МОТИВИ към Присъда №36/2016г. по НОХД № 1932/2015г. по описа на РС -*** 

Районна прокуратура -*** е предявила обвинение против подсъдимия И П.Б.С.  роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно образование, не работи, неженен, осъждан – реабилитиран към деянието, ЕГН**********, за това, че през  периода 16.04-17.04.2014г. включително в гр.***, при условията на продължавано престъпление, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот,  отнел чужди движими вещи, както следва:

-                на 16.04.2014г. в гр. *** (***), чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – счупване на предно дясно и задно дясно стъкла на л.а. „Сеат Кордоба“ с рег.№ ЕН 9114 ВК, отнел чужди движими вещи – 1бр. бас каса с 12-инчов говорител, марка „Пайнер“ на стойност 175.00 лв.; 1бр. усилвател, 4-ри канален, 1800 вата, марка „Тъндър“ на стойност 125.00 лв.;  1бр. кондензатор на стойност 75.00 лв. - всички на обща стойност – 375.00 лв. от владението на   С.Д. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои;

-                на 17.04.2014г. в гр. *** ***, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – счупване на задно дясно стъкло на л.а. „Нисан Алмера“ с рег.№ ***, отнел чужда движима вещ – 1бр. дамски шлифер, марка „Бърбъри“ на стойност 500.00 лв. от владението на   Д.Р.Д. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои или всички вещи на обща стойност 875.00 /осемстотин седемдесет и пет/ лв., като до приключване на съдебното следствие, откраднатите вещи са върнати – престъпление по чл.197 т.3 вр. чл.195 ал.1, т.3,  вр. чл.194 ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителя на РП – *** направи искане делото да се гледа в отсъствието на подсъдимият в условията на чл.269 ал.3 т.3 от НПК.Отсъствието му няма да попречи за разкриване на обективната истина1редовно е призован,не сочи уважителни причини за неявяването си и е изпълнена процедурата по чл.254 ал.4 от НПК  В с.з. участващият по делото прокурор поддържа обвинението, така както е предявено.  Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, поради което подсъдимия следва да бъде признат за виновен по така предявената м, обвинение. Относно наказанието, представителят на РП –*** изразява становище, че на  подсъдимия следва да бъде определено наказание лишаване от свобода около и под минимума, което на основание чл. 66 ал.1 от НК бъде отложено  с подходящ изпитателен срок.

Защитата на подсъдимият заяви, че се придържа също към становището на РП-*** и няма пречка делото да се гледа в негово  отсъствие. Защитникът представлява подсъдимият с надлежно пълномощно от него,представено по делото още в ДП.Твърди,че е изпълнена процедурата по чл.254 ал.4 от НПК.Твърди,че е във връзка с подзащитният си и той е наясно с последиците от разглеждане на делото и желае то да се гледа в негово отсъствие.

Имайки предвид изявленията на страните и направеното предложение от представителя на РП – ***, съдът установи, че подс. П.Б.С. по данни на защитата действително се намира на работа в чужбина. Няма пречка делото да се гледа в негово  отсъствие. В този смисъл и съобразно нормата на чл.269 ал.3 т.3 от НПК, тъй като подс. С. е редовно призован, не е посочил уважителни причини за неявявянето си и е изпълнена процудерата по чл.254 ал.4 от НПК т.е. същият чрез разпореждането за предаване на съд е уведомен, че делото може да се гледа в негово отсъствие, то съда допусна производство в отсъствието на подсъдимия, тъй като неговото отсъствие не би попречило за разкриване на обективната истина по делото. Поради което и на основание чл. 269 ал.3 т.3 от НПК съда даде ход на делото в отсъствието на подс.П.Б.С..

От редовно призованите свидетели в съдебно заседание С.Д., Д.Д., П.Н. и Л.А.  се явява Л.О.А.. Същият дава своите показания добросъвестно по делото и съда ги прие като доказателства по същото.

Съдът след като съобрази становищата на страните и обсъди събраните в хода на съдебното следствие  доказателства, а именно- обясненията на подсъдимият, свидетелските показания, свидетелството и за съдимост прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият П.С. бил безработен и изпитвал необходимост от парични средства.  Решил да си осигури такива, като извърши кражба на вещи, от продажбата на които да се облагодетелства.

На 16.04.2014г. в началните часове подс. С. ***. Видял паркиран там  лек автомобил „Сеат Кордоба“, с рег.№ЕН 9114 ВК, собственост на св. С.Д. ***. С камък счупил стъклата на десните врати на автомобила и взел отвътре 1бр. бас каса с 12-инчов говорител, марка „Пайнер“,; 1бр. усилвател, 4-ри канален, 1800 вата, марка „Тъндър“ и 1бр. кондензатор към усилвателя. Отнетите вещи продал на св. П.Н. ***.

На следващия ден 17.04.2014г. в началните часове подс. С. ***. Видял паркиран там  лек автомобил „Нисан Алмера“, с рег.№***, собственост на св. Д.Д. ***. С камък счупил стъклото на задната дясна врата на автомобила и взел отвътре 1бр. дамски шлифер, марка „Бърбъри“.

Установявайки отнетите им вещи св. С. Д. и св. Д. Д. уведомили, подавайки сигнали,  органите на Първо РУМВР – ***. Работата по двата сигнала бил възложена на св. Л.А. *** хода на разследването А. разбрал, че подс. П.С. бил заловен в момент на опит да извърши кражба на вещи от лек автомобил. Това го насочило към версията, че е възможно същият да е автор и на двете кражби, по които работи. При последвал негов разговор с подс. С., последният признал за личното извършване на въпросните кражби. Разказал на кого продал бас касата и усилвателя и че шлифера е още при него.

С протокол за доброволно предаване от 28.04.2014г. св. П.Н. предал 1бр. бас каса с 12-инчов говорител, марка „Пайнер“ и 1бр. усилвател, 4-ри канален, 1800 вата, марка „Тъндър“. С протокол за доброволно предаване от 08.05.2014г. подс. С. предал 1бр. дамски шлифер, марка „Бърбъри“.     

По случая било образувано ДП № 1075/2015 г. по описа на РП-***. В хода на разследване по същото били огледани и описани отнетите вещи и срещу разписки върнати на собствениците. Била назначена и изготвена съдебно стокова експертиза. От заключението на вещото лице по експертизата се установява, че стойността на вещите предмет на престъплението е както следва:  1бр. бас каса с 12-инчов говорител, марка „Пайнер“ на стойност 175.00 лв.; 1бр. усилвател, 4-ри канален, 1800 вата, марка „Тъндър“ на стойност 125.00 лв.;  1бр. кондензатор на стойност 75.00 лв. и 1бр. дамски шлифер, марка „Бърбъри“ на стойност 500.00 лв. или всички вещи на обща стойност 875.00 /осемстотин седемдесет и пет/ лв.

Горната фактическа обстановка съдът възприе от писмените и гласни доказателства –показанията на свидетелите С.Д.,Д.Д.,П.Н. и Л.А..

От така изложената фактическа обстановка е видно, че подсъдимият П.Б.С. осъществил от обективна и субективна страна състава  на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

От субективна страна обвиняемия осъществил престъпните си намерения при пряк умисъл – съзнавал обществено опасния характер на извършеното и целял настъпването на престъпния резултат. Субективно той съзнавала, че вещите, които отнема са чужди  и че собственикът не е съгласен с отнемането им, но е искал това, за реализиране на облага в своя полза. 

Обвинението се доказва от показанията на разпитаните свидетели – С.Д., Д.Д., П.Н. и Л.А.  от заключението на назначената експертиза, както и другите приложените към делото писмени доказателства и доказателствени средства.

По производството е установено, че подс. С. скоро след поредното си деяние (когато е заловен при опит да извърши кражба на вещи от лек автомобил) е напуснал пределите на страната. По данни от адв.Л.П. се намира на територията на Обединеното кралство, но местонахождението му не е известно. 

Смекчаващо отговорността обстоятелство за подс. П.  С. е чисто съдебно минало към момента на деянието.

Отегчаващи отговорността обстоятелства за подс. П.С.  е високата степен на обществена опасност на извършеното престъпление; незачитане на законово установените в страната отношения и неуважение към собствеността на други.

От обективна страна  подсъдимият е осъществил всички признаци от състава на престъплението кражба, визирани в чл.194, ал.1 от НК. В случая  е налице е отнемане на чужди движими вещи от владението на собственика им, липсата на съгласие, обективирано е намерение и цел - противозаконно присвояване, установена е промяна и трайна фактическа власт върху предмета на престъпление.

Горната квалификация се обуславя и от счупване на предно дясно  и задно дясно стъкло на МПС л.а. „Сеат –Кордоба“ с ДКН ЕН 9114 ВК  при извършване на кражбата. Налице е и квалифициращия признак по чл.195,ал.1,т.3 от НК- разрушаване на прегради, здраво направени за защита на  имот, тъй като за да си осигури достъп до инкриминираните вещи, подсъдимият  е счупил  прозорците на автомобила.

Подс.П.С. е действал и в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26,ал.1 от НК, тъй като в един непродължителен период от време е извършил горепосочените деяния, които поотделно  осъществяват състава на престъплението по чл.194,ал.1 от НК. Деянията са извършени при еднородност на вината и последващото деяние обективно и субективно се явява продължение на предходното.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Същият ясно е  съзнавал, че чрез действията си лишава от фактическа власт върху вещите – предмет на деянията, техните собственици и е искал и предвиждал преминаването им в своя фактическа власт. Подсъдимият е разбирал противоправния характер на извършваните деяния, както и общественоопасните им  последици, но въпреки това  е искал настъпването им. Действал е с намерението противозаконно да присвои инкриминираните вещи.

До приключване на съдебното следствие /още по ДП/ всички откраднати вещи били върнати.

За извършеното от подсъдимият престъпление,по основният състав, законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от една до десет години. Привилигированият текст на чл.197 т.3 от НК предвижда наказание лишаване от свобода без минимум-до осем години.Извършеното е с висока степен на обществена опасност, обуславяща се както от обстоятелството, че с него се засягат пряко обществените отношения свързани с правото на собственост, така и от динамиката на този вид престъпления в страната .

Смекчаващи вината обстоятелство е това,че вещите са върнати на собствениците.

Всичко това обуславя извод, че за  извършеното престъпление следва да бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК при равновес на  смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

             При определяне размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид и не игнорира фактора продължителност на наказателното производство в контекста на претенцията за смекчаване на наказанието. Видно от материалите по делото, първите действия по разследването са започнати през 2014 г. От тогава до датата на разглеждане на делото от настоящия съдебен състав са минали почти две години. Върховният касационен съд на Република България в редица свои решения, приема, че дългият период, от цялото наказателно производство, следва да бъде отчетен като съществен фактор, налагащ смекчаване на наказателната репресия при налагане на наказание. Този подход е в съгласие с практиката на Европейския съд по правата на човека относно приложението на чл. 6, т. 1 от ЕКПЧ в аспекта за разумната продължителност на наказателното производство, която в случая е значително надхвърлена и е необходимо  прилагане на компенсаторен механизъм за поправяне на нарушението по този текст с оглед изпълнение на задълженията на държавата по чл. 13 от ЕКПЧ.  В т. см. Решение № 561 от 22.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 542/2008 г., II н. о., НК, докладчик съдията ***.  Съдът се съобрази и с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства, обществената опасност на деянието, която не е по - висока от характерната за този вид престъпления, обществената опасност на подсъдимия, причинения престъпен резултат, стойността на паричната сума, целите на генералната и специална превенция и стигна до извода, че следва да следва да наложи наказание на подсъдимия при условията на  чл.66 от НК, тъй като той не е осъждан  на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденият не е наложително да изтърпи наказанието.

С оглед на гореизложеното,  Съдът постанови Присъдата си, с която призна  подсъдимият за виновен и му наложи справедливо наказание, а именно наказание „лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година. Наказанието „лишаване от свобода”  на основание чл.66 от НК отложи за срок от три години,т.к към датата на деянието подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление  от общ характер и съдът прие,че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправяне на дееца не е наложително да изтърпи така определеното наказание.

Законодателят е предвидил, чрез възможността която дава института на „условното осъждане”, да се постави подсъдимият  в един изпитателен срок,в който да бъде наблюдаван да не върши нови престъпления. Осъждането е безусловно,а само наказанието  е отложено под условие. Същността на института се заключва не в условното осъждане,а в условното наказание,т.е. безусловно осъждане с присъждане на условно наказание. Двете основни задачи на  наказанието са принуждаването и възпитанието .За постигането им не винаги се налага наказанието да се приведе в изпълнение.Понякога,за поправяне на подсъдимият  е достатъчно привличането му под отговорност и осъждането му. /”И ***- “За условното Осъждане Гл. VIII.” /

Съдът намери,че конкретният случай е именно такъв.

Така определеното наказание на подсъдимият, съдът прецени за максимално справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянията и съответстващи на целите и значението на наказанието. Съдът счита, че така наложеното наказание, ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимият и ще въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.    Определеният изпитателен срок от три години е гаранция за това.

Определеното при горепосочените съображения наказание, Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздейства възпитателно и  предупредително върху другите членове на обществото.

Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: