Номер 136309.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20203100502222 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. №7297/28.01.2020г. на Ж. Й. Г. ,
ЕГН********** срещу решение №48/06.01.2020г., поправено с решение №2280/10.06.2020г.
по гр. дело №3607/2019г. по описа на ВРС, само в частта, относно квотите на допуснатите
до делба процесни недвижими имоти между съделителите Ж. Й. Г. и нейния брат Ж. Й. Г. ,
като моли да бъде отменено в обжалваната част, като бъде постановено ново, с което се
допусне делбата при равни квоти - по 6/ 36 идеални части за всеки от тях, както е поискано в
исковата молба. Жалбоподателката счита решението за незаконосъобразно, необосновано и
неправилно в обжалваната част. Счита за неправилен изводът на съда, който въпреки, че
отхвърля доказателствената сила на оспореното завещание като не го приобщава към
доказателствата в процеса, се позовава на неговото вписване на 05.11.2007г. и на това
основание признава второто възражение на ответника - заявено в условията на
евентуалност, а именно придобиване на 1/9 идеална част /завещаната част/ от процесиите
имоти на основание давностно владение, упражнявано от 2000г. до настоящия момент, с
начална дата 05.11.2007г. Счита за неправилни и изводите на ВРС по въпроса за
изпълнените в пълнота изисквания на фактическия състав на давностното владение.
Позовава се на установената и трайна съдебната практика, според която ползването на имота
само от един от съсобствениците не означава промяна в намерението по отношение на
останалите съсобственици. Получаването на рента също не е такова действие, тъй като може
да доведе само до облигационни претенции на сънаследниците. Счита за неприемлив и
извода на съда, че след като тя е желаела да получава по - голяма аренда, то това е само
обстоятелство, доказващо, че владението на тази идеална част е доведена до нейното знание
и по този начин е отблъснато нейното владение. Напротив, счита, че оспорването на
получавания от брат по - голям аренден дял е оспорване и на намерението за владение на
тези идеални части. Ищцата никога не се е отказвала от свои идеални части в полза на
нейния брат. Оспорването на намерението за давностно владение е осъществявано от
ищцата винаги: от момента на получаване на по - голямо рентно плащане, през
осъщественото досъдебно производство 2016 г. – 2018г., до момента на завеждане на
настоящото дело за делба. Всички тези действия явно и недвусмислено говорят за
претендирания РАВЕН ДЯЛ от страна на Ж. Й. Г. по отношение на нейния брат Ж. Й. Г. .
Отношенията между тях по въпроса за получаваното в повече рентно плащане води до
1
облигационни претенции, а не до придобиване на по - голям дял от собствеността в полза на
Ж.Г., каквато е трайната съдебна практика по този въпрос. По изложените съображения
моли Решение № 48/06.01.2020г. , постановено по гр.д. № 3607 / 2019 г. на ВРС - 50 състав
да бъде отменено само в частта относно постановените квоти на допуснатата делба на
процесиите недвижими имоти между съделителите Ж. Й. Г. и нейния брат Ж. Й. Г. и да бъде
постановено ново, с което да се допусне делбата между тях при равни квоти - по 6/36
идеални части за всеки от тях. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Въззиваемата страна-Ж. Й. Г. , чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез
пълномощника си излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдяните
от въззивника пороци. Твърди, че първоинстанционният съд, след като е анализирал
събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен извод относно квотите в
съсобствеността. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и
необоснована, а първоинстанционното решение –потвърдено в обжалваната част.
Останалите съделители -Б. К. А. , Е. Б. А. , Д.Б.А., А. А. А. , В. А. В. , Д. Я. О. и Ю.
В. Я. не изразяват становище по основателността на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, и предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е за делба във фазата на допускането.
Образувано е по иск, предявен от Ж. Й. Г. срещу Б. К. А. , Е. Б. А. , Д.Б.А., А. А. А. ,
В. А. В. , Ж. Й. Г. , Д. Я. О. и Ю. В. Я. за допускане на делба на следните недвижими имоти:
1) НИВА с площ 23 698 кв.м, находяща се в землището на с. Крумуво, общ. Аксаково, обл.
Варненска, местност „Узун бой“, съставляваща поземлен имот с идентификатор №
39983.54.28 по КК; 2) НИВА с площ 20 007 кв.м, находяща се в землището на с. Крумуво,
общ. Аксаково, обл. Варненска, местност „Аширта“, съставляваща поземлен имот с
идентификатор № 39983.67.28 по КК и 3) НИВА с площ 24 988 кв.м, находяща се в
землището на с. Крумуво, общ. Аксаково, обл. Варненска, местност „Стижерака“,
съставляваща поземлен имот с идентификатор № 39983.72.36 по КК основание чл. 34 ЗС
при следните квоти: за Ж. Й. Г. - 6/36 идеални части, за Б. К. А. – 2/36 идеални части, за Е. Б.
А. – 2/36 идеални части, за Д. Б. П. – 2/36 идеални части, за А. А. А. - 3/36 идеални части, за
В. А. В. - 3/36 идеални части, за Ж. Й. Г. - 6/36 идеални части, за Д. Я. О. - 6/36 идеални
части и за Ю. В. Я. - 6/36 идеални части. Според изложеното в исковата молба, ищцата
заедно с ответниците са наследници по закон на Ж.Г. Д. бивш жител на град Варна, починал
на 02.09.1950г. Общият наследодател придобил чрез покупка в различни години множество
земеделски земи, намиращи се в землището на с. Крумово, бивша Сталинска околия, което
се установява от представения надлежно заверен от Дирекция „Регионален държавен архив“
- Варна Протокол от 16 ноември 1950 г. на Общинска комисия за ТПС. Твърди, че два
месеца след смъртта на общия наследодател Ж.Д. през 1950г., неговите наследници подали
заявление като на основание чл. 4 от Закона за трудовата поземлена собственост /Д.в. бр.
90/10.XI.1946 г./ земите били причислени към държавния поземлен фонд. След влизане в
сила на ЗСПЗЗ и на основание чл. 10, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 от същия закон С.Ж.Хр.-дъщеря на
Ж.Д. - дъщеря заявила за възстановяване на земите, като с Решение № 06/27/ от 03.04.1995
г. на ОСЗГ- с. Аксаково възстановила правото на собственост на наследниците на Ж.Д.
върху процесните земеделски земи. С оглед изложеното ищцата твърди, че наследниците на
Ж.Г. Д. са съсобственици по силата на осъществена реституция по ЗСПЗЗ на основание на
2
влязло в сила решение за възстановяване на собствеността, издадено на основание чл. 27 от
ППЗСПЗЗ, влезлият в сила план за земеразделяне за землището на с. Крумово и протоколи
за въвод във владение - по чл. 32, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на ПК - Аксаково. В условията на
евентуалност поддържа, че страните са придобили собствеността върху процесните имоти
чрез оригинерен способ – изтекла в тяхна полза придобивна давност от 03.04.1995 г. - датата
на издаване на Решение № 06 / 27 от ПК - Аксаково. Тъй като с ответниците са опитали да
направят доброволна делба на съсобствените наследствени недвижими имоти, но не успели
да постигнат споразумение, моли съдът да допусне да бъде извършена съдебна делба при
посочените по-горе квоти.
Чрез постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор, ответникът Ж. Й. Г.
изразява становище за допустимост на предявения иск за делба, но оспорва посочените
квоти в съсобствеността. Не оспорва твърденията относно първоначалното придобиване на
имотите от страна на общия наследодател, осъществената земеделска реституция и
наследяването от страна на преките наследници по закон на общия наследодател – трите му
деца: В.Ж.М., наследена по заместване от нейните деца Д.и А., Й.Ж.Г. и С.Ж.Хр.. Счита
обаче, че ищцата Ж. Й. Г. притежава само 4/36 ид. части от трите делбени имота, докато той
е собственик на 8/36 ид. части от делбените имоти, което се дължи на извършено в негова
полза завещателно разпореждане /Саморъчното завещание от 15.08.1998г/ от майка му
М.И.Г. на нейната наследствена 4/36 идеална част от наследството на съпруга Й.Ж.Г. по
отношение на трите делбени поземлени имота. Завещанието е обявено с Протокол от
24.10.2007г. и вписано под № 9 в том XIX на 05.11.2007г. на СВ-Варна, с което е била
дадена гласност за съществуването на завещателни разпореждания от майката към сина й Ж.
Й. Г. . След вписване на саморъчното завещание, ответникът е изготвил и констативен
Нотариален акт № 8 т. LXII дело № 13293/2009г. вх. per. 21690 от 30.10.2009г. на СВ - Варна
за собственост върху недвижими имоти за своите 2/9 ид. части от трите процесни ниви, 1/9
ид. част от наследството по закон, останало му от неговия баща Й.Ж.Г. и 1/9 ид. част от
направеното от майка му завещателно разпореждане, като в изброените имоти в
констативния акт фигурират и трите делбени ниви, находящи се в землището на с. Крумово,
под букви „Б“, „В“ и „Г“. По отношение на заявените квоти в съсобствеността на останалите
ответници не се навеждат възражения. В условията на евентуалност, в случай че по някаква
причина не бъдат зачетени последиците от завещателното разпореждане, ответникът се
позовава на придобиване на 4/36 идеални части от процесните три ниви в резултат на
придобивна давност, протекла от вписване на саморъчното завещание в СВ-Варна на
05.11.2007 г. до 06.11.2017 г. Твърди, че през този период трите ниви в землището на с.
Крумово са били арендувани от него и арендаторите са му заплащали рента за 8/36 идеални
части от площта на трите ниви, т.е. за 2/9 ид. части от нивите, докато на сестра му - ищца по
делбеното дело Ж.Й.Г. са изплащали рента за 4/36 ид. части от площта на трите ниви, т.е. за
1/9 ид. част от нивите. По изложените съображения моли делбата да бъде допусната при
квотите, посочени от него.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът А. А. А. е депозирал писмен отговор
на исковата молба, в който изразява становище за допустимост и основателност на
предявения иск за делба. Не оспорва, че страните в качеството си на наследници на Ж.Г. Д.
са съсобственици на процесните имоти. Не възразява да бъде допусната делба при
поисканите квоти.
В постъпилите писмени становища от останалите ответници Б. К. А. , Е. Б. А. , Д. Б.
П. и В. А. В. , се излага, че предявеният иск за делба е допустим и основателен, като
изразяват съгласието си съсобствените им имоти да бъдат допуснати до делба при
посочените в исковата молба квоти.
3
Ответниците Д. Я. О. и Ю. В. Я. не са подали отговор на исковата молба в
законоустановения срок.
Настоящият състав на Варненския окръжен съд, като взе предвид доводите и
възраженията на страните по делото, след преценка на събраните по делото доказателства -
по отделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е за делба във фаза на допускането.
Съобразно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК, в решението, с което се допуска
делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя,
както и каква е частта на всеки сънаследник.
Предмет на обжалване е решението за допускане на делбата само по отношение на
квотите на ищцата Ж. Й. Г. и съделителя –Ж. Й. Г. .
Между страните липсва спор, че всички страни са наследници по закона на Ж.Г. Д.
б.ж. на с. Каменар, починал на 02.09.1950г.
Няма спор и по отношение на делбените имоти, а именно предмет на делба в
настоящото производство са 3 броя ниви, находящи се в землището на с. Крумово, общ.
Аксаково, възстановени на наследници на Ж.Д. с Решение № 06/27/ от 03.04.1995г. на
Поземлена комисия -с. Аксаково по заявление на С.Ж.Хр.-негова дъщеря, като се
установява, че съгласно протокол №В3096 от 21.04.1995 г. С.Ж.Хр. е въведена във владение
на възстановените с решение № 06/27/ от 03.04.1995 г. земеделски земи.
Доколкото спорът по настоящото въззивно производство е досежно квотите само на
двама от съделителите, то следва да се отбележи, че съгласно удостоверение за наследници
от 23.03.2018 г. Ж. Й. Г. е дъщеря, а Ж. Й. Г. -син на Й.Ж.Г., поч.на 12.03.1997г. и М.И.Г. -
съпруга, поч. на 24.04.2000г.
Съобразно квотата на съсобственост на техния наследодател Й.Ж.Г., от наследството
на общия такъв- Ж.Г. Д. б.ж. на с. Каменар, починал на 02.09.1950г., се налага извода, че
след неговата смърт, настъпила на 12.03.1997г., всеки от неговите наследници /преживяла
съпруга и две деца/ получава по 1/9 от наследството му, или по 4/36 ид. части от процесните
ниви.
Твърдението на ищцата е, че след смъртта на майка им -М.И.Г., починала на
24.04.2000г., тя и брат са придобили нейните части по равно, в резултата на което всеки от
тях се легитимира като собственик на 6/36 ид, части в по отношение на делбените имоти.
Твърдението на ответника Ж. Й. Г. е, че той е придобил цялата част от наследството
на майка си в резултата на саморъчно завещание от 15.08.1998г., а в условията на
евентуалност – в резултата на давностно владение упражнявано върху нейната ид. част от
наследството на общия наследодател, упражнявано в периода от 05.11.2007г. -дата на
обявяване на завещанието до 06.11.2017г.
По делото е представено саморъчно завещание от 15.08.1998г. на М.И.Г., с което тя
завещава в полза на Ж.Г. 1/9 идеална част, равна на 4/36 ид. части от наследството,
оставено от съпруга й Й.Ж.Г., което завещание е оспорено своевременно от ищцата
С протоколно определение от 11.10.2019 г. във връзка с предприето от ищцата Живка
4
Г.а оспорване, е открито производство по чл. 193 от ГПК за проверка истинността на
представеното саморъчно завещание, като съдът е разпределили доказателствената тежест в
процеса, като е указал на ответника, че той следва да установи истинността на оспорения
документ, като в противен случай, същият се изключва от доказателствената маса.
Въпреки така разпределената доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал
доказателства за установяване истинността на документа, поради което и настоящият състав
приема, че саморъчното завещание следва да бъде изключено от доказателствата по делото,
предвид което счита, че ответникът Г. не може да се легитимира като собственик на 1/9 от
делбените имоти въз основа на завещателно разпореждане извършено в негова полза от
неговата майка.
Във връзка с възражението му за придобиване на тази идеална част в резултат на
давностно владение, осъществявано в периода от 05.11.2007г. -датата на обявяване на
завещанието до 06.11.2017г., съдът съобрази следното:
Видно от протокол от 24.10.2007г. завещанието е обявено и вписано под № 9 в том
XIX на 05.11.2007г. на СВ-Варна.
Установява се, че с констативен нотариален акт № 8 т. LXII дело № 13293/2009г. вх.
per. 21690 от 30.10.2009г. на СВ - Варна за собственост върху недвижими имоти, Ж.Г. е
признат за собственик на 2/9 ид. части от трите процесни ниви, придобити по наследството
по закон и въз основа на завещателно разпореждане от М.Г.аходящи се в землището на с.
Крумово, под букви „Б“, „В“ и „Г“.
Представено е постановление за прекратяване на наказателното производство от
17.12.2018 г. на ВРП, с което е прекратено ДП 2065/2016 г. по описа на ОД на МВР Варна за
престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК за това, че пред състав на ВРС по гр.д. № 4029/2014 г.
на ВРС употребил неистински частен документ саморъчно завещание от М. Г.а, за да
докаже, че за Ж. Й. Г. съществува право на собственост по завещание върху недвижими
имоти.
Видно от приетото копие, между наследниците на Ж.Г. Д. и „Стойчеви – Агро“ ООД
е сключен договор за аренда на земеделски земи на 14.09.2010 г., вписан в СВ с вписване от
01.10.2010 г. , том 6 , № 182, вх. Рег. № 18669, акт № 175, том 7,рег. 12016.
Съгласно удостоверение №33/07.05.2019г., издадено от „Стойчеви Агро“ ООД, с.
Стожер, по сключения договор за аренда на 17.09.2010 г., вписан в Агенцията по вписания
на 01.10.2010 г. с наследниците на Ж.Г. Д. на ответника Ж. Й. Г. се заплаща аренда за
имотите в с Крумово, както следва за имот 067028 – за 4.446 дка, 054028 – за 5,265 дка,
042021 – за 0,565 дка, 072036 – за 5,552 дка.
В о.с.з, проведено на 13.12.2019г. са разпитани водените от страните свидетели
Ст.М.Г. (съпруга на ответника Ж.Г.), М.Г.Д. (водена от ответника Ж.Г.), М.И.Г. (водена от
ищцата) и В.Ж.Г. (водена на от ищцата).
От показанията на свидетелите се установява, че след възстановяване на процесните
ниви и придобиването им от наследниците на Ж.Г. Д. през 2000 г., същите се отдават под
аренда на трети лица, като позовавайки се на оставеното от майка си М. завещание, Ж.
получавал два дяла по-голяма рента, а Живка- съобразно своя дял, по-малка. Свидетелите
Ст.Г. и М.Д. свидетелстват, че след смъртта на майката на Ж. при отдаването под аренда на
земеделските земи е получавал по-голяма такава, защото се е ползвал от завещанието, като
до момента на предявяване на иска за делба никой не е имал претенции по отношение на
5
тези имоти в с. Крумово или разпределение на рентата. Свидетелката Г. споделя, че не знае
някой от наследниците да е взимал по-голям дял от земеделските земи. Свидетелката Г.
също разказва, че при отдаването по аренда на делбените имоти, Ж. е взимал по-големия дял
от арендното плащане, макар че Живка желаела да се получава по равно от тях. Ищцата й
споделяла, че родителите им искали да притежават имотите им по равно.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Съгласно формираната задължителна съдебна практика по приложението на чл.
68 и чл. 69 ЗС (ТР 1/2012 г. на ОСГК), както и практиката, обективирана в постановени по
реда на чл. 290 ГПК решения, когато съсобствеността произтича от наследяване, то с
приемането на наследството, част от което е и владението като фактическо състояние,
владението продължава от наследниците по право, независимо, че само един от тях остава в
наследствения имот, като всеки наследник е владелец на собствената и държател на
останалите идеални части. Ако един от наследниците се позовава на придобивна давност на
идеална част на друг наследник, следва да преобърне с едностранни действия държането на
тази идеална част във владение. Тези действия трябва да бъдат доведени до знанието на
другия наследник и да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се
показва отричане владението на другия сънаследник и намерението за своене на неговата
идеална част.
Сключването на договор за аренда, както преди, така и след приемането на чл. 3, ал. 4
от Закона за арендата в земеделието, съставлява управително действие по отношение на
вещта и само по себе си не може да обоснове извод за наличие на явно и несъмнено
владение по отношение на наследниците, несключили договора и неполучили паричната
рента.
Следователно, обстоятелството, че ответникът в резултат на сключения договор за
аренда е получавал по-голям дял от арендата, който според него съответства на по-големия
размер ид. части от съсобствеността не обективира елемент от давносното владение. Дори
ищцата да е знаела, че той получава по-голям дял, това не преобръща държането на
идеалните му части във владение, нито отрича по явен и недвусмислен начин владението на
другия наследник, като такъв извод е в противоречие на разпоредбите на чл. 68 и 69 ЗС,
както и на формираната практика на ВКС със задължителен и незадължителен характер.
Освен това, следва да се има предвид, че намерението за своене следва да е
демонстрирано по отношение на другия съсобственик, а не в отношенията с трети лица-
какъвто е арендаторът. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че след като
е разбрала, че брат получава два пъти по-голяма сума за два пъти по голям дял,
жалбоподателката е изразила своето несъгласие В тази насока следва да се възприеме и
образуваното през 2016г. по неин сигнал досъдебно производство за употребата от страна на
Ж.Г. през 2014г. на неистински документ –завещание.
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
намира, че ответникът не е установил по пътя на пълното и главно доказване, че е владял
спокойно, непрекъснато и необезпокоявано 2/3 от процесните три ниви за период,
продължил повече от 10 години, считано от 05.11.2007г. до 06.11.2017г. поради което
намира, че същият се легитимира като собственик само на 1/9 или 4/36 ид. части от
процесните ниви.
Собствените на майката на страните -М.И.Г. 1/9 идеална част, равна на 4/36 ид. части
от наследството, оставено от съпруга й Й.Ж.Г., след нейната смърт са били наследени по
равно от двете деца, поради което и делбата следва да бъде допусната при равни за тях
квоти, а именно 6/36 за жалбоподателката и 6/36 ид. части – за Ж. Й. Г..
Предвид несъвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на първата досежно
размерът на квотите на посочените по-горе съделители, решението следва да бъде отменено
в обжалваната част, като се посочат правилните квоти.
6
В останалата част решението не е било обжалвано, предвид което е влязло в сила.
Предвид основателността на въззивната жалба, въззивникът има право да му бъдат
присъдени направени в настоящото производство разноски, които съдът, с оглед
представебия псък по чл. 80 ГПК и доказателства, определя в размер на 300.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №48/06.01.2020г., постановено по гр. дело №3607/2019г. по
описа на ВРС, САМО В ЧАСТТА досежно квотите на съделителите Ж. Й. Г. , ЕГН
********** и Ж. Й. Г. , ЕГН ********** КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА делба на: 1) НИВА с площ 23 698 кв.м, находяща се в землището на с.
Крумуво, общ. Аксаково, обл. Варненска, местност „Узун бой“, съставляваща поземлен
имот с идентификатор № 39983.54.28 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-909/13.12.2017 г. на Изпълнителен директор на АГКК, трета
категория на земята при неполивни условия, трайно предназначение на територията:
земеделска, номер по предходен план: 054028, при съседи: ПИ № 39983.54.40, 39983.54.134,
39983.54.132, 39983.54.27; 2) НИВА с площ 20 007 кв.м, находяща се в землището на с.
Крумуво, общ. Аксаково, обл. Варненска, местност „Аширта“, съставляваща поземлен имот
с идентификатор № 39983.67.28 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-909/13.12.2017 г. на Изпълнителен директор на АГКК, трета категория на
земята при неполивни условия, трайно предназначение на територията: земеделска, номер
по предходен план: 067028, при съседи: ПИ №№ 39983.67.27, 39983.67.9, 39983.67.29,
39983.67.148 и 3) НИВА с площ 24 988 кв.м, находяща се в землището на с. Крумуво, общ.
Аксаково, обл. Варненска, местност „Стижерака“, съставляваща поземлен имот с
идентификатор № 39983.72.36 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-909/13.12.2017 г. на Изпълнителен директор на АГКК, трета категория на
земята при неполивни условия, трайно предназначение на територията: земеделска, номер
по предходен план: 072036, при съседи: ПИ №№ 39983.72.35, 39983.72.49, 39983.72.17,
39983.72.58, 39983.73.152, при следните квоти: за Ж. Й. Г. - 6/36 идеални части, за Ж. Й. Г.
- 6/36 идеални части, на основание чл. 34 от ЗС.
В ОСТАНАЛАТА НЕОБЖАЛВАНА част решението Е ВЛЯЗЛО В ЗАКОННА
СИЛА.
ОСЪЖДА , Ж. Й. Г. , ЕГН **********, гр. Варна, ул. "Оборище" № 38, ет. 4, ап. 86,
да заплати на Ж. Й. Г. , ЕГН **********, Варна, бул."Чаталджа" бл. 19,вх.1, ет.4, ап.21
сумата от 300.00 /триста/ лв. на осн. Чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване, при условията на на осн. чл. 280 ГПК в 1 месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8