Р Е Ш Е Н И Е
№ 381
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 12. 12. 2019 г.
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от 13. 11. 2019 г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
АЛЕКСАНДЪР СТОЙЧЕВ
с участието
на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИНОВА, като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ
т. дело № 515 по описа на ПАС за 2019 г., установи следното:
Производство по чл.
258 и сл. ГПК.
Предмет на същото са
две н брой жалби.
Едната е подадена от
„З.а.д.Д. Ж. и з.”АД, ЕИК … гр…., ж.к. „Д.“, бул. „Д-р Г.М.Д.“№… против постановеното по т. дело № 773/2018 г.
по описа на ПОС, решение в частта, с която „З.а.д.Д. Ж. и з.”АД, ЕИК … гр.С.,
ж.к. „Д.“, бул. „Д-р Г.М.Д.“№… е
осъдено да заплати на:
- А.А.М., ЕГН
**********,*** размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от причинените телесни
повреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП на 15.06.2016г.,
виновно причинено от ***** - водач на застрахован при ответника лек автомобил
марка „ВАЗ“, модел …, рег.№…, ведно със законна лихва върху сумата, считано от
29.03.2018г. до окончателното изплащане ,
- Я.М.С.,*** лв.
дължимо адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА и
- по сметка на Пловдивски окръжен
съд сумата 400 лв. държавна такса за уважената част от иска, както и 300 лв.
разноски за вещи лица.
В жалбата са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване на
друго отхвърлящо исковите претенции.
Другата жалба е
насрещна такава и е подадена от А.А.М., ЕГН **********,*** против по т. дело №
773/2018 г. по описа на ПОС, решение в частта, с която искът на А.А.М., ЕГН
**********,*** против „З.а.д.Д. Ж. и з.”АД, ЕИК … гр.С. за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от
причинените телесни повреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП
на 15.06.2016г., виновно причинено от ***** - водач на застрахован при
ответника лек автомобил марка „ВАЗ“, модел …, рег.№…е отхвърлен за сумата от
20 000 лв. равняваща се на разликата между претендираните 30 000 лв.
и присъдените с решението 10 000 лв.
В жалбата са изложени
съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, поискана е
отмяната му и постановяване на друго уважаващо иска в пълния им размер.
Всяка от страните
намира жалбата на насрещната такава за неоснователна.
Съдът след като се
запозна са акта предмет на обжалване и събраните пред двете инстанции
доказателства намери за установено следното:
На 11.10.2018 г. в
ПОС е постъпила изходяща от А.А.М., ЕГН **********,*** искова молба против „З.а.д.Д. Ж. и з.”АД, ЕИК … гр.С.
В обстоятелствената част на
същата се говори за това, че на 15.06. 2016 г. ищцата е пътувала на задната седалка в автомобил марка
„ВАЗ“, модел …, рег.№ …, управляван от *****, ЕГН **********.*** при навлизане
в ляв завой шофьорът изгубил управлението на автомобила, който се завъртял,
напуснал платното за движение и се ударил с дясната странична част в
електрически стълб.
Сочи се, че в
резултат на удара на ищеца били причинени следните телесни повреди: счупване в
областта на дясна тазобедрена става, довело до трайно затрудняване движението
на долния десен крайник за срок по-голям от 30 дни, мозъчно сътресение без
пълна загуба на съзнание, довело до разстройство на здравето, охлузвания по
крайниците, емболия и тромбоза на илиачна артерия. Тя и другите пътници били
откарани с линейка в болницата в гр.А., а по-късно в УМБАЛ „С. Г.“ЕАД, гр. П.,
където лечението й продължило до 18.06.2016г.
На 20.06.2016г.
постъпила на лечение в УМБАЛ„К.“, П. с диагноза счупване на ацетабулума.
Лечението продължило до 27.06.2016г. В периода на същото и по-точно на
21.06.2016 г. ищцата претърпяла тежка операция – закрита репозиция на
фрактурата на ацетабулума.
След това се наложило
лечение в МБАЛ „С.К.“ П. за времето
11.07.2016г. – 17.07.2016г. с диагноза емболия и тромбоза на илиачната артерия.
От тази болница била изписана с частична загубена трудоспособност. След
изписването лечението продължило в домашни условия като ищцата била неподвижна
на легло и за нея се грижила дъщеря й А. М..
За времето от
24.08.2016 г.-31.08.2016 г. било проведено лечение в МБАЛ „С.П.“, гр. П. в
отделението по физикална и рехабилитационна медицина. В рамките на същото били
проведени рехабилитационни процедури за възстановяване от травмите следствие на
ПТП-то.
На 07.09.2016 г. ищцата постъпила в УМБАЛ„К.“, където лежала
за времето до 16.09.2016г..В рамките на лечението в тази болница на 09.09.2016
г. и била поставена тазобедрена става.
След това за времето
11.10.2016 г. до 18.10.2016 г. в МБАЛ „С. П. била извършена рехабилитация.
Посочено е, че
следствие на описаните по- горе травми А.М. е претърпяла и продължава да търпи
неимуществени вреди, изразяващи се в болка, страдания, стрес, безсъние,
психически и нервни кризи, невъзможност да се движи, болки от претърпените
операции. Посочено е че следствие на травмите тя се придвижва трудно, използва
помощни средства и чужда помощ.
Във връзка с
описаното по- горе ПТП от страна на ищцата е посочено, че с влязла в сила
присъда по НОХД №1296/2017г. по описа на ПОС водачът ***** бил признат за
виновен в това, че на 15.06.2016г. при управление на лек автомобил е нарушил
правилата за движение и по непредпазливост е причинил на А.А.М. средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на дясна тазобедрена става, довело до трайно
затрудняване движенията на долен десен крайник за срок, по-голям от 30
дни. Посочено е и че към датата на
произшествието виновният водач е имал валидна застраховка „гражданска
отговорност” при „З.а.д.Д. Ж. и з.”АД, сключена със застрахователна полица №…
за периода от 04.04.2016г. до 04.04.2017г.
На тази база е
направен и извод, че
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на
причинените на ищцата вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.
С оглед на това е посочено, че на
29.03.2018г. ищцата предявила пред застрахователя претенция за заплащане на
обезщетение за претърпените от ПТП имуществени и неимуществени вреди. Искането
за обезщетяване на имуществените вреди било удовлетворено изцяло, а това за
неимуществените – частично, като изплатеното обезщетение е в размер на
15 000 лв. Изразено е становище, че така определеното обезщетение е
занижено, неотговарящо на принципа за справедливост и на трайната съдебна
практика за подобни случаи. Отправено е искане до съда за осъждане на
застрахователя да заплати още 30 000 лв. равняващи се на разликата между
пълния размер на дължимото обезщетение и доброволно платеното. Претендира се и
присъждане на законната лихва, считано от датата на деликта – 15.06.2016г. до
окончателното изплащане.
В отговора на исковата
молба ответното дружество оспорва исковата претенция. Твърди, че на ищцата на
30.03.2018 г. било заплатено обезщетение за имуществени вреди в размер на 6031,
13 лв. и такова за неимуществени вреди от 15 000 лв., което покривало
изцяло претърпените от нея болки и страдания. Твърди се, че пострадалата е
допринесла за вредите поради неизползване на обезопасителен колан.Приносът й е
определен на 50 %. Наред с това е изложена и втора предпоставка за
съпричиняване изразяваща се в това, че автомобилът не бил оборудван с въздушни
възглавници , които да омекотят удара, т.е. ищцата качвайки се в морално
остарял автомобил е поела риска да претърпи вреди, по- големи от тези получени
при возене в обезопасен автомобил. Направено е и възражение, че претендираното
обезщетение от още 30 000 лв. не е съобразено с принципа на справедливост
определен в чл. 52 от ЗЗД
По отношение
претенцията за присъждане на лихва от датата на деликта е споменато, че тя не е
съобразена с текста на чл. 429, ал. 3 от КЗ.
В ДИМ от ищцата е взето
отношение за неоснователност на направените възражения за съпричиняване и на
тези, че претендираното обезщетение е завишено.
Така съдът след
събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е
постановил решението предмет на обжалване.
Със същото след анализ на
събрания по делото доказателствен материал е прието, че предпоставките за
ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на причинените на
ищцата неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.
Посочено е, че при определяне на
дължимото обезщетение съобразно изискванията на чл. 52 от ЗЗД следва да се
вземат предвид претърпените първоначално силни болки, а впоследствие
извършените операции и проведено лечение, продължителният период на възстановяване. На тази база е прието, че общият размер на
дължимото обезщетение следва да е 25000 лв., което съобразено с факта, че
ответника е изплатил 15 000лв. сочи, че искът следва да се уважи за
10 000 лв. Изразено е мнение за неоснователност на възраженията за
съпричиняване.
Досежно лихвата е прието, че
такава съобразно чл.429, ал.3 КЗ се дължи от датата , на която ищцата е
предявила претенция пред ответника на 29.03.2018г.,
Недоволни от решението са
останали и двете страни.
Първа е подадена жалбата от
застрахователното дружество.С нея то оспорва решенето в осъдителната му част.
Изложените доводи за неправилност са свързани с нарушаване на принципа на
справедливостта заложен в 52 от ЗЗД, а и на приетото в ППВС № 4 от 1968 г.
досежно критериите, които се вземат предвид при определяне на обезщетението.
Излагат се доводи, че съдът не е съобразил обстоятелството, че според приетата
СМЕ счупване на тазобедрената става няма , а смяната на същата е следствие
протузия на ставата, което съотнесено с наличието на други прехождащи травмата
ставни заболявания изключвало извода, че дължимото обезщетение следва да е в
този размер. Посочено е и че според вещото лице смяната на ставата е косвена
последица от травмата и не е причинена пряко от ПТП-то. Изложени са и доводи за неоснователно
игнориране на възраженията за съпричиняване свързани с липса на колан и
използване на морално остарял автомобил.
В срока за отговор, ищцата е
упражнила предвиденото в чл. 263, ал.2 от ГПК право на насрещна въззивна жалба.
Със същата те обжалват частта от решението, с която се отхвърля до пълният
претендиран размер. Изложените доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението също се базират на доводи за нарушаване принципа на справедливостта
при определяне размера на дължимото
обезщетение.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е
невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е
постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия
или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е
подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е
нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите
на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната
власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може
да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието
на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено
произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един
непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от
некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт
въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.
В случая за липса на право на иск в патримониума на ищцата от изложената фактическа
обстановка не може и да се говори.
Съдът е
сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази
законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка „Гражданска
отговорност“ при спазване
на изискванията на чл. 380.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето,
което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496,
ал.1 от КЗ е казано, че срокът
за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване
по реда на чл.
380 пред застрахователя, сключил застраховката или пред неговия представител за уреждане на
претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото
лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение.
Анализът на горните
текстове
води до извод, че допустимостта на искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ
е обусловена от това ищецът първо да е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и
от това в сроковете по чл. 496 КЗ да няма плащане на обезщетение, да има отказ,
респ. претендиращият обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от представените по делото доказателства е безспорно, че ищцата е
предявила претенциите си за обезщетение пред ответното дружество на 29.03.2018
г. По повод на същата, застрахователят с писмо от 02.05.2018 г. е посочил, че
определя обезщетение за имуществени вреди от 6031, 13 лв. и такова за неимуществени
вреди от 15 000 лв. По отношение на последните е посочено, че размерът е
такъв с оглед наличието на съпричиняване. С писмо от 12.06.2018 г. А.М. чрез
пълномощника си е възразила против така определения размер на обезщетение за
неимуществени вреди, оспорила е и наличието на съпричиняване. Изразила е
желание да върне занижения размер на обезщетението, който бил изплатен по
сметката на упълномощения адвокат. От своя страна застрахователят с писмо от
18.06.2018 г. е отказал преразглеждане размера на обезщетението , както и да
получи обратно изплатения такъв.
От така изложеното следва извод, че пострадалата не е останала доволна от
така определеното й обезщетение, което обуславя интересът й да претендира по
съдебен ред изплащане на такова до реално дължимия й размер.
Във връзка със същото видно от данните по делото разгледания от
първоинстанционния съд иск е с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и предмет
на преценка са били факти и обстоятелства от значение за искове от този тип.
Решението не е постановено и от съд, който с оглед разпоредбите на ГПК/чл. 115,
ал.2/ не е следвало да разглежда настоящия правен спор.
Казаното от своя страна сочи, че ПАС
съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК следва да реши спора по същество, като
потвърди или измени изцяло или отчасти обжалваното решение. При извършване на
тази преценка той ще е обвързан от посочените в жалбата съображения за
неправилност на съдебното решение.
От съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на исковите
претенции на първо место е обусловена от наличието на застрахователно
правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност” между извършителят на
деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата
на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ
е посочено, че застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска
отговорност“ на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по
пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно
превозно средство по време на движение или престой. В т.1 сред
подлежащите на покриване вреди е посочено, че са неимуществените и
имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт.
Това от
своя страна води до извод, че отговорността на застрахователното дружество при
наличие на сключен договор за застраховка гражданска отговорност е обусловена и
от установяването на отговорност на застрахованото лице за причинено от него
увреждане. Тя при непозволеното увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и
сл. от ЗЗД.
Според
нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането.
Това предполага, че фактическият състав на непозволеното
увреждане обхваща наличието на противоправно деяние, вина и
вредоносен резултат, което да е пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Видно от
описаното по- горе съдържание на въззивните жалби става ясно, че по делото не се оспорва
наличието на сключен договор за
застраховка със собственика на участвалия в ПТП-то автомобил. Не се оспорва и
това, че водачът на същия е от кръга лица посочени в разпоредбата на чл. 477, ал.2 от КЗ. Това прави
безспорен извода, че при установена негова отговорност спрямо ищеца на
основание чл. 45 от ЗЗД обезщетението може да се търси от ответното дружество. Не е
предмет на спор наличието на противоправно деяние, вина и
вредоносен резултат, който е пряка и
непосредствена последица от увреждането с оглед факта, че имаме влязла в
сила присъда, с която ***** бил признат за виновен в това, че на 15.06.2016г. при управление на
лек автомобил е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил
на А.А.М. средна телесна повреда.
По повод на така
пренесения спор пред ПАС следва да се посочи, че съобразно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд
е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. В случая видно от съдържането на присъдата Ю. е признат за виновен за
причинена средна телесна повреда изразяваща се в счупване на дясна тазобедрена
става довело до затрудняване движението на долен десен крайник повече от 30
дни. Това съответно сочи, че въпросът с характера на телесната повреда няма как
да бъде преразгледан.
От друга страна от
приетата пред ПОС СМЕ реално не се достига до друг извод. Видно от самото
заключение и от обясненията дадени при приемането му причинената на
тазобедрената става травма е довела до подмяната й с изкуствена. Посочено е, че
този тип вреда е от типа описан в чл. 129 от НК, а и че необходимостта от
подмяна на стават е пряко следствие от травмирането й. В случая във въззивната
жалба застрахователят неправилно сочи, че според експерта смяната е косвена
последица от ПТП-то. Такова твърдение реално не е правено. В обясненията дадени
в с.з.от 14.03.2019 г. експертът действително
използва израза косвено, но завършва същите с извода, че единствената
възможност за предотвратяване на болките от травмата следствие ПТП - то е
подмяна на ставата, т.е. до същата не би се стигнало ако то не бе настъпило.
Това води до извод, че увреждането на ищцата е пряка и непосредствена последица
от същото.
В случая за ПАС до
извод за съпричиняване въобще не може да се достигне по простата причина, че
според медицинската експертиза получените от ищцата травми биха били факт и при
използването на предпазен колан. Не може да се говори и за съпричиняване и от
избора на превозно средство, в което ищцата да се вози при условие, че същото е
преминало технически преглед и е било годно да се движи по пътищата на
страната.
Това налага да се
даде отговор за размера на дължимото следствие получените травми обезщетение.
В чл. 52 от ЗЗД е
казано, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г. сочи, че размерът му зависи от
вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган, което следва да е изградено на
база събрания по делото доказателствен материал установяващ характера на
увреждането начина, по който то се е отразило на духовното и психично състояние
на увреденото лице и разбира се икономическата обстановка в страната. При преценка за
отразяване на същото върху физическото състояние следва да се има предвид и
периода, за който последното е било влошено.
От приетата по делото
експертиза и разпитаните по делото свидетели е видно, че следствие на ПТП-то
ищцата е получила увреждане на тазобедрената става на десния крак довело до
едно продължително лечение и възстановяване. Същото според експерта и
свидетелите е свързано с продължителни болки и усложнения в движението. В
случая от данните по делото е видно, че болките и затрудненията са факт и към
момента, но те не са последица единствено от травмата, а и от наличието на
съпътстващи ставни заболявания. По тази причина за ПАС общи размер на дължимото обезщетение
следва да бъде 25 000 лв. От тях съответно застарохвателя е платил
15 000 лв., т.е. на ищцата следва да се присъдят още 10 000 лв.
Те с
оглед разпоредбата на чл. 429 , ал. 3 от КЗ се дължат ведно със законната лихва
датата, на която увредения е предавил застрахователната си претенция-29.03.2018
г. при условие, че няма данни винвоният водач да е уведомил застрахователя по-
рано.
В
този смисъл са и изводите на ПОС, което налага решението да бъде потвърдено.
Съотетно
„З.а.д.Д. Ж. и
з.”АД, ЕИК … гр.С. ще следва да бъде осъдено да заплати на адв. С. адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА по съразмерност в размер на 830 лв.
изчислено съобразно чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 г. за размерите на
минималните адвокатски възнаграждения
Водим от
това съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 773/2018 г. по описа на ПОС, решение в частта, с
която „З.а.д.Д. Ж. и з.”АД, ЕИК … гр.С., ж.к. „Д.“, бул. „Д-р Г.М.Д.“№… е осъдено
да заплати на:
- А.А.М., ЕГН
**********,*** размер на 10 000 ЛВ., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от причинените телесни
повреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП на 15.06.2016г.,
виновно причинено от ***** – водач на застрахован при ответника лек автомобил
марка „ВАЗ“, модел …, рег.№…, ведно със законна лихва върху сумата, считано от
29.03.2018г. до окончателното изплащане ,
- Я.М.С.,*** лв.
дължимо адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА и
- по сметка на Пловдивски окръжен
съд сумата 400 лв. държавна такса за уважената част от иска, както и 300 лв.
разноски за вещи лица.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 773/2018 г. по описа на ПОС,
решение в частта, с която искът на А.А.М., ЕГН **********,*** против „З.а.д.Д.
Ж. и з.”АД, ЕИК … гр.С. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания от причинените телесни повреди, които са в пряка
причинно-следствена връзка с ПТП на 15.06.2016г., виновно причинено от ***** -
водач на застрахован при ответника лек автомобил марка „ВАЗ“, модел …, рег.№…е
отхвърлен за сумата от 20 000 лв. равняваща се на разликата между
претендираните 30 000 лв. и присъдените с решението 10 000 лв.
ОСЪЖДА „З.а.д.Д. Ж. и
з.”АД, ЕИК … гр.С. да заплати на Я.М.С.,*** сумата от 830 лв. дължимо на
основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение по съразмерност за
процесуално представителство пред въззивната инстанция на А.А.М., ЕГН **********,***.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.