допустимо от договарящите до обичайния
за региона размер на рентните плащания.
Актуализацията на арендното плащане е допустимо да бъде извършена, в
съответствие с разпоредбата на чл.16 от ЗАЗ, в случай, че цената дължима от
арендатора не удовлетворява интереса на ищцата.
От посоченото следва, че в настоящия случай договореното арендно плащане от
20,00 лева за 1 декар, за стопанска година е само един път под средното годишно
рентно плащане за стопанската 2019/2020г. за землището на с.М. е 39,00 лв. за един дка
зем.земя/нива/. Налице е договорена престация, която макар и по-ниска, възмездява в
определена степен арендодателя за даденото от него по договора.
5
По делото е установено, че арендаторът е заплатил сумата от 668,10 лв. на ищцата
представляващо арендно плащане за стопанската 2019/2020г., видно от приложена с
отговора на и.м. разписка за прием на паричен превод/л.67 от делото/, поради което не
може да се приеме, че е налице несъответствие, което да е явно значително и не може
да се приеме, че е налице нулева престация.
Съдът приема, че в случая нееквивалентността на престациите не води до
нищожност на договора за аренда поради накърняване на добрите нрави и предявеният
иск е неоснователен.
РАЗНОСКИ:
Ищцата с исковата молба е поискал присъждане на разноски, без да е представен
списък с разноските по чл.80 от ГПК.
Ответника с отговора на исковата молба поискал присъждане на разноски в
размерна 500,00 лв. адвокатско възнаграждение, като е приложил и списък с
разноските по чл.80 от ГПК.
В случая ищцата следва да заплати на ответника направените разноски по делото
в размер на 500,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото на ищцата не следва да й се присъждат поисканите
съдебно-деловодни разноски.
Водим от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Й. П. Г. с ЕГН ********** от гр.С., ж.к.“Сердика“
№ 25, вх.Д, ет.8, ап.120 чрез пълномощника си адв.Цв.Й. от ВрАК с адрес за
призоваване и съобщения гр.Б.С., обл.В.,ул.“Д.Благоев“ № 83 против АН. Г. ИС. с
ЕГН ********** от гр.В., ул.“Цар Борис I“ бл.38, вх.б, ап.16, иск с правно основание
чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на сключения договор за
аренда на земеделска земя вх.рег. № 4873/30.10.2015 г. вписан в СВ гр. Б.С. акт № 115,
том 10 на СВ Б.С., по отношение на поземлен имот с идентификатор 46810.172.111 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-14/11-
01.2019г. на Изпълнителният директор на АГКК с площ 28875 кв.м., в м. „Клинчови
тръници", втора категория земя, при граници и съседи: 46810.172.106, 46810.172.108,
46810.172.109, 46810.172.102, 46810.172.520, 46810.172.110, поради накърняване на
6
добите нрави, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Й. П. Г. с ЕГН ********** от гр.С., ж.к.“Сердика“ № 25, вх.Д, ет.8,
ап.120 чрез пълномощника си адв.Цв.Й. от ВрАК с адрес за призоваване и съобщения
гр.Б.С., обл.В.,ул.“Д.Благоев“ № 83 ДА ЗАПЛАТИ на АН. Г. ИС. с ЕГН ********** от
гр.В., ул.“Цар Борис I“ бл.38, вх.б, ап.16, направените разноски по делото в размер на
500,00 лв.(Петстотин) за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от
уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
7